Jump to content


Photo
- - - - -

2 Всеки човек е дух по вътрешните си начала 432-444


  • Please log in to reply
1 reply to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:11 AM

Всеки човек е дух по вътрешните си начала



432.

Човек, който разсъждава правилно, може да разбере, че мисли не тялото, понеже е материално, а душата, понеже е духовна; душата на човека, за чието безсмъртие са писали мнозина, е нашият дух; той е безсмъртен във вся­ко отношение, той е онова, което мисли в тялото, тъй като е духовното, а духовното приема духовното, и също така живее духовно, тоест мисли и желае. Ето защо всеки рационален живот, който се проявява в тялото. принадлежи [единствено] на духа, но не на тялото. Тяло­то, както се каза по-горе, е материално, а материалното, присъщо на тялото, е додадено и почти сякаш добавено към духа, така че духът на човека да може да живее и да служи в природния свят, където всичко е материално и същностно лишено от живот. И понеже материята не живее, ами само духовното, може да се установи, че в чо­века, живее неговият дух, докато тялото само му служи -така, както инструментът служи на живата движеща сила. Някои казват за инструмента, че действува, че се движи, че ранява; но да се приписва това на инструмен­та, а не на онзи, които чрез него действува, движи се, ра­нява, е лъжовно.

 

433.

Тъй като всичко, което живее в тялото и, бидейки живо, действа и чувства, принадлежи единствено на духа, а не на тялото, то от тук следва, че духът е самият човек: или, което е същото, човекът сам по себе си е дух във формата на тялото. Понеже всичко, което живее и усеща в човека, е дух и [понеже] няма нищо в човека, от главата до петите, което да не живее и да не усеща, щом тялото се отдели от своя дух, което наричат смърт, човекът остава човек и живее. Чух от Небето как някои, [макар] вече мъртви и лежащи върху погребалната носилка, и пре­ди още да възкръснат, все пак продължавали да мислят в своето студено тяло, бидейки убедени, че са живи, обаче само с тази разлика, че не могат да приведат в движение нито една материална частица, която е присъща на тя­лото.
 

 

434.

Човекът не може да мисли, нито да желае, без онзи су­бект, в които и от който се мисли и се желае; ако имаше нещо, съществуващо без субстанциален субект, това нещо би било нищо; можах да го разбера чрез обстоятел­ството, че човекът нито може да вижда без органа, кой­то е носител на неговото зрение, нито може да чува без онзи орган, който е носителят на неговия слух; без тях зрението и слухът не са нищо, не съществуват. Това важи за мисълта, която е вътрешно зрение, и за внимани­ето, което е вътрешен слух: ако нямаха субстанции, кои­то, бидейки органични форми, са техни субекти, те изоб­що не биха съществували. От тук може да се установи, че духът на човека има същата форма, радва се на същите сетивни органи и на същата сетивност, когато се отде­ли от тялото, в което е пребивавал; че целият живот на очите и целият живот на ушите, или накратко, целият живот на сетивата, които има човекът, принадлежи не на тялото, а на неговия дух в тях, дори в най-дребните техни детайли и аспекти. Ето защо духът вижда, чува, усеща точно както човекът, но след като се отдели от плътта, не в природния, а в духовния свят. Бидейки в тя­лото, духът е чувствал природно, чрез материалното, което му е придадено; същевременно обаче [той] е чувс­твал и духовно — чрез мисленето и чрез желаенето.

 

435.

