Jump to content


Photo
- - - - -

7 Удоволствията от живота на всеки се превръщат след смъртта в съответствия 485-490


  • Please log in to reply
1 reply to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:23 AM

Удоволствията от живота на всеки се превръщат 
след смъртта в съответствия



485.

В предната глава беше показано. че властващото чувство, иначе казано, господстващата любов, остава завинаги във всеки човек. Сега ще обясним, че удоволствията на това чувство или тази любов се обръщат в съответствия. Под обръщане в съответствие се разбира обръщането в духовно, съответстващо на природното. Това, че природното се превръща в духовно, може да се установи от обстоятелството, че човекът, докато живее в земното си тяло, обитава природния свят, но напусне ли тя-лото, преминава в духовния, обличайки духовна плът. Че ангелите, както и хората след смъртта, имат съвършена човешка форма и че телата им са духовни, може да се види по-горе гл.73-77 и гл.453-460; относно това, какви са съответствията между духовното и природното, виж гл. 87-102; 103-115.

 

486.

Всички удоволствия на човека принадлежат на неговата господстваща любов, понеже той изпитва наслада само от онова, което обича, а най-вече от онова, което обича повече от всичко. Дали ще се каже властваща любов или ще се каже онова, което някой обича повече от всичко, е едно и също. Тези удоволствия са разнообразни и са толкова, общо взето, колкото властващите любови, значи, колкото хората, ангелите и духовете, понеже господстващата любов на един никога не е съвсем еднаква с любовта на друг. Ето защо, никое лице не е съвсем същото като друго, тъй като при всекиго лицето е образ на децата, а пък в духовния свят [лицето] е образ на господстващата любов. Насладите на всеки в частност са безкрайно разнообразни; никоя наслада не може да бъде сходна на или същата като друга; както когато се следват, така и когато са едновременни, те винаги по нещо се различават. Така или иначе, удоволствията на всеки човек се отнасят към едната негова любов, която е властващата, съставят я и образуват с нея едно цяло. По същия начин всички наслади изобщо се отнасят към една всеобща властваща любов: на Небето това е любовта към Господа, докато в Ада това е любовта към себе си.

 

487.

Какви са духовните наслади, в които се превръщат природните наслади на всеки след смъртта, не може да се узнае от другаде, освен от науката за съответствия-та; тя учи общо, че няма нищо природно, на което не съответства нещо духовно, и частно, обяснява кое по вид и какво по естество е онова, което съответства. Поради това онези, които разбират тази наука, могат да осъзнаят и да опознаят състоянието си след смъртта, ако знаят своята любов и нейното място във всеобщо господстващата любов, към която, както малко по-горе беше казано, се отнася всяка любов. За онези обаче, които живеят в любов към себе си, е невъзможно да познаят своята господстваща любов, понеже обичат само своето и наричат злото си добро, а пък лъжите, които го поддържат и чрез които утвърждават своето зло, наричат истини. Ако пожелаеха обаче, те биха могли да узнаят [каква е тяхната господстваща любов] от по-мъдрите, понеже последните виждат онова, което те сами не виждат, но при тях това не се случва: те толкова са потънали в себелюбие, че с презрение отхвърлят всяко наставление на по-мъдрия. Ала онези, които се намират в небесната любов, приемат поученията и съзират своето зло, в което са [били] родени, когато се насочват към него чрез истините, които го разкриват. Всеки може да види злото и неговата лъжа чрез истина-та, идваща от доброто, но никой не може да види чрез злото доброто и истината; причината е, че лъжите на злото са мракът и съответстват на мрака. Ето защо онези, които пребивават в лъжите чрез злото, са като слепи и не виждат онова, което е осветено, и бягат от него като сови; ала идващите от доброто истини са светлина и съответстват на светлината (виж по-горе, гл.126-134). Онези пък, които са в истините на доброто, бидейки зрящи и зорки, различават осветеното от сенчестото. Това също можах да установя от опит; ангелите на Небето гледат и усещат онези злини и лъжи, които понякога се появяват в тях, а също злините и лъжите, присъщи на духовете от света на духовете, съединени с Ада, обаче самите духове не могат да видят своите злини и лъжи, не знаят що е благото на небесната любов, що е съвест, що е искреност и що е откритост, освен ако не са в тяхна полза; нито пък разбират какво значи да бъдеш воден от Господа, казвайки, че та-кова нещо няма, че е небивалица. Това се каза с цел човекът да изследва себе си, като чрез своите наслади опознае и своята любов, което пък означава, доколкото разбира от науката за съответствията, да опознае състоянието си след смъртта.

