Jump to content


Photo
- - - - -

10 За третото състояние на човека след смъртта, което е състояние на наставляване на онези, които отиват на Небето 512-520


  • Please log in to reply
1 reply to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:31 AM

За третото състояние на човека след смъртта,
което е състояние на наставляване на онези,
които отиват на Небето



512.

Третото състояние на човека или на неговия дух след смъртта е състоянието на наставляване; това е състоянието на онези, които отиват на Небето и стават ангели; обаче не и на онези, които отиват в Ада, тъй като те не могат да бъдат наставлявани и поради това за тях второто състояние е и третото; то завършва с тяхното пълно обръщане към своята любов и към адското общество, което пребивава в нея; веднъж щом това стане, те желаят и мислят според тази любов; а понеже тази любов е адска, те не желаят нищо друго, освен злото и не мислят за нищо друго, освен за лъжата, понеже това са удоволствията, присъщи на тяхната любов; оттук, те отблъскват всяко добро и всяка истина, които преди са служели на тяхната любов като средство. Добрите минават от второто състояние в третото, което е тяхната подготовка за издигане на Небето чрез наставляване. Никой не може да се приготви за Небето другояче, освен чрез познания за благото и истината, т.е. чрез наставлението, понеже никой не може да знае какво са духовните благо и истина, а също какво са злото и лъжата, които са техните противоположности, ако не се е научил. Може да се узнае какво са гражданските и нравствените блага и истини, наречени на света справедливост и искреност, тъй като там има граждански закони, които учат що е справедливост, а също така някакви обединения, с които човекът се научава да живее според морални закони, като всички те се отнасят до искреността и до безпристрастието; духовните благо и истина обаче не се учат от света, а от Небето; някои могат да ги узнаят от Словото или от учението на Църквата, идващо от Словото, но те не могат да повлияят върху  живота, ако човекът не се намира с вътрешното си начало каквото е неговият дух, на Небето; човекът е на Небето, когато признава Божественото и същевременно действа справедливо и искрено, понеже Словото предписва да се действа така, значи живее правилно и праведно заради Божественото, а не заради себе си и света. Никой обаче не би могъл да действа така, ако първо не е научил, че има Бог; че има Небе и Ад; че има живот след смъртта; какво значи да обичаш Бог повече от всичко и какво значи да обичаш ближния като самия себе си; че на Словото трябва да се вярва, тъй като Словото е Божие; без да осъзнае и признае това, човек не може да мисли духовно, а без мисъл за него той не го желае, понеже за онова, което не знае, човекът не може да мисли, а като не може да мисли за него, не може и да го желае; когато, следователно, човекът пожелае духовните блага и истини, тогава Небето се влива в него, тоест, Господ влияе чрез Небето върху неговия живот, влияе върху волята и оттам върху мислите, а чрез двете тях върху целия негов живот, понеже оттук идва целият живот на човека; от това става ясно, че духовните благо и истина не се научават от света, а от Небето, и че не може да има друга подготовка за Небето освен чрез наставлението. Доколкото значи Господ влияе в живота на някого, дотолкова го наставлява, разгаряйки волята на неговата любов към истината, като просветлява мисълта [му] дотам, че да може да я възприеме. Доколкото това става, дотолкова вътрешното в човека се отваря и в него се засажда Небето; накрая, доколкото Божественото и небесното влияят върху искреността, присъща на нравствения живот, както и върху справедливостта, присъща на гражданския живот при човека, дотолкова те ги правят духовни, понеже тогава човекът постъпва според тях поради Божественото, както и заради Божественото. Ако такъв е източникът на искреността и справедливостта, присъщи на нравствения и гражданския живот, те са последствия от духовния живот; понеже следствието извлича всичко, което [като собствено качество] му принадлежи, единствено от своята действаща причина: каквато е причината, такова е и следствието.

 

513.

