Jump to content


Photo
- - - - -

24. За небесната форма, според която са устроени обществата и се извършва общуването 200-212


  • Please log in to reply
11 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 09:15 AM

24.
За небесната форма,
според която са устроени обществата
и се извършва общуването



200.

От онова, което се каза в предните глави, може донякъ­де да се разбере каква е небесната форма, а именно, че Небето е себеподобно в най-големите и най-малките си части (гл.72); от тук - че всяко общество е Небето в ума­лен вид, и всеки ангел - в най-малък (гл.51-58); че както ця­лото Небе прилича на един човек, така всяко общество на Небето е човек в умален вид, а пък всеки ангел — в най-ма­лък вид (гл.59 - 77); че в средата на Небето са най-мъдрите, а в кръг около тях до края са все по-малко мъдрите, което се отнася и за всяко отделно общество (гл.43); че от изток на запад обитават онези, които са в благото на лю­бовта, а пък от юг на север обитават онези, които са в истината, идваща от благото, и това важи за всяко об­щество (гл.148, 149). Всички тези положения зависят от формата на Небето; от тук общо взето може да се уста­нови каква е тази форма.


201.

Нужно е да се знае каква е формата на Небето, защото от нея зависи не само как ангелите се свързват един с друг, но и всяко тяхно общуване, а щом има общуване, значи тя определя разпростирането на мислите и чувс­твата, т.е. мъдростта и разумността на ангелите. Ето защо, колкото повече някой е в небесната форма, т.е., колкото повече сам представлява формата на Небето, толкова той е по-мъдър. Едно и също е да се каже, че нещо е в небесната форма или в небесния порядък защо­то формата на всеки предмет произлиза от порядъка и се определя според него.
 


202.

Първо трябва да се да каже какво означава да бъдеш във формата на Небето; човекът е сътворен по подобие на Небето и на света - вътрешно по подобие на Небето, външно по подобие на света (виж гл.57). Дали ще се каже по образ, по подобие или пък по форма, е едно и също. Но по­неже, поради злата си воля и от тук, поради лъжовната си мисъл човекът унищожава образа на Небето в себе си, сле­дователно неговата форма, като поставя на нейно мяс­то формата на Ада, то вътрешното му начало е заключено по рождение; затова и човекът, както всички живот­ни, се ражда в пълно неведение. За да възстанови образа или формата на Небето в себе си, той трябва да усвои реда — както се каза, формата е според реда; Словото съдържа всички закони на Божия ред, понеже законите на Божия ред са повелите от Словото. Колкото повече чо­векът ги познава и живее според тях, толкова повече не­говото вътрешно (начало) се отваря и в него отново се образува редът или формата на Небето. От тук става ясно какво означава да бъдеш в небесната форма, а имен­но - да живееш според наставленията на Словото.

 


203.

Колкото повече някой е във формата на Небето, толкова повече той пребивава в Небето и дори сам е Небето в най-малък вид (гл.57); той също толкова пребивава в мъд­ростта и разумността, понеже, както беше казано по-горе, всяка мисъл, присъща на разума, и всяко чувство, присъщо на волята, се простират навсякъде из Небето според неговата форма и по чуден начин общуват с об­ществата, които пък от своя страна общуват с човека. Някои смятат, че мислите и чувствата не се простират около тях, а са затворени вътре в тях, понеже виждат в себе си онова, което мислят, а не на разстояние; обаче те доста се заблуждават. Защото както зрението на очите се простира към далечното и се повлиява според реда на онова, което вижда, вътрешното зрение, т.е. разумът, се простира в духовния свят, макар че човек, поради при­чини, за които стана дума по-горе (гл.196), не го възприема. Разликата е в това, че зрението на очите се влияе от природното, тоест от онова, което е в природния свят, а зрението на разума се влияе от духовното, тоест от онова, което е в духовния свят, а то цялото се отнася към доброто и истинното. човек не знае, че това е така, защото не знае, че една светлина озарява разума и без нея той изобщо не би могъл да мисли (за тази светлина виж по-горе, гл.126-132). Един дух също вярвал, че мисли в себе си, значи без всякакво разпростиране извън себе си, следо­вателно и без общуване с обществата, които са извън него. За да разбере, че се лъже, му отнели общението с близките общества: така не само бил лишен от мисъл, но паднал като безжизнен и замятал ръце като новородено. Подир някое време другите възобновили общуването с този дух и постепенно, когато общуването с него се въз­становило напълно, духът се върнал към своето състоя­ние на мисли. Другите духове, като видели всичко това, признали сетне, че всяко мислене и всяко чувство идват чрез общуването; щом това важи за всяко мислене и вся­ко чувство, то важи за целия живот, понеже целият жи­вот на човека се състои в това, че може да мисли и да обича или, което е същото, да схваща и да желае.
 


