Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

41. За браковете на Небето 366-386

Recommended Posts

41.
За браковете на Небето



366.

Понеже Небето произхода от човешкия род, то ангели­те там са от двата пола; тъй като от Сътворението жената е за мъжа и мъжът е за жената, тоест те са един за друг, като тази любов е вродена в двамата, от тук следва, че браковете на Небето са същите, както на земя­та. Но браковете на Небето много се различават от бра­ковете на земята. Отсега нататък ще говорим за това, какво са браковете на Небето, по какво се различават от браковете на земята и по какво им приличат.

 

367.

Бракът на Небето е свързване на двама в един дух; нека първо да обясним каква е същината на това свързване. Ду­хът се състои от две части - едната се нарича инте­лект, а другата се нарича воля; само когато тези две час­ти действат заедно като едно, се говори за дух; съпру­гът ръководи частта, наричана интелект, докато съпру­гата - частта, наричана воля; когато това съюзяване, присъщо за вътрешните начала, слезе в нисшите, присъ­щи на тялото, то се възприема и чувствува като любов, а именно, съпружеска любов. От което става ясно, че съп­ружеската любов води своето начало от свързването на двамата в един дух; на Небето наричат това съжителст­во, а за съжителстващите казват, че са едно, а не двама. Затова двама съпрузи на Небето се наричат един, а не двама ангели.

 

368.

Това, че има такова свързване между съпруг и съпруга във вътрешните начала, присъщи на духа, произхожда от са­мото сътворение; мъжът се ражда, за да бъде разумен, значи, да мисли според разума, а жената се ражда, за бъде във волята и от тук, да мисли според волята. Това става ясно по склонностите и нрава на всекиго от двамата, как­то също по тяхната форма: по нрава, понеже мъжът действува според разсъдъка, докато жената действува според чувството; по формата, понеже мъжът е по-груб и не тъй красив в лице, с по-твърда реч и по-здраво тяло, а жената има по-гладко и по-хубаво лице, по-нежна реч, по-меко тяло; подобна е разликата между интелект и воля или между мисъл и чувство; подобна е разликата също така между истина и благо, или пък между вяра и любов, понеже истина и вяра са присъщи на интелекта, а благо и любов са присъщи на волята. Затова в Словото под юно­ша и мъж в духовния смисъл се разбира интелектът на ис­тината, а пък под девойка и жена се разбира чувството на любов към доброто. Затова и Църквата се нарича, за­ради нейната любов към истината и благото, съпруга или девица, а всички, които живеят в любов към благото, се наричат девствени, например в Откровение, 14:4.

 

369.

Всеки - мъж или жена - се радва на разум и воля, но все пак при мъжа преобладава интелектът, докато при жената преобладава волята, а човекът се определя според нача­лото, което преобладава. Обаче при небесните бракове нищо не преобладава: волята на съпругата е воля и на съп­руга, интелектът на съпруга е интелект и на съпругата, понеже единият обича да желае и мисли като другия, то­ест взаимно и обратно; от тук идва тяхното свързване в едно. Това единение е действително, понеже волята на съпругата навлиза в интелекта на съпруга, а интелек­тът на съпруга навлиза във волята на съпругата, особено когато се гледат лице в лице, понеже, както често се каз­ваше по-горе, на Небето има съобщаване на мисли и чувс­тва, особено между съпрузи, които се обичат един друг. От тук може да се установи какво е свързването на духо­вете, което създава съпружеството и което поражда съпружеската любов на Небето, а именно, единият да иска всичко, което е негово, да принадлежи на другия, и обратно.

 

370.

