Jump to content


Photo
- - - - -

38. За децата на Небето 329-345


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 10:45 AM

38.
За децата на Небето



329.

Има вярване, че само децата, които са родени в Църква­та, отиват на Небето, обаче не и онези, които са роде­ни извън нея. Така е, казват, понеже децата в Църквата са кръстени, тоест чрез кръщението са въведени в църков­ната вяра. Обаче те не съзнават, че никой не придобива Небето или вярата чрез кръщението; то е само знак, който напомня, че човекът трябва да се възроди и че онзи, който е роден в Църквата, може да се възроди, понеже там е Словото, съдържащо Божиите истини, чрез които се извършва възраждането, и именно там се познава Гос­под, от когото идва възраждането. Ето защо трябва да знаят, че всяко дете, където и да се роди - в Църквата или извън нея, от благочестиви родители или от неолаго­честиви такива - когато умре, бива прието от Господ и заведено на Небето, където то, според Божия порядък, се обучава и усвоява чувствата на любов към благото и чрез тях познанията на истината. После, като усъвършенст­ва разумността и мъдростта, добива място на Небето и става ангел. Всеки, който мисли със здрав разум, може да узнае, че никой не се ражда за Ада, а за всички е отредено Небето; че самият човек е виновен, задето отива в Ада, докато децата не могат да имат никаква вина.

 

330.

Децата, които умират, в другия живот си остават деца, душата им също така остава детска, запазват същата невинност в незнанието и същата нежност във всичко, обаче живеят в подготвително състояние, за да станат ангели, понеже децата не са ангели, ами стават такива. Всеки един, който напуска света, остава в същото състо­яние на живота, при което си е отишъл: детето остава в състоянието на дете, момчето остава в състоянието на момче, юношата, мъжът, старецът остават в състо­янието на юноша, мъж и старец; състоянието на всекиго обаче после се променя. Но състоянието на детето пре­възхожда останалите, защото то живее в невинност и защото злото, идващо от действителния живот, още не се е вкоренило в него; невинността е такава по природа, че в нея пониква всичко от Небето, защото невинност­та е приемник на истините на вярата и благата на лю­бовта.

 

331.

Участта на децата в другия живот доста превъзхожда участта им на земята, защото са облечени не в земно тяло, а в тяло, което е като ангелското. Само по себе си земното тяло е тежко, не възприема нито първите си усещания, нито първите си движения от вътрешното или от духовния свят, ами от външното, или от при­родния свят. Ето защо на света детето постепенно се учи да се движи, да действа, да говори; дори сетивата си, като погледа и слуха например, те развиват само чрез жизнения опит. Иначе стоят нещата при децата в другия живот: бидейки духове, те действат според вътрешните си начала, пристъпват без упражнения, та дори веднага проговарят, но първо това са общи чувст­ва, още неразчленени в понятия на мисълта; скоро обаче децата ги усвояват, защото при тях външното начало и вътрешното начало са еднородни. За това, че речта на ангелите произтича от различните чувства чрез идеи­те на мисълта, така че напълно се съгласува с мислите, които идват от чувството, може да се види по-горе, гл.234-245.

 

332.

Щом децата възкръснат (което става веднага след смъртта), те биват заведени на Небето и поверени на ангели от женски пол, които в земния си живот нежно са обичали децата, обичайки същевременно и Господ. Тъй като на този свят са обичали всички деца, така да се каже, с майчинска нежност, ангелите ги приемат като собствени; децата пък, поради вродената си склонност, започват да ги обичат като свои майки. Всеки такъв ан­гел има толкова деца, колкото желае от духовна родител­ска любов. Това небе се явява отпред, направо по линията или по радиуса, в които ангелите виждат Господ; място­то на това небе е там, защото всички деца живеят под пряката грижа на Господ; върху тях въздейства Небето на невинността, а именно, третото от небесата.

 

333.

Децата биват от различни естества: някои имат естес­тво на небесни ангели, други имат естество на духовни ангели. Децата с небесно естество се появяват в Небето отдясно, онези с духовно естество се появяват отляво. Всички деца в най-големия човек, т.е. Небето, заемат об­ластта на очите: в лявото око се разполагат онези е ду­ховно естество, докато в дясното око са онези, които имат небесно естество. така е, понеже Господ се появява пред лявото око за ангелите от духовното царство, и пред дясното око за ангелите от небесното царство (виж за това по-горе, гл. 118). От това, че децата обита­ват областта на очите в най-големия човек, тоест Небе­то, става явно, че те се намират под прекия надзор и под пряката грижа на Господ.

