Jump to content


Photo
- - - - -

37. За езичниците или народите извън Църквата на Небето 318-328


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 10:42 AM

37.
За езичниците или народите 
извън Църквата на Небето



318.

Общо мнение е, че онези, които са родени извън Църквата и които се наричат не-християни или езичници, не могат да бъдат спасени, защото нямат Словото, следователно не познават Господа, а без Господа няма спасение. Но че те също ще се спасят, може да се узнае дори само от об­стоятелството, че Милосърдието Господне е всеобщо, т.е. достига до всекиго, а и езичниците се раждат хора — също както онези от Църквата, които впрочем са по-малко на брои. Накрая, нима е тяхна вината, че не познават Господ? Всеки, които мисли с що-годе просветен ра­зум, може да види, че никой човек не е роден, за да отиде в Ада, понеже Господ е самата любов, а Неговата любов се състои в стремежа да спаси всички. Ето защо Той пред­вижда всеки човек да има някаква религия, чрез която да познае Божественото начало и вътрешния живот, тъй като да живееш според религията означава да живееш вътрешно. Тогава човекът се съсредоточава върху Божи­ето и колкото повече Го гледа, толкова по-малко обръща внимание на света и дори се отделя от света, което зна­чи, от светския живот, който е външен.

 

319.

Които знаят какво изгражда Небето в човека, могат да узнаят, че езичниците също се спасяват, както христия­ните, понеже Небето е в човека и който го има в себе си, отива на Небето. Небето в човека съставлява познаване на Божието и водене от Божието. Първото и най-важно­то [наставление] във всякоя религия е познаването на Божественото: религия, която не признава Божественото, не е религия. Затова заповедите на всякоя религия имат предвид богослужението, т.е. начина за почитане на Божественото, така щото То да бъде прието от човека; когато заповедите се настанят в неговата душа, тоест според това, колко той ги желае и ги обича, човекът бива воден от Господ. Известно е, че езичниците водят мора­лен живот, също като християните, а мнозина от тях живеят и по-морално. Един морален живот се живее било заради Божественото, било заради хората на земята; мо­рален живот, живян заради Божественото, е духовен жи­вот; двата живота изглеждат еднакви по външна форма, но са съвсем различни по вътрешна форма - единият спа­сява човека, докато другият не го спасява. Онзи, който живее морален живот заради Божественото, бива воден от Божественото, а онзи, които живее морален живот заради хората на земята, сам се води; нека обаче да го онагледим с пример: който не върши зло на своя ближен, понеже това е срещу религията, а от тук - срещу Бо­жественото, в своето духовно начало се въздържа от зло; онзи пък, който не причинява зло на другите единст­вено поради страха от закона, от притеснение за своята репутация, чест или изгода - т.е. поради любов към себе си и любов към света, се въздържа от зло по природно на­чало и сам се води. Животът на единия е природен, дока­то животът на другия е духовен. Затова, човекът, чий­то морален живот е духовен, има в себе си Небето, дока­то човекът, чиито морален живот е единствено приро­ден, няма в себе си Небето. така е, понеже Небето въз­действа отгоре, отваря вътрешните начала и чрез тях се влива във външните; светът обаче въздейства отдолу, като разкрива само външното, но не и вътреш­ното, понеже няма въздействие от природния свят в ду­ховния, а от духовния свят в природния. Ето защо, ако [човекът] не приема също така и Небето, вътрешните начала се затварят. От тук може да се установи кои не приемат Небето, и кои го приемат. Но Небето при един не е същото като при друг — небесата се различават при всеки според любовта към благото и от там, [според любовта] към истината. Онези, които пребивават в любов­та към благото заради Божественото, обичат Божията истина, тъй като благо и истина се обичат взаимно и ис­кат да се съединят; затова езичниците, макар че не са при същинските истини в света, поради своята любов все пак ги възприемат в другия живот.
 

 

320.

Имало един дух от езичниците, който на земята бил жи­вял в благото на обичта според наставленията на своята религия; веднъж чул как някакви християнски духове об­съждали въпроси на вярата (духовете, говорейки един с друг, разискват много по-обстойно и много по-остро от хората, преди всичко за благата и истините); учуден, че се карат така, той казал, че не желае да ги слуша, понеже разискват върху привидности и заблуждения. Научил ги на следното: ако съм добър, то чрез самото благо мога да уз­ная що е истина; онова пък, което не зная, мога да го въз­приема.

 

321.

