Jump to content


Photo
- - - - -

42. За деянията на ангелите на Небето 387-394


  • Please log in to reply
5 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 10:59 AM

42.
За деянията на ангелите на Небето



387.

Не е възможно нито да се изброят, нито подробно да се опишат всички неща, които се вършат на Небето; могат да се кажат само някои общи положения за тях, понеже те са безброй и варират според обществата. Всяко об­щество има особено задължение, защото обществата се различават според благата (виж по-горе гл.41) и следова­телно по употребата, понеже благата за всеки на Небето са блага в действие, тоест влизат в употреба. На Небето всеки изпълнява служба, защото царството Господне представлява царство на службите.

 


388.

На небесата, също както на земята, управите са много, защото там има църковни, граждански и домашни задачи: за църковните задачи може да се види казаното и показа­но по-горе за Божественото Богослужение (гл.221-227); за гражданските задачи може да се види казаното за видове­те управление на Небето (гл.213-220; 221-227); за домашните зада­чи може да се научи от онова, което се отнася до жили­щата и домовете на ангелите (гл.183-190.), както и до браковете на Небето (гл.366-386). От тук става ясно, че деянията и службите на всяко небесно общество са мно­гобройни.

 

389.

Всичко на Небето е установено според Божия порядък, който ангелите навсякъде съблюдават чрез управляване: по-мъдрите управляват делата, които се отнасят към общото благо и общата полза, докато по-малко мъдрите [ангели] управляват задачите, свързани с частното благо и частната полза и така нататък. Те са съподчинени, така както са съподчинени службите в Божия порядък, и затова всяка задача е свързана с чест според нейната сте­пен на важност. Така или иначе, ангелът никога не присво­ява за себе си някаква почест, отдава я изцяло на служба­та, а тъй като службата е благото, което върши и всяко благо идва от Господ, той я отдава изцяло на Господ. Ето защо, който мисли първо за почести заради самия себе си, и после за почести заради службата, не обаче и първо за [почести заради] службата, а после за [почести заради] себе си, не може да изпълнява никаква длъжност на Небе­то, защото вижда себе си на първо място, а службата на второ, като така се отвръща от Господ. Когато се гово­ри за служби, се разбира също така Господ, понеже, както се каза малко по-горе, службата е благо, а благото произ­тича от Господ.

 

390.

От това може да се заключи какви са подчиненостите на Небето: всеки обича, цени и почита службата, доколкото обича, цени и почита онзи, комуто е поверена тази служ­ба; последният е толкова обичан, ценен и почитан, колко­то отнася службата към Господ, а не към самия себе си -дотолкова той е мъдър и изпълнява своята задача заради благото. Духовните любов, оценка и почит не са друго, а любов, оценка и почит към службата на човека: задълже­нието носи чест на човека, а не човекът на задължение­то. Който гледа на хората под влиянието на духовната истина, не вижда [нищо] друго: вижда, че всеки човек е подобен на друг, без значение дали изпълнява голяма или малка длъжност, че разликата между тях е единствено мъдростта, а мъдрост означава да обичаш службата, тоест благото на съгражданите, обществото, родината и църквата. Тъкмо в това се състои и любовта към Госпо­да, защото от Господа произтича всяко благо, което зна­чи, службата на благото; но в това се състои също и лю­бовта към ближния, защото ближният е онова благо, кое­то трябва да обичат и да вършат всички съграждани в обществото. родината и църквата.

 

391.

Всички общества на Небето са разделени според служба, бидейки разделени, както по-рано се каза (гл.41 и следващи: 42-50), според благата, които са блага в действие или блага на любовта, това ще рече, служби. Има общества, чиято зада­ча е да се грижат за децата; други общества се занимават с тяхното образование и възпитаване, докато пораснат; други обучават момчета и момичета, които са добили добри нрави в земното възпитание и затова са отишли на Небето; има общества, които обучават простите добросърдечни хора от християнския свят и ги водят по пътя към Небето; други общества вършат същото с раз­лични езически народи; други защитават новодошлите от нападките на злите духове; има и общества, които се занимават с духовете от нисшата земя; други пазят оне­зи от Ада и ги усмиряват, та те да не се мъчат взаимно извън предписаните граници; трети се грижат за онези, които възкръсват от мъртвите. Общо взето, ангелите от всички небесни общества биват пращани сред хората да ги пазят и отклоняват от зли чувства и зли помисли, да им внушават, доколкото те свободно ги приемат, доб­ри чувства. Чрез тези внушения, както и отдалечавайки, колкото е възможно, злите намерения, ангелите насоч­ват донякъде делата на хората. Онези ангели, които са сред хората, сякаш обитават в техните чувства: близо до човека, доколкото той живее в истината из благото, обаче далеч от човека, доколкото животът му се откло­нява от благото. Всички тези ангелски задължения обаче се изпълняват от Господ чрез ангелите, защото те ги вършат не от себе си, а от Господ. Затова под ангели в Словото във вътрешния негов смисъл се разбират не са­мите ангели, а нещо, принадлежащо на Господ. Ето защо в Словото ангелите се наричат богове.

