Jump to content


Photo
- - - - -

34. За свързването на Небето с човешкия род 291-302


  • Please log in to reply
2 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 09:50 AM

34.
За свързването на Небето с човешкия род



291.

В църквата се знае, че всяко благо идва от Господа, а не от човека, и че никой не бива да си приписва което и да е добро; известно е също така, че злото идва от дявола. Ето защо говорещите според учението на Църквата каз­ват за онези, които вършат добро, говорят и проповяд­ват благочестиво, че са водени от Господа, докато об­ратното важи за онези, които живеят в злото и говорят нечестиво. Това не би могло да бъде, ако човекът не беше свързан с Небето и Ада, ако тази връзка не ставаше чрез неговата воля и чрез неговия разум, защото чрез тях тя­лото действа, а устата говори. Сега ще се каже какво представлява тази връзка.
 


292.

При всеки човек има добри и лоши духове: чрез добрите духове човекът се свързва с Небето, а чрез злите духове се свързва с Ада; както първите, така и вторите са от света на духовете, които е между Небето и Ада; за този свят ще стане дума подробно по-нататък. Когато духо­вете идват при човека, те проникват в цялата му памет, като от там влизат в цялата му мисъл; злите духове се настаняват в онези места от паметта и мисълта, които принадлежат на злото, докато добрите духове отиват там, където се намира доброто. Духовете изобщо не съз­нават, че са вътре в човека, но докато са в него, смятат, че всичко, принадлежащо на неговата мисъл и на неговата памет, им принадлежи. Не виждат човека, защото види­мото в нашия свят на слънчева светлина е скрито за тех­ните очи. Господ има голямата грижа духовете да не нау­чават, че са в човека, защото, ако случайно узнаят това, ще заговорят с него и тогава злите духове ще го погубят; понеже злите духове, бидейки свързани с Ада, желаят да погубят човека — не само като душа, тоест като вяра и любов, но и като тяло. Друго е, когато духовете не гово­рят с човека: тогава те не знаят, че от него идва онова, за което мислят и за което си говорят (понеже те гово­рят помежду си като хората), но вярват, че всичко това е тяхно собствено, а всеки обича и цени онова, което му принадлежи. Ето защо те са принудени да обичат и це­нят човека, въпреки че не го съзнават. Че такава връзка на духовете с човека съществува, ми е толкова познато от много години непрестанен опит, щото нищо не поз­навам по-добре.

 

293.

Духовете, които общуват с Ада, са свързани също с човека, защото човекът се ражда в злини от всякакъв вид, така че първо неговият живот произтича единствено от злини­те; ето защо, ако с човека не бяха съединени духове, сход­ни с него, той не би могъл да живее, нито би могъл да се удържа от своето зло и да се възражда. Злите духове го удържат в неговия живот, докато добрите духове го отк­лоняват от него; двата вида духове го държат в равнове­сие; бидейки в това равновесие, човек е свободен, тоест може да се откъсне от злините, да се извърне към добро­то и да го посее в себе си, което не би могло да стане, ако той не бе свободен; но той не би могъл да бъде свободен, ако духът от Ада не му въздействаше от една страна, а пък духът от Небето - от друга, докато самият човек се намира по средата. Беше ми показано, че човешкият живот, доколкото е в човека по наследство и значи от него самия, не би бил нищо, ако на човека не беше позволено да върши зло, както и пак би бил нищо, ако човекът не беше свободен. Никой не би могъл по принуда да върши добро, тъй като всяко дело, сторено по принуда. не трае дълго; докато благото, което човек приема свободно, пуска коре­ни в неговата воля и става сякаш негово собствено; ето защо човекът общува както с Ада, така и с Небето.
 


294.

Сега ще се каже какво е общуването с Небето чрез добри­те духове, какво е общуването с Ада чрез злите духове, и от тук, каква е връзката на Небето и на Ада с човека. Всички духове от света на духовете общуват с Небето или с Ада: злите духове - с Ада, добрите духове - с Небето. Небето е разделено на общества, Адът - също; всеки един дух принадлежи към някое общество, същест­вува чрез неговото въздействие и действа заедно с него; ето защо човек се съединява, също като с духовете, било с Небето, било с Ада и дори с онова общество там, към което принадлежи със своите чувства и своята лю­бов. Тъй като всички общества на Небето са разделени според любовта към благото и истината, а пък всички об­щества в Ада - според любовта към злото и лъжата. За небесните общества могат да се видят гл.41-45 и после гл.148-151.
 


295.

