Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

6 След смъртта човек е такъв, какъвто е бил неговият живот на света 470-484

Recommended Posts

След смъртта човек е такъв,
какъвто е бил неговият живот на света



470.

Всеки християнин знае от Словото, че животът на чове­ка остава негов и след смъртта, понеже там на много места се казва, че човекът ще бъде съден и награден спо­ред делата и постъпките си; всеки, който мисли въз ос­нова на доброто и на истината, е убеден, че онзи, които е живял добре, отива на Небето, а онзи, които е живял в злото, отива в Ада. Но онзи, който живее в злото, не же­лае да повярва, че неговото състояние след смъртта ще бъде според земния му живот, а смята, особено когато се разболее тежко, че Небето е отворено за всеки от чисто [Божие] Милосърдие, независимо кой как е живял, и че [Всекиму] е достъпно според вярата на човека, макар и той да я е отделял от живота.

 

471.

На много места в Словото се казва, че човекът ще бъде съден и награден според делата; бих искал да отбележа ня­кои: „Защото ще дойде Син Човечески в славата на Отца си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата" (Матей, 16:27); „Блажени мъртвите, които уми­рат в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: далата им вървят с тях" (Откровение, 14:13); " И всекиму от вас ще въздам според делата му" (Откровение, 2:23); „След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мър­твите по записаното в книгите, според делата си. Море­то върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде вся­кой според делата си" (Откровение, 20:12, 13): „Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му" (Откровение 22:12); „И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на ка­мък; А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълня­ва, ще заприлича на глупец, който си съгради къщата на пясък" (Матей, 7:24, 26); „Не всеки, който Ми казва: Гос­поди, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, кой­то изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще ми кажат в оня ден. Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правихме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал;махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Матей, 7:21-23); „Тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. И Той ще рече. Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, ко­ито вършите неправда" (Лука, 13:26, 27); „И Аз ще им въз­дам  според техните постъпки и според делата на ръце­те им" (Иеремия, 25:14); „Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пъ­тищата му и според плодовете на делата му" (Иеремия, 32:19); „Ще го накажа според пътищата му и ще му въз­дам според делата му (Осий, 4:9); „Както определи Господ Саваот да постъпва с нас по нашите пътища и по делата ни, тъй и постъпи с нас" (Захария, 1:6). Където известява Страшния съд, Господ припомня делата, обявя­ва, че във вечния живот ще влязат онези, които са вър­шили добри дела, а онези, които са вършили зли дела, ще бъдат осъдени (Матей, 25:32-46). Но има още много мес­та, където се говори за спасението и за осъждането на човека. Явно е, че делата и постъпките образуват външ­ния живот на човека и че чрез тях се проявява неговият вътрешен живот.

 

472.

Под дела и постъпки, обаче, не се разбират делата и пос­тъпките единствено според външната им форма, а и по вътрешното им съдържание; понеже всеки знае, че дела­та и постъпките произхождат от волята и мисълта на човека и ако не идваха оттам, биха били само движения, както е при машините и при автоматите. Ето защо действието или постъпката по същината си е проява, която добива душа и живот от волята и мисълта, дотам, че става воля и мисъл в действие, а чрез това - външна форма на волята и мисълта. Оттук следва, че каквито са волята и мисълта, които пораждат постъпката или действието, такива са постъпката и действието. Ако мисълта и волята са добри, тогава постъпките и дейст­вията, също са добри, ако пък мисълта и волята са зли, тогава постъпките и действията също са зли, макар че по външна форма изглеждат сходни. Хиляди хора могат да вършат едно и също, тоест да действат еднакво, та дори дотам еднакво, че в делата им да няма почти никак­ва разлика. Но все пак всяко дело, гледано само по себе си, се различава от другите, понеже произтича от различна воля. Да вземем за пример искреното и откритото пове­дение към приятеля: един човек може да се държи искре­но и открито с него с цел да изглежда искрен и открит, за да спечели слава и почит; втори [може да го стори] от светски съображения или заради изгода; трети, защото очаква отплата за заслуги; четвърти [би постъпил така] заради приятелство; пети [ще го направи] поради страх от законите или поради страх за престижа и службата; шести [би го сторил], за да привлече другия на своя стра­на за зли дела; седми [ще се държи така] за да излъже; дру­ги пък по други причини. Всички тези деяния обаче, неза­висимо че изглеждат добри, понеже да се държиш искрено и открито с приятеля е добре, все пак като цяло са лоши, понеже са извършени не от любов към искреността и от­критостта, а от любов към себе си и от любов към све­та; на тях искреността и откритостта служат като роби на господар, които роби той продава и изгонва, ко­гато повече не му служат. Но искрено и открито спрямо приятеля се отнасят, при същата външна форма, онези, които го правят от любов към искреността и откри­тостта: едни [ще постъпят така] от истинна вяра или послушание, понеже така е предписано в Словото, втори поради благото на вярата, тоест съвестта, защото ги движи религиозно чувство; трети поради благото на обичта към ближния, защото ценят неговото благо; чет­върти обаче поради благото на любовта към Господа, за­щото вършенето на добро заради доброто, а също искре­ното и откритото държане заради искреността и отк­ритостта означава любов към Господ. Те са искрени и открити, понеже искреността и откритостта изхож­дат от Господ и понеже Божията природа, произтичаща от Господ, е в тях. Ето защо искреността и откритост­та, разглеждани в самата си същност, са божествени. Делата и постъпките на тези хора са вътрешно добри, а и външно добри, защото, както се каза по-горе, делата и постъпките са такива, каквито са волята и мисълта, от които произхождат. Без воля и мисъл няма дела и постъпки, а единствено нямащи дух движения. Ясно ста­ва какво се разбира в Словото под дела и постъпки.

