Jump to content


Photo
- - - - -

1 Част II За Света на духовете и за състоянието на човека след смъртта 421-431


  • Please log in to reply
2 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 11:08 AM

Част II

За Света на духовете
и за състоянието на човека
след смъртта



421.

Светът на духовете не е Небето, нито Адът, а средно­то място или средното състояние между тях; човек отива първо там след смъртта, а после, след известно време, според своя земен живот или се възнася на Небето, или бива хвърлен в Ада.

 

422.

Светът на духовете е средното място между Небето и Ада, а също така средното състояние на човека след смъртта. Че той е средно място, ми стана ясно от това, че Адът е под него, а Небето е над него; че е средно със­тояние разбрах от това, че докато пребивава там, чове­кът не е нито на Небето, нито в Ада. При човека състо­янието на Небето е свързването на благо и истина в него, а състоянието на Ада е свързването на зло и лъжа. когато в човека-дух благото е свързано с истината, тога­ва той отива на Небето, защото, както се каза, това свързване в него е Небето; когато обаче в човека-дух зло­то е свързано с лъжата, тогава той отива в Ада, понеже това свързване е Адът при него; тези свързвания стават в света на духовете, понеже тогава човекът е в средно­то си състояние. Едно и също е да кажеш свързване на ра­зума и волята или свързване на истината и благото.

 

423.

Първо, няколко думи за свързването на разума и волята, и за подобието му със свързването на благото и истината, понеже то става в света на духовете. Човекът има разум и воля, като разумът приема истините и се образува от тях, а волята приема благата и също се образува от тях; ето защо онова, което човекът разбира и от там мисли, се нарича истина, докато онова, което човекът желае и от там мисли, се нарича благо. Човекът може да мисли с разума и от тук да разбере какво е истина и какво е благо, обаче той още не мисли из волята, докато не пожелае и не извърши онова, за което мисли; когато го желае и го върши по своя воля, то е колкото в разума, толкова и във волята, значи в човека - нито само разумът прави чове­ка, нито само волята, а двете заедно; ето защо онова, ко­ето е във всяко от двете е също в човека, част е от него; онова обаче, което битува единствено в разума, също е при човека, но не в него: то представлява само предмет на паметта му и предмет на знанието в памет­та; за него той може да мисли, когато не е при себе си, а извън себе си, заедно с други, значи предмет, относно който може да има разговор и размисъл с престорени чув­ства и жестове.

 

424.

Човек може да мисли само с разума, без участието на во­лята, за да може да се преобразява. Човекът се преобразя­ва чрез истините, които, както вече се каза, принадле­жат на разума. Предвид на волята, човекът се ражда във всяко зло и сам по себе си желае добро единствено за себе си, а който желае добро единствено за себе си, той се радва на злото, което се случва на другите, особено ако това му е от полза, и се стреми да си присвои всички чуж­ди блага, било почести или богатства, и колкото повече успява, толкова повече радост изпитва. За да се подобри и промени тази воля, на човека е дадено да разбира истините и да обуздава така чувствата на злото, блика­щи от волята. Ето защо човекът може да разбира исти­ните с разума, а също така може да ги изрича и да ги при­лага, но не може да мисли с волята, докато не усвои напъл­но истините със сърцето си, и не пожелае да ги изпълня­ва Ако човекът е така устроен, тогава онова, което той мисли с разума, се отнася към неговата вяра, а онова, кое­то мисли с волята, се отнася към неговата любов; ето защо, вярата и любовта при него се свързват тогава по същия начин, както разумът и волята.

 

425.