Беше ми казано от ангелите, че колкото двама съпрузи са в такава връзка, толкова те живеят в съпружеска лю­бов и същевременно в разумност, мъдрост и щастие, понеже Божието благо и Божията истина, от които ид­ват всяка мъдрост, всяка разумност, всяко щастие, се вливат преди всичко в съпружеската любов, че тя е са­мата основа за Божието въздействие, бидейки същевре­менно съюз на благо и истинно. Както има съюз на инте­лекта и волята, така има също съюз на истинното и бла­гото, понеже интелектът приема Божията истина и дори се образува от истините, а волята приема Божие­то благо и дори се образува от благата. Това което чо­векът желае, за него е благо, а това, което разбира, за него е истина. Затова е едно и също дали ще се каже свързване на интелекта и волята, или свързване на ис­тината и благото. Съюзът между благото и истинното изгражда ангела, както и неговите разумност, мъдрост и щастие; следователно ангелът става такъв според съ­юза в него на благото с истината и на истината с благо­то или, което е същото, според свързването в него на любовта с вярата и на вярата с любовта.

 

371.

Божественото, идващо от Господа, се влива основно в съпружеската любов, защото тя произлиза от свързване на благото и истинното; именно, както се каза по-горе, едно и също е дали ще кажем съюз на интелекта и волята или съюз на благото и истината. Това свързване се извеж­да от Божията любов на Господ към всички на Небето и земята: Божието благо, което ангели и човеци приемат в Божиите истини, идва от Божията любов; понеже един­ствен приемник на благото е истината, онзи, който не е в истината, не може да приеме нищо от Господ и от Небето; колкото истината при човека е свързана с благо­то, толкова сам той е свързан с Господ и Небето. Това е истинското начало на съпружеската любов и затова тя е самата основа на Божието въздействие. Ето защо съю­зът на благо и истина се нарича небесен брак, ето защо и в Словото Небето се сравнява с брака и дори се нарича така, ето защо Господ се нарича Съпруг и Жених, ето защо Небето с Църквата биват наричани Невеста или по­някога Съпруга.

 

372.

Благото и истината, свързани в ангела или в човека, не са две неща, а едно, понеже тогава благото е истина, а ис­тината е благо; това съединение става, когато човекът мисли онова, което желае, и желае онова, което мисли -тогава мисъл и воля са едно цяло, тоест един дух: мисъл­та създава или придава формата на онова, което волята желае, докато волята му се наслаждава. Ето защо, двама съпрузи на Небето не се наричат двама, а един ангел. Тък­мо това се разбира в думите на Господ: „Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сът­вори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? Тъй щото те вече не са двама, а една плът. Прочее, кое­то Бог е съчетал, човек да неразлъчва. (...) Не всички въз­приемат тая дума, но ония, на които е дадено" (Матей, 19:4-6,11; Марк, 10:6-9; Битие, 2:24) - Тук се описва небес­ният брак на ангелите, а също бракът на благо и истина; „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" подразбира, че благото не бива да бъде разделяно от истинното.

 

373.

Сега може да се види от къде идва действително съпру­жеската любов: именно, че първо тя се образува в духа на свързаните в брак, а после низхожда и минава в тялото, където се възприема и се чувствува като любов; онова обаче, което се възприема и се чувствува в тялото, води [своето] начало от духовността на човека, понеже прои­зтича от интелекта и волята - интелектът и волята изграждат духовния човек; онова пък, което низхожда от духовния човек в тялото, се проявява там под други об­рази, обаче запазва прилика и родство с духовното, като душата с тялото или като причината със следствието, както може да се установи от казаното и показаното в двете глави за съответствията.

 

374.