 

473.

Понеже делата и постъпките принадлежат на мисълта и волята, те са присъщи и на любовта и вярата и зато­ва са такива, каквито са любовта и вярата. Ето защо едно и също е дали ще кажеш любов или воля на човека, едно и също е дали ще кажеш вяра или мисъл; онова, кое­то човекът обича, той желае, и онова, в което вярва, той мисли. Ако човекът обича онова, в което вярва, той го желае и, доколкото е възможно, го прави. На всеки е ясно, че любовта и вярата са в желаенето и мисленето на човека, а не извън тях, понеже любовта разпалва воля­та, а идеите на вярата просветляват мисълта. Затова само онези, които могат да мислят мъдро, се просвеща­ват и, според своето просвещение, мислят истините и желаят истините или, което е същото, вярват в исти­ните и ги обичат.

 

474.

Нека обаче се знае, че волята прави човека, а мисълта [прави човека] само доколкото произтича от волята, че делата и постъпките произтичат от двете или, ко­ето е същото, че любовта прави човека, докато вярата [прави човека] само доколкото произтича от любовта, а пък делата и постъпките произтичат от двете. От­тук следва, че волята или любовта правят самия човек, понеже онова, което произхожда, принадлежи на онова, от което произхожда; произхождане е сътворяване и представяне във форма, пригодна за възприемане и съ­зерцаване. Оттук може да се установи какво е вярата, отделена от любовта — тя изобщо не е вяра, а само зна­ние, в което [вече] няма никакъв духовен живот. Също­то се отнася за делата: без любовта те не са действие или творения на живота, а действия и творения на смъртта, които съдържат привиден живот, произхож­дащ от любовта към злото и от вярата в лъжата. Тъкмо този привиден живот представлява онова, което се нарича духовна смърт.

 

475.

После трябва да се знае, че делата и постъпките предс­тавят целия човек, че неговите воля и мисъл или негови­те любов и вяра, принадлежащи на вътрешния човек, още не са завършени, докато не се проявят в делата и постъпките на външния човек. Тъкмо те са крайното, в което волята и мисълта завършват, иначе са сякаш неза­вършени, още не съществуват, още не са в човека. Да мис­лиш и да желаеш, но без да действаш, когато можеш, е като да затвориш пламъка в съсъд, където той загасва, или да посееш семето в пясък, където то не покълва, ами погива, заедно със своята сила за пораждане. Обратно, да мислиш и да желаеш, като същевременно действаш, това е като огъня, който дава светлина и топлина наоко­ло и като семето, засято в почвата, от което израства дърво или цвете и заживява. Всеки знае, че човек, които иска, без да прави, когато може, значи не иска, както и чо­век, който обича, без да прави добро, когато може, значи не обича. Тогава всъщност само мислиш, че желаеш и оби­чаш, но това е предмет на отделена мисъл, която се раз­пада и изчезва. Тъй като любов и воля са душата на дейс­твията, те си създават свое тяло в искреното и почте­ното, което човекът върши: духовното тяло, или тяло­то на човешкия дух, не идва от другаде, това ще рече, не се образува от друго, освен от онова, което човекът вър­ши, подбуждан от любов или воля (виж по-горе гл.463). Или с една дума, всичко от човека и неговия дух е в неговите дела.

 

476.