 

488.

По какъв начин насладите на всеки живот стават след смъртта съответствия, може да се узнае от науката за съответствията, но тъй като тя не е достъпна, бих искал донякъде да осветля този въпрос чрез примери от моя опит. Всички, които живеят в злото и са си изградили лъжовни предубеждения срещу истините на Църквата, най-вече онези, които отхвърлят Словото, бягат от небесната светлина, хвърлят се към тъмни пещери с мрачни входове или към скални процепи, като там се скриват, понеже са обичали лъжите и са мразели истините. Такива пещери и скални процепи, а също мрачните места изобщо, съответстват на лъжите, а светлината съответства на истината. Тези духове намират своята наслада в обитаването там, а тяхното неудоволствие е да бъдат на открити места. По същия начин се държат онези, чиято наслада е било да заговорничат и тайно да кроят лукави планове. Те също обитават подземия, толкова тъмни, че дори един друг не се виждат и тихо си шепнат на ухо по ъглите. Тъкмо в това се превръщат насладите на тяхната любов. Онези, които са изучавали науките само с цел да се прочуят като учени, без да развиват чрез тях своя разум, онези, които са извличали суетна наслада от своята богата памет, обичат пясъчните места, кои-то предпочитат пред зелените полета и китните градини, понеже такива знания съответстват на пясъци-те. Онези, които са изучавали различни църковни доктрини, без обаче да ги прилагат в живота, избират каменисти места и живеят между скални върхове, бягайки от обработени места, понеже изпитват ненавист към тях. Онези, които са приписвали всичко на природата, както и на собствената си досетливост, като са използвали раз-лични хитрости, за да добият високи длъжности и голямо богатство, изучават в другия живот разни магии, които са злоупотреба с Божия порядък, откривайки в тях най-голямата радост на живота. Онези, които са използвали Божиите истини заради любов към себе си и чрез това са ги изменили в лъжи, обичат местата, лъхащи на урина, понеже тези места съответстват на насладите на тяхната любов. Онези, които са били долни скъперници, обитават мазета, килери, тавани и обичат свински-те нечистотии, както и зловонието, носещо се от недосмлените храни в стомасите. Онези пък, които са посветили живота си само на плътски страсти и разкош, онези, които са угаждали на гърлото и на стомаxа, намирайки висшата наслада в храната, обичат в другия живот изпражнения и нужници, в които намират наслада, понеже самото плътско желание е духовно нечисто. Такива духове избягват чистите и свободните от мръсотии места, понеже им са неприятни. Онези пък, които са придобивали удоволствие от разврата, влачат жалко съществуване в бордеи, където всичко е гнусно и мръсно; това те обичат, бягайки от почтени домове, а влязат ли в такъв, изпадат в помрачение; нищо не им носи по-голяма наслада от това, да разрушават съпружеските съюзи. Онези, които са копнеели за отмъщение и затова са добили жестока и свирепа природа, обичат близостта на трупове и дори в ада живеят сред такива.

 

489.

