Jump to content


Photo

Български превод на книгата:


  • Please log in to reply
11 replies to this topic

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:03 AM

Български превод на книгата:

 

1. Част Първа (1 - 82)

2. Част Втора (83 - 172)
3. Част Трета (173 - 219)
4. Част Трета (220 - 281)
5. Част Четвърта (282 - 331)

6. Част Четвърта (332 - 357)
7. Част Пета (358 - 408.10)
7. Част Пета (409.11 - 432)
8. Показалец на всичко, което се съдържа в тази Книга
9. Речник на латинските думи, които в текста са дадени като пояснение в скоби
10. Някои думи със сравнително значение

 

Емануел Сведенборг.

 

Ангелската Мъдрост за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост

 

превод от руски


Предговор от редактора

Ангелската Мъдрост за Божествената Любов и Божествената Мъдрост е философски труд, публикуван за първи път на латински през 1763. В стегнат и подреден вид описва философията на сътворението, която е в основата на всички богословски трудове на Сведенборг. Тази философия на сътворението може за първи път със сигурност да бъде идентифицирана в две творби, които той публикува през 1734, неговатаПринципия и Безкрайна и окончателна причина за Сътворението, които се основават на презумпцията, че вселената е сътворена. Сведенборг постоянно се придържа към това схващане поне от този момент и до края на живота си. В част Трета, стих 188 Авторът ясно посочва, че „целта на тази Книга е да разкрие причините и от тях да бъдат прозрени действията и по този начин да бъде разпръсната тъмнината, в която живее човекът от Църквата относно Бога и Господа и въобще относно Божественото след като нарича себе си духовен”.

Ангелската Мъдрост за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост за първи път е преведена на английски през 1788 г. от Натаниел Тъкър и отпечатана в Манчестър, Англия. Копие от това издание се съхранява в библиотеката на Британския музей с ръкописни бележки от Уилям Блейк. Настоящата версия е преведена от Джон Ейджър и е публикувана за първи път от Фондация Сведенборг през 1885 г. Това произведение е отпечатано и на още няколко езика, включително датски, френски, немски, исландски, италиански, руски и шведски.

Въпреки че тази книга представлява системна презентация на философската концепция на Сведенборг, нейните пет глави нямат заглавие. Описателните заглавия са дело на този редактор и са добавени в скоби на първата страница на всяка глава, както и в колонтитулите.

Текстът за това издание е сканиран електронно от стандартното издание на фондацията. Този процес позволи пълна промяна в дизайна на книгата, както и използването на по-лесен за четене шрифт. Бяха направени също и някои стилистични промени. Те включват по-съвременен правопис и пунктуация, както и заместване на нови думи с термини, чието значение е станало по-неясно или се е променило от деветнадесети век. Римските цифри бяха заменени с арабски в библейските откъси. Всички тези промени бяха извършени внимателно с цел по-лесното четене и използване на книгата, като същевременно се запазва достойнството и силата на латинския оригинал. Като цяло обаче преводът на Ейджър не е претърпял значителни промени. 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:04 AM

Ангелската Мъдрост за Божествената Любов
 

Част Първа

 

1. За човека любовта е живота! Човекът знае, че тя съществува, но не я познава. От разговорната реч любовта е това, за което обикновено казваме: Този човек ме обича, Царят обича поданиците си. Поданиците обичат своя цар, Мъжът обича жена си, Майката обича детето си и обратно; или: Този човек обича родината, сънародниците си, ближния; както и за неодушевените предмети: Този човек обича това и онова нещо. Но въпреки че толкова говорим за любовта, едва ли знаем какво всъщност представлява тя. И когато някой разсъждава за любовта, без да има някаква ясна представа, той казва или че любовта не е някакво определено нещо, или че е движеща сила, която можем да възприемем с очите, с ушите, с обонянието, с общуването. Такъв човек по никакъв начин не може да разбере, че любовта всъщност е именно живота и не само живота на тялото и на мислите като цяло, а и живота на всички изграждащи ги части. Мъдрият човек може да разбере, ако някой му каже: Ако ти отнемат чувството (affectio), което съответства на любовта, ще можеш ли да мислиш и да правиш нещо без любов; и когато охладнява чувството, съответстващо на любовта, не охладняват ли и мислите, думите и действията ти; а когато се възпламенява чувството ти, не се ли възпламеняват и те? Но мъдрият човек разбира всичко това не защото знае, че любовта е живота на човека, а защото го вижда от опит.

2. Никой не може да знае какво представлява живота на човека, ако не знае, че животът е любовта. Без това познание едни смятат, че животът на човека е да чувства и да действа, други - само да мисли; а всъщност мисленето е първичното действие на живота, а чувстването и действането са вторичното негово действие. Казвам, че мисленето е първичното действие на живота, като то бива вътрешно и още по-вътрешно, както и външно и още по-външно. Най-вътрешното мислене, което всъщност е усещането (perceptio) на целите, наистина е първичното действие на живота, но за това ще разкажа по-нататък при степените на живота.

3. Че любовта е самият живот можем да разберем от аналогията с топлината, идваща от Слънцето към света. Тя е като живот, всеобщ за всички растения, познати на земята; и когато тя се появява през пролетта, всички растения се показват от земята, украсяват се с листа, после с цветове и накрая с плодове и така имат живот, а когато през есента и зимата топлината намалее, признаците на живота в тях изчезват и тогава те умират. Същото трябва да се каже и за любовта в човека, а тъй като топлината и любовта са взаимно съответни, затова и любовта стопля.

4. Единствено Бог, който е Господ, Сам е Любов, защото Той е животът, а Ангелите и Човеците са само възприемници (recepicietes) на Живота от Него. Това е обяснено в Трактатите ми за Божественото Провидение и за Живота. Тук трябва да кажа единствено, че Господа, който е Бога на Вселената, е Несътворен и Безкраен, а Човекът и Ангелите са сътворени и крайни; и тъй като Господа е Несътворен и Безкраен, то Той, с името Йехова, е Самото Битие и Самият Живот, или Животът в Себе Си (ipse). От Несътвореното, Безкрайното, Самото Битие и Самият Живот - никое от тях не може да бъде сътворено непосредствено, защото Божественото е единно и неделимо и нещо може да бъде сътворено единствено от нещо сътворено и крайно, образувано така, че Божественото да им е присъщо. Такива са хората и Ангелите и затова те са само възприемници на живота. Ето защо ако някой си позволи да допусне, че не е възприемник на живота, а че той е живота, веднага ще бъде завладян и от следващата мисъл, че той е Бог. Това, че Човекът чувства, а оттам и мисли, че сякаш той е самият живот идва от измамността вследствие на това, че второстепенната причина и главната причина се възприемат като едно. Това, че Господа е Живота Сам в Себе Си го дава Той Самият в Евангелие от Иоана, 5:26: „Защото както Отеца има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си” и че Той Самият е Живот, пак там в 11:25 и 14:6. А тъй като животът и любовта са едно, както е ясно от гореказаното в № 1 и 2, то следва, че Господа, както е Самият Живот, така е и Самата Любов.

5. Но за да може това да бъде достъпно за разума (intellects), нужно е да се знае, че Господ като Любов в самата Есенция (essentia), т.е. Божествена Любов, се явява (appareat) пред Ангелите в Небето като Слънце, от Което произлизат топлината и светлината и че есенцията на топлината, идваща от Него е любовта, а есенцията на светлината, идваща от Него, е мъдростта. Ангелите са възприемници на духовната топлина и духовната светлина, които всъщност са любовта и мъдростта, но те не я възприемат сами от себе си, а от Господа. Тази духовна топлина и тази духовна светлина влияят (influent) не само на Ангелите и предизвикват в тях предразположение (afficient), но влияят също и на хората и предизвикват и в тях същите предразположения; и така и едните, и другите се превръщат в съвършени възприемници, като стават такива в съответствие с любовта си към Господа и с любовта си към ближните. Самото Слънце, т.е. Божествената Любов, чрез топлината и светлината си не би могло да сътвори нещо непосредствено от себе си, защото Есенцията на сътвореното по този начин би била Любовта, която е Сам Господ, като тя може да сътвори нещо от вече създадените субстанции и материи, които възприемат топлината и светлината. Това е подобно на слънцето, което не може непосредствено чрез своите топлина и светлина да създаде растения на земята, но може да ги създава от материята на почвата, на която са присъщи топлина и светлина и точно по този начин то създава растителността. За това, че в Духовния свят Божествената Любов на Господа е видима като Слънце и че от него излизат духовната топлина и духовната светлина, благодарение на които Ангелите получават Любовта и Мъдростта..., виж в Книгата Небе и Ад, стр. 116 до 140.

6. И понеже човекът не е живота, а само възприемник на живота, то следва, че зачеването на човека от баща му не е зачеване на живот, а представлява зачеване само на първата и най-чиста форма, приспособена да приема живота, а към нея, подобно на притоци към първоначалното течение, към мястото на зачеване постепенно се присъединяват субстанции и материи, приспособени да приемат живота в определена последователност и до определена степен.

7. Божественото не присъства в пространството. Това, че Божественото, т.е. Бог, не присъства в пространството, макар да е Вездесъщо във всеки човек от Света (навсякъде по-нататък под Света се подразбира материалния Свят-бел.прев.) и във всеки Ангел от Небето, и във всеки дух под Небето, не може да бъде разбрано като чиста идея, но можем да схванем в него идеята за духовното. Чистата идея за това не може да бъде разбрана чрез материалното мислене, защото на последното е присъщо пространството, т.к. то се състои от предметите, които се намират в Света, а във всички тях като цяло и във всеки поотделно, присъства пространство и всяка частица в тях, голяма или малка, принадлежи на пространството; всяка тяхна дължина, ширина и височина е характеристика на пространството; т.е. всяка мярка, фигура и форма принадлежи на пространството и затова не можем да разберем материалната идея как може Божественото да не се намира в пространството след като казваме, че то е навсякъде. Човекът може да разбере тази идея с обикновеното мислене единствено и само ако допусне в него известна духовна светлина. Ето защо първо ще кажа нещо за духовната идея и за породеното от нея духовно мислене. Духовната идея не заимства нищо от пространството, а всичко в себе си взема от състоянието. В състоянието се говори за любов, за живот, за мъдрост и за предразположенията и за удоволствията, произлизащи от тях и въобще за доброто и истинното. Идеята за всички тези състояния е изцяло духовна. Тя няма нищо общо с пространството, като се намира над него, а идеите за пространството остават под нея, както земята е под небето. Но понеже Ангелите и духовете също гледат с очите си, както и хората от Света и те също виждат обектите само в пространството, затова в Духовния Свят, където пребивават духовете и Ангелите, те виждат пространства, подобни на тези на земята, но които не са пространства, а само илюзии, защото не са фиксирани и статични както на земята, а могат да се удължават и смаляват и да се изменят и да приемат различни форми и както поради това не могат да бъдат определени с измерения, така и не могат да бъдат разбрани с никаква материална идея, а подлежат само на духовната идея, в която съотношението на разстоянията в пространството съответства на съотношението на разстоянията до доброто, или разстоянията до истинното, които малко или много са сродни и се пресичат в тях, съдейки по състоянието.

8. От всичко това може да се види, че чрез своето чисто материално мислене човекът не може да разбере как Божественото е навсякъде и едновременно с това е извън пространството. Ангелите и духовете ясно разбират това, ето защо и човекът може да го разбере, но единствено и само ако пропусне в мисленето си известна духовна светлина. Причината, поради която човекът също може да разбере това е защото не тялото мисли в човека, а неговия дух, т. е. не материалното в него, а духовното.

9. Но причината, поради която мнозина не разбират това е, че те обичат материалното и заради това не искат да извисят мислите си над материалния разум в духовния свят. Така всички, които не искат това, не могат да мислят иначе, освен според пространството; дори и за Бога., а да мислиш за Бога според пространството значи да мислиш за разширяването на материята. Казах всичко това предварително, защото човек няма да може да проумее Божествения Живот, който е Любовта и Мъдростта, за които говоря тук, ако не знае и не разбира, че Божественото е извън пространството; както и ще проумее малко, да не кажа нищо, и за Божественото Провидение, за Всеприсъствието, за Всевиждането, за Всемогъществото, за Божествената Безкрайност и за Вечността, за които ще трябва да разкажа последователно.

10. Вече споменах, че пространствата, а следователно и разстоянията, са видими както в материалния, така и в духовния свят, но че в духовния свят те са само илюзии, съответстващи по духовно родство, т.е. родството им с любовта и мъдростта, или с доброто и истинното. Ето защо, въпреки че Господ пребивава навсякъде в Небесата сред Ангелите, ние го виждаме високо над тях като Слънце. А тъй като родството с Него се получава от възприемането на Любовта и Мъдростта, то, за разлика от тези, които са най-отдалечени, най-близки до Него са онези Небеса, в които Ангелите най-много Му съответстват по своето възприятие. Ето защо Небесата, които са Три на брой, са разделени помежду си, разделени са и обществата във всяко Небе. По същия начин адовете под тях са отдалечени съразмерно отразяването на любовта и мъдростта от тях. Същото може да се каже и за хората, тъй като у тях и в тях Господ присъства във всички светове и това е възможно отново защото Господ не се намира в пространството.

11. Бог е Самият Човек (ipse Homo). В нито едно от Небесата няма друга идея за Бога, освен като за Човек и това е така, защото Небето като цяло и неговите части, съществуват в същата форма, т.е. като Човек и че Божественото, присъстващо у Ангелите, представлява Небето; а тъй като там мисленето съответства на формата на Небето, то невъзможно е Ангелите да мислят за Бога иначе. По същата причина и в Света всички, които са свързани с Небето, мислят за Бога по този начин, защото те мислят вътре в самите себе си или в своя дух. Всички Ангели и всички духове в същността си са човеци в съвършената им форма именно защото Бог е Човек; и формата им е такава заради формата на Небето, която навсякъде е подобна сама на себе си, както в най-голямото, така и в най-малкото. За това че Небето като цяло и във всяка своя част пребивава във формата на Човек, виж в Книгата Небе и Ад, № 59 до 87 и че мисленето тече според формата на Небето, пак там в № 203, 204; че хората са сътворени по образ и подобие Божие, е известно от Битие в 1:26,27; също и това, че Бог се е явявал на Авраам и на други като Човек. Древните, както мъдреците, така и обикновените хора, са мислели за Бога като за Човек и дори впоследствие, когато са започнали да почитат много богове, както в Атина и Рим, пак са ги почитали като човеци. Мога да поясня това със следния цитат от една малка моя Книга. „Различни племена, особено африканските, които признават и почитат Единния Бог Създател на Вселената, разбират Бога като Човек и казват, че не е възможно да съществува друго разбиране за Бога, освен като за Човек. И когато им казаха, че мнозина поддържат идеята за Бога като за нещо мъгляво в средата (на вселената), те попитаха къде има такива хора и когато им казаха, че такива има измежду Християните, те отхвърлиха това като нещо невъзможно, на което им беше отговорено, че такава идея съществува у Християните поради факта, че в Словото е написано Бог Дух (Spiritus), а под дух те си представят нещо като облак без да знаят, че всеки дух и всеки Ангел е човек”. Беше изследвано след като материалното им разбиране е такова, дали е такова и духовното им разбиране и се установи, че то е различно при хората, които вътрешно признават Господа за Бог на Небето и Земята. Веднъж слушах един християнски Презвитер да казва, че никой не може да има идея за Божествената Човечност; и после видях как го изпращат при различни племена, постепенно от вътрешни към още по-вътрешни, и от тях към техните Небеса и накрая при Небето на Християните и навсякъде на него му се даваше вътрешното им знание за Бога и навсякъде то беше едно и също - за Бога като Човек, т.е. идеята за Божествената Човечност”.

12. Общоприетото разбиране на Християните за Бога като за Човек идва от това, че в Афанасиевото Учение за Троицата Бог е наречен Лице; но по-сведущите обявяват Бога за нещо недостъпно за очите и не могат да проумеят по какъв начин Бог, бидейки Човек, може да създаде Небето и Земята и да изпълва с присъствието Си вселената, както и много други моменти, неарзбираеми за разума и те ще се разпространяват, докато християните не се съгласят с факта, че Божественото не присъства в пространството, защото всички, които се молят на Единния Господ, подразбират в Него Божествена Човечност и така мислят за Бога като за Човек.

13. Колко важно е да съществува правилно разбиране за Бога съдим от факта, че схващането за Бога представлява най-най-вътрешното начало в мисленето на всеки религиозен човек, защото както в религията, така и в култовете хората се молят на Бога и защото както в религията, така и в култовете Бог всеобщо и поединично присъства във всичко, от което следва, че където няма правилно разбиране за Бога, там не може да има общуване с Небесата. В Духовния свят всяко Племе заема мястото си според разбирането си за Бога като за Човек, защото единствено то и никое друго съдържа правилната идея за Господа. Че състоянието на Живота след смъртта за човека съответства на онова разбиране за Бога, в което той вярва, това е очевидно от противното, а именно, че адът представлява отрицанието на Бога, а в Християнството - отрицание на Господнята Божественост.

14. Битието (Esse) и Съществуването (Existere) в Бога-Човек са едно разделено цяло (distineta unum). Където има Битие, там има и Съществуване и не е възможно да са едно без друго, защото Битието има Битийност чрез Съществуването, но не и без него. Рационалната част (Rationale) в човека може да разбере тази истина, ако човекът види, че не е възможно да има Битие, което не съществува и не е възможно да има някакво Съществуване, което не е произлязло от Битието; да види също как едното е възможно само при наличие на другото, но не и без него, от което следва, че те са едно, но едно разделено цяло. Същото е при Любовта и Мъдростта, тъй като Любовта е Битие, а Мъдростта -Съществуване и Любовта е възможна само чрез Мъдрост, а Мъдростта е възможна само от Любов, защото когато Любовта пребивава в Мъдростта, само тогава тя Съществува. Двете заедно представляват едно цяло и въпреки че мислено те могат да бъдат разделени, но не могат да бъдат разделени в действителност (№n actii). И тъй като могат да бъдат разделени само мислено, но не и в действителност, за тях се казва, че са едно разделено цяло. Битието и Съществуването в Бога-Човек са разделено цяло, също както са Душата (Anima) и Тялото. Душата не може да съществува без своето Тяло, така както и Тялото - без своята Душа. Божествената Душа на Бога-Човек е това, което се подразбира под Божествено Битие, а Божественото Тяло е това, което се подразбира под Божествено Съществуване. Мнението, че Душата може да съществува без своето тяло и без него тя може да мисли и да опознава, е заблуда, дължаща се на илюзията, че всяка човешка душа пребивава в духовно тяло след напускане на материалната си обвивка, с която е била облечена в Света.

15. Че Битието е Битие само тогава, когато то Съществува, е вярно, защото докато не съществува, то не е в определена форма, а когато няма форма то няма качество, а нещо, което няма качество, е нищо. Това, което Съществува от Битието, представлява едно цяло с Битието, защото произлиза от него и оттук следва тяхното съединяване воедино, като едното принадлежи на другото и обратното; а също и едното представлява всичко в другото, точно както в самото себе си.

16. Оттук може да се види, че Бог е Човек и затова Той е Съществуващ Бог и Съществуващ не от Себе Си, а в Себе Си: Който съществува в Себе Си, Той е Бог, от Когото е произлязло всичко.

17. В Бога-Човек Безкрайностите също са едно разделено цяло. Знаем, че Бог е Безкраен, тъй като се нарича Безкраен, защото същността му е Безкрайност. Но че Той е самото Битие и Съществуване Само в Себе Си - от това все още не следва Неговата Безкрайност, а Той е Безкраен именно защото в Него присъстват Безкрайностите и без тях Неговата Безкрайност би била само на думи. За Безкрайностите в Бога не може да се каже, че представляват в Него безкрайно много или безкрайно всичко поради това, че разбирането за многото и всичкото е материално. Материалната идея за безкрайно-многото съдържа в себе си ограничение, а идеята за безкрайно-всичкото, въпреки че няма такова ограничение, все пак се заимства от ограничеността на предметите във вселената. Ето защо човекът, който (винаги) е в материалното мислене, не може чрез извисяване и приближения да достигне до разбирането за Безкрайностите в Бога. Но един Ангел, пребивавайки винаги в духовното мислене, може чрез извисяване и приближение да надскочи степента на човешките разбирания, но пак не до такава висота, че да достигне до идеята за Самата Безкрайност.

18. Всеки, който донякъде вярва, че Бог е Човек, може да затвърди в себе си схващането, че в Бога се съдържат Безкрайностите и че бидейки Човек, Той притежава Тяло и всичко, което принадлежи на Тялото: Лице, Гърди, Корем, Черва, Нозе, тъй като без тях Той не би бил Човек; като освен тях има и Очи, Уши, Ноздри, Уста, Език и всичко, което се намира вътре в Човека, както и Сърце и Бели Дробове и всичко останало, което, взето заедно, прави човека човек. В сътворения човек всички тези части са многобройни, а по своите съставни части са и безбройни; но в Бога-Човек те са безкрайни, като в тях няма нищо излишно, поради което Неговото съвършенство е безкрайно. Тук сравнявам несътвореният Човек, който е Бога със сътворения човек, защото Бог е Човек и Сам Той е казал, че човекът на света е сътворен по Негов образ и подобие в Битие, 1:26,27.

19. Че Безкрайностите се съдържат в Бога - за Ангелите това е очевидно, защото, съдейки по Небесата, цялото Небе, състоящо се от мириади и мириади Ангели, във всеобщата си форма представлява подобие на човек. Същото важи и за всяко общество на Небето, както голямо, така и малко. Всеки отделен Ангел също е човек, защото Ангелът е умален вид на Небето. За това виж в Книгата Небе и Ад, № 51 до 87. Цялото Небе пребивава в такава форма, както като цяло, така и във всяка своя част и във всяка своя обособеност и това идва именно от онова Божествено, което възприемат Ангелите. Доколкото Ангелът възприема в себе си Божественото, дотолкова е повече или по-малко съвършен човек, поради което се казва, че Ангелите пребивават в Бога и Бога - в тях, а също, че Богът е всички те. Невъзможно е да се опише колко огромно е множеството в Небето и затова Божественото от Само Себе Си представлява Небето и както в Божественото съществува това безкрайно множество, населяващо Небето, така и в Самия Човек, който е Бога, съществуват Безкрайностите.

20. Това заключение следва и от сътворената вселена, ако тя се разглежда според нейните служения (usus) и нейните съответствия (correspondentia). Но за да изясня това, нужно е да дам някои предварителни пояснения.

21. Тъй като Безкрайностите, проявени в Небето, в Ангела и в човека, като в огледало се съдържат в Бога-Човек и тъй като Бога-Човек не присъства в пространството, виж тук в № 7,8,9,10, то може в известен смисъл да се види и разбере как Бог може да е Вездесъщ, Всезнаещ и Всевиждащ, а също и как, бидейки Човек, той може винаги да поддържа реда във всичко, сътворено от Него.

22. Това, че Безкрайностите в Бога-Човек са едно разделено цяло, може да се види отразено върху човека. В човека, както казах по-горе, се съдържа многото и безбройното и въпреки това човекът усеща всичко в себе си като едно. Той обаче не може да почувства или да усети никакво знание нито за Мозъка си, нито за Белите Дробове, нито за Черния Дроб, нито за Далака, нито за Задстомашната Жлеза; както не знае нищо и за безбройните съставни части на Очите, Ушите, Езика, Стомаха, Детеродните органи и всичко останало; и именно защото не ги познава чрез сетивата си, той мисли, че е едно цяло. А причината за това е, че всички части са в такава форма, че в нея няма нищо излишно, защото тя е формата, приемаща живот от Бога-Човек, както доказах по-горе в № 4,5,6 и поради разпределението и връзката между всички части в тази форма у човека възниква усещането, а оттам и схващането, че всичко това представлява не нещо многобройно и безбройно, а че сякаш е едно общо цяло. От това следва, че всичко многобройно и безбройно, което в човека сякаш представлява едно цяло, в Самия Човек, Който е Бога, представлява нещо разделено, или по-точно най-разделеното едно.

