Jump to content


Photo
- - - - -

32. За състоянието на невинност на ангелите на Небето 276-283


  • Please log in to reply
6 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 09:43 AM

32.
За състоянието на невинност 
на ангелите на Небето



276.

Малцина по света знаят какво е невинност и каква е ней­ната същност, а онези, които живеят в злото, съвсем не са сред тях; вярно, тя е видима за очите - например в ли­цата, думите и жестовете, предимно на децата - но хо­рата все пак не я познават, още по-малко [разбират], че тя е човешкото начало, в което се крие Небето. За да стане разбираемо, бих искал да вървя подред, като разка­жа най — първо за невинността на детството, след това за невинността на мъдростта и накрая за състоянието на Небето относно невинността.

 

277.

Невинността на детството или на децата не е истинс­ка невинност, тъй като се проявява само във външната форма, но не и във вътрешната. При все това даже от нея можем да разберем какво представлява невинността, понеже тя струи от лицата на децата, от техните жес­тове, от техните първи думи въздейства [върху всич­ки околни; обаче, детската невинност не е истинска не­винност, защото] децата още нямат вътрешна мисъл, дори не знаят що е добро и зло, или що е истинно и лъ­жовно, от които се ражда мисълта. Ето защо те нямат собствена разсъдливост, нямат предварителни замисли или решения, следователно, не крият и злостни намере­ния. При тях няма нищо, присъщо на любовта към себе си и към света, понеже те не приписват нищо на себе си са­мите, а всичко, което им е дадено, отнасят към своите родители. Те са доволни от онова малко и дребно, което им се подарява, и искрено му се радват. Не се безпокоят за храна и дрехи, нито пък се тревожат за бъдещето. Не се заглеждат много в света и значи не осъзнават много неща. Обичат своите родители, дойките си и своите връстници, с които невинно играят. Те искат да бъдат водени, слушат и се подчиняват; и понеже са в това със­тояние, приемат всичко като част от живота. Ето как, без те сами да знаят откъде, в тях започват да се изграж­дат маниери на прилично държане, реч, начала на памет и мисъл, като средство за чието получаване и закрепване служи състоянието на невинност. Но тази невинност, както казах по-горе, е външна, защото се проявява само в тялото, но не и в ума. Умът на детето още не се е обра­зувал, тъй като умът съдържа разума и волята, а също ид­ващите от тях мисъл и чувство. От Небето ми се каза, че децата са под особеното благоволение на Господ и вър­ху тях въздейства вътрешното небе, където власт­ва състоянието на невинност; това въздействие проник­ва във вътрешните начала на децата само чрез тяхната невинност. От тук идва невинността, проявя вана в лица­та и жестовете на децата; именно тя въздейства дъл­боко върху родителите и поражда любовта, която се на­рича родителска любов.

 

278.

