Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

42. За деянията на ангелите на Небето 387-394

Recommended Posts

42.
За деянията на ангелите на Небето



387.

Не е възможно нито да се изброят, нито подробно да се опишат всички неща, които се вършат на Небето; могат да се кажат само някои общи положения за тях, понеже те са безброй и варират според обществата. Всяко об­щество има особено задължение, защото обществата се различават според благата (виж по-горе гл.41) и следова­телно по употребата, понеже благата за всеки на Небето са блага в действие, тоест влизат в употреба. На Небето всеки изпълнява служба, защото царството Господне представлява царство на службите.

 


388.

На небесата, също както на земята, управите са много, защото там има църковни, граждански и домашни задачи: за църковните задачи може да се види казаното и показа­но по-горе за Божественото Богослужение (гл.221-227); за гражданските задачи може да се види казаното за видове­те управление на Небето (гл.213-220; 221-227); за домашните зада­чи може да се научи от онова, което се отнася до жили­щата и домовете на ангелите (гл.183-190.), както и до браковете на Небето (гл.366-386). От тук става ясно, че деянията и службите на всяко небесно общество са мно­гобройни.

 

389.

Всичко на Небето е установено според Божия порядък, който ангелите навсякъде съблюдават чрез управляване: по-мъдрите управляват делата, които се отнасят към общото благо и общата полза, докато по-малко мъдрите [ангели] управляват задачите, свързани с частното благо и частната полза и така нататък. Те са съподчинени, така както са съподчинени службите в Божия порядък, и затова всяка задача е свързана с чест според нейната сте­пен на важност. Така или иначе, ангелът никога не присво­ява за себе си някаква почест, отдава я изцяло на служба­та, а тъй като службата е благото, което върши и всяко благо идва от Господ, той я отдава изцяло на Господ. Ето защо, който мисли първо за почести заради самия себе си, и после за почести заради службата, не обаче и първо за [почести заради] службата, а после за [почести заради] себе си, не може да изпълнява никаква длъжност на Небе­то, защото вижда себе си на първо място, а службата на второ, като така се отвръща от Господ. Когато се гово­ри за служби, се разбира също така Господ, понеже, както се каза малко по-горе, службата е благо, а благото произ­тича от Господ.

 

390.

От това може да се заключи какви са подчиненостите на Небето: всеки обича, цени и почита службата, доколкото обича, цени и почита онзи, комуто е поверена тази служ­ба; последният е толкова обичан, ценен и почитан, колко­то отнася службата към Господ, а не към самия себе си -дотолкова той е мъдър и изпълнява своята задача заради благото. Духовните любов, оценка и почит не са друго, а любов, оценка и почит към службата на човека: задълже­нието носи чест на човека, а не човекът на задължение­то. Който гледа на хората под влиянието на духовната истина, не вижда [нищо] друго: вижда, че всеки човек е подобен на друг, без значение дали изпълнява голяма или малка длъжност, че разликата между тях е единствено мъдростта, а мъдрост означава да обичаш службата, тоест благото на съгражданите, обществото, родината и църквата. Тъкмо в това се състои и любовта към Госпо­да, защото от Господа произтича всяко благо, което зна­чи, службата на благото; но в това се състои също и лю­бовта към ближния, защото ближният е онова благо, кое­то трябва да обичат и да вършат всички съграждани в обществото. родината и църквата.

 

391.

Всички общества на Небето са разделени според служба, бидейки разделени, както по-рано се каза (гл.41 и следващи: 42-50), според благата, които са блага в действие или блага на любовта, това ще рече, служби. Има общества, чиято зада­ча е да се грижат за децата; други общества се занимават с тяхното образование и възпитаване, докато пораснат; други обучават момчета и момичета, които са добили добри нрави в земното възпитание и затова са отишли на Небето; има общества, които обучават простите добросърдечни хора от християнския свят и ги водят по пътя към Небето; други общества вършат същото с раз­лични езически народи; други защитават новодошлите от нападките на злите духове; има и общества, които се занимават с духовете от нисшата земя; други пазят оне­зи от Ада и ги усмиряват, та те да не се мъчат взаимно извън предписаните граници; трети се грижат за онези, които възкръсват от мъртвите. Общо взето, ангелите от всички небесни общества биват пращани сред хората да ги пазят и отклоняват от зли чувства и зли помисли, да им внушават, доколкото те свободно ги приемат, доб­ри чувства. Чрез тези внушения, както и отдалечавайки, колкото е възможно, злите намерения, ангелите насоч­ват донякъде делата на хората. Онези ангели, които са сред хората, сякаш обитават в техните чувства: близо до човека, доколкото той живее в истината из благото, обаче далеч от човека, доколкото животът му се откло­нява от благото. Всички тези ангелски задължения обаче се изпълняват от Господ чрез ангелите, защото те ги вършат не от себе си, а от Господ. Затова под ангели в Словото във вътрешния негов смисъл се разбират не са­мите ангели, а нещо, принадлежащо на Господ. Ето защо в Словото ангелите се наричат богове.