23. Един е Богът-Човек, от Който произлиза всичко. В рационалния ум (Ratio) на човека всичко се съединява и като че ли се съсредоточава върху това, че съществува Един Бог Творец на Вселената и затова човекът с рационален ум не мисли и не може да мисли по друг начин, освен от общия си разум. Кажете на някого със здрав разум, че съществуват два Твореца на вселената и ще видите несъгласието му с вас и може да го усетите в тона на гласа му. Оттук е ясно, че всичко в разума на човека се съединява и съсредоточава върху това, че Бог е един. Причините за това са две. Първата е, че самата възможност да мисли разсъдливо сама по себе си (inse), принадлежи не на човека, а на Бога в човека. След като от тази възможност зависи целия разсъдък на човека като цяло, то от това цяло в разсъдъка си човекът вижда тази истина като че ли от само себе си. Втората причина е, че чрез тази си възможност човекът се намира или в светлината на Небето, или заимства от Небето общите положения в мисленето си, а те са, че Бог е един. Обратното се получава, когато чрез тази си възможност човекът превърне низшето в свой разум. Тогава, въпреки че използва тази способност, но от това, че разумът му е увреден от низшето той обръща способността си да вижда чрез Бога в нейната противоположност и тогава се казва, че неговият разум е нездрав.

24. Всеки човек, без да знае защо, мисли за обществото като за човек, а именно: той веднага разбира, когато му казват, че Царят е главата, а поданиците - Тялото; или когато му казват, че този и този са такива и такива в обществото, т.е. в царството. Същото се случва и по отношение на духовното тяло, както и на гражданското тяло. Духовното тяло е Църквата, а Главата му е Бога-Човек. Ясно ще е защо Църквата може да е Човек, когато за момент допуснем, че Богът Творец и Вседържител не е един, а много. Тогава Църквата би била едно тяло с много глави и вече не би приличала на човек, а на чудовище. Ако приемем, че тези Глави са от едно естество и затова заедно могат да представляват една Глава, то веднага следва, че тази глава или има много лица, или тези много глави имат едно лице, като и в двата случая Църквата отново би изглеждала обезобразена. Действително е така: Единният Бог е Главата, а Църквата е Тялото, което се движи по повелите на Главата, а не от само себе си; както е и при човека, затова в едно царство има само един Цар, като многото царе биха го разпокъсали на части, докато един цар би го държал неразделено.

25. Същото важи и за Църквата, разпростираща се върху пространството на всички светове и наричана Общение, защото тя също прилича на едно Тяло с една Глава. Известно е, че Главата управлява по собствено усмотрение Тялото, което се намира под нея, защото по принцип главата е седалище (residet) на разума и волята и те управляват действията на цялото Тяло, а то само се подчинява. Точно както Тялото не може да действа по друг начин, освен през разума и волята, намиращи се в Главата, така и Човекът на Църквата не може да действа по друг начин, освен чрез Бога. И макар да изглежда, че тялото действа от себе си, че ръцете и краката се движат от себе си, че устата и езикът при говорене се движат от себе си, обаче всъщност нито една част на тялото не действа от себе си, а от предразположението на волята (voluntatis) и от произтичащото от нея мисъл на разума в главата. Сега си представете, че едно тяло има много глави и всяка действа независимо от останалите със свой разум и своя воля - би ли могло да съществува такова тяло? Тогава би било невъзможно онова единодействие, което се получава с една глава. Същото важи и за Небесата, състоящи се от мириади Ангели. Ако всички те, и всеки поотделно не се молеха само на един Бог, то биха се изключвали взаимно и Небето би се разрушило. Ето защо ако един Ангел от Небето само за миг си помисли за много богове, той тотчас изчезва, защото това мислене го изхвърля накрая на небесата и той пада.

26. Тъй като цялото Небе и всичко на Небето се отнася към един Бог, то и езикът, ангелският език (loquela) е такъв, че по силата на някаква вътрешна съгласуваност (concentum) и като последствие от съгласуваността на Небето, то думите му имат еднакво окончание (desinat in unum); и това също е знак, че Ангелите не могат да мислят по друг начин за Бога, освен като за един единствен и езикът им също произлиза от това мислене.

27. Всеки човек със здрав разум ще разбере, че Божественото е неделимо и че не може да съществуват много Безкрайни, Несътворени, Всемогъщи и Богове. Но ако някой, лишен от здрав разум каже, че може да съществуват много Безкрайни, Несътворени, Всемогъщи и Богове, ако имат еднаква природа и затова да могат да бъдат един Безкраен, Несътворен, Всемогъщ и Бог, то няма ли от това да следва, че тази им обща природа трябва да е съвършено еднаква у всички тях. Но тъй като такава съвършена еднаквост не може да съществува на много места едновременно, ако този някой каже, че едното може да произхожда от друго такова, в този случай това, което произхожда от другото, вече няма да бъде Бог в Самия Себе Си, тъй като Бог в Самия Себе Си е такъв Бог, от Който произлиза всичко (a Quo omnia), за което виж по-горе № 16.

28. Самото Естество на Божественото е Любов и Мъдрост. Ако съберете всичко, което знаете и го подложите на критиката на ума и проведете изследване, при известно възвисяване на духа вие непременно ще стигнете до извода, че всеобщото е Любов и Мъдрост, защото именно те са двете основи на всичко в живота на човека и всичко в живота - физическо, психическо и духовно -се крепи на тях и без тях не представлява нищо. Същото важи и за всичко в целия живот на човека, а именно, както вече обясних как важи за обществото - за голямото и малкото, за Царството и Империята, за Църквата и Небето на Ангелите. И ако им отнемете Любовта и Мъдростта, дали те ще представляват нещо? Без своите начала те са нищо.

29. Никой не може да отрече, че Любовта и заедно с нея и Мъдростта пребивават в Бога в своята същност, защото Той обича всички чрез Самата Любов (Amor inse), която живее в Него и води всички чрез Самата Мъдрост (Sapientia inse), която носи в Себе Си. Цялата сътворена вселена в своята Подреденост също е преизпълнена с Мъдростта от Любовта до такава степен, че всичко в нея в своята всеобщност представлява тази Мъдрост. Защото всичко безгранично (indefinita) в нея се намира в такава подреденост, както поотделно, така и съвкупно, че всичко това, взето заедно, представлява едно цяло, като именно заради това, а не заради нещо друго, всичко може да се държи заедно и да се запазва така винаги.

30. Поради това, че Самото Божествено Естество е Любов и Мъдрост, човекът има две способности на Живота. Според едната си способност притежава Разум, а според другата притежава Воля. Способността, от която човек притежава Разума, заимства всичко, което е, от влиянието на Мъдростта от Бога, а другата способност, от която човек притежава Воля, заимства всичко, което е, от влиянието на Любовта от Бога. Ако човек неправилно мъдрува (sapiat) и неправилно обича, това не отнема от него способностите на разума и волята, а само ги заключва и докато те са заключени, разумът на човека само се нарича разум и волята - воля, но те собствено не представляват нито разум, нито воля; обаче ако тези способности въобще бъдат отнети от човека, то в него ще загине всичко човешко, което се състои в способността на човека да мисли и след като помисли, да говори, и още в способността на човека да желае (velle), и след като пожелае, да действа. От това се вижда, че седалището (residet) на Божественото в човека е в тези две способности, т.е. в способността му да бъде мъдър и в способността му да обича, т.е. в това да може да бъде мъдър и да може да обича. Че човек може да обича, но понякога не е мъдър и че не обича толкова, колкото би могъл - установих това от множество опитности, за които ще разкажа по-нататък.

31. Поради това, че Самото Естество на Божественото е Любов и Мъдрост, всичко във вселената се отнася към доброто и истинното, защото се казва, че всичко, произлизащо от любовта, е добро, а всичко, произлизащо от мъдростта, е истинно. Но и за това ще разкажа по-нататък.

32. Също така от това, че Самото Естетсво на Божественото е Любов и Мъдрост следва, че цялата Вселена и всичко в нея, както живо, така и неживо, се състои (subsistunt) от Топлина и Светлина, тъй като Топлината съответства на Любовта, а Светлината - на Мъдростта, както и духовната Топлина представлява Любовта, а духовната Светлина представлява Мъдростта. Но и за това ще разкажа по-нататък.

33. Всички предразположения и мисли в човека произлизат от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, представляващи Самото Естество, Което е Бог, като предразположенията (чувствата-бел.прев.) произлизат от Божествената Любов, а мислите - от Божествената Мъдрост. Всичко в човека се състои от чувства и мисли. Те са двата извора на неговия живот и всички приятни изживявания и удоволствия в живота произлизат от тях: изживяванията - от предразположенията на любовта, а удоволствията - от мисленето, породено от тези чувства. А тъй като човекът е създаден да бъде възприемник, той възприема Божественото според това как обича Бога, като от любовта си към Бога става мъдър или според това как чувства излизащото от Бога, като мисли според това чувство. Тогава Божественото Естество или Творящото Начало (Creatrix) са Божествена Любов и Божествена Мъдрост.

34. Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост, а Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов. Че Божественото Битие и Божественото Съществуване в Бога-Човек представляват едно разделено цяло - за това виж по-горе в № 14 до 16. А тъй като Божественото Битие е Божествената Любов, а Божественото Съществуване е Божествената Мъдрост, то последните също са едно разделено цяло. Те се наричат едно разделено цяло, защото Любовта и Мъдростта са две отделни начала, но са обединени така, че Любовта принадлежи на Мъдростта, а Мъдростта - на Любовта, защото Любовта има Битие в Мъдростта, а Мъдростта има съществуване в Любовта. И както Мъдростта заимства съществуването си от Любовта, за което е казано по-горе в № 15, то тя (Божествената Мъдрост-бел.прев.) също има Битие, от което следва, че взети заедно, Любовта и Мъдростта са същността на Божественото Битие, а взети отделно, се наричат: Любовта - Божествено Битие, а Мъдростта - Божествено Съществуване. Такова е ангелското разбиране за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост.

35. Тъй като такова е единството на Любовта с Мъдростта и на Мъдростта с Любовта в Бога-Човек, то и Божественото Естество е едно цяло. Божественото Естество е Божествената Любов, понеже Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост; и е Божествената Мъдрост, понеже Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов и поради това тяхно единство Божественият Живот също е едно цяло, защото Животът е Божественото Естество. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в същността си са едно, защото тяхното единство е взаимно, а взаимността води до единство. Но за взаимното единство ще кажа на друго място.

36. Единството на Любовта и Мъдростта е характерно също и за всяко Божествено Дело (Opere), от което всяко Божествено Дело става вечно и непрекъсваемо. Ако в някое произведение на изкуството присъства повече Божествена Любов, отколкото Божествена Мъдрост или повече Божествена Мъдрост, отколкото Божествена Любов, то би престанало да съществува, защото нищо не може да съществува, ако двете не присъстват поравно: в едно нещо всичко излишно, което нарушава равенството от едната или от другата страна, е преходно.

37. Божественото Провидение влага в човеците, способни да се преобразят и спасят, поравно от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, като превесът на Божествената Любов над Божествената Мъдрост или на Божествената Мъдрост над Божествената Любов би означавал за човека невъзможност за преобразяване, възраждане и спасение. Божествената Любов желае да спаси всички, но не може да направи това по друг начин, освен чрез Божествената Мъдрост, защото на Божествената Мъдрост принадлежат всички закони, по които се извършва спасението и Любовта не може да ги престъпи, тъй като Божествената Любов и Божествената Мъдрост са едно и действат в единство.

38. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Словото се подразбират като Правда и Съд: Божествената Любов от Правдата, а Божествената Мъдрост от Съда. Ето защо и в Словото се говори за Правда и Съд по отношение на Бога, например:

В Псалом 89:2: „Правда и съд са основа на престола Ти“; а в Псалом 37:6: „... и ще направи да се яви правдата ти като светлина, и съдът ти като пладне“;

В Осия в 2:18: „... ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд“;

В Иеремия в 23:9: „... и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята“;

В Исаия в 9:7: „Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека“; и пак там в 33:5: „Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда“; В Псалом 119:7, 164: „... като се уча от съдбите на Твоята правда [...] Седем пъти на ден Те хваля, за Твоите праведни съдби.“.

Същото се има предвид под Живот и Светлина в Евангелие от Иоана в 1:4: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.“; Тук под Живот се подразбира Божествената Любов на Господа, а под Светлина - Неговата Божествена Мъдрост. Същото се подразбира под думите Живот и Дух в Евангелие от Иоана в 6:63: „Думите, що ви говоря, са дух и живот.“.

39. В човека Любовта и Мъдростта изглеждат като отделни, но сами по себе си са едно разделено цяло, защото Мъдростта му е такава, каквато е и Любовта му, а Любовта му е такава, каквато е Мъдростта му. Мъдрост, която не е едно със своята Любов, само изглежда като Мъдрост, но не е Мъдрост; и Любовта, която не е едно със своята Мъдрост, само изглежда като Любов към Мъдростта, но не е Любов към Мъдростта, защото всяка от тях заимства своето естество и своя живот от другата и обратното. Че Любовта и Мъдростта в човека изглеждат като отделни се дължи на това, че способността му за разбиране може да се издигне до Небето, но способността на любовта може да се издига само благодарение на това какво прави човекът според своето разбиране, защото в илюзорната мъдрост всичко, което не е едно с любовта към мъдростта, отива при онази любов, която е едно с нея и която може да не е любов към мъдростта, а любов към безумието. Това е така, понеже от мъдростта си човек може да знае, че трябва да направи нещо, обаче не го прави, когато не го обича, защото като образ и подобие (imago) Божие той прави с любов само това, което идва от мъдростта му.

40. Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция (Съдържание) и Форма. Представата на обикновените хора за Любовта и Мъдростта е като за нещо ефимерно и флуидно във финия въздух или етера или като за някакво изпарение от тях. Едва ли някой се замисля дали Субстанцията и Формата наистина съществуват. Дори онези, които подозират, че Любовта и Мъдростта са Субстанция и Форма, все пак ги разглеждат като начала извън субекта, като изтичащи от него и разглеждайки ги като изтичащи от него, си ги представят като нещо ефимерно и флуидно, въпреки че ги наричат Субстанция и Форма; и не знаят, че Любовта и Мъдростта представляват самия субект, а това, което приемат за нещо ефимерно и флуидно извън него е само илюзията за онова състояние на самия субект (inse). Много сa причините, поради които това не е било установено и една от тях е, че илюзиите са първото нещо, от което човешкият дух оформя своя разум и може да открие тези илюзии само след като установи причините за тях. Но когато причината е дълбоко скрита, то той не може да я открие без продължително потапяне на разума в духовната светлина. А човекът не може да потопи задълго разума си в духовната светлина заради материалната светлина, която непрестанно отвлича вниманието му. Обаче истината е, че Любовта и Мъдростта са най-истинските Субстанция и Форма, представляващи самият субект.

41. Обаче тъй като тази истина противоречи на илюзията, хората не й вярват, докато не бъде доказана, а това може да стане само чрез сетивата на тялото и затова тук ще я докажа по този начин. Човекът има пет външни сетива, наречени: осезание, вкус, обоняние, слух и зрение. Субектът на Осезанието е кожата, покриваща човешкото тяло, като самата субстанция и самата форма на кожата са такива, че тя усеща всичко, което се допре до нея. Чувството за осезание се намира не в това, което се допира до кожата, а в самите субстанция и форма на кожата, които са същността й като субект на осезанието, като това усещане е само въздействие върху кожата, породено от допиращите се до него предмети. Същото е и при Вкуса, като усещането е само някакво въздействие върху субстанцията и формата на езика, а езикът е неговия субект. Същото е и при Обонянието: знаем, че миризмата въздейства върху ноздрите по определен начин и че обонянието се намира в ноздрите и представлява възбуждането им при приближаване до ароматни обекти. Същото е и при Слуха и колкото и да ни се струва, че слухът се намира в това, което произвежда звука, но всъщност той се намира в ухото и представлява въздействието върху неговите субстанция и форма. Същото е и при Зрението, въпреки че когато човек гледа отдалечени обекти му се струва, че зрението му се намира в обектите, а всъщност то е в окото, което е субект и затова зрението също представлява възбуждане на рецепторите в окото, а ни се струва на разстояние само привидно по умозаключението, направено за пространството по околните предмети или заради смаляването и потъмняването на обекта, чиито образ се произвежда вътре в окото според ъгъла на падане. От всичко това става ясно, че не зрението излиза от окото към обекта, а че образът на обекта влиза в окото и въздейства върху неговите субстанция и форма. Като зрението е и Слуха, който не самият той излиза от ухото, за да улови звука, а звукът влиза в ухото и го възбужда. От всичко това виждаме, че усещането се състои във въздействието върху субстанцията и формата и не е нещо отделно от субекта, а само произвежда изменение в него, като субектът си остава такъв, какъвто си е бил и преди. От това следва, че зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието не са нещо ефимерно и флуидно, изтичащо от съответните органи, а представляват самите органи, взети като субстанция и форма, въздействието върху които поражда усещането.

42. Същото е и при Любовта и Мъдростта, с тази разлика, че субстанциите и формите, представляващи Любовта и Мъдростта, не се виждат с очите, които са външен сетивен орган, вследствие на което никой не може да отрече, че това, което наричаме мисли, възприятия и чувства представляват субстанции и форми на Любовта и Мъдростта и без съмнение те не се изпаряват и не изтичат отникъде или не се извличат от действителните субстанция и форма, които са самите субекти. Т ака в мозъка има безброй субстанции и форми, които са вместилище (residex) на всяко вътрешно усещане, отнасящо се до разума и волята. Че всички чувства, знания и мисли там не просто са излъчени от разума и волята, а са действителни субекти, които не изливат нищо от себе си, а само претърпяват изменения според въздействията, които ги възбуждат или им предизвикват различни чувства - това може да се види от казаното по-горе за външните сетива. За възбуждащите въздействия (de alluentibus quae afbuiunx) ще разкажа по-нататък.

43. От всичко това най-напред можем да видим, че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма сами по себе си, които всъщност са самото Битие и Съществуване, а такова Битие и Съществуване, ако не беше Субстанция и Форма, каквото действително е, би било някаква приумица, която сама по себе си не представлява нищо.

44. Божествената Любов и Божествената Мъдрост сами по себе си са Субстанция и Форма и по този начин те всъщност са Самото (Ipsum) и Единственото (Unicum). Че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма, доказахме малко по-горе; и че Божественото Битие и Съществуване са Битие и Съществуване само в себе си, за това също казахме по-горе. Не можем да кажем, че всъщност те са Битие и Съществуване от себе си (a se), защото този израз предполага наличието на начало, т.е. възникване от нещо подобно в него, което е Битието и Съществуването само в себе си. Тъй като самото Битие и Съществуване само в себе си идва от вечността, като също така е несътворено и единствено от него, като от несътворено, съществува всичко сътворено, което е крайно и като крайно може да идва пак единствено от него, като от Безкрайно.

45. Ако някой с каквото и да е мислене може да разбере Битието и Съществуването само в себе си, то определено ще се съгласи и че то е Самото и Единственото (Битие и Съществуване): Самото се нарича това, което е едно и има Битийност (quod solum est), а Единствено се нарича това, от което (съществува) всичко останало. А тъй като това Самото и Единственото е Субстанция и Форма, то следва, че то е самата и единствената Субстанция и Форма. А понеже тази самата Субстанция и Форма е Божествената Любов и Божествената Мъдрост, то следва също, че тя е самата и единствена Любов и самата и единствена Мъдрост, а следователно - самото и единствено Естество, както и самия и единствен Живот, защото Любовта и Мъдростта са Живота.

46. Оттук се вижда как от чувствата, т.е. от усещанията на тялото си и от чувствената тъмнина в него идват мислите за духовното на онези, които казват, че материята произлиза сама от себе си, защото всички те мислят само със зрението си, а не могат да мислят с разума си. Мисленето със зрението затваря разума, а мисленето с разума отваря зрението. Никой от тях не може да мисли за Битието и Съществуването сами в себе си и за това, че Битието и Съществуването са Вечни, Несътворени и Безкрайни, не могат да мислят също и за Живота по друг начин, освен като за нещо ефимерно, преминаващо в нищо, както Любовта и Мъдростта и няма как да мислят, че Материята произлиза от тях, защото няма как да се види тази истина, освен чрез схващането за Материята според нейната полезност за тяхната свързаност и подреденост, а не според някакви нейни форми, достъпни само на окото. Понеже полезностите идват само от Живота, а свързаността и подредеността им идват от Любовта и Мъдростта, то формите всъщност са само възприемлища на полезности, защото ако разглеждаме единствено формите, то няма да видим в Материята никакъв живот, а още по-малко Любов и Мъдрост и следователно най-малко ще видим Бога.

47. Божествената Любов и Божествената Мъдрост не могат да не бъдат и да не съществуват във всичко, създадено от тях. Любовта се състои не в това да обичаш себе си, а в това да обичаш другите и да се свързваш с тях чрез любовта, затова любовта също е и в това да бъдеш любим на другите, защото само по такъв начин става свързването. Естеството на всяка любов е в свързването, а животът й е в приятните изживявания, удоволствие, страст, наслада, блаженство, благополучие и щастие. Любовта е в това да споделяш с другия всичко свое и да го чувстваш както себе си и именно това означава да обичаш. Да чувстваш само своята приятност в другия, но да не чувстваш в себе си неговата приятност: това не значи да обичаш, а това значи да обичаш само себе си, а не ближния. Тези два вида любов са коренно противоположни един на друг, въпреки че и в двата вида съществува свързване. И макар да не е видно, че когато обичаш себе си в другия, това би могло да ви разделя, обаче такава любов действително разделя и разделя дотолкова, че колкото някой обича друг по този начин, дотолкова го ненавижда след това, защото подобен съюз постепенно се разтрогва от само себе си и тогава тази любов се превръща в ненавист от същата степен.

48. Всеки, който може да вникне в естеството на любовта, ще може да види и това. Защото какво е да обичаш само себе си и да не обичаш никой друг освен себе си?...и на кого тогава ще бъдеш любим (a quo redametux)? Това по-скоро означава разтрогване, отколкото свързване. Свързването в любовта зависи от взаимността, а взаимността не може да е със самия себе си, а дори и да съществува, то тя е привидна взаимност в другите. От всичко това е ясно, че Божествената Любов не може да съществува иначе, освен в другите, които обичаш и на които си любим. И тъй като такова е свойството на всяка любов, то в най-голяма т.е. в безкрайна степен такова е свойството и на Самата Любов.

49. А що се отнася до Бога, би било невъзможно взаимно да обича и да бъде обичан Някой, Който се характеризира с нещо безкрайно или с нещо от естеството и живота на любовта сама в себе си, т.е. с нещо Божествено, защото ако в Него имаше нещо безкрайно или нещо от естеството и живота на любовта сама в себе си, т.е. нещо Божествено, то Той би бил любим не на другите, а на Самия Себе Си, тъй като Безкрайното и Божественото е само едно и след като то е в другите, то в тях би било и Самото Божествено, като това Божествено би представлявало Самата Любов към Себе си, която обаче няма как да присъства в Бога, понеже такава любов абсолютно противоречи на Божествената природа. Ето защо взаимността на любовта е възможна само в съществата, които нямат нищо Божествено в себе си. За това, че тя се намира в същества, сътворени от Божественото, ще кажа по-нататък. Тя се намира в тях вследствие на Безкрайната Мъдрост, т.е. вследствие на това, че Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост и Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов, за което виж по-горе в № 34 до 39.

