Jump to content


Photo
- - - - -

35. За свързването на Небето с човека посредством Словото 303-310


  • Please log in to reply
3 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 09:53 AM

35.
За свързването на Небето с човека
посредством Словото



303.

Онези, които мислят според вътрешния си разсъдък, мо­гат да видят, че всичко е свързано чрез междинни звена връзка с Първото начало и че онова, което стои извън връзката, се разрушава. Когато мислят така, [хората] зна­ят, че нищо не може да пребъде от себе си, а от нещо пре­дишно, следователно всичко съществува от Първото; че връзката с предишното е същата като отношението между следствието и неговата действаща причина, по­неже ако отделим действащата причина от следствие­то, последното пропада и се разрушава. Като мислели така, учените видели и казали, че пребъдването е непрес­танно съществуване и че следователно всичко получава би­тие от Първото и пребъдва, тоест бива непрестанно, из него. Но каква е връзката на всяко с предишното и от тук с Първото, от което е всичко, не може да се каже с малко думи, понеже връзката е различна и разновидна; ще кажа единствено, че има връзка на природния свят с духовния свят и от тук, че има съответствие на всичко в природ­ния свят с всичко в духовния свят; за това съответствие виж гл. 103-115; за това, че има връзка и дори съответстви­ето на всичко човешко с всичко небесно виж гл. 87-102.

 

304.

Човек е сътворен така, че между него и Господ да има връзка и свързване, а с ангелите на Небето само общува­не. Причината да има с ангелите не свързване, а само об­щуване, е тази, че човекът още от сътворяването е по­добен на ангела относно вътрешните начала на духа, като човешката воля, както и човешкият интелект, също са сходни с ангелските. Ето защо, ако е живял спо­ред Божия порядък, човекът става след смъртта ангел, добива тогава също и мъдростта на ангел. Затова, кога­то се казва свързване на човека с Небето, трябва да се разбират неговото свързване с Господ и общението с ан­гелите, понеже Небето не е небе чрез някакво свойство на ангелите, а чрез Божествеността на Господ. За това, че Господнята Божественост изгражда Небето, виж по-горе, гл. 7-12, гл. 13-19, гл. 20-22. Човекът обаче превъзхожда ангелите, тъй като не е единствено в духовния свят с вътрешните си начала, а същевременно чрез външните начала е част от природния свят; външните начала, спадащи към природ­ното, са всички съдържания на неговата природна или външна памет, които, поради това, се отнасят към мис­лите и представите, изобщо към знанието и науката с техните радости и наслади. Колкото повече човекът на­учава от света, толкова повече растат желанията на те­лесната чувственост, които, заедно със сетивата, реч­та и деянията на човека, принадлежат към външните на­чала. Всички те са крайните предели, в които въздейст­вието на Господнята Божественост престава, защото то не спира по средата, а отива до своите крайни преде­ли. От тук може да се установи, че в човека пребивава последната степен на Божия порядък, която, бидейки последна степен, представлява негова основа и [негово] основание. Тъй като Господното въздействие, както вече се каза, не спира по средата, а продължава до своя краен предел, и средата, през която то минава, е ангелекото небе, като краят е при човека, и понеже няма нищо несвързано, от тук следва, че връзката и съединението на Небето с човешкия род е такава, щото едното същест­вува благодарение на другото - родът човешки без Небето би бил сякаш верига без пръстен, докато Небето без рода човешки би било сякаш къща без основи.

 

305.

Но понеже човекът е скъсал тази връзка с Небето, отвръ­щайки от него своите вътрешни начала и обръщайки ги към света и себе си от любов към себе си и към света, като дотам се е отдалечил, че не служи повече като осно­ва и като основание на Небето, Господ е предвидил такъв посредник, които да бъде [вместо човека] основа и осно­вание на Небето и да съедини Небето с човека. Този пос­редник е Словото. По какъв начин обаче Словото служи като такъв посредник, подробно е показано в „Небесни тайни"; всичко за това, събрано, може да се види в книж­ката „За белия кон от Откровението", също и в „Добавки“ към „Небесната доктрина".
 


306.

Бях осведомен от Небето, че у най-древните имало непос­редствено откровение, понеже техните вътрешни нача­ла били обърнати към Небето и че тогава това съдържа­ло свързването на Господ с рода човешки. После обаче ня­мало непосредствено откровение, а общуване посредст­вом съответствията, в които се състояло цялото богос­лужение. Ето защо църквите от онова време били нарича­ни представителни църкви; тогава [хората] са знаели какво е съответствието и какво е представянето, а също така, че всичко, което е на земята, съответства духовно на всичко, което е на Небето и в Църквата, или, което значи същото, го представлява. така природното, което изграждало външния облик на богослужението, им служело като средство за духовно мислене и следовател­но, за общуване с ангелите. След като била забравена нау­ката за съответствията и представянията, било записа­но Словото, в което всички думи и техните значения са съответствия, следователно, съдържат духовен или вътрешен смисъл, достижим за ангелите. Ето защо човекът, четейки Словото, го разбира според външното или буквалното значение, ангелите го възприемат според вътрешния или духовния смисъл. Всяка мисъл на ангела е духовна, всяка мисъл на човека е природна; независимо че изглеждат различни, тези два вида мисли все пак са едно цяло, понеже си съответстват. Затова, след като чове­кът се отделил от Небето и скъсал връзката с него, Гос­под определил Словото като средство за съединение на Небето с човека.
 