От това може да се установи какво се разбира под живо­та, който се запазва при човека след смъртта; това са неговите любов и вяра, не само като възможност, но и на дело, т.е. делата и постъпките, защото именно те съ­държат в себе си всичко, присъщо на човешката любов и човешката вяра.
 


477.

Има господстваща любов, която остава в човека след смъртта и не се променя във вечността; във всеки има много любови, но те отпращат към господстващата лю­бов и образуват едно тяло с нея или, взети заедно, я изг­раждат. Всяко чувство и желание, съзвучно с господства­щата любов, се нарича любов; тези любови биват вът­решни и външни, свързани пряко или косвено, приближени или отдалечени спрямо господстващата любов, на която [те] служат по много различни начини. Взети заедно, лю­бовите образуват нещо като царство, понеже са така подредени в човека, макар че той не знае нищо за тяхна­та подредба. Част от тази подредба му се изяснява в дру­гия живот, понеже там разпростирането на мислите и чувствата е според подредбата на любовите: сред небес­ните общества, ако властващата любов се състои от небесни любови, съответно, сред адските общества, ако властващата любов се състои от адски любови. За това, че всяко чувство и мисъл на един дух или ангел се разпростира сред обществата, може да се види в главата за мъдростта на небесните ангели, а също и в главата за формата на Небето, според която там се извършва съби­рането в общества и общуването.

 

478.

Но онова, което се каза дотук, повлиява само мисълта на рационалния човек; за да достигне обаче до неговите вън­шни сетива, бих искал да приведа тук примери от своя опит, чрез които да бъде обяснено и утвърдено следно­то: 
1. че след смъртта човекът представлява своята лю­бов или своята воля; 
2. че човекът остава завинаги такъв, какъвто е бил относно своята властваща воля или властваща любов; 
3. че човекът, чиято любов е небесна и духовна, отива на Небето, докато човекът, чиято любов е плътска и светска, лишена от небесното и духовното, отива в Ада; 
4. че вярата не остава в човека, ако не идва от небесната любов; 
5. че в него остава действената лю­бов, тоест, животът на човека.


 

479.

След смъртта човекът е своята любов или своята воля. Убедих се в това чрез множество преживявания. Цялото небе е разделено на общества съгласно разликите в блага­та на любовта; щом се възнесен на Небето и стане ангел, всеки дух се присъединява към обществото, в което е не­говата любов и там той е като в своя роден дом, сред своите близки; усещайки това, свързва се със себеподоб­ни; когато се отдели, отивайки на друго място, усеща силно противене и изгарящо желание да се свърже отно­во със своите себеподобни, следователно, със своята гос­подстваща любов; така се извършват събиранията в об­щества на Небето, а също и в Ада, обаче там духовете се съединяват според любови, противоположни на небесни­те. Че Небето и Адът се състоят от общества, както и че всички те се различават според различията в любовта, може да се види по-горе (гл.41-50 и гл.200-212). Човек може да установи, че след смъртта е станал своята любов по това, че тогава от него се отнема и дори се изнася оно­ва, което не е съзвучно с неговата господстваща любов. От добрия се отнемат и изнасят всички разногласия и разномислия, като така той бива въведен в своята лю­бов. Това важи и за злия, но с разликата, че от него се от­нема истинното, докато от добрия се отнема лъжовно­то; така или иначе, всеки от тях остава в своята [властваща] любов. Всичко това става, когато духът — човек бива въведен в третото състояние, за което ще се гово­ри по-нататък. Тогава човекът дух постоянно е извър­нат с лице към своята любов, която [винаги] продължава да бъде пред очите му, накъдето и да се обърне (виж за това по-горе гл.123, 124). Всички духове могат да бъдат направлявани, колкото е нужно, докато се задържат в своята властваща любов; дори не могат и да се съпро­тивляват, макар че знаят какво става с тях, и макар да мислят, че могат да противодействат. Мнозина са опитвали да сторят нещо против любовта си, но напраз­но; тяхната любов е като вериги или като въжета, с ко­ито те сякаш са вързани, чрез които биват водени и от които не могат да се измъкнат. Същото е при хората в света: тяхната любов ги направлява и чрез нея те сами биват водени от другите. Още по-видимо е това, когато хората станат духове, понеже тогава не подобава да представят друга любов или да разиграват любов, различ­на от своята. От всяко общуване в другия живот си личи, че духът на човека е неговата властваща любов: ако ня­кой действа и разговаря според любовта на другия, пос­ледният изглежда добре и от лицето му струи здраве, жи­вот, щастие; обратно, ако действува и разговаря срещу неговата любов, лицето му започва да се изменя, да по­тъмнява, да губи чертите си, а понякога дори съвсем из­чезва, сякаш не е било там. Често пъти съм се учудвал, че това се случва, понеже на света то не би могло да същес­твува; но беше ми казано, че същото става с духа в чове­ка, който, като се отвърне от другия, повече не е в него­вото полезрение. Че духът е своята властваща любов, става ясно също от това, че всеки дух приема и усвоява всичко, което отговаря на неговата любов, а отблъсква и отчуждава онова, което не й подхожда. Любовта на всеки е като шуплесто и поресто дърво, което попива сокове­те, които служат за неговия растеж и отхвърля всичко останало. Тя е също като всички видове животни, които познават своята храна и търсят само онова, което се съгласува с тяхната природа, като странят от онова, ко­ето не се съгласува с нея. Всяка любов се стреми да се под­хранва с онова, което и е сродно: любовта към злото с лъжите, а любовта към доброто с истините. На няколко пъти видях, че прости добри духове искаха да научат зли­те на истини и блага, но те бягаха надалеч, и когато сти­гаха при себеподобни, с огромно желание се нахвърляха на лъжите, сродни с тяхната любов; видях също и добри ду­хове да си говорят за истините, като добрите духове, които бяха там, ги слушаха с наслада, докато няколко зли духа, които присъстваха, не слушаха нищо и като че ли изобщо не чуваха. В света на духовете се появяват пъти­ща, някои от които водят към Небето, а други към Ада, но всеки път води към някое небесно общество; добрите духове вървят само по пътя, който води към Небето и към обществата, пребиваващи в благото на тяхната лю­бов, като дори не виждат пътеки, които водят другаде; злите духове, обаче, следват само пътищата, които во­дят към Ада и към тамошните общества, пребиваващи в злото на тяхната любов; те не виждат пътеки, водещи другаде, а пък дори и да ги виждаха, пак не биха пожелали да тръгнат по тях. Такива пътища в духовния свят са ре­ални видимости, които съответстват на истинно или лъжовно [схващания]; затова в Словото пътищата обоз­начават истинното и лъжовното. Тези данни от опита потвърждават онова, което се каза по-рано въз основа на разума, а именно, че след смъртта всеки човек представ­лява своята любов или своята воля; казвам воля, защото за всекиго самата воля е неговата любов.