50. От осъзнаването и разбирането на тази тайна зависят осъзнаването и разбирането на всичко Съществуващо и Сътворено, както и на продължаването на живота и съхраняването на всичко Съществуващо и Създадено от Бога, т.е. на всички Божии Дела в Сътворената Вселена, за които ще говоря по-нататък.

51. Но ви моля да не привнасяте своите пространство и време в идеята, която ви представям, защото когато четете по-нататък колкото повече от вашето пространство и време присъства в моята идея, толкова по-трудно ще разберете това, за което ще говоря. Божественото е извън времето и пространството, както ще ви стане ясно по-нататък, особено където става дума за Вечността, Безкрайността и Всеприсъствието.

52. Всичко във Вселената е създадено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Бога-Човек. Вселената, е толкова преизпълнена с Божествената Любов и с Божествената Мъдрост, както в голямото, така и в малкото, както в първото, така и в последното, че за нея мога да кажа, че в някакъв смисъл самата Вселена е Божествена Любов и Божествена Мъдрост. Това е ясно от съответствията на всичко във Вселената с всичко в човека. Всичко и всяко нещо, което съществува в сътворената Вселена, има такова съответствие във всичко и във всяко нещо в човека, затова мога да кажа, че в някакъв смисъл човекът е Вселената. Всички негови предразположения и оттам и всичките му мисли имат съответствия в представителите на животинското Царство, неговата воля и оттам и неговият разум имат съответствия в растителното (покълващото) Царство, а последните (начала) в неговия живот съответстват на всички представители на минералното (изкопаемото) Царство. Съществуването на такова съответствие не е очевидно за никого в материалния Свят, но за всеки, който се самовглъби, то е видно в Духовния Свят. За тези, които пребивават там, в него има всичко, което го има и в материалния Свят с трите му царства и той всъщност представлява съответствия на чувства и мисли: чувства, идващи от волята и мисли, идващи от разума, както и последните (начала) в неговия живот, като разликата е само в това, че всичко съществува около тях в същия вид, както и сътворената Вселена, но само че там той е по-низш. От всичко това Ангелите са наясно, че сътворената Вселена представлява образ на Бога-Човек и че Неговата Любов и Мъдрост са това, което се вижда в творенията във Вселената. Обаче сътворената Вселена не е самият Бог Човек, а само съществува от Него, понеже нищо в сътворената Вселена не е субстанция и форма сами по себе си, нито самият Живот, или самата Любов и Мъдрост и дори човекът не е човек сам по себе си, а всичко е само от Бога, Който е самият Човек, самата Мъдрост и Любов, самата Форма и Субстанция, Които като съществуващи сами по себе си всъщност представляват Несътвореното и Безкрайното; а всичко, което е създадено от Несътвореното и Безкрайното, е сътворено и крайно, защото не съдържа в себе си нищо, което да е Съществуване само по себе си и затова всичко това представлява само Образ на Този, Който има Битийност и Съществуване.

53. За нещата, които са сътворени и крайни мога да кажа, че те също имат битийност и съществуване, че те също са субстанция и форма, че те също са Живот, дори и Любов и Мъдрост, но са сътворени и крайни. Казвам това, не защото те имат в себе си нещо Божествено, а защото се намират в Божественото и Божественото присъства в тях, тъй като иначе само по себе си всяко нещо е бездушно и мъртво и се одушевява и одухотворява единствено от това, че Божественото присъства в него и от това, че то се намира в Божественото.

54. Самото Божествено е еднакво в един или друг субект, но всеки сътворен субект е различен от останалите и не може да има дори два еднакви субекта. Така всеки субект притежава особено съдържание, различно от на останалите и така Божественото изглежда разнообразно поради различните образи и подобия в него. За присъствието на Божественото в Неговата противоположност ще кажа по-нататък.

55. Всички неща в Сътворената Вселена представляват само възприемлища на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост на Бога-Човек. Знаем, че всичко и всяко нещо е създадено от Бога, затова и Вселената с общото и частното в нея в Словото се нарича Дело на ръцете на Йехова. Обикновено казват, че Светът и всичко в него е създаден от нищото, като под нищо обикновено разбират абсолютното нищо. Но от него не може да бъде създадено нещо или каквото и да било друго и това е неоспорима истина. Затова и Вселената като образ на Бога и преизпълнена с Бога не би могла да бъде сътворена по друг начин, освен в Бога от Бога, защото Бог е самото Битие и само от Битието може да бъде създадено това, което е, а да се създава нещо от нищо, т.е. да се създава нещо, което е, от нещо, което не е - това е абсолютно противоречие. Обаче сътвореното в Бога от Бога не е Негово продължение (continuum), защото Бог е Битието Само в Себе Си (inse) и в никое от творенията Му няма нещо, което да е такова Битие (inse). И ако в някое Негово творение присъства такова Битие, то сътвореното би било продължение от Бога, а продължението от Бога би било Бог. Ангелското разбиране за това е такова, че сътвореното в Бога от Бога е аналогия на следното - ако човек вземе нещо от своя живот, но отнеме живота от него, то ще има подобие с нещо живо, но няма да е живо. Ангелите потвърждават това със своето съществуване в тяхното Небе, където, както те казват, пребивават в Бога и Бог в тях, но при все това те нямат в Битието си нищо Божие, което да е Бог. В следващите абзаци ще ви приведа доказателства, потвърждаващи това, а тук го казвам само за сведение.

56. Всичко, сътворено от това начало, е възприемлище на Бога не чрез продължение, а чрез съприкосновение (per continuum), защото само чрез това последното, а не чрез първото е възможна съединимост и понеже сътвореното е сходно (с Бога) като сътворено в Бога от Бога, то представлява и аналогия (с Него), бидейки чрез това съединяване огледален образ на Бога.

57. Затова Ангелите всъщност са Ангели не сами по себе си (a se), а са Ангели поради това съединяване с Бога-Човек и това съединяване е според възприемането на Божественото Добро и Божественото Истинно, които са Самия Бог и които само ни се струва, че излизат от Него, а в действителност те пребивават в Него и Ангелите ги възприемат според това доколко прилагат Законите на Реда, т.е. Божествените Истини, а те ги прилагат според свободата да мислят и да желаят по разума си, която те имат от Господа, сякаш е тяхна собствена. Именно чрез тази свобода те сякаш сами от себе си приемат Божественото Добро и Божественото Истинно и пак чрез нея притежават взаимността на любовта, защото, както казах по-горе, любовта е възможна само при взаимност. Същото може да се каже и за човеците на земята, от което можем да видим, че в сътворената Вселена всички неща са възприемлища на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост на Бога-Човек.

58. Че всички останали субекти във Вселената освен Ангелите и човеците също са възприемлища на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост на Бога-Човек като например съществата от животинското царство като по-низши от хората и съществата от растителното царство като по-низши от животните и също съществата от минералното Царство като по-низши от растенията: това не може да бъде казано така, че да е ясно за разума, защото преди това трябва да бъдат казани още много неща за степените на живота и за степените на възприемниците на живота. Свързването между тях е според тяхната полезност (служене), тъй като всички добри служения (полезности за добро-бел.прев.) произлизат от свързването на еднаквостта им с Бога и заедно с това от свързването на различието между тях според степента им на приемане на Бога, като това свързване между тях и слизането към по-низшето накрая става такова, че в субектите не остава никаква свобода вследствие на отсъствието в тях на разум (raxionis), като освен това в тях не остава и никаква илюзорност за живота, въпреки че с всички тези характеристики те се смятат за възприемлища. Обаче пък поради това, че са приемащи, те също са и противодействащи, тъй като единствено благодарение на своята противодейственост те могат да бъдат възприемлища. За съединяването с полезностите, които не са добри, ще разкажа, след като ви посоча произхода (началото origo) на злото.

59. От това се вижда, че Божественото присъства в сътворената Вселена и е във всичко и във всяко нещо и затова Сътворената Вселена, както се казва в Словото, е Дело на ръцете на Йехова, т.е. Дело на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, тъй като именно те са ръцете на Йехова. И макар че Божественото присъства във всичко и във всяко нещо в Сътворената Вселена, обаче в битието няма нищо, което да е Божествено, защото сътворената Вселена не е Бог, а само произлиза от Бога и именно защото е от Бога, в нея има Негов образ, подобно образа на човека в огледалото, където макар да ни се струва, че човекът е в огледалото, но там няма никаква частица от него.

60. В Духовния Свят съм чувал мнозина около мен да казват, че макар и да им се иска да признаят, че Божественото се намира във всичко и във всяко нещо във Вселената, защото в нея са видими Божиите чудеса и че колкото по-навътре се навлиза, толкова по-удивителни са нещата в нея, но че на фона на всичко това те не са съгласни с твърдението, че Божественото действително присъства във всичко и във всяко нещо в Сътворената Вселена. Това без съмнение означава, че те само говорят за Божественото присъствие във Вселената, но не вярват в това, за което говорят. Ето защо им беше отговорено да се опитат да видят това в удивителната способност на всяко семе да произвежда растения от своя вид в толкова чудна последователност от покълването до появата на следващите семена, като във всяко семе е скрита идеята за безкрайното и вечното като стремеж да се опложда и размножава вечно и до безкрайност; също така да се опитат да видят това във всяко животно, даже в най-дребното, което има сетивни органи, мозък, сърце, бели дробове и всичко останало с всичките му артерии, вени, влакна и мускули, което си има характерно поведение, а да не говорим за нравите на различните животни, за които са изписани томове книги. Всички тези чудеса идват от Бога и формите, в които ги виждаме, са заимствани от елементите на земята и от тях се състоят растенията, както и хората като най-висшето създание, като за човека е казано, че е направен от кал, че представлява прах от земята и че за да живее му е вдъхната душа - Битие 2:7. От това става ясно, че човекът няма в себе си нищо Божествено, а то е присъединено към него.

61. Всичко Сътворено представлява по някакъв начин човека. Това се вижда от всичко и от всяко нещо в Животинския свят, от всичко и от всяко нещо в Растителния свят и от всичко и от всяко нещо в Минералния свят. Връзката с човека на всичко и на всяко нещо в Животинския свят се вижда от следното: всички видове животни имат крайници, с които се движат, сетивни органи, с които усещат и вътрешности, благодарение на които работят крайниците и сетивните органи и всичко това е както при човека; имат също желания и предразположения, подобно на тези в растенията и в човека, също имат и придобити знания, съответстващи на предразположенията им, като в някои от тях се прокрадва и нещо духовно, което при зверовете на сушата, птиците в небето, пчелите, червеите, мравките и други е малко или много забележимо за очите, поради което напълно материалните хора смятат, че животните са одушевени толкова, колкото и хората, и се различават от хората само по т. нар. дар слово. Връзката с човека на всичко и на всяко нещо в Растителния свят се вижда от следното: растенията съществуват благодарение на семето, последователно преминават от възраст във възраст, като имат нещо подобно на брак, последван от оплождане, а растителната душа е полезността, с която те служат чрез формите, както и много други прилики, описани в доста съчинения. Връзката с човека на всичко и на всяко нещо в Минералния свят се оказва единствено стремеж^т^т^), свързан с човека, за проява чрез формите, които, както вече казах, представляват всичко и всяко нещо и в растителното царство и с този си стремеж носят полза. Защото когато семето попадне в земята, тя го сгрява и му дава изобилно всичко необходимо, за да порасне и да се прояви във форма, полезна за човека. Такъв стремеж притежават дори сухите им части, което се вижда при коралите в дълбините на морето, и при цветята, които израстват на минералите, дори и на металите и този стремеж към израстване и полезност е служенето от Божественото в сътвореното.

62. Така както минералите имат стремеж към израстване, така и растенията имат стремеж към оживотворяване: затова има толкова много видове насекоми, съответстващи на различните аромати при растенията. По-нататък ще покажа, че това явление идва не от слънчевата топлина, а идва чрез нея от живота и е според възприемащите я обекти.

63. Това, че всичко в сътворената Вселена е свързано с човека е истина, която се съдържа в изброените по-горе факти, но ние я долавяме в тях само смътно, докато в Духовния свят тя е очевидна. Там също съществуват всичките три природни Царства и сред всичко се намира Ангелът. Той вижда всичко това около себе си и едновременно знае, че всичко представлява трансформации на самия него и когато в неговия разум му се отваря най-вътрешното знание, той познава себе си и вижда образа си във всичко около себе си почти като в огледало.

64. От тези и от други подобни примери, които няма как да изброявам, можем достоверно да установим, че Бог е Човек и че Сътворената Вселена е Негов Образ, тъй като всичко е свързано с Него в общото, точно както е свързано с човека в частност.

65. Служенията (полезностите-бел.прев.) на всичко сътворено се увеличават постепенно от последните (неща-бел.прев.) към човека и през човека към Бога Творец, от Когото произлизат. Последните (неща-бел.прев.), както казах по-горе, са всичко и всяко нещо в минералното Царство, представляващи различен вид материя, образувани от няколко субстанции - каменна, солена, маслена, минерална и метална, намиращи се в почвата, която пък се образува от останките от растения и животни, превърнати в най-фин прах. Тези видове материя притежават вътрешната цел и вътрешното начало на всички полезности, произтичащи от живота, като целта на всички полезности е стремежът им към умножаване, а началото им е в силата за действие, благодарение на този стремеж. Такова е значението на минералното Царство. Средните (неща-бел.прев.) са всичко и всяко нещо в растителното Царство, каквито са зърнените и тревистите растения от всякакъв вид, различните цветя и храсти и всичките видове дървета. Тяхната полезност е насочена към всичко и всяко нещо в животинското Царство, както за съвършеното, така и за несъвършеното. Те служат за храна на животните, доставят им удовлетворение, хранят телата им със своите вещества, предизвикват в тях приятни усещания и с вкусове, миризми и привлекателен вид възбуждат сетивата им, като стремежът им към тези неща присъства в растенията също от живота. Първите (неща-бел.прев.) са всичко и всяко нещо в животинското Царство, като най-низши са червеите и насекомите, средни са птиците и животните, а най-висши са хората, което показва, че всяко от Царствата също си има низше, средно и висше, като низшето е полезно на средното, а средното е полезно на висшето. По този начин полезностите на всичко сътворено се издигат последователно от последните (неща-бел.прев.) към човека, който е първото.

66. Съществуват три степени на издигане в Материалния Свят и три степени на издигане в Духовния Свят: всички животни представляват възприемащи субекти, като съвършените животни са възприемащи живота в трите степени на Материалния Свят, по-малко съвършените са възприемащи живота в две степени на същия Свят, а несъвършените са възприемащи живота в една степен. Единствено човекът е възприемник на живота на трите степени не само на Материалния Свят, но и на трите степени на Духовния Свят и само той може да се издигне над материята, което не може никое животно, и само той може да мисли аналитично и разумно за гражданското и за нравственото, съществуващо вътре в материята, и едновременно за духовното и небесното, стоящи над материята и дори в своята мъдрост може да се въздигне до ниво да види Бога. Но за тези шест степени, по които служенията (полезностите) на всичко сътворено се издигат последователно до Самия Бог Творец, ще разкажа специално на подходящото място. Тук ги изложих най-общо, от което можем да видим, че във всичко сътворено има издигане към Първото, Което само То е Живот и че полезностите на всичко, както и формите на полезност, са всъщност самите възприемници на живота.

67. Сега ще кажа нещо и за това по какъв начин се издига човекът, т.е. се извисява от последната до първата степен. Той се ражда на последната степен на материалния Свят, чрез знанията си (чрез науката) се издига до втората степен и според това как чрез знанията усъвършенства разума си, той се издига до третата степен и тогава става разумен. Трите степени на издигане в Духовния Свят се намират над трите материални степени и не могат да бъдат постигнати в тяло. Когато човекът остави земното си тяло, тогава му се отваря първата духовна степен, после втората и накрая третата, която е само за тези, които стават Ангели на третото Небе и именно те виждат Бога. Ангели на второто и последното Небе стават онези, на които може да се отвори втората и последната степен. Всяка духовна степен се отваря пред човека в зависимост от възприемането на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост от Господа. Тези, които не я възприемат напълно, попадат на първата или последната духовна степен, а които я възприемат повече, попадат на втората или средната духовна степен, а тези, които я възприемат напълно, попадат на третата или висшата степен. Докато тези, които нищо не възприемат, остават в материалните степени и от духовните степени заимстват само това, че могат да мислят, а оттам и да говорят и могат да желаят и оттам и да действат, но не разумно (№n intelligentem).

68. За вътрешното издигане на човека, принадлежащо на духосъществото (mentis) в него, трябва да знаете следното. Във всичко, което е създадено от Бога, съществува противодействане. Действането принадлежи единствено на Живота, а противодействането се възбужда от действането на Живота. Тази противодейственост изглежда като принадлежност на самото сътворено същество, тъй като тя съществува в неговото действане. В човека тя изглежда като негова характеристика (sicut sit ejus), защото той чувства, че животът е негова принадлежност, а всъщност той е само възприемник на живота. Тук се корени причината за това, че човекът поради наследеното зло в себе си противодейства на Бога, но доколкото той вярва, че целият му живот е от Бога и всичко добро в живота му се дължи на действането на Бога, то следва, че всичко зло в живота идва от противодействането на човека. Така противодействането се превръща в принадлежност на действането и човекът действа заедно с Бога като че ли действа самият той. Равновесието на всичко зависи от действането и заедно с него от противодействането, защото равновесие трябва да има във всичко. Казвам това, за да не мисли човекът, че той сам от себе си (със собствени сили-бел.прев.) се издига до Бога, а да знае, че Самият Господ извършва това в него.

69. Божественото, бидейки Самото То извън пространството, изпълва със Себе Си всички пространства на Вселената. Пространството и времето са две характеристики, принадлежащи на материята. От тях в материалния Свят човекът изгражда представите в своето мислене, а след това и разума си. Но ако остане само в тези представи и не издигне своето духосъщество над тях, той по никакъв начин няма да може да осъзнае нищо от духовното и Божественото, тъй като ще ги облича в идеи, които са характерни за пространството и времето и поради това светлината на разума му ще остава чисто материална, а умуването му за духовното и Божественото ще прилича на това да съди по видяното в нощния мрак за това, което се вижда само на дневна светлина, откъдето и произлиза материализма. Но който умее да издига своето духосъщество над представите, базирани на пространството и времето, той преминава от мрака в светлината и започва да разбира (sapit) духовното и Божественото и накрая вижда това, което е в тях и което произхожда от тях и тогава тази светлина разсейва мрака на материалното и отстранява измамностите от центъра към периферията. Всеки човек, притежаващ разум, може да мисли извън двете характеристики на материята и когато действително започне да мисли по този начин, то ще твърди и ще вижда, че Божественото като Всеприсъстващо не се намира в пространството, както и ще може да потвърди и да види всичко казано по-горе. Но ако той отрича Божественото Всеприсъствие и приписва всичко на материята, тогава той не желае да се издигне, макар че може.

70. Всички онези, които след смъртта си се превръщат в Ангели, се отказват от двете характеристики на материята - пространството и времето, защото те отиват в духовната светлина, където обектите на мисленето са всъщност истините, а обектите на зрението са същите, както и в материалния свят, с тази разлика, че тук те съответстват на техните мисли. Обектите на тяхното мислене, както вече казах, всъщност са истините и те не заимстват нищо от пространството и времето; обектите на тяхното зрение, макар да изглежда, че се намират в пространството и във времето, но според ангелското мислене те не принадлежат нито на едното, нито на другото. Причината за това е, че там пространствата и времената не са толкова устойчиви (stata), както в материалния свят, а се променят (mutabilia) според състоянието на живота на Ангелите. Ето защо н идеите на мисленето им се заменят със състоянията на живота, като пространството се заменя с това, което се отнася до състоянията на любовта, а времето - с това, което се отнася до състоянията на мъдростта. Ето защо духовното мислене и духовният език са различни от материалното мислене и език дотолкова, че нямат нищо общо, освен това, което е вътре в нещата и което навсякъде е духовно; но за това ще кажа повече на друго място. По този начин тъй като мисленето на Ангелите няма нищо общо с пространството и времето, а само със състоянията на живота, то очевидно, че те няма да разберат, като им кажете, че Божественото изпълва пространството, защото те не знаят какво е пространство, но лесно ще разберат, ако, без да споменавате пространството, им кажете, че Божественото изпълва със Себе Си всичко.

71. Следният факт обяснява, че чисто материалният човек мисли от пространството за духовното и за Божественото, а духовният човек мисли без пространството: чисто материалният човек мисли с представите, които си създава по обектите на зрението, при които във всеки от тях има фигура със задължителните дължина, ширина и височина, които определят всяка форма, ъгловата или кръгла. По този начин човек мисли за всичко невидимо, например за всичко гражданско и нравствено, които не вижда, но има представа за тях като за нещо имащо размерности. Духовният човек мисли иначе, особено Ангелът от Небето. Неговото мислене няма нищо общо с фигурата и формата в пространството с дължина, ширина и височина, а има общо само със състоянието на нещата, идващо от състоянието на живота. Затова вместо за дължината на нещото, той мисли за доброто в него, идващо от добрия живот; вместо за ширината на нещото той мисли за истинното в него, идващо от истинния живот и вместо за височината на нещата, той мисли за тяхната степен. По този начин той мисли по съответствието, в което се намират помежду си материалните и духовните неща като според Словото дължината е доброто в нещата, ширината - истинното в нещата, а височината - тяхната степен. От това следва, че Ангелът от Небето, мислейки за Вездесъщото Божествено, не може да мисли за Него по друг начин, освен, че Божественото изпълва всичко без пространството, а каквото мисли Ангелът, то е истинно, защото разумът му се озарява от светлината на Божествената Мъдрост.

72. В това се състои основното разбиране за Бога, защото без него, въпреки че е възможно да схванете това, което ще кажа за Сътворението на Вселената от Бога-Човек, за Неговото Провидение, Всемогъщество, Всеприсъствие и Всезнаене, но няма да можете да го задържите в себе си, защото чисто материалният човек разбира това, но отново се потапя в любовта към своя живот, принадлежаща на неговата воля, а от нея се разсейва всичко останало и мисълта му потъва в пространството, в което пребивава неговата светлина, която той нарича рационална поради незнанието си на истината, че Бог е Човек. Внимателно прочетете казаното по-горе в № 11 до 13 и следващото и ще разберете, че това е така. Но когато върнете мисленето си обратно в материалния свят, водещ началото си от пространството, всичко това ще ви се струва парадоксално, а ако дълго време държите мисълта си в тази светлина, то ще отхвърлите и всичко казано дотук. Ето защо ви казвам, че не Бог Човек, а Божественото изпълва цялото пространство във Вселената, защото ако кажа, че Бог Човек изпълва всички пространства, то чисто материалната светлина няма да понесе това, обаче ще понесе това, че ги изпълва Божественото, защото това разбиране съвпада с израза на Богословите, че Бог е Вездесъщ и че всичко чува и всичко знае. Повече за това можете да видите по-горе от № 7 до 10.