Ала насладите от живота на онези, които са живели на света в небесна любов, се обръщат в съответствия, идващи от Небето, понеже съществуват благодарение на слънцето на Небето и слънчевата светлина, а тя прави зримо онова, което божественото скрива в себе си. По-родилите се явления докосват вътрешните начала на ангелите, техния дух заедно с присъщите за тялото им външни начала. Понеже Божията светлина, или Божията истина, идваща от Господ, се влива в техните духове, отворени от небесната любов, всичко, което съответства на насладите на тяхната любов, се проявява и външно. Че онова, което се явява зримо на Небето, съответства на вътрешните начала на ангелите, именно, на тяхната вяра и любов, а оттам на техните разумност и мъдрост, бе показано в главата относно представяното и явяваното на Небето (гл.170-176), както и в главата за мъдростта на ангелите на Небето (гл.265-275). Тъй като започнах да подкрепям своите твърдения с примери от опита, за да хвърля повече светлина върху казаното досега, бих искал да добавя нещо и относно небесните наслади, в които се обръщат природните наслади при живелите на света в небесна любов. Онези, които са обичали Божиите истини и Словото с вътрешно чувство или поради любов към самата истина, обитават в другия живот в светлина, на високи места, които изглеждат като планини, бидейки там постоянно озарявани от небесната светлина. Те не знаят що е мрак, който нощта носи на света, и живеят във вечна пролет; пред погледа им са все поля, жита и лозя. Всичко в домовете им сияе като скъпоценни камъни, а през прозорците се вижда като през чист кристал. Това е наслада за очите, но и наслада за духа - поради съответствията с небесното Божествено: понеже истините от Словото, които са обичали, съответстват на житата, лозята, скъпоценните камъни и кристалите. Онези, които веднага са прилагали в живота ученията на Църквата, идващи от Словото, са във вътрешното небе и пребивават повече от всички в насладата от мъдростта; виждат Божието във всички единични обекти; виждат също и обектите, но Божиите [им] съответствия тутакси се вливат в техния дух, като го изпълват с блаженство и повлияват върху всичките им сетива. Всичко пред очите им сякаш се смее, играе и живее (за това виж по-горе, гл.270). При онези, които са обичали науките, развивали са чрез тях рационалното си начало, добивайки разумност, като същевременно са признавали Божественото, стремежът към знания и насладата на рационалното се обръщат в другия живот в духовна наслада, т.е. в познания за доброто и истината. Живеят в градини, където се виждат красиво разпределели кътчета от цветя и треви, а наоколо - редици от дървета с алеи и беседки; дърветата и цветята всеки ден се променят. Гледката на всичко това носи наслада на техния дух изобщо, докато разнообразието в частностите непрестанно я обновява, а понеже то съответства на Божественото и наблюдаващите го познават науката за съответствията, те постоянно се изпълват с нови познания, чрез които усъвършенстват рационалното начало в своя дух; радват се на тези радости и наслади, защото градините, цветята, тревите и дърветата съответстват на науките, познанията и от тук, на разумността. Онези, които са отнасяли всичко към Божественото, съответно, разглеждали са природата като мъртва даденост, само служеща на духовното, и са се утвърдили в това, пребивават в небесната светлина; онова, което се явява пред техните очи, ярко сияе с тази светлина, а сиянието ги прави да виждат безброй промени на светлината, които вътрешното им зрение веднага попива; така те усещат вътрешните наслади: предметите от домовете им са сякаш елмазени и в тях се различават същите вариации. Казаха ми, че стените на техните жилила са направени сякаш от кристал, това ще рече, светят от блясък, и в тях се появяват преливащи форми, които представят небесните предмети в непрестанно разнообразие; такъв сияен блясък съответства на просветления от Господа разум, в които сенките на природните любов и вяра са отстранени. Това, а и още много друго, имат предвид онези, които са били на Небето, когато казват, че са видели онова, което никое око никога не е видяло, както и, чрез възприемане на Божественото, предадено им в него, че са чували онова, което никое ухо никога не е чувало. Онези, които не са действали потайно, а са желаели всички тези мисли да бъдат достъпни, доколкото гражданският живот го позволява, онези, които не са мислели другояче, освен искрено и открито из Божественото, се явяват на Небето със сияйни лица; това сияние проявява единичните чувства и мисли, така да се каже, като в образ, изписан върху лицето; относно говоренето и действието, те са изображения на своите чувства. Обичани са повече от останалите. Когато говорят, образите им малко помръкват, но когато свършат, онова, което са казали, може да се види върху лицата им в цялост и яснота. Дори и всичко, което ги заобикаля, понеже съответства на тяхното вътрешно, има такъв вид, че позволява на другите ясно да разбират какво то представя и означава; онези духове, чиято наслада са били потайните дела, бягат надалеч от тях и изглеждат като змии. Онези, които са смятали разврата за нещо скверно и са живели в чиста съпружеска любов, повече от останалите пребивават в порядъка и формата на Небето и пребивават във всякакви красоти, цъфтят във вечна младост; насладите на тяхната любов са неизразими и вечно нарастват, всъщност, в нея се вливат всичките небесни наслади и радости, тъй като тази любов произлиза от съединяването на Господ с Небето и с Църквата и изобщо от съединяването между благото и истината, което съединяване е самото Небе като цяло и при всеки ангел в частност (виж по-горе, гл.366-386). Техните външни наслади са такива, че човешки думи не могат да ги опишат. Но онова, което казах относно съответствията на удоволствията при онези, които живеят в небесната любов, представлява само една малка част.

 

490.

От тук може да се разбере, че след смъртта насладите на всеки един се обръщат в съответствия, а самата любов остава вечно, като например съпружеската обич, любов-та към искреността, откритостта, доброто и истината, любовта към науките и познанията, любовта към разумността и мъдростта и така нататък. От такава любов, подобно на ручеи от извора, произтичат насладите, които също пребъдват, но се издигат до висша степен, когато от природни преминат в духовни.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 06:00 PM

270.

