Jump to content


Photo
- - - - -

9 За второто състояние на човека след смъртта 499-511


  • Please log in to reply
5 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:29 AM

За второто състояние на човека след смъртта



499.

Второто състояние на човека след смъртта се нарича вътрешно състояние, понеже тогава той преминава във вътрешното, което принадлежи на неговия дух, или волята и мисълта, а външното, в което е бил при първото си състояние, заспива. Онзи, който се обърне към живота на човека, към неговите думи и дела, може да разбере, че при всеки един има външно и вътрешно или външни и вътрешни мисли и намерения. Това се познава ето как: в гражданския живот човекът мисли за другите, било като съди по слухове, било по онова, което е дочул и узнал за тях от разговори, но не разговаря с тях според своите мисли и, дори другият да е зъл, се държи с него прилично. Това може да се забележи на първо място по притворните и по ласкателите, чиито думи и дела са съвсем различни от онова, което [наистина] мислят и желаят, а също по лицемерите, които разговарят за Бога, за Небето, за спасението на душата, за истините на Църквата, за благата на родината и за ближния сякаш от вяра и любов, докато в своите сърца смятат друго и обичат само себе си От тук може да се установи, че има два вида мислене, външно и вътрешно; че от външното мислене се говори [едно], а от вътрешното мислене се чувствува друго; двата вида мислене са разделени, за да не може вътрешното да прелее във външното и по някакъв начин да стане видимо. Още от Сътворението човекът е такъв, че вътрешната мисъл да действа в едно с външната от съответствията; мислите наистина действат в едно при онези, които са в доброто, защото те не мислят за [нищо] друго освен за доброто, нито пък говорят за [нещо] друго, освен за доброто. При онези обаче, които са в злото, вътрешното мислене не действа в едно с външното, тъй като те мислят за злото, но говорят за доброто; при тях порядъкът е обърнат, понеже доброто е навън, докато злото е вътре; ето защо злото властва над доброто и го подчинява като роб, който да му служи като средство за постигане целите на неговата любов; при такава цел става ясно, че доброто сред тях не е добро, а е заразено със зло, макар във външната форма. Другояче е при онези, които живеят в добро, понеже при тях порядъкът не е обърнат: доброто прелива от вътрешното мислене във външното, в говоренето и действието; такъв е порядъкът, в който е сътворен човекът; значи, вътрешните му начала са на Небето, та дори в тамошната светлина, а тъй като тя е Божията истина, произтичаща от Господа, или Господ на Небето (гл.126-140), тези хора биват водени от Господа. Това беше казано, за да се знае, че всеки човек има вътрешна мисъл и външна мисъл, които се различават една от друга. Когато се казва мисъл, се разбира и воля, понеже мисълта произтича от волята и никой не би могъл да мисли без волята. От тук става явно какво означава състояние на външното и състояние на вътрешното в човека.

 

500.

Когато се говори за волята и мисълта, под воля се разбират също чувствата и любовта, а после всички наслади и радости, които идват от тях, понеже те се отнасят към волята като към свой носител: онова, което човекът желае, той обича, изпитва от него наслади и радости; обратно - онова, което обича, от което изпитва наслади и радости, човекът [го] желае; тогава значи под мисъл се разбира всичко, чрез което човекът утвърждава своите чувства или своята любов, като всъщност мисълта не е нищо друго, освен форма на волята или онова, чрез което се проявява какво иска човекът; тази форма се установява чрез разнообразни рационални анализи, които водят началото си от духовния свят и принадлежат на човешкия дух.

 

501.

Трябва да се знае, че човекът е изцяло такъв, каквито са вътрешните му начала, а не такъв, каквато е външността му, отделно от вътрешното; това е така, понеже вътрешното е духът на човека, а животът на човека е животът на неговия дух, чрез който тялото живее; поради това, какъвто е човекът по своето вътрешно, такъв той остава вечно; външното, тъй като принадлежи на тялото, се изгубва след смъртта, а онази част от него, която се държи за духа, заспива, служи само като основа за вътрешното, както се показа по-горе, където се говори за паметта на човека, оставаща след смъртта. Оттук става ясно какво всъщност принадлежи на човека и какво не му принадлежи собствено; именно, при злите всичко, принадлежащо на външните мисли, от които идва говоренето, и всичко, принадлежащо на външната воля, от която идва действието, не са техни собствени; тяхно собствено е онова, което принадлежи на тежите вътрешни мислене и желания.