 

480.

След смъртта човекът остава завинаги такъв, какъвто е бил според своята властваща любов и.ли воля. Убедих се в това от множество преживявания. Можах да говоря с някои, живели преди две хиляди години, чийто живот, понеже е описан в книгите на историята, е известен. Открих, че бяха съвсем същите, каквито ги описваха, именно относно любовта, от която и според която бяха живели. Имаше и други, живели преди седемнадесет века и също познати от историята, както и такива, които бяха живели преди четири или три века и т. н.; можах да разговарям с почти всички и се оказа, че при тях властва същото чувство, с разликата, че удоволствията на тяхната любов се бяха обърнали в онова, на което съответстват. Ангелите казаха, че при никого животът на властващата любов никога не се изменя във вечността, понеже всеки е своята любов; да се промени тя при духа би значело той да бъде лишен от живот или да загине. Ка­заха ми, че е така, понеже след смъртта човекът не може повече да се променя чрез обучение, както в света, поне­же последната външна основа, която се състои в природ­ните мисли и чувства, тогава вече се намира в покои и не . може да бъде отворена, тъй като не е духовна (виж по-горе гл.464). Освен това, върху вътрешната основа, каквато е умът или душата, се държи, като къща върху свои­те устои, всичко, присъщо за духа или душата; ето защо. човекът остава завинаги такъв, какъвто е бил животът на неговата любов в света. Ангелите доста се чудеха на хорското незнание, че всеки е такъв, каквато е неговата властваща любов, както също и на това, че мнозина вярват, че можеш да се спасиш чрез прякото милосърдие на Господ и чрез едната вяра, какъвто и живот да си жи­вял; учудват се също как така хората не знаят, че Божие­то милосърдие е косвено, понеже се изразява в това, да бъдеш воден от Господ както на света, така и във веч­ността: онези, които не живеят в злото, биват водени от милосърдието; хората дори не знаят, че вярата е любовта към истината, произтичаща от небесната любов, която идва от Господ.

 

481.