204.

Трябва да се знае, че разумността и мъдростта на всеки са различни според общуването; За онези, чиито мъдрост и разумност са образувани от същинските благо и исти­на, общуването с обществата става според формата на Небето. За онези обаче, чиито мъдрост и разумност не идват от същински благо и истина, а от такива, които са в съгласие с тях, общуването с обществата е разпокъ­сано и непостоянно, защото не следва ред, съдържащ формата на Небето. Що се отнася пък до онези, които не са в мъдрост и разумност, понеже обитават в лъжа и зло, те общуват с обществата в ада. Обхватът на общуване­то зависи от тяхното утвърждаване в истината. При това трябва да се знае, че общуването с обществата не е явно възприемане на другите, а общуване с онези качес­тва, които са им присъщи, общуване с онова състояние, в което те се намират.

 

205.

Всички на Небето се свързват в общества според духов­ни родства, каквито са благото и истината. Това важи за Небето като цялост, за всяко общество, и за всеки дом; ето защо ангелите, които споделят едно и също благо, една и съща истина, се познават едни други като сродни­ци и приятели, сякаш се знаят още от ранно детство. Но подобен начин се съчетават във всеки ангел благата и ис­тините, изграждащи неговата мъдрост и разумност: те се разпознават и щом се разпознаят, свързват се един с друг. Ето защо онези, при които истините и благата са свързани според формата на Небето, виждат нещата, в последователен ред и навсякъде около тях нещата са устойчиво свързани. Другояче е при онези, сред които бла­га и истини не се съчетават според формата на Небето.

 


206.

Такава е формата, според която се извършва общуване­то и разпростирането на мислите и чувствата на анге­лите във всяко небе, значи, онази форма, от която зависи тяхната мъдрост и разумност. Но общуването на едно небе с друго (именно, на третото или вътрешното небе с второто или средното, също на тези двете с първото или крайното) се извършва другояче; впрочем, общуване­то на небесата не бива да се нарича общуване, а „въздейс­твие", за което трябва да кажем няколко думи. За това, че има три небеса, които се различават помежду си, виж по-горе на съответното място (гл.29-40).

 

207.

Това, че между небесата няма общуване, а въздействие, може да се установи чрез тяхното взаимно разположе­ние: третото или вътрешното небе стои най-високо, второто или средното небе се намира под него, а още по-ниско е първото или крайното. Пак така стоят нещата с всички общества във всяко небе: има някои по високи места, като планини (виж гл.188); по техните върхове оби­тават ангелите от вътрешното небе, под тях са онези от второто небе, а най-ниско са онези от крайното. Така стоят нещата навсякъде - по висините или из низините. Обществото от висшето небе няма друга връзка с общес­твото от нисшето небе, освен чрез съответствията (виж гл.100), като именно общуването чрез съответствия се нарича въздействие.

 

208.