Невинността на мъдростта е истинска невинност, по­неже е вътрешна, присъща на самия ум, следователно на волята и разума; щом като във волята и разума има невин­ност, там има мъдрост, понеже тя е в разума и волята; затова на Небето казват, че невинността обитава в мъдростта, че колкото мъдрост има ангелът, толкова е и неговата невинност. Ангелите го потвърждават с това, че онези, които са в състояние на невинност, не смятат никое благо за свое, а всичко получено приписват на Господ; че искат да бъдат водени от Него, а не от себе си; че обичат всяко благо, радват се на всяка исти­на, понеже съзнават и разбират, че да обичаш благото, тоест, да го желаещ и да го вършиш, значи да обичаш Господ, а да обичаш истината значи да обичаш ближния; че живеят доволни от онова, което имат, малко или много, защото знаят, че получават толкова, колкото им трябва: малко, комуто малко е потребно, и много, кому­то е потребно много; че сами те не знаят какво им е по­лезно - знае го само Господ, за когото всичко, което Той провижда, е вечно. Именно поради това ангелите не се тревожат за бъдното, наричайки тревога за бъдното грижата за утре, която била, казват те, мъка по загуба­та или неполучаването на неща, които не са необходими за живота. Никога не действат с приятели, водени от лоши цели, а [водени] от благото, справедливото и иск­реното. Наричат действието със зъл умисъл коварство, от което бягат сякаш от змийска отрова, понеже то е напълно противоположно на невинността. Тъй като не обичат нищо повече от това, да ги ръководи Господ, и понеже приписват Нему всичко, което получават, те са отдалечени от собственото си „Аз", а колкото по-отда­лечени са от собственото си „Аз", толкова повече Гос­под се влива в тях. Ето защо онова, което чуват от Него - било от Словото, било от проповед - те не зат­варят в паметта, а веднага му се подчиняват, което зна­чи, че го възжелават и го изпълняват; самата им воля е тяхната памет. повечето такива ангели изглеждат прости на външен вид, обаче във вътрешните си начала са мъдри и благоразумни. Тях разбира Господ, казвайки: „Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Ма­тей, 10:16); такава е невинността, която наричат невинност на мъдростта. Понеже невинността не си при­писва никое благо, а отнася всяко благо към Господ и по­неже обича да бъде ръководена от Него, приемайки всяко добро и всяка истина, от които идва мъдростта, чове­кът е сътворен така, щото като дете да бъде във вън­шната невинност, а като старец да бъде във вътрешна невинност, та да може чрез първата да преминава във втората и чрез втората да се връща в първата. Дори с възрастта тялото се смалява и старецът става сякаш дете, но мъдро дете, т.е. ангел, понеже ангелът наисти­на е мъдро дете във висшия смисъл. Ето защо, в Словото детето обозначава невинния, а старецът обозначава мъдреца, в когото се намира невинността.

 

279.

Същото става с всеки, който се възражда; възраждането е повторното раждане като духовен човек; първо чове­кът се въвежда в детската невинност, която е в това, че той нито може да знае някоя истина, нито може да вър­ши някое благо от себе си, а единствено из Господ и в това, че желае и се стреми към благото и истината само защото те са благо и истина. Господ му ги дава с години­те. Първо го довежда до знание за тях, след това от зна­нието го отвежда към разумността, а накрая от разум­ността до мъдростта, винаги съпътстван от невин­ността, която, както беше казано, е в признанието, че човекът нито може да познава нещо истинно, нито може да направи нещо благо от себе си самия, ами само из Господ. Без тази вяра и без нейното разбиране никой не може да приеме каквото и да е от Небето; тъкмо в това се състои невинността на мъдростта.

 

280.

Понеже невинността е в това, да бъдеш воден от Господ, а не от себе си самия, то всички, които са на Небето, пребивават в невинност, защото всички там обичат да бъдат водени от Господ. Знаят, че да се водиш от самия себе си значи да се водиш от себичност, тоест от себе­любие, а онзи, който обича себе си, не допуска чуждо вода­чество. Ето защо, колкото повече ангелът е в невин­ността, толкова повече е на Небето, тоест, толкова повече пребивава в Божието благо и Божията истина, защо­то да живееш в тях означава да бъдеш на Небето. Пора­ди тази причина небесата се различават също и според невинността: онези, които обитават в последното или първото небе, са в първата или последната степен на не­винност; които са в средното или второто небе, са във втората или средната степен; които пък са в третото или вътрешно небе, са в невинност от трета или вът­решна степен; последните са самата небесна невинност, защото повече от всички обичат да бъдат водени от Господ като деца от своя баща. Щом като чуят Божията истина - било пряко от Господ, било чрез Словото или чрез проповедите, те веднага я приемат във волята си, правят я част от себе си и я прилагат в живота. Ето защо, те имат и много повече мъдрост, в сравнение с ан­гелите от по-висши небеса (виж гл.270 - 271). Тъй като са такива, тези ангели стоят най-близко до Господ, от ко­гото произтича тяхната невинност, и са толкова разде­лени от своето „Аз“  щото може да се каже, че живеят в Самия Господ. Имат прост външен вид и изглеждат в очите на ангелите от по-нисшите небеса като деца или мъничета; изглеждат такива, които не знаят много, въп­реки че всъщност са най-мъдрите от небесните ангели. Знаят, че нямат мъдрост от себе си самите, че в знание­то за това е истинската разумност, както и че онова, което знаят, е нищо спрямо онова, което не знаят. Те казват, че да знаеш, да признаваш и да разбираш това е пър­вата крачка към мъдростта. Тези ангели са голи, защото голотата съответства на невинността.

