Jump to content


Photo
- - - - -

36. За това, че Небето и Адът произлизат от човешкия род 311-317


  • Please log in to reply
3 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 10:39 AM

36.
За това, че Небето и Адът произлизат 
от човешкия род



311.

В християнския свят изобщо не се знае, че Небето и Адът идват от човешкия род. Вярва се, че ангелите са сътворени изначално и от тях произлиза Небето, докато Дяволът или Сатаната бил ангел на светлината, но щом се разбунтувал, бил изхвърлен [от Небето] заедно със сво­ите следовници, и че от тук произлиза Адът. Ангелите крайно се учудват, задето сред християните има такова вярване, а още повече пък, че съвсем нищо не се знае за Небето, когато все пак то е главната доктрина на Църк­вата. Но Виждайки, че властва такова невежество, те сърдечно се зарадваха, че сега Господу е станало угодно да разкрие [на хората] много тайни за Небето и Ада, като разсее, доколкото е възможно, мрака, които всеки ден на­раства, понеже църквата е стигнала до своя край. Те ис­каха да потвърдя чутото от устата им: че на цялото Небе няма нито един ангел, който е изначално сътворен, нито в Ада има дявол, който, сътворен като ангел на светлината, да е бил захвърлен там. Там - на Небето или в Ада - всички произхождат от човешкия род; на Небето са онези, които са живели на света в небесните любов и вяра, а в Ада са онези, които са живели според адските лю­бов и вяра.. Адът в цялост се нарича Дявол и Сатана: адът отзад е Дявол и там са онези, които наричат зли гении, а пък адът отпред, където са онези, които наричат зли духове, е Сатана. Какъв е единият Ад и какъв е другият, ще се Каже впоследствие. Казаха, че християните се вкопч­ват в такова вярване за обитаващите Небето и обитава­щите Ада поради няколко места в Словото, разбрани единствено в буквалния смисъл, без да бъдат осветлени и разяснени чрез истинската доктрина, произлизаща от Словото. Все пак, буквалният смисъл, когато не е прос­ветлен от истинската доктрина, води ума настрани, откъдето произтичат [разни видове] невежества, ереси и заблуждения.

 

312.

Хората от Църквата смятат така по причина на вярва­нето си, че никой човек няма да отиде на Небето или в Ада преди Страшния съд, за който Църквата учи, че всичко видимо пред очите ще погине и ще се замени от новото, че душата ще се върне при своето тяло и чове­кът пак ще заживее като човек. Това вярване съдържа другото - за ангелите като изначално сътворени, защо­то не може да се мисли, че Небето и Адът произхождат от човешкия род, ако се смята, че никой човек не ще оти­де на Небето или в Ада преди свършека на света. Но за да убедя хората, че не е така, беше ми дадено да общувам с ангелите, а и да говоря с онези от Ада, вече много години, понякога от ранна утрин до късна вечер, чрез което да бъда осведомен за Небето и за Ада. Това ми се даде, щото човекът на Църквата да не остане в своето грешно вяр­ване относно възкресението при Страшния съд, за със­тоянието на душата дотогава, за ангелите и за Дявола. Понеже това вярване е погрешно, то носи мрак, като при онези, които мислят според собствения си разум, пораж­да първо съмнения, а после ги довежда до отрицание. Та­кива хора се питат: как е възможно цялото небе с толко­ва много светила, със Слънцето и Луната, да се разруши и да изчезне? По какъв начин звездите от Небето могат тогава да паднат на земята, щом са много по-големи от нея? Как телата, оглозгани от червеите, отдавна изтле­ли и разпилени по всички ветрове, могат да се съберат отново, за да приемат своята душа? Къде междувременно се намира душата, какво е тя без чувствата, които е има­ла в тялото? Има още много подобни въпроси, които, би­дейки неразбираеми, изпадат извън областта на вярата, а при мнозина унищожават вярата в живота на душата след смъртта, в Небето и Ада, а с това и във всичко ос­танало, отнасящо се към вярата на Църквата; че тези въпроси погубват вярата, показват думите на онези, ко­ито се питат: кой от Небето или Ада е дошъл да разка­же за тях?; какво е човек да гори във вечен огън?; какво е денят на Страшния съд, напразно ли е чакан от векове? Плюс много други въпроси, които са отрицание на всич­ко. Онези, които мислят така, обикновено се вдават в светските проблеми. За да не се смятат за учени и знае­щи, за да не смущават и за да не съблазняват простите по сърце и по вяра, за да не скриват с адски сенки идеите за Господ, за Небето, за вечния живот и за онова, което за­виси от тях, Господ отвори вътрешните начала на моя дух и чрез това ми бе дадено да говоря с всички, които познавах в телесния им живот, след като бяха умрели. С някои от тях говорих с дни, с други — месеци, с трети по цяла година; говорих с толкова много, че мисля да са над сто хиляди; много бяха от Небето, много бяха и от Ада. С някои от тях приказвах само два дни след тяхната кон ­чина и им разказвах как в момента се извършват послед­ните приготовления и ритуали за погребението. Те от­говаряха, че добре правят, като изхвърлят онова, което им е служило за тяло при техните деяния на света. Моле­ха ме да кажа, че не са мъртви, а че живеят като хора, също както преди, само са преминали от един свят в друг, като не са загубили нищо от предишното, защото пак обитават в тяло с всичките му усещания, имат воля и разум, както преди, имат същите мисли и чувства, съ­щите стремежи, каквито са имали на земята. Мнозина от скоро умрелите, забелязвайки, че живеят като хора, както преди, при това в същото състояние (тъй като след смъртта първото състояние на всеки човек е като онова, в което е бил на света, а после постепенно започ­ва да се изменя и да преминава било на Небето било в ада), изпитваха нова радост, задето живеят и казваха, че още не могат да повярват. Мнозина се учудваха защо са били в такова невежество и слепота за своето жизнено състоя­ние след смъртта си, а още повече, че в такова невежес­тво и слепота са хората на Църквата, които все пак би трябвало да бъдат много по-осветени по тези въпроси от всички останали хора по земята. Така те тепърва виждаха причината за това невежество и тази слепота -именно, че външното, т.е., светското и телесното, до­толкова било завоювало и изпълнило техните умове, щото те не можели да се издигнат до небесната светли­на и да осъзнаят проблемите на Църквата отвъд доктриналното. Когато телесното и светското биват обичани толкова много, колкото днес, умът се изпълва с мрак, се опита да проникне по — далеч от буквата на църковното.

