Jump to content


Photo
- - - - -

03 Господната Божественост на Небето е любов към Него и обич към ближния 13-19


  • Please log in to reply
3 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 07:41 AM

3.
Господната Божественост на Небето 
е любов към Него и обич към ближния

 

13.

На Небето Божественото, произтичащо от Господ, се нарича, по причина, за която ще се говори подробно по­ нататък, Божия истина. Тази Божия истина се излива в небесата от Божията любов на Господ. Божията любов и значи Божията истина са сравними с лъчите на слънцето и светлината, идваща от там в света: лъчите на слънце­то означават любовта, произлизащата от тях светлина означава истината от любовта. Поради съответствие­то, огънят означава любовта, а светлината означава произтичащата от нея истина. От това може да се види каква е онази истина, която произтича от Божията любов на Господа: по своята същност тя е Божието благо, съединено с Божията истина, и чрез тази връзка дарява живот на всичко небесно - също, както напролет и лете топлината на слънцето, свързана със светлината на зе­мята, кара всичко да дава плод. Съвсем иначе стоят неща­та, когато топлината не е съединена със светлината, т.е. когато светлината е студена - тогава всичко е вцепенено и изглежда мъртво. Онова Божие благо, което бе сравнено с топлината, представлява благото на любовта сред ангелите, докато Божията истина, която бе сравнена със светлината, е онова, за което и от което същества благото на любовта.

 

14.

Божественото, което създава Небето, е любов, защото любовта е духовно единение, обвързващо ангелите с Господ и помежду им; любовта ги съединява така, че всички те да изглеждат като едно цяло пред очите на Господ. Освен това, любовта е самата същност на всеки живот; ето защо, от нея идва както животът на ангела, така и този на човека. Всеки, който се замисли, би разбрал, че тя е вътрешното жизнено ядро на човека: когато любовта присъства, се възпламеняваш; когато любовта отсъства, изстиваш, а когато изобщо я няма, умираш. Значи, живо­тът на всеки е такъв, каквато е неговата любов.

 

15.

На Небето има два различни вида любов - любов към Гос­под и обич към ближния; първата любов се намира в най-вътрешното, третото небе, а обичта към ближния оби­тава във второто, или средното, небе*. И едната, и другата любов произтичат от Господа, и двете създават небе­сата. На Небето ясно се вижда как се различават и се свър­зват двата вида любов, но на земята това е смътно. На Небето под обичай Господ не се разбира това да Го обичаш като личност, а да обичаш идващото от Него благо; да обичаш благото значи да го желаещ и да го вършиш поради любов. Под обичай ближния не се разбира да обичаш онзи до теб като личност, а да обичаш истината, която идва от Божието слово. Да обичаш истинното значи пък да го търсиш и да го желаеш. От тук става ясно, че тези два вида любов се свързват и различават така, както благо и истинно. Но това трудно се разбира от човек, който не знае какво е любов, какво е благо и какво е ближен.

* За общ преглед на трите небеса виж 29-40. - Бел.ред.

 

16.

На няколко пъти говорих за това с ангелите, които се чудеха, че хората на Църквата не знаят, че да обичаш Господ и да обичаш ближния значи да обичаш благото и исти­ната и да ги вършиш по своя воля; обаче хората могат да знаят, че всеки доказва любовта си към другия, търсейки и вършейки онова, което другият желае, и че така същества взаимната обич; че ако човек се свързва с друг само защото го обича, но постъпва против волята му, това всъщност не е любов. Освен това те биха могли също да знаят, че благото, което произтича от Господ, е Негово подобие, защото Сам Той е в благото, че онези, които из­граждат своя живот според благото и истинното, са по­добни на Господ и се свързват с Него. Да желаеш нещо оз­начава да обичаш да го правиш. На това учи Господ в Сло­вото, казвайки: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; онзи, който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Йоан, 14:21,23). „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъ­дете в любовта Ми" (Йоан, 15:10,12).
 

17.