 

281.

Говорих надълго с ангелите за невинността и научих, че невинността е същина на всяко благо, а от тук, че благо­то дотолкова е благо, доколкото в него има невинност, следователно, мъдростта дотолкова е мъдрост, докол­кото се ръководи от невинността. Същото важи за лю­бовта, обичта [Към ближния], вярата. Научих също, че никой не може да проникне на Небето, ако в него няма не­винност, както се разбира от думите на Господ: „Оста­вете децата да дохождат при Мене и не им пречете, за­щото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него“ (Марк, 10:14-15, Лука, 18:16-17). Под „деца” тук, но също и на други места из Словото, се разбират невинните. Състоянието на невинност е описано от Господ също и при Матей (6:24-28), но само чрез съот­ветствия: благото е благо, доколкото съдържа невин­ност, защото всяко благо идва от Господ, а невинност е желание да бъдеш ръководен от Господ. Ангелите ме ос­ведомиха също така, че нито истината може да се съе­дини с благото, нито пък благото може да се свърже с ис­тината другояче, освен чрез невинността. Ето защо ан­гелът не е ангел на Небето, ако в него няма невинност, защото Небето не може да бъде в никого, преди истина­та да се е свързала с благото в него. Затова единението на истина и благо се нарича небесен брак, а небесният брак е Небето. Бях осведомен също така, че истинната съпружеска любов извежда своето съществуване от не­винността, тоест от единението на благо и истина, в което има две души - на съпруга и на съпругата. Когато това единение слезе [descendit] в нисшата сфера, то до­бива облика на съпружеска любов, понеже съпрузите, като техните души, се обичат взаимно. Ето защо при съпружеската любов има игра, сходна с детската или тази на невинността.

 

282.

Тъй като при ангелите на Небето невинността е самата същина на благото, то е очевидно, че Божието благо, про­изтичащо от Господ, е самата невинност, понеже тъкмо това благо се влива в ангелите и въздейства на вътреш­ните им начала, като ги предразполага и приспособява да възприемат всяко благо от Небето. Същото става при децата, чиито вътрешни начала не само се образуват чрез проникване на невинността, идваща от Господ, но и постоянно се приспособяват и предразполагат, за да при­емат благото на небесната любов, понеже благото на не­винността, бидейки, така да се каже, самата същина на всяко благо, действа чрез вътрешните начала [на чове­ка]. От това може да се установи, че всяка невинност идва от Господ: затова Господ в Словото се нарича агнец, а агнецът обозначава невинността. Тъй като невинност­та е сърцевината на цялото небесно благо, тя толкова въздейства върху душите, че на онези, които я усещат (това става, когато наблизо е ангел от вътрешното небе), им се струва, че са изгубили власт над себе си и ги понася такова щастие, такова чувство на възнасяне, че всяка земна радост им изглежда нищо, сравнена с това. Го­воря така, защото и аз съм го изпитал.

 

283.