Веднъж слушах един ангел да описва истински съпружеска­та любов и нейните небесни наслади ето как: тя е Божес­твеността на Господ на Небето, т.е. Божието благо и Божията истина, съединена в двама до там, че те да не са повече двама, а да са едно; каза, че двама съпрузи на Небето са тази любов, понеже всеки от тях изразява сво­ето благо и своята истина както като дух, така и като тяло, понеже тялото е [външен] образ на духа, бидейки създадено по негово подобие. От това той изведе, че Бо­жественото се изобразява в двамата, които живеят в ис­тински съпружеска любов; щом се изобразява Божестве­ното, в тях се изобразява и Небето, понеже цялото Небе е Божието благо и Божията истина, идващи от Господ. Ето защо всичко небесно е вписано в тази любов заедно с всички неизброими блаженства и наслади; броя им анге­лът изразяваше с дума, която съдържаше мириади мириа­ди. Учуди се, че човекът на църквата нищо не знае за това, когато все пак Църквата е Господно Небе на земя­та, а пък Небето е бракът на благото и истинното. Говори също за своето удивление, че повече в църквата, от­колкото извън нея, се вършат и се допускат прелюбодея­ния, понеже сами по себе си удоволствията от тях, разб­рани в духовния смисъл, и от тук — в духовния свят, не са нищо друго освен насладите на свързаната със злото лю­бов към лъжата. Такава наслада е адска, понеже е напълно противна на небесната, която е насладата на свързаната с доброто любов към истината.

 

375.

Всеки знае, че двама съпрузи, които се обичат, са вът­решно свързани, както и че същността на брака е едине­нието на душите или умовете; оттук би могло да се раз­бере, че каквито са сами по себе си душите или умовете, такова е единението между двамата, съответно, такава е и тяхната любов. Духът се образува единствено от бла­гата и истините, понеже всичко във вселената се отнася към благото и истината, а също и към техния съюз; По­ради това единението на умовете е такова, каквито са онези истини и блага, от които те се образуват; ето защо свързването на умове, формирани от неподправени истини и блага, е най-съвършеното. Трябва да се знае, че няма по-силна взаимна любов, отколкото любовта между благото и истината. Ето защо от нея произхожда истин­ската съпружеска любов. Лъжа и зло също се обичат, но тази любов сетне се обръща на ад.

 

376.

От онова, което бе казано досега относно произхода на съпружеската любов, може да се заключи кои живеят в нея и кои - не; в съпружеска любов живеят онези, които чрез божиите истини се намират в Божието благо; любовта е толкова по-истинска, колкото по-неподправени са исти­ните, които се съединяват с благото; понеже всяко бла­го, свързващо се с истината, произлиза от Господ, то от тук следва, че никой не може да живее в истинска съпру­жеска любов, ако не признава Господ и Неговата Божест­веност, защото без това Господ не може да въздейст­ва и да се съедини с истините в човека.

 

377.

От тук става ясно, че онези, които са в лъжа, не живеят в съпружеска любов, особено ако тази лъжа произлиза от злото. При онези, които живеят в зло и от там в лъжа, вътрешните начала, присъщи на духа, са заключени; зато­ва там не може да съществува никакво начало на съпру­жеска любов; но под това, във външния или природния чо­век, отделен от вътрешния, се извършва съединяване между лъжата и злото, което се нарича адски брак. Даде­но ми бе също да видя какво е бракът между онези, които живеят в лъжата на злото, или така наречения адски брак: те говорят един с друг, дори се свързват в похот­та, но вътре в тях гори взаимна смъртна омраза - така­ва, че не мога да я опиша.

 

378.

Не може да има съпружеска любов между двама от различ­ни религии, понеже истината на единия не е съзвучна с благото на другия, а две различни и несъгласни начала не могат да образуват от два духа един; поради това прои­зходът на тяхната любов няма нищо духовно - ако съжи­телстват в разбирателство, това е единствено пора­ди природни причини. Затова на Небето се свързват в брак само с онези, които принадлежат към едно и също общество, тъй като са в еднакво благо и еднаква исти­на, не и с онези, които са извън обществото. По-горе (гл.41 и следващи:41-50) може да се види, че всички ангели от едно общество живеят в едно благо и една истина, кое­то ги различава от жителите на другите общества. Това е представено също така сред израилтяните, където браковете се сключват вътре в границите на едно ко­ляно и особено между семейства от едно коляно, но не из­вън коляното или пък извън семействата от едно коляно.

 

379.