На Небето отива човек, чиято любов е небесна и духов­на, а пък в Ада отива човек, чиято любов е плътска и светска, лишена от небесното и духовното. Убедих се е това, виждайки мнозина издигнати на Небето или запратени в Ада. Онези, които са възнесени на Небето, бяха живели според небесната и духовната любов, онези оба­че, които са запратени в Ада, бяха живели според плътс­ката и светската любов. Да живееш в небесна любов оз­начава да обичаш доброто, искреното и справедливото заради самите тях и да правиш всичко според тази лю­бов, именно от тук произтича животът според добро­то, искреното  правдивото, който е небесният жи­вот; човекът, който ги обича заради самите тях, прави всичко и живее в съзвучие с тях, обича Господ повече от всичко, понеже те произхождат от Него, и обича своя ближен, понеже доброто, искреното и справедливото са онзи ближен, който трябва да бъде обичан. Плътска лю­бов обаче значи да обичаш доброто, искреното и спра­ведливото не заради тях самите, а заради себе си, защо­то чрез тях можеш да придобиеш слава, почести, или бо­гатства. Тази любов не вижда в доброто, искреното и справедливото Господ или ближния, а себе си и света, и изпитва удоволствие от измамата; поради измамата, обаче, доброто, искреното и справедливото стават зло, лукавство и неправда - това е, което [обзетите от та­кава любов] обичат. Понеже любовта на всеки определя живота му, то всички, още щом след смъртта дойдат в света на духовете, биват проучени внимателно какви са [относно тяхната любов] и биват свързани със сходни­те им по любов: които са живели в небесна любов се свър­зват с онези на Небето, а които са живели в плътска лю­бов, се свързват с онези от Ада; после, преминали първо­то и второто състояние, те се разделят, така че пове­де да не се виждат, нито да се познават. Всеки става сво­ята любов не само предвид на вътрешното, или духа, но и предвид на външното - лицето, тялото, говора, поне­же всеки става изображение на своята любов дори и във външното: онези, които са отдадени на плътската лю­бов изглеждат груби, мрачни, черни и грозни, докато онези, които са в небесната любов, изглеждат жизнени, сияещи, блестящи и красиви Освен това, те са съвсем различни относно душата и мислите: онези, които са живели в небесна любов, са разумни и мъдри; онези обаче, които са живели в плътска любов. са глупави, че дори и безумни. Когато могат да бъдат видени вътрешното и външното в мислите и чувствата на онези, които са в небесната любов, вътрешното изглежда като от светлина, понякога дори огнена, а външното се явява в разно­образни красиви цветове, както при дъгата. От друга страна, живелите в плътска любов вътрешно изглеждат като черни, тъй като са били затворени [за светлина­та], понякога обаче са сякаш тъмен огън, понеже са били коварни и злостни. Външно те изглеждат противни на цвят и тъжни на вид (вътрешното и външното, присъ­щи на ума и душата, са видими в света на духовете, кога­то това е угодно на Господ). Онези, които са отдадени на плътската любов, не виждат нищо в небесната свет­лина, понеже за тях тя е мрак, а светлината от ада, която е досущ като онази на горящи въглища, за тях е ясна дневна светлина. При това, от небесната светлина тяхното вътрешно зрение се помрачава толкова, че те обе­зумяват, поради което бягат от нея надалеч и се скри­ват в дупки и пещери, толкова дълбоки, колкото е при тях степента на лъжите поради злото. Обратно: колко­то повече онези, които са в небесната любов, влизат в небесната светлина, толкова по-ясно и по-красиво виж­дат всичко, т.е. толкова по-разумно и по-мъдро възприе­мат истините. Онези, които са в плътската любов, съв­сем не биха могли да живеят в небесната топлина, която е небесната любов, ами обитават в топлината на ада, която е любов към жестокостта спрямо онези, които не им се покоряват; презрение към другите, вражда, омраза, отмъщения са насладите на тяхната любов; когато ги изпитват, те живеят, без да знаят какво е да правиш добро другиму поради и заради самото добро, знаят само да правят добро заради злото. Онези, които са в плътската любов, дори не могат да дишат на Небето, и кога­то някой зъл дух проникне там, той се задъхва, сякаш умиращ в агония; онези обаче, които пребивават в небес­ната любов, дишат толкова по-свободно и живеят тол­кова по-пълно, колкото по-навътре в Небето навлизат. От тук би могло да се установи, че небесната и духовна­та любов е Небето при човека, доколкото в тази любов е писано всичко небесно; също че плътската и светска­та любов, без небесното и духовното, е Адът при чове­ка, доколкото в тази любов е вписано всичко адско. Така става ясно, че на Небето отива онзи, чиято любов е не­бесна и духовна, и обратното, в Ада отива онзи, чиято любов е плътска и светска, без [да има в себе си] нищо ду­ховно или небесно.