От множество примери разбрах, че езичници, които са имали нравствен живот, изпълнен с подчинение, послуша­ние и взаимна обич според заповедите на своята религия, така че са добили някаква форма на съвест, биват приема­ни в другия живот и ангелите особено грижовно ги прос­ветляват за благата и истините на вярата. След като се обучат, те се държат скромно, разумно и мъдро, лесно приемат и попиват истините; нещо повече, не са си съз­дали срещу истините на вярата лъжливи принципи, изис­кващи опровергаване, още по-малко пък имат скандални идеи за Господ като мнозина християни, които мислят за Него така, сякаш Той е просто човек. Иначе е при не-хрис­тияните; когато чуват, че Бог става човек и така се явя­ва на света, те Го признават и Го почитат като Господ, казвайки, че Бог се явява на света, защото е Бог на земя­та и на Небето и защото от Него идва родът човешки. Божия истина е, че без Господ няма спасение, но под това се разбира: няма друго спасение освен из Господ. Има мно­го планети във вселената и всички са пълни с обитатели, но само някои от тях знаят, че Господ е добил човешки образ на нашата Земя. Все пак, понеже почитат Божест­веното в човешка форма, те са приети и водени от Гос­под. По тези въпроси може да се види книжката „За земи­те на вселената".

 

322.

Също както между християните, между езичниците има мъдри и прости. За да разбера какви са, ми бе дадено да об­щувам с тях, понякога цели часове или цели дни. Но днес няма мъдреци, както в стари времена, предимно в древна­та църква, която била разпространена почти из цяла Азия и от която религията преминала при много езични­ци. Дадено ми бе да разговарям приятелски с някои от тях, за да разбера какво представляват. Веднъж срещнах едного, който някога бил сред най-мъдрите и следовател­но, добре познат в света на учените; говорих с него по различни въпроси и стигнах до извода, че е Цицерон. По­неже знаех, че е бил мъдър, беседвах с него за мъдростта, за разумността, за порядъка, за Словото, и накрая за Гос­под: за мъдростта той каза, че няма никаква друга мъд­рост, освен идващата от живота, и че мъдростта не би могла да бъде приписвана на нищо друго; за разумността спомена, че идва от мъдростта; за порядъка каза, че идва от върховния Бог и че да живееш в него означава да бъдеш разумен и мъдър; що се отнася до Словото, когато му прочетох някои места от Пророците, той изпита ог­ромно удоволствие, най-вече от обстоятелството, че всяко име и всяка дума носят вътрешен смисъл, и доста се учуди, че днес учените не изпитват наслада от такова изучаване. Долових че вътрешните начала на неговите мисъл или дух са отворени. Каза, че не може да остане, понеже усещаше нещо толкова свято, което не му даваше да се задържи - толкова дълбоко го докосваше. Накрая раз­говарях с него за Господ; че е роден човек, но заченат от Бог; че съблича своята майчина човешкост и че облича Бо­гочовешкостта; че Той е, който управлява вселената. На това [Цицерон] отвърна, че знае много за Господ и по свой начин е стигнал до извода, че нищо друго [освен Гос­под] не би могло да спаси човешкия род. Макар междувре­менно няколко зли християнски духа да ни заливаха с раз­ни нечестивости, той не се смущаваше, казвайки, че това не е чудно, понеже при живота в тялото те са по-пили сбъркани понятия по онова, за което говорехме, и че докато те не бъдат отстранени, не ще могат да прие­мат мислите, отговарящи на истината, както хората, които живеят в невежество.

 

323.

Беше ми дадено да беседвам и с други, които са живели в древни времена и са били тогава между най-мъдрите. Първо ги видях пред себе си на известно разстояние, от което те можеха да възприемат моите вътрешни мисли и следователно, да ме проучат изцяло. От една само моя идея узнаваха цялата редица мисли, която изпълваха с при­ятни елементи на мъдростта и прекрасни образи. От тук разбрах, че са сред най-мъдрите; беше ми казано, че идват от древни времена; след това се приближиха към мен, и когато им прочетох някои места от Словото, те бяха безкрайно доволни. Както разбрах, насладите и ра­достите им бяха толкова големи, защото всичко, което чуваха от Словото, бяха образи и значения на небесното и духовното. Казваха, че по времето, когато живеели на земята, начинът им на мислене, начинът им на говорене, та дори начинът им на писане били същите, както в Сло­вото, и че в това се състояла тяхната мъдрост.

 

324.