 

313.

Много от учените на християнския свят се изумяват, ко­гато, след като умрат, се виждат в тяло, облечени в дре­хи, и обитаващи домове, също както в света, а когато из­викат в своята памет какво са мислили за живота след смъртта, за душата, за духовете, за Небето и за Ада, об­зема ги срам: обявяват мислите си за безразсъдни и каз­ват, че вярата на простите [хора] съдържа повече мъд­рост отколкото техните мисли. Бяха проучени онези учени, които се утвърждават в такива вярвания и при­писват всичко на природата; оказа се, че техните вътрешни начала са напълно затворени, докато външните им начала са напълно отворени, което показва, че те гледат не Небето, а света, и с това, Ада; защото, колкото пове­че са отворени вътрешните начала, толкова повече човекът гледа към Небето; Колкото повече вътрешните начала са затворени, а външните са отворени, толкова повече той гледа към Ада; Вътрешните начала при човека са създадени за това, за да възприемат всичко от Небето, а външните са създадени, за да приемат всичко от света. [Ето защо] онзи, който приема само света, без същевре­менно да приема Небето, приема Ада.

 

314.

Че Небето произлиза от човешкия род, може да бъде ус­тановено дори чрез обстоятелството, че ангелският дух и човешкият дух са сходни: както единият, така и другият се радват на способността да разсъждават, да възприемат и да желаят; и двата са създадени, за да при­емат Небето. Така че човешкият дух е също толкова мъ­дър, колкото и ангелският; но не е толкова мъдър на този свят, защото пребивава в земно тяло, където него­вият духовен ум мисли съгласно природното. Иначе стоят нещата, когато умът се освободи от своята връз­ка с тялото: тогава духът вече не мисли природно, а ду­ховно; като мисли духовно, той мисли непонятни и неиз­разими за природния човек мисли, добива мъдрост, еднак­ва с ангелската. От тук може да се установи, че вътреш­ното начало, онова, което наричат дух на човека, в своя­та същност е ангел (виж по-горе гл.57); веднъж прекратена връзката му с земното тяло, той, също както и ангелът, добива човешка форма. За това, че ангелите имат съвър­шена човешка форма, може да се види по-горе (гл.73-77). Но когато вътрешният аспект на човека не е разкрит отго­ре, а само отдолу, тогава той, след като се отдели от тялото, макар в човешки образ, добива ужасна и дяволска форма, понеже не може да гледа нагоре — към Небето, а само надолу - към Ада.

 

315.

Онзи, който знае за Божия порядък, може да разбере, че човекът е създаден, за да бъде ангел, понеже човекът е крайният предел на порядъка (гл.304), в който може да се образува всичко, принадлежащо на небесната и ангелската мъдрост, онзи предел, който може да ги възстановява и умножава. Божият порядък никога не се спира по средата и не образува нищо без краен предел, защото не би бил в своите пълнота и съвършенство, ами отива до последна­та степен; едва когато стигне до нея, той започва да формообразува. Чрез събраните тук средства той се въз­становява и се умножава още повече, което става посред­ством пораждания (per procreationes). Ето защо последна­та степен е разсадникът на Небето.