Сега ще кажа нещо за мъдростта на ангелите от трето­то или вътрешното небе и колко тя превъзхожда мъд­ростта на ангелите от първото или последното небе. Мъдростта на ангелите от третото или вътрешно небе е непостижима дори за ангелите, които обитават в последното небе, понеже вътрешните начала на ангели­те от третото небе са отворени в третата степен, а началата на ангелите от първото небе - само в първата. Всяка мъдрост расте навътре и се усъвършенства във вътрешните начала, според това, колко те са отворени (гл.208 и 267). Тъй като вътрешните начала на ангелите от третото или вътрешното небе са отворени в тре­тата степен, Божиите истина са сякаш изписани в тях, тъй като вътрешните начала на третата степен пове­че, отколкото началата на първа или втора, се съгласу­ват с формата на Небето, а пък формата на Небето про­изтича от Божията истина, значи, изградена е според Бо­жията мъдрост. Ето защо Божиите истини се явяват за тези ангели като изписани, вложени в тях, или вродени — когато ги чуват, те незабавно ги признават и осъзнават, а после ги виждат сякаш поставени вътре в тях. Понеже са такива, ангелите от тези небеса никога не разсъжда­ват над истините, още по-малко пък спорят дали някоя истина е достоверна или недостоверна; нито знаят как­во е да вярваш или да имаш вяра, и питат: какво е вяра, щом като аз усещам и виждам, че нещата са такива? Те поясняват това чрез следното сравнение: ако някой види дом заедно с различните предмети в него и около него, би било нелепо да каже някому, че трябва да вярва в тяхното съществуване, и в това, че те са такива, каквито изглеж­дат. Или, ако някой види градина с дървета и плодове, не­лепо ще бъде да каже на някого да има вяра в това, че гра­дината е градина, че дърветата и плодовете са дървета и плодове, щом другият ясно ги вижда със своите очи. Ето защо ангелите там не споменават вярата, нито имат никаква идея за нея, не умуват върху божествените истини, а още по-малко спорят дали някоя истина е дос­товерна. Обаче ангелите от първото или крайното небе нямат Божиите истини записани върху вътрешните си начала, понеже за тях е открита само първата степен на живота; затова те разсъждават над истините, а пък които разсъждават, едва ли виждат нещо повече от пред­мета, който разглеждат, или излизат извън предмета единствено, за да потвърдят някак си своите заключения и, след като ги потвърдят, казват, че това било предме­тът на вярата и че те вярвали. Говорих по този въпрос с ангелите, които ми казаха, че между мъдростта на ан­гелите от третото небе и мъдростта на ангелите от първото небе има разлика като между светлото и тъмното. Дори сравниха мъдростта на ангелите от трето­то небе с великолепен дворец, разположен сред безкрайна райска градина, пълен с всичко необходимо за живота и за­обиколен от всякакви красоти. Ангелите, които са в ис­тините на мъдростта, могат да влизат в двореца и да виждат всичко в него, да бродят из градините накъдето си искат и да се наслаждават на всички чудеса. Иначе сто­ят нещата при онези, които разсъждават върху истини­те, а още повече при онези, които спорят за тях; тъй като не виждат истините чрез светлината на истина­та, а ги черпят от чужди мисли, или пък от буквалния смисъл на Словото, понеже не разбират вътрешния. Те казват, че на истините трябва да се вярва, или че хората трябва да имат вяра в онова, което те самите не искат по-дълбоко да погледнат. За тях ангелите казаха, че те не могат да се доближат и до първия праг на двореца на мъд­ростта, още по-малко да влязат в него или да се разхож­дат из неговите градини, защото се спират още при пър­вата си крачка. Иначе стоят нещата при онези, които са в самите истини: нищо не ги задържа да вървят напред безспир, а съзрените истини водят всекиго, накъдето по­иска, и разкриват пред него широки полета, понеже всяка истина се простира до безкрай и е свързана с много дру­ги. Казаха още, че мъдростта на ангелите от вътрешно­то небе се състои в това, че те виждат Божието и не­бесното във всеки предмет и множество чудеса в цели поредици от предмети. Защото всичко, което се явява пред очите им, е съответствие; така, когато виждат дворци и градини, техният взор не се спира върху онова, което им стои пред очите, ами прозира вътрешното съ­държание, от което то произтича, тоест онова, на кое­то то съответства. Тези начала им се явяват във вся­какви разнообразни форми, ангелите виждат едновременно и непрекъснато безброй неща, които радват умовете им толкова, че ги карат да се чувстват извън себе си са­мите. Че онова, което се появява на Небето, съответства на Божественото, идващо при ангела от Господ, може да се види по-горе (гл. 170-176).






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users