Jump to content


Photo
- - - - -

31. За мъдростта на небесните ангели 265-275


  • Please log in to reply
13 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 09:39 AM

31.
За мъдростта на небесните ангели



265.

Трудно може да се разбере каква е мъдростта на ангелите, защото тя толкова превъзхожда човешката, щото не може да има сравнение, и защото трансцендентното из­глежда непостижимо за разбиране. За да се опише тя, слу­жат някои неизвестни факти, които дълго са били позна­ти, но сега са като сенки в разума и скриват предмета, какъвто е по своята същност. Тези истини могат да бъ­дат отново узнати и, веднъж узнати, могат да бъдат разбрани, но само ако разумът извлича наслада от тях, по­неже насладата, идвайки от любовта, носи светлина, а небесната светлина просветлява онези, които обичат Божественото и небесната мъдрост.

 

266.

Каква е мъдростта на ангелите, може да се установи по това, че те пребивават в светлината на небесата, а пък небесната светлина по своята същност е Божията исти­на или Божията мъдрост, като еднакво озарява вътреш­ния поглед на ангелите, който е умът, и външното им зрение, каквото са очите. За това, че небесната светли­на е Божията истина или Божията мъдрост, може да се види по-горе (гл.126-133). Освен това ангелите обитават също в небесната топлина, която по своята същност е Божието благо или Божията любов; от небесната топли­на произлизат техните чувства и тяхното желание за мъдрост; за това, че топлината на Небето е Божието благо или Божията любов, може да се види в гл. 133-140. Че ангелите са толкова надарени с мъдрост, че могат да се нарекат мъдрости, може да се заключи от обстоятелст­вото, че всички техни мисли и чувства протичат според формата на Небето, която е формата на Божията мъд­рост, както и че тяхното вътрешно начало, което възп­риема мъдростта, е съставено по същата форма. За това, че мислите и чувствата на ангелите следват фор­мата на Небето, което важи също за техните разумност и мъдрост, виж гл.201-212. Че ангелите притежават мъд­рост във висша степен, може да се установи по това, че речта им е реч на мъдростта, Която се лее непосредст­вено и спонтанно от мисълта, а тя идва от чувствата; значи ангелската реч е мисъл из чувството, добила Външ­на форма; затова нищо, най-вече нищо външно (чужди мисли, които се вмъкват в човешкото слово) не откъсва ангелите от Божието влияние. За това, че речта на анге­лите е реч на техните мисли и чувства, може да се види по-горе (гл.234-245). За ангелската мъдрост допринася също обстоятелството, че всичко, което те виждат с очите и [което] усещат със сетивата, се съгласува с тях­ната мъдрост, защото всички предмети при тях са съответствия и значи външни представяния на онова, кое­то се отнася към мъдростта. Че всичко, което се явява на Небето, представлява съответствие на вътрешните начала на ангелите и значи е представяне на тяхната мъд­рост, виж по-горе (гл.170-182). При това, мислите на анге­лите не са притискани или ограничени, както човешките мисли, чрез идеи, които да произтичат от времето и пространството, защото времето и пространството са присъщи на природата, а природното отвлича ума от духовното и лишава погледа на разума от широта. За това, че идеите на ангелите съществуват без време и без пространство, че, сравнени с човешките, са неограниче­ни, може да се види в гл.162-169 и 191-199. При това, мис­лите на ангелите не се свеждат до земното и материал­ното, нито се прекъсват от житейски грижи и нужди; те не отвличат ангелите от щастието на мъдростта, както става с мислите човешки в света. Господ им дава всичко даром: обличат се даром, хранят се даром, имат жилища даром (виж гл.181-190); освен всичко това, даря­ват им се радости и наслади според мъдростта, приема­на от Господ. Казах това, за да се знае откъде ангелите имат толкова мъдрост.

 

267.