73. Както Божественото, намирайки се Самото То извън пространството е присъщо на всяко пространство, по същия начин Самото То намирайки се извън времето, е присъщо на всяко време. Пространството и времето представляват характеристика на Материята, но никоя характеристика на Материята не може да се отнесе към Божественото. Пространството в материята е измеримо, както и времето, което се измерва в дни, седмици, месеци, години и векове, като дните се измерват с часове, седмиците и месеците - с дни, годината - със сезони и вековете - с години. Това измерване се заимства в Материята от мисленото въртене и движение на Слънцето в този Свят. А в духовния Свят то е различно и протичането (progressio) на живота, макар да изглежда, че се случва във времето, тъй като в духовния Свят (духовете) също продължават да живеят, както и хората в своя свят, а това не би било без илюзията на времето, но там времето не се дели на времена, както в Света. Там Слънцето се намира винаги на Изток без ни най-малко да се придвижва, защото там Божествената Любов се явява като Слънце и затова там няма нито дни, нито седмици, нито месеци, нито години, нито векове, а те са заменени със състоянията на живота и макар че при тях съществува нещо, което би могло да се нарече разделение, но то е разделение не на времена, а на състояния. Ето защо Ангелите не познават времето и когато им назовават думата време, те вместо нея подразбират състояние, а тъй като по този начин при тях времето се определя от състоянието, то за тях то е само илюзия. Когато състоянието ни е приятно, времето ни се струва кратко, а когато състоянието ни е неприятно, времето ни се струва дълго и оттук се вижда, че в духовния Свят времето не е нищо друго освен качество на състоянието. Оттук и от Словото дните, седмиците, месеците и годините са състояния и протичат във взаимна връзка и в пълен обем. И когато в него времената се назовават във връзка с Църквата, то сутринта е началното й състояние, на обяд е пълнотата й, вечерта е нейното намаляване, а през нощта е краят й. По същия начин се означава протичането на времената във връзка със сезоните през пролетта, лятото, есента и зимата.

74. От това можем да видим, че Времето представлява едно с мисленето, произлизащо от чувствата, защото от него зависи качеството на състоянието на човека. Че разстоянията при преминаване през пространствата в духовния Свят представляват едно в последователността на времената, се обяснява по много начини. Там действително пътят се съкращава според желанието, което винаги принадлежи на мисленето, произлизащо от чувствата и обратното пътят се удължава според желанието и затова се говори за пространство-време. Ето защо когато мисълта не се съединява с определеното й чувство в човека, то времето не се усеща, както когато човек сънува.

75. А тъй като времената са характеристика на материята в нейния Свят, в духовния Свят те всъщност са чисти състояния, които там се явяват преходни (progressivi), защото Ангелите и духовете са крайни, но можем да забележим, че те не могат да бъдат преходни в Бога, защото Той е Безкраен и безкрайностите в Него са едно, което доказахме по-горе в № 17 до 22. От това следва, че Божественото, бидейки присъщо на всяко време, Самото То пребивава извън времето.

76. Който не умее и не може да мисли за Бога без времето, той няма как да схване Вечното, освен като вечно във времето и ще блуждае в размишленията си за Бога, защото ще ги свързва с началото (възникването-бел.прев.), което принадлежи единствено на времето. Тогава заблудата му се състои в твърдението, че Бог се е зародил от Себе Си и оттук той лесно се заплита в схващането за възникването на материята от самата себе си и не може да се отърве от него, освен чрез духовното или ангелското разбиране за вечното, което е без време, а при разбирането без време Вечното и Божественото са едно, като Божественото е Божествено в Себе Си, а не от Себе Си. Ангелите казват, че макар да могат да разберат Бога като съществуващ от вечността, но по никакъв начин не могат да разберат материята като съществуваща от вечността и още по-малко като съществуваща от себе си и по абсолютно никакъв начин не могат да я разберат като материя сама в себе си, тъй като това, което е само в себе си, е Самото Битие, от което произлиза всичко, а Битието Само в Себе Си е Самият Живот, който е Божествената Любов на Божествената Мъдрост и Божествената Мъдрост на Божествената Любов. Такова Битие разбират Ангелите под Вечно и следователно схващат Вечното толкова отвлечено от времето, както несътвореното от Сътвореното, или Безкрайното от крайното, между които дори няма никаква връзка.

77. Божественото е едно и също както в най-големите, така и в най-малките неща. Това следва от казаното в предишните два абзаца, а именно, че Божественото, бидейки Самото То извън пространството се намира във всяко пространство и бидейки Самото То извън времето, се намира във всяко време. А пространствата биват големи и най-големи и малки и най-малки и както пространството и времето според казаното по-горе представляват едно, то и за времената може да се каже същото. Божественото в тях винаги е едно и също, защото То не е различно и изменяемо, както е различно и изменяемо всичко, което са състои от пространство и време или всичко, което се състои от материя; докато То е еднакво и неизменно и затова навсякъде и винаги е едно и също (idem).

78. Обикновено мислим, че Божественото в един човек не е същото като в друг и сякаш не е едно и също в мъдрия и в простия, или не е едно и също в стареца и в детето. Но това е само заблудата от илюзорността, защото хората са различни, а не Божественото в тях. Човекът е възприемник, а възприемниците и възприемлищата са различни неща. Мъдрият човек е по-подходящ възприемник на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост и затова е по-пълен, отколкото простия човек; така е и за старецът като по-мъдър от детето и младежа, но Божественото във всички тях е едно и също. Същата е заблудата и по отношение на Божественото в Ангелите от Небето и в хората на земята и тя идва от това, че Ангелите от Небето пребивават в неизречената мъдрост не както хората и илюзорната разлика между тях не се заключава в Господа, а само в субекта и е според това как той приема в себе си Божественото.

79. Че Божественото е еднакво както в най-големите, така и в най-малките неща, мога да изясня с примера за Самото Небе и Ангела от Небето. Божественото в цялото Небе и Божественото в Ангела е едно и също, защото цялото Небе може да представлява един Ангел. Същото може да се каже и за Църквата и за човека в Църквата: най-Голямото, в което се намира Божественото, е цялото Небе както и цялата Църква; най-малкото е Ангелът от Небето, както и човекът от Църквата. Понякога съм виждал цялото общество на Небето като един човек-ангел, при това беше казано, че той може да изглежда като един огромен човек колкото великан и като малък човек колкото дете, именно защото Божественото е еднакво както в най-големите, така и в най-малките неща.

80. Божественото е еднакво и в сътворените неща, които не са живи, като при тях пак е едно и също в най-големите и в най-малките, защото за всички тях служенето (полезността) им се характеризира с доброто, а те са неживи поради това, че не са форми на живота, а са форми на служенето и разликата между тези форми идва от разликата дали полезността им е за добро. Но за това по какъв начин Божественото присъства в тях, ще разкажа по-нататък, когато ще говоря за Сътворението.

81. Пренебрегнете пространството и напълно отхвърлете празнотата и тогава отново помислете за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост, че са Самото Естество, отстранено от пространството, но и не в празнотата; после помислете за тях, изхождайки от пространството и ще разберете, че Божественото трябва да е еднакво както в най-големите, така и в най-малките (части) на пространството, тъй като в Естеството, отстранено от пространството, не може да съществува нещо нито по-голямо, нито по-малко, а всичко е еднакво.

82. Тук ще кажа нещо за Празното пространство (Вакуума-бел.прев.). Веднъж чух как Ангелите разговаряха с Нютон за Празното пространство и му казаха, че за тях идеята за Празнотата е непоносима подобно идеята за нищото, защото в Света, т.е. в Духовния Свят, който представлява вътрешното или това, което е над пространствата и времената на Материалния Свят, те пак усещат, мислят, имат чувства, обичат, желаят, дишат, също говорят и действат, което няма как да се случва в Празнотата като в нищо, защото нищото си е нищо и за него не може да се каже нищо. Нютон им отговори, че вече знае, Че Божественото, Което е Същността (quod Est) изпълва всичко и че той самият изпитва ужас от идеята за нищото, като я нарече умопомрачение, защото в нищото не е възможна каквато и да е активност на духа (actualitas mentis).



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:07 AM

Част Втора

 

83. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в духовния Свят се виждат като Слънце. Има два Свята: Духовен и Материален, като духовният Свят не заимства нищо от материалния Свят, както и материалният свят не заимства нищо от духовния Свят. Те са абсолютно различни (разделени, cistincti) и се обединяват само чрез Съответствията. На много други места тук показах в какво се състоят тези съответствия, а следващият пример ги обяснява. Топлината на материалния Свят в духовния свят съответства на добродетелта на любветворителността (charitatis), а Светлината на материалния свят в духовния свят съответства на истинността на вярата. А дали има някой, който не вижда топлината и добродетелта на любветворителността, както и Светлината и истинността на вярата като различни? На пръв поглед те изглеждат толкова различни и ще ни се струват такива докато се питаме какво общо имат добродетелта на любветворителността с топлината и истинността на вярата със светлината. Всъщност духовната топлина е именно добродетелта, а духовната светлина е именно истинното. И дори да са толкова различни помежду си, въпреки това според съответствието си те представляват едно цяло и то е такова, че когато човек прочете в Словото думите топлина и светлина, то Духовете и Ангелите, които се намират около човека, вместо топлина разбират любветворителност, а вместо светлина - вяра. Привеждам този пример, за да покажа, че двата Свята - духовният и материалният, са толкова различни помежду си, че въобще нямат нищо общо и в тази светлина са създадени така, че се обединяват и дори се съединяват помежду си според това кой на какво съответства.

84. Но тъй като тези два свята са толкова различни помежду си, то при известна проницателност можете да забележете, че духовният свят трябва да се намира не под същото Слънце, под което се намира материалния Свят, защото в духовния свят също има топлина и светлина, като в материалния, само че там имаме духовни светлина и топлина. Духовната топлина е добродетелта на любветворителността, а духовната светлина е истинността на вярата. И тъй като топлината и светлината не могат да бъдат създадени от никакво друго начало освен от Слънцето, то е ясно, че в духовния Свят има друго Слънце, различно от Слънцето в материалния Свят и че естеството на Слънцето в духовния свят е такова, че то може да създава духовни топлина и светлина, а естеството на Слънцето в материалния Свят е такова, че то може да създава материални топлина и светлина. Но всичко духовно, отнасящо се до доброто и истинното, може да бъде създадено само от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, защото всичко добро принадлежи на Любовта, а всичко истинно на Мъдростта и всеки мъдър човек го знае.

85. Досега никой не знаеше, че Слънцето в Материалния е различно от Слънцето в духовния свят и причината за това е, че духовното в човека дотолкова се преплита с материалното, че той дори не знае какво представлява духовното и следователно не знае, че съществува духовен свят, в който пребивават Духовете и Ангелите и че той е много различен от материалния. Тъй като духовният свят е бил до такава степен скрит от живеещите в материалният свят, то беше угодно на Господа да отвори зрението на моя дух и да видя това, което се намира в онзи Свят точно както виждам това, което се намира в материалния свят и да мога да го опиша. Това е направено в Книгата Небе и Ад, в една от частите на която говоря за Слънцето на онзи Свят, защото аз действително го видях и то беше толкова голямо, колкото и слънцето в материалния Свят и също толкова огнено, само че по-ярко. При това ми беше дадено и да узная, че всеобщото Ангелско Небе е под това Слънце и че Ангелите от Третото Небе го виждат постоянно, Ангелите от Второто Небе - често, а Ангелите от Първото или Последното Небе - само понякога. Че всяка Топлина и всяка Светлина в тях, както и всичко видимо в онзи Свят е създадено от това Слънце, което ще покажа в следващия абзац.

86. Слънцето не е Самият Господ, а е създадено от Господа и Божествената Любов и Божествената Мъдрост са видими в онзи Свят като Слънце. Поради това, че Любовта и Мъдростта са едно с Господа, както вече показах в част Първа, то Слънцето е Божествената Любов. И понеже Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов следва, че тя също е Любов.

87. Ангелите виждат Слънцето като огнено, защото Любовта и Огъня си съответстват, но тъй като Ангелите не могат да видят с очите си Любовта, затова вместо нея виждат нейното съответствие. Ангелите, както и хората имат вътрешно и външно (състояние-бел.прев.). Вътрешното в тях е това, което мисли и разбира, което желае и обича, а външното е което усеща, вижда, говори и действа, като всичко външно в тях съответства на вътрешното, но това съответствие не е материално, а духовно. Божествената Любов се усеща от духовните (същества) като огън, за това в Словото, където се говори за Огън, се подразбира Любов. Свещеният огън на Израелската Църква е означавал същото и затова обикновено в молитвите си хората се казват в сърцето им да се възпламени Небесен Огън, т.е. Божествена Любов.

88. Благодарение на разликата между духовното и материалното, посочена в N 83, нищо от Слънцето в материалния свят не може да премине в духовния, т.е. нищо от неговата Светлина и Топлина, както и въобще нищо друго от Земята. Светлината на материалния Свят е мрак в духовния, а топлината на материалния Свят там е смърт, но въпреки това топлината на материалния свят може да се съживява чрез влиянието на небесната топлина, както и светлината на материалният свят може да се осветява чрез влиянието на небесната светлина и това влияние съществува по съответствие и не може да съществува линейно.

89. От Слънцето, съществуващо благодарение на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизат Топлината и Светлината. В духовния свят, в който пребивават Ангелите и Духовете, също има Топлина и Светлина, както и в материалния свят, в който пребивават Хората. Също така Топлината там се усеща като топлина и Светлината там се вижда като светлина, но при все това Топлината и Светлината на духовния свят и на материалния Свят са толкова различни помежду си, че нямат нищо общо, както казах по-горе.

Те са различни помежду си както живото и мъртвото. Топлината на духовния свят сама по себе си е жива, жива е и духовната светлина. Топлината на материалния Свят сама по себе си е мъртва, мъртва е материалната светлина, понеже Топлината и Светлината на духовния Свят идват от Слънце, което е чиста Любов, а топлината и светлината на материалния Свят идват от Слънце, което е чист огън. Любовта е жива и Божествената Любов е Самият Живот, а Огъня е мъртъв и слънчевият огън е самата смърт и е наречен така, защото в него няма абсолютно никакъв живот.

90. Понеже са духовни, ангелите не могат да живеят в друга Топлина и в друга Светлина, освен в духовните, а Хората не могат да живеят в друга топлина и друга светлина, освен в материалните, защото духовното е сходно с духовно, а материалното - с материално. И ако някой ангел приеме макар и малко материална топлина и светлина, то ще умре, защото те са му абсолютно несвойствени. По отношение на вътрешното (състояние-бел.прев.) всеки човек в своето духосъщество е Дух и при смъртта той напълно напуска материалния Свят и, оставяйки там всичко, което принадлежи на този Свят влиза в такъв Свят, в който няма нищо материално. В онзи Свят той живее толкова отграничен от материята, че няма с нея никакъв пряк допир, т.е. какъвто съществува между по-финото и по-грубото, а има допир с нея само такъв, какъвто съществува между предходното и следващото, които се докосват помежду си само чрез съответствието. От това е ясно, че духовната Топлина не е някаква изключително фина материална топлина и духовната Светлина не е някаква изключително фина материална светлина, а в своето естество са абсолютно различни помежду си. Това е така, защото духовните Топлина и Светлина са създадени от такова Слънце, което е чиста Любов, а тази Любов е Самия Живот, докато материалната топлина и светлина са създадени от такова Слънце, което е чист огън, а този огън няма абсолютно никакъв живот, както казах по-горе.

91. От разликата между Топлината и Светлината на двата свята става ясно защо тези, които се намират в единия Свят не могат да видят тези, които се намират в другия Свят. Очите на човека, виждащи в материалния Свят, са изградени от субстанцията на този Свят, а очите на Ангела - от субстанцията на другия Свят и едните и другите са устроени да възприемат светлината на собствения си Свят. От тук можем да видим в какво неведение на мисълта пребивават онези, които не вярват, че Ангелите и Духовете са хора само заради това, че не ги виждат с очите си.

92. Досега не се знаеше, че Ангелите и Духовете пребивават в напълно различна светлина и в напълно различна топлина в сравнение с хората. Не се знаеше също и това, че съществува друга Светлина и друга топлина, защото мисълта на човека не можеше да проникне по-дълбоко от най-вътрешните и най-фините нива на материята, поради което хората смятат, че местоживеенето на някои от Ангелите и Духовете е в етера, за други - на звездите, т.е. пак в материята, а не над нея или извън нея. Обаче Ангелите и Духовете се намират абсолютно над или извън материята, всъщност те са в своя Свят под друго Слънце и в него пространствата са само илюзия, както доказахме по-горе. Не може да се говори, че те живеят в етера или на звездите, защото те представляват едно цяло с човека, бидейки съединени с чувствата и мислите на неговия дух, тъй като човекът е дух и мисли и желае чрез духа. Ето защо духовният Свят е там, където е и човекът и никак не е от далечен от него. С една дума всеки човек вътре в своето духосъщество пребивава в онзи Свят сред Духовете и Ангелите в него като чрез Светлината на онзи Свят човек мисли, а чрез Топлината на онзи Свят човек обича.

93. Слънцето не е Бог, но то произлиза (procedens) от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, както и Топлината и Светлината произлизат от същото Слънце. Така че като казвам Слънце, видимо за Ангелите, от което те получават Топлина и Светлина, не трябва да разбираме Самия Господ, а първото Произлизащо от Него, което представлява най-висшата степен (summum) на духовна топлина. Най-висшата степен на тази топлина е духовният огън, който е Божествена Любов и Божествена Мъдрост в първото си съответствие. Именно заради това това Слънце се нарича огнено и наистина за Ангелите то е огнено, но не и за хората. Огънят, който познават хората, не е духовен, а материален и между него и духовния огън има такава разлика, както между живото и мъртвото и затова духовното Слънце дава живот с топлината си на духовните същества и поддържа духовното; материалното Слънце пък дава живот на материалните същества и поддържа материалното, макар не само по себе си, а чрез влиянието на духовната Топлина като играе ролята само на спомагателно оръдие.

94. Този духовен огън, в който пребивава също и Светлината от своето създаване, дава духовни Топлина и Светлина, които намаляват според пътя, който са изминали (in procedendo) и това намаляване съответства на степените, за които ще разкажа по нататък. Древните са го изобразявали като огнегорящ и светолинноблестящ кръг около Божията Глава; по този начин и понастоящем изобразяват Бога като Човек.

95. Че Любовта създава Топлина, а Мъдростта -Светлина е ясно от опита: човек се стопля от любовта, а когато мисли чрез Мъдростта вижда предметите като осветени. От тук следва, че първото произлизащо от Любовта е топлината, а първото произлизащо от Мъдростта е светлината. Това съответствие е явно, защото топлината съществува не в самата Любов, а от любовта във волята и оттук в тялото; а светлината съществува не в самата мъдрост, а от нея в мисленето на разума и оттук в общуването. Затова както Любовта и Mъдростта са естеството и живота на топлината и светлината, така топлината и светлината произлизат от тях и тъй като са техни производни, то също са и техни съответствия.

96. Че духовната и материалната светлина са абсолютно различни, може да разбере всеки, който поне малко насочи мисленето си към своето духосъщество, защото когато мисли то вижда своите обекти в светлина, а тези, които мислят духовно виждат същите истини еднакво ясно, както през деня така и през нощта. Затова и се казва, че разумът е светлина, чрез която човек вижда. Така когато някой говори, хората понякога казват, че виждат какво казва, т.е. че им е ясно, но тъй като разумът е духовен той неможе да вижда чрез материалната светлина, защото материалната светлина не съществува без своето слънце и изчезва заедно с него. Оттук следва, че разумът използва друга светлина не каквато използват очите и че тя произлиза от друг източник.

97. Но да не си помисли някой, че Слънцето на Духовния Свят е Самият Бог. Самият Бог е Човек, първата производна от Самата Любов и Мъдрост е това Огнено и Духовно, което Ангелите виждат като Слънце. Затова когато Господ се явява на Ангелите, той се явява като Човек понякога в Слънцето, а понякога извън него.

98. Според това съответствие в Словото Господ е наричан не само Слънце, но и Огън и Светлина и под Слънце се има предвид Той по отношение на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, взети като едно цяло; под Огън по отношение на Божествената Любов, а под Светлина по отношение на Божествената Мъдрост.

99. Духовните Топлина и Светлина поради произхода си от Господа като от Слънце представляват едно цяло както Божествена Любов и Божествена Мъдрост. По какъв начин Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Господа представляват едно цяло беше казано в част Първа. Топлината и Светлината също представляват едно цяло, защото произлизат от тях и като техни производни представляват едно по съответствие, защото Топлината съответства на Любовта, а Светлината - на Мъдростта. Оттук следва, че както Божествената Любов е Божественото Битие, а Божествената Мъдрост е Божественото съществуване, както беше казано в част Първа N 14 - 16, така и Духовната Топлина е Божествено произлизаща от Божественото Битие, а Духовната Светлина е Божествено произлизаща от Божественото Съществуване. Чрез това единство Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост, а Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов, както казах тук в N 34 - 39, така Духовната Топлина принадлежи на Духовната Светлина и Духовната Светлина принадлежи на Духовната Топлина. От това единство следва, че Топлината и Светлината, произлизащи от Господа като от Слънце представляват едно Цяло. Обаче Ангелите и Хората не ги възприемат като едно цяло, за което ще разкажа по-нататък.

100. Топлината и Светлината, произлизащи от Господа като от Слънце предимно се наричат Духовни и тъй като представляват едно цяло, те се наричат духовни в единственото и затова тук, където се говори за духовното, трябва да подразбирате топлината и светлината заедно. От названието на това духовно целия този Свят се нарича Духовен и от това духовно произлизат всички предмети от този Свят и се наричат Духовни. Тази Топлина и тази Светлина се наричат духовни, защото Бог се нарича Дух, а Бог като Дух представлява това Произлизащо по Своето Естество, Което се нарича Иехова и чрез това Произлизащо дава живот и озарява Ангелите от Небето и хората от Църквата, затова се казва, че духът на Иехова дава живот и озарява.

101. Топлината и Светлината, т.е. духовното, произлизащо от Господа представляват едно цяло и това може да се обясни с Топлината и Светлината, произлизащи от Слънцето на материалния Свят. Тези две неща представляват едно цяло също и поради това, че идват от своето Слънце, а това, че на Земята (in terris) не са едно цяло, зависи не от Слънцето, а от Земята (ex Tellure). Тъй като тя Ежедневно се върти около оста си и ежегодно по еклиптиката, на това се дължи илюзията, че Топлината и Светлината не са едно цяло и че лятото има повече Топлина отколкото Светлина, а зимата има повече Светлина отколкото Топлина. Подобно нещо съществува и в духовния свят, но там не земята се върти около оста си и около Слънцето, а Ангелите малко или много се обръщат към Господа и тези, които по-често се обръщат към Него приемат повече Топлина и по-малко Светлина, а тези, които по-рядко се обръщат към Него приемат повече Светлина и по-малко Топлина. Вследствие на това Небесата като състоящи се от Ангелите са разделени на две Царства: едното се нарича Небесно, а другото Духовно и Небесните Ангели приемат повече Топлината, а Духовните Ангели - повече Светлината. Доколкото те приемат Топлина и Светлина, дотолкова са илюзорни земите, които обитават. Съответствието ще е пълно, ако вместо промяната във въртенето на Земята там разглеждаме промяната в състоянието на Ангелите.

102. От следващите редове ще стане ясно как всичко духовно, създадено от Топлината и Светлината на Своето Слънце само по себе си (in se) представлява едно цяло, но като произлизащо от състоянието на Ангелите вече не представлява едно цяло. Когато Топлината и Светлината станат едно цяло в Небесата, тогава при Ангелите сякаш е пролет, а когато не са едно цяло, времето при Ангелите е или като лятно, или като зимно, но не толкова зимно колкото в студените пояси, а толкова зимно, колкото в топлите пояси, тъй като равномерното приемане на Любовта и Мъдростта е самата Ангелска същност (ipsum Angelicum), като Ангелът е Ангел от Небето според това доколко има в себе си единство на Любов и Мъдрост. Същото можем да кажем и за човека от Църквата, ако у него Любовта и Мъдростта или любветворителността и вярата представляват едно цяло.