Всички, които живеят в благото на невинността, са тол­кова повече повлияни от нея, колкото повече са в благо­то на невинността. Ала онези, които не живеят в благо­то на невинността, не са повлияни от нея. Ето защо обитаващите Ада са напълно враждебни към невинността. Те дори не знаят, що е невинност. Онези от Ада са такива, че колкото по-невинен е някой, толкова повече те се разпалват от желание да му навредят. Тъкмо затова те не могат да понасят малки деца; щом като ги видят, в тях се събужда жестокият стремеж да им сторят нещо лошо. От тук става ясно, че собственото „Аз“ на човека, а също и себелюбието, са противни на невинността, за­щото всички, които населяват Ада, пребивават в себич­ност, както и в себелюбие.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 06:13 PM

270.

Сега ще кажа нещо за мъдростта на ангелите от трето­то или вътрешното небе и колко тя превъзхожда мъд­ростта на ангелите от първото или последното небе. Мъдростта на ангелите от третото или вътрешно небе е непостижима дори за ангелите, които обитават в последното небе, понеже вътрешните начала на ангели­те от третото небе са отворени в третата степен, а началата на ангелите от първото небе - само в първата. Всяка мъдрост расте навътре и се усъвършенства във вътрешните начала, според това, колко те са отворени (гл.208 и 267). Тъй като вътрешните начала на ангелите от третото или вътрешното небе са отворени в тре­тата степен, Божиите истина са сякаш изписани в тях, тъй като вътрешните начала на третата степен пове­че, отколкото началата на първа или втора, се съгласу­ват с формата на Небето, а пък формата на Небето про­изтича от Божията истина, значи, изградена е според Бо­жията мъдрост. Ето защо Божиите истини се явяват за тези ангели като изписани, вложени в тях, или вродени — когато ги чуват, те незабавно ги признават и осъзнават, а после ги виждат сякаш поставени вътре в тях. Понеже са такива, ангелите от тези небеса никога не разсъжда­ват над истините, още по-малко пък спорят дали някоя истина е достоверна или недостоверна; нито знаят как­во е да вярваш или да имаш вяра, и питат: какво е вяра, щом като аз усещам и виждам, че нещата са такива? Те поясняват това чрез следното сравнение: ако някой види дом заедно с различните предмети в него и около него, би било нелепо да каже някому, че трябва да вярва в тяхното съществуване, и в това, че те са такива, каквито изглеж­дат. Или, ако някой види градина с дървета и плодове, не­лепо ще бъде да каже на някого да има вяра в това, че гра­дината е градина, че дърветата и плодовете са дървета и плодове, щом другият ясно ги вижда със своите очи. Ето защо ангелите там не споменават вярата, нито имат никаква идея за нея, не умуват върху божествените истини, а още по-малко спорят дали някоя истина е дос­товерна. Обаче ангелите от първото или крайното небе нямат Божиите истини записани върху вътрешните си начала, понеже за тях е открита само първата степен на живота; затова те разсъждават над истините, а пък които разсъждават, едва ли виждат нещо повече от пред­мета, който разглеждат, или излизат извън предмета единствено, за да потвърдят някак си своите заключения и, след като ги потвърдят, казват, че това било предме­тът на вярата и че те вярвали. Говорих по този въпрос с ангелите, които ми казаха, че между мъдростта на ан­гелите от третото небе и мъдростта на ангелите от първото небе има разлика като между светлото и тъмното. Дори сравниха мъдростта на ангелите от трето­то небе с великолепен дворец, разположен сред безкрайна райска градина, пълен с всичко необходимо за живота и за­обиколен от всякакви красоти. Ангелите, които са в ис­тините на мъдростта, могат да влизат в двореца и да виждат всичко в него, да бродят из градините накъдето си искат и да се наслаждават на всички чудеса. Иначе сто­ят нещата при онези, които разсъждават върху истини­те, а още повече при онези, които спорят за тях; тъй като не виждат истините чрез светлината на истина­та, а ги черпят от чужди мисли, или пък от буквалния смисъл на Словото, понеже не разбират вътрешния. Те казват, че на истините трябва да се вярва, или че хората трябва да имат вяра в онова, което те самите не искат по-дълбоко да погледнат. За тях ангелите казаха, че те не могат да се доближат и до първия праг на двореца на мъд­ростта, още по-малко да влязат в него или да се разхож­дат из неговите градини, защото се спират още при пър­вата си крачка. Иначе стоят нещата при онези, които са в самите истини: нищо не ги задържа да вървят напред безспир, а съзрените истини водят всекиго, накъдето по­иска, и разкриват пред него широки полета, понеже всяка истина се простира до безкрай и е свързана с много дру­ги. Казаха още, че мъдростта на ангелите от вътрешно­то небе се състои в това, че те виждат Божието и не­бесното във всеки предмет и множество чудеса в цели поредици от предмети. Защото всичко, което се явява пред очите им, е съответствие; така, когато виждат дворци и градини, техният взор не се спира върху онова, което им стои пред очите, ами прозира вътрешното съ­държание, от което то произтича, тоест онова, на кое­то то съответства. Тези начала им се явяват във вся­какви разнообразни форми, ангелите виждат едновременно и непрекъснато безброй неща, които радват умовете им толкова, че ги карат да се чувстват извън себе си са­мите. Че онова, което се появява на Небето, съответства на Божественото, идващо при ангела от Господ, може да се види по-горе (гл. 170-176).