 

502.

След като премине първото състояние, или външното, за което вече стана дума в предната глава, човекът-дух навлиза в своето вътрешно състояние, или, иначе казано, във вътрешното състояние на желаенето и на мисленето, в което е бил на света, когато, оставен на себе си, е мислел свободно и без юзди; човекът преминава в това състояние, без да го съзнава, както и на света, когато е издърпвал обратно във вътрешното мисли, близки до речта, или такива, от които идва речта; ето защо, когато човекът дух попада в това състояние, той е вътре в себе си, в самия свой живот, понеже да мисли свободно според своето чувство е самият живот на човека и самият човек.

 

503.

В това състояние духът мисли според самото свое желание, което значи, според самите си чувства или според самата си любов: тогава мисленето действа ведно с желаенето и единението е така силно, че човекът почти сякаш не мисли, а само желае. Почти същото е и когато говори, само дето изпитва боязън мислите на неговото желание да не се разголват, която боязън е насадена във волята му от гражданския живот на света.
 


504.

Всички хора без изключения преминават след смъртта в това състояние, защото то е присъщо на техния дух; първото състояние е такова, какъвто е бил духът на човека в обществото и това не е собствено негово състояние; че това външно състояние, в което човекът най-напред попада след смъртта, и за което стана дума в предната глава, не му е истински свойствено, може да се установи от много неща, например от обстоятелството че духовете не само мислят, но и говорят според чувствата си, понеже речта им идва от чувствата, както се вижда от казаното и показаното в главата относно речта на ангелите (гл.234-245). По същия начин е мислил и човекът на света, когато е оставал насаме със себе си; понеже тогава той не е мислел чрез телесната си реч, а само е виждал [онова, за което мисли], като за една минута е виждал толкова много, колкото след това не би могъл да изговори и за половин час. Това, че външното състояние не е присъщо състояние на човека или на неговия дух, личи и по следното: когато в света човекът е в общество, той говори според правилата на нравствения и гражданския живот, като тогава вътрешната мисъл управлява външната, както един човек властва над друг, грижейки се той да не отива отвъд границите на почтеността и приличието. Още нещо: когато някои е насаме със себе си, мисли за това по какъв начин ще говори и ще се държи, та да се хареса и да спечели приятелство, разположение, милост, тоест различно от онова, което би сторил по своя собствена воля. От това става ясно, че вътрешното състояние, в което навлиза духът, е неговото собствено състояние, следователно истинското собствено състояние на човека, докато е живял на земята.

 

505.

Когато духът е във вътрешното си състояние, става ясно какъв е бил човекът вътре в себе се на света, понеже тогава духът действа съгласно онова, което му е присъщо. Онзи, които на света вътрешно е пребивавал в добро, действа тогава разумно и мъдро, дори по-мъдро отколкото на света, защото е отделен от връзката с тялото и със земното, което затъмнява духа, простирайки се над него сякаш облак. Онзи обаче, който на света е живял в злото, тогава (във второто състояние -бел.ред.) действа глупаво и безумно, дори и по-глупаво, отколкото на света, тъй като е на свобода и над него не тегне принуда. На света такъв човек е изглеждал външно разумен, понеже се е преструвал на такъв; веднъж обаче отстранено външното начало, неговото безумие се разкрива. Ето защо злият, който външно се прави на добър, може да бъде сравнен с блестящо полиран гладък съд, под чийто затворен капак се крият всякакви мръсотии, сбрани накуп, както казва Господ: „Горко вам, ... задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота" (Матей, 23:27).

 

506.