 

334.

Нека накратко да кажем по какъв начин се възпитават децата на Небето. Ще се научават да говорят от своята възпитателка; речта им отначало е само звук на чувства­та, като постепенно става все по-разчленена, колкото повече проникват идеите на мисълта, понеже идеите на мисълта, идващи от чувствата, образуват цялата ангелс­ка реч (гл.234-245). Първите неща, проникващи в техните чувства, които всички произлизат от невинността, са онези, които се явяват пред очите на децата и им доста­вят радост; понеже те имат духовен произход, в тях въз­действа също и отнасящото се до Небето; чрез това вътрешните начала на децата се отварят и те ден след ден се усъвършенстват. След като навършат тази пър­ва възраст, [децата] биват пренесени на някое друго небе, където се обучават при преподаватели и така нататък.

 

335.

Децата се обучават първо чрез представителни изобра­жения [Representativa], съобразени с техните духове -тези изображения са толкова красиви и същевременно пълни с толкова вътрешна мъдрост, че никой не би по-вярвал. Така постепенно на децата им се внушава разум­ността, която извлича своята същност от благото. тук ще си позволя да опиша само две представителни изобра­жения, които ми се даде да видя и от които може да се правят изводи за останалите. Първото представяше Господа, излизащ от гроба, а също и съединяването на Не­говата човешкост с Неговата Божественост, което ставаше по толкова мъдър начин, че превъзхождаше вся­ка човешка мъдрост, но същевременно беше по детски невинно. При това изображението съдържаше и идеята за гроба, без обаче да го съединява с идеята за Господ, който се представяше така отдалечен, че беше трудно да се разбере дали е Той; причината е, че идеята за гроб крие нещо погребално, което така се отстраняваше. При това те разумно бяха сложили в гроба нещо въздушно, из­глеждащо като тънък слой вода, и което от определена гледна точка обозначаваше духовния живот в кръщение­то. После видях изображение на Господа, слизащ при око­ваните [от смъртта] във вериги и възнасящ се с оковани­те на Небето; това изображение беше несравнимо благо­разумно и благочестиво. Детското бяха почти невидими­те, меки и нежни връвчици, които поддържаха Господ във възнасянето. През цялото време господствуваше свят страх нещичко в изображението да не се докосва до каквото и да било, в което не пребивават духовното и небесното. Освен това, има също така други [представи­телни] изображения, като различни игри, съобразени с детската душевност, чрез които децата биват въвежда­ни в понятията на истината и чувствата на благото.

 

336.

Беше ми показано колко нежен е техният разум. Докато отправях молитва към Господ, а пък те влияеха върху идеите на моите мисли със своето разумно начало, усе­тих, че тяхното въздействие е така нежно и меко, че ся­каш е само любов; забелязах същевременно, че разумните им начала са отворени от Господ, понеже онова, което преминава през тях, сякаш се излива от тях; Господ вли­яе върху идеите на децата преди всичко чрез вътрешни­те начала - още нищо не е затворено, както при възрас­тните, нито лъжливи понятия спират разбирането на истината, нито живот в злото препятства приемане­то на благото и следователно, постигането на мъдрост. От това може да се установи, че децата не влизат ведна­га след смъртта в ангелско състояние, а постепенно се въвеждат в него чрез опознаване на благото и истината и това става според целия небесен порядък, понеже тях­ното естество е известно на Господ във всичките си подробности. Ето защо децата биват водени, съобразно тежите наклонности, към приемането на истините, идващи от благото, и на благата, идващи от истината.

 

337.

Беше ми показано също по какъв начин всичко им се вну­шава чрез насладите и радостите, подходящи за техния нрав. Видях деца, облечени във висша степен изящно: гър­дите им бяха опасани с цветни венци в приятни небесни багри, пак така бяха украсени и нежните им ръчички. Друг път видях деца с техните възпитателки в компания на девици в райска градина, но украсена не с дървета, а сякаш с лаврови арки, които образуваха беседки и алеи, водещи към вътрешността; самите деца бяха облечени пак така изящно и, когато влязоха, цветята близо до входа радостно засияха. От това би могло да се види в какво се със­тои тяхната наслада, как чрез насладите и радостите те се въвеждат в благата на невинността и обичта, кои­то Господ им внушава чрез благата на насладите и радос­тите.

 

338.

