Jump to content


Photo
- - - - -

29. За разговорите на ангелите с хората 246-257


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 09:28 AM

29.
За разговорите на ангелите с хората



246.

Ангелите, които общуват с хората, не говорят своя език, а езика на човека или някои друг език, който човекът познава, но не език, който му е непознат. Това е така, по­неже ангелите, когато разговарят с човека, се обръщат към него и се съединяват с него, като чрез съединението на ангела с човека двете страни започват да мислят по един и същ начин; а тъй като мисълта на човека е съгла­сувана с неговата памет и речта му произтича от нея, той заговорва с ангела на един и същи език. Освен това, когато ангели или духове дойдат при човека и се съеди­нят с него чрез разговарянето, те проникват в неговата памет така, че сякаш от само себе си знаят всичко, кое­то знае самият човек, включително езиците. Когато раз­говарях с ангелите за това, им Казах, че те могат да пред­полагат, че говорят с мен на моя майчин език, но само из­глежда така, тъй като не говореха те, ами самият аз, за­щото (виж гл.237) ангелите не могат да произнесат дори и една дума на човешки език. При това, езикът на хората е природна същност, докато ангелите са духовни създа­ния, а духовното не може да създаде нищо по природен начин. Те отвърнаха, че знаят: говорейки с човека, се свързват с неговата духовна мисъл, но понеже тя прелива в неговата природна мисъл, която се съгласува с неговата памет, езикът на човека започва да им изглежда като те­хен, както и всички негови познания. Така е, понеже Гос­поду е угодно да съществува подобно съединяване и един вид вътрешно присъствие на Небето сред хората. Но днес състоянието на човека е друго, така че подобно съ­единение е налице вече не с ангелите, а с духовете, които не са на Небето. По този въпрос разговарях също така и с духовете, но те не искаха да повярват, че говори човек, а че говорят те в човека, така щото не човек знае това, което знае, а те, значи всичко онова, което знаем, идва от тях. Аз много пъти исках да ги убедя, че не е така, но напразно. Там, където става дума за света на духовете, ще обясним кои се разбират под названието „духове“ и кои под названието „ангели".

 

247.

Това, че ангелите и духовете са толкова тясно свързани с хората, та човешкото им изглежда като че ли тяхно собствено, е поради следното обстоятелство: при чове­ка има такова съединяване между духовен свят и приро­ден свят, щото те са сякаш едно и също. Така или иначе, понеже човекът се е отделил от Небето, Господ е пред­видил за всекиго ангели и духове, чрез които да бъде уп­равляван от Господа; по тази причина съществува така­ва тясна връзка. Нещата биха стояли по друг начин, ако човекът не се бе отделил, защото тогава щеше да бъде управляван от Господа чрез общото въздействие на Небето, без обвързване с ангели и духове. Но върху този въпрос ще се говори обстойно по-долу, където ще става дума за връзката на Небето с човека.

 

248.

Когато ангели или духове говорят с човека, речта им зву­чи така, както когато хората говорят един с друг, с тази  разлика, че не я чува никой от стоящите наблизо, а един­ствено самият той. Така е, понеже речта на ангелите и духовете се влива първо в мисълта на човека, а след това достига по вътрешни пътища до органите на слуха, вър­ху които въздейства отвътре; докато разговорът на човек с човек се излива първо във въздуха и по външни пъ­тища се влива в слуховия орган, като му въздейства от­вън. От тук става ясно, че думите на ангелите и духове­те към хората биват чути вътре в човека и че задвиж­ват слуховите органи по същия начин [както разговарянето на човек с човек], бидейки дори също така звучни. Че словата на ангели и духове достигат до ушите отвът­ре, пролича за мен по това, че те се вляха и в моя език, като го накараха да трепти, макар и не с онова движение, чрез което човекът разчленява звуците на речта в думи.

 

249.