Всички, които на света са живели в добро и са действали според своята съвест, признавали са Божественото и са обичали Божиите истини, но най-вече онези, които са ги прилагали на дело, се чувстват, щом преминат в своето вътрешно състояние, като току — що събудени от сън или като излезли от сянката на слънчева светлина; тогава започват да мислят според небесната светлина, това ще рече, според вътрешната мъдрост, както и да действат въз основа на доброто, т.е. да действат по вътрешно чувство; Небето се влива в мислите и чувствата им с блаженство и вътрешна наслада, за каквито те преди не са знаели; това е така, понеже общуват с небесните ангели; всъщност те познават Господ и Го почитат със самия си живот, защото са в своя собствен живот, когато се намират във вътрешното си състояние, както се каза по-горе (гл.505); същевременно те знаят Господ и Го тачат свободно, понеже свободата принадлежи на вътрешното чувство. По такъв начин те се отделят от външната святост и преминават във вътрешната святост, в която се състои истинското богопочитание. Такова е състоянието на хората, които са водили християнски живот според наставленията на Словото. Съвсем обратното е състоянието на онези, които на света са живели в зло, не са имали никаква съвест и следователно са отричали Божественото; всъщност всички, които живеят в зло, отричат божественото, колкото и външно да се мъчат да не го отричат, а да го признават; така е, понеже признаване на Божественото и живеене в злото са противоположности; такива изглеждат в другия живот, след като преминат в своето вътрешно състояние, съвсем глупави, ако ги слушаш да разговарят или ги гледаш да действат. Злите им подтици ги въвличат в злодеяния, презрение към другите, обиди, хули, омраза, отмъстителност, гнусни кроежи, а понякога дори в толкова лукавство и коварство, щото трудно може да се повярва, че това е присъщо на някой човек Тогава те са свободни да действат според мислите на своите желания, понеже вече са отделени от външното, което ги е принуждавало и ограничавало на земята. Накратко, загубват целия си разсъдък, защото на света той не е пребивавал в тяхното вътрешно, а във външното, но и тогава все още се смятат за по-мъдри от останалите. Веднъж влезли във второто състояние злите се връщат за кратко във външното си състояние и следователно в спомените за своите действия, когато са били във вътрешното си състояние: някои се засрамват и си признават, че са били безумци; други пък не се срамуват; трети негодуват, задето не им е позволено да продължават да бъдат във външното си състояние. На тях обаче им се показва в какво биха се превърнали, ако продължават да бъдат в това състояние, а именно, ще се опитват да вършат същите потайни дела, като чрез видимостта за добро, искреност и откри тост съблазняват простите по сърце и вяра; дори могат изцяло да се погубят, защото външно ще пламнат с огъня, които ги гори отвътре, и този огън ще погълне целия им живот. 

 

507.

Когато духовете са във второто състояние, те се явяват точно каквито са били вътрешно на света и дори огласяват всичко, което са вършили и изрекли тайно, защото, когато външното не ги спира, те открито говорят същото, дори се опитват да вършат същото, което са вършели някога, без да се боят, както на света, от разгласа. После те минават през много състояния на своето зло, за да се явят на ангелите и добрите духове такива, каквито са всъщност. Така скритото става явно, и тайното се разобличава, според думите на Господ: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите" (Лука, 12:2-3), както също така на друго място: „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден" (Матей, 12:36).

 

508.