Това се казва, за да се убеди разумният, че, гледан сам по себе си, човекът е дух, че телесното, прибавено към него, така че да действува в природния и материален свят, не е човекът, а само инструмент на неговия дух. Но понеже за мнозина разумите доводи са неразбираеми, и онези, които търсят да се убедят в противното, ги подлагат на съмнение чрез [умозрителни] разсъждения, основани върху сетивни заблуди, налага се да представя потвърждения от опита. Онези, които са се утвърдили в обрат­ното [гледище], са склонни да мислят, че животните също живеят и усещат, следователно, също като хората притежават духовно начало, и все пак то умира заедно с тялото. Обаче духовното начало на животните не е съ­щото като човешкото; човекът, не животното, носи най-вътрешното, в което Божественото се влива, за да го издигне до себе си и да се свърже с него; от тук чове­кът, за разлика от животните, може да мисли за Бога и за Божието, което принадлежи на Небето и на Църквата, може да обича Бог из Божието и в Божието, може и да се свързва с Него Самия; онова, което може да се свърже с Господа, е неразрушимо, докато онова, което не може да се свърже с Господа, се разрушава. За най-вътрешното, което хората имат, а животните нямат, се говори по-рано (гл.39), но аз държа да припомня моите думи, за да раз­сея заблудите на мнозина, които, поради недостиг на зна­ния или затвореност на интелекта, не могат да изведат рационални заключения по въпроса. Там казах следното:
„Накрая ще си позволя да припомня една тайна за анге­лите на трите небеса, която не е дошла наум никому до­сега, поради неразбирането на степените. във всеки ан­гел, както и във всеки човек, има скрита или висша сте­пен, такова скрито или висше, в което най-напред и най — отблизо се влива Божественото от Господ, което после, от това вътрешно, разпределя всички качества, както следват според степените на порядъка. Ето това скри­то или висше би могло да се нарече вход на Господ към ан­гела и към човека, а също Негово собствено убежище в тях. Чрез това скрито или висше човек е човек и се раз­личава от нисшите животни, които го нямат. Затова човекът, за разлика от животните, може да бъде издиг­нат от Господ при Него Самия, чрез всичките си вът­решни начала, като разума и душата, може да вярва в Него, да се проникне е любов към Него, и така да Го съзре, да получи разумност и мъдрост и да говори смислено. Тъкмо затова той живее вечно. Онова обаче, което Гос­под предвижда и разполага във вътрешното скривалище на ангела, не се явява в неговите възприятия, то се нами­ра над неговите мисли и надвишава неговата мъдрост."


 

436.

Това, че човекът по своите вътрешни начала е дух, можах да узная чрез такова множество преживявания, щото, реша ли да ги опиша всички, ще изпълня, както се казва, цяла книга. Говорих с духовете като дух, а също като чо­век в тяло; когато говорех с тях като дух, те си мислеха, че аз също съм дух и също в образ на човек, какъвто има­ха и те; впрочем така се явяваха пред тях моите вът­решни начала, защото, когато говорех с тях като дух, мо­ето материално тяло беше за тях незримо.

 

437.

Че човекът по своите вътрешни начала е дух, може да се установи също от това, че след като се отдели от тяло­то си, тоест когато умре, той все пак продължава да живее като човек. За да се убедя в това, даде ми се да разго­варям с почти всички, които някога познавах в техния телесен живот: с някои часове, с други седмици и месеци, с трети пък цели години. Това беше, за да се уверя [аз са­мият] и да свидетелствам [пред другите].

 

438.

Ще си позволя да добавя, че всеки човек, дори докато жи­вее в тялото, се свързва като дух в общества с духове, ма­кар че не го знае: добрият се свързва с онези от ангелско общество, докато лошият с онези от адско общество; освен това, човекът отива в същото общество след смъртта - обстоятелство, което често се казва и показ­ва на онези, които след смъртта отиват между духове те. Докато живее на земята, човекът обаче, не се явява в това общество като дух, понеже мисли природно; но оне­зи, които могат да се отделят мислено от тялото, би­дейки тогава в духа, понякога се явяват в своето общест­во и веднага биват разпознавани от тамошните духове: ходят мълчаливи, потънали в размисъл, не поглеждат дру­гите, сякаш дори не ги виждат, и веднага щом някой дух ги заговори, изчезват.

 

439.

За да обясня, че човекът по своите вътрешни начала е дух, бих искал да предам от опит какво става, когато е отведен от тялото и как е отнасян от духа на разни места.
 