Едно небе се свързва с друго, или общество от едно небе с общество от друго, единствено чрез прякото и косвено­то въздействие от Господ; това въздействие е пряко, произтичащо от Него Самия, и косвено — вървящо по ред от висшите небеса към нисшите. Тъй като съединяване­то на небесата чрез въздействие е дело единствено на Господа, вземат се всевъзможни предпазни мерки, щото никой ангел от висшите небеса да не гледа към нисшите общества и да не говори с някого от там; още щом се слу­чи нещо такова, ангелът се лишава от разумност и мъд­рост. Нека се каже каква е причината за това: всеки ангел има три степени на живот, според трите степени на Небето. За онези, които обитават във вътрешното небе, е отворена третата или вътрешната степен, до­като втората и първата степен са затворени. За онези, които се намират в средното небе, е отворена втората степен, а първата и третата са затворени. Накрая, за обитаващите последното небе първата степен е отво­рена, а втората и третата са затворени. Ето защо, ко­гато някой ангел от третото небе погледне някое об­щество от второто и заговори с някои тамошен жител, неговата трета степен се затваря; това затваряне му отнема неговата мъдрост, която обитава в третата степен, а във втората и първата я няма. Това се разбира в Господните слова при Матей: „Който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си." (Матей 24:17,18). Също при Лука: „В оня ден, който бъде на покри­ва, а нещата му вкъщи, да не слиза да ги взима; който е на полето, той също да се не обръща назад. Спомняйте си Лотовата жена." (Лука 17:31,32).

 

209.

Няма въздействие от нисшите небеса към висшите, кое­то е срещу порядъка, а само от висшите към нисшите: мъдростта на ангелите от висшите небеса превъзхожда хиляда пъти онази на ангелите от нисшите небеса. Ето защо ангелите от нисшите небеса не могат да говорят с онези от висшите небеса, и дори, когато гледат нагоре, не ги виждат, а Небето им се явява като нещо облачно над главите. Ангелите от висшите небеса обаче могат да виждат онези, които са в нисшите небеса, но не им е поз­волено да говорят с тях, за да не загубят своята мъд­рост, както по-горе беше обяснено.

 


210.

Мисли, чувства, а също така разговори на ангелите от вътрешното небе никога не се възприемат в средното небе, бидейки тъй отвъдни за тамошните ангели; когато обаче е угодно Господу, те се явяват пред обитаващите вторите небеса като нещо огнено, докато мислите, чув­ствата и разговорите от средното небе изглеждат за онези от крайните небеса като сияние, бляскав и разноцве­тен облак. От този облак, от неговите движения и форма, ангелите от висшите небеса узнават за какво го­ворят ангелите от нисшите небеса.

 

211.

От тук може да се установи каква е формата на Небето; във вътрешното небе всичко е най-съвършено, в средно­то небе всичко е също съвършено, но в по-малка степен, докато в крайното небе всичко е съвършено в още по-малка степен. Формата на всяко небе се поддържа от формата на другото чрез въздействието, идващо от Господ. Не може да се разбере какво е общуването чрез въздействие, ако не се знаят степените на височината, а също така разликата между тях и степените на дължина­та и ширината. Какви са те и каква е тяхната степен, може да се види по-горе (гл.38).

 

212.

