Jump to content


Photo
- - - - -

4 След смъртта човекът е в съвършена човешка форма 453-460


  • Please log in to reply
5 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:15 AM

След смъртта човекът е в съвършена човешка форма



453.

Че формата на човешкия дух е човешка, или че духът дори по форма е човек, може да установи от казаното в много глави по-горе, най-вече в онези, където се показа, че всеки ангел има съвършена човешка форма (гл.73-77), че всеки човек по вътрешните си начала е дух (гл.432-444), и че ангелите на Небето са от рода човешки (гл.311-317). Още по-ясно можем да го разберем от обстоятелството, че човек е човек със своя дух, не със своето тяло, и че формата на тялото е прибавена към формата на духа, а не обратното, тъй като духът се облича в тялото спо­ред своята форма. Тъкмо затова духът на човека дейст­вува във всяка част и дори във всяка частица на тялото, чак дотам, че частицата която не се задействува от духа или в която няма жив дух, не живее. Всеки може да узнае, че е така, дори само от следното: мисълта и волята уп­равляват всичко и всяко в тялото, така че те изцяло да съдействат; което  не съдейства, то не е част от тялото и се изхвърля от него, като да е неживо, а мисъл и воля принадлежат на духа, не на тялото. След като се отдели от плътта, духът не се явява пред човека в чо­вешка форма, нито пък за него е видим духът на друг чо­век, понеже органът за зрение на тялото, т.е. очите, с които човекът вижда в света, са материални, а матери­алното не вижда нищо друго освен материалното. Духовното обаче вижда духовното и затова, когато материал­ното око е закрито, а също и лишено от съдействието на духовното око, тогава духът се явява в своята форма, която е човешката. Това важи не само за духовете от ду­ховния свят, но дори и за духовете на другите, които все още се намират в тяло.

 

454.

Формата на духа е човешка, защото човекът, предвид на своя дух, е сътворен по формата на Небето: всичко присъщо на Небето и идващо от неговия порядък, е съб­рано в човешкия дух; ето откъде идва при него способ­ността да приема разумност и мъдрост. Дали ще се каже способност за възприемане на разумност и мъдрост, или пък ще се каже способност за възприемане на Небето, е едно и също. Това може да се установи от казаното за Светлината и Топлината на Небето (гл.126-140), за фор­мата на Небето (гл.200-212), за мъдростта на ангелите (гл.265-275) и в главата за това, че Небето в цялост, как­то и по части, отпраща относно своята форма към чо­века (гл.59-67; 68-72; 73-77), което произтича от Богочовешкостта на Господ, от когото произлизат Небето и неговата форма (гл.78-86).

 

455.

Онова, което сега се каза, разумният човек може да раз­бере. защото е способен да го съзре чрез веригата от причини и чрез връзката на истините в техния порядък: човекът, който обаче е неразумен, не го разбира, за което има много причини; главната е, че той не иска да го узнае., понеже истините са противни на лъжливите убеждение, които изграждат неговата истина. Който не желае да разбере, той затваря пътя на Небето към своя разум, който все пак може отново да бъде отворен, ако волята му не се противи (виж горе гл.424). Че човекът може да разбира истините и да бъде разумен, само ако иска, ми беше показано чрез много опити. Често някои зли духове, които са станали неразумни, защото, докато били на зе­мята, са отричали Божественото и истините на Църква­та, утвърждавайки се в това отрицание, биват обръща­ни от Божественото с лице към онези, които обитават в светлината на истината. Тогава те разбрали всичко, сякаш били ангели, признали всяка истина и обявили, че вече всичко разбират. Но когато се върнали обратно при себе си и при любовта, присъща на тяхната воля, пак нищо не разбирали и говорели точно противоположното. Дори чух някои адски духове да казват, че съзнават и разбират: което вършат, е зло, което мислят, е лъжа, но са безсил­ни да се противят срещу насладата на своята любов и на волята, която така направлява техните мисли, че виж­дат злото като добро, а лъжата като истина. От тук става ясно, че онези, които живеят в лъжа, породена от злото, биха могли да разбират и значи да бъдат разумни, но не са поискали; причината да не поискат се състои в това, че обичат лъжите повече от истините, понеже се съгласуват със злото, в което живеят. Да обичаш и да же­лаеш е едно и също, защото човекът обича онова, което желае, и желае онова, което обича. Тъй като човекът е така устроен, че да може да разбира истините, ако поже­лае, беше ми позволено да се убедя чрез разума в духовни­те истини на Църквата и на Небето, за да разсея с разум­ни доводи лъжовните схващания, които при мнозина зак­лючват разсъдъка, та поне донякъде да им се отворят очите. На всички, които познават истините, се позволя­ва да потвърждават духовните истини с разумните ис­тини. Кой ли някога би разбрал Словото не само в неговия буквален смисъл, ако не вижда там истини из просветлен разум? От къде иначе могат да съществуват толкова ере­си, щом като Словото е едно-единствено?