Не може да се опише накратко какво представляват злите в това състояние, защото всеки обезумява според своите страсти, а те са разнообразни; поради това биx искал да приведа само някои особени случаи, от които може да се изведе заключение и за останалите. Едни от тях са стичали себе си повече от всичко, търсели са почест за себе си в дейностите и служенията, изпълнявайки службата не заради службата, нито заради удоволствието, което тя носи, ами заради репутацията - за да бъдат обявени за по-достойни от другите и да се наслаждават на престижа на високото си положение; когато преминат във второто състояние, те са по-глупави от останалите, защото колкото повече са обичали себе си, толкова повече са се отдалечавали от Небето: колкото по — далеч от Небето [е някой], толкова по — далеч [е той] от мъдростта. Онези обаче, които са били отдадени на себелюбие, а също, бидейки коварни, с машинации са стигнали до почести, се събират с най-лошите - изучават изкуствата на магията, които представляват злоупотреба с Божия порядък, и ги прилагат, за да измъчват и тормозят всеки, които не ги почита; кроят козни, разпалват ненавист, въжделеят отмъщение, освирепяват срещу всички, които не им се подчиняват. Те толкова повече пропадат във всичко това, колкото повече цяла тълпа зли духове им помага и накрая замислят по какъв начин да се качат на Небето, било за да го разрушат, било за да сторят така, че да бъдат почитани там като богове; ето докъде стига тяхното безумие. Онези между тях, които са били от папската религия, са по-безумни от останалите; те са убедени, че Небето и Адът са под тяхна власт и че могат да опрощават греховете - които и както пожелаят; като си присвояват всичко Божествено, те се наричат Христос; тяхното убеждение, че е така, е толкова силно, че навсякъде, където въздейства, внася безпокойство в душите и помрачава съзнанието дотам, че даже причинява болка; духовете са почти еднакви в двете състояния, но във второто са лишени от разсъдък. Ала за тези безумци и за съдбата им след това състояние, се говори подробно в книжката „За Страшния съд и разрушения Вавилон". Онези, които са приписвали Сътворението на природата и значи са отричали в сърце, макар не на думи, Божественото и всичко, свързано с Небето и Църквата, се събират в това състояние със себеподобни, наричайки Бог някого, отличил се с особено лукавство, и му въздават Божии почести. Видях такива на събрание: покланяха се на един маг, спореха за природата и се държаха като безумци, сякаш бяха зверове в човешки образ; сред тях имаше и такива, които на света бяха достигнали високи по-чести, а други бяха смятани за учени и мъдри. При други е иначе. От тези примери може да се установи какво представляват онези, чиито вътрешни начала на духа са заключени за Небето, а именно, че са част от всички, които не получават никакво въздействие от Небето чрез признаване на Божественото, както и чрез живота на вярата. Всеки сам по себе си би могъл да отсъди какво би било, ако беше такъв, ако би си позволил да действа без страх от закона и без страх за живота, без външни окови, каквито са страховете да не накърниш своята репутация, да се лишиш от почести и печалби, както и от свързаните с тях наслади. Все пак, Господ обуздава тяхното безумие, за да не престъпва то границите на ползата, тъй като от всеки зъл дух има полза за общото благо: добрите духове виждат в тях какъв е злият и какво е злото, както и какъв е човекът, ако не бъде воден от Господ; злите са от полза също и затова, че чрез тях онези, които са в едно зло, могат да се свържат и да се отделят от добрите; освен това, така от злите се отнемат онези истини и блага, които те външно са представяли и са подражавали, а също биват въведени в злото на своя живот и в лъжите на злото, подготвяйки се по такъв начин за Ада. Никой всъщност не отива в Ада, преди да се потопи в своето зло и в лъжите от злото, понеже никому там не подобава да има разделен дух, именно, да мисли и да казва едно, а пък да желае [и да върши] друго. Всеки зъл там трябва да мисли лъжата на злото и да говори според лъжата на злото, и в двата случая по своя воля, което значи, според своята собствена любов, според нейните наслади и страсти, по същия начин, както е правил на света, богато е бил в своя дух, пак така, както е мислил из себе си самия, от вътрешното си чувство. Така е, понеже волята е самият човек, а не чистата мисъл, освен ако тя не се извлича от волята, която е също неговото естество или неговият характер; затова, като пребивава в своята воля, [той] пребивава в своите естество или характер, значи в своя живот, понеже човекът придобива естество чрез живота; след смъртта човекът запазва естеството, което е придобил чрез живота на земята; при злите обаче естеството не може повече да бъде подобрено или променено посредством мислите и познанието на истините.

 

509.

Докато се намират в това второ състояние злите духове, обикновено биват често и тежко наказвани, понеже попадат във всички видове зло; в света на духовете има множество наказания и те се прилагат без оглед дали някой на света е бил цар или роб; всяко зло носи своето наказание, даже е свързано с него, затова онзи, който е в някое зло, изтърпява съответното наказание. Но никой не се наказва там заради злото, което е сторил на света, а заради злото, което тогава (докато е във второто състояние, бел.ред.) върши; обаче дали ще се каже, че [някой] търпи наказание заради злини на света, или ще се каже, че [някой] търпи наказание заради злините, които е сторил в другия живот, е едно и също, понеже след смъртта всеки човек се завръща към своя живот и значи към същите злини, защото човекът е такъв, какъвто е бил по време на живота си в тялото (виж гл.470-484). Злите се наказват, защото стражът от наказанието е единственото средство за обуздаване на злото във второто състояние. Нито наставленията, нито убеждаванията, нито страхът от закон и мълва не вършат работа, понеже злите действат според природата, която не може да се овладее или да се пречупи по друг начин, освен чрез наказанието. Обаче добрите духове никога не биват наказвани, дори и да са извършили зло на света, понеже [в другия живот] не се завръщат към злите си деяния; можах да узная, че злините, които са сторили, са били от друг вид и от друго естество, че не са дошли от противене срещу истината или зло сърце, освен онези, които са добили по наследство от родителите, към които злини ги е тикала сляпата наслада, когато са били във външното, отделени от вътрешното.

