Jump to content


Photo
- - - - -

1 Част III За Ада Господ управлява Ада 536-544


  • Please log in to reply
2 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:37 AM

Част III

За  Ада

Господ управлява Ада



536.

По-горе, където ставаше дума за Небето (особено гл.2-6), се показа, че Господ е Бог на Небето, което значи, че Нему принадлежи цялото управление на Небето; понеже отношението на Небето към Ада и на Ада към Небето е като между две противоположности, които взаимно си противодействат и от чието действие и противодействие произтича равновесието, в което всичко съществува; за да може всичко и всяко да се удържа в равновесие, необходимо е онзи, който управлява едната част, да управлява също и другата. Така че, ако сам Господ не удържаше нападенията от Ада и не усмиряваше безумията там, равновесието би погинало, а заедно с равновесието би погинало всичко [съществуващо].

 

537.

Но нека първо да кажа нещо за равновесието; известно е, че когато две сили действат взаимно една срещу друга, като при това едната сила оказва толкова съпротива и противодействие, колкото другата сила оказва натиск и въздействие, двете сили не дават никакъв резултат, защото са равни и взаимно се унищожават; тогава те могат да бъдат управлявани по произвола на трета, понеже, поради своето еднакво противодействие, двете сили губят цялата си мощ; тогава третата сила върши всичко, и то с такава лекота, сякаш изобщо няма никакво съпротивление. Такова е равновесието между .Небето и Ада, само че то не наподобява телесната борба на двама, чиито сили са еднакви, а представлява духовното равновесие между лъжата и истината и между злото и доброто. Адът постоянно диша лъжа от злото, а Небето постоянно диша истина от доброто; благодарение на това духовно равновесие човекът е свободен да мисли и да желае, понеже всичко, което човекът мисли и желае, се отнася било към злото и следователно лъжата, било към доброто и следователно истината. Когато човекът се намира в това равновесие, той е свободен да допуска или да приема било злото и лъжата, идващи от Ада, било доброто и истината, идващи от Небето; всеки се държи в равновесие от Господа, които управлява Небето и Ада в еднаква степен. Защо обаче човекът се удържа чрез равновесието в такава свобода, защо чрез Божията сила злото и лъжата не са му отнети и не са заменени с благо и истина, това ще се обясни по-нататък в съответната глава.

 

538.

На няколко пъти можах да усетя сферата на лъжата, произхождаща от злото, бликащо от Ада; усетих я като непрекъснато усилие да се унищожат всяко благо и всяка истина, съединено с гнева и дори яростта поради неуспеха; усилие най-вече да се унищожи и да се разруши Божествеността на Господ, и то именно понеже от Него идват всяко добро и всяка истина. Усетих обаче от Небето сферата на истината изхождаща от благото, която удържаше бесния стремеж, идващ от Ада; оттук възникваше равновесието; тази небесна сфера, която можах да усетя, идваше от Единия Господ, въпреки че изглеждаше да произтича от ангелите; причината тази сфера да произлиза от Единия Господ, а не от ангелите, е следната: всеки ангел признава, че нищо добро и нищо истинно не идва от
него самия, а всичко е от Господ.


 

539.

Всяка сила в духовния свят е на истината из доброто, докато лъжата, идваща от злото, изобщо няма сила, понеже Божественото на Небето е Божието благо и Божията истина, както и всяка сила е от Божественото. Лъжата из злото няма никаква мощ, защото всяка сила принадлежи на истината из доброто, а в лъжата из злото не се съдържа нищо от истината из доброто; ето защо всяка сила е на Небето и никоя сила не е в Ада; всеки на Небето живее в истината от доброто, а всеки от Ада живее в лъжата от злото. Никой не се допуска на Небето, ако преди това не е живял в истината от доброто, и никой не се запраща в Ада, ако не е живял в лъжата от злото. Че това е положението на нещата, може да се види в онези глави, където става дума за първото, второто и третото състояние на човека след смъртта (гл.491-520), а това, че истината от доброто притежава всяка сила, става ясно от главата за могъществото на ангелите (гл.228-233).

 

540.

Ето какво значи е равновесието между Небето и Ада; онези, които пребивават в света на духовете, се намират в това равновесие, защото светът на духовете е по средата между Небето и Ада; затова и всички хора на света се държат в същото равновесие, понеже хората са управлявани от Господ чрез духовете, които обитават света на духовете; по този въпрос става дума по-долу в съответната глава. Такова равновесие не би могло да съществува, ако Господ не властваше еднакво над Небето и над Ада, ако не укротяваше както едното, така и другото; иначе лъжите, изхождащи от злото, биха взели превес и биха заразили обикновените добри души, които са в последните небеса и по-лесно от самите ангели могат да бъдат обърнати към злото; така би загинало равновесието, а пък с равновесието би загинала и свободата на човека.