Що се отнася до езичниците днес, те не са толкова мъд­ри; ала повечето от тях са простодушни. Онези от тях обаче, които са живели във взаимна обич, в другия живот възприемат мъдростта. Ще си позволя да дам един-два примера. Като четях 17-та и 18-та глави от „Съдии“ за Миха, комуто Дановите синове отнели ефода, терафима и истукана, наблизо имаше един дух-езичник, който в своя земен живот бил почитал статуя на идол. След като вни­мателно изслуша какво били сторили на Миха и в каква мъка изпаднал той заради своята статуя, която Данови­те синове му откраднали, го обзе толкова силна печал, че от вътрешна болка почти не знаеше какво да мисли. Аз усетих тази болка, а заедно с нея усетих също невинност­та на отделните му чувства. Около нас стояха духове-християни, които ни гледаха и се чудеха как идолопоклон­ник може да проявява толкова състрадание и невинност. После с него говориха някои добри духове и казаха, че не трябва да почита кумири и понеже е човек, може да раз­бере, че мислено трябва да се издигне от статуята до Бога Създател и Управник на цялото небе и на цялата земя, понеже този Бог е Господ. След като му се каза това, усетих вътрешно неговото чувство на обожание, което ми се предаваше, бидейки много по-свято, откол­кото беше при християните. От тук може да се устано­ви, че езичниците днес отиват на Небето по-лесно от християните, според думите на Господа при Лука: „Ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще се насла­дят на трапеза в царството Божие. И ето, има послед­ни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни“ (Лука, 13:29-30). Поради състоянието, в което беше, духът можеше да научи всичко относно вярата и да го възприеме чрез вътрешно чувство. При него имаше състрадание, дълбоко присъщо на любовта, а в невежест­вото му имаше невинност. Когато двете са налице, всичко, което засяга вярата, се възприема спонтанно, и при това с радост. После този дух бе приет сред ангелите.

 

325.

Една сутрин чух отдалеч един хор да пее и от неговото изображение ми се даде да разбера, че бяха китайци, поне­же се представяха като козли, покрити с вълна, после като пшеничен пирог и като лъжица от черно дърво, а също така като идея за плаващ град. Те искаха да се приб­лижат към мен и след това казаха, че пожелали да бъдат насаме с мен, за да разкрият своите мисли, но им рекоха, че не могат да са насаме с мен и че останалите били оби­дени от тяхното желание, толкова неуместно за гости. Като усетиха в мисълта си чувството на обида, настро­ението им се измени, понеже бяха прегрешили срещу ближния и бяха си присвоили нещо, което принадлежи на другите. Понеже на Небето всяка мисъл се съобщава на всички, аз долових силното им вълнение поради смущени­ето, че са обидили някого, срама, идващ от там, и ред дру­ги добри чувства, от където разбрах, че те живеят в обич [към ближния]; скоро след това разговаря с тях, накрая дори за Господ; когато Го назовах Христос, усетих в тях някакво отвращение, а причината се оказа тази: до­като били на земята, знаели, че християните живеят по-лош живот от тях и не изпитват никаква обич [към ближния]; но когато Го нарекох просто Господ, вътреш­но се трогнаха. После [те] научиха от ангелите, че хрис­тиянската доктрина повече от всички други предписва любов и обич [към ближния], но малцина са, които живеят според доктрината. Някои езичници през своя земен жи­вот са узнали от клюки и от мълви, че християните во­дят лош живот, пълен с прелюбодейство, омраза, враж­ди, пиянство и други такива, които ги ужасяват, като противни на заповедите на .тяхната религия. В другия живот те повече от другите се притесняват да прие­мат истините на вярата, но научават от ангелите, че християнската доктрина и самата вяра учат нещо съв­сем различно, а християните живеят по-малко според нейните заповеди, от колкото езичниците. Като се убе­дят в това, те приемат истините на вярата и се покла­нят на Господ, макар и едва подир някое време.

 

326.

Често се случва езичниците, които са почитали някакъв бог във вид на образи или статуи, да бъдат въведени, дой­дат ли в другия живот, при духове, които играят ролята на техни идоли и богове, за да се отърват от своите фан­тазии. Щом прекарат няколко дни заедно с тези духове, те се отвръщат от тях. Ако са се кланяли на хора, те би­ват заведени при тях или при онези, които играят тех­ните роли. Така, много от юдеите биват заведени при Авраам, Иаков, Мойсей, Давид, но щом разбират, че те са също човеци като другите, че не могат да им предложат кой знае какво, се засрамват и биват отведени на места, съответстващи на живота, който са водили. Между езичниците на Небето най-уважавани са африканците: те много по-лесно от останалите възприемат небесните блага и истини; искат да ги наричат преди всичко послуш­ни, а не същински верни; казват, че християните, имащи доктрината на вярата, могат да се наричат верни, дока­то те могат да се наричат така, само ако я приемат или, така да се каже, ако могат да я приемат.