 

456.

Че човешкият дух, след като се отдели от тялото, е чо­век, и то в същата форма, ми се засвидетелства от все­кидневни преживявания в продължение на много години: видях, слушах и разговарях с xиляди духове; говорихме дори за това, че хората на земята не вярват в техния чо­вешки образ, а пък ако вярват, минават сред сведущите за прости. Духовете дълбоко скърбяха, че такова невежес­тво още продължава да съществува на света и особено в Църквата. Но казваха, че това вярване произлиза преди всичко от учените, мислещи за душата според сетивна­та телесност; ето защо, те имат за нея идея само като чиста мисъл; без онази субстанция, в която пребивава и от който действува, тя е сякаш летлива форма на чист етер, която със смъртта на тялото не може да не се раз­руши. Но тъй като Църквата, като се основава върху Словото, вярва в безсмъртието на душата, учените не могли да не и придадат нещо жизнено, каквото е мисъл­та, ала не й приписали никаква чувствителност, каквато има човекът, преди да се съедини с тялото. Върху това убеждение се основава доктрината за възкресението, а също и вярването, че свързването [на душата с тялото] ще настъпи в бъдеще, когато дойде Страшният Съд; ето защо, когато някой мисли за душата според тази док­трина и тази хипотеза, той сякаш никак не съзнава, че тя е духът и при това в човешки образ. Случва се така, че днес почти никой не знае какво представлява духовното, а още по-малко пък [се знае], че духовните създания, как­вито са всички ангели и духове, имат човешка форма. Ето защо почти всички онези, които идват от света, са без­крайно учудени, че отново живеят, че са хора, както и преди, че виждат, чуват и говорят, че тялото им има чувството за допир, както преди; удивени са, понеже нищо не се е променило (виж по-горе гл. 74). Като преста­нат да се чудят на себе си, учудват се, задето Църквата не знае нищо за такова състояние на човека след смъртта, значи и за Небето и Ада, макар всички живели на земя­та да се намират в другия живот и да живеят като хора. Понеже те питат защо това не е било явено на човека чрез видения, тъй като е същностно за вярата на Църк­вата, от Небето им се казва, че такива видения могат да се пращат, когато Господу е угодно и няма нищо по-лесно от това, но че онези, които са се утвърдили в противни­те им лъжовни понятия, никак не биха повярвали в тях, дори ако биха ги видели. Освен това, опасно е да бъдат убеждавани чрез видения онези, които пребивават в лъ­жовното, тъй като те първо ще повярват, но после пак ще отрекат, като така ще осквернят самата истина, за­щото да оскверниш означава да вярваш в нещо, което впоследствие да отречеш; онези, които оскверняват ис­тината, биват хвърлени в най-дълбоките и най-зловещи­те места на Преизподнята. Тъкмо това е онази опасност, която се разбира от думите на Господ: „Тези люде ослепи­ха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не ви­дят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря" (Йоан, 12:40); че онези, които живеят в лъжа, не могат да повярват, става ясно от думите: „Авраам му рече: имат Мойсея и пророците: нека ги служат. А той: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече. ако Мойсея и пророците не служат, то и да възкръсне някой от мърт­вите, няма да се убедят" (Лука, 16:29-30).

 

457.