 

541.

Също като Небето, Адът е разделен на общества и при това на толкова общества, на колкото и Небето; всяко общество на Небето има свое противоположно общество в Ада, все заради равновесието. Но обществата в Ада се различават според злините и лъжите, понеже обществата на Небето се различават според благата и истините; че всяко добро има своето противоположно зло, а всяка истина има своята противоположна лъжа, може да се узнае по това, че няма нищо без отношение към своята противоположност, чрез което се разпознава какво и от каква степен е то; от тук идва всяко усещане и чувство. Ето защо Господ постоянно предвижда всяко общество на Небето да притежава своето противоположно в обществата от Ада и между тях да има равновесие.

 

542.

Щом като Адът се дели на също толкова общества, на колкото Небето, следва, че има толкова адове, колкото са и обществата на Небето, понеже всяко небесно общество представя Небето в умалена форма (виж по-горе гл.51-58) и следователно всяко общество от Ада представя Ада в умалена форма. Понеже небесата изобщо са три, и адовете изобщо са три: нисшият ад противостои на вътрешното или третото небе, докато средният ад противостои на средното или второто небе, а висшият ад противостои на крайното или първото небе.

 

543.

Няколко думи относно това по какъв начин Господ управлява Ада. Адът като цяло се управлява чрез общото влияние на Божието благо и Божията истина, идващо от Небето, което [влияние] усмирява и обуздава общото усилие, бликащо от Ада, както и освен това чрез особено влияние от всяко небе и от всяко общество на Небето. Адът се управлява в частност от ангели, на които им е отредено да го наглеждат, както и да усмиряват безумията и страстите на неговите обитатели; понякога тези ангели се изпращат в Ада и самото тяхно присъствие успокоява тамошните обитатели. Като цяло обаче всичко пребиваващи в Ада се управляват чрез страхове, които или са им вродени, или са ги донесли от света. Но понеже тези страхове не са достатъчни и малко по малко отслабват, те се управляват също и чрез заплахи за наказания, които най-вече ги държат настрана от злодействата; наказанията там са многобройни - леки и тежки според злините; повечето време крайно злите духове, превъзхождащи другите по лукавство и коварство, властват и могат да държат останалите в подчинение чрез наказания и заплахи. Все пак тези началници не дръзват да престъпват предписаните им граници. Но трябва да се знае, че единственото средство да се усмирят насилието и яростта на онези, които са в Ада, е страхът от наказанията; друг начин просто няма.

 

544.

На света още вярват, че някакъв Дявол стои начело на Ада, че бил сътворен като ангел на светлината, но после се разбунтувал и бил запратен в Ада със своите поддръжници. Вярват го, понеже в Словото се споменават Дявол и Сатана, а също Луцифер, но Словото бива разбирано тук според буквалния смисъл, докато под Дявол и Сатана се разбира Адът: под Дявол се разбира Адът отзад, където са най-злите, наречени зли гении; под Сатана пък се разбира Адът отпред, където са не чак дотам злите, наречени зли духове; под Луцифер се разбират онези, които са от Вавилон или Вавилония, тоест онези, които разпростират своето господство чак над Небето. Че няма никакъв дявол, комуто се подчинява Адът, става ясно от това, че всички, които са в Ада, както и които са на Небето произхождат от рода човешки (виж гл.311-317) и че от Сътворението до днешни времена там и мириади мириади, всеки от които е толкова дявол, колкото, бидейки на света, е бил срещу Божественото (виж за това по-горе, гл.312, 313).



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 07:07 PM

312.