440.

Що се отнася до първото, а именно отвеждането от тя­лото, то става ето как: човекът преминава в едно особе­но състояние, което може да се опише като положение, средно между насън и наяве. Докато пребивава в това със­тояние, той е убеден, че е буден; всичките му сетива са така настроени, сякаш са в съвсем будно тяло зрение, слух и, което е чудно, осезанието, което в това състоя­ние е дори по-изострено и по-изтънчено, отколкото може да бъде при телесна будност. При такова състоя­ние духовете и ангелите се виждат като съвсем живи, дори се чуват и, което е чудно, се осезават, без [да има] почти нищо телесно. Това състояние е, за което казват да бъдеш отведен от тялото, както и да не знаеш дали си в тялото или извън тялото. Бях въведен в такова със­тояние три-четири пъти, само за да го опозная, а също така за да се убедя, че духовете и ангелите се радват на всички сетива, както и човекът, когато е изведен като дух от тялото.

 

441.

Що се отнася до второто, да бъдеш воден от духа на дру­ги места, показа ми се чрез жив опит какво представлява това и по какъв начин става, макар само два-три пъти. Бих искал да дам един пример: когато разговарям с духове, докато ходя по градските улици или по полетата, винаги ми се е струвало, че съм напълно буден, че виждам всичко така, както обикновено, и че вървя без да се спъвам, но всъщност междувременно имам видения и ми се явяват гори, реки, дворци, къщи, хора и много други неща. Но след няколко часа бродене в това състояние, изведнъж си връщам телесното зрение, разбирам, че съм не там, къде­то съм бил с ума си, а на друго място. Много учуден, аз си давах сметка, че съм бил в такова положение като онези, за които се казва, че духът ги отнася на друго място. До­като трае това състояние, не мислиш за пътя, дори да е хиляди мили, нито за времето, дори да са изминали много часове или дни, нито пък усещаш някаква умора; тогава човек бива воден по пътища, които сам не знае, към опре­делено място, при това без грешка.

 

442.

Обаче тези две състояния на човека, присъщи за негови­те вътрешни начала или, което значи същото, за неговия дух, са извънредни и необичайни. Бяха ми показани само за да узная какво представляват, тъй като са известни в Църквата. Дадено ми бе също да приказвам и да общувам с духовете, сякаш съм един от тях, в пълна телесна бод­рост, при това в продължение на много години.

 

443.

Че човекът по вътрешните си начала е дух, може да се потвърди чрез казаното и показаното по-горе в гл.311-317, където става дума за това, че Небето и Адът произлизат от човешкия род.
 

 

444.

Под твърдението. човекът по вътрешните си начала е дух, се разбира, че е дух относно всичко, свързано с разу­ма и волята, защото именно те са вътрешните начала, които изграждат човека и според които се определя ка­къв човек е той.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:38 PM

39.

 

Накрая ще припомня една тайна относно ангелите на трите небеса, която досега, поради неразбирането на степените, не е дошла наум никому. Във всеки ангел, както във всеки човек, има скрита или висша степен, нещо скрито или висше, в което най-напред и най-отблизо се влива Божественото от Господ, което после, от това вътрешно, разпределя всички качества според степените на порядъка. Ето това скрито или висше може да се нарече вход на Господа към ангела и към човека, или Негово собствено убежище в тях. Чрез това скрито или висше човекът е човек и се различава от низшите животни, които го нямат. Затова човекът, за разлика от животните, може да бъде издигнат от Господ при Него чрез всичките си вътрешни начала, като интелект и душа, може да вярва в Него, може да го възлюби и да го съзре, да получи разумност и мъдрост и да говори смислено. Ето защо той живее вечно. Но онова, което Господ предвижда и разполага във вътрешното скривалище на ангела, не се явява в неговите възприятия, то се намира над неговите мисли и надвишава неговата мъдрост.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users