Към човека са придадени такива духове, какъвто е сам той относно чувствата или относно любовта, но добри­те духове са му пратени от Господ, докато злите духове човекът сам призовава. Духовете в човека се менят спо­ред промените на неговите чувства; едни са те в детст­вото, други в юношеството, едни са в младостта, други в мъжеството, трети са в старостта. В ранното детс­тво при него са духове, които живеят в невинността, т.е.. общуват с Небето на невинността, вътрешното или третото небе; през късното детство при него са ду­ховете, на които е присъща любов към познанието и те общуват с крайното или първото небе; по времето на юношеството и младостта при човека са духове, на кои­то е присъща любов към благото и истината - тоест такива, които пребивават в разумността, общувайки с второто или средното небе; в старостта пък при чове­ка са такива духове, които пребивават в мъдрост и не­винност, общуват с вътрешното или третото небе. Обаче това придаване — дело на Господ — се отнася само до онези, които могат да се преобразят или възродят. Друго е при онези, които не могат да се преобразят или възродят: към тях също са придадени добри духове, които да ги въздържат от злото, доколкото е възможно, но прякото свързване на тези хора е със злите духове, общу­ващи с Ада; ето защо, духовете са същите като хората, към които са придадени: ако обичат себе си, ако са среб­ролюбиви, ако са отмъстителни, ако са прелюбодейци, свързаните с тях духове са същите и обитават, така да се каже, в лошите им чувства. Колкото по-малко добрите духове удържат човека от злото, толкова повече злите го разпалват, и колкото повече злите страсти власт­ват, толкова повече злите духове се прилепват към него и не си отиват. Ето защо, злият човек се свързва с ада, докато добрият човек се свързва с Небето.

 

296.

Човекът бива управляван от Господ чрез духовете, защо­то е извън небесния порядък; раждайки се в адски злини, и значи напълно срещу Божия порядък, човекът трябва да се върне в порядъка, а може да се върне там само чрез ду­ховете. Различно щеше да бъде, ако човекът се раждаше в благото, тоест, според Божия порядък, защото тогава Господ нямаше да го управлява чрез духовете, а чрез самия порядък, тоест, чрез общото въздействие. Общото въз­действие ръководи човека относно онова, което преми­нава от мисленето и желанието в действие, следовател­но ръководи човека относно думите и делата, като и двете протичат според природния порядък, с който оба­че придадените към човека духове нямат нищо общо. Също така и животните са управлявани чрез общо въз­действие от духовния свят, понеже пребивават в поря­дъка на своя живот, който не са могли да извратят, или да разрушат, тъй като нямат разсъдък. За разликата между човека и животните виж по-горе, гл.39.

 

297.

Що се отнася по-нататък до свързването на Небето с човешкия род, то трябва да се знае, че Самият Господ прониква във всеки един човек според небесния порядък, колкото във вътрешните, толкова и в крайните му нача­ла, предразполага го към приемане на Небето. Той управ­лява крайните начала чрез вътрешните и същевременно управлява вътрешните чрез крайните, държейки в непре­късната връзка всичко и всякое при човека; това въздействие на Господ се нарича непосредствено, а другото въз­действие, което става чрез духовете, и което съществу­ва из първото, се нарича косвено. Прякото въздействие, деяние на Самия Господ, произтичайки от Неговата Бо­гочовешкост, прониква във волята на човека, а пък от во­лята прониква в неговия разум, т.е. прониква в благото на човека, а чрез благото прониква в неговата истина или, което е същото, в любовта, а чрез любовта във вярата; но не обратно, нито пък, още по-малко, във вярата без любовта, или в истината без благото, или в разума без во­лята. Това Божие въздействие, което е непрекъснато, при добрите се приема в благото, но не и при лошите, при които то бива или отблъсквано, или задушавано или изкривявано, така в духовен смисъл техният живот е ра­вен на смърт.

 

 

298.

Духовете, придадени към човека, както онези, които са свързани с Небето, така и онези, които са свързани с Ада, никога не му влияят със своята памет и мисъл, понеже, ако започнат да му въздействат със своите мисли, чове­кът ще смята, че онова, което е тяхно, му принадлежи (виж по-горе гл.256). Все пак, само чрез духовете в човека прониква любовта към благото и истината от Небето и любовта към злото и лъжата от Ада. Значи, доколкото чувствата на човека се съгласуват с онова, което му въздейства, дотолкова той ги приема в своята мисъл, понеже вътрешната му мисъл изцяло се определя от негови­те чувства или от неговата любов. От друга страна оба­че, доколкото чувствата не се съгласуват с небесните или адските влияния, дотолкова човекът не ги възприе­ма; от тук става ясно, че духовете не внушават на чове­ка мисълта, а само чувството на любов към благото или любов към злото, че човекът има избор, понеже е свободен, значи, може чрез мислите да приеме доброто и да отхвърли злото, защото знае от Словото какво е добро и какво е зло. Онова, което човекът приема в мисълта от чувствата, той го усвоява, обаче не усвоява онова, което не приема; от тук може да се установи какво е въздейст­вието на доброто от Небето и въздействието на злото от Ада при човека.

 

299.

