Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

23. За пространството на Небето 191-199

Recommended Posts

23.

За пространството на Небето




191.

Макар че всичко на Небето се явява, както на земята, на определено място и пространство, ангелите все пак ня­мат никаква представа и никаква идея за мястото и за пространството. Понеже това изглежда парадоксално, а също понеже е много важно, бих искал да хвърля повече светлина по въпроса.

 

192.

Всяко движение в духовния свят става чрез промени във вътрешното състояние, тъй че движенията не са нищо друго освен промени на състоянието; именно така бях за­веден от Господ на Небето и до други земи из вселената -това ставаше с моя дух, а моето тяло си оставаше на едно място. така се движат всички ангели; ето защо, за тях няма разстояния, а щом като няма разстояния, няма и пространства - вместо това има състояния с техните промени.

 

193.

Тъй като всяко движение протича така, става ясно, че приближаванията са сходства във вътрешното състоя­ние, а отдалечаванията са различия; близо един до друг са ангелите, които са в подобно състояние, докато онези, които са в различни състояния, са отдалечени; простран­ствата на Небето не са нищо друго, освен външни състо­яния, съответстващи на вътрешните състояния. Затова не само небесата се различават помежду си, но също и отделните общества от всяко Небе, и всеки член на об­ществото от другия; пак поради това Адът е разделен от Небето, тъй като са напълно противоположни със­тояния.

 


194.

Ето защо всеки един в духовния свят се явява пред някой друг, стига само силно да го пожелае, защото така той вижда мислено другия и се пренася в неговото състояние. Обратно, един се отдалечава от друг, когато се отвръща от него; тъй като всяко отвръщане идва от противопо­ложност на чувствата и от несъгласие на мислите, на едно място се явяват много ангели, които са в съгласие, и изчезват веднага, щом като влязат в разногласие.
 


195.

Ако някой се движи от едно място на друго, било в своя град, било на площада, било в градината, било някъде дру­гаде извън обществото, той стига бързо - когато желае, или бавно - когато не желае. Самият път, макар един и същ се удължава или се скъсява според желанието - често виждах това и всеки път му се учудвах. От тук отново става ясно, че разстоянията и пространствата са съоб­разно вътрешното състояние на ангелите; затова никак­ва представа или идея за пространството не може да проникне в тежите мисли, въпреки че сред тях същест­вуват същите пространства, както в света.

 

196.

Това може да се опише с човешките мисли, за които също няма пространства; онова, за което човек дълго и силно мисли, то сякаш се явява пред него. Който се замисли, ще осъзнае, че съзира пространствата само по интервалите между предметите, които вижда на земята едновремен­но, или пък знаейки разстоянието между тези предмети. това е така, защото пространството е непрекъснато, а при непрекъснатото разстоянието се проявява единст­вено чрез прекъснатото. това важи много повече за анге­лите: понеже тяхното зрение действа заедно с тяхната мисъл. а мисълта действа заедно с любовта; също и понеже близко и далечно се появява и променя с вътрешното им състояние, както се каза по-горе.
 

 

197.