Обучението и наставленията са поверени на ангели от различни общества, преди всичко на тези, които живеят в северната и южната посока, понеже там обществата се намират в разумността и мъдростта поради познанията за благото и истината. Местата за обучение са разположени на север и са разнообразни, подредени и различени според родове и видове небесни блага, та всички и всеки да се наставляват според своите нрави и способност за възприемане. Тези места се простират в кръг на голямо разстояние и натам Господ изпраща добрите духове, след като приключи второто им състояние в света на духовете, за да се наставляват. Обаче не всички; онези, които са били наставлявани на света, още там са подготвени за Небето от Господ, и се възнасят по други пътища: някои веднага след смъртта, други след кратко съжителство с добрите духове, при което по-грубите техни мисли и чувства, произтичащи от почестите и богатствата на света, биват отстранени, и така те се пречистват; някои преди това подлежат на опустошение (vastatio)*, което става на места под земята, наречени нисшата земя, където те силно страдат. Това са онези хора, които на света са усвоили лъжите, но все пак са водели живот в добро; лъжите обаче пускат здрави корени и, преди да се разпръснат, духовете не могат да видят истината, затова и не я разбират. Но за опустошенията и за начините, по които те стават, се говори надълго в „Небесни тайни".

*Т.е. отделяне и отстраняване на всичко, което не е сродно с Небето.- Бел ред.


 

514.

Всички, които са в местата за обучаване, обитават разделени; всеки от тях обаче е свързан чрез своите вътрешни начала с небесното общество, в което ще отиде; поради това, че обществата на Небето са подредени според небесната форма (гл.200-212), същото важи за местата, където става обучаването; затова, гледани от Небето, те се явяват като Небето в умален вид: простират се надлъж от запад на изток и нашир от юг на север, но широчината привидно е по-малка от дължината. Подредбата в общи линии е следната: най-отпред са онези, които са умрели като деца и се обучават до своята юношеска възраст на Небето, а след като прекарват детството си със своите наставнички, биват заведени там от Господ и се обучават. Зад тях са местата, където се обучават хората, умрели възрастни, които са живели на света в любов към истината, идваща от благото. Зад тях пък са онези, които са се били посветили на религията на Мохамед, водели са на света нравствен живот, признавали са един Бог, зачитайки Господ като самия Пророк. Като отстъпят от Мохамед, понеже той не може да направи нищо, те пристъпват към Господ, започват да Го почитат, признават Неговата Божественост и тогава се обучават на християнската религия. Зад тях, най-далеч на север, са местата за обучаване на разни езичници, които на света са водели добър живот според своята религия, добили са един вид съвест и са постъпвали праведно и правилно, но не заради законите на своята държава, а заради законите на своята религия, чиято святост всячески са спазвали и са се грижили по никой начин да не бъде погазена. Като се обучават, всички те лесно стигат до признаване на Господ, понеже със сърцата си долавят, че Бог не е невидим, а видим в човешки облик; езичниците превъзхождат по брой останалите, като най-добри сред тях са онези, които идват от Африка.

 

515.

Но не всички се обучават по един и същи начин, нито пък от едни и същи небесни общества: онези, които от детството биват наставлявани на Небето, се обучават при ангелите на вътрешните небеса, понеже нито са попили лъжи от лъжовни религии, нито са замърсили духовния си живот с грубостите от почестите и богатствата на света. Повечето от онези, които са умрели възрастни, се ръководят от ангелите на крайното небе, защото тези ангели им подхождат повече от ангелите на вътрешните небеса, притежаващи вътрешна мъдрост, която хората все още не биха могли да възприемат. Мохамеданите пък биват наставлявани от такива ангели, които преди са били мохамедани, но са се обърнали в християнството. Също и езичниците се обучават от ангели, които са били езичници.

 

516.

Всяко обучаване става съгласно учението на Словото, не от Словото без учение: християните биват обучавани въз основа на небесното учение, което напълно се съгласува с вътрешния смисъл на Словото. Останалите, като например мохамеданите и езичниците, въз основа на учения, пригодени към тяхното разбиране, които се различават от небесното само по това, че наставляват на духовен живот чрез нравствения живот, като се съгласуват с добрите догмати на тяхната религия, според която са родили своя живот на света.

 

517.