Ангелите могат да приемат толкова мъдрост, защото техните вътрешни начала са отворени, както и защото мъдростта, подобно на всяко съвършенство, се разраст­ва към вътрешните начала според тяхната отвореност. Във всеки ангел има три степени на живот, които съответстват на трите небеса (виж гл.29-40); ангелите, у които е отворена първата степен, са в първото или крайното небе; онези, при които е отворена втората слепен, са във второто или средното небе; докато анге­лите, при който е отворена третата степен, са в тре­тото или вътрешното небе. Мъдростта на ангелите се разпредели според тези степени; от тук, мъдростта на ангелите от вътрешното небе превъзхожда несравнимо мъдростта на ангелите от средното небе, която пък многократно превъзхожда мъдростта на ангелите от последното небе (виж по-горе гл.209 - 210); какво са степе­ните, може да се види по-горе (гл.38). Тази разлика произ­тича от там, че във висшата степен мъдростта се със­тои от единични положения, а в нисшата степен е обща и общите начала съдържат единичностите. Единичните положения се отнасят към общите начала така, както хи­ляди или десетки хиляди към едно; също така се съотнася мъдростта на ангелите от висшите небеса спрямо мъд­ростта на ангелите от нисшите небеса. Но тяхната мъдрост по същия начин превъзхожда и човешката мъд­рост. Човекът обитава в телесното и неговата сетив­ност, а пък човешката телесна сетивност заема най-нис­шето равнище. От тук става ясно каква е мъдростта на онези, които мислят според сетивното и се наричат чув­ствени натури - без съмнение на тях не е присъща никак­ва мъдрост, а единствено наука. Съвсем иначе е при хора­та, чиито мисли се издигат над сетивното, и още повече при онези, чиито вътрешни начала са отворени за не­бесната светлина.

 

268.

Колко голяма е мъдростта на ангелите, може да се изве­де от обстоятелството, че всички на Небето общуват, като мъдростта и разумността на един се съобщава на друг; Небето е общност на всички блага. Причината: не­бесната любов е такава, че всеки иска онова, което е не­гово, да принадлежи и на другите. Ето защо на Небето никой не осъзнава своето благо като благо, ако не го спо­деля с друг - от тук произтича небесното щастие. Това е дадено на ангелите от Господа, чиято Божия любов има такова естество. На мен също така ми бе дадено от опит да узная, че такова е общуването на Небето. Един път няколко прости души били възнесени на Небето и след като отишли там, веднага усвоили ангелската мъд­рост и започнали да разбират онова, което преди не мо­жели да разберат, както и да говорят онова, което в пре­дишното си състояние не можели да произнесат.

 

269.

Не може да се опише с думи каква е мъдростта на ангели­те, но тя може да се изясни чрез няколко общи твърде­ния. Ангелите могат да изразят само с една дума онова, което човек не може да стори и с хиляди, а освен това в едната ангелска дума са заложени безброй неща, които ду­мите на човешките езици не могат да предадат. Отдел­ните слова, които ангелите изричат, съдържат верига от тайни мъдрости, които човешките науки никога не ще достигнат. Онова, което не изчерпват с думите на своята реч, ангелите допълват със звука, който съдържа чувството им спрямо предмета. Както се каза по-горе (виж гл.236 и 241), те изразяват своите чувства чрез зву­ците, а чрез думите изразяват идеите на мислите, които идват от чувствата. Ето защо онова, което се чува на Небето, наричат неизразимо. По същия начин ангели­те могат да съберат в малко слова всичко, написано в ко­ято и да било книга, придавайки на всяка една дума смисъл, който я издига до вътрешната мъдрост. Речта им е съз­вучна с чувствата, а всяка дума е съзвучна с идеите; думи­те им се менят по безброй начини според редиците пред­мети, които в своята цялост са предмет на тяхната ми­съл. Само по звука на речта и по няколко произнесени сло­ва вътрешните ангели могат да узнаят целия живот на говорещия, защото могат да разберат по менливите зву­ци, идващи от идеите в думите, неговата господстваща любов, в която сякаш са изписани подробностите на не­говия живот. От тук проличава каква е мъдростта на ан­алите: тяхната мъдрост се отнася към човешката като десет хиляди към едно, бидейки сравнима с отношението на безбройните движещи сили в цялото тяло към предизвиканото от тях движение, което за човешките сетива изглежда като единично, или пък с отношението на хиля­дите предмети, които се виждат със съвършен микрос­коп, към единия видим с невъоръжено око мъгляв пред­мет. Искам да поясня това положение с един пример: един ангел описа, според своята мъдрост, възраждането, като представи по определен ред тайни за него, на брой чак до сто, а всяка тайна съдържаше идеи, в които имаше други вътрешни тайни; правеше така отначало докрай, обяснявайки как се зачева наново духовният човек, как ся­каш е носен в утробата, ражда се, расте и последовател­но се усъвършенства. Ангелът каза, че би могъл да увели­чи тайните до хиляди; че онова, което е говорил, важи само за възраждането на външния човек и че има безброй много повече тайни за възраждането на вътрешния човек. От това, а също от много други неща, които чух от ангелите, ми стана ясно колко голяма е ангелската мъд­рост, и съответно, колко голямо е невежеството на човека,които почти нищо не знае за възраждането, нито пък познава някои момент от процеса на възраждането, който протича в него.