Ето защо местата, пространствата и всичко, което се отнася към тях, означават в Словото състояние: разсто­яние, близост, далечност, път, пътуване, странстване; мили, стадии, поля, ниви, градини, градове, площади; дви­жения, различни мерни единици, дължина, ширина, висо­чина, дълбочина и още безброй други. Понеже повечето от онова, което се намира в мисълта на човека, произли­за от този свят, като така или иначе влече със себе си [идеите за] пространството и времето, бих искал само да обясня накратко какво означават в Словото дължина, ширина и височина. На света наричат дълго и широко онова, което е пространствено дълго и широко; същото важи за високото; на Небето, където не се мисли прост­ранствено, под дължина разбират състоянието на благо­то, под ширина разбират състоянието на истината, а пък под височина разбират тяхната разлика по степен (виж гл.38). Под тези три измерения се разбират гореспо­менатите значения, защото дължината на Небето е от изток на запад и тук живеят ангелите, които са в благо­то на любовта; ширината на Небето е от юг на север, и тук обитават онези, които са в истината, идваща от благото (виж гл.148); височината на Небето означава как­то първото, така и второто [измерения] според сте­пента. Ето защо в Словото чрез дължина, ширина и висо­чина се обозначават тези качества; така например, в кни­гата на Иезекиил, глави 40-48, където новият храм и нова­та земя се описват със съответни мерки по дължина, ши­рина и височина, площадите, гостните, вратите, пор­тите, прозорците, предградията обозначават - всяко със своята мярка - новата Църква с нейните блага и ис­тини. Това се отнася за всички размери. пак така е опи­сан Новият Йерусалим при Йоан: „Градът е четвъртит, и дължината му е колкото широчината. Той измери гра­да с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината - равни." (Откр., 21:16). Тук чрез Новия Йерусалим се обозначава новата Църква, а чрез неговите размери се обозначава онова, ко­ето се отнася към Църквата: дължината е благото на нейната любов; ширината е истината, произтичаща от това благо, височината е благото и истината в степени; дванадесет хиляди стадия означават всичко благо и ис­тинно в цялост. Иначе какъв е смисълът височината да бъде дванадесет хиляди стадия, толкова, колкото дължи­ната и ширината? Че ширината в Словото означава ис­тината, проличава от псалмите на Давид: „И ме не преда­де в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място" (Псалм 30:9); „В утеснението свое аз извиках към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изве­де"(Псалм 117:5), но освен това, така е също при Исай (8:8), при Авакум (1:6) и във всички останали [библейски] книги.

 

198.

От тук може да се види, че макар на Небето да има прос­транства, както и в света, все пак нищо там не се пре­ценява според пространствата, а единствено според състоянията и затова пространствата там не могат да се измерват, както е на земята, а само могат да бъ­дат установявани от и според вътрешното състояние на ангелите.
 


199.

Първата и основна причина за това положение е, че Гос­под присъства във всеки според неговите любов и вяра и че всичко на Небето се явява наблизо или пък надалеч съ­образно присъствието Господне, понеже именно то оп­ределя всичко. което е на Небето; тъкмо чрез него анге­лите са дарени с мъдрост, защото чрез него се разпрос­тират мислите, чрез него протича общуването между всички на Небето. Накратко, чрез него ангелите мислят духовно, а не природно, както мислят човеците. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

38.

 

Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не [ще] може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.

Share this post


Link to post
Share on other sites

148.

 

Всички на Небето живеят в различни области според по­соките: на изток и запад обитават онези, които са в бла­гото на любовта -- на изток са онези, които го възприе­мат ясно, на запад са онези, които го възприемат мъгля­во; на юг и север обитават онези, които приемат мъд­ростта [идваща от благото] - на юг са изложените на нейната ясна светлина, а на север — тези, които са в смътната и светлина. Също както ангелите в небесното царство Господне обитават и ангелите в духовното Му царство, с тази разлика, че са разпределени според благото на любовта и светлината на истината, идеща из бла­гото; тъй като любовта в небесното царство е любов към Господ, светлината на истината от там е мъдрост; напротив, в духовното царство любовта е [насочена] към ближния и се нарича обич, като светлината на истин­ното от нея представлява разумност, която се нарича също вяра (виж по-горе гл.23); дори има и разлика според посоките, защото, както беше казано вече малко по-горе (гл.146), при двете царства между посоките има разстоя­ние от тридесет градуса.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Откр., 21:16)

 

16. Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Псалм 30:9)

 

9. и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Псалм 117:5)

 

5. В утеснението си викнах към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изведе.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Исай (8:8)

 

8. и ще нахлуе по Иудея, ще я наводни и високо ще се подигне - ще стигне до шия; и разпрострените й крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Авакум (1:6)

 

6. Защото ето, Аз ще подигна халдейци, народ жесток и необуздан, който ходи по ширините земни да завладее селения, нему непринадлежащи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×