Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

36. За това, че Небето и Адът произлизат от човешкия род 311-317

Recommended Posts

36.
За това, че Небето и Адът произлизат 
от човешкия род



311.

В християнския свят изобщо не се знае, че Небето и Адът идват от човешкия род. Вярва се, че ангелите са сътворени изначално и от тях произлиза Небето, докато Дяволът или Сатаната бил ангел на светлината, но щом се разбунтувал, бил изхвърлен [от Небето] заедно със сво­ите следовници, и че от тук произлиза Адът. Ангелите крайно се учудват, задето сред християните има такова вярване, а още повече пък, че съвсем нищо не се знае за Небето, когато все пак то е главната доктрина на Църк­вата. Но Виждайки, че властва такова невежество, те сърдечно се зарадваха, че сега Господу е станало угодно да разкрие [на хората] много тайни за Небето и Ада, като разсее, доколкото е възможно, мрака, които всеки ден на­раства, понеже църквата е стигнала до своя край. Те ис­каха да потвърдя чутото от устата им: че на цялото Небе няма нито един ангел, който е изначално сътворен, нито в Ада има дявол, който, сътворен като ангел на светлината, да е бил захвърлен там. Там - на Небето или в Ада - всички произхождат от човешкия род; на Небето са онези, които са живели на света в небесните любов и вяра, а в Ада са онези, които са живели според адските лю­бов и вяра.. Адът в цялост се нарича Дявол и Сатана: адът отзад е Дявол и там са онези, които наричат зли гении, а пък адът отпред, където са онези, които наричат зли духове, е Сатана. Какъв е единият Ад и какъв е другият, ще се Каже впоследствие. Казаха, че християните се вкопч­ват в такова вярване за обитаващите Небето и обитава­щите Ада поради няколко места в Словото, разбрани единствено в буквалния смисъл, без да бъдат осветлени и разяснени чрез истинската доктрина, произлизаща от Словото. Все пак, буквалният смисъл, когато не е прос­ветлен от истинската доктрина, води ума настрани, откъдето произтичат [разни видове] невежества, ереси и заблуждения.

 

312.

Хората от Църквата смятат така по причина на вярва­нето си, че никой човек няма да отиде на Небето или в Ада преди Страшния съд, за който Църквата учи, че всичко видимо пред очите ще погине и ще се замени от новото, че душата ще се върне при своето тяло и чове­кът пак ще заживее като човек. Това вярване съдържа другото - за ангелите като изначално сътворени, защо­то не може да се мисли, че Небето и Адът произхождат от човешкия род, ако се смята, че никой човек не ще оти­де на Небето или в Ада преди свършека на света. Но за да убедя хората, че не е така, беше ми дадено да общувам с ангелите, а и да говоря с онези от Ада, вече много години, понякога от ранна утрин до късна вечер, чрез което да бъда осведомен за Небето и за Ада. Това ми се даде, щото човекът на Църквата да не остане в своето грешно вяр­ване относно възкресението при Страшния съд, за със­тоянието на душата дотогава, за ангелите и за Дявола. Понеже това вярване е погрешно, то носи мрак, като при онези, които мислят според собствения си разум, пораж­да първо съмнения, а после ги довежда до отрицание. Та­кива хора се питат: как е възможно цялото небе с толко­ва много светила, със Слънцето и Луната, да се разруши и да изчезне? По какъв начин звездите от Небето могат тогава да паднат на земята, щом са много по-големи от нея? Как телата, оглозгани от червеите, отдавна изтле­ли и разпилени по всички ветрове, могат да се съберат отново, за да приемат своята душа? Къде междувременно се намира душата, какво е тя без чувствата, които е има­ла в тялото? Има още много подобни въпроси, които, би­дейки неразбираеми, изпадат извън областта на вярата, а при мнозина унищожават вярата в живота на душата след смъртта, в Небето и Ада, а с това и във всичко ос­танало, отнасящо се към вярата на Църквата; че тези въпроси погубват вярата, показват думите на онези, ко­ито се питат: кой от Небето или Ада е дошъл да разка­же за тях?; какво е човек да гори във вечен огън?; какво е денят на Страшния съд, напразно ли е чакан от векове? Плюс много други въпроси, които са отрицание на всич­ко. Онези, които мислят така, обикновено се вдават в светските проблеми. За да не се смятат за учени и знае­щи, за да не смущават и за да не съблазняват простите по сърце и по вяра, за да не скриват с адски сенки идеите за Господ, за Небето, за вечния живот и за онова, което за­виси от тях, Господ отвори вътрешните начала на моя дух и чрез това ми бе дадено да говоря с всички, които познавах в телесния им живот, след като бяха умрели. С някои от тях говорих с дни, с други — месеци, с трети по цяла година; говорих с толкова много, че мисля да са над сто хиляди; много бяха от Небето, много бяха и от Ада. С някои от тях приказвах само два дни след тяхната кон ­чина и им разказвах как в момента се извършват послед­ните приготовления и ритуали за погребението. Те от­говаряха, че добре правят, като изхвърлят онова, което им е служило за тяло при техните деяния на света. Моле­ха ме да кажа, че не са мъртви, а че живеят като хора, също както преди, само са преминали от един свят в друг, като не са загубили нищо от предишното, защото пак обитават в тяло с всичките му усещания, имат воля и разум, както преди, имат същите мисли и чувства, съ­щите стремежи, каквито са имали на земята. Мнозина от скоро умрелите, забелязвайки, че живеят като хора, както преди, при това в същото състояние (тъй като след смъртта първото състояние на всеки човек е като онова, в което е бил на света, а после постепенно започ­ва да се изменя и да преминава било на Небето било в ада), изпитваха нова радост, задето живеят и казваха, че още не могат да повярват. Мнозина се учудваха защо са били в такова невежество и слепота за своето жизнено състоя­ние след смъртта си, а още повече, че в такова невежес­тво и слепота са хората на Църквата, които все пак би трябвало да бъдат много по-осветени по тези въпроси от всички останали хора по земята. Така те тепърва виждаха причината за това невежество и тази слепота -именно, че външното, т.е., светското и телесното, до­толкова било завоювало и изпълнило техните умове, щото те не можели да се издигнат до небесната светли­на и да осъзнаят проблемите на Църквата отвъд доктриналното. Когато телесното и светското биват обичани толкова много, колкото днес, умът се изпълва с мрак, се опита да проникне по — далеч от буквата на църковното.