 

327.

Говорих също с някои от древната църква (древна църква се нарича онази, която възникнала след потопа и се простирала тогава върху много царства като например Асирия, Месопотамия, Сирия, Етиопия, Арабия, Либия, Египет, Филистея - чак докъм Тир и Сидон, също върху Ханаанската земя по двете страни на Йордан); макар да знаели тогава, че предстои Господ да дойде и макар да били пропити от благата на вярата, въпреки това се от­клонили и станали идолопоклонници. Намират се вляво, на тъмно място и в окаяно състояние; речта им беше писклива, монотонна, почти без разумни понятия. Каза­ха ми, че са там от много векове и понякога ги вземат, за да бъдат от полза на другите за нищожни услуги. Това ме накара да се замисля за множество християни, които външно не са идолопоклонници, бидейки такива вътреш­но, понеже се кланят на себе си и на света, като в сърце­то си отричат Господ. Ето каква участ ще ги очаква в другия живот.

 

328.

Че Църквата на Господ се простира нашир по цялата земя и следователно е вселенска; че в нея са всички онези, които са живели в благото на взаимната обич според за­поведите на своята религия; че Църквата, където се на­мира Словото и чрез него се познава Господ, съставлява спрямо онези извън Църквата същото като сърцето и бе­лите дробове в човека, от които живеят всички органи и части на тялото - по различни начини според формата, мястото и връзката, може да се види по-горе, в гл.308



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:47 AM

ГЛАВА 17. (Книга Съдии Израилеви - Синодална Библия)

 

1. Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.
2. Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!
3. И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.
4. Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.
5. И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.
6. В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.
7. Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;
8. тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.
9. И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.
10. А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.
11. Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.
12. Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.
13. И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:50 AM

ГЛАВА 18. (Книга Съдии Израилеви - Синодална Библия)

 

 

1. В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.
2. И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
3. Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
4. Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
5. Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
6. Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
7. И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
8. И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
9. Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
10. кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
11. И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
12. Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
13. Оттука те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
14. И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? и тъй, помислете, какво да се прави.
15. И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
16. А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишко оръжие, стояха при вратата.
17. Петимата пък души, които бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и изления кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишко оръжие.
18. Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
19. Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
20. Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
21. Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
22. Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
23. и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
24. Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
25. Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
26. И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
27. А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
28. Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
29. като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а по-преди оня град се наричаше Лаис.
30. И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
31. и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:52 AM

(Лука, 13:29-30)

 

29. И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

 

30. И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:53 AM

308.

Има също така свързване на Небето чрез Словото с оне­зи, които са извън Църквата и не притежават Словото, понеже Църквата Господня е вселенска и обитава във всички, които признават Божието и живеят в обич. След смъртта си те, наставлявани от ангелите, приемат Бо­жиите истини; за това виж по-долу в главата върху езич­ниците. Пред Господ вселенската църква на земята се явява сякаш един човек, съвсем като Небето; виж за това по-горе, гл.59-67, 68-72; обаче Църквата, в която се намира Сло­вото, а чрез него се познава Господ, е като сърцето и бе­лите дробове на този човек. Знае се, че всички вътреш­ности и всички крайници на тялото получават живот по различни пътища от сърцето и от белите дробове. Пак така живеят онези от рода човешки, които са извън при­тежаващата Словото Църква, образувайки крайниците на този човек. Следователно свързването на Небето чрез Словото с онези, които са далеч, може да бъде сравнено със светлината, която се разпростира от средата във всички посоки. Божията светлина е в Словото, където присъстват Господ и Небето. От това присъствие са осветлени дори онези, които са далеч; ако Словото го ня­маше, нещата биха стояли по съвсем друг начин: можем да разберем това чрез казаното по-горе за формата на Небето, според която се осъществяват всяко общуване и всяко съюзяване. Но тази тайна е разбираема за живеещи­те в духовната светлина, не и за онези, които са само в природната; защото живеещите в духовната светлина виждат ясно безброй предмети, които живеещите само в природната светлина или не виждат, или пък виждат мъгляво.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users