По пътя на общуване, обичайно в другия живот, ми се по­каза какви са идеите на децата, когато виждат някакви предмети; всичко и всякое им изглежда сякаш живо, пора­ди което всяка идея на тяхната мисъл е пълна с живот; така разбрах, че техните идеи са също като идеите на земните деца, когато си играят, защото [децата] все още нямат разсъждението на възрастните, което разг­раничава неодушевеното от одушевеното.

 

339.

По-горе се каза, че децата биват с небесно или духовно ес­тество. Онези, които имат небесно естество, много лесно се отличават от онези, които имат духовно естес­тво. Първите мислят, говорят и действат така меко, че [при тях трудно се явява нещо, освен онова, което про­изтича от любовта към благото в Господ и любовта към останалите деца. Вторите не са така меки, а в детайли­те на държането им личи нещо трептящо; впрочем, то се показва също в негодуванието, което понякога показ­ват, и в множество други особености.

 

340.

Мнозина могат да смятат, че децата остават деца на Небето и че живеят като деца сред ангелите. Тези, които не знаят какво е ангел, биха могли да затвърдят това мнение от изображенията тук и там в църквите, където ангелите се представят като деца. Само че нещата сто­ят съвсем различно; разумността и мъдростта форми­рат ангела и докато децата ги нямат, те са сред ангели­те, но не са ангели. Едва когато децата станат разумни и 

 

341.

Че невинността е приемник на всичко от Небето, а също че детската невинност е основа на всички чувства на бла­го и истина, може да се види от онова, което се каза по-горе (гл.276-283) за невинността на ангелите в небесата, а именно, че невинността представлява желание да бъ­дещ воден от Господа, а не от самия себе си; следовател­но човекът толкова повече живее в невинност, колкото повече е отделен от своето собствено; доколкото пък е отделен от всичко свое, той е в онова, което е свое на Господ или в онова, което се нарича Господня правда и заслуга. Но невинността на децата не е истинска, бидей­ки без мъдрост. Истинска невинност е мъдростта, защо­то доколкото някой е мъдър, дотолкова обича да бъде направляван от Господа или, което значи същото, някой е мъдър толкова повече, колкото повече се води от Гос­пода. Децата преминават, следователно, от външната невинност, в която са отначало, и която се нарича не­винност на детството, във вътрешната невинност, или невинността на мъдростта; тази невинност е крайната цел на всяко тяхно обучение и напредък. Когато достиг­нат невинността на мъдростта, към тях се присъединя­ва и детската невинност, която междувременно им е слу­жила като основа. Каква е невинността на децата, ми се представи чрез почти безжизнено дърво, което сякаш се съживяваше с усъвършенствуване на познанията за исти­ната и чувствата на благото. После истинската невин­ност ми се представи като прекрасно дете, голо и пълно с живот. Самите невинни, които са във вътрешното небе и следователно са близо до Господа, се явяват пред очите на другите ангели като деца и даже голи, понеже невинността се представя чрез голотата, която не чер­венее [от срам], както четем за първия човек и неговата съпруга в райската градина (Битие, 2:25). Ето защо, като погубили своята невинност, се изчервили от голотата си и се скрили (Битие, 3:7, 10-11). С една дума, колкото по-мъдри са ангелите, толкова са и по-невинни, а колкото са по-невинни, толкова сами започват да изглеждат като деца. Поради това, детството в Словото означава не­винност (виж по-горе гл.278).

 

342.

Като разговарях с ангелите за децата, ги попитах, дали те са чисти от злото, понеже не са сторили някое дейс­твително зло, както възрастните. Но ми се каза, че деца­та също са в злото, и то дотам, че представляват само зло; но Господ, както всички ангели, ги въздържа от зло­то и ги задържа в благото дотолкова, щото им се стру­ва, че пребивават в благото из себе си. Ето защо, за да не си съставят децата, след като пораснат на Небето, лъ­жовно мнение за себе си, че тяхното благо произлиза от тях самите, а не от Господа, понякога биват изпращани пак в злото, което са получили по наследство, и остават в него чак докато узнаят, признаят, и повярват, че наис­тина така стоят нещата. Имаше един дух, син на цар, ум­рял като дете, но пораснал на Небето, който поддържа­ше същото това мнение, та беше върнат във вродения му зъл живот. Тогава от сферата на неговия живот раз­брах, че бе пълен с желание за власт над другите и не беше против прелюбодеянието - злини, които му бяха оставе­ни в наследство от родителите. После, като узна как стоят нещата, отново беше приет сред ангелите, меж­ду които беше живял преди. Никой в другия живот нико­га не търпи наказания заради наследеното зло, понеже то не е негово и следователно той няма вина, че е такъв. Той понася наказания само за своето действително сторено зло. Това ще рече, за онова наследствено зло, което си е присвоил чрез действителния живот. Ако порасналите деца биват връщани в състоянието на своето наследено зло, то това не е, за да изтърпят наказание, а за да уз­наят, че сами по себе си са зло и че биват заведени от Ада при обитателите на Небето поради състраданието на Господ и че са на Небето заради Него, не заради своите заслуги. Те не бива да се хвалят пред останалите с благо­то. Което е в тях, понеже това е против благото на вза­имната любов, а също и против истината на вярата.