 

313.

Много от учените на християнския свят се изумяват, ко­гато, след като умрат, се виждат в тяло, облечени в дре­хи, и обитаващи домове, също както в света, а когато из­викат в своята памет какво са мислили за живота след смъртта, за душата, за духовете, за Небето и за Ада, об­зема ги срам: обявяват мислите си за безразсъдни и каз­ват, че вярата на простите [хора] съдържа повече мъд­рост отколкото техните мисли. Бяха проучени онези учени, които се утвърждават в такива вярвания и при­писват всичко на природата; оказа се, че техните вътрешни начала са напълно затворени, докато външните им начала са напълно отворени, което показва, че те гледат не Небето, а света, и с това, Ада; защото, колкото пове­че са отворени вътрешните начала, толкова повече човекът гледа към Небето; Колкото повече вътрешните начала са затворени, а външните са отворени, толкова повече той гледа към Ада; Вътрешните начала при човека са създадени за това, за да възприемат всичко от Небето, а външните са създадени, за да приемат всичко от света. [Ето защо] онзи, който приема само света, без същевре­менно да приема Небето, приема Ада.

 

314.

Че Небето произлиза от човешкия род, може да бъде ус­тановено дори чрез обстоятелството, че ангелският дух и човешкият дух са сходни: както единият, така и другият се радват на способността да разсъждават, да възприемат и да желаят; и двата са създадени, за да при­емат Небето. Така че човешкият дух е също толкова мъ­дър, колкото и ангелският; но не е толкова мъдър на този свят, защото пребивава в земно тяло, където него­вият духовен ум мисли съгласно природното. Иначе стоят нещата, когато умът се освободи от своята връз­ка с тялото: тогава духът вече не мисли природно, а ду­ховно; като мисли духовно, той мисли непонятни и неиз­разими за природния човек мисли, добива мъдрост, еднак­ва с ангелската. От тук може да се установи, че вътреш­ното начало, онова, което наричат дух на човека, в своя­та същност е ангел (виж по-горе гл.57); веднъж прекратена връзката му с земното тяло, той, също както и ангелът, добива човешка форма. За това, че ангелите имат съвър­шена човешка форма, може да се види по-горе (гл.73-77). Но когато вътрешният аспект на човека не е разкрит отго­ре, а само отдолу, тогава той, след като се отдели от тялото, макар в човешки образ, добива ужасна и дяволска форма, понеже не може да гледа нагоре — към Небето, а само надолу - към Ада.

 

315.

Онзи, който знае за Божия порядък, може да разбере, че човекът е създаден, за да бъде ангел, понеже човекът е крайният предел на порядъка (гл.304), в който може да се образува всичко, принадлежащо на небесната и ангелската мъдрост, онзи предел, който може да ги възстановява и умножава. Божият порядък никога не се спира по средата и не образува нищо без краен предел, защото не би бил в своите пълнота и съвършенство, ами отива до последна­та степен; едва когато стигне до нея, той започва да формообразува. Чрез събраните тук средства той се въз­становява и се умножава още повече, което става посред­ством пораждания (per procreationes). Ето защо последна­та степен е разсадникът на Небето.

