Jump to content


Photo
- - - - -

40. За богатите и бедните на Небето 357-365


  • Please log in to reply
19 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 10:51 AM

40.
За богатите и бедните на Небето



357.

Има много мнения за приемането на Небето: някои смя­тат, че там се приемат само бедните, а не богатите; други - че Небето е еднакво отворено и за бедни, и за бо­гати; трети - че богатите не могат да бъдат приети, освен ако не се откажат от своите богатства и не станат като бедните. Всички потвърждават своите мнение чрез Словото. Но онези, които правят разлика между богати и бедни, що се отнася до Небето, не разбират Сло­вото. Словото по смисъл е духовно, а по букви е природ­но, ето защо онези, които го разбират само в буквален смисъл, а не според духовния му смисъл, бъркат в много неща, най-вече за бедните и богатите, като смятат, че за богатите е толкова трудно да влязат на Небето, кол­кото за камила да премине през иглено ухо, а за бедните е лесно, защото се казва: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Матей, 5:3; Лука, 6:20). Ала онези, които знаят нещо за духовния смисъл на Словото, мислят другояче. Те знаят, че Небето е за всички, които живеят във вярата и любовта - еднакво за бедни и за бо­гати. Кои точно се разбират в Словото под богати и кои под бедни, ще се каже впоследствие. От многото беседи с ангелите и от общуването с тях успях със сигурност да узная, че богатите отиват на Небето толкова лесно, кол­кото и бедните; че човекът, който е живял в изобилие, не е изключен от Небето, нито че ще бъде приет там, ако е бил все в нужда. Там има толкова богати, колкото и бедни, а мнозина богати имат повече слава и щастие от бедните.

 

358.

Ще си позволя най-напред да напомня, че човекът може да добива богатства и да ги умножава колкото иска, стига да не върши това с измама и по лоши начини. Може да яде и пие вкусни неща, ако не го прави цел на живота; да обитава великолепни сгради, ако възможностите му го поз­воляват; да разговаря с другите; да се отдава на забавле­ния, да обсъжда светски въпроси; няма защо да се разхож­да, преструвайки се на благочестив, със скръбно и печал­но изражение и наведена глава, а може да бъде радостен и щастлив; няма защо да дава на бедните, ако не го води [ис­крено] съчувствие. Или накратко казано, може да живее, що се отнася до външната форма, напълно като светски човек, което никак не ще му пречи да отиде на Небето, стига вътре в себе си да мисли за Бога, както подобава, и да се държи искрено и открито с ближния. човекът е та­къв, каквито са неговите чувство и мисъл, тоест, какви­то са неговите любов и вяра - всичко, което върши вън­шно, той извлича от своя живот, понеже да вършиш оз­начава да искаш, а да говориш означава да мислиш; дейст­вието произтича от волята, а говоренето произтича от мисълта. Ето защо, под думите, изречени в Словото, че човекът се съди според делата и се награждава според постъпките, се разбира, че се съди и награждава според неговите мисъл и чувство, от които идват делата или пък които се съдържат в делата: без мисълта и без чувс­твото действието е нищо, понеже зависи изцяло от тях. От тук става ясно, че външното в човека не върши нищо, ами неговото вътрешно е, от което зависи външ­ното. Ето един пример: онзи, който се държи искрено и не мами другите само по причина на това, че се страху­ва от закона и се притеснява за доброто си име, т.е. за своята чест или своята печалба, би мамил другите колко­то може, ако този страх не го сдържаше; неговите ми­съл и воля са измамни, макар че делата му външно изглеж­дат искрени; бидейки вътрешно неискрен и измамник, той носи в себе си Ада; онзи пък, който се държи искре­но и не мами другите, защото това е срещу Господ и сре­щу ближния, дори да можеше да измами, не би пожелал да го стори: неговата мисъл и неговата воля са съвестта -затова той носи в себе си Небето. Делата им могат да изглеждат външно еднакви, но вътрешно са напълно раз­лични.

 

359.