Не може да има също така съпружеска любов между един съпруг и много съпруги, понеже това не само унищожава духовното и начало, изискващо два духа да правят един, но разрушава и вътрешното съединение на благото и ис­тината, от което произтича самата същност на тази любов; бракът с няколко жени, а не с една, е също като ин­телекта, разделен на много воли и също като човека, пре­дан не само на една, а на много църкви, което раздробява вярата му дотам, че [той] изобщо я няма. Ангелите казва­ха, че да имаш много съпруги е напълно противно на Бо­жия порядък и те го знаят по различни поводи, например от обстоятелството, че още щом помислят за много­женство, веднага се лишават от вътрешно блаженство и небесно щастие и изпадат в състояние, подобно на опия­нение, понеже благото вътре в тях се отделя от истина­та. Понеже вътрешните начала на духа им изпадат в та­кова състояние при едничката мисъл с някакво намерение [за многоженство], те ясно съзнават, че съжителството с много жени като с една заключва вътрешните начала и прави така, че на мястото на съпружеската обич се про­мъква похотливата любов, която [те] отделя от Небето. После казаха, че човекът трудно го разбира, по­неже малцина са онези, които изпитват истинска съпру­жеска любов, а пък онези, които не я изпитват, не знаят нищо за вътрешната и наслада и познават само насладата на похотта, която подир кратко съжителство се обръ­ща в разочарование. Докато насладата от истинската съпружеска любов не само трае на земята до дълбока ста­рост, а дори след смъртта става небесна наслада, като тогава се изпълва с вътрешно блаженство, което се усъ­вършенства във вечността. При това ангелите казаха, че блаженствата на истинската съпружеска любов могат да са хиляди и хиляди и никое не може да е известно на чо­века, нито може да бъде разбрано от някого, който не живее в брака на благото и истината от Господ.

 

380.

Любовта към власт на единия над другия напълно унищо­жава съпружеската любов и нейната небесна наслада, по­неже, както вече се каза по-горе, съпружеската любов и нейната наслада се състоят в това, волята на единия да бъде воля на другия и обратното. Тази любов към господ­ство разрушава в брака всичко, защото господстващият иска само неговата воля да бъде в другия, а съответно волята на другия за него да не съществува и затова няма взаимност между съпрузите, няма съобщаване на любов­та и насладата от нея с другия, а все пак общуването и идващото от него свързване са онази вътрешна наслада, която се нарича блаженство. Обаче любовта към господ­ството задушава това блаженство, а с него всичко небес­но и духовно, присъщо на съпружеската обич, дотам, че такива хора не знаят нищо за духовното в брака. Ако се говори за него, хората го разглеждат като толкова през­ряно, че при първото споменаване на блаженството за­почват да се смеят или да се ядосват. Когато единият желае и обича онова, което другият желае и обича, тога­ва те са свободни, защото всяка свобода идва от любов­та. Където има господство, няма свобода за никого, нито за роба, нито за господаря: единият е роб, но гос­подарят също е роб, понеже робува на желанието да влас­тва. Онзи обаче, който не знае какво е свободата на не­бесната любов, изобщо не разбира това. Все пак, от оно­ва, което се каза по-горе за произхода и същността на съпружеската любов, може да се разбере, че колкото по­вече господството навлиза в нея, толкова повече духове­те не са съединени, а напротив, разделени: господство­то подчинява, а подчиненият дух или няма никаква воля, или има противоположна воля: ако няма воля, значи в него няма любов; ако волята му е противоположна, то вместо любов има омраза. При живеещите в такъв брак вътреш­ните начала са във взаимна борба и сблъсък, както става при две противоположности, въпреки че външно се сдържат - заради запазване на спокойствието. Техните вътрешни битки и борби излизат на бял свят след смъртта им, понеже повечето съпрузи се срещат и то­гава започват да се борят помежду си като врагове и се разкъсват взаимно. Те вършат това според състояние­то. на своите вътрешни начала. На няколко пъти ми бе дадено да видя техните сблъсъци и техните терзания: някои от тях бяха пълни с отмъстителност и жесто­кост. В другия живот вътрешните начала на всекиго се освобождават, без повече да бъдат ограничавани от вън­шните, както по разни причини става на земята; тогава всеки е такъв, какъвто е вътрешно.