Да се говори с духовете в наши дни обаче е доста рядко, защото е опасно, понеже тогава духовете знаят, че са при хората, докато иначе не го знаят. Злите духове са такива, че изпитват смъртна омраза към човека и нищо друго не въжделеят повече от това, да погубят неговата душа и неговото тяло; това действително се случва с онези, които твърде много се отдават на фантазии - до­там, че да отблъснат от себе си радостите, присъщи за природния човек. Някои обаче, които водят уединен жи­вот, слушат понякога духове да им говорят, и то без опасност; но от време на време Господ отдалечава духо­вете от тях, за да не знаят, че са при човека; понеже повечето духове не знаят, че съществува друг свят освен онзи, в които те пребивават и следователно, че хората са на друго място. Ето защо не подобава на хората да во­дят разговори с духовете, защото от това последните могат да узнаят, че има друг свят. Онези, които много мислят по въпросите на религията, им отдават им тол­кова, че сякаш ги виждат вътре в себе си, също започват да чуват духове, разговарящи с тях; това е така, защото мислите по религиозни въпроси, каквито и да било, са та­кива, че когато някой им се оставя и не ги разнообразява с други полезни занимания, проникват все повече вътре в него, вселяват се там, като завладяват целия човешки дух, навлизат в духовния свят и въздействат върху духа, който го обитава. Ала такива хора са визионерите и ентусиастите - какъвто и дух да чуват, те вярват, че това е Свети Дух, дори когато разговарят с фанатичен дух. Такива духове виждат лъжите като истини; понеже ги виждат така, те убеждават не само себе си, но и хора­та, в които проникват, че лъжата е истина. Когато тези духове, внушаващи подчинение, започват да подтикват към зло, те постепенно биват отблъснати. Духовете, пропити от фанатизъм, се различават от другите по това, че вярват да са Свети Дух и намират за божестве­но всичко онова, което казват; тези духове не вредят на човека, защото той ги почита като божества. Дори го­ворих няколко пъти с такива духове и ми се откриха без­честията, които са посели в своите следовници. Всички те живеят вляво, в пустинно място.
 

 

250.

Да говорят с ангелите на Небето е позволено само на оне­зи, които пребивават в истината из благото, и преди всичко на онези, които признават Господ и Неговата Бо­гочовешкост, защото върху тази истина се гради Небе­то; също така защото, както по-горе стана ясно, Господ е Бог на Небето (гл.2-6), Господната Божественост изг­ражда Небето (гл.7-12); Господната Божественост е лю­бов в Него и обич към ближния (гл.13-19). Цялото Небе изобразява един човек, също както всяко общество на Не­бето, като всеки ангел има съвършена човешка форма, ко­ято идва от Господната Богочовешкост (гл.59-86). От тук става ясно, че да говорят с ангелите на Небето е да­дено само на онези, чиито вътрешни начала са отворени от Божиите истини чак до Господа, понеже Господ въздейства в човека чрез вътрешните му начала, а щом като в някого прониква Господ, значи в него прониква и Небето. Божиите истини отварят вътрешните начала на човека, защото той е сътворен така, че вътрешният човек да бъде образ на Небето, външният човек да бъде образ на света (гл.57); вътрешният човек се разкрива един­ствено чрез Божията истина от Господ, защото тя е светлина и живот на Небето (гл.126-140).

 

251.

Самият Господ въздейства върху човека в челото и от­ там в цялото лице, защото челото на човека съответства на любовта, а лицето съответства на всичките му вътрешни начала. Духовните ангели Въздействат върху човека в главата, във всяка част от темето през слепоочията към всички места, под които е главният мо­зък, понеже тъкмо тази област на главата съответства на разумността. Небесните ангели пък въздействат в частта от главата, под която е малкият мозък; тя се нарича тил - зад ушите, до началото на шията, и съответства на мъдростта. Всички разговори, които човек има с ангелите, влизат в мислите му по тези два начина; така аз разбирах с кои ангели говоря.

 

252.

Хората, които говорят с ангелите на Небето, успяват да видят всичко на Небето посредством небесната свет­лина, в която са вътрешните им начала. По същия начин и ангелите виждат чрез тези хора онова, което е на земя­та. При тези хора Небето е свързано със земята и земя­та - с Небето; и наистина, както се каза по-горе (гл.246), когато ангелите се обръщат към човека, те се съединя­ват с него до такава степен, че си мислят, че всичко не­гово всъщност е тяхно - и то не само онова, което се отнася към неговата реч, но също онова, което той съзи­ра и дочува. Човекът също често си мисли, че онова, кое­то е дошло в него чрез въздействие от ангелите, е него­во собствено. В такъв вид връзка с небесните ангели били най-древните жители на тази земя, чието време поради това се нарича Златен век; понеже познавали Божието в човешка форма, това ще рече, Господ, те говорели с анге­лите като със себеподобни, а ангелите говорели с тях като със свои близки; земята и Небето тогава били едно цяло. След тези времена обаче човек постепенно се отдалечил от Небето, защото заобичал себе си повече от Гос­под, и света повече от Небето, а след това започнал да усеща радостта от себелюбието и любовта към света, разделени от радостите на Небето: дотам, че вече не знаел друга радост. Тогава вътрешните му начала, отво­рени към Небето, се затворили, а външните му начала се отворили за света; откак станало това, човекът живее в светлина, що се отнася до всичко земно, и в мрак, що се отнася до всичко небесно.

 

253.