 

270.

Сега ще кажа нещо за мъдростта на ангелите от трето­то или вътрешното небе и колко тя превъзхожда мъд­ростта на ангелите от първото или последното небе. Мъдростта на ангелите от третото или вътрешно небе е непостижима дори за ангелите, които обитават в последното небе, понеже вътрешните начала на ангели­те от третото небе са отворени в третата степен, а началата на ангелите от първото небе - само в първата. Всяка мъдрост расте навътре и се усъвършенства във вътрешните начала, според това, колко те са отворени (гл.208 и 267). Тъй като вътрешните начала на ангелите от третото или вътрешното небе са отворени в тре­тата степен, Божиите истина са сякаш изписани в тях, тъй като вътрешните начала на третата степен пове­че, отколкото началата на първа или втора, се съгласу­ват с формата на Небето, а пък формата на Небето про­изтича от Божията истина, значи, изградена е според Бо­жията мъдрост. Ето защо Божиите истини се явяват за тези ангели като изписани, вложени в тях, или вродени — когато ги чуват, те незабавно ги признават и осъзнават, а после ги виждат сякаш поставени вътре в тях. Понеже са такива, ангелите от тези небеса никога не разсъжда­ват над истините, още по-малко пък спорят дали някоя истина е достоверна или недостоверна; нито знаят как­во е да вярваш или да имаш вяра, и питат: какво е вяра, щом като аз усещам и виждам, че нещата са такива? Те поясняват това чрез следното сравнение: ако някой види дом заедно с различните предмети в него и около него, би било нелепо да каже някому, че трябва да вярва в тяхното съществуване, и в това, че те са такива, каквито изглеж­дат. Или, ако някой види градина с дървета и плодове, не­лепо ще бъде да каже на някого да има вяра в това, че гра­дината е градина, че дърветата и плодовете са дървета и плодове, щом другият ясно ги вижда със своите очи. Ето защо ангелите там не споменават вярата, нито имат никаква идея за нея, не умуват върху божествените истини, а още по-малко спорят дали някоя истина е дос­товерна. Обаче ангелите от първото или крайното небе нямат Божиите истини записани върху вътрешните си начала, понеже за тях е открита само първата степен на живота; затова те разсъждават над истините, а пък които разсъждават, едва ли виждат нещо повече от пред­мета, който разглеждат, или излизат извън предмета единствено, за да потвърдят някак си своите заключения и, след като ги потвърдят, казват, че това било предме­тът на вярата и че те вярвали. Говорих по този въпрос с ангелите, които ми казаха, че между мъдростта на ан­гелите от третото небе и мъдростта на ангелите от първото небе има разлика като между светлото и тъмното. Дори сравниха мъдростта на ангелите от трето­то небе с великолепен дворец, разположен сред безкрайна райска градина, пълен с всичко необходимо за живота и за­обиколен от всякакви красоти. Ангелите, които са в ис­тините на мъдростта, могат да влизат в двореца и да виждат всичко в него, да бродят из градините накъдето си искат и да се наслаждават на всички чудеса. Иначе сто­ят нещата при онези, които разсъждават върху истини­те, а още повече при онези, които спорят за тях; тъй като не виждат истините чрез светлината на истина­та, а ги черпят от чужди мисли, или пък от буквалния смисъл на Словото, понеже не разбират вътрешния. Те казват, че на истините трябва да се вярва, или че хората трябва да имат вяра в онова, което те самите не искат по-дълбоко да погледнат. За тях ангелите казаха, че те не могат да се доближат и до първия праг на двореца на мъд­ростта, още по-малко да влязат в него или да се разхож­дат из неговите градини, защото се спират още при пър­вата си крачка. Иначе стоят нещата при онези, които са в самите истини: нищо не ги задържа да вървят напред безспир, а съзрените истини водят всекиго, накъдето по­иска, и разкриват пред него широки полета, понеже всяка истина се простира до безкрай и е свързана с много дру­ги. Казаха още, че мъдростта на ангелите от вътрешно­то небе се състои в това, че те виждат Божието и не­бесното във всеки предмет и множество чудеса в цели поредици от предмети. Защото всичко, което се явява пред очите им, е съответствие; така, когато виждат дворци и градини, техният взор не се спира върху онова, което им стои пред очите, ами прозира вътрешното съ­държание, от което то произтича, тоест онова, на кое­то то съответства. Тези начала им се явяват във вся­какви разнообразни форми, ангелите виждат едновременно и непрекъснато безброй неща, които радват умовете им толкова, че ги карат да се чувстват извън себе си са­мите. Че онова, което се появява на Небето, съответства на Божественото, идващо при ангела от Господ, може да се види по-горе (гл. 170-176).