 

343.

Често около мен се събираха групи деца, които бяха още съвсем безсловесни; чувах нежните им безредни звуци, по­неже все още не бяха способни да действат заедно. Както щеше да стане, когато станеха възрастни. Учудих се, че душете, които бяха с мен, не можеха да се въздържат да ги подтикнат към разговор — това желание им беше вро­дено. Всеки път обаче забелязвах, че децата се противяха и не искаха да разговарят по принуда; често разбирах, че тяхното противене и тяхната неприязън бяха пълни с някакво негодувание. Щом можеха да говорят за каквото поискат, те само повтаряха: не е така. Накрая научил че това е изкушение за децата, за да навикнат не само да се противят на злото и лъжата, но и за да не мислят, да не говорят и да не действат под чуждо влияние и следова­телно, да не се оставят да бъдат водени от някого дру­гиго, освен единствено от Господа.

 

344.

От изложеното .може да се установи какво е възпитание­то на децата на Небето; чрез разумността на истината и мъдростта на благото те се въвеждат в ангелския жи­вот, който представлява любов към Господа и взаимна любов, в които пребивава невинността. Колко противо­положно на това е възпитанието на децата сред много хора на земята, може да се установи по един пример: вър­вейки по улиците на голям град, видях момченца да се бо­рят помежду си; стече се тълпа, която с голяма наслада гледаше сцената и разбрах, че дори самите родители на­сърчаваха синовете си да се бият. Добрите духове и анге­лите, които виждаха това чрез очите ми, дотам се отв­ратиха, че изпитах ужас, преди всичко защото самите родители подстрекаваха подобно зрелище. Казаха ми, че така още от най-ранна възраст се угасява всяка взаимна любов и всяка невинност, идваща при децата от Господ, а пък те усвояват омраза и отмъстителност; следова­телно, родителите със своите старания ги изключват от Небето, където няма друго, освен взаимна любов. Нека родителите, които желаят благото на децата си, се въздържат от такова поведение.

 

345.

Трябва да каже.м също каква е разликата между онези, ко­ито умират като деца, и другите, които умират като възрастни. Онези, които умират възрастни, имат осно­ва, придобита от земния и материалния свят, и я носят със себе си; основата е тягата памет и нейното естествено плътско чувство; тя остава постоянна и намира покой, но още служи след смъртта като последна основа на мислите, защото в нея се влива мисълта; каквато е тази основа, и доколкото разсъдъкът съответства на нейното съдържание, такъв е човекът след смъртта. Де­цата, които умират като малки и се възпитават на Небето, нямат такава основа, а само природо-духовна, понеже не носят нищо от материалния свят и от телес­ното тяло; затова те не могат да имат груби чувства и груби помисли, а извличат всичко от Небето. Освен това, децата не знаят, че са родени на земята и мислят, че са се родили на Небето. Те не знаят, че има друг вид раждане освен духовното, което става чрез познанията за благото и истинното, чрез разумността и мъдрост­та, правещи човек да бъде човек. Тъй като това идва от Господ, децата си мислят и обичат да си мислят, че при­надлежат на Самия Него. Но дори и състоянието на хора­та, пораснали на земята, може да стане също така съвър­шено, както е състоянието на децата на Небето, ако от­странят плътската и земната любов, т.е. любовта към себе си и любов към света и я заменят с духовна любов.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:57 AM

118.