След тези времена рядко някой е разговарял с ангелите на Небето, но се случва някой да общува с духовете, които не са от Небето; човешките вътрешни и външни начала са такива, че или са обърнати към Господ като към свой общ център (виж гл.124), или към самия човек, значи, в про­тивоположна спрямо Господ посока. Които са обърнати към Господа, са обърнати към Небето, а които се обръ­щат към самия човек, са обърнати към света: които са обърнати само към света, трудно ще могат да се въздиг­нат на Небето; но все пак Господ ги въздига, доколкото това е възможно, чрез обръщане към любовта, което се извършва от истините на Словото.

 

254.

Беше ми казано по какъв начин Господ е говорил с проро­ците, чиито писания съставляват Словото. Не е говорил с тях така, както с древните — чрез въздействие във вътрешните им начала, - а с духове, които им изпращал, духове, които изпълвал със Своя образ. По такъв начин Господ вдъхновява словата, които пророците диктуват. Следователно няма въздействие, а повеля. Понеже тези слова идват непосредствено от Господ, всяка дума в тях е изпълнена с Божественост и съдържа в себе си вътреш­но значение, което е такова, че ангелите го разбират в небесен и духовен смисъл, а хората - в природен. Така Гос­под свързва Небе и свят със Словото. Беше ми показано също как Господ изпълва духа с Божественост чрез Своя поглед. Духът, изпълнен с Божественост от Господа, си мисли, че сам той е Господ, че Онзи, който говори, е Гос­под - така е, докато общува с пророците. След това осъзнава и признава, че е дух и че е говорил не от само себе си, ами от Господа. Тъй като такова е било състоя­нието на духовете, общували с пророците, при тях се казва, че е говорил Йехова, та дори самите духове се на­ричат Йехова, както може да се установи не само от про­роческите, но също така от историческите книги на Словото.

 

255.

За да се схване връзката на ангелите и духовете с чове­ка, подобава да приведа няколко достойни за запомняне примера, които ще осветлят повече въпроса и ще дове­дат до някакво заключение. Когато ангелите и духовете се обръщат към човека, те са убедени, че езикът на хора­та е техният език и че нямат друг език, освен човешкия. Това е така, понеже когато общуват, те са в езика на чо­века, а не в своя, който изобщо не си спомнят. Щом като отново се отделят от човека, те се връщат към своя ан­гелски и духовен език, нямайки представа за човешкия. Нещо подобно се случи с мен, когато говорех с ангелите, бидейки в едно и също състояние с тях; говорех им на техния език и нито дума не знаех от моя език, който изобщо не си спомнях, обаче веднага след края на разгово­ра се връщах към своя роден език. Добре е също да се пом­ни, че когато ангелите и духовете се обръщат към чове­ка, могат да разговарят с него от всякакво разстояние -понякога говореха с мен много отдалеч, но също така звучно, както много отблизо. Но когато се отвърнат от човека и започнат да приказват помежду си, той не може да чуе нито дума от техния разговор, дори те да разговарят до ухото му. От тук става ясно, че всяка връзка в ду­ховния свят става с извръщането към или отвръщането от събеседника. Струва си още да се запомни, че много ан­гели могат да говорят едновременно с човека, както и той с тях. Те изпращат към човека, с когото искат да го­ворят, някой дух; духът-пратеник се обръща към него, до­като другите духове се обръщат към пратеника, съсредоточавайки в него своите мисли, които той трябва да предаде. През цялото време духът-пратеник е убеден, че говори самият той; другите духове пък смятат, че оно­ва, което пратеникът казва, са техни думи. Така, еди­ният [човек] се свързва с многото [ангели] чрез обръщане лице в лице. Но повече относно духовете-пратеници, на­ричани Субекти, и за общуването с тях, ще се каже по-на­татък.

 

256.

На нито един ангел или дух не подобава да говори с чове­ка според своята памет, а според паметта на човека. Впрочем ангелите и духовете имат памет, също като чо­веците. Ако обаче някой дух заговори с човека из своята памет, човекът ще вземе мислите, узнати така, за свои, въпреки че те са на духа; това е същото като да си спом­няш неща, които никога не си чувал или пък видял. Беше ми дадено да узная от опит, че е така. Ето защо някои древни поддържали мнението, че след няколко хиляди го­дини ще се завърнат в своя предишен живот и към свои­те предишни дела, дори че наистина са се завърнали. Този извод те направили от обстоятелството, че понякога им се явявали един вид спомени за неща, които обаче ни­кога не са видели или пък чували. Това е така, понеже духо­вете някога са въздействали върху идеите на техните мисли според своята памет.

 

257.

Има духове, които се наричат природни и телесни; като се доближат до човека, те не се свързват, както другите духове, с неговите мисли, а влизат в тялото му и обсеб­ват всички негови сетива, заговорвайки с неговата уста и действайки с неговите крайници, убедени, че всичко в човека е тяхно. Това са духовете, които обсебват чове­ка; ала Господ ги е xвърлил в ада и напълно ги е отдалечил; затова днес вече няма такива обсебвания.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 04:43 PM

237.