 

271.

Ангелите от третото небе са такива, защото биват в любов към Господ, а тя отваря вътрешните начала на техния ум в трета степен и е приемник на всяка мъд­рост. Трябва да се знае също, че ангелите от вътрешно­то небе постоянно усъвършенстват мъдростта и то различно от ангелите на последното небе. Ангелите от вътрешното небе не затварят Божиите истини в па­метта, нито правят от тях наука, а още щом като ги чуят, ги разбират и ги прилагат в живота. Ето защо, ис­тините остават сякаш записани в тях, понеже онова, ко­ето някой превръща в живот, става по такъв начин част от самия него. Иначе става обаче при ангелите от пос­ледното небе, които първо събират Божиите истини в своята памет, съхраняват ги като наука, а от там ги из­викват повторно и усъвършенстват чрез тях своя инте­лект; без да постигат вътрешно истинността им, те възжелават истините и ги прилагат в живота; съответ­но, истините са им тъмни. Струва си да се запомни също, че ангелите от третото небе усъвършенстват мъдростта чрез слушане, а не чрез гледане; онова, което те чуват от проповедите, не влиза в тяхната памет, а веднага го възприемат и то тутакси влиза в тяхната воля, става част от живота, а онова, което виждат с очите си, прониква в тяхната памет, те го обмислят и го обсъждат. От тук става вече ясно, че за тях пътят на слуха е пътят към мъдростта, като това идва от съот­ветствието, защото ушите съответстват на послу­шанието, а послушанието е животът; очите обаче съответстват на разума, а пък разумът е учението. Състо­янието на тези ангели е описвано на ред места в Слово­то; ето у Иеремия: „Ще вложа Моя закон във вътреш­ността им и ще го напиша на сърцата им. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: „поз­найте Господа“ , защото всички, от малък до голям, сами ще ме знаят“ (Иеремия, 31:33-34). Също така при Матей: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Матей, 5:37). Онова, което е 
в повече, именно затова идва от лукавия, защото не идва от Господ; истините, присъщи на ангелите от трето­то небе, са от Господ, защото те живеят в любовта към Него Самия. Любовта към Господ на това небе означава да желаеш и да твориш Божията истина, защото Божията истина е Господ на Небето.


 

272.