103. Ангелите виждат Слънцето в Духовния Свят на средна височина, така както хората виждат Слънцето в материалния Свят. Мнозина от Света (т.е. материалния Свят-бел.прев.) донасят със себе си идеята, че Бог се намира във висините и над главите им, а Господ е в Небето между Ангелите. Причината, поради която те носят със себе си идеята, че Бог се намира във висините над главите им е тази, че в Словото Бог се нарича Всевишния и се казва, че обитава висините и поради това при молитва и богослужение те вдигат очи към небето и ръцете си също, като не знаят, че под най-високото се разбира най-вътрешното. Причината, поради която те носят със себе си идеята, че Господ се намира в Небето между Ангелите, е тази, че някои мислят за Него като за човек, а някои мислят за Него като за Ангел, като не знаят, че Господа е Самия и Единния Бог, управляващ Вселената, който ако беше на Небето между Ангелите, не би могъл да управлява Вселената и ако не сияеше като Слънце над тези, които се намират в духовния Свят, то Ангелите нямаше да имат никаква светлина, защото Ангелите са духовни същества и само духовната светлина е сходна с тяхното естество. Че Светлината в Небето безкрайно превъзхожда светлината на земята, за това ще разкажа по-нататък, когато говоря за степените.

104. Така, що се отнася до Слънцето, което дава Топлина и Светлина на Ангелите, нужно е да знаете, че то се вижда над земите, в които живеят Ангелите на височина 45 градуса, т.е. на средна височина и изглежда толкова далеч от тях, колкото Слънцето от хората в Света. Слънцето е видимо на такава височина и на такова разстояние постоянно, тъй като там то не променя мястото си. Ето защо при Ангелите няма време, разделено на дни и години, както и денят не тече от сутрин през пладне към вечер и нощ; или годината не тече от пролет към лято, есен и зима. При тях е непрестанна Светлина и непрестанна пролет. Ето защо вместо за време, те говорят за състояние, както казах по-горе.

105. Има специални причини Слънцето да е видимо на средна височина. Първата е, че така Топлината и Светлината, идващи от това Слънце, са в своята средната степен и заради това в своето равенство и следователно в своята оптимална температура. Защото ако Слънцето се намираше на височина над средната, то би изпращало повече топлина, отколкото светлина, а ако се намираше на височина под средната, то би изпращало повече светлина, отколкото топлина, както се случва на земята: когато е по-високо, праща повече топлина, отколкото светлина, а когато е по-ниско, изпраща повече светлина, отколкото топлина; а когато е на средна височина светлината си остава еднаква, а топлината намалява или се увеличава според степента на височината на Слънцето. Втората причина Слънцето в духовния Свят да е видимо на средна височина е, че така във всички Ангелски Небеса е непрестанна пролет и заради това ангелите успяват да са в състояние на постоянен мир, което на земята съответства на пролетта. Третата причина е, че така Ангелите могат да обръщат лице към Господа и да го виждат с очите си, защото при това положение на Слънцето както и да е обърнато тялото, пред лицето им е Изток, и следователно Господ. Това е особеността на този Свят и нямаше да е така, ако Слънцето там беше по-високо или по-ниско от средната височина или ако беше над главите им в зенита си.

106. Ако ли пък Слънцето в духовния Свят не беше на известно разстояние от тях, както и Слънцето в материалния свят е на разстояние от хората, то нито Ангелското Небе, нито Адът под Него, нито земното кълбо под тях двете, не биха могли да се намират под Господнето Наблюдение, Всеприсъствие, Всезнание, Всемогъщество и Провидение. Така, ако не беше на такова разстояние от нас и Слънцето в Света не би могло да е присъщо и действащо (potens) над цялата земя с топлината и светлината си и следователно не би могло да служи като спомагателно оръдие на Слънцето в духовния Свят.

107. Абсолютно необходимо е да знаете, че има две Слънца, едното - духовно, а другото - материално, духовното Слънце е за намиращите се в духовния Свят, а материалното Слънце е за намиращите се в материалния Свят. Без да сте наясно с тези две Слънца няма да можете да придобиете правилно разбиране Сътворението и за Човека, за които предстои да разкажа тук, защото ако виждате някакви действия, но не схващате причините за тези действия, то за вас те ще бъдат ясни като през мъгла.

108. В духовния Свят разстоянието между Слънцето и Ангелите е илюзия на възприятието им за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост. Всички лъжовни мнения, господстващи у злите и у обикновените хора, идват от затвърдените илюзии. Докато илюзиите съществуват като илюзии, те ще са само илюзорни истини, според които всеки може да си мисли и да говори, но когато се приемат за истински истини - а именно, когато се утвърдят като такива - то тези илюзорни истини се превръщат в лъжливости и измамности (falsitatis et falluciae). Пример за една илюзия е когато ни се струва, че Слънцето ежедневно обикаля около Земята и ежегодно обикаля по еклиптиката и докато не бъде утвърдена за истинска, тази илюзия е илюзорна истина, според която мислим и казваме, че Слънцето изгрява и залязва и затова е сутрин, обед, вечер или нощ; или казваме, че Слънцето се намира на толкова градуса по еклиптиката или на толкова градуса височина и затова е пролет, лято, есен или зима; но веднага след като тази представа се приеме за самата истина, тогава този, който я твърди, вече мисли и говори лъжа и измама. Същото може да се каже и за безброй много други илюзорни представи, както материални, граждански и нравствени, така и духовни.

109. Същото може да се каже и за разстоянието до Слънцето в духовния Свят, което е Първата Производна от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Господа. Тук истината е, че няма никакво разстояние, а има само илюзия за разстояние вследствие различната степен на възприемане на Божествената Любов и Божествената Мъдрост от Ангелите. Това, че в духовния Свят разстоянията са само илюзия, можете да видите от доказаното в № 7 до 9 че Божественото е извън пространството или в доказаното в № 69 до 72 че, бидейки извън пространството, за Божественото не съществува пространство, както не съществува и разстояние, и след като пространството е илюзия, то и разстоянието като характеристика на пространството, също е само илюзия.

110. В Божествения Свят Слънцето е на разстояние от Ангелите, понеже те приемат Божествената Любов и Божествената Мъдрост в определена (adaequato) степен на топлина и светлина, тъй като един Ангел като същество сътворено и крайно не може да приеме в себе си Господа в първа степен на топлина и светлина, каквито са те на Слънцето, защото то би ги изпепелило. Ето защо Ангелите приемат Господа в такава степен, която съответства на тяхната любов и мъдрост. Това става ясно от факта, че един Ангел от последното Небе не може да се издигне при Ангелите от третото Небе, защото щом се издигне и влезе там, той изпада сякаш в умопомрачение, животът му сякаш ще се бори със смъртта и неговите любов и мъдрост, както и топлината на любовта му и светлината на мъдростта му са в сравнително по-ниска степен. Какво би станало, ако един Ангел се издигне на самото Слънце и влезе в неговия огън? Небесата са условно разделени помежду си според това, че Ангелите приемат Господа различно. Висшето Небе, което се нарича Трето Небе, е сякаш над Второто, а то е над Първото и това не е защото те са на разстояние едно над друго, а защото такава е илюзията на разстоянието. Господ е равномерно навсякъде, както в тези, които са на Третото Небе, така и в тези, които са в последното Небе и илюзията на разстоянието зависи само от субектите, т.е. от Ангелите, а не от Господа.

111. Трудно ще разберете това, ако изхождате само от материалното мислене, защото в него има пространство, но ще можете да го разберете чрез духовното мислене, защото в него няма пространство и именно там се намират Ангелите. Обаче можете да схванете материалната идея, че Любовта и Мъдростта, или което е едно и също, Господа, Който е Божествена Любов и Божествена Мъдрост, не може да преминава по пространствата, но е присъщ на всеки според способността му да приема. За това, че се намира във всеки, Господ говори в Евангелие от Матея, глава 28, стих 20, както и че Той пребивава в тези, които Го обичат в Евангелие от Иоана, глава 14, стих 21.

112. Но това може да ви се стори предмет на висша мъдрост, защото се доказва само по Небесата и по Ангелите. Обаче същото съществува и при хората. По отношение на вътрешната си същност в своето духосъщество, хората се стоплят и осветяват от същото Слънце - неговата топлина ги сгрява, а светлината му ги осветява според това колко Любов и колко Мъдрост приемат от Господа. Тук разликата между Ангелите и хората е само в това, че Ангелите се намират под духовното Слънце, а хората се намират не само под него, но и под Слънцето на материалния Свят, тъй като телата на хората, ако не бяха под едното и под другото слънце, не биха могли нито да съществуват, нито да продължат съществуването си, за разлика от Ангелите, които са само духовни.

113. Ангелите пребивават в Господа и Господ в тях и тъй като Ангелите са само възприемници, то и Самият Господ представлява Самото Небе. Небето се нарича жилище на Бога и Негов Престол, затова някои си мислят, че Бог присъства там, както Царят в своето Царство, но Бог, т.е. Господ, се намира в Слънцето над Небесата и се намира там само чрез присъствието Си в Топлината и Светлината, както доказахме в предишните два абзаца. Обаче, независимо че Господ само по такъв начин се намира на Небето, Той присъства в него Сам в Себе Си. И както беше доказано по-горе в № 108 до 112, разстоянието между Слънцето и Небето не е разстояние, а е само илюзия. От това следва, че Сам Господ се намира в Небето, тъй като се намира в Любовта и Мъдростта на Ангелите на Небето и като се намира в Любовта и Мъдростта на всички Ангели, а Небето се състои от Ангелите, то и Той е присъщ на цялото Небе.

114. Господ не само е присъщ на Небето, но Той също е и Самото Небе и това е така, защото Ангелът е съставен от любовта и от мъдростта, а те двете принадлежат на Господа в Ангела, от което следва, че Господ е Небето, а Ангелите са Ангели не от само себе си (proprium), защото тяхната собствена същност е абсолютно същата като собствената същност на човека, т.е. зло. Злото представлява собствената същност на Ангелите, защото всички Ангели са били хора и тази собствена същност е прикачена към тях по рождение и само се отдалечава от тях и когато се отдалечи, те приемат в себе си любов и мъдрост, т.е. Господа. Всеки човек, когато дори малко извиси разума си, може да види, че Господ обитава в Ангелите не по друг начин, а в Своето, т.е. в Своята Собствена същност, която е Любов и Мъдрост, но не и в собствената същност на Ангелите, която е зло, вследствие на което само според това доколко злото се отдалечава от тях, дотолкова Господ пребивава в тях и според това те са Ангели. Ангелското в Небето е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и именно Божественото в Своето пребиваване в Ангелите се нарича Ангелско. От това се вижда, че Ангелите са Ангели от Господа, а не сами от себе си, като същото можем да кажем и за Небето.

115. Но никак не можем да разберем по какъв начин Господ пребивава в Ангела и Ангелът в Господа, ако не знаем в какво се състои това съединяване между тях. То е съединяване на Господа с Ангела и на Ангела с Господа и затова казваме, че е взаимно. От страна на ангела то изглежда така: Ангелът си мисли (percipio), че пребивава в любов и мъдрост от себе си, човекът - също; затова той си мисли, че любовта и мъдростта принадлежат на него и че са в него или че са негови собствени и ако не мислеше така, то нямаше да се осъществи никакво съединяване и тогава Господ нямаше да пребивава в него, нито той в Господа, защото невъзможно е Господ да пребивава с любов и мъдрост в някой Ангел или човек, ако този, в когото пребивава, не мисли и не чувства, че те са негови собствени. Само по такъв начин Господ не само бива приет, но и бива задържан от възприятието и остава там любим (redamatur). Вследствие на тази именно илюзия Ангелът става мъдър и пребивава в мъдростта си. Иначе кой би желал да обича Господа и ближния, и кой би желал да бъде мъдър, ако не чувства и не мисли, че обича, че придобива знания и задържа тези знания и че самия той прави това? Иначе кой би могъл да задържи у себе си тези способности? Ако това не беше така, никаква любов отвън не би намерила мястото си в своето възприемлище и би преливала извън него към околните, без въобще да го възбужда. Тогава Ангелът нямаше да е Ангел, а човекът - човек, а биха били нещо неодушевено. От това следва, че за да съществува каквото и да е съединяване е необходима взаимност (reciprocum).

116. Сега ще разкажа как става така, че Ангелът мисли (percipio) и чувства и по този начин приема и задържа в себе си като свое собствено това, което всъщност не е негово, защото както казах по-горе, Ангелът не е Ангел от само себе си, а от това, което присъства в него от Господа. Това става така - всеки Ангел има Свобода (Liberum) и Разсъдливост (Rationalitus) и има тези две способности, за да може да приема от Господа Любовта и Мъдростта. Но те двете, Свободата и Разсъдливостта, принадлежат не на него, а на Господ в него и тъй като те са най-вътрешно съединени с неговия живот и дори са толкова вътрешно съединени с него, че можем да ги наречем привнесени (injuncta) в самия живот и затова му се струва, че са негови собствени и чрез тях той може да мисли и да желае, да говори и да действа и всичко, което той измисли, почувства, каже или направи чрез тях му се струва, че го прави самият той. В това именно се състои тази взаимност, чрез която съществува съединяването. При все това ако някой Ангел убеди себе си, че любовта и мъдростта действително се намират в него и ги присвои като свои собствени и принадлежащи именно на него, то в него няма да остане нищо Ангелско и като следствие от това няма да може да се съединява с Господа, тъй като в такъв случай той няма да се намира в истината, и понеже истината е едно със светлината на Небето, тогава няма да може да бъде и в Небето, защото е отхвърлил идеята, че животът му е от Господа и вярва, че животът му е от него и че носи в себе си Божествено естество. По този начин в тези две способности -Свободата и Разсъдливостта се състои живота, който се нарича Ангелски и човешки. От тук можем да видим, че взаимността у Ангела съществува, за да може той да се съединява с Господа и че самата взаимност, разглеждана като способност, принадлежи не на Ангела, а на Господа. Затова ако Ангелът злоупотреби с тази взаимност, чрез която той осмисля и усеща като свое нещо, което принадлежи на Господа в него, какво би станало веднага, след като той си го присвои? Тогава той би напуснал своето Ангелско състояние.Че съединяването е взаимно, за това говори Господ в Евангелие от Иоана, глава 14, стих 20 до 24 и в глава 15, стих 4,5,6, както говори и за това, че съединяването на Господа с човека и на човека с Господа се извършва в това, което принадлежи на Господа и Той говори за него в Иоана в глава 15, стих 7.

117. Някои мислят, че може би Адам е имал такава Свобода или Свободен Избор (Liberum Arbitrium), че е можел самият той да обича Бога и да бъде мъдър, но че потомците му са изгубили възможността за този Свободен Избор. Такава мисъл е заблуда, защото човекът не е животът, а само възприемлище на живота, както се вижда от казаното по-горе в № 4 до 6 и в № 54 до 60. А този, който само е възприемлище на живота, не може чрез нещо несвое да обича и да бъде мъдър. Затова и Адам, веднага след като пожелал да бъде мъдър и да обича от себе си, отпаднал от мъдростта и от любовта, т.е. бил изгонен от Рая.

118. Това, което казваме тук за Ангелите, важи и за Небето, което се състои от Ангели, тъй като Божественото е едно и също както в голямото, така и в малкото, както доказахме по-горе в № 77 до 82. Това, което казваме за Ангелите и за Небето кажи и за Човека и за Църквата, защото Ангелът от Небето и Човекът от Църквата са едно цяло по своето съединение - и човекът от Църквата по отношение на своето духосъщество също е Ангел, като под човек от Църквата разбирам само човекът, в който е Църквата.

119. В духовния Свят Изток е там, където е Господ, Който се явява Слънце и по него се определят другите три посоки. По-горе вече казах за Слънцето в духовния Свят, за неговото естество, топлина и светлина и за присъствието на Господа чрез него. Сега ще разкажа за Посоките на духовния Свят. Разказвам ви за него и за Слънцето в него, защото имат връзка с Бога, с Любовта и с Мъдростта и не мога да ги използвам без да съм обяснил откъде идват (origo), защото това е все едно да говоря за нещо изхождайки от действията му, а не от причините. Действията обясняват единствено действията, но самите те, колкото и добре да са разгледани и обяснени, не могат да разкрият причината, която ги поражда, докато причините разкриват действията. Опознаването на действията от причините е дело на мъдростта, а търсенето на причините от действията не е мъдрост, защото така нещата се виждат измамно и изследователят приема тях за причини, а това значи да подменя мъдростта с безумие. Това е така, защото причините са предходни, а действията са следствия, а от следващото не можем да видим предходното, докато от предходното можем да видим последствието и такъв е реда на нещата. Затова и тук говоря първо за духовния Свят, тъй като той съдържа в себе си причините, а едва после ще говоря за материалния Свят, където всичко видимо в него представлява действията.

120. Ето защо е толкова трудно да обясня Посоките в духовния Свят. Там също има Посоки, както в материалния Свят, но те, както и самият Свят, са духовни, а посоките на материалния Свят са материални, затова те са толкова различни помежду си, че дори нямат нищо общо. И в двата Свята посоките са четири - Изток, Запад, Юг и Север. В материалния Свят те са постоянни, тъй като се определят от Слънцето в Юга, като срещу него е Севера, от едната му страна е Изтока, а от другата - Запада. В този Свят те се определят по Юга на всяко място, защото положението на Слънцето на Юг навсякъде и винаги тук е еднакво и затова постоянно. В духовния Свят е различно. Там Посоките се определят от Слънцето, което е постоянно видимо на своето място и натам е Изток. Затова и в духовния Свят Посоките се определят не по Юга, както в материалния, а по Изтока, като срещу него е Запад, от едната му страна е Юг, а от другата - Север. Впоследствие ще разкажа защо Посоките не зависят от положението на Слънцето, а от обитателите на духовния Свят - Ангелите и Духовете.

121. Посоките водят началото си от Господа като Слънце и затова и обиталищата на Ангелите и Духовете относно тези Посоки също са духовни, защото зависят от приетата от Господа Любов и Мъдрост. Така пребиваващите във висшата степен на Любовта живеят на Изток, в нисшата степен на Любовта - на Запад, във висшата степен на Мъдростта - на Юг и в нисшата степен на Мъдростта - на Север. Заради това в Словото във висш смисъл под Изток се разбира Господ, а в преносен смисъл - Любовта към Него, под Запад -намаляващата Любов към Него, под Юг - Мъдростта в нейната светлина и под Север - Мъдростта в помрачената светлина. И всичко това, разбира се, е относно състоянието на тези, за които се говори.

122. Тъй като от Изтока се определят всички Посоки в духовния Свят и под Изток във висш смисъл се разбира Господ, както и Божествената Любов, то е ясно, че всичко съществува от Господа и Любовта към него и че колкото някой не пребивава в тази Любов, толкова той е отдалечен от Него и живее било то на Запад, на Юг или на Север на разстояние, съответстващо на приетата Любов.

123. Заради това, че Господ, бидейки Слънце постоянно се намира на Изток, Древните, за които всичко е било преобразуване на духовното, се молели с лице на Изток и за да могат и богослуженията да са на Изток, всички храмове са били обръщани на Изток, като и сега те се строят така.

124. В духовния Свят Посоките зависят не от Господа, а от Ангелите и от тяхната възприемчивост. Вече казах, че местообитанията на ангелите са разделени - едни са в Източна Посока, други - в Западна, някои - в Южна, а други - в Северна. Казах също, че които живеят на Изток пребивават във висшата степен на Любовта, които са на Запад пребивават в нисшата степен на Любовта, които са на Юг - в светлата Мъдрост, а които са в Северната - в затъмнената Мъдрост. Различното местоживеене, макар да изглежда, че зависи от Господа като Слънце, всъщност зависи единствено от Ангелите. Защото Господ не може да е с по-голяма или с по-малка степен на Любов и Мъдрост или като Слънце не може да е с по-голяма или с по-малка степен на Топлина и Светлина в един или друг Ангел, а навсякъде е еднакъв и само се възприема от всеки в различна степен и затова на възприемлищата им се струва, че са по-близко или по-далече помежду си или че са в различни Посоки на духовния Свят. От всичко това следва, че там различните Посоки не са нещо друго, а различно Възприемане на Любовта и Мъдростта и от тях на Топлината и Светлината от Господа като Слънце. Че разстоянията в духовния Свят са само илюзия доказах по-горе в № 108 до 112.

125. Тъй като тези Посоки представляват различни Възприемания на Любовта и Мъдростта от Ангелите, нужно е да кажа нещо за различието, според което съществува илюзията за тях. Както казах по-горе Господ пребивава в Ангелите и Ангелите в Господа и затова изглежда, че Господ като Слънце се намира извън Ангела и че Господ вижда Ангела чрез Слънцето и че Ангелът вижда Господа в Слънцето, както се вижда изображение в огледало. И затова във връзка с тази илюзия трябва да кажа, че Господ вижда всеки и гледа всеки лице в лице, докато Ангелите Го виждат по друг начин, а именно онези, които пребивават в Любов към Господа от Господа, го виждат пряко, затова и се намират на Изток и на Запад, а тези, които пребивават в повече Мъдрост, Го виждат косвено отдясно, а тези, които пребивават в по-малко Мъдрост, Го виждат косвено отляво. Затова първите се намират на Юг, а вторите - на Север. Те Го виждат косвено, защото Любовта и Мъдростта идват от Господа като едно цяло, а Ангелите ги възприемат не като едно цяло, както доказах по-горе и че прекаления излишък на Мъдрост в сравнение с Любовта, макар да изглежда, че е мъдрост, но не е, защото в прекаления излишък на мъдрост го няма живота, който идва от любовта. Сега вече е ясно от какво зависи разликата във възприемането, според което Ангелите привидно обитават различни Посоки на духовния Свят.

126. Това, че Посоките на духовния Свят зависят от различното приемане на Любовта и Мъдростта, се вижда от факта, че един Ангел може да промени Посоката на Света, в която обитава според увеличаването или намаляването на любовта в себе си, от което е ясно, че Посоките зависят не от Господа като Слънце, а от възприемчивостта на Ангела. Същото важи и за човека по отношение на неговия дух (spiritus), защото спрямо него човек непременно се намира в някоя от посоките на духовния Свят, независимо от посоката в материалния Свят, тъй като в последната той се намира по отношение на тялото си, а в първата - по отношение на духа си.

127. Както любовта и мъдростта и в Ангела, и в човека, представляват едно цяло, така и частите на тялото са по двойки - две ръце, два крака, две полукълба на мозъка, две камери на сърцето, два бели дроба и всичко останало, и тялото като цяло има две страни - дясна и лява, като цялата дясна страна и всичко в нея се отнася към любовта, от която произлиза мъдростта, а цялата лява страна и всичко в нея се отнася към мъдростта, от която произлиза любовта; или дясната страна се отнася към добродетелта, а лявата страна - към истината, произлизаща от добродетелта. Тези двойки при Ангела и при човека съществуват, за да може любовта и мъдростта, както и добродетелта и истината да действат в тях като едно цяло и да са обърнати към Господа като едно цяло - но за това ще кажа по-нататък.

128. От гореказаното става ясно в каква заблуда и в каква лъжовност пребивават тези, които си мислят, че Господ по свое усмотрение на едни дава да бъдат повече в мъдрост и любов, а на други - по-малко. А Той за всеки еднакво желае да бъде мъдър и да бъде спасен, като за всеки е предвидил средствата, за да постигне това и всеки според това доколко приема тези средства и живее според, дотолкова бива мъдър и се спасява, защото Господа е един и същ във всеки един, но възприемлищата, т.е. Ангелите и хората, са различни според приемането и начина, по който живеят. Това може да се види и от казаното по-горе относно местоживеенето на ангелите в различните Посоки на Света и от това, че разликата в местообитанията се дължи не на Господа, а на възприемлищата.

129. Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господа и така отдясно им е Юг, отляво - Север, а Запад им се пада отзад. Всичко, което казвам тук за Ангелите и за това как са обърнати към Господа като към Слънце, се подразбира и за човека, т.е. за неговия дух, защото човек по отношение на духосъществото си е също дух и ако се намира в любовта и в мъдростта, той е Ангел и тогава след смъртта на външното, заимствано от материалния Свят, човекът става дух или Ангел и както Ангелите са непрекъснато обърнати с лице към Изтока на Слънцето, т.е. към Господа, така и за човека, който живее в Любовта и Мъдростта, се казва, че вижда Бога, гледа Го и той е пред очите му. За такъв човек се казва, че живее като Ангел, защото така е и на Небето и така действително е и в духа на човека. Така той вижда Бога пред себе си по време на молитва, независимо в коя посока е обърнат?

130. Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господа като към Слънце, защото те се намират в Господа и Господ е в тях и управлява техните мисли и чувства и непрекъснато ги насочва към Себе Си. Ето защо те няма как да гледат на друга посока, освен на Изток, където Господ се явява Слънце. От това е видно, че не Ангелите обръщат лице към Господа, а Господ ги обръща към Себе Си. И когато Ангелите вътрешно мислят за Господа, те мислят за Него като намиращ се вътре в тях. За вътрешната мисъл няма разстояние, защото то съществува само за външната мисъл, която представлява се отъждествява със зрението и затова задължително се намира в пространството. А където няма пространство, както е в духовния Свят, тя се намира не в пространството, а в илюзията за пространство. Но това е трудно разбираемо за онези, които мислят за Бога, изхождайки от пространството, защото въпреки че Той е навсякъде, но всъщност е извън пространството и затова присъства както вътре в Ангела, така и около него и поради това той може да види Бога, т.е. Господа извън и вътре в себе си, а именно: вътре в себе си Го вижда, когато мисли чрез любовта и мъдростта, а извън себе си Го вижда, когато мисли за любовта и мъдростта. Специално за това ще разкажа в трактатите за Божественото Всеприсъствие, Всезнаене и Всемогъщество. И така всеки трябва да внимава да не попадне в подобна гнусна ерес, че Бог е вложил Себе Си в хората и се намира в тях дотолкова, че вече не е в Себе Си. Той е навсякъде, както вътре в човека, така и около него и намирайки се извън пространството, е присъщ на всяко пространство, както показах по-горе в № 7 до 10 и № 69 до 72. Ако се намираше единствено в човека, то Той би бил не само разделен на много части, но и би бил заключен в пространство и тогава човек би могъл да си мисли, че той е Бога: тази ерес е толкова мерзка, че в духовния Свят тя вони, както вони труп.

131. Обръщането на Ангелите към Господа е такова, че както и да застанат, те виждат Господа като Слънце пред очите си. Ангелът може да се върти на различни посоки и да вижда всичко около себе си, но Господ винаги е пред очите му като Слънце и това прилича на чудо, но е истина. На мен също ми е дадено да виждам Господа по този начин, като Слънце. Виждам го пред очите си от много години и на която и посока на Света да се обърна, го виждам еднакво.

132. Тъй като Господ е като Слънце, поради което и посоката Изток се намира винаги пред Ангелите на Небето, то отдясно на тях е Юг, отляво - Север, а отзад -Запад и така е независимо от позицията на тялото, защото, както казах по-горе, в духовния Свят всички Посоки се определят по Изтока и затова във всички Посоки Изток е винаги ред очите на Ангелите, тъй като те представляват или те определят чрез себе си тези Посоки, които, както казах в № 124 до 128 зависят не от Господа като Слънце, а от самите Ангели според тяхната възприемчивост.

133. А понеже Ангелите представляват Небето и понеже те са такива, каквито вече казах, то следва, че въобще цялото Небе се обръща към Господа и чрез това обръщане то бива управлявано от Него като един човек. Ето защо то се намира в полезрението на Господа (in conspectu). Това е видно от Книгата Небе и Ад в № 59 до 87. Такива са и всички Посоки на Небето.

134. Вследствие на това, че тези Посоки, както за Ангела, така и за цялото Небе са сякаш закодирани в тях, то където и да отиде, всеки Ангел знае дома си и мястото, където живее, не както при човека в Света, където той не ги познава, защото те не са закодирани в него, както в Ангела. А те са непознати за него също поради това, че той тук мисли чрез пространството и следователно чрез посоките на материалния Свят, а тези посоки нямат нищо общо с посоките на духовния Свят. Птиците и животните обаче имат в себе си закодирано познаването на посоките и както е известно от многобройни опити, на тях им е вродена (illis insitum) способността да знаят къде е жилището им и къде е тяхното място. Това е признак, че това е така в духовния Свят, тъй като всичко съществуващо в материалния Свят е действието, а всичко съществуващо в духовния Свят е причината за това действие, защото без тази причина от духовното не може да съществува нищо материално.

135. При Ангелите всичко вътрешно в тях, както в духосъществото, така и в тялото, е обърнато към Господа като към Слънце. Ангелите имат разум и воля, имат лице и тяло, имат и вътрешна страна както на разума и волята, така и на лицето и тялото. Вътрешният разум и вътрешната воля при тях се отнасят до вътрешните им чувства и вътрешните им мисли; вътрешното лице е мозъка, а вътрешното тяло е техните вътрешности и на първо място сърцето и белите дробове. С една дума при Ангелите има всичко като цяло и всяко нещо поотделно, което го има и в човека на земята. Ето защо Ангелите всъщност са човеци, но само външната им форма без вътрешното съдържание не би могла да ги направи човеци, защото за да са хора, трябва да има съединяване на вътрешните им страни, т.е. заради съществуването на тези вътрешни страни, а иначе биха били само изображение на човека, в което няма да има живот, защото вътре в себе си те нямаше да имат формите на живота.

136. Знаем, че разумът и волята управляват тялото по свое усмотрение, защото каквото мисли разумът, това говорят устата и каквото пожелае волята, тялото го прави. И както за разума и волята може да се каже, че са форми, така и се казва, че формата на тялото съответства на формата на разума и волята. Тук все още няма да мога да опиша в какво именно се състои едната и другата форма, защото и двете имат безброй части, които действат като едно цяло, защото те взаимно си съответстват едни на други. Вследствие на това духосъществото, или волята в единство с разума управлява цялото тяло по собствено усмотрение и сякаш напълно от само себе си. От това следва също, че вътрешното в духосъществото действа заедно с вътрешното на тялото и външното в духосъществото действа заедно с външното на тялото. По-нататък ще кажа за вътрешното в духосъществото на човека, но преди това ще разкажа за степените на живота и за вътрешното на тялото.

137. Тъй като вътрешното в духосъществото действа заедно с вътрешното на тялото, то следва, че когато вътрешното на духосъществото е обърнато към Господа като към Слънце, същото става и с вътрешното на тялото, а понеже външното както на духосъществото, така и на тялото зависи от тяхното вътрешно, то същото става и с тях, защото всичко, което се случва с външното, се случва от вътрешното, тъй като всичко общо заимства всичко свое от частностите, от които е изградено. От тук става ясно, че когато Ангелът обръща лицето и тялото си към Господа като към Слънце, то и вътрешното в духосъществото му и вътрешното на тялото му се обръщат нататък. Същото става и с човека, когато той непрекъснато държи пред себе си Господа и това е когато пребивава в любовта и в мъдростта. Тогава човек Го вижда не само с очите на тялото, но и с цялото си духосъщество и с цялото си сърце, т.е. с всичко във волята и в разума и заедно с това с всичко в тялото.

138. Това обръщане (conversio) към Господа действително е обръщане или с други думи някакво въздигане (elevatio) към Него, тъй като тогава се въздига цялото духосъщество на Ангела и на човека към топлината и светлината на Небето. Това става, защото по този начин в духосъществото се отваря неговото вътрешно, вследствие на което любовта и мъдростта започват да влияят на това вътрешното. Заедно с това топлината и светлината на Небето влияят на вътрешното на тялото и затова става въздигането му подобно преминаването на мъглата към въздух или на въздуха към етер. Любовта и мъдростта с техните топлина и светлина са Самия Господ в човека и Той, както вече казах, обръща човека към Себе Си. Но не е така при тези, които не пребивават в любовта и мъдростта и особено при тези, които се противопоставят на любовта и мъдростта. Вътрешното у тях, както и в духосъществото, така и в тялото им е затворено, а когато вътрешното е затворено, външното се противопоставя на Господа, защото противодействието е присъщо на самата природа на външното. Ето защо такива хора се отвръщат от Него, което значи, че се обръщат към ада.

139. Действителното обръщане към Господа става от любовта и заедно с нея от мъдростта, а не само от любовта или само от мъдростта. Когато имаме само любов, това е сякаш битие без съществуване, защото любовта съществува само в мъдростта. Мъдростта пък без любов е като съществуване без битие, защото мъдростта съществува само в любовта. Макар че има любов без мъдрост, тя е присъща само на човека, но не и на Господа; и макар да има мъдрост без любов, но тя, въпреки че е от Господа, не съдържа в себе си Господа, а прилича на светлината през зимата, която макар и да произлиза от Слънцето, но не съдържа в себе си природата му, нито слънчевата топлина.

140. Всеки Дух, какъвто и да е той, се обръща също и към своята господстваща любов. Преди това трябва да кажа какво представлява духа и какво - Ангела. Всеки човек след смъртта си първо попада в Света на духовете, който е по средата между Небето и Ада. Там той остава известно време и преминава определени жизнени състояния, като според това какъв му е бил живота се подготвя или за Небето, или за Ада. Докато се намира в този Свят, той се нарича дух и който се качва в Небето, се нарича Ангел, а който слиза в Ада се нарича Сатана или дявол. Докато са в Света на духовете тези, които се подготвят за Небето, се наричат ангелски духове, а тези, които се приготвят за Ада, се наричат адски духове. В същото време ангелските духове пребивават в съединение с Небето, а адските духове - с Ада. Всички духове, намиращи се в Света на духовете, са присъединени към човека, тъй като всички хора по отношение на вътрешното в своето духосъщество, също се намират между Небето и Ада и чрез тях се свързват или с Небето, или с Ада според това как живеят. Но трябва да подчертая, че Света на духовете не е духовния Свят. Светът на духовете е този, за който говорим сега, а духовният свят съдържа в себе си както Света на духовете, така и Небето и Ада в пълен обем.

141. Сега ще кажа нещо и за Любовите, тъй като казваме, че Ангелите и Духовете се обръщат чрез своите любови към същите тези любови. Цялото Небе е разделено на Общества според различните любови, също както са разделени и Адът и Света на духовете. Небето е разделено на общества според различните небесни любови, Адът е разделен на общества според различните адски любови, а Светът на Духовете е разделен на общества според различията и в небесните, и в адските любови. Има две любови, които представляват двете Глави на всички останали любови, с други думи всички останали любови се отнасят към тях. Едната Глава е Любовта, към която се отнасят всички Небесни Любови или това е любовта към Господа, а другата Глава е любовта, към която се отнасят всички адски любови или това е любовта на господстването, произлизаща от любовта към себе си. Тези две Любови са абсолютно противоположни една на друга.

142. А както тези две Любови, любовта към Господа и Любовта към господстването от любов към себе си са точно противоположни, и както тези, които пребивават в Любовта към Господа се обръщат към Него като към Слънце, както показах в предходните абзаци, то очевидно е, че всички, които пребивават в Любовта към господстването от любов към себе си се отвръщат от Господа. Те се отвръщат от Него поради противоположността, защото онези, които пребивават в Любовта към Господа, най-много обичат да бъдат ръководени от Господа и желаят единствено Господа да господства над тях, докато онези, които пребивават в любовта към господстването от любов към себе си, от всичко най-много обичат да бъдат ръководени от самите себе си и желаят да господстват единствено еднолично.

Тук говоря за любовта към господстване от любов към себе си, защото има и друга любов към господстване от любов към служенето (faciendi usus), която представлява едно с любовта към ближния и се явява духовна любов. Всъщност тази любов не може да се нарече любов към господстване, а любов към служене.

143. Всеки дух, какъвто и да е, се обръща към своята господстваща любов, защото животът на всеки дух е любовта, както показах в част Първа, № 1, 2 и 3, а животът обръща частите, които го възприемат, наречени крайници, органи и вътрешности и по този начин обръща целия човек към това общество, в което любовта е еднаква с неговата и така го обръща нататък, където е неговата любов.

144. Тъй като любовта към господство от любов към себе си е съвършено противоположна на любовта към Господа, то духовете, пребиваващи в тази любов, отвръщат лицето си от Господа и като следствие очите им се насочват към Запада в техния Свят; и тъй като са с гръб към Него, то Изтокът е зад тях, Северът е отдясно, а Югът - отляво. Изтокът е зад гърба им, защото ненавиждат Господа; Северът им е отдясно, защото обичат измамността и лъжливостта, а Югът им е наляво, защото презират светлината на мъдростта. Те могат да се въртят около себе си, но всичко, което виждат, е според тяхната любов. Всички те са чувствени духове и някои от тях са такива, които смятат, че са единствените, които са живи, а на другите гледат като на изображения, като си мислят, че те са най-умните, а всъщност са най-безумните.

145. В духовния Свят пътищата са както в материалния Свят, като едни водят към Небето, а други - към Ада. Пътищата, водещи към Ада са невидими за онези, които вървят към Небето, а пътищата, водещи към Небето са невидими за онези, които вървят към Ада. Тези пътища са безброй много, защото всеки от тях води към всяко едно общество на Небето или към всяко едно общество от Ада. Всеки дух стъпва точно на този път, който води към обществото с неговата любов и не вижда пътищата, водещи към другите общества. Затова всеки дух ходи и се обръща в съответствие с това коя любов господства в него.

146. Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизащи от Господа като Слънце и произвеждащи Топлината и Светлината на Небето, представляват Божественото Произлизащо, което е Светия Дух. В Учението на Новия Йерусалим за Господа е показано, че Бог е Един и е това Лице и Естество, в което е заключена Троицата и че този Бог е Господ; също, че Неговата Троица се именува Отец, Син и Свети Дух и че Божественото, от което съществува всичко, се нарича Отец, Божественото Човешко или Божествената Човечност се нарича Сина, а Божественото Произлизащо - Светия Дух. Тук казваме „Божественото Произлизащо”, но никой не знае защо се нарича Произлизащо, защото до днес не е било известно, че Господ се явява пред Ангелите като Слънце и че от това Слънце произлиза Топлината, чието естество е Божествената Любов, както произлиза и Светлината, чието естество е Божествената Мъдрост. А докато това не ни беше известно, не можехме да не си мислим, че Божественото произлизащо е Божественото, съществуващо Само чрез Себе Си. Ето защо в Учението на Афанасий за Троицата се казва, че лицето на Отец, лицето на Сина и лицето на Светия Дух са различни неща. А когато вече ни стана известно, че Господа се явява като Слънце, то вече можем да придобием правилно понятие за Божественото Произлизащо, което се нарича Светия Дух, а именно, че той представлява едно с Господа, произлизайки от Него, както Топлината и Светлината произлизат от Слънцето. Вследствие на това Ангелите пребивават в Божествената Топлина и в Божествената Светлина според това доколко пребивават в Любов и Мъдрост. Без знанието за това, че в духовния Свят Господ се явява като Слънце и по този начин съществува Божественото Произлизащо, нямаше да знаем как трябва да тълкуваме това, че Божеството произлиза, освен да си мислим, че всичко, принадлежащо на Отеца и на Сина, се обменя чрез Светия Дух или поне това, че той озарява и поучава. Но и с такова разбиране не би следвало просветения разум да Го признава за Божествено, съществуващо само чрез себе си, да го нарича Бог и да Го отделя, когато е ясно, че Бог е Един и е Вездесъщ.

147. По-горе показах, че Бог не се намира в пространството, че е Вездесъщ и че Божественото навсякъде е еднакво, при което илюзията при Ангелите и при хората, че То е различно идва единствено от това, че те възприемат Божественото по различен начин. Вследствие на това, тъй като Божественото Произлизащо от Господа като от Слънце, е присъщо в Светлината и в Топлината, а Светлината и Топлината поначало влияят на възприеманите предмети, които в Света се наричат Атмосфери и се виждат като облаци (sund recipientia nubium), то виждаме че вътрешното, което принадлежи на разума у човека и Ангела, също е обвито в такива облаци и по този начин представлява възприемлище на Божественото Произлизащо. Под облаци разбирам духовните облаци, които представляват мислите и ако те произхождат от истината, то се съгласуват с Божествената мъдрост, а ако произхождат от лъжата, то противоречат на Божествената Мъдрост. Ето защо в духовния Свят си представяме мислите като облаци -бели, ако произхождат от истината и черни, ако произхождат от лъжата. Оттук виждаме, че макар Божествено да се намира във всеки човек, То при всеки е облечено различно.

148. Тъй като Самото Божествено е присъщо на Ангела и на човека чрез Топлината и Светлината, то за онези, които събудят в себе си истинното на Божествената Мъдрост и в добродетелта на Божествената Любов и от чувствата си мислят за него чрез него, се казва, че се разпалват от Бога, като това понякога е явно и осезаемо в някои проповедници, които говорят ревностно, като за вярата на такива хора се казва също, че те са озарени от Бога, защото Господ чрез Своето Божествено Произлизащо не само възпламенява волята им с духовна Топлина, но също озарява разума им с духовна Светлина.

149. Че Светият Дух, както и Господа е Самата Истина, от която човек получава Озарение (Illustratio), се вижда от следните места в Словото в Иоана 16:13: „А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.”; в Иоана 16:14: „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.”; и още се казва, че Той ще бъде при Учениците си и в тях. Оттук става ясно, че Светия Дух се нарича Самата Истина, произлизаща от Господа, която като пребиваваща в светлина, озарява.

150. Озаряването, което се приписва на Светия Дух, става в човека от Господа посредством духовете и Ангелите. Все още не мога да опиша в какво се състои това посредничество, но тук ще кажа само, че Ангелите и духовете по никакъв начин не могат да озаряват човека от себе си, защото те също се озаряват от Господа и понеже самите те се озаряват само от Него, следователно всяко озаряване идва единствено от Господа и съществува чрез посредничеството на Ангелите и духовете, които повече от другите възприемат озарението от Единния Господ.

151. Господ е сътворил Вселената и всичко в нея чрез посредничеството на Слънцето, представляващо първото Произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Под Господ тук се разбира Бог от вечността, или Йехова, наричан Баща и Създател, защото Господ е едно с Него, както е показано за Господа в Учението на Новия Йерусалим. Затова навсякъде, където ще говоря за Сътворението, ще Го наричам Господ.

152. Че всичко във вселената е сътворено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, това показах съвършено ясно в част Първа, по-специално в № 92 и 93.Тук трябва да покажа, че всичко в нея е сътворено с посредничеството на Слънцето, представляващо Първото Произтичащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Никой, който може да види действието от причината и причината на действието в тяхната последователност и връзка, не би могъл да отрече, че Слънцето е Първо в Сътворението. След него всичко продължава съществуването си и затова ако е така, то и от Него би трябвало всичко и да получи съществуването си. От едното следва и се доказва другото. Всичко се намира под неговото въздействие (infuitu) именно защото всичко е произведено от него така, че да може да получава от него битийност. То поддържа всичко под себе си в такъв ред, именно защото привежда всичко към съществуване. И действително, ако напълно премахнем едно от атмосферните влияния на Слънцето, то всичко веднага ще се разруши. И понеже чрез атмосферите, които са една от друга по-чисти, защото слънцето привежда в действие техните сили, всичко се поддържа в определена връзка. От това е ясно, че тъй като продължаването на съществуването на Вселената и всичко в нея зависи от Слънцето, значи то е Първо в Сътворението и от него съществува всичко останало. Казвам от Слънцето, но имам пред вид от Господа чрез Слънцето, защото самото то също е сътворено от Господа.

153. Има две Слънца, чрез които Господ е сътворил всичко - Слънцето на духовния Свят и Слънцето на материалния Свят, но всъщност всичко е сътворено чрез Слънцето на духовния Свят, а не чрез Слънцето на материалния Свят, защото второто е далеч по-ниско от първото и второто се намира по средата, над него е духовния Свят, а под него е материалния Свят и то е създадено само като спомагателно средство за първото Слънце, за което ще кажа в следващия абзац.

154. Вселената и всичко в нея е създадено от Господа чрез посредничеството на Слънцето на духовния Свят и това следва от факта, че това Слънце е Първото Произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост, както доказахме по-горе в № 52 до 82. Във всяко творение, както в голямото, така и в малкото присъстват три главни (начала) - цел, причина и следствие. Творение, в което отсъстват тези три (начала), не може да съществува. Тези три (начала) в голямото, т.е. във Вселената, съществуват в следната последователност. В слънцето, което е Първото Произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост е целта на всичко; в духовния Свят те са причините за всичко; в природния свят - следствията на всичко. От това, как тези три (начала) присъстват в първото и в последното, ще разкажа по-нататък. Където отсъстват тези (начала), не може да има нищо живо и от това следва, че Вселената и всичко в нея е създадено от Господа чрез Слънцето като от целта на всичко.

155. Самото творение не може да бъде обхванато с мисълта, ако мисленето не се освободи от пространствено-времевите си представи, но ако се освободи от тях, познанието е възможно. Освободи се, ако можеш и доколкото можеш и задръж ума си върху схващане, абстрахирано от пространството и от времето и ти ще разбереш, че не съществува разлика между пространствения максимум и пространствения минимум. Заради това няма как да имаш някакво познато схващане за творението (създаването) на Вселената, освен като за някакво изолирано моментно творение във Вселената. От него съществуват разнообразията в сътвореното, които са безкрайни в Бога-Човек и затова пребивават неизчислимо (indefinita) в Слънцето като в Първото Произлизащо от Самия (Господ) и тези неизчислимости под формата на отражения съществуват в живите твари във Вселената. От това следва, че никъде не може да съществува нещо, което да е съвършено еднакво с друго нещо и оттук идва цялото разнообразие, което виждаме, в съвкупност с пространството в материални Свят и в илюзията за пространство в духовния Свят. Това разнообразие съществува както във всички общности, така и във всички частности. В част Първа това беше доказано, а именно: че в Бога-Човек Безкрайностите представляват едно разделено цяло виж в № 17 до 22; че всичко в във Вселената е създадено от Божествената Любов и Божествената Мъдрост виж в № 52,53; че всичко в сътворената Вселена представлява възприемлища на Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек виж в № 54 до 60; че Божественото не се намира в пространството виж в № 4 до 10; че Божественото, бидейки Самото То извън пространството, изпълва със Себе Си всички пространства виж в № 69 до 72 и че Божественото е едно и също както в най-голямото, така и в най-малкото виж в № 77 до 82.

156. За сътворението на Вселената и всичко в нея не може да се каже, че е било извършено от пространство до пространство и от време до време и също не може да се каже, че е било извършено постепенно и последователно, защото е било извършено от Вечното и от Безкрайното, и не от Вечното във времето, което няма как да стане, а от Вечното без времето, защото това Вечно е едно с Божественото; и не от Безкрайното в пространството, което няма как да стане, а от Безкрайното без пространството, което е едно с Божественото. Зная, че тези истини надхвърлят схващанията на материалното мислене, ала те съответстват на мисленето в духовния Свят, защото в последното въобще отсъства пространство и време. Всъщност тези истини не напълно надхвърлят схващанията в материалния Свят, защото когато някой казва, че не е възможно да има безкрайно пространство, всъщност всеки по разум потвърждава тази истина. Същото трябва да се каже и за Вечното, тъй като под вечно се разбира безкрайно време, защото обикновено за вечното се мисли по отношение на времето, а не чрез вечността, освен ако не се абстрахираме от времето.