Хората от Църквата смятат така по причина на вярва­нето си, че никой човек няма да отиде на Небето или в Ада преди Страшния съд, за който Църквата учи, че всичко видимо пред очите ще погине и ще се замени от новото, че душата ще се върне при своето тяло и чове­кът пак ще заживее като човек. Това вярване съдържа другото - за ангелите като изначално сътворени, защо­то не може да се мисли, че Небето и Адът произхождат от човешкия род, ако се смята, че никой човек не ще оти­де на Небето или в Ада преди свършека на света. Но за да убедя хората, че не е така, беше ми дадено да общувам с ангелите, а и да говоря с онези от Ада, вече много години, понякога от ранна утрин до късна вечер, чрез което да бъда осведомен за Небето и за Ада. Това ми се даде, щото човекът на Църквата да не остане в своето грешно вяр­ване относно възкресението при Страшния съд, за със­тоянието на душата дотогава, за ангелите и за Дявола. Понеже това вярване е погрешно, то носи мрак, като при онези, които мислят според собствения си разум, пораж­да първо съмнения, а после ги довежда до отрицание. Та­кива хора се питат: как е възможно цялото небе с толко­ва много светила, със Слънцето и Луната, да се разруши и да изчезне? По какъв начин звездите от Небето могат тогава да паднат на земята, щом са много по-големи от нея? Как телата, оглозгани от червеите, отдавна изтле­ли и разпилени по всички ветрове, могат да се съберат отново, за да приемат своята душа? Къде междувременно се намира душата, какво е тя без чувствата, които е има­ла в тялото? Има още много подобни въпроси, които, би­дейки неразбираеми, изпадат извън областта на вярата, а при мнозина унищожават вярата в живота на душата след смъртта, в Небето и Ада, а с това и във всичко ос­танало, отнасящо се към вярата на Църквата; че тези въпроси погубват вярата, показват думите на онези, ко­ито се питат: кой от Небето или Ада е дошъл да разка­же за тях?; какво е човек да гори във вечен огън?; какво е денят на Страшния съд, напразно ли е чакан от векове? Плюс много други въпроси, които са отрицание на всич­ко. Онези, които мислят така, обикновено се вдават в светските проблеми. За да не се смятат за учени и знае­щи, за да не смущават и за да не съблазняват простите по сърце и по вяра, за да не скриват с адски сенки идеите за Господ, за Небето, за вечния живот и за онова, което за­виси от тях, Господ отвори вътрешните начала на моя дух и чрез това ми бе дадено да говоря с всички, които познавах в телесния им живот, след като бяха умрели. С някои от тях говорих с дни, с други — месеци, с трети по цяла година; говорих с толкова много, че мисля да са над сто хиляди; много бяха от Небето, много бяха и от Ада. С някои от тях приказвах само два дни след тяхната кон ­чина и им разказвах как в момента се извършват послед­ните приготовления и ритуали за погребението. Те от­говаряха, че добре правят, като изхвърлят онова, което им е служило за тяло при техните деяния на света. Моле­ха ме да кажа, че не са мъртви, а че живеят като хора, също както преди, само са преминали от един свят в друг, като не са загубили нищо от предишното, защото пак обитават в тяло с всичките му усещания, имат воля и разум, както преди, имат същите мисли и чувства, съ­щите стремежи, каквито са имали на земята. Мнозина от скоро умрелите, забелязвайки, че живеят като хора, както преди, при това в същото състояние (тъй като след смъртта първото състояние на всеки човек е като онова, в което е бил на света, а после постепенно започ­ва да се изменя и да преминава било на Небето било в ада), изпитваха нова радост, задето живеят и казваха, че още не могат да повярват. Мнозина се учудваха защо са били в такова невежество и слепота за своето жизнено състоя­ние след смъртта си, а още повече, че в такова невежес­тво и слепота са хората на Църквата, които все пак би трябвало да бъдат много по-осветени по тези въпроси от всички останали хора по земята. Така те тепърва виждаха причината за това невежество и тази слепота -именно, че външното, т.е., светското и телесното, до­толкова било завоювало и изпълнило техните умове, щото те не можели да се издигнат до небесната светли­на и да осъзнаят проблемите на Църквата отвъд доктриналното. Когато телесното и светското биват обичани толкова много, колкото днес, умът се изпълва с мрак, се опита да проникне по — далеч от буквата на църковното.

 



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 07:07 PM

313.

Много от учените на християнския свят се изумяват, ко­гато, след като умрат, се виждат в тяло, облечени в дре­хи, и обитаващи домове, също както в света, а когато из­викат в своята памет какво са мислили за живота след смъртта, за душата, за духовете, за Небето и за Ада, об­зема ги срам: обявяват мислите си за безразсъдни и каз­ват, че вярата на простите [хора] съдържа повече мъд­рост отколкото техните мисли. Бяха проучени онези учени, които се утвърждават в такива вярвания и при­писват всичко на природата; оказа се, че техните вътрешни начала са напълно затворени, докато външните им начала са напълно отворени, което показва, че те гледат не Небето, а света, и с това, Ада; защото, колкото пове­че са отворени вътрешните начала, толкова повече човекът гледа към Небето; Колкото повече вътрешните начала са затворени, а външните са отворени, толкова повече той гледа към Ада; Вътрешните начала при човека са създадени за това, за да възприемат всичко от Небето, а външните са създадени, за да приемат всичко от света. [Ето защо] онзи, който приема само света, без същевре­менно да приема Небето, приема Ада.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users