Обучението на Небето се различава от обучението на света по това, че мислите се изпращат не до паметта, а до живота; тъй като паметта на духовете е в техния живот, те приемат и попиват всичко, което се съгласува с техния живот, обаче не приемат, още по-малко попиват онова, което не се съгласува с него, тъй като духовете са олицетворения на чувствата и следователно притежават човешка форма, наподобяваща техните чувства. На духовете постоянно им се внушава любов към истината за полза на живота; Господ предвижда всеки да обича службата, която подхожда на неговия нрав; тази любов още повече се засилва от надеждата, че в бъдеще ще станат ангели. А понеже на Небето всяка служба се отнася към общата служба, ще рече, към царството Господне, което там е тяхната родина, и понеже всяка една особена и единична служба е толкова по-висша, колкото по-близо се отнася към общата, то всички безбройни особени и единични служби са добри и небесни; ето защо, любовта към истината е свързана при всеки един с любовта към службата, така че да действат като едно. Чрез това истината израства в служба, като самите истини, които духовете изучават, са истини на службата: така се наставляват ангелските духове и се подготвят за Небето. Любовта към истината, приложена в служба, се внушава чрез различни средства, повечето от тях неизвестни на света: преди всичко чрез изображения на службите, които в света на духовете се извършват по хиляди начини, носейки такава наслада и красотата, че проникват духа от вътрешното начало на неговия ум до външното начало на неговото тяло и така въздействат върху цялото; накрая духът става сякаш [олицетворение на] своята служба; поради което, дойде ли в обществото, за което се е подготвял чрез наставленията, той живее същински тогава, когато изпълнява своята служба. От тук може да се установи, че познанията, които са външните истини, никого не завеждат на Небето, а [това прави] самият живот, тоест животът на службата, внушаван чрез познанията.

 

518.

Имало духове, които се убедили, че ще идат на Небето и ще бъдат приети в него преди други, защото били учени и били писали много за Словото и за учението на Църква-та, вярвайки, че с това ще станат по-мъдри, и че за тях е казано: „И разумните ще сияят като светлината на твърдта, а ония, които са обърнали мнозина към правдата - като звездите, за всякога" (Даниил, 12:3). Но те били изследвани дали техните познания обитават само в паметта или и в живота. Онези, които изпитват същинска любов към истината заради отделените от телесното и от светското служби, които сами по себе си са духовни служби, след като бъдат обучени, се приемат на Небето; тогава всъщност им се дава да узнаят какво свети на Небето, а именно, Божията истина, която там е небесната светлина в службата, и че тази служба е основата, която приема лъчите на светлината и ги обръща в различни цветове. Онези пък, при които знанията обитават в паметта и които са добили способност да разсъждават върху истините и да доказват приетите за принципи положения, които, макар лъжовни, след доказване изглеждат като истинни, не са били в небесната светлина; имали са надменна увереност, присъща на повечето с такъв разум, че са по-вещи от другите, че им е отредено да отидат на Небето, и че ангелите трябва да им служат; за да се изтръгне надменното им убеждение, те били издигнати до първото или крайното небе, за да влязат в някое ангелско общество, но едва престъпили прага, в очите им притъмняло от действието на небесната светлина, после интелектът им се разстроил, а накрая и дишането им прекъсвало като при умиращи; когато усетили топлината на Небето, която е небесната любов, те започнали Утрешно да се измъчват. Ето защо ги отритнали, а после те научили, че не знанията правят ангела, а самият живот, придобиван чрез познанията, понеже познанията, ако се разглеждат сами по себе си, са извън Небето, а животът, придобиван чрез познанията, е вътре в него.

 

519.

Щом духовете се подготвят за Небето чрез обучения на споменатите места, което става за кратко време, понеже са обзети от духовните идеи, така че разбират много наведнъж, те обличат ангелски одежди, повечето снежнобели като от висон; тогава тръгват по пътя, който води нагоре към Небето и се оставят на ангелите-пазинели; после биват приети от други ангели и биват въведени в обществата, където опознават разни видове щастие, а накрая Господ направлява всеки един до съответното общество. Това става по различни пътища, по-някога заобиколени; пътищата, по които биват водени, не знае никой ангел, а единствено Господ. Щом като духът пристигне в своето общество, тогава неговите вътрешни начала, които са в съгласие с вътрешните начала на ангелите, обитаващи това общество, се отварят, а те го разпознават и с радост го приемат.

 

520.

Бих искал да добавя нещо важно относно пътищата, които водят от тези места към Небето и по които биват въведени новодошлите ангели. Има осем пътя, по два от всяко място за обучение, като единият се изкачва на изток, а другият на запад; онези, които отиват в небесното царство на Господа, биват въведени по източния път, докато онези, които отиват в духовното царство, биват въведени по западния път. Четирите пътя, които водят оттам до небесното царство на Господ, са украсени с маслини и разни видове овощни дървета; онези пък, които водят до духовното царство на Господ, са украсени с лозя и лаврови дръвчета. Това е така поради съответствията: лози и лаври съответстват на любовта към истината и нейните служби, докато маслини и плодове съответстват на любовта към доброто и нейните служби.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:35 PM

(Даниил, 12:3)

 

3. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users