И тъй, ако човекът може да живее както всички други във външната форма: да богатее, да пирува, да живее в разкош и да се облича изящно според своите положение и задължения, да се радва на наслаждения и удоволствия. да изпълнява светски задачи заради своите функции и занятия, или пък заради живота на душата и тялото, стига обаче само да признава вътре в себе си Божественото и да желае добро на ближния - става ясно, че не е толкова трудно, колкото мнозина вярват, да се намери път към небесното царство; трудното е само да можеш да ус­тоиш на любовта към себе си и към света, да затрудниш тяхното преобладаване, защото от тук идва всяко зло. Че това не е чак толкова трудно, както смятат, се раз­бира от думите на Господ: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сър­це, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми е леко“ (Матей, 11:29-30). Игото на Господ затова е благо, а бремето Му е леко, защото колко­то човекът се противи срещу злините, произтичащи от любовта към себе си и към света, толкова бива воден той от Господа, не от себе си самия; след това, Господ в човека също се противи на злото и го отблъсква.

 

360.

След смъртта им говорих с някои, които, докато живели на земята, се отрекли от света и се посветили на почти уединен живот, за да отделят своите мисли от светско­то, да се отдадат на благочестиви размисли, като вярва­ли, че така поемат по пътя към Небето. Но в другия жи­вот те са тъжни, презират другите, които не им прили­чат, негодуват, задето не им е отредено повече щастие, отколкото на останалите, смятайки, че са го заслужили, никак не се грижат за другите и странят от задължение­то на взаимната обич, чрез която става съединяването с Небето. Повече от всички копнеят за Небето, но когато се издигнат до ангелските селения, предизвикват тре­вожност, която смущава щастието на ангелите. Затова те се отделят, и след това отиват в пустинни места, където водят същия живот, както на земята. Човекът може да се оформи за Небето само на земята, [защото] тук са крайните проявления, в които всяко чувство намира завършек. Ако то не се прояви или не прелее в делата, както се случва на мнозина в обществото, чувството се задушава, понякога дотам, че човекът повече не вижда ближния, а единствено себе си самия. От тук става ясно, че животът на обич към ближния, т.е. да се държиш от­крито и почтено във всяко деяние и при всяка служба, води на Небето, не обаче животът на лагочестието, ли­шен от тях; следва, че упражняването в обич [към ближ­ния] и растежът на благата, идващи от такъв живот, могат да съществуват, само доколкото човек е отдаден на делови занимания и не съществуват, доколкото той се оттегля от последните. Ще кажа за това нещо от опит; много от онези, които са се осветили на делови начина­ния и търговия в света и чрез това са забогатели, сега са на Небето. Но малцина са там онези, които на земята са добили почести и са станали богати в службата. Така е, понеже, придобивайки блага и почит заради правилните и праведните си решения по раздаването на изгодни и по-четни места, те толкова им се отдали, че заобичали само себе си и света, като така отвърнали от Небето своите мисли и чувства и ги извърнали към себе си самите; колко­то повече човекът обича себе си и света и вижда във всичко себе си и света, толкова повече той се отчуждава от Божественото и се отдалечава от Небето.

 

361.

Участта на богатите на Небето е такава, че те живеят в по-голямо великолепие от останалите: някои обитават дворци, където всичко сияе така, сякаш е от злато и сребро, имат в изобилие всичко, необходимо за живота; обаче те ценят не толкова предметите, колкото самата им полезност: нея виждат ясно и сякаш в светлина, а зла­тото и среброто им се струват като в сянка и мъгла. Това е така, понеже на света те са обичали службата, до­като златото и среброто са ценели само доколкото били средства и помагачи за делата. Самата служба сияе на Небето: службата на благото като злато, а службата на истината като сребро. Каквато е службата, която са имали на света, такова е тяхното богатство, такава е тяхната радост, такова е тяхното щастие. Който слу­жи на благото, той осигурява себе си и своите близки с не­обходимите за живота неща, желае изобилие за [доброто на] своята родина и своите ближни, за които богатият може да върши добро по много повече начини от бедния. така душата може да се отдалечи от празния живот, кой­то е пагубен, понеже в него човекът, поради вроденото си зло, мисли за злото. Тези служби са добри, доколкото съдържат в себе си Божественото, тоест, доколкото чо­векът се съсредоточава върху Божественото и върху Не­бето, като полага в тях своето благо, докато в охолство­то [съзира] само нещо, което служи на благото.