 

482.

Вярата не остава в човека, ако не идва от небесната лю­бов. Това ми се показа чрез толкова много преживявания, че ако трябва да приведа онова, което видях и чух по този въпрос, ще изпълня цяла книга. Мога да свидетелст­вам, че при онези, които са в плътската и светската любов без духовното и небесното, изобщо няма вяра, нито пък може да я има, а има единствено знание и убеж­дение, че истина е онова, което обслужва тяхната любов. Много от тях, които си вярвали, че вярват, били заведе­ни при онези, които наистина вярват, и тогава, общувай­ки с тях, разбрали, че всъщност нямат никаква вяра; пос­ле те признали, че само вярването в истините и Словото не значи вяра, че вяра е да обичаш истинното чрез небес­на любов, а също да го желаеш и да го правиш от вътреш­но чувство. Беше ми показано, че тяхното убеждение, на­ричано вяра, всъщност е като зимната светлина, в която няма топлина, а всичко на земята е сковано от студа и лежи под снега. Поради това, още щом като го докоснат лъчите на небесната светлина, убеждението им не само чезне, но даже става гъста мъгла, в която никой не вижда нищо; тогава техните вътрешни начала се помрачават толкова, че те нищо не разбират и накрая обезумяват от лъжовните си убеждения. Ето защо от тях се отнема всяка истина, която са знаели от Словото и от учението на Църквата и наричали своя вяра, а вместо тях се изпълват с всички [възможни] лъжи, отговарящи на злото на тех­ния живот. Всички те се потапят в своите любови и в лъжовните представи, които им съответстват; тогава истините, понеже се противят на лъжите от злото, сред които те пребивават, им стават противни и през­рени и те ги отблъскват. От целия си опит с Небето и Ада мога да свидетелствам, че онези, които са вярвали само чрез доктрината, а относно живота са пребивавали в злото, отиват в Ада. Видях много хиляди такива да бъ­дат запращани там, за което подробно разказвам в съчи­нението „За Страшния съд и разрушения Вавилон".

 


483.

След смъртта остава действената любов, т. е. живо­тът на човека. Това следва като заключение от всичко, което обясних въз основа на опита и от казаното по-горе за делата и постъпките; действена любов са именно делата и постъпките.

 

484.

Нека да се знае, че всички дела и постъпки принадлежат към нравствения и гражданския живот, това ще рече, към искреността и откритостта, към справедливостта и безпристрастието; искреността и откритостта при­надлежат към нравствения живот, докато справедли­востта и безпристрастието принадлежат към гражданс­кия живот. Любовта, чрез която те стават възможни, е било небесна, било адска; делата и постъпките, присъщи на нравствения и гражданския живот, са небесни, ако ид­ват от небесната любов, защото онова, което идва от небесната любов, идва от Господ, а всичко онова, което идва от Господ, е благо; делата и постъпките от нравс­твения и гражданския живот, обаче, са адски, ако идват от адската любов, понеже идващото от тази любов, лю­бов към себе си и към света, идва от самия човек, а което идва от самия човек, е зло по своята същност. Ако се гле­да човекът в себе си самия, или онова, което му е собст­вено присъщо, виждаме, че изначално не му е присъщо нищо друго, освен злото.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Матей, 16:27)

 

27. Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Откровение, 14:13)

 

13. И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Откровение, 2:23)

 

23. и чедата й ще поразя със смърт, и всички църкви ще узнаят, че Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Откровение, 20:12, 13)

 

12. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.
13. Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Откровение 22:12)

 

12. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Матей, 7:24, 26)

 

24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Матей, 7:21-23)

 

21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
22. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?
23. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Лука, 13:26, 27)

 

26. тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27. И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Иеремия, 25:14)

 

14. Защото и тях ще поробят многобройни народи и велики царе; и Аз ще им въздам според техните постъпки и според делата на ръцете им.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Иеремия, 32:19)

 

19. Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пътищата му и според плодовете на делата му,

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Осий, 4:9)

 

9. И каквото стане с народа, това ще стане и със свещеника; ще го накажа според пътищата му и ще му въздам според делата му.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Захария, 1:6)

 

6. Но думите Ми и наредбите Ми, които заповядах на Моите раби - пророците, нима не постигнаха бащите ви? И те се обръщаха и казваха: както определи Господ Саваот да постъпва с нас по нашите пътища и по делата ни, тъй и постъпи с нас.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Матей, 25:32-46)

 

32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

463.