157.Слънцето в материалния Свят е чист огън и затова е мъртво и Материята, която произлиза от Слънцето, също е мъртва. Самото сътворение по нищо не може да бъде приписано на Слънцето в материалния Свят, ала по всичко личи, че то наистина принадлежи на Слънцето в духовния Свят, защото Слънцето в материалния Свят е абсолютно мъртво, докато Слънцето в духовния Свят е жизнено(угуш), тъй като е Първото Произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Нищо мъртво не може да действа само по себе си, а само може да бъде приведено в действие. Ето защо да му се приписва някаква роля в сътворението е все едно на четката, привеждана в действие от ръката на художника, да приписваме създаването на художественото произведение. Слънцето в материалния Свят е чист огън, който няма в себе си нищо жизнено, докато Слънцето в духовния Свят е такъв Огън, на когото е присъщ Божествения живот. Ангелското схващане за Слънцето в материалния Свят и за Слънцето в духовния Свят се състои в това, че Божествения живот е вътрешно присъщ в огъня на Слънцето в духовния Свят и външно присъщ в огъня на Слънцето в материалния Свят. От това можем да видим, че действието на материалното Слънце съществува не само по себе си, а от живата сила, произлизаща от Слънцето в духовния Свят и то така, че ако живата сила бъде премахната от духовното Слънце или бъде отнета от материалното Слънце, то би се унищожило. Затова преклонението пред Слънцето е най-низшето от всички преклонения, защото то е абсолютно мъртво и затова в Словото преклонението пред Слънцето се нарича мерзост.

158. Тъй като Слънцето в материалния Свят е чист огън и затова е мъртво, то също е мъртва и Топлината, произлизаща от него, както и неговата Светлина, мъртви са и Атмосферите, наричани етер и въздух, които приемат в себе си и разпространяват топлината и светлината от това Слънце. А понеже всички те са мъртви, то мъртво е и всичко като цяло и всяко нещо поотделно на Земното кълбо, което е изложено на тяхното действие. Обаче всичко като цяло и всяко нещо поотделно в тях е обгърнато от духовното, произлизащо и изливащо се от Слънцето в духовния Свят, без което земните недра не биха могла нито да действат, нито да произвеждат формите на полезност, т.е. растителността, нито формите на живот, т.е. животните и не биха могли да осигуряват материалите, от които човек започва и продължава своето съществуване.

159. Тъй като материята води началото си от Слънцето и тъй като всичко, което започва и продължава съществуването си от него е материално, то и цялата материя със всичко и с всяко нещо в нея, също е мъртва. А това, че материята в човека и в животните изглежда жива, се дължи на самия Живот, който обвива материята и я привежда в действие.

160. А понеже най-низшето в материята, т.е. земята, е мъртво и не подлежи на промени и видоизменения според състоянието на чувствата и мислите, които се случват в духовния Свят, но си остават неизменни и неподвижни, то в нея съществуват пространства и разстояния. Най-низшето в материята е такова, защото в него творението се прекратява и умира. От това става ясно, че пространствата са необходима част от материята и сякаш в нея са не само илюзиите за пространства, проявяващи чрез себе си различни жизнени състояния, както е в духовния Свят, а те също могат да бъдат наречени мъртви.

161. И тъй като по този начин времената са постоянни, те също са собственост на материята. Така времето за едно денонощие винаги е 24 часа и времето за една година винаги е 365 и 1/4 дни. Самите състояния на светлина и тъмнина, на топлина и студ, произвеждащи тези различия, постоянно се повтарят в еднаква последователност. Тези състояния, повтарящи се ежедневно са сутрин, обед, вечер и нощ, а повтарящите се ежегодно са пролет, лято, есен и зима. От състоянията на годината постоянно се изменят състоянията на дните и всички тези състояния не са състояния на живота, като в духовния Свят и следователно също са мъртви. В духовния Свят Светлината и Топлината са непрестанни, като там Светлината съответства на състоянието на Мъдростта, а Топлината съответства на състоянието на Любовта у Ангелите, вследствие на което те действително са живи.

162. От всичко това също се вижда колко неразумно мисли онзи, който приписва всичко на материята и когато твърди това изпада в такова състояние, че вече не иска да издигне своето духосъщество над нея, вследствие на което то се затваря отгоре и се отваря отдолу и по този начин човек става материално-чувствено същество, което е духовно мъртво. Тогава той мисли само въз основа на това, което черпи от сетивата на тялото и чрез тях от Света и така отхвърля със сърцето си Бога. По този начин той прекъсва съединяването си с Небето, като при него започва съединяване с Ада, при което му се запазва способността да мисли и да желае, като способността да мисли е от разума, а способността да желае е от свободата, които всеки човек ги има от Господа и никога не изчезват. Тези две способности притежават както ангелите, така и дяволите, но дяволите ги използват за безумия и да правят зло, а ангелите - за мъдрост и да правят добро.

163. Без двете Слънца, едното живо, а другото мъртво, не би могло да има творение. Вселената въобще е разделена на два Свята: Духовен и Материален. В духовния се намират Ангелите и Духовете, а в материалния се намират Хората. Тези два Свята са толкова съвършено сходни помежду си по отношение на своето висше състояние, че дори е невъзможно да се различат, но по отношение на своето вътрешно са коренно различни. Самите хора, намиращи се в духовния Свят, които, както казах, наричаме Ангели и духове, са Духовни и след като са духовни, те разсъждават и говорят духовно, а хората, които се намират в материалния Свят, са материални и затова разсъждават и говорят материално. Мисленето и общуването, когато са духовни, нямат нищо общо с мисленето и общуването, когато са материални. От тук се вижда, че тези два Свята, Духовният и Материалният, са коренно различни помежду си и то толкова, че по никакъв начин на могат да бъдат заедно.

164. А след като тези два Свята са толкова различни, то трябва да имат и две различни Слънца, едното от които да създава всичко духовно, а другото - всичко материално. И тъй като всичко духовно по своя произход е живо, а всичко материално по своя произход е мъртво и техния произход е от съответното Слънце, то следва, че едното Слънце е живо, а другото - мъртво и че мъртвото Слънце е създадено от Господа чрез живото Слънце.

165. Мъртвото Слънце е създадено, за да може всичко в сътворението да е неподвижно, устойчиво и постоянно и по този начин всичко да съществува чрез израждане и продължаване (на живота-бел.прев.); в противен случай сътворението не би имало основа. Земното кълбо, в което, върху което и около което се намира всичко, представлява основата и твърдостта на всичко това, защото самото то представлява онова последно произведение, в което всичко се прекратява и върху което всичко умира. По-нататък ще кажа, че земното кълбо представлява също и мястото на зачеване, от което произлизат всички действия като цели на творението.

166. Всичко е създадено от Господа чрез живото Слънце и нищо не е създадено чрез мъртвото Слънце и това е видимо от факта, че всичко живо разполага с мъртвото така, че второто е подчинено на първото и го образува заради полезностите, което е и неговата цел. А обратното действие е невъзможно. Да си мисли, че всичко произлиза от материята и от нея произлиза дори и живота може само човек, лишен от разум и непознаващ живота. Материята по никакъв начин не може да разполага с живота, защото от само себе си тя е абсолютно бездейна и затова въздействието на мъртвото върху живото и на мъртвата сила върху живата сила, или, което е едно и също, на материалното върху духовното, абсолютно противоречи на реда и последователността. Ето защо да се разсъждава така е противно на светлината на здравия разум. Мъртвото или материалното, макар че може под външно въздействие да се преобразява многозначно и да се изменя, обаче то никога не може да въздейства върху живота, а обратно -животът въздейства върху материалното в съответствие с различните промени на неговите форми.

167. Целта на творението се осъществява в последното и се състои в това всичко да се връща към Твореца и по този начин да се получава съединяването. Преди всичко е нужно да кажем нещо за Целите. Трите неща следват последователно едно след друго и са наречени Цел първа, Цел средна и Цел последна, или още Цел, Причина и Действие. Трите трябва да присъстват задължително заедно във всеки предмет, за да може той да представлява нещо. Защото Цел първа не може да е без Цел втора и заедно с нея Цел трета или, което е едно и също, целта не може да съществува сама без причината и действието; както не може да съществува само причина без целта, от която е породена, както и без действието, в което да се въплъти; както не може да съществува само действие без причината и без целта. Това действително е така, защото ако размислим, че цел без действие или отделена от него не е нещо съществуващо, а е само на думи. Защото целта, за да бъде истинска цел, трябва да бъде включена в определени граници, а това може да стане само с действие, в което тя за първи път се назовава като цел, защото само тогава тя действително е цел и макар да изглежда, че действащото съществува само чрез себе си, но това е само илюзия, произлизаща от факта, че целта се намира в действието. И наистина целта, отделяща се от действието, мигновено би изчезнала. Оттук виждаме, че трите: Цел, Причина и Действие трябва да присъстват във всеки предмет, за да може той да представлява нещо.

168. Трябва да знаем и още, че Целта представлява всичко в Причината и всичко в Действието. Вследствие на това Цел, Причина и Действие се наричат още Цел първа, Цел средна и Цел последна. Но за да може целта да представлява всичко в причината, е необходимо нещо такова, което да съществува от целта и в което тя да пребивава. А за да може тя да представлява всичко в действието, също е необходимо нещо такова, което да съществува от нея чрез причината и в което тя да пребивава; защото целта не може да пребивава единствено сама в себе си, а трябва да пребивава в нещо, което съществува от нея, на което тя да е присъща по отношение на всичко свое и би могла, действайки, да го произвежда (поражда), докато самата тя продължава да съществува. Това, в което продължава нейното съществуване е последната цел, която наричаме действие.

169. В сътворената Вселена и във всичко в нея, както в най-голямото, така и в най-малкото, присъстват трите: Цел, Причина и Действие. Това е така, защото те присъстват и в Бога Творец, Който е Господ от вечността. Но както Той е безкраен, а в Безкрайното безкрайностите представляват едно разделено цяло, както доказахме по-горе в № 17 до 22, то, както в Него, така и в Неговите безкрайности, тези трите начала представляват едно разделено цяло. Затова и цялата Вселена, като сътворена от Неговото Битие също е получила трите начала във всичко и във всяко нещо също и по отношение на полезностите (служенията) като Негов образ.

170. Всеобщата цел или целта на всичко в сътворението се състои в това, да има вечно съединяване между Твореца и сътворената Вселена, а това не би могло да стане по друг начин, освен в такива субекти, в които да се намира Неговото Божествено като в самото себе си и по този начин в тях Той да може да си направи обиталище и да пребивава в него. Субектите, за да бъдат Негови обиталища, сякаш сами по себе си трябва да са възприемлища на Неговата Любов и Мъдрост и по този начин сякаш сами по себе си трябва да се въздигат към Твореца и да се съединяват с Него, като без такава взаимност съединяването не би могло да съществува. Тези субекти по същността си са хора, които могат да се въздигат към Него и да се съединяват с Него сякаш сами по себе си. Че хората са точно такива субекти сякаш сами по себе си и че те наистина са възприемлища на Божественото - това беше нееднократно доказано. Чрез това съединяване Господ е присъщ във всяко Свое творение, защото целта на всичко сътворено от Него е човека. Затова и ползата от всичко сътворено се издига по степени от последното до човека и през човека към Бога Творец, от Когото съществуват те, както беше показано по-горе в № 65 до 69.

171. Творението непрекъснато се движи към последната цел чрез тези три начала: цел, причина и следствие, защото те са именно в Господа Творец, както казах по-горе. И Божественото във всяко пространство пребивава извън пространството (№ 67-72) и е такова както в най-голямото, така и в най-малкото (№ 77-82). По този начин Господа Творец непрекъснато създава от земята форми, които се използват в своята последователност до самата цел - човека, чието тяло е от тях и след това човекът може да се въздига посредством приемането на любовта и мъдростта от Господа. За да приема любовта и мъдростта от Господа, Той е предвидил всички средства, защото човекът е създаден, за да бъде приемник, само ако пожелае това. От казаното виждаме, но само като цяло, че целта на творението пребивава в последните и се състои в това, че всичко се връща към Твореца и чрез това съществува съединяването.

172. Тези три (начала-бел.прев.) - цел, причина и следствие са във всичко и във всяко нещо, което е било сътворено и от това заключаваме, че всички следствия, наричани последни цели, отново стават първи цели в непрекъсваемата верига - от Първото, т.е от Господа Творец и така без прекъсване до последното, което е съчетаването на човека с Него. От това че последните цели отново стават първи следва, че няма нищо толкова инертно и мъртво, което да не съдържа в себе си поне мъничко съзидателно усилие. Дори в пясъка има някакво изпарение и възможност за създаване на нещо, което, каквото и да е, но се заражда.



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:08 AM

Част Трета

 

173. В духовния Свят има Атмосфери, Води и Почва, както и в материалния Свят, но първите са духовни, а вторите - материални. Духовният и материалният Свят са сходни помежду си, като се различават по това, че всичко и всяко нещо в духовния Свят е духовно, а всичко и всяко нещо в материалния Свят е материално; за което писах по-горе, а е показано и в Книгата Небе и Ад. Тъй като тези два Свята си приличат, то и в двата има Атмосфери, Води и Почва, които са общата основа, чрез което и от което всичко и всяко нещо съществуват в безкрайно разнообразие.

174. Що се отнася до Атмосферите, наречени Етер и Въздух, то те и в двата свята са сходни, като се различават само по това, че в духовния Свят са духовни, а в материалния Свят - материални. В духовния Свят те са духовни, защото там съществуват благодарение на Слънцето, което е първото произлизащо от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Господа и от това Слънце приемат в себе си Божествения огън, който е Любов и Божествената Светлина, която е Мъдрост и ги разнасят по Небесата, където пребивават Ангелите. Така Атмосферите осъществяват присъствието на Слънцето както в най-голямото, така и в най-малкото, намиращо се там. Духовните Атмосфери всъщност са разделни субстанции, т.е. най-малките форми, създадени от своето Слънце и тъй като с най-малките си частици те приемат Слънцето, то неговият огън, разделен между множеството субстанции и форми, и сякаш обгърнат от тях и, уравновесен, накрая се превръща в топлина, приложена към любовта на Ангелите на Небето и на духовете под Небето. Същото важи и за светлината на духовното Слънце. Материалните Атмосфери си приличат с духовните по това, че и те са разделни субстанции, т.е. най-малките форми, произлизащи от Слънцето в материалния Свят, които също са най-малките частици от тях, като приемат Слънцето и поемайки в себе си този огън, го уравновесяват и го разнасят като топлина по земното кълбо, където пребивават хората.

175. Разликата между духовните и материалните Атмосфери се състои в това, че духовните Атмосфери са възприемлища на Божествения огън и Божествената светлина и по този начин и на любовта и мъдростта, от които се състоят, докато материалните Атмосфери не са възприемлища на Божествения огън и Божествената светлина, а само възприемлища на огъня и светлината от своето Слънце, което само по себе си е мъртво, както показах по-горе и затова в тези Атмосфери няма нищо от Слънцето на духовния Свят; обаче те са обгърнати от духовните Атмосфери, произлизащи от духовното Слънце. Истината, че разликата между духовните и материалните Атмосфери е точно такава принадлежи на Ангелската Мъдрост.

176. В духовния Свят също има Атмосфери като в материалния и това се вижда от следното: Ангелите и духовете също дишат, говорят и чуват подобно на хората в материалния Свят, а за дишането, говоренето и разума е необходима втората Атмосфера, наречена Въздух; те виждат също като хората от материалния Свят, а за зрението е необходима Атмосфера, по-чиста от въздуха и накрая те също като хората мислят и чувстват, а за тези последните е необходимо посредничеството на още почисти Атмосфери. И освен това всичко в тялото на Ангелите и духовете, както външно, така и вътрешно, е взаимно свързано: външното посредством въздушните Атмосфери, а вътрешното посредством етера, тъй като очевидно при определено свиване и въздействие на тези Атмосфери биха се разпаднали всички форми на тялото - както вътрешните, така и външните. Понеже Ангелите са духовни и всичко и всяко нещо в тялото се намира във взаимна връзка, форма и ред чрез Атмосферите, то следва, че Атмосферите също са духовни, именно защото произлизат от духовното Слънце, което е първото Произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Господа.

177. По-горе казах, че в духовния Свят има Води и Почва като в материалния Свят, с тази само разлика, че водите и почвите в духовния Свят са духовни и това е показано в Книгата Небе и Ад. И тъй като водите и почвите в духовния Свят са духовни, те се задействат и се променят чрез топлината и светлината на духовното Слънце с посредничеството на Атмосферите, произлизащи от него и това става по абсолютно същия начин, както в материалния Свят почвите и водите се задействат и променят чрез топлината и светлината на своя Свят и чрез посредничеството на своите Атмосфери.

178. Тук говоря за Атмосферите, Водите и Почвата, защото тези три начала представляват онова общо, чрез което и от което съществува всичко и всяко нещо в такова безкрайно разнообразие. Атмосферите са сили действителни, водите са сили средни, а почвите са сили страдателни и от тях съществуват всички действия. Това, че тези три начала наистина са такива сили в последователната си връзка зависи единствено от живота, произлизащ от Господа под формата на Слънце и предизвикващ в тях действеност.

179. Любовта и Мъдростта имат Степени, а оттам имат Степени и топлината и светлината, като и Атмосферите също имат Степени. Ако не изясня съществуването на Степените, какво представляват и какви (quales) са те, то няма да можете да разберете нищо от това, което следва, защото във всеки сътворен предмет, следователно и във всяка форма има степени. Ето защо в тази Част на Ангелската Мъдрост ще говоря за Степените. Какви са Степените на Любовта и Мъдростта, можем да видим от трите Ангелски Небеса. Ангелите в Третото Небе превъзхождат по Любов и Мъдрост Ангелите във Второто Небе, а те пък превъзхождат по тях Ангелите в Последното Небе и то дотолкова, че им е невъзможно да бъдат заедно. Тази разлика и това разделение между тях зависят именно от степените на любовта и на мъдростта в тях. Ето защо Ангелите от долните Небеса не могат сами да се изкачват до Ангелите от горните Небеса и ако им бъде разрешено да се издигнат до тях, то те не виждат нито Ангелите, нито нещо друго, което пребивава там, а това е така, защото Любовта и Мъдростта на тамошните Ангели се намира на по-висока степен, превъзхождаща достигнатата от тях. Защото всеки Ангел представлява своята любов и своята мъдрост, а любовта в единение с мъдростта по своята форма представлява човека, затова и Бог, който е Самата Любов и Самата Мъдрост, е Човек. Многократно ми беше дадено да видя как Ангелите от последното Небе се издигаха до Ангелите от третото Небе и когато те стигаха дотам, аз ги чувах да се оплакват, че не виждат никого, въпреки че са сред Ангелите. После им обясниха, че тези Ангели са останали невидими за тях, защото Любовта и Мъдростта прави така, че Ангелът да прилича на човек.

180. Съществуването на Степените на Любовта и Мъдростта се вижда по-ясно от любовта и мъдростта на Ангелите спрямо любовта и мъдростта на хората. Известно е, че Ангелската Мъдрост е сравнително неизяснима, а по-долу ще видим, че тя е непонятна за хората, които пребивават в материалната любов. Причината, поради която тя ни се струва неизяснима и непонятна е тази, че тя пребивава във висшата Степен.

181. Както има Степени на любовта и мъдростта, така има Степени на топлината и светлината. Под топлина и светлина се разбират духовните топлина и светлина, каквито са те у Ангелите в Небето и каквито са у хората по отношение на тяхната вътрешна (страна-бел.прев.), принадлежаща на духосъществото им, защото хората като Ангелите също носят топлината на любовта и светлината на мъдростта. В Небесата това е така, а именно: с каквото качество е любовта и колкото е голяма тя у Ангела, с такова качество и толкова голяма е и топлината у него, и същото е съотношението на светлината към мъдростта, понеже любовта пребивава в топлината, а мъдростта - в светлината, както вече показах. Същото е и при човека на земята, с тази само разлика, че Ангелите чувстват тази топлина и виждат тази светлина, а хората не ги усещат и не ги виждат, защото пребивават в материалната топлина и в материалната светлина и докато са в тях, те чувстват духовната топлина като някакъв вид удоволствие от любовта, а духовната светлина виждат само като опознаване на истинното. По този начин, докато човекът пребивава в материалната топлина и в материалната светлина, не знае нищо за духовната топлина и светлина, намиращи се в него, защото те могат да се опознаят само от опит в духовния Свят. Затова тук трябва да разкажа специално за топлината и светлината, в които пребивават Ангелите и Небесата им, защото от никое друго място не можем да получим по-добро обяснение на този въпрос, освен от духовния Свят.

182. Степените на духовната топлина не могат да бъдат описани от опит, защото любовта, на която съответства духовната топлина, не може да бъде описана от разумното мислене; докато степените на духовната светлина могат да бъдат описани, защото светлината подхожда на разумното мислене, понеже принадлежи на мисълта. Затова от степените на светлината могат да се разберат степените на духовната топлина, тъй като топлината и светлината пребивават в еднаква степен. И така, що се отнася до духовната светлина, в която пребивават Ангелите, ето какво ми се даде да видя със собствените си очи. Светлината у Ангелите във висшите Небеса беше с такава неописуема белота, много по-различна от белотата на снега и толкова ярка, че надхвърля всяко сравнение със сиянието на Слънцето в материалния Свят. С една дума тази светлина хилядократно надхвърля по яркост земната светлина, дори когато Слънцето е в зенита си. Но светлината на Ангелите в нисшите Небеса в известен смисъл може да се опише със сравнения, макар че и тя надхвърля по яркост най-ярката светлина в нашия Свят. Невъзможно е да се опише светлината у Ангелите във висшите Небеса, защото тяхната светлина представлява едно цяло с тяхната мъдрост, а тъй като тяхната мъдрост в сравнение с мъдростта на човека е неизразима, то такава е и тяхната светлина. От малкото казано дотук виждаме, че светлината има степени и понеже любовта и мъдростта са еднакви по степен, то следва, че и топлината има такива степени.

183. Тъй като Атмосферите представляват възприемлища на топлината и светлината, то следва също, че колкото степени имат топлината и светлината и колкото степени имат любовта и мъдростта, толкова степени имат и Атмосферите. Че има много Атмосфери и че те са разделени помежду си по степени, това можах да го видя от множеството свои опитности в духовния Свят. Това беше особено явно, когато видях, че Ангелите от нисшите Небеса не могат да дишат в областта на Ангелите от висшите Небеса и им се струва, че се задъхват там. Подобно нещо изпитват животните, които обикновено живеят във въздуха, а се издигнат в етера; или които обикновено живеят във водата, а излязат на сушата. Духовете, намиращи се под Небесата, изглеждат като в мъгла. Че има много Атмосфери и че те са разделени помежду си по степени, виж по-горе в № 176.

184. Степените биват два вида: Степени за височина (вертикални, дискретни-бел.прев.) и Степени за ширина (хоризонтални, непрекъснати или линейни-бел.прев.). Познаването на Степените представлява един вид ключ към разбирането на причините за нещата и вход към тези причини. Без това знание едва ли можем да разберем която и да е причина, защото обектите и субектите от двата Свята без степените изглеждат толкова еднозначни, сякаш в тях няма нищо друго освен това, което се вижда с очите. Всъщност видимото за очите в сравнение с това, което се разкрива пред вътрешното (зрение-бел.прев.) е както едно към хиляди и дори едно към мириади. Вътрешното, което в невидимо, не може да бъде разбрано по никакъв друг начин, освен чрез познаването на Степените. Външното се движи към вътрешното и от вътрешното към най-вътрешното по степени, но не по степени линейни (continuus), а по степени дискретни (discretus). Линейни степени се наричат удълженията или отлаганията при преминаване между състоянията - от сгъстеното към течното или от течното към плътното, точно както е при преминаване от тъмнина към светлина или от топлина към студ. Дискретните Степени са абсолютно различни от тях и са подобни на предишното, следващото и крайното, т.е. на целта, причината и действието. Наричат се дискретни, защото първата от тях има битийност чрез самата себе си, следващата има битийност също само чрез себе си и крайната също има битийност също само чрез себе си и въпреки това те, взети заедно, образуват едно цяло. Атмосферите, наречени етер и въздух, от най-висшата до най-нисшата, т.е. от Слънцето до земята, са разделени на такива степени и представляват сякаш нещо просто, сложно (събрано) от простото и сложно от първото сложно, като всичко това, взето заедно, се нарича най-сложното (compositum). Тези степени са Степени дискретни, защото съществуват отделно една от друга и се подразбират като Степени за височина, докато първите степени са линейни, тъй като в тях нарастването е непрекъснато и те се подразбират като Степени за ширина.