Когато духът на човека влезе в света на духовете, а това става малко след неговото въставане, за което се говори по-горе, има същите лице и звук на речта, какви­то е имал в света; причината е, че тогава [той] се нами­ра в своите външни начала, докато вътрешните му нача­ла все още са закрити - това е първото състояние на чо­века след смъртта. После обаче лицето се изменя и става съвсем друго, става съвсем същото като неговите чувства или господстваща любов, в която са били присъщите на неговия дух вътрешни начала, и в която е живял духът му в тялото, докато е бил на света. Това е така, понеже лицето на човешкия дух доста се различава от плътския му лик: телесното лице идва от родителите, а духовно­то лице идва от неговите чувства, чийто образ предс­тавлява; духът преминава в него след живота в тялото, когато външното се отдалечи, а вътрешното се разк­рие - това е третото състояние на човека. Видях някои скоро дошли от нашия свят и ги разпознах по лицата и по речта, но когато ги срещах след време, вече не ги познах. Онези, които бяха живели в чувствата на доброто, имаха прекрасни лица; онези обаче, които бяха живели в чувст­вата на злото, бяха обезобразени; духът на човека, разг­леждан сам по себе си, не е нищо друго, освен неговото чувство на любов, чийто външен образ пък е лицето. Ли­цето се изменя защото в другия живот никому не подоба­ва да изобразява чувства, които не са му присъщи, и да ра­зиграва върху лицето си маски, противни на любовта, в която [той] пребивава; всички там биват привеждани в състояние да говорят [само] онова, което мислят, дока­то техните жестове пък показват [само] онова, което желаят. Ето защо, лицата на всички стават формата и образът на техните чувства; пак затова всички, които са се познавали на света, все още се познават в света на духовете, но не обаче на Небето или пък в Ада, както по-горе (гл.427) вече се каза.

 

458.

Лицата на лицемерите се променят по-бавно от лицата на останалите, понеже чрез дълга практика са добили на­вика да подреждат вътрешните си начала в подражание на добрите чувства. Поради това дълго време те не изг­леждат некрасиви. Така или иначе, понеже техните прес­трувки постепенно се разобличават. Като вътрешните им начала, принадлежащи на духа, се разполагат във формата на тяхното чувство, лицемерите стават дори по­-безобразни от другите. Значи лицемери са онези, които говорят като същи ангели, но вътре в себе си признават единствено природата, от тук, не [признават] Божест­веното, отричайки следователно всичко, свързано с Цър­квата и Небето.

 

459.

Трябва да се знае, че човешкият образ на всеки човек след смъртта е толкова по-красив, колкото по-дълбоко [той] е обичал Божиите истини и колкото повече е живеел спо­ред тях, понеже вътрешните начала на всеки човек се от­криват и се формират според неговата любов и според неговия живот. Поради това, колкото по-дълбоко е чувс­твото, толкова повече то е свързано с Небето и толко­ва по-прекрасно е лицето. Ето защо ангелите от вът­решното небе са най-красиви, тъй като са образ на небес­ната любов. Обаче онзи, който е обичал Божите истини по-външно, и е живял според тях по-външно, не е така красив, защото от лицето му струи само външното, а вътрешната небесна любов не свети през него, и затова не отговаря на небесния образ; съответно, лицето на онзи, който не е оживен от лъчението на вътрешния жи­вот, носи нещо неясно. Или с две думи, всяко съвършенс­тво нараства към вътрешното, а намалява към външно­то, и красотата, бидейки съвършенство, също така на­раства към вътрешното, а намалява към външното. Ви­дях лица на ангели от третото небе и те бяха такива, че няма художник, който да може при цялото си изкуство да предаде в цвят такава светлина, щото тя да се равнява дори само на една хилядна част от светлината и живота, които се явяваха в техните лица. Лицата на ангелите от последното небе обаче могат да бъдат горе-долу точно изобразени.

 

460.

Бих искал накрая да споделя тайна, която не е била из­вестна никому досега, а именно, че всяко благо и всяка истина, които произтичат от Господ и образуват Не­бето, също притежават човешки образ, при това не единствено в цялото и най-голямото, но във всички час­ти и в най-малкото. Този образ прониква във всеки, кой­то приема благото и истината от Господ и прави така, щото всеки на Небето да има човешки облик според това възприемане [на благото и истината]. Ето защо Небето е самотъждествено както в общото, така също в частното, ето защо и човешкият образ е при­същ на цялото, на всяко общество и на всеки ангел, как­то е показано в четири глави (гл.59-67; 68-72; 73-77; 78-86); тук трябва да се добави още, че човешката форма е присъща и на еди­ничните мисли, които при ангелите произлизат от не­бесната любов. Тази тайна, трудно разбираема за чове­ка, за ангелите обаче е ясна, защото те са в небесната светлина.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:49 PM

424.

Човек може да мисли само с разума, без участието на во­лята, за да може да се преобразява. Човекът се преобразя­ва чрез истините, които, както вече се каза, принадле­жат на разума. Предвид на волята, човекът се ражда във всяко зло и сам по себе си желае добро единствено за себе си, а който желае добро единствено за себе си, той се радва на злото, което се случва на другите, особено ако това му е от полза, и се стреми да си присвои всички чуж­ди блага, било почести или богатства, и колкото повече успява, толкова повече радост изпитва. За да се подобри и промени тази воля, на човека е дадено да разбира истините и да обуздава така чувствата на злото, блика­щи от волята. Ето защо човекът може да разбира исти­ните с разума, а също така може да ги изрича и да ги при­лага, но не може да мисли с волята, докато не усвои напъл­но истините със сърцето си, и не пожелае да ги изпълня­ва Ако човекът е така устроен, тогава онова, което той мисли с разума, се отнася към неговата вяра, а онова, кое­то мисли с волята, се отнася към неговата любов; ето защо, вярата и любовта при него се свързват тогава по същия начин, както разумът и волята.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:50 PM

74.