Дадено ми бе да разбера от къде идват човешката трево­га, мъката на душата и вътрешната тъга, която нари­чат меланхолия; има духове, които все още не са се съю­зили с Ада, понеже са в първото си състояние — за него ще говоря по-нататък, когато стане дума за света на духове­те; те обичат несмилаеми и вредни вещества, като ос­татъците от храна, гниещи в стомаха, и затова се лекуват към местата в човека, където има такива вещества, защото им доставят радост; там те разговарят помеж­ду си според своята любов към злото и чувствата на тях­ната реч влияят върху човека: ако са противни на чувст­вата на човека, той изпитва тъга и меланхолично безпо­койство, а ако се съгласуват с тях, той изпитва радост и веселост. Тези духове се появяват близо до стомаха, ня­кои отдясно, други отляво, някои отдолу, други отгоре, някои по-близо, други по — далеч - различно според чувства­та, които изпитват. Опитът ме научи и ме убеди, че от тях произтича душевната тревога; видях ги, чух ги, усе­тих тревогата, която пораждаха, говорих с тях; когато си отиваха, тревогата спираше; когато се връщаха, и тревогата се връщаше; усещах, че тя нараства и намаля­ва според тяхното приближаване и отдалечаване. От тук разбрах защо някои, които не знаят що е съвест, понеже я нямат, приписват тъгата на стомашни болки.

 

300.

Обаче свързването на Небето с човека не е като връзката на един човек с друг, понеже е съединяване с вътрешното начало, присъщо на неговия дух, тоест, съединяване с ду­ховния или вътрешен негов човек, а с неговия природен или външен човек има връзка чрез съответствията, за която ще се говори в следващата глава, където става дума за свързването на Небето с човека чрез Словото.
 


301.

Там ще кажем, че свързването на Небето с рода човешки и неговото свързване с Небето е такова, щото първото зависи за своето съществуване от второто, и обратно.

 

302.

Като говорих с ангелите за свързването на Небето с чо­вешкия род, казах: хората на църквата също заявяват, че всяко благо идва от Господ и при човека има ангели, но малцина вярват, че те са свързани с човека, а още по-мал­ко, че обитават в неговата мисъл и неговото чувство. На това ангелите ми отвърнаха, че знаят за тези вярвания по света, особено в църквата, което ги учудваше, защото там все пак съществува Словото, учещо хората за Небе­то и за свързването му с човека; това свързване е тако­ва, че човекът никак не би могъл да мисли без духовете. придадени към него, и неговият духовен живот зависи от това свързване. Казаха ми също така причината за неве­жеството по този въпрос: човекът вярва, че живее сам по себе си, без връзка с Първото Битие на живота, и не знае, че тази връзка става чрез Небето и ако бъде прекъс­ната, човекът веднага ще падне мъртъв. ако повярва, че всяко благо идва от Господ, а всяко зло идва от ада - както всъщност стоят нещата - човек не ще си приписва заслуги за доброто, нито ще му се вменява злото, понеже във всяко благо, което той мисли или върши, ще съзира Господ, а пък всяко зло, което му влияе, ще отпраща на­там, откъде е дошло — към Ада. Но понеже човекът не вярва в никакво въздействие от Небето или от Ада, смя­та, че всичко, което мисли и желае, бива в него самия и идва от него самия, той прави злото свое собствено при­тежание, докато благото, което му въздейства, осквер­нява с чувството, че е негова заслуга. 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:24 AM

39.

Накрая ще припомня една тайна относно ангелите на трите небеса, която досега, поради неразбирането на степените, не е дошла наум никому. Във всеки ангел, както във всеки човек, има скрита или висша степен, нещо скрито или висше, в което най-напред и най-отблизо се влива Божественото от Господ, което после, от това вътрешно, разпределя всички качества според степените на порядъка. Ето това скрито или висше може да се нарече вход на Господа към ангела и към човека, или Негово собствено убежище в тях. Чрез това скрито или висше човекът е човек и се различава от низшите животни, които го нямат. Затова човекът, за разлика от животните, може да бъде издигнат от Господ при Него чрез всичките си вътрешни начала, като интелект и душа, може да вярва в Него, може да го възлюби и да го съзре, да получи разумност и мъдрост и да говори смислено. Ето защо той живее вечно. Но онова, което Господ предвижда и разполага във вътрешното скривалище на ангела, не се явява в неговите възприятия, то се намира над неговите мисли и надвишава неговата мъдрост.
 



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 06 November 2016 - 08:24 AM

256.

На нито един ангел или дух не подобава да говори с чове­ка според своята памет, а според паметта на човека. Впрочем ангелите и духовете имат памет, също като чо­веците. Ако обаче някой дух заговори с човека из своята памет, човекът ще вземе мислите, узнати така, за свои, въпреки че те са на духа; това е същото като да си спом­няш неща, които никога не си чувал или пък видял. Беше ми дадено да узная от опит, че е така. Ето защо някои древни поддържали мнението, че след няколко хиляди го­дини ще се завърнат в своя предишен живот и към свои­те предишни дела, дори че наистина са се завърнали. Този извод те направили от обстоятелството, че понякога им се явявали един вид спомени за неща, които обаче ни­кога не са видели или пък чували. Това е така, понеже духо­вете някога са въздействали върху идеите на техните мисли според своята памет.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users