 

362.

Ала участта на богатите, които не са вярвали в Божест­веното, отблъсквали са от духа си всичко, присъщо на Не­бето и Църквата, е противоположна: те са пратени в Ада сред мръсотия, нещастие и нужда: на това се обръ­щат богатствата, когато човек ги обича заради самите тях. Не само богатствата обаче, но и самата им служба: живот в страсти, задоволяване на желания, щото духът изобилно и свободно да се посвещава на безчестия, та чо­векът да се издигне над другите, които презира. Тъй като нямат в себе си нищо духовно, а само земно, тези бо­гатства и техните служби се превръщат в мръсотии; на­истина, духовното в богатствата и тежите служби е като душата в тялото и като небесна светлина във влаж­на почва: без него те гният, както тялото без душа и влажната почва без светлина. Такава е съдбата на онези, които са се съблазнили от богатствата и са се откъсна­ли от Небето.

 


363.

Във всекиго след смъртта му остава неговото чувство или господстваща любов, която не може да се изкорени във вечността, понеже човешкият дух е напълно еднакъв с нея и (което е тайна) тялото на всеки дух или ангел е външна форма на неговата любов, напълно съответства­ща на вътрешния му образ, тоест на неговите душа и дух. Ето защо, по лицата, жестовете, говора може да се разбере какви са духовете; човекът на земята се познава така - ако не се е научил да се преструва чрез лицето, жестовете, говора. От тук може да се установи, че човек остава във вечността такъв, каквато е неговата господ­стваща любов. Беше ми дадено да разговарям с някои, ко­ито бяха живели преди седемнадесет столетия, чийто живот бе известен от написаното по онова време, и раз­брах, че още носят любовта, в която са се намирали то­гава. От тук може да се види, че любовта към богатства­та и тяхната употреба остава във всекиго завинаги, и то същата, както на земята, обаче с тази разлика, че богат­ствата на онези, които са си служили с тях за добри цели, се превръщат, според своите служби, в удоволствия, а бо­гатствата на онези, които са ги използвали за зло, се превръщат в нечистотии, на които обаче те се радват, както са се радвали в света на земните богатства, упот­ребени за зли служби. Тъкмо затова се радват на нечисто­тиите, защото мръсните желания и гнусните безчестия, които богатствата са обслужили, а също скъперничест­вото, което е любов към богатството без употреба, съ­ответстват на нечистотиите; духовната нечистота не е нищо друго.

 

364.

Бедните не отиват на Небето поради своята бедност, а поради своя живот; животът следва всекиго, независимо дали е беден или богат; няма за единия повече особено милосърдие, отколкото за другия; които са живели добре, биват приемани, а онези, които са живели зле, биват от­блъснати. При това бедността също съблазнява и отда­лечава човека от Небето, както охолството: мнозина от бедните не са доволни от своята съдба, много са често­любиви и смятат богатството за благословия, така че, когато не го получат, изпадат в гняв и мислят лошо за Бо­жието провидение; завиждат на другите за благата и, имат ли сгоден случай, се стремят да ги измамят; също така, живеят в нечисти желания. Другояче е при онези бедни, които са доволни от своята участ, които са усър­дни и прилежни в делата, предпочитат работата пред безделието, действат предано и разумно, като същев­ременно водят християнски живот. Няколко пъти можах да говоря с духове, които принадлежаха към селското със­ловие и към простия народ; през своя земен живот бяха вярвали в Бог, бяха постъпвали правилно и праведно в сво­ите дела; изпитваха любов към познанието на истината, като искаха да разберат, що е обич към ближния и що е вяра, понеже на света бяха слушали да се говори много за вярата, а пък в другия живот слушаха да се говори много за обичта към ближния. Ето затова им бе казано, че обич към ближния е всичко, което се отнася до живота, дока­то вяра е всичко, което се отнася доктрината; че обич към ближния е да желаеш и вършиш праведното и правилното във всички дела, докато вярата означава да мислиш праведно и правилно; че вярата и обичта към ближния се съединяват — така, както [се съединяват] уче­нието и животът според него, или така, както [се съеди­няват] мисълта и волята; че вярата се превръща в обич към ближния, когато човекът желае и върши онова, кое­то мисли за праведно и правилно; че тогава вярата и обичта към ближния не са две същности, а една. Те го раз­браха и се зарадваха, казвайки, че на света не са разбирали, че „да вярваш“ било различно от „да живееш".