 

Нека сега се обърна към опита. хиляди пъти можах да видя, че ангелите имат човешки облик, т.е. че са хора; го­ворих с тях като човек с човек, понякога само с един, по­някога с мнозина едновременно, и не видях при тях нищо, което да ги различава по форма от човека. Чудил съм се неведнъж, че са такива; за да не се каже, че това е зрителна измама или фантастично видение, беше ми дадено да ги виждам в пълна будност, когато напълно владеех своите телесни сетива и бях в състояние да възприемам ясно. Често им разказвах как хората в християнския свят живеят в такава сляпа заблуда за ангелите и духовете, щото вярват, че те са умове без форма, чисти мисли, за които нямат друга представа, освен като за нещо от етера, на­дарено с живот. Ето защо, понеже не приписват на анге­лите и духовете нищо човешко освен мисълта, хората вярват, че те не виждат, защото нямат очи, не чуват, за­щото нямат уши, не говорят, защото нямат уста и език. На тези неща ангелите отвърнаха, че знаят за това вяр­ване на много хора в света, а също така, че то властва в учените кръгове и, което ги учудва, сред свещениците. Те ми казаха също причината за това: учените, стоящи наче­ло, първи изключили човешката идея за ангелите и духове­те, разсъждавайки за тях според сетивността на външ­ния човек; но който мисли според нея, а не според вът­решната светлина и според обща идея, присъща за всеки­го, той не може да измисли нищо друго, понеже сетивата на външния човек не схващат друго, освен природното, но не и онова, което е над него; съответно, те не приемат нищо, свързано с духовния свят. От тези учени предводи­тели лъжовната представа за ангелите се разпространи­ла и сред другите, които не мислели сами, ами се уповава­ли на чужд разум, а които мислят с чужди умове, първо приемат тяхната вяра и после, когато се замислят със своя разум, трудно биха могли да отстъпят от нея; ето защо мнозина съучастват в потвърждаване на лъжовната представа [за ангелите и духовете]. После ми казаха, че простите по вяра и сърце нямат това разбиране за анге­лите, ами се придържат към идеята за тях като хора на Небето; причината е, че те не са угасили чрез учението вътрешно присъщото им от Небето естествено [разби­ране], нито пък могат да разберат нещо, което няма фор­ма. Затова ангелите в храма, било изваяни, било изрисувани, се изобразяват не иначе, а като човеци. За вътрешно присъщото [разбиране], идващо от Небето, ми казаха, че то е Божественото въздействие върху онези, които са в благото на вярата и живота.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:51 PM

(Йоан, 12:40)

 

40. "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:52 PM

(Лука, 16:29-30)

 

29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

 

30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:53 PM

427.

След смъртта, още щом отидат в света на духовете, хора биват внимателно разпределени от Господ: злите веднага се свързват с адското общество, част от което са били в света поради тяхната властваща любов, а доб­рите веднага се свързват с небесното общество, част от което са били в света, що се отнася до (своите) лю­бов, обич [към ближния] и вяра. Но въпреки че са така раз­делени, там живеят заедно и могат да говорят, колкото поискат, с всички, които са били приятели и познати от телесния живот, на първо място съпруги и съпрузи, а също братя и сестри. Видях как един баща разговаря със своите шестима синове, които той беше разпознал, как­то и много други в разговор със своите близки и приятели. Но понеже, поради своя живот в света, бяха твърде различни по душа, те не след дълго време се разделяха. Онези, които от света на духовете отиват на Небето, и онези, които отиват в Ада, повече не се виждат и не се познават, освен ако не са имали сродни души поради една и съща любов; ако се виждат в света на духовете, не на Небето или в Ада, причината е следната: онези, които са в света на духовете, преминават през състояния, досущ като онези, в които са били по време на земния живот. След това всички попадат в постоянно състояние, по­добно на състоянието на господстващата им любов, в което [те могат да] се разпознават един друг само по сходството на своята любов, понеже, както бе показано по-горе (гл.41-50), приликата свързва, а различието разеди­нява.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users