Значи, колкото истините на разума са съединени с блага­та на волята, от тук, колкото човекът желае истината и върши [онова, което изисква] истината, толкова има той в себе си Небето, понеже, както по-горе се каза, Не­бето е съединението на благото и истината; колкото пък лъжата на разума се съединява със злото на волята, толкова човекът има в себе си Ада, защото Адът е съеди­нението на лъжата и злото; а доколкото истините на интелекта не са съединени с благата на волята, човекът се намира в средното състояние; почти всеки днес е в такова състояние, че знае истините и ги мисли според знанията и разума, но или прилага много от тях в живо­та или малко, или изобщо не действува според истини­те или действува срещу тях от любов към злото, а от тук — от вяра в лъжата. Така че, за да придобие било Небето, било Ада, веднага подир смъртта човекът се явява в света на духовете, където става свързването на бла­го и истина в онези, които се възнасят на Небето, а също свързването на зло или лъжа в онези, които биват захвър­лени в Ада; защото никому на Небето или в Ада не подоба­ва да има раздвоено съзнание, иначе казано, да мисли едно, а да желае друго - онова, което желае, той мисли, и оно­ва, което мисли, той желае; затова на Небето онзи, който желае благото, мисли истината, а пък в Ада онзи, кой­то желае злото, мисли лъжата. Поради това там при доб­рите се отстраняват лъжите, като им се оставят исти­ните подхождащи на тяхното благо, а при лошите се отстраняват истините, и им се оставят лъжите, под­хождащи за злото, което им е присъщо. От това става ясно какво представлява светът на духовете.

 

426.

Голям брой хора са в света на духовете, понеже той е първото сборно място, където всеки се изследва и под­готвя; няма определен срок за престои: едва влезли, някои или биват възнесени на Небето, или биват запратени в Ада: други обаче остават там само няколко седмици; тре­ти пък пребивават там по много години, но не повече от тридесет; разликите във времетраенето [на престоя] са поради съответствието или несъответствието на вътрешното и външното при хората. Но по какъв начин човекът преминава в този свят от едно състояние в дру­го и се подготвя [за своето обиталище], ще кажем след малко.

 

427.

След смъртта, още щом отидат в света на духовете, хора биват внимателно разпределени от Господ: злите веднага се свързват с адското общество, част от което са били в света поради тяхната властваща любов, а доб­рите веднага се свързват с небесното общество, част от което са били в света, що се отнася до (своите) лю­бов, обич [към ближния] и вяра. Но въпреки че са така раз­делени, там живеят заедно и могат да говорят, колкото поискат, с всички, които са били приятели и познати от телесния живот, на първо място съпруги и съпрузи, а също братя и сестри. Видях как един баща разговаря със своите шестима синове, които той беше разпознал, как­то и много други в разговор със своите близки и приятели. Но понеже, поради своя живот в света, бяха твърде различни по душа, те не след дълго време се разделяха. Онези, които от света на духовете отиват на Небето, и онези, които отиват в Ада, повече не се виждат и не се познават, освен ако не са имали сродни души поради една и съща любов; ако се виждат в света на духовете, не на Небето или в Ада, причината е следната: онези, които са в света на духовете, преминават през състояния, досущ като онези, в които са били по време на земния живот. След това всички попадат в постоянно състояние, по­добно на състоянието на господстващата им любов, в което [те могат да] се разпознават един друг само по сходството на своята любов, понеже, както бе показано по-горе (гл.41-50), приликата свързва, а различието разеди­нява.

 

428.

Като средно състояние между Небето и Ада при човека, светът на духовете представлява и средно място между тях - под него е Адът, а над него е Небето. Целият Ад е затворен към този свят, достъпен само през проломи и процепи, досущ като при скалите, и през постоянно ох­ранявани отвори, така че никои да не излиза без разреше­ние, каквото се дава само при крайна необходимост, за ко­ето ще се говори по-нататък. И Небето е оградено отв­сякъде и няма достъп до никое небесно общество, освен чрез тесни пътеки, чиито входове също са охранявани; тези входове и изходи в Словото са наречени небесни или адски порти, двери или врати.

 

429.

Светът на духовете изглежда като долина с неравна по­върхност, разположена между планини и хълмове. Порти­те или вратите към небесните общества са видими единствено за онези, които се подготвят за Небето, а останалите не могат да ги открият. Към всяко [небесно] общество от света на духовете има само един вход, от­където тръгва един път, който с изкачването се разделя на множество други. Портите и вратите към Ада също се явяват само пред онези, на които е отредено да влязат в него; тогава те се отварят и се явяват мрачни, сякаш покрити със сажди пещери, водещи към дълбините, къде­то има още много двери; от тези пещери се издигат про­тивни и зловонни изпарения, които карат добрите духо­ве да бягат, а привличат злите, понеже за тях такива ми­ризми са наслада. Онзи, който в света се наслаждава на своето зло, след смъртта се наслаждава на вонята, която съответства на неговото зло; по това [злите] могат да се сравнят с грабливи птици и зверове - като гарвани, вълци, свине - които, щом усетят миризмата на мърша и помия, долитат или се стичат от всички посоки. Чух един такъв дух, който въпиеше на висок глас, сякаш дори при лекия повей на дихание от Небето беше измъчван от вътрешна болка, обаче същевременно стоеше спокоен и весел сред зловонията, идващи от Ада.