 

381.

При някои има нещо като съпружеска любов, но това не е съпружеска любов, ако двамата не се намират в доброто и истината, а само изглежда като съпружеска поради мно­го причини: например, когато съпрузите се грижат за дома, живеят в сигурност, покой и бездействие, помагат си в болести и в старост или наглеждат обичните им деца. Понякога тя се дължи на страха от съпруга, от чуж­дото мнение или на някакви лоши цели, понякога причина­та е похотливостта. При това тази любов се различава между съпрузите: при единия може да бъде повече или по-малко, при другия може да бъде по-малко или пък изобщо да я няма; ето защо, за единия тя може да е Небето, а за другия може да е Адът.

 

382 а.

Истинската съпружеска любов е във вътрешното Небе, защото ангелите там живеят в брака на благото и исти­ната, а също така в невинността. Ангелите от нисшите небеса също обитават в съпружеска обич, но само според количеството на своята невинност, защото съпружеска­та любов, разглеждана сама по себе си, е състояние на не­винност. Затова между съпрузите, живеещи в съпружеска любов, съществуват небесни наслади, които пред техни­те духове са почти като невинните игри при децата и дори няма нищо, което да не им доставя наслада; Небето влияе със своята радост във всички подробности от тех­ния живот; затова съпружеската любов се представя на Небето в прекрасен образ: видях я като девица с неопису­ема красота и оградена от снежно бял облак. Беше ми каза­но, че цялата красота на ангелите произлиза от съпру­жеската любов: нейните чувства и мисли се изобразяват като елмазни лъчения, сякаш от тъмно злато и бляскави рубини, при това придружени от чувства на наслада, докосващи вътрешните начала на духа. С една дума, Небето се изобразява в съпружеската любов, защото при ангели­те Небето е съединението на благото и истината, а това съединение образува съпружеската любов.

 

382 б.

Браковете на Небето се различават от земните бракове по това, че последните целят създаването на потомст­во, а на Небето целта е раждането на благото и истина­та. Това раждане заменя другото, понеже бракът на Небето, както бе показано по-горе, е брак между благо и истина, като в този брак се обичат преди всичко благо­то и истината, както и техния съюз. Това поражда бра­кът на Небето. Затова в Словото рождения и поколения означават духовни рождения и поколения, т.е. раждания на благо и истинно; майка и баща означават истината, съединена с пораждащото благо; синовете и дъщерите оз­начават порожденията на истината и благото; зетьове­те и снахите пък означават тяхното свързване и така нататък. От това става ясно, че небесните бракове не са като земните: там съюзите са духовни и затова няма защо да се наричат бракове, а свързване на един дух с друг поради съединяването на благото и истината; на земята обаче съществуват бракове, защото земните съюзи са не само духовни, но и плътски. Понеже на Небето всъщност няма бракове, то и свързаните в съюз не се наричат съп­руг и съпруга, а всеки от тях, съгласно ангелското поня­тие за съединението на два духа в един, се назовава с една дума, която означава принадлежащото на единия и на дру­гия взаимно. От тук можем да узнаем, по какъв начин трябва да се разбират думите на Господ за браковете (Лука, 20:35,36).

 

383.

Дадено ми бе също така да видя по какъв начин общуват съпрузите на Небето. Всеки един общува с подобните и страни от различните, затова всяко общество на Небе­то се състои от подобни. Но подобните не се стремят към подобните от себе си, а от Господ (виж по-горе гл.41, 43, 44 и следващи). По същия начин се съюзяват съпругът и съпругата, чиито духове могат да се свържат в един: още от пръв поглед те пламенно се обичат, виждат се като съпрузи и встъпват в съюз. Ето защо всички небес­ни единения произлизат единствено от Господ. При това се чества празник, на които биват поканени мно­зина; празниците се различават според обществата.