 

392.

Тези задачи са общи на ангелите, но всеки ангел има и своя отделна задача, понеже всяка обща служба е съставе­на от безброй много частни такива, които се наричат средни, помощни, поддържащи. Тук всички служби изоб­що, и всяка служба поотделно, се ръководят от Божия по­рядък и са му подчинени; взети заедно, тези служби със­тавляват и усъвършенстват общата служба, т.е. общо­то благо.

 

393.

На Небето църковните задачи са поверени на онези, кои­то в своя земен живот са обичали Словото, по собствено желание са търсели в него истините, не за чест и изгоди, но за да ги прилагат в своя живот, а също в живота на другите. Тези хора, според любовта и желанието да служат, са озарени и се намират в светлината на мъдрост­та, в която попадат чрез Словото на Небето, което не е природно, както в света, а духовно (за това виж по-горе, гл.259). Те изпълняват длъжността на проповедници, като там, според Божия порядък, нависоко са онези, кои­то превъзхождат другите по озарението, придобивано от мъдростта. За онези, които на земята са обичали ро­дината и нейното общо благо повече от своето, постъп­вали са праведно и правилно поради своята любов към ис­тината и правдата, остават гражданските задачи. До степента, до която тези хора, по желание на любовта си, са се стремели към законите на правдата и поради това са станали разумни, те са способни да изпълняват служби на Небето; изпълняват такава служба, която отговаря на тяхната степен на разумност, а тя е същата както лю­бовта им към службата заради общото благо. При това на Небето службите, задачите и делата са тъй много, че не могат да се преброят: сравнени с тях, земните са много малко. Всички ангели, без изключения, изпитват наслада от своята работа и своите усилия поради любов към службата и никой не изпитва наслада поради любов към себе си или към изгодите. Никой не обича житейските из­годи, тъй като всичко нужно за живота им е даром: оби­тават даром, обличат се даром, хранят се даром. От ко­ето става ясно, че онзи, които е обичал себе си и света повече, отколкото службата, няма какво да прави на Небето: след земния живот във всеки човек остава него­вата любов или господстващото му чувство, които не се изкореняват във вечността (виж по-горе гл.363).

 

394.

Всеки на Небето е в своето дело според съответствие­то, обаче то не е свързано с делото, а със службата на всяко дело (виж по-горе гл.112), като всичко има съответ­ствие (виж гл.106). Който на Небето изпълнява длъжност или има задача, съответна на службата, той се намира в съвсем същото жизнено състояние, в което е бил на земя­та; това е така, понеже духовното и природното дейст­ват като едно чрез съответствията, с тази разлика, че [след смъртта] удоволствията са вътрешни, понеже чо­век се намира в духовния живот, който е вътрешен жи­вот и следователно е по-възприемчив към небесното бла­женство.

Share this post


Link to post
Share on other sites

41.

Ангелите от всяко небе не са заедно на едно място, а са разделени на по-големи и по-малки общества според разли­ките в благото на любовта и вярата, в което пребива­ват. Онези, които притежават едно и също благо, със­тавляват едно общество; благата на Небето са безкрай­но разнообразни; ето защо, всеки ангел притежава свое собствено благо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

259.

 

Това че на Небето има писменост, е предвидено от Гос­под заради Словото, защото то по своята същност е Бо­жията истина, от която идва цялата небесна мъдрост както на човеците, така и на ангелите; Словото идва от думите на Господ, а онова, което Той казва, преминава подред във всички небеса, завършвайки при човека. Ето защо то е пригодено както за мъдростта на ангелите, така и за разумността на човеците. Затова ангелите също имат Слово, което четат така, както и хората на земята; от него те извличат основите на своето учение и от него идва съдържанието на техните проповеди (виж гл.221). Това е същото Слово, но неговият природен смисъл, който е буквален смисъл, на Небето не съществу­ва, а има само духовен смисъл, който е неговият вътре­шен смисъл. Какъв е този смисъл, може да се види в книж­ката „За белия кон от Откровението".