Когато след смъртта се откриват деянията на човека, тогава ангелите, на които е поверено проучването, вни­мателно оглеждат лицето му и продължават да претър­сват цялото тяло: започвайки от пръстите на едната и на другата ръка, и така докосват всичко. Понеже се чудих защо е така, ми казаха, че всяка единична мисъл и всяка единична воля са сякаш изписани върху мозъка, понеже там са основите, откъдето те се отпечатват върху цялото тяло, защото всички мисли и всички желания се пре­насят от своя източник, където и завършват като в своя крайна точка; ето защо онова, което е изписано в паметта от волята и оттам в мисълта, е изписано не само в мозъка, но и в целия човек, където съществува в порядък, съобразен с порядъка на частите на тялото. Оттук ясно проличава, че човекът като цяло е такъв, ка­къвто е в своята воля и следователно в своята мисъл: зли­ят има своето зло, а пък добрият има своето добро. От това би могло да се установи какво се разбира под книга на живота на човека, за която се говори в Словото, а именно, че всички дела и мисли са изписани върху целия чо­век и се явяват сякаш четени в книга, когато се извикат от паметта, или сякаш гледани в изображения, когато ду­хът е изложен на светлината на Небето. Към това бих ис­кал да добавя още нещо забележително относно памет­та, оставаща при човека след смъртта, което ме убеди, че не само общите, но дори отделните неща, влезли в па­метта, пребъдват, и никога не се изличават. Видях изпи­сани книги, като в света, за които ми се каза, че идват от паметта на авторите, и че за разлика от книгите, кои­то те са написали на света, в тях не липсва нито една дума. Така от спомените на другия могат да се извлекат всички дела и мисли до последната подробност, които сам той отдавна е забравил. Беше ми разкрита също и причината за това- човекът притежава външна и вът­решна памет - външната е присъща за природния човек, докато вътрешната е присъща за духовния човек. Каза ми се, че всичко, което човекът е мислел, желаел, говорел, вървел, дори е виждал или чувал, се запечатва във вът­решната или духовната негова памет; също и че онова, което е попаднало в нея, никога не се изличава, понеже се изписва и върху духа и частите на неговото тяло, както бе казано по-горе. Това ще рече, че духът се образува спо­ред мислите и действията, присъщи на неговата воля. Зная, че това изглежда твърде необичайно и трудно за вярване, но все пак е истина. Ето защо, нека човекът не си въобразява, че онова, което е помислил или е извършил тайно, ще си остане скрито и след смъртта; нека знае, че всичко тогава ще стане ясно като бял ден.

Share this post


Link to post
Share on other sites

123.

Тъй като Господ се явява на Небето като слънце поради Божията любов, която е в Него и от Него, то всички на Небето постоянно се обръщат към Него. Онези, които обитават небесното царство, се обръщат към Него като Слънце, а обитателите на духовното царство се обръщат към Него като Луна; онези пък, които са в ада, се обръщат към мрак и тъма, които са на противоположната страна, и следователно се отвръщат от Господ. Това е така, понеже всички, които са в ада, живеят в любов към себе си и към света и следователно са противо­положни на Господ. Онези, които се обръщат към мрака, заместващ за тях слънцето в света, обитават задната част на ада и се наричат демони, докато онези, които се извръщат към тъмата, заместваща за тях луната, се на­мират в предната част на ада и се наричат духове. Ето защо се казва, че намиращите се в ада пребивават в тъмнина, намиращите се на Небето живеят в светлина. Мра­кът означава лъжата, идеща от злото, а светлината оз­начава истината, идеща от благото. Духовете се обръ­щат или отвръщат по такъв начин, понеже в другия живот всички гледат онова, което властва вътре в тях, тоест своята любов, а вътрешното начало изгражда ли­цата на ангелите и духовете. Освен това, в духовния свят посоките не са установени, както в природния свят, а лицата са тези, които ги определят. По същия на­чин се обръща човекът според своя дух; ако обича себе си и света, застава с гръб към Господ, ако живее в любов към Него и към ближния, застава с лице към Господ. Но човек не го знае, понеже е в природния свят, където посоките се определят от залеза и изгрева на слънцето. Тъй като човек трудно може да разбере това, то ще бъде обяснено по-нататък, където ще става дума за посоките, прост­ранството и времето на Небето.

Share this post


Link to post
Share on other sites

124.

Понеже Господ е Слънцето на Небето и всичко, идещо от Него, гледа към Него, Господ е общият център, от който произтичат всяка насоченост и всяко определяне. Затова всичко под него - на Небето и на земята - се намира в Неговото присъствие и наблюдение.

Share this post


Link to post
Share on other sites

464.