 

384.

Понеже земните бракове са разсадници на човешкия род, а небесните бракове са разсадници на ангелския, тъй като, както по-рано беше показано в съответната глава, Небето произхожда от рода човешки, а също понеже бра­ковете имат духовен произход (идвайки от съединяване­то на благото с истината) и Божествеността на Господ въздейства основно в съпружеската любов, за ангелите те са свещени. И обратно: тъй като прелюбодеянията са противни на съпружеската любов, ангелите ги разглеж­дат като нещо скверно; както в съпружеството ангели­те съзират съединение на благото и истината, тоест Небето, така в прелюбодеянието виждат съединение на злото и лъжата, тоест Ада. Поради това, още щом чуват да се споменава „прелюбодеяние", те се извръщат наст­рана. Пак затова, когато човек извърши прелюбодеяние заради удоволствието, Небето се затваря за него; след това [затваряне], той не признава повече нито Божест­веното, нито каквото и да било, свързано с вярата на Църквата. Всички, обитаващи Ада, са против съпружеска­та любов; дадено ми бе да го разбера от аурата, която струеше от тях и беше някакво безкрайно усилие да се разтрогва и разрушава бракът. От тук ми стана ясно, че насладата, властваща в Ада, е насладата от прелюбоде­янието, а също и че насладата от прелюбодеянието е насладата от разрушаването на съюза между благо и ис­тина, който изгражда Небето. От тук следва, че удоволс­твието от прелюбодеянието и адското удоволствие са напълно противоположни на удоволствието от съпру­жеството, т.е. на небесната наслада.

 

385.

Някои духове по навик, придобит от телесния живот, особено изкусно ме преследваха чрез едно меко, почти вълнообразно влияние, обикновено присъщо за добрите духове, но разбрах. че в него имаше хитрост и други та­кива качества с цел да съблазняват и да заблуждават. Все пак говорих с един от тях, който, както разбрах, на земя­та бил военачалник. Щом усетих, че в идеите на негови­те мисли се криеше похот, заговорих с него за брака на духовно-образен език, който напълно изразяваше смисъла, понякога и повече значения. Той ми каза, че в телесния жи­вот не смятал прелюбодеянията за нищо; наложи се да му обясня, че прелюбодеянията са скверни, въпреки че за оне­зи, които ги вършат, те не изглеждат такива, а изглеж­дат дори допустими поради насладата, която изпитват, и поради убежденията, които после си създават. Той мо­жеше да разбере скверността на прелюбодеянието и чрез обстоятелството, че съпружествата са разсадници на рода човешки, а от тук и разсадник на небесното царст­во, поради което не трябва никога да се нарушават, а да се смятат за свещени. Той можеше да разбере това, тъй като би трябвало да знае, че се намира в другия живот, значи е в състояние да разбере, че съпружеската любов слиза от Господ долу чрез Небето и че от нея, като от родител, произлиза взаимната любов - основата на небе­сата. Можеше да го разбере също от факта, че прелюбо­дейците, още щом се приближат до небесните общест­ва, усещат своята смрад и бързат да се хвърлят в Ада; мо­жеше поне да знае, че нарушаването на съпружеството върви срещу Божиите правила, както и срещу граждански­те закони на всички царства; освен всичко друго то е против здравия разум — срещу Божия и срещу човешкия порядък. Той ми отвърна, че през своя земен живот не се е замислял за това и пожела да размисли. Аз му казах, че ис­тината не допуска разсъждения, защото те пораждат наслада и следователно водят към злото и лъжата; че преди всичко трябва да се замисли относно онова, което му се казва, защото е истина; или да тръгне от принци­па, толкова познат на земята, че никой не трябва да сторва на другите онова, което [сам] не иска другите да му сторят. Ако следователно някой би прелъстил по та­къв начин неговата съпруга, която той обича, както обикновено е в началото на всеки брак, то, когато е разг­невен и в такова състояние даде глас на своите чувства, нима сам той не би твърдял, че прелюбодеянията са гнусни; нима тогава, дарен с разум, не ще се убеди срещу пре­любодейците повече от други: дотам, че да им отреди пребиваване в Ада?