Share this post


Link to post
Share on other sites

363.

 

Във всекиго след смъртта му остава неговото чувство или господстваща любов, която не може да се изкорени във вечността, понеже човешкият дух е напълно еднакъв с нея и (което е тайна) тялото на всеки дух или ангел е външна форма на неговата любов, напълно съответства­ща на вътрешния му образ, тоест на неговите душа и дух. Ето защо, по лицата, жестовете, говора може да се разбере какви са духовете; човекът на земята се познава така - ако не се е научил да се преструва чрез лицето, жестовете, говора. От тук може да се установи, че човек остава във вечността такъв, каквато е неговата господ­стваща любов. Беше ми дадено да разговарям с някои, ко­ито бяха живели преди седемнадесет столетия, чийто живот бе известен от написаното по онова време, и раз­брах, че още носят любовта, в която са се намирали то­гава. От тук може да се види, че любовта към богатства­та и тяхната употреба остава във всекиго завинаги, и то същата, както на земята, обаче с тази разлика, че богат­ствата на онези, които са си служили с тях за добри цели, се превръщат, според своите служби, в удоволствия, а бо­гатствата на онези, които са ги използвали за зло, се превръщат в нечистотии, на които обаче те се радват, както са се радвали в света на земните богатства, упот­ребени за зли служби. Тъкмо затова се радват на нечисто­тиите, защото мръсните желания и гнусните безчестия, които богатствата са обслужили, а също скъперничест­вото, което е любов към богатството без употреба, съ­ответстват на нечистотиите; духовната нечистота не е нищо друго.

Share this post


Link to post
Share on other sites

112.

 

По какъв начин Небето се свързва със земята чрез съот­ветствия, може да се опише с немного думи: царството на Господа е царството на цели, които са служби*, или пък (което значи същото) царство на служби, които са цели. Затова вселената е сътворена и създадена от Бо­жественото по такъв начин, че службите навсякъде да са такива предмети, чрез които могат да се явяват в дейс­твия или следствия, първо на Небето, после на земята, постепенно и последователно - чак до последните стъ­пала на природата. От тук проличава, че съответствие­то на природното с духовното, или на земното с небесното, се осъществява именно чрез службите, които ги съединяват. Става ясно също така, че онези форми, в които е облечена службата, дотолкова са съответствия и връзки, доколкото са форми на службата. в света на природата, в трите и царства, всичко, съществуващо според божествения порядък, е форма на служба или след­ствия, явили се поради службата и заради службата; ето защо всичко там представлява съответствие. Що се от­нася до човека, колкото повече живее той според Божия порядък, колкото повече пребивава в любов към Господ и обич към ближния, толкова повече неговите деяния са служби във форма и са онези съответствия, чрез които човекът се свързва с Небето. Общо взето, да обичаш Гос­пода и да обичаш своя ближен означава да изпълняваш

* Служба (usus - лат.) - назначение. цел, полза. Всичко съществува за извест­на служба. - Бел. ред.

служба. Освен това, трябва да се знае, че именно чрез чо­века природният свят се съединява с духовния, т.е. чове­кът е посредникът на съединяването, защото носи в себе си и природния свят, и духовния свят (виж по-горе гл. 57); колкото повече човек е духовен, толкова повече е посред­ник в съединяването, а колкото повече е природен, а не духовен, толкова повече той не е такъв посредник. Но дори без човешко посредничество Божието въздействие постоянства в света, а и в онова от света, което е присъщо за човека, обаче [само] в неговия разсъдък.

Share this post


Link to post
Share on other sites

106.

Или накратко: всичко, което съществува в природата -от най-малкото до най-голямото - е съответствие. Причина за съответствията е, че природният свят, за­едно с всичко в него, съществува и пребъдва чрез духов­ния свят, а тези два свята произтичат от Божествено­то. казва се, че нещо пребъдва, понеже всичко пребъдва из онова, от което съществува, като пребъдването е постоянно съществуване, понеже нищо не може да пре­бъдва само по себе си, а само от нещо предшестващо, следователно от Първото; ако се отдели от него, то се изгубва и изчезва.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×