 

430.

За всеки човек има две врати; първата води към Ада и е отворена за злините и лъжите, идващи от там, а втора­та води към Небето и е отворена за благата и истините, идващи от там. Портата на Ада е отворена за онези, ко­ито живеят в злото, т.е. в лъжа; само малко небесна светлина, чрез която човекът може да мисли, разсъждава и говори, прониква отгоре през процепа. Вратата на Не­бето обаче е отворена за онези, които живеят в благото, т.е. в истина. Два пътя водят до рационалното начало на човешкия дух висшият или вътрешен път, по който [в човека] проникват благо и истина от Господа, нисшият или външен път, по които се промъкват зло и лъжа от Ада; самият рационален ум се намира по средата на двата пътя; оттук, колкото човекът допуска небесната свет­лина, толкова той е рационален, колкото обаче я възпира, толкова не е рационален, какъвто и да изглежда на самия себе си. Това се каза, за да се знае какво е съответствие­то на човека с Небето и с Ада: неговото рационално нача­ло, докато все още се образува, съответства на света на духовете; онова над него принадлежи на Небето, онова под него принадлежи на Ада; при онези, които се подгот­вят за Небето, висшият път се открива, докато нисши­ят се закрива за влиянието на злото и лъжата; при онези, които се подготвят за Ада, нисшият път се открива, а висшият се закрива за влиянието на благото и истината. Едните, значи, могат да гледат само под себе си, тоест към Ада, а другите могат да гледат само над себе си, то­ест към Небето. Да гледаш нагоре означава да гледаш към Господа, понеже Той е общият Център, към който гледа цялото Небе, докато да гледаш надолу означава да се от­връщаш от Господа, тоест да гледаш към противополож­ния [му] Център, към който гледат и към който клонят всички жители на Ада (виж по-горе гл.123 и 124).

 

431.

Под названието „духове” в предходното изложение се разбират онези, които живеят в света на духовете, дока­то „ангели" се наричат жителите на Небето.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:33 PM

123.

Тъй като Господ се явява на Небето като слънце поради Божията любов, която е в Него и от Него, то всички на Небето постоянно се обръщат към Него. Онези, които обитават небесното царство, се обръщат към Него като Слънце, а обитателите на духовното царство се обръщат към Него като Луна; онези пък, които са в ада, се обръщат към мрак и тъма, които са на противоположната страна, и следователно се отвръщат от Господ. Това е така, понеже всички, които са в ада, живеят в любов към себе си и към света и следователно са противо­положни на Господ. Онези, които се обръщат към мрака, заместващ за тях слънцето в света, обитават задната част на ада и се наричат демони, докато онези, които се извръщат към тъмата, заместваща за тях луната, се на­мират в предната част на ада и се наричат духове. Ето защо се казва, че намиращите се в ада пребивават в тъмнина, намиращите се на Небето живеят в светлина. Мра­кът означава лъжата, идеща от злото, а светлината оз­начава истината, идеща от благото. Духовете се обръ­щат или отвръщат по такъв начин, понеже в другия живот всички гледат онова, което властва вътре в тях, тоест своята любов, а вътрешното начало изгражда ли­цата на ангелите и духовете. Освен това, в духовния свят посоките не са установени, както в природния свят, а лицата са тези, които ги определят. По същия на­чин се обръща човекът според своя дух; ако обича себе си и света, застава с гръб към Господ, ако живее в любов към Него и към ближния, застава с лице към Господ. Но човек не го знае, понеже е в природния свят, където посоките се определят от залеза и изгрева на слънцето. Тъй като човек трудно може да разбере това, то ще бъде обяснено по-нататък, където ще става дума за посоките, прост­ранството и времето на Небето.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:34 PM

124.

Понеже Господ е Слънцето на Небето и всичко, идещо от Него, гледа към Него, Господ е общият център, от който произтичат всяка насоченост и всяко определяне. Затова всичко под него - на Небето и на земята - се намира в Неговото присъствие и наблюдение.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users