307.

Бих искал да опиша по какъв начин Небето се свързва с човека посредством Словото, като използвам няколко пасажа. Ето как е описан в Откровение Новият Йеруса­лим: „Видях ново небе и нова земя, а предишното небе и предишната земя бяха преминали. Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от Небето, стъкмен като невеста за жениха. (...) Градът е четвър­тит, а дължината му е колкото и широчината. Той из­мери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни. После измери стените му, които бяха сто чети­рийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ан­гелска. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни. (...) А дванайсетте порти бяха дванайсет бисе­ри. Стъгдите на града — чисто злато като прозрачно стъкло.“ (Откровение, 21:1, 2, 16-19, 21). човекът, който чете тези думи, ги разбира не иначе. освен според буквалния смисъл, а именно, че видимото небе и видимата земя ще погинат, после ще съществува новото небе, а върху новата земя ще слезе светият град Йерусалим, като всич­ки негови измерения отговарят на описаните. Но ангели­те, които се намират при човека, разбират това по съв­сем различен начин, тъй като разбират в духовен смисъл всичко онова, което човекът разбира в природен смисъл. Под новото небе и новата земя разбират новата Църква; под град Йерусалим, слизащ от Господ и от Небето, те разбират небесната доктрина на Църквата, дадена от Господ чрез откровението; под неговите дължина, шири­на и височина, които са еднакви - 12 000 стадия, - разби­рат всички блага и истини на тази доктрина в цялост; под градските стени разбират истините, които я ог­раждат; под размера на стените от 144 лакътя - мярка човешка, тоест ангелска, разбират всички истини, които ограждат доктрината; под дванадесетте порти на града, които са дванадесет бисера, разбират истините, въвеждащи в доктрината, понеже бисерът обозначава такива истини; под основите на стените, които са от драгоценни камъни, разбират познанията, върху които се основава доктрината; под чистото като стъкло злато, от което са построени градът и улиците му, те разби­рат -благото на любовта, което прави прозрачна доктри­ната с нейните истини. Ето как ангелите разбират това съвсем различно от човека. При тях природните мисли на хората преминават в духовни понятия; при това, те не знаят нищо за буквалния смисъл на Словото, например за новото небе и новата земя, за новия град Йерусалим, за неговите стени, за основите на стените и за техните размери. Все пак, мислите на ангелите са едно цяло с мис­лите на хората, понеже си съответстват: едно цяло почти така, както думите на говорещия и тяхното раз­биране при слушателя, който обръща внимание не на ду­мите, а единствено на техния смисъл. От тук става ясно по какъв начин Небето се свързва с човека посредством Словото. Ето още един пример от Словото: „В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и асирийци ще прихождат в Египет, и египтяни - в Асирия; и египтяни­те ще служат на асирийците. В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия, благословение посред земя­та, която Господ Саваот ще благослови, думайки: бла­гословен да е Моят народ - египтяни, и делото на ръце­те Ми - асирийци, и наследието Ми - Израил“ (Исай, 19:23-25). По какъв начин мисли човекът, четейки това, и по какъв начин мисли ангелът, може да се установи от буквалния смисъл на Словото и от вътрешния му смисъл. въз основа на буквалния смисъл човекът мисли, че египтя­ни и асирийци ще се обърнат към Господ, ще бъдат прие­ти от Него, и ще станат едно цяло с народа на Израил. Но ангелите, тръгвайки от вътрешния смисъл, си мис­лят за описания тук чрез него човек на духовната Църква, чието духовно начало е Израил, чието природно начало е Египет, и чиято разумност, стояща по средата, е Асур. Все пак, единият и другият смисъл са едно цяло, понеже си съответстват. От тук, макар че ангелите мислят ду­ховно, а хората мислят природно, те са свързани почти както душата и тялото. Значи, вътрешният смисъл на Словото е душата, докато буквалният му смисъл е тяло­то. Такова е Словото навсякъде; от тук става ясно, че то представлява средството за свързване на Небето с чове­ка и че неговият буквален смисъл служи като основа на тази връзка.

 

308.