Към споменатите дотук причини, поради които ангели­те могат да приемат толкова мъдрост, трябва да се до­бави още една, най-важна на Небето: че за тях е неприсъ­ща любов към себе си. Колкото повече някому е неприсъ­ща любов към самия себе си, толкова повече той може да узнае за Божественото. Тъкмо тази любов заключва вът­решните начала за Господ и за Небето, а разкрива само външните начала [на индивида] и ги обръща към него са­мия. Ето защо всички, при които господства любовта към себе си, пребивават в мрак относно Небето, колкото и да са в светлина относно света. При ангелите обаче е обратното: понеже тази любов [към себе си самия] им е неприсъща, те пребивават в светлината на мъдростта; онези небесни любови, в които те се намират (каквито са любовта в Господ и обичта към ближния), отварят техните вътрешни начала, тъй като идват от Господ и в тях е Сам Господ. Че тези форми на любов създават Небето изобщо, и формират Небето при всеки един, виж по-горе (гл.13-19). Тъй като небесните любови отварят вътрешните начала за Господ, то и всички ангели обръ­щат лицата си към Господ (гл. 142): именно любовта в ду­ховния свят обръща вътрешните начала на всеки към себе си, а онова, което обръща към себе си вътрешните начала, обръща към себе си също лицето, защото лицето там действа ведно с вътрешните начала, и дори е тях­ната външна форма. Понеже обръща към себе си вътреш­ните начала и лицата, любовта също се свързва с тях, за­щото любовта е духовна връзка; ето защо тя споделя с тях онова, което и принадлежи. Мъдростта на ангелите произтича от това обръщане, а после от връзката и от споделянето. За това, че всяка връзка в духовния свят става според обръщането, виж по-горе (гл.255).

 

273.

Макар че непрестанно се усъвършенстват в мъдростта, ангелите никога не ще могат да достигнат чак такова съ­вършенство, щото да има някакво съотношение между тяхната мъдрост и Божията мъдрост на Господ, понеже последната е безкрайна, докато мъдростта на ангелите е крайна, а между крайно и безкрайно няма съотношение.

 

274.

Понеже мъдростта усъвършенства ангелите, а също изгражда техния живот. Както и понеже Небето със сво­ите блага прониква във всеки един според неговата мъд­рост, всички на Небето копнеят за мъдростта и се стре­мят към нея почти така, както човекът, когато е гладен, се стреми към храна; науката, разумността и мъдростта са духовна храна, както ястията са природна храна; две­те взаимно си съответстват.

 

275.

Ангелите от едно небе, та дори от едно общество, ня­мат една и съща мъдрост и се различават. Най-мъдри са онези в центъра, а все по-малко мъдри са останалите, ко­ито ги ограждат - чак до краищата на Небето и общес­твото; намаляването на мъдростта според разстояние­то от центъра е също като отслабването на светлината до тъмнина (виж по-горе, гл.43 и 128). При ангелите от едно и също ниво светлината е еднакво силна, защото небесната светлина е Божията мъдрост и всеки един пре­бивава в светлината, доколкото приема мъдростта. За небесната светлина и за нейното различно възприемане виж по-горе (гл. 126-132). 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:11 PM

209.

Няма въздействие от нисшите небеса към висшите, кое­то е срещу порядъка, а само от висшите към нисшите: мъдростта на ангелите от висшите небеса превъзхожда хиляда пъти онази на ангелите от нисшите небеса. Ето защо ангелите от нисшите небеса не могат да говорят с онези от висшите небеса, и дори, когато гледат нагоре, не ги виждат, а Небето им се явява като нещо облачно над главите. Ангелите от висшите небеса обаче могат да виждат онези, които са в нисшите небеса, но не им е поз­волено да говорят с тях, за да не загубят своята мъд­рост, както по-горе беше обяснено.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:11 PM

210.

Мисли, чувства, а също така разговори на ангелите от вътрешното небе никога не се възприемат в средното небе, бидейки тъй отвъдни за тамошните ангели; когато обаче е угодно Господу, те се явяват пред обитаващите вторите небеса като нещо огнено, докато мислите, чув­ствата и разговорите от средното небе изглеждат за онези от крайните небеса като сияние, бляскав и разноцве­тен облак. От този облак, от неговите движения и форма, ангелите от висшите небеса узнават за какво го­ворят ангелите от нисшите небеса.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:13 PM

38.

Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не [ще] може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:14 PM

236.

За всички на Небето има един език; всички се разбират един друг, към каквото и общество да принадлежат -било близко, било далечно. Обаче те не изучават този език, той е вроден всекиму, като произтича от неговите мислене и чувство; звукът на речта съответства на чувствата им, а звукосъчетанията, т.е. думите, съот­ветстват на идеите на мисълта, които идват от чув­ството. От тук, щом като езикът съответства на тези неща, той също е духовен, бидейки звучащо чувство и говоряща мисъл. Ако внимава, всеки може да узнае, че всяка мисъл произтича от чувството, присъщо на любов­та, а също така, че идеите на мисълта са различни фор­ми, в които се разпределя общото чувство на любов. Няма мисъл и идея без чувство - то е техният дух и тех­ният живот; ето защо ангелите само по речта разбират какъв е другият, само по гласа узнават какво е неговото чувство, от звукосъчетанията или думите разбират ка­къв е неговият разум. На по-мъдрите ангели им стига едно изречение, за да разберат какво е нечие господства­що чувство, защото тъкмо върху него обръщат особено внимание. Знае се, че във всекиго чувствата биват раз­лични: едно е, когато се радваш, друго е, когато скърбиш, едно е, когато изпитваш милост или състрадание, друго е, когато постъпваш искрено и честно, едно е при любов и обич, друго е при гняв и ревност, едно е при преструва ­не и лицемерност, друго е при стремеж към почит и сла­ва и така нататък; обаче господстващото чувство или господстващата любов остава една и съща във всички състояния. Затова по-мъдрите ангели, които я възприе­мат, узнават от речта цялото състояние на другия. От множество преживявания ми бе дадено да узная, че е така. Чувах ангели да разкриват живота на другия, само като го слушат; дори ми казаха, че узнават всичко за живота му по няколко негови мисли: от тях разбират каква е негова­та господстваща любов, която съдържа в себе си по ред всичко; обясниха ми също така, че речта е единствената книга на човешкия живот.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:15 PM

241.

 

Ангелите от небесното царство на Господ говорят така, както ангелите от духовното царство на Господ; но не­бесните ангели говорят из по-вътрешна мисъл от духов­ните ангели; тъй като небесните ангели са в благото на любовта към Господ, те говорят из мъдростта, докато духовните ангели, които пребивават в обич към ближния (която в своята същност е истина, гл.215), говорят из ра­зумността, защото мъдростта идва от благото, а разум­ността идва от истинното. Така че речта на небесните ангели е подобна на леко течение, мека и почти непрекъс­ната, докато онази на духовните ангели е малко по-треп­тяща и по-накъсана. Затова в речта на небесните ангели звучат гласните О и У, докато гласните И и Е се чуват в речта на духовните ангели. Гласните представят зву­ка, който изразява чувството, защото, както вече се каза (виж гл.236), звукът на ангелската реч съответства на чувствата, а членоразделните звукосъчетания - думите - съответстват на идеите на мисълта, които също идват от чувствата. Тъй като гласните не принад­лежат към езика, а към извисяването на звуците в отдел­ните думи според различните чувства, според състояни­ето на всеки, в еврейския гласните не се пишат и се изго­варят различно. Именно от тук ангелите разбират какъв е човекът, що се отнася до чувствата и любовта. Речта на небесните ангели няма също така твърди съгласни и рядко минава от една съгласна към друга, без да вмъкне ня­коя дума, която да започва с гласна. Ето защо в Словото често се вмъква частицата и, както биха могли да уста­новят онези, които го четат на еврейски, където тя се произнася меко и звучи като гласна както в началото, така и в края на думите. От думите в Словото на еврейс­ки може дори да се узнае кое принадлежи към небесното, кое принадлежи към духовното; тоест, дали съдържа иде­ята за благо или идеята за истина. Думите, които се отнасят към благото, съдържат много У и О, понякога и А, а пък онези, които се отнасят към истината, използват главно Е и И. Тъй като чувствата се проявяват първо в звуците, то и при човешката реч се предпочитат думи, съдържащи главно О и У, когато се говори за високото, като например за Небето и за Бога. По същия начин музи­калните звуци се извисяват, изразявайки високото; те звучат иначе, когато става дума за обикновеното; ето защо изкуството на музиката (Аrs musicae) може да изра­зява различни видове чувства.