Всички преживявания на Небето доказват, че Божестве­ното, което идва от Господа, което изгражда небесата и което се влива в ангелите, е любов; всички небесни оби­татели, бидейки форми на обичта и любовта, се явяват в неописуема красота, като любовта струи от лицата им, от думите им, от всяка подробност на техния жи­вот. Освен това, от всеки ангел и от всеки дух произли­зат духовни жизнени сфери, които ги ограждат. Чрез тях се разпознава, дори на голямо разстояние, какви са те от­носно любовта, защото тези сфери произтичат от жи­вота на чувствата и от тук на мислите, или от живота на любовта и, значи, на вярата. Тези сфери, идващи от ан­гелите, са толкова пълни с любов, че влияят на вътреш­ния живот на онези, в близост до които се намират. Ня­колко пъти аз също ги долавях и те ми влияеха. От любов­та извира животът на ангелите, което личи по това, че всеки в отвъдното се обръща с лице към своята любов. Онези, които живеят в любов към Господ и обич към ближния, се обръщат постоянно към Господ; онези, кои­то живеят в себелюбие, се отвръщат от Него. Това важи независимо накъде се обръщат телом, защото в другия живот пространствата изразяват вътрешното състоя­ние на духа, като посоките там не са определени както на света, а зависят от това, накъде гледаш. Не ангелите се обръщат към Него, ами Той привлича към Себе си оби­чащите да вършат онова, което има в Него своя източ­ник. Повече за това обаче по-нататък, където ще се го­вори за пространствата в другия живот.

 

18.

Причина Господното Божествено на Небето да бъде лю­бовта е, че тя представлява носител на всичко небесно -мира, мъдростта, познанието и щастието. Любовта приема всичко, което й подхожда, желае го, търси го и по своя воля го придобива, понеже постоянно се стреми към обогатяване и към усъвършенстване. Това е известно дори на човека, понеже при него любовта сякаш проучва и черпи от спомените онова, което й съответства, като го свързва и подрежда във и около себе си; в себе си, за да го притежава, около себе си, за да й служи; онова, което не й съответства, тя отблъсква и унищожава. Че любов­та е способна истинно да възприема онова, което и под­хожда, а също така, че желае да се свърже с него, е съвсем явно за дошлите на Небето; макар съвсем обикновени на света, влизайки в обществото на ангелите, те достигат ангелската мъдрост и небесното щастие, защото оби­чат благото и истинното заради самите тях и ги пося­ват в своя живот: ето защо им се дава да приемат Небе­то с цялата му неизречимост. Онези, които живеят в лю­бов към себе си и към света, нямат такава възприемчи­вост към небесното; те се отвръщат от него, отхвър­лят го, при първия си досег до него отбягват, за да се свър­жат с онези от Ада, обзети от същата любов, като тях­ната. Някои духове се съмняваха, че небесната любов е толкова пълна, искаха да разберат дали действително е така; ето защо те бяха приведени в състояние на небес­на любов, а след премахване на препятствията бяха изне­сени напред, към ангелските небеса. От там разговаряха с мен, казвайки, че усещат вътрешно щастие, което думите не могат да изразят, и съжаляваха, че ще трябва да се върнат в предишното си положение. Други пък са възне­сени на Небето и колкото по-надълбоко или по-нависоко са, толкова по-надълбоко и по-нависоко проникват в мъд­ростта и познанието, стават способни да разберат оно­ва, което преди им е било напълно непонятно. От тук става ясно, че любовта, идваща от Господ, е приемник на Небето и на всичко, което се намира там.
 

19.

Любовта към Господ и обичта към ближния съдържат всички Божии истини; това може да се установи от ду­мите, които Сам Той казва за едната и другата любов: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; втора, подобна ней, е. Възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците." (Матей, 22:37-40). Законът и Пророците са цялото Слово, следователно, цялата Божия истина. 



#2 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 01:35 PM

Бележки под линия

(Йоан, 14:21,23)

 

14:21. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

 

14:22. Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?

 

14:23. Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.



#3 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 01:37 PM

(Йоан, 15:10,12)

 

15:10. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.

 

15:11. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.

 

15:12. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.



#4 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 01:41 PM

(Матей, 22:37-40)

 

22:37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

 

22:38. тази е първа и най-голяма заповед;

 

22:39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

 

22:40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users