 



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 06:13 PM

271.

Ангелите от третото небе са такива, защото биват в любов към Господ, а тя отваря вътрешните начала на техния ум в трета степен и е приемник на всяка мъд­рост. Трябва да се знае също, че ангелите от вътрешно­то небе постоянно усъвършенстват мъдростта и то различно от ангелите на последното небе. Ангелите от вътрешното небе не затварят Божиите истини в па­метта, нито правят от тях наука, а още щом като ги чуят, ги разбират и ги прилагат в живота. Ето защо, ис­тините остават сякаш записани в тях, понеже онова, ко­ето някой превръща в живот, става по такъв начин част от самия него. Иначе става обаче при ангелите от пос­ледното небе, които първо събират Божиите истини в своята памет, съхраняват ги като наука, а от там ги из­викват повторно и усъвършенстват чрез тях своя инте­лект; без да постигат вътрешно истинността им, те възжелават истините и ги прилагат в живота; съответ­но, истините са им тъмни. Струва си да се запомни също, че ангелите от третото небе усъвършенстват мъдростта чрез слушане, а не чрез гледане; онова, което те чуват от проповедите, не влиза в тяхната памет, а веднага го възприемат и то тутакси влиза в тяхната воля, става част от живота, а онова, което виждат с очите си, прониква в тяхната памет, те го обмислят и го обсъждат. От тук става вече ясно, че за тях пътят на слуха е пътят към мъдростта, като това идва от съот­ветствието, защото ушите съответстват на послу­шанието, а послушанието е животът; очите обаче съответстват на разума, а пък разумът е учението. Състо­янието на тези ангели е описвано на ред места в Слово­то; ето у Иеремия: „Ще вложа Моя закон във вътреш­ността им и ще го напиша на сърцата им. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: „поз­найте Господа“ , защото всички, от малък до голям, сами ще ме знаят“ (Иеремия, 31:33-34). Също така при Матей: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Матей, 5:37). Онова, което е 
в повече, именно затова идва от лукавия, защото не идва от Господ; истините, присъщи на ангелите от трето­то небе, са от Господ, защото те живеят в любовта към Него Самия. Любовта към Господ на това небе означава да желаеш и да твориш Божията истина, защото Божията истина е Господ на Небето.


 



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 06:15 PM

Марк, 10:14-15

 

14. Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

 

15. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 06:16 PM

Лука, 18:16-17

 

16. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

 

17. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 06:19 PM

Матей (6:24-28)

 

24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

 

25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

 

26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

 

27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

 

28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 06:21 PM

(Ма­тей, 10:16)

 

16. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users