 

316.

Господ е възкръснал не само като дух, но също като тяло, понеже, докато бил в света., Той прославил цялата Си чо­вешкост, тоест, направил я Божествена. Всъщност душа­та, която е в Него от Отца, била Самата Божественост, а сътвореното тяло, бидейки подобие на душата, тоест на Отца, също станало Божествено. Ето защо Господ, как­то никой от гората, възкръснал духом и телом. Той го по-казал пред своите ученици, които, като Го видели, помис­лили, че виждат дух ето неговите думи: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми. Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.“ (Лука, 24:39). Чрез това Той посочил, че е човек не само духом, но и телом.

 

317.

За да се знае, че човекът живее след смъртта и че отива на Небето или в Ада според своя земен живот, ми се пока­заха множество неща относно състоянието на човека след смъртта; за тях ще се говори впоследствие, когато стане дума за света на духовете. 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:39 AM

57.

Същото, което се каза за Небето, може да се каже и за Църквата, защото Църквата е Небето Господне на земя­та: има множество църкви, като все пак всяка от тях се нарича Църква и дотолкова е Църква, доколкото там царства благото на любовта и вярата; Господ създава там от многото едно, както и от многото църкви една Църква. Същото, което се казва общо за Църквата, може да се каже и за всеки член на Църквата отделно: именно, че Църквата е вътре в човека, а не извън него; че всеки човек, в когото Господ присъства чрез благо­то на любовта и вярата, е Църквата. За човека, в кого­то е Църквата, може да се каже същото, както за анге­ла, в когото се намира Небето: че той представлява Църквата в най-малък вид, както ангелът представлява небето в най-малък вид; че човекът, в когото е Църква­та, е равен на ангела, в когото е Небето; понеже чове­кът е бил сътворен, именно за да отиде на Небето и да бъде ангел; ето защо онзи, в когото е благото от Госпо­да, е човек-ангел. Трябва да се помни какво общо има чо­векът с ангела и кои негови качества ангелите нямат: облото на човека с ангела е, че вътрешното им начало е еднакво създадено по образа на Небето и те стават образ на Небето, доколкото пребивават в благото на любовта и вярата; онова качество на човека, което ан­гелите нямат - че външното начало на човека е форми­рано по образ на света и че доколкото пребивава в благото, дотолкова светът в него е подчинен на Небето и му служи. Тогава, Господ присъства при човека в двете начала, както на Небето; Той е при своя Божи порядък и в двете начала, защото Бог е редът.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:40 AM

304.

Човек е сътворен така, че между него и Господ да има връзка и свързване, а с ангелите на Небето само общува­не. Причината да има с ангелите не свързване, а само об­щуване, е тази, че човекът още от сътворяването е по­добен на ангела относно вътрешните начала на духа, като човешката воля, както и човешкият интелект, също са сходни с ангелските. Ето защо, ако е живял спо­ред Божия порядък, човекът става след смъртта ангел, добива тогава също и мъдростта на ангел. Затова, кога­то се казва свързване на човека с Небето, трябва да се разбират неговото свързване с Господ и общението с ан­гелите, понеже Небето не е небе чрез някакво свойство на ангелите, а чрез Божествеността на Господ. За това, че Господнята Божественост изгражда Небето, виж по-горе, гл. 7-12, гл. 13-19, гл. 20-22. Човекът обаче превъзхожда ангелите, тъй като не е единствено в духовния свят с вътрешните си начала, а същевременно чрез външните начала е част от природния свят; външните начала, спадащи към природ­ното, са всички съдържания на неговата природна или външна памет, които, поради това, се отнасят към мис­лите и представите, изобщо към знанието и науката с техните радости и наслади. Колкото повече човекът на­учава от света, толкова повече растат желанията на те­лесната чувственост, които, заедно със сетивата, реч­та и деянията на човека, принадлежат към външните на­чала. Всички те са крайните предели, в които въздейст­вието на Господнята Божественост престава, защото то не спира по средата, а отива до своите крайни преде­ли. От тук може да се установи, че в човека пребивава последната степен на Божия порядък, която, бидейки последна степен, представлява негова основа и [негово] основание. Тъй като Господното въздействие, както вече се каза, не спира по средата, а продължава до своя краен предел, и средата, през която то минава, е ангелекото небе, като краят е при човека, и понеже няма нищо несвързано, от тук следва, че връзката и съединението на Небето с човешкия род е такава, щото едното същест­вува благодарение на другото - родът човешки без Небето би бил сякаш верига без пръстен, докато Небето без рода човешки би било сякаш къща без основи.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:42 AM

(Лука, 24:39)

 

39. Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users