 

392.

Тези задачи са общи на ангелите, но всеки ангел има и своя отделна задача, понеже всяка обща служба е съставе­на от безброй много частни такива, които се наричат средни, помощни, поддържащи. Тук всички служби изоб­що, и всяка служба поотделно, се ръководят от Божия по­рядък и са му подчинени; взети заедно, тези служби със­тавляват и усъвършенстват общата служба, т.е. общо­то благо.

 

393.

На Небето църковните задачи са поверени на онези, кои­то в своя земен живот са обичали Словото, по собствено желание са търсели в него истините, не за чест и изгоди, но за да ги прилагат в своя живот, а също в живота на другите. Тези хора, според любовта и желанието да служат, са озарени и се намират в светлината на мъдрост­та, в която попадат чрез Словото на Небето, което не е природно, както в света, а духовно (за това виж по-горе, гл.259). Те изпълняват длъжността на проповедници, като там, според Божия порядък, нависоко са онези, кои­то превъзхождат другите по озарението, придобивано от мъдростта. За онези, които на земята са обичали ро­дината и нейното общо благо повече от своето, постъп­вали са праведно и правилно поради своята любов към ис­тината и правдата, остават гражданските задачи. До степента, до която тези хора, по желание на любовта си, са се стремели към законите на правдата и поради това са станали разумни, те са способни да изпълняват служби на Небето; изпълняват такава служба, която отговаря на тяхната степен на разумност, а тя е същата както лю­бовта им към службата заради общото благо. При това на Небето службите, задачите и делата са тъй много, че не могат да се преброят: сравнени с тях, земните са много малко. Всички ангели, без изключения, изпитват наслада от своята работа и своите усилия поради любов към службата и никой не изпитва наслада поради любов към себе си или към изгодите. Никой не обича житейските из­годи, тъй като всичко нужно за живота им е даром: оби­тават даром, обличат се даром, хранят се даром. От ко­ето става ясно, че онзи, които е обичал себе си и света повече, отколкото службата, няма какво да прави на Небето: след земния живот във всеки човек остава него­вата любов или господстващото му чувство, които не се изкореняват във вечността (виж по-горе гл.363).

 

394.

Всеки на Небето е в своето дело според съответствие­то, обаче то не е свързано с делото, а със службата на всяко дело (виж по-горе гл.112), като всичко има съответ­ствие (виж гл.106). Който на Небето изпълнява длъжност или има задача, съответна на службата, той се намира в съвсем същото жизнено състояние, в което е бил на земя­та; това е така, понеже духовното и природното дейст­ват като едно чрез съответствията, с тази разлика, че [след смъртта] удоволствията са вътрешни, понеже чо­век се намира в духовния живот, който е вътрешен жи­вот и следователно е по-възприемчив към небесното бла­женство.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:56 PM

41.

Ангелите от всяко небе не са заедно на едно място, а са разделени на по-големи и по-малки общества според разли­ките в благото на любовта и вярата, в което пребива­ват. Онези, които притежават едно и също благо, със­тавляват едно общество; благата на Небето са безкрай­но разнообразни; ето защо, всеки ангел притежава свое собствено благо.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:00 PM

259.

 

Това че на Небето има писменост, е предвидено от Гос­под заради Словото, защото то по своята същност е Бо­жията истина, от която идва цялата небесна мъдрост както на човеците, така и на ангелите; Словото идва от думите на Господ, а онова, което Той казва, преминава подред във всички небеса, завършвайки при човека. Ето защо то е пригодено както за мъдростта на ангелите, така и за разумността на човеците. Затова ангелите също имат Слово, което четат така, както и хората на земята; от него те извличат основите на своето учение и от него идва съдържанието на техните проповеди (виж гл.221). Това е същото Слово, но неговият природен смисъл, който е буквален смисъл, на Небето не съществу­ва, а има само духовен смисъл, който е неговият вътре­шен смисъл. Какъв е този смисъл, може да се види в книж­ката „За белия кон от Откровението".