 

316.

Господ е възкръснал не само като дух, но също като тяло, понеже, докато бил в света., Той прославил цялата Си чо­вешкост, тоест, направил я Божествена. Всъщност душа­та, която е в Него от Отца, била Самата Божественост, а сътвореното тяло, бидейки подобие на душата, тоест на Отца, също станало Божествено. Ето защо Господ, как­то никой от гората, възкръснал духом и телом. Той го по-казал пред своите ученици, които, като Го видели, помис­лили, че виждат дух ето неговите думи: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми. Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.“ (Лука, 24:39). Чрез това Той посочил, че е човек не само духом, но и телом.

 

317.

За да се знае, че човекът живее след смъртта и че отива на Небето или в Ада според своя земен живот, ми се пока­заха множество неща относно състоянието на човека след смъртта; за тях ще се говори впоследствие, когато стане дума за света на духовете. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

57.

Същото, което се каза за Небето, може да се каже и за Църквата, защото Църквата е Небето Господне на земя­та: има множество църкви, като все пак всяка от тях се нарича Църква и дотолкова е Църква, доколкото там царства благото на любовта и вярата; Господ създава там от многото едно, както и от многото църкви една Църква. Същото, което се казва общо за Църквата, може да се каже и за всеки член на Църквата отделно: именно, че Църквата е вътре в човека, а не извън него; че всеки човек, в когото Господ присъства чрез благо­то на любовта и вярата, е Църквата. За човека, в кого­то е Църквата, може да се каже същото, както за анге­ла, в когото се намира Небето: че той представлява Църквата в най-малък вид, както ангелът представлява небето в най-малък вид; че човекът, в когото е Църква­та, е равен на ангела, в когото е Небето; понеже чове­кът е бил сътворен, именно за да отиде на Небето и да бъде ангел; ето защо онзи, в когото е благото от Госпо­да, е човек-ангел. Трябва да се помни какво общо има чо­векът с ангела и кои негови качества ангелите нямат: облото на човека с ангела е, че вътрешното им начало е еднакво създадено по образа на Небето и те стават образ на Небето, доколкото пребивават в благото на любовта и вярата; онова качество на човека, което ан­гелите нямат - че външното начало на човека е форми­рано по образ на света и че доколкото пребивава в благото, дотолкова светът в него е подчинен на Небето и му служи. Тогава, Господ присъства при човека в двете начала, както на Небето; Той е при своя Божи порядък и в двете начала, защото Бог е редът.

Share this post


Link to post
Share on other sites

304.

Човек е сътворен така, че между него и Господ да има връзка и свързване, а с ангелите на Небето само общува­не. Причината да има с ангелите не свързване, а само об­щуване, е тази, че човекът още от сътворяването е по­добен на ангела относно вътрешните начала на духа, като човешката воля, както и човешкият интелект, също са сходни с ангелските. Ето защо, ако е живял спо­ред Божия порядък, човекът става след смъртта ангел, добива тогава също и мъдростта на ангел. Затова, кога­то се казва свързване на човека с Небето, трябва да се разбират неговото свързване с Господ и общението с ан­гелите, понеже Небето не е небе чрез някакво свойство на ангелите, а чрез Божествеността на Господ. За това, че Господнята Божественост изгражда Небето, виж по-горе, гл. 7-12, гл. 13-19, гл. 20-22. Човекът обаче превъзхожда ангелите, тъй като не е единствено в духовния свят с вътрешните си начала, а същевременно чрез външните начала е част от природния свят; външните начала, спадащи към природ­ното, са всички съдържания на неговата природна или външна памет, които, поради това, се отнасят към мис­лите и представите, изобщо към знанието и науката с техните радости и наслади. Колкото повече човекът на­учава от света, толкова повече растат желанията на те­лесната чувственост, които, заедно със сетивата, реч­та и деянията на човека, принадлежат към външните на­чала. Всички те са крайните предели, в които въздейст­вието на Господнята Божественост престава, защото то не спира по средата, а отива до своите крайни преде­ли. От тук може да се установи, че в човека пребивава последната степен на Божия порядък, която, бидейки последна степен, представлява негова основа и [негово] основание. Тъй като Господното въздействие, както вече се каза, не спира по средата, а продължава до своя краен предел, и средата, през която то минава, е ангелекото небе, като краят е при човека, и понеже няма нищо несвързано, от тук следва, че връзката и съединението на Небето с човешкия род е такава, щото едното същест­вува благодарение на другото - родът човешки без Небето би бил сякаш верига без пръстен, докато Небето без рода човешки би било сякаш къща без основи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Лука, 24:39)

 

39. Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×