Има също така свързване на Небето чрез Словото с оне­зи, които са извън Църквата и не притежават Словото, понеже Църквата Господня е вселенска и обитава във всички, които признават Божието и живеят в обич. След смъртта си те, наставлявани от ангелите, приемат Бо­жиите истини; за това виж по-долу в главата върху езич­ниците. Пред Господ вселенската църква на земята се явява сякаш един човек, съвсем като Небето; виж за това по-горе, гл.59-67, 68-72; обаче Църквата, в която се намира Сло­вото, а чрез него се познава Господ, е като сърцето и бе­лите дробове на този човек. Знае се, че всички вътреш­ности и всички крайници на тялото получават живот по различни пътища от сърцето и от белите дробове. Пак така живеят онези от рода човешки, които са извън при­тежаващата Словото Църква, образувайки крайниците на този човек. Следователно свързването на Небето чрез Словото с онези, които са далеч, може да бъде сравнено със светлината, която се разпростира от средата във всички посоки. Божията светлина е в Словото, където присъстват Господ и Небето. От това присъствие са осветлени дори онези, които са далеч; ако Словото го ня­маше, нещата биха стояли по съвсем друг начин: можем да разберем това чрез казаното по-горе за формата на Небето, според която се осъществяват всяко общуване и всяко съюзяване. Но тази тайна е разбираема за живеещи­те в духовната светлина, не и за онези, които са само в природната; защото живеещите в духовната светлина виждат ясно безброй предмети, които живеещите само в природната светлина или не виждат, или пък виждат мъгляво.

 

309.

Ако на тази земя не бе дадено такова Слово, земният чо­век щеше да бъде отделен от Небето и, следователно, не би бил разумно същество, защото човешкият разум съ­ществува из въздействието на небесната светлина. На тази земя човекът е така устроен, че не може да възпри­ема прякото откровение и да се научава от него на Божи­ите истини, както жителите на други планети, за което става дума в особена книжка. Хората повече от тях са по-топени в светското и от там във външното, докато именно вътрешните начала са онези, които възприемат откровението. Ако истините се приемаха от външните начала, те не биха се разбирали. Че такъв е човекът на тази земя, личи ясно по онези от Църквата, които, въпре­ки че знаят от Словото за Небето, за Ада, за живота след смъртта, все пак го отричат в сърцето си; между тях са и онези, които са добили славата на много учени сред останалите и за които трябва да се вярва, че знаят много повече от другите.

 

310.

На няколко пъти, разговаряйки с ангелите за Словото, ка­зах, че някои хора гледат на него презрително заради простия му слог; че съвсем нищо не знаят за неговия вът­решен смисъл и следователно не вярват, че в него е скри­та толкова много мъдрост. Ангелите отвърнаха, че слогът на Словото, макар по буквален смисъл да изглежда прост, все пак е такъв, че нищо не е сравнимо с него по превъзходство, понеже Божията мъдрост се крие там не само във всяко изречение, но и във всяка отделна дума и че тази мъдрост сияе в небесата. Искаха да кажат, че слово­то, като Божията Истина, е Светлина на Небето, понеже Божията Истина свети на Небето (виж гл. 132). Казаха също, че без такова Слово хората по нашата Земя биха били лишени от небесна светлина и следователно не би имало връзка между Небето и хората, понеже доколкото светлината на Небето пребивава при хората, дотолкова е налице връзка с Небето, както и откровение на Божия­та истина чрез Словото. Човекът не знае, че това свър­зване [с Небето] става чрез духовния смисъл на Словото, съответстващ на неговия природен смисъл; ето защо, човекът от тази Земя нищо не знае за духовната мисъл и духовния говор на ангелите, че те се различават от естествените човешки мисъл и говор; ако не се знае това, нито изобщо може да се разбере вътрешният смисъл, нито пък да се узнае, че чрез него може да се извърши та­кова свързване. Казаха също така, че ако човекът знаеше за наличието на такъв [духовен] смисъл и, четейки Словото, макар и малко се ръководеше от него, щеше да стиг­не до вътрешна мъдрост и, нещо повече, би се свързал с Небето по-здраво, защото щеше да проникне в идеи, по­добни на ангелските.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:32 AM

(Откровение, 21:1, 2, 16-19, 21)

 

21:1. И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.

 

21:2. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.

 

21:16. Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.

 

21:17. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.

 

21:18. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.

 

21:19. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,

 

21:21. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града - чисто злато като прозрачно стъкло.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:34 AM

(Исай, 19:23-25)

 

23. В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и Асур ще прихожда в Египет, и египтяни - в Асирия; и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу.

 

24. В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия; благословение ще има посред земята,

 

25. която Господ Саваот ще благослови, думайки: благословен да е Моят народ - египтяни, и делото на ръцете Ми - асирийци, и наследието Ми - Израил.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:36 AM

132.

Тъй като Божията истина е Светлината на Небето, всяка истина, където и да се намира, било в ангела, било из­вън него, било между Небесата или извън тях, излъчва светлина. Обаче истините извън Небесата не светят по същия начин, както тези, които са на Небесата, ами из­лъчват студена светлина, подобно на снега без топлина, защото истините извън Небето не извличат същността си от благото, както небесните истини; затова тях­ната студена светлина изчезва при досег до небесната светлина, а ако под нея се крие зло, обръща се на тъмни­на. На няколко пъти видях това, както и много други за­бележителни неща за светещите истини, които обаче ще пропусна.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users