Ангелският език няма нищо общо с езиците човешки, ос­вен при някои думи, чието звучене отразява някакво чув­ство; дори не със самите думи, а с тяхното звучене, за ко­ето ще говорим впоследствие. Че ангелският език няма нищо общо с човешки езици личи от това, че за ангели­те е невъзможно да произнесат и една дума от човешкия език. Някои са опитвали, но не са успели; те могат да произнасят само онова, което се съгласува напълно с техни­те чувства; което не се съгласува с чувствата, е против самия им живот, понеже животът произтича от чувст­вата, а от тях идва речта на ангелите. Беше ми казано също, че първият език на хората от нашата земя, бидей­ки даден на хората от Небето, се схождал с ангелския, и че еврейският език донякъде се схожда с ангелския.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 04:46 PM

57.

Същото, което се каза за Небето, може да се каже и за Църквата, защото Църквата е Небето Господне на земя­та: има множество църкви, като все пак всяка от тях се нарича Църква и дотолкова е Църква, доколкото там царства благото на любовта и вярата; Господ създава там от многото едно, както и от многото църкви една Църква. Същото, което се казва общо за Църквата, може да се каже и за всеки член на Църквата отделно: именно, че Църквата е вътре в човека, а не извън него; че всеки човек, в когото Господ присъства чрез благо­то на любовта и вярата, е Църквата. За човека, в кого­то е Църквата, може да се каже същото, както за анге­ла, в когото се намира Небето: че той представлява Църквата в най-малък вид, както ангелът представлява небето в най-малък вид; че човекът, в когото е Църква­та, е равен на ангела, в когото е Небето; понеже чове­кът е бил сътворен, именно за да отиде на Небето и да бъде ангел; ето защо онзи, в когото е благото от Госпо­да, е човек-ангел. Трябва да се помни какво общо има чо­векът с ангела и кои негови качества ангелите нямат: облото на човека с ангела е, че вътрешното им начало е еднакво създадено по образа на Небето и те стават образ на Небето, доколкото пребивават в благото на любовта и вярата; онова качество на човека, което ан­гелите нямат - че външното начало на човека е форми­рано по образ на света и че доколкото пребивава в благото, дотолкова светът в него е подчинен на Небето и му служи. Тогава, Господ присъства при човека в двете начала, както на Небето; Той е при своя Божи порядък и в двете начала, защото Бог е редът.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 04:47 PM

246.

Ангелите, които общуват с хората, не говорят своя език, а езика на човека или някои друг език, който човекът познава, но не език, който му е непознат. Това е така, по­неже ангелите, когато разговарят с човека, се обръщат към него и се съединяват с него, като чрез съединението на ангела с човека двете страни започват да мислят по един и същ начин; а тъй като мисълта на човека е съгла­сувана с неговата памет и речта му произтича от нея, той заговорва с ангела на един и същи език. Освен това, когато ангели или духове дойдат при човека и се съеди­нят с него чрез разговарянето, те проникват в неговата памет така, че сякаш от само себе си знаят всичко, кое­то знае самият човек, включително езиците. Когато раз­говарях с ангелите за това, им Казах, че те могат да пред­полагат, че говорят с мен на моя майчин език, но само из­глежда така, тъй като не говореха те, ами самият аз, за­щото (виж гл.237) ангелите не могат да произнесат дори и една дума на човешки език. При това, езикът на хората е природна същност, докато ангелите са духовни създа­ния, а духовното не може да създаде нищо по природен начин. Те отвърнаха, че знаят: говорейки с човека, се свързват с неговата духовна мисъл, но понеже тя прелива в неговата природна мисъл, която се съгласува с неговата памет, езикът на човека започва да им изглежда като те­хен, както и всички негови познания. Така е, понеже Гос­поду е угодно да съществува подобно съединяване и един вид вътрешно присъствие на Небето сред хората. Но днес състоянието на човека е друго, така че подобно съ­единение е налице вече не с ангелите, а с духовете, които не са на Небето. По този въпрос разговарях също така и с духовете, но те не искаха да повярват, че говори човек, а че говорят те в човека, така щото не човек знае това, което знае, а те, значи всичко онова, което знаем, идва от тях. Аз много пъти исках да ги убедя, че не е така, но напразно. Там, където става дума за света на духовете, ще обясним кои се разбират под названието „духове“ и кои под названието „ангели".

 



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 04:48 PM

124.

Понеже Господ е Слънцето на Небето и всичко, идещо от Него, гледа към Него, Господ е общият център, от който произтичат всяка насоченост и всяко определяне. Затова всичко под него - на Небето и на земята - се намира в Неговото присъствие и наблюдение.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users