Що се отнася до формата на Небето в частност и как тя се насочва и развива, това е неразбираемо дори за са­мите ангели. Можем да си създадем някаква идея за нея чрез формата на всички части на човешкото тяло, про­учена и обяснена от някой знаещ и мъдър ум, защото по-горе в съответните глави показахме, че цялото Небе от­праща към човека (виж гл.59 - 72), а също и че всичко в чо­века съответства на Небето (гл.87-102). Колко нераз­бираема и непроследима е тази форма, личи дори само чрез нервните тъкани, съединяващи всичко и всеки де­тайл в тялото. Очите не виждат влакната, нито тяхна­та посока, нито как се вливат в мозъка, защото там те са толкова безбройни, така сложно устроени, че заедно се представят като безкрайна мека маса, като все пак всичко и всяко, свързани с волята и разума, влизат чрез тях в ясно определено действие. По какъв начин нишки­те в тялото се съединяват, личи от различните видове сплитания, като слънчев сплит, коремен и други, а също така от възлите, наричани ганглии, в които влизат мно­го влакна от всички места, сливат се и в различни връзки изпълняват своите функции; което отново и отново се повтаря. Същото е във всеки крайник, орган, черво, мус­кул; който разглежда с мъдро око това и многото чудеса в тялото, безкрайно ще се учудва; освен това, очите ви­наги виждат само малка част от тези чудеса, а онова, ко­ето не виждат, е още по-чудно, защото се отнася към вътрешната природа. Че тази форма съответства на формата на Небето, ясно личи от всички действия на ра­зума и волята в нея и според нея, защото онова, което човек желае, лесно преминава в действие чрез тази фор­ма, а онова, което човек мисли, пронизва влакната от на­чалата до краищата и поражда усещане. Бидейки форма на мислите и желанията, тя е форма също така на мъд­ростта и разумността. Тъкмо тази форма съответства на формата на Небето. От тук може да се узнае, че всич­ки мисли и чувства на ангелите се простират според тази форма и че те са при мъдростта и разумността, доколкото биват в тази форма. Че тази форма на Небето идва от Богочовешкостта на Господ, виж по-горе гл.78-86. Ще прибавя тук, за да се знае, че небесната форма е такава, че никога не може да бъде изчерпва в об­щите си начала и е неразбираема дори за самите ангели, както по-горе беше казано. 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:39 PM

72.

 

Всяко общество притежава образа на човек, когато се явя­ва като едно, защото, както ясно се видя от предната гла­ва, Небето в своята цялост има човешки облик. При най-съвършената форма, каквато е формата на Небето, всяка част е подобна на цялото, най-малкото наподобява най-го­лямото. Най-малките му елементи и части са общества­та, които съставят Небето, като всяко общество е Небе­то е умален вид, както се видя по-горе (гл.51-58). Такова постоянно подобие идва от там, че на небесата всички блага произтичат от една любов и имат един произход; онази единствена любов, от която произлиза всичкото благо, е любовта в Господа към Господа. Ето защо Небето е подобно на Господ като общност, всяко [ангелско] общес­тво е подобно на Господ като особеност, всеки ангел [е по­добен на Господа] като частност; вижте онова, което се каза по-горе по въпроса (гл.58).



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:42 PM

43.

 

По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка сте­пен на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на] тяхното съвършенство. Това на­помня начина, по който светлината отслабва от центъ­ра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо осветявани.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:42 PM

148.

 

Всички на Небето живеят в различни области според по­соките: на изток и запад обитават онези, които са в бла­гото на любовта -- на изток са онези, които го възприе­мат ясно, на запад са онези, които го възприемат мъгля­во; на юг и север обитават онези, които приемат мъд­ростта [идваща от благото] - на юг са изложените на нейната ясна светлина, а на север — тези, които са в смътната и светлина. Също както ангелите в небесното царство Господне обитават и ангелите в духовното Му царство, с тази разлика, че са разпределени според благото на любовта и светлината на истината, идеща из бла­гото; тъй като любовта в небесното царство е любов към Господ, светлината на истината от там е мъдрост; напротив, в духовното царство любовта е [насочена] към ближния и се нарича обич, като светлината на истин­ното от нея представлява разумност, която се нарича също вяра (виж по-горе гл.23); дори има и разлика според посоките, защото, както беше казано вече малко по-горе (гл.146), при двете царства между посоките има разстоя­ние от тридесет градуса.



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:43 PM

149.

 

По подобен начин живеят също ангелите във всяко общес­тво на Небето: на изток обитават онези, които се нами­рат в по-висока степен на любов и обич; на запад са оне­зи, които имат любов и обич в по-малка степен; на юг жи­веят повече осветените от разумност и мъдрост, на се­вер онези, които са по-малко осветени. Те са разделени по такъв начин, понеже всяко общество изобразява Небето и всяко от тях представя Небето в умален вид (виж по-горе, от гл.51 до гл.58). Същото става в ангелските събра­ния. Техният ред следва небесната форма, и по силата на този ред всеки си знае мястото. Господ дори предвижда във всяко общество да има ангели от всички родове, та Небето, според своята форма, навсякъде да бъде самотъждествено. Ала все пак, уредбата на Небето в цялост се различава от порядъка на обществата, както общото се различава от отделните си части. Затова общества­та, които са на изток, превъзхождат онези на запад, а пък южните превъзхождат северните.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:44 PM

57.