 

386.

Беше ми показано по какъв начин удоволствията на съп­ружеската любов отиват към Небето и по какъв начин насладите на прелюбодеянието слизат към Ада: възхо­дът на насладите на съпружеската обич към Небето во­деше до блаженство и щастие, които се множаха, става­ха неизброими и неизразими: все по-дълбоки, все по-неиз­броими, все по-неизразими - стигайки чак до самото вътрешно небе, или Небето на невинността. Това се из­вършва в пълна свобода: всяка свобода идва от любовта, а пък висшата свобода идва от съпружеската обич — са­мата небесна любов. Що се отнася до прелюбодеянията, пътят им водеше към Ада и постепенно слизаше в най-ниското, където няма нищо друго, освен страх и ужаси. Ето каква съдба очаква прелюбодейците след техния зе­мен живот. Под прелюбодейци се разбират тъкмо онези, които изпитват наслада в прелюбодеянието, но не и в съпружеството.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Откровение, 14:4.

 

4. Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,

Share this post


Link to post
Share on other sites

Матей, 19:4-6,11

 

19:4. Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
19:5. "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?
19:6. Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

 

 

19:11. А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;

Share this post


Link to post
Share on other sites

Марк, 10:6-9

 

6. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
7. Затова ще остави човек баща си и майка си
8. и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
9. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Битие, 2:24

 

24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

Share this post


Link to post
Share on other sites

41.

Ангелите от всяко небе не са заедно на едно място, а са разделени на по-големи и по-малки общества според разли­ките в благото на любовта и вярата, в което пребива­ват. Онези, които притежават едно и също благо, със­тавляват едно общество; благата на Небето са безкрай­но разнообразни; ето защо, всеки ангел притежава свое собствено благо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Лука, 20:35,36).

 

35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

Share this post


Link to post
Share on other sites

43.

По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка сте­пен на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на] тяхното съвършенство. Това на­помня начина, по който светлината отслабва от центъ­ра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо осветявани.

Share this post


Link to post
Share on other sites

44.

Ангелите, които си приличат, сякаш от само себе си се събират със себеподобни, защото така се чувстват сред свои, като вкъщи, докато с другите са като чуждоземци, като извън дома. Щом са сред своите, те имат пълната си свобода, и от там - радват се напълно на живота.

Share this post


Link to post
Share on other sites

45.

От тук става ясно, че благото свързва всички жители на Небето, и че ангелите се различават според неговото ка­чество; обаче не ангелите се свързват така: събира ги Господ, от когото идва благото. Сам Той ги води, свърз­ва, разделя и им отрежда толкова свобода, колкото тях­ното благо позволява; така Той запазва всекиго в живота на неговата любов, неговата вяра, неговата мъдрост и разумност, а следователно - дарява му щастие.

 

46.

Всички ангели, които споделят едно и също благо, се раз­познават помежду си, както хората тук, на света, разпоз­нават своите близки, своите роднини, своите приятели, дори никога преди да не са ги виждали. Нещата стоят така, защото в другия живот не съществуват други бли­зости, родства и приятелства, освен духовните, отнася­щи се към любовта и вярата. На няколко пъти, когато бях в духа, т.е. извън тялото, общувайки с ангелите, ми бе да­дено да видя това. Забелязах някои измежду тях, които сякаш познавах още от детинство, докато други ми изглеждаха напълно непознати. Онези, които са ми изглежда­ли познати от дете, са били в същото духовно състояние като моето, а пък онези, които са ми изглеждали непозна­ти, са били в различно състояние.
 

47.