 

365.

От това може да се установи, че богатите отиват на Небето също като бедните, еднакво лесно и едните, и другите. Ако се смята, че за бедните било лесно, а за бога­тите било трудно, това е от неразбиране на Словото там, където се споменават богати и бедни. Под „богати" тук се разбират в духовен смисъл онези, които изобилст­ват с познания относно благото и истината, ще рече, принадлежащите към Църквата, където е Словото; под „бедни" се разбират онези, които не притежават тези познания, обаче ги желаят, следователно онези, които са извън Църквата- това ще рече, там, където Словото го няма. Под облечения в порфир и висон богаташ, запратен в Ада, се разбира юдейският народ, наречен богат, защо­то имал Словото и, значи, познания за доброто и истина­та в изобилие. Ето защо, чрез дрехите от порфир се оз­начават познанията за благото, а с дрехите от висон се означават познанията за истината. Под бедняка, които лежал пред вратата на богаташа, искайки да се нахрани с трохите от неговата трапеза, а пък после бил отнесен от ангелите на Небето, се разбират не-юдеите, които, лишени от познания за благо и истина, все пак се стре­мят към тях (Лука, 16:19-31). Под богатите, които били поканени на голям пир, обаче се извинили и не отишли, също така се разбира юдейският народ, а под бедните, за­ели техните места, се разбират не-юдеите извън Църк­вата (Лука, 14:16-24). Ще кажа също така кой се разбира под богат, за когото Господ казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие" (Матей, 19:24). „Богат" тук обозначава богатите в двата смисъла - както в духовния, така също и в природния: богати в природен смисъл са онези, които изобил­стват с богатства и влагат в тях своето сърце; бога­ти в духовен смисъл са онези, които изобилстват на поз­нания и науки, понеже това са духовните богатства, и [които] чрез тях желаят със собствената си разумност да проникнат в онова, което се отнася до Небето и Цър­квата. Но понеже това е против Божия порядък, казва се, че по-лесно ще е камила да мине през иглено ухо, защото в този смисъл камилата означава науката и знанието изоб­що, а игленото ухо - словната истина. Днес не се знае, че под камила и иглено ухо се разбира това, понеже още не е открита науката, която учи какво означава в духовен смисъл онова, което Словото казва буквално; във всяка частица от Словото има духовно, но и природно значе­ние, защото Словото - за да се извършва свързването на Небето със света, или на ангелите с човеците, след като вече е прекъснала пряката връзка - е записано според чис­тите съответствия на природното с духовното; от тук става ясно, какво именно да се разбира под богати. Много места в Словото показват, че богати в духовен смисъл са дарените с познания за благо и истина, като под богатства се разбират самите познания, например: Исай, 10:12-14; 30:6,7; 45:3, Иеремия, 17:3, 48:7, 50:36-37, 51:13; Даниил, 5:2-4, Иезекиил, 26:7, 12, 27:1-36; Захария, 9:3-4; Псалм 45:12; Осия, 12:9; Откровение, 3:17-18; Лука, 14:33 и други. Че като бедни пък в духовен смисъл се обозначават онези, които нямат познания за благото и ис­тинното, но все пак ги желаят, може да се види от след­ните места: Матей, 11:5; Лука, 6:20-21; 14:21; Исай. 14:30, 29:19, 41:17-18; Софоний, 3:12, 13. Как всички тези места са обяснени според духовния смисъл, може да се види в творбата „Небесни тайни".



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:08 PM

Матей, 5:3

 

3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:09 PM

Лука, 6:20

 

20. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:10 PM

(Матей, 11:29-30)

 

29. вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;

 

30. защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:12 PM

(Лука, 16:19-31)

 

 

19. Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26. па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:14 PM

(Лука, 14:16-24)

 

16. А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17. и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:15 PM

(Матей, 19:24)

 

24. и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.