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:01 PM

363.

 

Във всекиго след смъртта му остава неговото чувство или господстваща любов, която не може да се изкорени във вечността, понеже човешкият дух е напълно еднакъв с нея и (което е тайна) тялото на всеки дух или ангел е външна форма на неговата любов, напълно съответства­ща на вътрешния му образ, тоест на неговите душа и дух. Ето защо, по лицата, жестовете, говора може да се разбере какви са духовете; човекът на земята се познава така - ако не се е научил да се преструва чрез лицето, жестовете, говора. От тук може да се установи, че човек остава във вечността такъв, каквато е неговата господ­стваща любов. Беше ми дадено да разговарям с някои, ко­ито бяха живели преди седемнадесет столетия, чийто живот бе известен от написаното по онова време, и раз­брах, че още носят любовта, в която са се намирали то­гава. От тук може да се види, че любовта към богатства­та и тяхната употреба остава във всекиго завинаги, и то същата, както на земята, обаче с тази разлика, че богат­ствата на онези, които са си служили с тях за добри цели, се превръщат, според своите служби, в удоволствия, а бо­гатствата на онези, които са ги използвали за зло, се превръщат в нечистотии, на които обаче те се радват, както са се радвали в света на земните богатства, упот­ребени за зли служби. Тъкмо затова се радват на нечисто­тиите, защото мръсните желания и гнусните безчестия, които богатствата са обслужили, а също скъперничест­вото, което е любов към богатството без употреба, съ­ответстват на нечистотиите; духовната нечистота не е нищо друго.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:02 PM

112.

 

По какъв начин Небето се свързва със земята чрез съот­ветствия, може да се опише с немного думи: царството на Господа е царството на цели, които са служби*, или пък (което значи същото) царство на служби, които са цели. Затова вселената е сътворена и създадена от Бо­жественото по такъв начин, че службите навсякъде да са такива предмети, чрез които могат да се явяват в дейс­твия или следствия, първо на Небето, после на земята, постепенно и последователно - чак до последните стъ­пала на природата. От тук проличава, че съответствие­то на природното с духовното, или на земното с небесното, се осъществява именно чрез службите, които ги съединяват. Става ясно също така, че онези форми, в които е облечена службата, дотолкова са съответствия и връзки, доколкото са форми на службата. в света на природата, в трите и царства, всичко, съществуващо според божествения порядък, е форма на служба или след­ствия, явили се поради службата и заради службата; ето защо всичко там представлява съответствие. Що се от­нася до човека, колкото повече живее той според Божия порядък, колкото повече пребивава в любов към Господ и обич към ближния, толкова повече неговите деяния са служби във форма и са онези съответствия, чрез които човекът се свързва с Небето. Общо взето, да обичаш Гос­пода и да обичаш своя ближен означава да изпълняваш

* Служба (usus - лат.) - назначение. цел, полза. Всичко съществува за извест­на служба. - Бел. ред.

служба. Освен това, трябва да се знае, че именно чрез чо­века природният свят се съединява с духовния, т.е. чове­кът е посредникът на съединяването, защото носи в себе си и природния свят, и духовния свят (виж по-горе гл. 57); колкото повече човек е духовен, толкова повече е посред­ник в съединяването, а колкото повече е природен, а не духовен, толкова повече той не е такъв посредник. Но дори без човешко посредничество Божието въздействие постоянства в света, а и в онова от света, което е присъщо за човека, обаче [само] в неговия разсъдък.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 04:02 PM

106.

Или накратко: всичко, което съществува в природата -от най-малкото до най-голямото - е съответствие. Причина за съответствията е, че природният свят, за­едно с всичко в него, съществува и пребъдва чрез духов­ния свят, а тези два свята произтичат от Божествено­то. казва се, че нещо пребъдва, понеже всичко пребъдва из онова, от което съществува, като пребъдването е постоянно съществуване, понеже нищо не може да пре­бъдва само по себе си, а само от нещо предшестващо, следователно от Първото; ако се отдели от него, то се изгубва и изчезва.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users