Всички, които образуват едно ангелско общество, общо взето си приличат по лице, но не си приличат в детайлите. Как така има прилики в общото и разнообразия в частното, може да се разбере също от това, което виждаме на земята: знайно е, че всеки народ носи общ белег на лицето и очите, по които го познават и той се разпознава сред другите народи, още повече едно семейство - сред други; много по-съвършено е устроено това на Небето: там всички вътрешни чувства проличават и просветват по лицето, което представлява тяхна външна и изя­вена форма; на Небето не можеш да имаш друго лице, ос­вен изразяващото твоите чувства. Беше ми показано и как общата прилика варира в особеностите на индивиди­те от едно общество. Онези ангелски лица, които ми се явяваха, варираха според състоянията на благото и ис­тинното, каквито те са сред членовете на едно общест­во. Тези промени продължаваха дълго време, но забелязвах, че едно и също общо лице оставаше постоянно като ос­нова, а всички останали бяха само негови отклонения и разширения. Чрез това лице проличаваха чувствата на ця­лото общество, според които претърпяват промени ли­цата на неговите обитатели, понеже, както казахме по-горе, лицата на ангелите са образи на тялото вътреш­но състояние, това ще рече, на чувства, породени от лю­бовта и вярата.


48.

Ето защо, онзи ангел, който се отличава с особена мъд­рост, веднага вижда в лицето на другия какъв е той; на Небето никой не може да скрие чрез изражение на лицето вътрешното си състояние и да се преструва; изобщо, там не можеш да лъжеш и да мамиш чрез хитрост или ли­цемерие. Случва се понякога в обществата да проникват лицемери, обучени да скриват своите вътрешни чувства и да се държат външно така, щото да добиват формата на благото, в което пребивават членовете на общество­то, като чрез това лъжат ангелите на светлината. Оба­че не могат да останат дълго там - чувстват вътреш­на тъга, измъчват се, лицата им посиняват и те почти издъхват; тези промени настъпват вследствие на тяхна­та противоположност спрямо живота, който ги повлия­ва и им въздейства. Ето защо те сами се хвърлят в Ада, при своите себеподобни, и не дръзват никога повече да се изкачват към Небето. Тях имат предвид като онзи, кой­то е сред гостите, поканени на сватбата, без да бъде об­лечен в сватбарска премяна, и бива хвърлен във външната тъмнина (Матей, 22:11-14).


49.

Всички общества на Небето общуват помежду си, обаче не чрез явна връзка. Малцина излизат от своето общество и отиват в друго, понеже да излезеш от обществото е като да излезеш от себе си или от своя живот и да пре­минеш в друг, който не ти подобава. Но всички общуват чрез разпростирането на сферите, които произтичат от живота на всеки; сферата на живота е изпълнена с чувствата на любовта и вярата. Тази сфера се разпрос­тира толкова по — надалеч и толкова по — нашироко върху околните общества, колкото по-вътрешни и по-съвър­шени са чувствата. Ангелите притежават разумност и мъдрост, определени от нейното (на сферата - Бел. ред.) простиране; онези, които са в средата на вътреш­ното небе, разпростират своите сфери из цялото Небе; ето защо, всички ангели общуват с всеки ангел, и всеки об­щува с всички останали. Но за простирането на сферите подробно ще се говори по — нататък, когато ще обясним небесната форма, съобразно която са разположени ангел­ските общества, а също така, когато се стигне до разум­ността и мъдростта на ангелите, защото всяко разпрос­транение на чувствата и мислите зависи от тази форма.

 

50.

По-горе се каза, че на Небето съществуват по-големи и по-малки общества; големите общества се състоят от десетки хиляди, по-малките общества - от няколко хиляди, а най-малките общества - от стотина ангели. Има и такива ангели, които обитават самотно, сякаш сами са си дом и сами са си семейство. Макар живеейки разпръсна­ти, те са подредени пак така, както и живеещите в об­щества: по-мъдрите са в средата, а по-простите обита­ват по краищата. Те са по-близки до божествената власт на Господ и са най-добрите ангели.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×