#8 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:16 PM

Исай, 10:12-14; 30:6,7; 45:3

 

10:12. И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи.
10:13. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин,
10:14. и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.

 

30:6. Натоварени животни отиват към юг, по земята на гнета и утеснението, отдето излизат лъвици и лъвове, аспиди и хвъркати змейове; те носят върху гръба на осли своите богатства и върху гърбиците на камили - своите съкровища към народ, който не ще им принесе полза.
30:7. Защото помощта от Египет ще бъде напразно и без полза; затова Аз им казах: тяхната сила е да седят спокойно.

 

45:3. и на тебе ще предам пазените на тъмно съкровища и скрити богатства, за да познаеш, че Аз съм Господ, Който те наричам по име, - Бог Израилев.



#9 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:22 PM

Иеремия, 17:3, 48:7, 50:36-37, 51:13

 

17:3. Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища - за твоите грехове във всички твои предели.

 

48:7. Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, то ще бъдеш хванат, и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и с князете си.

 

50:36. меч против магьосниците му, и те ще обезумеят; меч против войниците му, и те ще се изплашат;
50:37. меч против конете му, против колесниците му и против всички разноплеменни народи посред него, и те ще бъдат като жени; меч против съкровищата му, и те ще бъдат разграбени;

 

51:13. О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!



#10 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:23 PM

Даниил, 5:2-4

 

5:2. Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.
5:3. Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Иерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му, -
5:4. пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.



#11 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:27 PM

Иезекиил, 26:7, 12, 27:1-36

 

26:7. Защото тъй казва Господ Бог: ето, ще доведа против Тир от север Навуходоносора, вавилонски цар, цар на царете, с коне и с колесници, с конници и с войска и с многоброен народ.

26:12. защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, - и той ще обясни значението".

 