 

510.

Всеки идва в онова общество, в което е пребивавал неговият дух на света, защото всеки човек е свързан по своя дух с някое небесно или адско общество: злият с адско, а добрият с небесно; че след смъртта всеки се връща при своето общество, може да се види по-горе (гл.438); духът постепенно се сближава със своето общество, влизайки накрая в него; когато пребивава във вътрешното си състояние, един зъл дух постепенно се обръща към своето общество, като накрая се изправя лице в лице с него, преди още това състояние да е завършило. След като то завърши, злият дух сам се хвърля в Ада, където са подобните нему; скокът е сякаш падане с главата надолу и краката нагоре: това изглежда така, защото духът е в обърнат порядък, обича адското и отрича небесното. Във второто състояние някои зли ту влизат, ту излизат от Ада, но тогава те не изглеждат стремглаво падащи надолу, както онези, които са напълно опустошени. Самото общество, в което духът се е намирал на света, им бива показано, докато пребивават във външното, за да разбере, че са обитавали Ада още по времето на живота в тялото, макар и не в същото състояние, както при онези, които са в самия Ад, а в състояние, еднакво със състоянието на онези, които обитават света на духовете; за това състояние, предвид на обитаващите в Ада, ще се каже впоследствие.

 

511.

Разделянето на злите от добрите духове се извършва във второто състояние; при първото всички те са били заедно, защото, докато духът е във външното си състояние, той още е такъв, какъвто е бил на света - злият още съжителства с добрия и обратно; друго става, когато духът се пренесе във вътрешното си състояние, и когато бъде оставен на своята природа и своето желание. Злите се отделят от добрите по различни начини, обичайно като се носят около общества, с които са общували чрез добри мисли и чувства, докато са били в първото състояние; така [злите] стигат до общества, които са заблудили чрез външния си вид да вярват, че са добри; най-често те обикалят в широк кръг, където на добрите духове се показва какви са; щом добрите видят злите, отвръщат се настрана, после злите, кръжейки, също отвръщат лице от тях, в посока към адското общество, където трябва да отидат. Има и много други начини за разделяне.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:17 PM

(Матей, 23:27)

 

27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:18 PM

505.

Когато духът е във вътрешното си състояние, става ясно какъв е бил човекът вътре в себе се на света, понеже тогава духът действа съгласно онова, което му е присъщо. Онзи, които на света вътрешно е пребивавал в добро, действа тогава разумно и мъдро, дори по-мъдро отколкото на света, защото е отделен от връзката с тялото и със земното, което затъмнява духа, простирайки се над него сякаш облак. Онзи обаче, който на света е живял в злото, тогава (във второто състояние -бел.ред.) действа глупаво и безумно, дори и по-глупаво, отколкото на света, тъй като е на свобода и над него не тегне принуда. На света такъв човек е изглеждал външно разумен, понеже се е преструвал на такъв; веднъж обаче отстранено външното начало, неговото безумие се разкрива. Ето защо злият, който външно се прави на добър, може да бъде сравнен с блестящо полиран гладък съд, под чийто затворен капак се крият всякакви мръсотии, сбрани накуп, както казва Господ: „Горко вам, ... задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота" (Матей, 23:27).

 



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:20 PM

(Лука, 12:2-3)

 

2. Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;
3. затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:21 PM

(Матей, 12:36)

 

36. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:25 PM

438.

Ще си позволя да добавя, че всеки човек, дори докато жи­вее в тялото, се свързва като дух в общества с духове, ма­кар че не го знае: добрият се свързва с онези от ангелско общество, докато лошият с онези от адско общество; освен това, човекът отива в същото общество след смъртта - обстоятелство, което често се казва и показ­ва на онези, които след смъртта отиват между духове те. Докато живее на земята, човекът обаче, не се явява в това общество като дух, понеже мисли природно; но оне­зи, които могат да се отделят мислено от тялото, би­дейки тогава в духа, понякога се явяват в своето общест­во и веднага биват разпознавани от тамошните духове: ходят мълчаливи, потънали в размисъл, не поглеждат дру­гите, сякаш дори не ги виждат, и веднага щом някой дух ги заговори, изчезват.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users