Въпреки че външната или природната памет остава в човека и след смъртта, все пак чисто природното в нея не се възпроизвежда в другия живот, а само духовното, което чрез съответствията бива добавено към природ­ното. Но пред погледа то се явява в съвсем същата форма, както в природния свят; понеже всичко, което се явя­ва на Небето, изглежда същото, както в света, макар че по същност не е природно, а духовно, както може да се види в главата „За представяното и явяваното на Небе­то" (гл.170-176). Външната или природната памет, чии­то предмети са материални, понеже са извлечени от вре­мето, пространството и от останалото, присъщо на природата, не служи на духа, както му служи в света, по­неже човекът, мислейки въз основа на външната чувстве­ност, но не същевременно въз основа на вътрешната или присъщата за интелекта чувственост, мисли природно, а не духовно; обаче в другия живот, пребивавайки в духов­ния свят, духът не мисли природно, а духовно; да мислиш духовно значи да мислиш според разума, тоест рационал­но. Ето защо външната и природната памет, що се от­нася до материалното, тогава заспива и от полза е само онова, което човекът добива чрез материалното в све­та, превръщайки го в рационално; външната памет от­носно материалното заспива, защото то не може да се претворява: ангелите и духовете говорят според чувст­вата и мислите, присъщи на техния дух, а онова, което се разминава с тях, те дори не могат да изговорят, както може да се установи от казаното за речта на ангелите (гл.234-245; 246-257). Ето защо след смъртта човекът е толкова разумен, колкото е станал разумен на света чрез езиците и науките, а съвсем не според изкусността в езиците и науките. Говорил с мнозина, които на земята бяха смята­ни за учени, понеже знаеха древни езици, като еврейски, латински, гръцки, но не бяха развили своя разум чрез напи­саното на тях; някои ми се видяха прости досущ като онези, които нищо не знаят за тези езици, а някои ми се видяла глупави, но надменно убедени, че са по-мъдри от другите. Говорих с някои, които на земята бяха вярвали, че човекът знае толкова, колкото удържа паметта, и за­това бяха я изпълнили дотам, че приказваха почти само благодарение на паметта - значи не от себе си, а от други - и никак не бяха усъвършенствали своя разум чрез за­паметеното. От тях едни бяха глупави, други пък бяха тъпи - те изобщо не разбираха, какво е истина, както и дали нещо е истинно или лъжовно; хващаха се на всяка лъжа, продавана за истина от онези, които се бяха нарек­ли учени, дори не можеха да виждат нищо такова, какво­то е, да преценят така ли е или не е така, и поради това не проумяваха нищо, слушайки другите. Говорих и с таки­ва, които на света бяха писали много, при това във всич­ки видове науки, като бяха добили в много страни слава на сведущи. Някои от тях можеха да разсъждават за истини­те и дали нещо е истинно или не е истинно; други разби­раха какви са истините, обръщайки се към бивалите в светлината на истината, но, като не искаха да ги разбе­рат, ги отричаха, когато бяха в своите лъжи и значи бяха самите те; трети пък не знаеха повече от неукия народ. Всички те се различавала един от друг според това докол­ко бяха развили своя разум чрез научните изложения, кои­то бяха записвали или преписвали. Онези, които бяха сре­щу истините на Църквата и, мислейки според науката, бяха се утвърдили чрез нея в лъжовни понятия, всъщност не бяха развивали своя разум, а само способността да се разсъждава, която минава за присъща на разума, но е от­делена от рационалното способност да се потвърждава всичко, което ти харесва, способност да се виждат само лъжите, а не истините, изхождайки от произволни прин­ципи и лъжовни положения. Такива никога не могат да раз­познаят истината, защото от лъжата не може да се види истината, обаче от истината може да се види лъжа­та. Разумното начало в човека е като градина или цветар­ник, и като наскоро изорана почва: паметта е почвата, тучните истини и познания са семената; чрез небесната светлина и топлина те покълват, а без тях няма покълване; така става, само ако небесната светлина, тоест Бо­жията истина, и небесната топлина, тоест Божията лю­бов биват допуснати, защото единствено от тях идва разумът. Ангелите дълбоко скърбят, че учените в по-го­лямата си част приписват всичко на природата и по този начин затварят вътрешните начала на своя дух, та не могат да видят нищо истинно в светлината на исти­ната, тоест, в небесната светлина. Затова в другия жи­вот те са лишени от способност да разсъждават, за да не пръскат чрез разсъждения лъжовни понятия сред обикно­вените добри хора и да ги съблазняват; също така, те би­ват изпратени да обитават на пустинни места.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×