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:16 PM

208.

Едно небе се свързва с друго, или общество от едно небе с общество от друго, единствено чрез прякото и косвено­то въздействие от Господ; това въздействие е пряко, произтичащо от Него Самия, и косвено — вървящо по ред от висшите небеса към нисшите. Тъй като съединяване­то на небесата чрез въздействие е дело единствено на Господа, вземат се всевъзможни предпазни мерки, щото никой ангел от висшите небеса да не гледа към нисшите общества и да не говори с някого от там; още щом се слу­чи нещо такова, ангелът се лишава от разумност и мъд­рост. Нека се каже каква е причината за това: всеки ангел има три степени на живот, според трите степени на Небето. За онези, които обитават във вътрешното небе, е отворена третата или вътрешната степен, до­като втората и първата степен са затворени. За онези, които се намират в средното небе, е отворена втората степен, а първата и третата са затворени. Накрая, за обитаващите последното небе първата степен е отво­рена, а втората и третата са затворени. Ето защо, ко­гато някой ангел от третото небе погледне някое об­щество от второто и заговори с някои тамошен жител, неговата трета степен се затваря; това затваряне му отнема неговата мъдрост, която обитава в третата степен, а във втората и първата я няма. Това се разбира в Господните слова при Матей: „Който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си." (Матей 24:17,18). Също при Лука: „В оня ден, който бъде на покри­ва, а нещата му вкъщи, да не слиза да ги взима; който е на полето, той също да се не обръща назад. Спомняйте си Лотовата жена." (Лука 17:31,32).



#8 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:18 PM

(Иеремия, 31:33-34)

 

33. Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.

 

34. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.



#9 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:19 PM

(Матей, 5:37)

 

37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.



#10 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:21 PM

142.

 

Друга разлика е, че ангелите винаги са обърнати с лице на изток, с гръб на запад, отдясно на тях стои юг, а отляво им е север. Но това трудно може да се разбере в света, понеже човек обръща лицето си във всяка посока, и след­ва да бъде обяснено. Цялото Небе се обръща към Господ като към своя общ център; следователно, натам се обръ­щат и всички ангели. Известно е, че и на земята всичко е насочено към общ център; небесната посока се различава обаче от онази в света, понеже там към общия си център се насочва предното, а пък в света това прави долното. Тази насока в света се нарича центростремителна или също гравитация. Във всеки момент вътрешните начала на ангелите са обърнати напред; тъй като тези начала се изразяват в лицето, следователно именно лицето е, което определи посоката.



#11 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:22 PM

255.

За да се схване връзката на ангелите и духовете с чове­ка, подобава да приведа няколко достойни за запомняне примера, които ще осветлят повече въпроса и ще дове­дат до някакво заключение. Когато ангелите и духовете се обръщат към човека, те са убедени, че езикът на хора­та е техният език и че нямат друг език, освен човешкия. Това е така, понеже когато общуват, те са в езика на чо­века, а не в своя, който изобщо не си спомнят. Щом като отново се отделят от човека, те се връщат към своя ан­гелски и духовен език, нямайки представа за човешкия. Нещо подобно се случи с мен, когато говорех с ангелите, бидейки в едно и също състояние с тях; говорех им на техния език и нито дума не знаех от моя език, който изобщо не си спомнях, обаче веднага след края на разгово­ра се връщах към своя роден език. Добре е също да се пом­ни, че когато ангелите и духовете се обръщат към чове­ка, могат да разговарят с него от всякакво разстояние -понякога говореха с мен много отдалеч, но също така звучно, както много отблизо. Но когато се отвърнат от човека и започнат да приказват помежду си, той не може да чуе нито дума от техния разговор, дори те да разговарят до ухото му. От тук става ясно, че всяка връзка в ду­ховния свят става с извръщането към или отвръщането от събеседника. Струва си още да се запомни, че много ан­гели могат да говорят едновременно с човека, както и той с тях. Те изпращат към човека, с когото искат да го­ворят, някой дух; духът-пратеник се обръща към него, до­като другите духове се обръщат към пратеника, съсредоточавайки в него своите мисли, които той трябва да предаде. През цялото време духът-пратеник е убеден, че говори самият той; другите духове пък смятат, че оно­ва, което пратеникът казва, са техни думи. Така, еди­ният [човек] се свързва с многото [ангели] чрез обръщане лице в лице. Но повече относно духовете-пратеници, на­ричани Субекти, и за общуването с тях, ще се каже по-на­татък.