27:1. И биде към мене слово Господне:
27:2. и ти, сине човешки, викни, та заплачи за Тир
27:3. и кажи на Тир, който се е поселил на издаднините в морето, който търгува с народите от много острови: тъй казва Господ Бог: Тире! ти казваш: "аз съм съвършена красота!"
27:4. Твоите предели са в сърцето на моретата; твоите строители направиха съвършена твоята красота;
27:5. от сенирски кипариси направиха всички твои подове; вземаха от Ливан кедри, за да ти правят мачти;
27:6. от васански дъбове весла правеха; столове ти правеха от буково дърво, нашарени със слонова кост от Китимски острови,
27:7. пъстрошити платна египетски употребяваха у тебе за ветрила и служеха за препор; сини и пурпурни тъкани от островите Елиски бяха ти покривала.
27:8. Жители сидонски и арватски ти бяха гребци; Тире, ти си имаше вещи люде: те ти бяха кърмилари.
27:9. Стареите от Гевал и вещите му люде бяха у тебе, за да ти пробойни поправят. Всякакви морски кораби и корабниците им бяха у тебе, за да ти въртят търговията.
27:10. Перси, лидийци и ливийци се намираха в твоята войска и ти бяха ратници, окачаха по тебе щит и шлем; те ти придаваха величие.
27:11. Синовете на Арват с твоята собствена войска стояха наоколо по твоите стени; и гамадимци стояха на кулите ти; те окачваха колчаните си наоколо по твоите стени; те завършваха твоята красота.
27:12. Тарсис, твоят търговец, по многото си различно богатство, плащаше срещу твоите стоки сребро, желязо, олово и калай.
27:13. Иаван, Тувал и Мешех търгуваха с тебе, разменявайки твоите стоки за човешки души и медни съдове.
27:14. От дома на Тогарма ти доставяха за твоите стоки коне, конници и мъски.
27:15. Синовете на Дедан търгуваха с тебе; много острови правеха с тебе размяна, плащаха ти със слонова кост и абанос.
27:16. Поради голямото ти търговско производство търгуваха с тебе арамейци; за твоите стоки ти плащаха карбункул, пурпурови пъстрошити тъкани и висон, корали и рубини.
27:17. Иудея и Израилевата земя търгуваха с тебе; за твоята стока ти плащаха с минитска пшеница, сладкиши и мед, дървено масло и балсам.
27:18. Дамаск, поради голямото ти търговско производство, поради изобилието на всякакво богатство, донасяше ти хелбонско вино и бяла вълна.
27:19. Дан и Иаван от Узал ти плащаха за твоите стоки изработено желязо; касия и благовонна тръстика ти идваха за размяна.
27:20. С тебе Дедан търгуваше със скъпоценни покривки за седла.
27:21. Арабия и всички кидарски князе правеха с тебе размяна: агнета, овни и козли ти разменяваха.
27:22. Търговци из Сава' и Раема търгуваха с тебе с всякакви най-добри благовония и с всякакви драгоценни камъни, и злато плащаха за твоите стоки.
27:23. Харан, Хане и Еден, савейски търговци, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.
27:24. Те търгуваха с тебе със скъпоценни дрехи, със свилени и пъстрошити материи, които те докарваха на твоите пазари в скъпи сандъци, направени от кедър и добре обвързани.
27:25. Тарсиските кораби бяха твои кервани в търговията ти, и ти стана богат и твърде славен сред моретата.
27:26. Твоите гребци те заведоха в големите води; източният вятър те разби сред моретата.
27:27. Твоето богатство и твоите стоки, всички твои складове, твоите корабници и твоите кърмилари, които ти запушваха пробойни и се разпореждаха с твоята търговия, всички твои ратници, каквито ти имаше, и всичкото множество народ у тебе в деня на твоето падане ще падне в сърцето на моретата.
27:28. От писъка на твоите кърмилари ще потреперят околностите.
27:29. И от корабите си ще слезнат всички гребци, корабници, всички кърмилари морски и ще излязат на земята;
27:30. с висок глас ще заридаят за тебе и горко ще застенат, като посипят с пепел главите си и валяйки се в прах;
27:31. ще острижат за тебе коса до голо, ще се опашат с вретища и с горчив плач ще заплачат за тебе от душевна скръб;
27:32. и в тъгата си ще подемат за тебе плачевна песен и тъй ще заридаят за тебе: "кой е като Тир, тъй разрушен посред моретата!
27:33. Когато дохождаха от моретата твоите стоки, ти насищаше много народи; с многото си богатство и с търговията си обогатяваше царете на земята.
27:34. А когато ти биде разбит от моретата във водната бездна, твоите стоки и всичко струпано у тебе потъна.
27:35. Всички обитатели на островите се вцепениха за тебе, и царете им трепнаха, лице измениха.
27:36. Търговците на другите народи подсвирнаха за тебе; ти стана за ужас, - и няма да те има навеки."



#12 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:28 PM

Захария, 9:3-4

 

3. затова кажи им: тъй казва Господ Саваот: обърнете се към Мене, казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот.

 

4. Не бъдете като бащите си, към които се провикваха предишните пророци, думайки: тъй казва Господ Саваот: обърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела; но те не слушаха и не Ми дадоха внимание, казва Господ.



#13 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:29 PM

Псалм 45:12

 

12. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.



#14 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:30 PM

Осия, 12:9

 

12. Избяга Иаков на нивите сирийски, и служи Израил за жена и за жена овци пази.



#15 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:31 PM

Откровение, 3:17-18

 

17. Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, -

 

18. съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.



#16 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:32 PM

Лука, 14:33

 

33. Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.



#17 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:33 PM

Матей, 11:5

 

5. слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;



#18 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:35 PM

Лука, 6:20-21; 14:21

 

6:20. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.

6:21. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

 

14:21. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.



#19 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:39 PM

Исай. 14:30, 29:19, 41:17-18

 

14:30. Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.

 

29:19. И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев;

 

41:17. Сиромаси и немотни търсят вода, и няма; езикът им пресъхва от жажда: Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя.
41:18. Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя - водни извори;



#20 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 03:40 PM

Софоний, 3:12,13

 

3:12. Но ще оставя всред тебе народ смирен и прост, и те ще се уповават на името Господне.

 

3:13. Остатъците от Израиля няма да вършат неправда, няма да говорят лъжа, и няма да се намери в устата им коварен език, защото сами ще се пасат и ще лежат, и никой няма да ги разтревожи.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users