Същото, което се каза за Небето, може да се каже и за Църквата, защото Църквата е Небето Господне на земя­та: има множество църкви, като все пак всяка от тях се нарича Църква и дотолкова е Църква, доколкото там царства благото на любовта и вярата; Господ създава там от многото едно, както и от многото църкви една Църква. Същото, което се казва общо за Църквата, може да се каже и за всеки член на Църквата отделно: именно, че Църквата е вътре в човека, а не извън него; че всеки човек, в когото Господ присъства чрез благо­то на любовта и вярата, е Църквата. За човека, в кого­то е Църквата, може да се каже същото, както за анге­ла, в когото се намира Небето: че той представлява Църквата в най-малък вид, както ангелът представлява небето в най-малък вид; че човекът, в когото е Църква­та, е равен на ангела, в когото е Небето; понеже чове­кът е бил сътворен, именно за да отиде на Небето и да бъде ангел; ето защо онзи, в когото е благото от Госпо­да, е човек-ангел. Трябва да се помни какво общо има чо­векът с ангела и кои негови качества ангелите нямат: облото на човека с ангела е, че вътрешното им начало е еднакво създадено по образа на Небето и те стават образ на Небето, доколкото пребивават в благото на любовта и вярата; онова качество на човека, което ан­гелите нямат - че външното начало на човека е форми­рано по образ на света и че доколкото пребивава в благото, дотолкова светът в него е подчинен на Небето и му служи. Тогава, Господ присъства при човека в двете начала, както на Небето; Той е при своя Божи порядък и в двете начала, защото Бог е редът.



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:46 PM

188.

 

Онези ангели, които изграждат небесното царство на Господ, в по-голямата си част обитават високи места, изглеждащи като планини; ангелите от духовното царс­тво живеят на не толкова високи места, изглеждащи като хълмове; ангелите от нисшите небеса обитават пък на такива места, които изглеждат като каменисти скали. Всичко това е резултат от съответствията, тъй като вътрешното съответства на висшето, а външ­ното съответства на нисшето; ето защо, върховете обозначават в Словото небесната любов, хълмовете обозначават духовната любов, а скалите обозначават вярата.



#8 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:48 PM

(Матей 24:17,18)

 

17. който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;

18. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.



#9 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:49 PM

(Лука 17:31,32)

 

31. В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

32. Спомняйте си Лотовата жена.



#10 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:51 PM

38.

 

Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не [ще] може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.



#11 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:54 PM

196.

Това може да се опише с човешките мисли, за които също няма пространства; онова, за което човек дълго и силно мисли, то сякаш се явява пред него. Който се замисли, ще осъзнае, че съзира пространствата само по интервалите между предметите, които вижда на земята едновремен­но, или пък знаейки разстоянието между тези предмети. това е така, защото пространството е непрекъснато, а при непрекъснатото разстоянието се проявява единст­вено чрез прекъснатото. това важи много повече за анге­лите: понеже тяхното зрение действа заедно с тяхната мисъл. а мисълта действа заедно с любовта; също и понеже близко и далечно се появява и променя с вътрешното им състояние, както се каза по-горе.



#12 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 02:56 PM

100.

 

Обаче съответствието се простира много по-широко от човека. Има съответствие между небесата; трето­то или вътрешно Небе съответства на второто или средното Небе. съответстващо на първото или край­ното. На крайното Небе съответства телесният образ на човека, т.е. крайниците, органите и вътрешностите; ето защо човешката телесност съставлява онова, в което Небето стига до краен завършек, онова, над което то пребъдва като своя основа. Но тази тайна ще се разясни по-пълно на друго място.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users