Не само ангелите ми казаха че Господ наистина се явява на Небето като слънце, но на няколко пъти ми беше даде­но и сам да го видя; затова тук искам накратко да опиша какво чух и видях за Господ като Слънце. Господ се явява като слънце не в Небето, а високо над него, не отвесно над главата, ами пред лицата на ангелите, на средна висо­чина. Явява се на две места: на едно пред дясното око и на друго пред лявото око, но на голямо разстояние. Пред дясното око се явява напълно подобен на Слънце, със съ­щия пламък и същия размер като слънцето в света; пред лявото око обаче не се показва като Слънцето, а като Лу­ната, също така сияйна, но с повече блясък, и със същия размер като нашата земна луна; луната на Небето обаче изглежда заобиколена от много малки лунички, всяка от които излъчва същия блясък и същото сияние. Господ се явява на двете места така различен, защото се явява все­киму според това, как той Го възприема; значи, по един начин се явява Той пред онези, които Го приемат като благо на любовта, а по друг начин - пред онези, които Го приемат като благо на вярата. Пред онези, които го при­емат за благо на любовта, Господ се явява като Слънце — огнено и пламенно; такива духове обитават в Неговото небесно царство. Пред онези, които Го приемат за благо на вярата, Господ се явява като Луна, чиито блясък и сия­ние отговарят на това приемане; тези духове обитават в Неговото духовно царство. Това е така, понеже благо­то на любовта съответства на огъня — огънят в духовен смисъл е любов, а благото на вярата съответства на светлината, която в духовен смисъл е вяра. Господ се явя­ва пред очите, понеже вътрешните начала, които със­тавляват ума, виждат чрез тях - дясното око по силата на благото на любовта, а лявото око съгласно благото на вярата. Ето защо всичко, което при ангела, а и при чове­ка, се намира отдясно, съответства на благото, идващо от истината, докато онова, което е отляво, съответства на истината, идваща от благото. Благото на вярата всъщност е истината, идеща от благото.
 



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 09:00 AM

(Битие, 2:25)

 

25. И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 09:02 AM

(Битие, 3:7, 10-11)

 

 

3:7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.

 

3:10. Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

 

3:11. И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 09:03 AM

278.

Невинността на мъдростта е истинска невинност, по­неже е вътрешна, присъща на самия ум, следователно на волята и разума; щом като във волята и разума има невин­ност, там има мъдрост, понеже тя е в разума и волята; затова на Небето казват, че невинността обитава в мъдростта, че колкото мъдрост има ангелът, толкова е и неговата невинност. Ангелите го потвърждават с това, че онези, които са в състояние на невинност, не смятат никое благо за свое, а всичко получено приписват на Господ; че искат да бъдат водени от Него, а не от себе си; че обичат всяко благо, радват се на всяка исти­на, понеже съзнават и разбират, че да обичаш благото, тоест, да го желаещ и да го вършиш, значи да обичаш Господ, а да обичаш истината значи да обичаш ближния; че живеят доволни от онова, което имат, малко или много, защото знаят, че получават толкова, колкото им трябва: малко, комуто малко е потребно, и много, кому­то е потребно много; че сами те не знаят какво им е по­лезно - знае го само Господ, за когото всичко, което Той провижда, е вечно. Именно поради това ангелите не се тревожат за бъдното, наричайки тревога за бъдното грижата за утре, която била, казват те, мъка по загуба­та или неполучаването на неща, които не са необходими за живота. Никога не действат с приятели, водени от лоши цели, а [водени] от благото, справедливото и иск­реното. Наричат действието със зъл умисъл коварство, от което бягат сякаш от змийска отрова, понеже то е напълно противоположно на невинността. Тъй като не обичат нищо повече от това, да ги ръководи Господ, и понеже приписват Нему всичко, което получават, те са отдалечени от собственото си „Аз", а колкото по-отда­лечени са от собственото си „Аз", толкова повече Гос­под се влива в тях. Ето защо онова, което чуват от Него - било от Словото, било от проповед - те не зат­варят в паметта, а веднага му се подчиняват, което зна­чи, че го възжелават и го изпълняват; самата им воля е тяхната памет. повечето такива ангели изглеждат прости на външен вид, обаче във вътрешните си начала са мъдри и благоразумни. Тях разбира Господ, казвайки: „Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Ма­тей, 10:16); такава е невинността, която наричат невинност на мъдростта. Понеже невинността не си при­писва никое благо, а отнася всяко благо към Господ и по­неже обича да бъде ръководена от Него, приемайки всяко добро и всяка истина, от които идва мъдростта, чове­кът е сътворен така, щото като дете да бъде във вън­шната невинност, а като старец да бъде във вътрешна невинност, та да може чрез първата да преминава във втората и чрез втората да се връща в първата. Дори с възрастта тялото се смалява и старецът става сякаш дете, но мъдро дете, т.е. ангел, понеже ангелът наисти­на е мъдро дете във висшия смисъл. Ето защо, в Словото детето обозначава невинния, а старецът обозначава мъдреца, в когото се намира невинността.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users