#12 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:23 PM

43.

По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка сте­пен на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на] тяхното съвършенство. Това на­помня начина, по който светлината отслабва от центъ­ра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо осветявани.



#13 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:24 PM

128.

 

Божията истина е светлина за ангелите, защото те са духовни, не природни; духовните [създания] виждат спо­ред тяхното слънце, също както природните виждат според тяхното. От Божията истина произтича разу­мът на ангелите, а разумът е тяхното вътрешно зрение, което въздейства върху външното им зрение и го изг­ражда; ето защо всичко, което се явява на Небето от Господ като Слънце, се явява в светлина. Тъй като източни­кът на светлината е в Небето, тя се променя според приемането на Божията истина, идваща от Господ, или пък, което означава същото, според разумността и спо­ред мъдростта, в които пребивават ангелите. Една е тя в небесното царство, а друга е в духовното царство, как­то и във всяко едно общество. В небесното царство светлината изглежда огненочервена, защото тамошни­те ангели я приемат от Господ като Слънце; обаче в ду­ховното царство светлината е блестящобяла, понеже ан­гелите, които са там, я приемат от Господ като Луна (виж по-горе, гл.118). Дори и светлината в едно общество не е същата, както светлината в друго; във всяко общес­тво светлината също се различава: онези от центъра са по-силно осветени, по-малко осветени са онези, които ги ограждат (гл.43). Или накратко казано: до онази степен, до която приемат Божията истина, т.е., според разумност­та и мъдростта, идещи от Господ, ангелите са светлина. Ето защо ангелите на Небето се наричат ангели на свет­лината.



#14 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 05:42 PM

267.

Ангелите могат да приемат толкова мъдрост, защото техните вътрешни начала са отворени, както и защото мъдростта, подобно на всяко съвършенство, се разраст­ва към вътрешните начала според тяхната отвореност. Във всеки ангел има три степени на живот, които съответстват на трите небеса (виж гл.29-40); ангелите, у които е отворена първата степен, са в първото или крайното небе; онези, при които е отворена втората слепен, са във второто или средното небе; докато анге­лите, при който е отворена третата степен, са в тре­тото или вътрешното небе. Мъдростта на ангелите се разпредели според тези степени; от тук, мъдростта на ангелите от вътрешното небе превъзхожда несравнимо мъдростта на ангелите от средното небе, която пък многократно превъзхожда мъдростта на ангелите от последното небе (виж по-горе гл.209 - 210); какво са степе­ните, може да се види по-горе (гл.38). Тази разлика произ­тича от там, че във висшата степен мъдростта се със­тои от единични положения, а в нисшата степен е обща и общите начала съдържат единичностите. Единичните положения се отнасят към общите начала така, както хи­ляди или десетки хиляди към едно; също така се съотнася мъдростта на ангелите от висшите небеса спрямо мъд­ростта на ангелите от нисшите небеса. Но тяхната мъдрост по същия начин превъзхожда и човешката мъд­рост. Човекът обитава в телесното и неговата сетив­ност, а пък човешката телесна сетивност заема най-нис­шето равнище. От тук става ясно каква е мъдростта на онези, които мислят според сетивното и се наричат чув­ствени натури - без съмнение на тях не е присъща никак­ва мъдрост, а единствено наука. Съвсем иначе е при хора­та, чиито мисли се издигат над сетивното, и още повече при онези, чиито вътрешни начала са отворени за не­бесната светлина.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users