185. Всичко и всяко нещо, намиращо се в духовния Свят и в материалния Свят, съществува от дискретните Степени и заедно с тях от линейните степени, т.е. от степените за височина и степените за ширина. Размерът (dimensio), който се състои от дискретни степени, се нарича височина, а размерът, който се състои от линейни степени, се нарича ширина. Положението им относно виждането с очите не променя тяхното наименование. Без познаването на тези Степени не е възможно да се разбере нищо нито за разликата между трите Небеса, нито за разликата между любовта и мъдростта у Ангелите, които се намират там, нито за разликата между топлината и светлината, в които пребивават те, нито за разликата между Атмосферите, които ги заобикалят и ги съдържат. Без познаването на тези Степени не е възможно да се разбере нищо и за разликата между вътрешните възможности на духосъществата в хората, а следователно не е възможно да се разбере нищо и за състоянието им относно преобразяването и прераждането, както не е възможно да се разбере нищо и за разликата между външните възможности, принадлежащи на тялото както при хората, така и при Ангелите и абсолютно не е възможно да се разбере нищо за разликата между духовното и материалното, както и за съответствията. Без тези Степени не е възможно също да се разбере разликата между живота на хората и живота на животните, нито разликата между повече или по-малко съвършените животни, нито за разликата между формите в растителното Царство и материите в минералното Царство. От това можете да видите, че тези, които не познават Степените, не могат чрез никакви разсъждения да видят причините, тъй като те виждат само действията и чрез тях съдят за причините, в повечето случаи по подразбиране (ex inductions) за действията и по линейност. В същото време не чрез нея се извършват действията от причините чрез дискретност, тъй като причината и действието не са едно и също нещо и разликата между тях е такава, както между предишно и следващо или както между образувано и образуващо.

186. Но за да разберете по-добре какво представляват и какви са дискретните Степени и по какво се различават от линейните Степени, ще ви дам един пример от Ангелските Небеса. Има три Небеса и те са разделени по Степените за височина. Така едното Небе се намира под другото и те контактуват помежду си чрез влиянието, което идва от Господа в определена последователност през всички Небеса до най-низшето, а не обратно. Но всяко Небе в самото себе си се разделя не по степените за височина, а по степените за ширина. Така тези, които се намират в средата, т.е. в центъра, пребивават в светлината на мъдростта, а тези, които се намират около центъра и достигат до периферията, пребивават в потъмняването на мъдростта. По този начин мъдростта там намалява до пълно неведение, както светлината намалява до тъмнина, което става чрез линейността. Същото мога да кажа и за хората: тяхното вътрешно (състояние-бел.прев.), принадлежащо на духосъществото в тях, се разделя на толкова степени, на колкото се разделят Ангелските Небеса и всяка от тях е по-висока от другата. Вследствие на това вътрешното у човека, принадлежащо на неговото духосъщество, също е разделено по дискретни степени, т.е. по степени за височина. Ето защо човекът може да пребивава първо в нисшата степен, после във висшата и накрая в най-висшата според степените на мъдростта си и когато той пребивава само в нисшата степен, то висшата степен е затворена за него и се отваря само според степента на приемане на Мъдростта от Господа. Освен това в човекът, както и в Небето, има и степени на удълженост, или степени за ширина, като той прилича на Небесата по това, че вътрешното на неговото духосъщество представлява Небето в умален мащаб, според това доколко той пребивава в любовта и мъдростта от Господа. Че човекът относно своето духосъщество представлява Небето в умален мащаб, виж в Книгата Небе и Ад в № 51 до 58.

187. От малкото, което казах тук, можем да видим, че който не знае нищо за дискретните Степени, т.е. за височина, той не може да разбере нищо и за състоянието на човека, що се касае за неговото преобразяване и прераждане, което се извършва чрез приемането на любовта и мъдростта от Господа, което пък води до отваряне в определен ред на вътрешните степени на неговото духосъщество. Също така такъв човек нищо не може да знае за влиянието на Господа чрез Небесата и за послеодвателността, в която е бил създаден самият той. Защото който мисли за тези неща, неизхождайки от дискретните Степени, т.е. Степените за височина или от линейните Степени, т.е. Степените за ширина, значи той съди за нещата само по действията, а не по причините за тях. А да се съди за нещо, изхождайки само от действията, значи да се съди за нещата само от измамностите, от илюзиите и именно оттук произтичат една след друга всичките му заблуди, които чрез нови изводи (per inductiones) могат дотолкова да се умножат, че накрая и най-големите лъжи може да бъдат взети за истини.

188. Не зная досега имахме ли яснота относно дискретните Степени, т.е. за височина, тъй като ми се струва, че ни бяха известни само линейните Степени, т.е. за ширина. Всъщност нищо не може да бъде разбрано без едните или без другите Степени, ето защо им отделям една цяла Част, тъй като целта на тази Книга е да разкрие причините и от тях да бъдат прозрени действията и по този начин да бъде разпръсната тъмнината, в която живее човекът от Църквата относно Бога и Господа и въобще относно Божественото след като нарича себе си духовен. Тук мога да кажа, че Ангелите се огорчават от съществуването на този мрак по земята и самите те казват, че само тук-таме успяват да видят светлина и че хората приемат само измамностите и ги утвърждават и така трупат лъжовност върху лъжовност и за да ги утвърдят чрез своите философствания, изхождащи от лъжовното или от лъжетворното истинно, хората се нуждаят от такива доказателства, които не могат да бъдат оборени - било то поради неведението за причините, било поради непознаването на истините. За Ангелите особено скръбни са доказателствата на хората относно вярата, която хората отделят от любветворителността и относно оправдаването на последната с вярата; също така (лъжовните) схващания за Бога, за Ангелите, за Духовете и неведението относно това какво е любов и мъдрост.

189. Степените за височина са еднородни помежду си и произлизат една от друга така, каквато е последователната връзка между Целта, Причината и Действието. Тъй като степените за ширина, т.е. линейните са подобни на преминаването между състоянията: от светлина към тъмнина, от топлина към студ, от твърдо към меко, от плътно към рядко, от грубо към фино и т.н. и тъй като тези степени са познати опитно чрез обонянието и зрението доста повече, отколкото степените за височина, т.е. дискретните, то затова в тази Част ще говоря по-специално за последните, защото без да ги познавате не можете да видите причините. И макар да знаем, че цел, причина и действие следват в такава последователност както предишно, следващо и крайно и че целта поражда причината и чрез причината - действието, с което се осъществява целта, но без да знаем как се прилагат на практика, знанието за всичко това би било само отвлечено понятие и ще си остава обект само на мислите дотогава, докато те са заети само с чисто аналитичните проблеми на Метафизиката. Ето защо досега, независимо че цел, причина и действие се движат по дискретните Степени, в Света има толкова малко, ако не и нищо, известно за тези Степени. Защото разсъждаването за нещо отвлечено представлява ефимерно и неясно (занимание-бел.прев.), докато прилагането на отвлеченото към това, което се намира в Света, е нещо нагледно, което лесно се задържа в паметта.

190. Всичко, което съществува в Света и което притежава три измерения, или както го наричат сложно се състои от Степените за височина, т.е. дискретните. Това се обяснява най-добре с примери. От нагледния опит ни е известно, че всеки Мускул в човешкото тяло се състои от най-фини влакна, които, сплетени по определен начин, изграждат грубите влакна, наречени двигателни, които от своя страна, сплетени по определен начин, изграждат нещо трето по сложност, наречено Мускул. Същото наблюдаваме и при Нервите - в тях най-дребните влакна изграждат по-големи, движещи се с влакънца и при обединяването на тези влакънца се изгражда Нерв. Същото се забелязва и при други съчетания, съвкупности и сплитания, които изграждат останалите Органи и Вътрешности, образувани също от съединяването на влакна и канали, обединени по различен начин според тези степени. Същото се отнася и за всичко и за всяко нещо в растителното Царството и за всичко и за всяко нещо в изкопаемото Царство. В дървото също има тримерно съчетаване на влакна; в металите и в камъните е забелязано същото тримерно наслояване на частите им. Оттук се вижда какво представляват дискретните Степени и че именно в тези Степени от едното съществува другото и чрез това друго съществува третото, наречено сложно и че всяка Степен в тях е отделена от другата степен.

191. От тези примери можем да направим извод и за нещата, които не виждаме с очите си, тъй като в това отношение те би трябвало да са еднакви с видимите. Такива са органичните субстанции, представляващи възприемлища и обиталища на мислите и чувствата в Мозъка. Същото важи и за Атмосферите, за Топлината и Светлината, за Любовта и Мъдростта, защото Атмосферите всъщност са възприемлища на топлина и светлина, а топлината и светлината са възприемлища на любовта и мъдростта и затова ако Атмосферите имат Степени, такива ще са и Степените на Топлината и Светлината, каквито са и на Любовта и Мъдростта, защото те са в еднакви взаимоотношения помежду си.

192. Че тези Степени са еднородни, т.е. еднакви по свойствата си и по природата си, е видно от гореказаното. Така и всички двигателни влакна, т.е. Мускули - малки, големи и най-големи, са еднородни помежду си; всички влакна на Нервите - малки, големи и най-големи, също са еднородни; всички влакна в дървото, започвайки от простите и стигайки до най-сложните, също са еднородни; всички частици в камъка и в метала от всякакъв вид също са еднородни; всички органични субстанции, представляващи възприемлища и обиталища на мислите и чувствата, от най-простите до тяхната съвкупност, т.е. до Мозъка, също са еднородни; всички Атмосфери от чистия етер до въздуха също са еднородни, затова и всички Степени на топлината и светлината в тяхната последователност в зависимост от Степените на Атмосферите, също са еднородни, поради което са еднородни и всички Степени на любовта и мъдростта. Нещата, които не са с еднакви свойства и с еднаква природа, са разнородни помежду си и не се съгласуват с еднородните и затова не могат да образуват с тях дискретни Степени, а могат да ги образуват само с такива предмети, които са еднакви с тях по свойства и по природа, т.е. с такива, които са еднородни с тях.

193. Ясно е, че тези Степени в своята последователност се отнасят помежду си както целта към причината към действието, защото първото, което е най-малкото, поражда своята причина чрез средното и своето действие, което е последното.

194. Трябва да знаем, че всяка Степен винаги е отделена от другата чрез собствените си покрови, като всички Степени са отделени под общ Покров и той има известна връзка със всичко вътрешно и най-вътрешно, поради което всички са съединени и действат синхронно.

195. Първата Степен представлява всичко във всички следващи Степени. Това е така, защото Степените във всеки субект и във всеки предмет са еднородни помежду си, а са еднородни, защото са породени от първата Степен. Те се образуват така, че първата чрез сплитане или наслояване, т.е. чрез събиране заедно - поражда втората, а чрез нея - третата и всяка от тях се отделя от другата като се обвива с покров. Оттук е видно, че първата Степен представлява главна и единствено господстваща във всички следващи Степени и затова тя е всичко в останалите Степени.

196. Като казвам, че такива са Степените помежду си имам пред вид, че такава е самата субстанция в Степените, защото думата Степен е дума отвлечена и обобщена, която може се отнася до всеки субект и до всеки предмет, които се състоят от степени от един род.

197. Това може да се отнася и за всичко, което изброих в предишния абзац, а именно: за Мускулите, за Нервите, за Материите и Частите на отделните Царства, както Растителното, така и Минералното, за органичните субстанции, представляващи субектите на мислите и чувствата в човека, за Атмосферите, за Топлината и Светлината и за Любовта и Мъдростта. Във всички тях има нещо първо, единствено господстващо във всички следващи или най-доброто и единствено в тях; и тъй като е единствено в тях, то представлява всичко в тях. Че това е така се вижда от това, което вече знаем, а именно: че целта представлява всичко в причината и че чрез причината целта представлява всичко и в действието и затова целта, причината и действието се наричат цел първа, средна и крайна; че причината на причините също е причина, произлизаща от причината (causati); че в причината няма нищо по-същественото от целта и в движението няма нищо по-съществено от усилието (conatus) и че съществува само една единствена субстанция, която е субстанция сама в себе си.

198. От тук е видно, че Божественото, което е субстанция сама в себе си или субстанция единствена или една (sola), е такава субстанция, от която съществува всичко и всяко нещо в сътворението и следователно Бог е във всичко във Вселената според това, което доказахме в част Първа, а именно, че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са субстанция и форма, за което виж в № 40 до 43; че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са субстанция и форма сама в себе си и оттам са единствени, виж в № 44 до 46; че всичко във Вселената е създадено от Божествената Любов и Божествената Мъдрост, виж в № 54 до 60; че вследствие на това сътворената Вселена е образ на Него Самия, виж в № 61 до 65; че Господ е Един и представлява Небето, където пребивават Ангелите, виж в № 113 до 118.

199. Всички съвършенства нарастват и се издигат по Степените и съобразно със Степените. По-горе в № 184 до 188 показах, че Степените са два вида: Степени за ширина и Степени за височина и че Степените за ширина са подобни на намаляването на светлината към тъмнината или на мъдростта към неведението, а Степените за височина всъщност се отнасят както цел, причина и действие или както първо, следващо и последно. Затова за тези Степени се казва, че се издигат или се спускат, защото са Степени именно за височина; а за другите че нарастват или се смаляват, защото са Степени именно за ширина. Тези Степени са толкова различни от първите Степени, че между тях няма нищо общо, затова и трябва добре да се разбере разликата между тях и никога да не се смесват.

200. Всички съвършенства нарастват и се издигат заедно със Степените и според Степените и именно защото всяко сказуемо следва своя субект, то съвършенството и несъвършенството представляват сказуеми, общи за всички предмети, тъй като те се приписват на живота, на силите и на формите. Съвършенствата на живота са съвършенства на любовта и на мъдростта, а понеже волята и разумът са техни възприемлища, то съвършенството на живота също е съвършенство на волята и на разума, както и на чувствата и мислите. И както съдържащото любов представлява духовната топлина, а съдържащото мъдрост - духовната светлина, то и съвършенството на последните може да бъде отнесено към съвършенството на живота. Съвършенството на силите е съвършенство на всичко, което чрез живота се привежда в действие и в движение, обаче в самото него няма живот. Такива сили са: Атмосферите по отношение на тяхната действеност, органичните субстанции, вътрешни и външни, както в човека, така и в различните видове животни и накрая всичко в материалния Свят, което непосредствено и опосредствено заимства от Слънцето своята действеност. Съвършенството на формите е едно цяло със съвършенството на силите, защото каквито са силите, такива са и формите, с тази само разлика, че формите са субстанции, а силите са тяхната действеност, затова и техните Степени на съвършенство са еднакви, като онези форми, които в същото време не представляват сили, също са съвършени съобразно Степените.

201. Тук няма да говоря за съвършенството на живота, на силите и на формите, нарастващи или смаляващи се по Степените за ширина, т.е. по линейните, тъй като тези Степени отдавна са познати в Света. Тук ще говоря за съвършенството на живота, на силите и на формите, издигащи се или спускащи се по Степените за височина, т.е. дискретните, тъй като тези Степени все още не са познати в Света. Но начина, по-който съвършенствата се издигат или се спускат по тези Степени, не може да се разкрие много добре чрез това, което е видимо за очите в материалния Свят, докато се схваща много лесно чрез видимото в духовния Свят. И така, видимото в материалния Свят се разбира само чрез навлизане във вътрешността му, където се разкриват удивителни тайнства. Например: в очите, в ушите, в езика, в мускулите, в сърцето, в белите дробове, в черния дроб, в панкреаса, в бъбреците и в другите вътрешни органи, както в семената, плодовете и цветовете, така също и в металите, минералите и камъните, в които както знаем има толкова удивителни тайнства с навлизането навътре в тях; и дори при такова вътрешно разглеждане е било малко известно, че тяхното съвършенство нараства навътре по Степените за височина, т.е. дискретните, тъй като самите тези Степени все още не са опознати. Но тъй като в духовния Свят те са очевидни, защото целият този Свят от най-висшето до най-низшето, е дискретно разграничен по тези Степени, то от него можем да почерпим познанието за тях и едва след това да правим изводи за съвършенството на силите и формите, съдържащи се в такава Степен в материалния Свят.

202. В духовния Свят има три Небеса, разположени по Степените за височина. Във висшето Небе се намират Ангелите, превъзхождащи с всякакви съвършенства Ангелите от средното Небе, а в средното Небе се намират Ангелите, превъзхождащи с всякакви съвършенства Ангелите от низшето Небе. Тези Степени на съвършенство са такива, че Ангелите от низшето Небе не могат да достигнат дори до първото стъпало на съвършенствата на Ангелите от средното Небе, а последните също не могат да достигнат дори до първото стъпало на съвършенствата на Ангелите от висшето Небе. Всичко това може да изглежда парадоксално, но всъщност е истина. Причината за такова разделение се състои в това, че връзката между тях се осъществява по дискретните Степени, а не по линейните. От опит разбрах, че разликата на чувствата и мислите, а оттам и на общуването на Ангелите от висшите и нисшите Небеса е такава, че те нямат нищо общо помежду си и връзката между тях се осъществява само чрез съответствията, съществуващи чрез непосредственото влияние на Господа върху всички Небеса и чрез опосредственото Му влияние чрез висшето Небе върху низшето. И поради тези разлики те не могат да бъдат изразени на материален език, а следователно не могат да бъдат описани, защото мислите на Ангелите не могат да се вместят в материалните схващания, тъй като са духовни. Те са изразени и описани само от самите Ангели на техния език, с техните думи и с техните букви, а не с човешките. Затова се казва, че това, което се чува и вижда в Небето, е неотразимо. Но тези разлики могат да бъдат обяснени в известен смисъл така: мисленето на Ангелите от висшето, т.е. третото Небе представлява мислене според целите; мисленето на Ангелите от средното, т.е. от второто Небе представлява мислене според причините, а мисленето на Ангелите от низшето, т.е. от първото Небе представлява мислене според действията. При това е нужно да знаете, че има разлика между мисленето според целите и мисленето за целите и между мисленето според причините и мисленето за причините, както и между мисленето според действията и мисленето за действията. Ангелите от нисшите Небеса мислят за причините и за целите, докато Ангелите от висшите Небеса мислят според причините и според целите и мисленето според тях е акт на висша мъдрост, а мисленето за тях е акт на нисша мъдрост. Мисленето според целите принадлежи към мъдростта, според причините - принадлежи към разума, а според действията - към знанията. От всичко това е видно, че всяко съвършенство се издига и спуска заедно със Степените и според Степените.

203. Тъй като вътрешното в човека, представляващо неговите воля и разум съответства на Небесата според Степените, защото човекът по отношение на вътрешното, принадлежащо на неговото духосъщество представлява Небето в умален мащаб, то и техните съвършенства (на духосъществото и на Небето-бел.прев.) са еднакви. Но докато живее в материалния Свят, човекът не може да забележи тези съвършенства, тъй като тогава той пребивава в нисшата Степен, от която не могат да бъдат разбрани висшите Степени. След смъртта си обаче, човекът получава познанието за тях, защото тогава стига до тази Степен, която съответства на неговите любов и мъдрост и превръщайки се в Ангел, той мисли и говори за това, което материалният човек не може да си изясни. Всичко, което принадлежи на неговото духосъщество се въздига не в обикновен, а в тройствен размер, в който и съществуват Степените за височина, докато в обикновения размер съществуват Степените за ширина. Но се въздигат и извисяват в Степените за височина само онези, които докато са били в Света, са пребивавали в истинното и са го прилагали в живота си.

204. Обикновено ни се струва, че Предишното не е толкова съвършено, колкото Следващото, или че Простото не е толкова съвършено, колкото Сложното. Но всъщност Предишното, от което се състои Следващото, както и Простото, от което се състои Сложното, винаги са по-съвършени. Това е така, защото Предишното или Простото пребивават в по-голяма голота, т.е. винаги е по-малко обвито в субстанции и материи, лишени от живот, поради което то е сякаш Божественото и е по-близко до духовното Слънце, в което пребивава Господа, защото самото съвършенство пребивава в Господа и оттам в духовното Слънце, което е първото Произлизащо от Неговата Божествена Любов и Божествена Мъдрост и от тях вече то пребивава в най-близките до него неща и след това последователно преминава във всички до най-нисшите. Ето защо нещата са толкова по-несъвършени, колкото са по-отдалечени от това Слънце. И ако това възпроизвеждащо съвършенство не би съществувало в Предишното или в Простото, то нито един човек и нито едно животно не биха могли да съществуват, нито да продължават рода си от семето, не биха могли да покълват, нито да се разпространяват семената на дърветата и храстите, защото само най-предишното и най-простото, както и най-съвършеното е най-малко подложено на увреждане.

205. В последователен ред първата Степен представлява най-висшето, а третата Степен е най-низшето, а в едновременен ред (в съвкупност-бел.прев.) (Simultaneo) първата Степен е най-вътрешното, а третата - най-външното. Има два реда: последователен Ред и съвкупен Ред. Последователният Ред в тези Степени постъпва от най-висшето към най-низшето; или от най-високото към най-ниското и Ангелските Небеса съществуват именно в такъв Ред. В тях Третото Небе е най-висшето, второто е по средата, а първото е най-низшето. Такова е относителното разположение на Небесата. В такъв последователен Ред пребивават в Небесата и състоянията на любовта и мъдростта у Ангелите, както и състоянията на топлината и светлината и състоянията на духовните Атмосфери. В същия Ред се намират там и всички съвършенства на формите и силите. А тъй като Степените за височина, т.е. дискретните се намират в този последователен Ред, то можем да ги сравним с Колона, разделена на три степени, по които се извършва издигането и спускането и в която в най-горното отделение се намира най-съвършеното и най-прекрасното, а в най-долното - по-малко съвършеното и по-малко прекрасното. Но съвкупния Ред, въпреки че се състои от същите Степени, изглежда по различен начин, защото в съвкупния Ред най-висшето в последователния Ред, което както казах е най-съвършеното и прекрасното, се намира в най-вътрешното, низшето е по средата, а най-низшето е по периферията. Това може да се сравни с положението, в което трите Степени са разгънати върху една плоскост, в средата или в центъра на която се намират частите с най-висши достойнства, около тях -частите с по-малки достойнства и по периферията, или в покрайнините - сложните части, състоящи се от първите и затова и по-груби. С други думи това е същата Колона, но проектирана или сякаш срутена върху основата си, при което най-горното й ниво става най-вътрешно, средното си остава по средата, а низшето става най-крайно.

206. И понеже най-висшето в последователния Ред става най-вътрешно в съвкупния Ред, а най-низшето става най-крайно, то и в Словото под висше се подразбира вътрешното, а под низше - външното, като същото се разбира в Него и под връх и низост, под висина и дълбочина.

207. В светлината на последното дискретните Степени пребивават в съвкупния Ред и в такъв Ред са: двигателните влакна във всеки Мускул, влакната във всеки Нерв, тъканите и кръвоносните съдове във всеки вътрешен Орган. Навсякъде най-отвътре се намира най-простото, което е и най-съвършено, а крайното произлиза вече от него. Същият е Редът на тези Степени във всяко семе, във всеки плод и във всеки метал или камък; такива са и всички техни части, образуващи цялото; като най-вътрешното, средното и най-крайното в тези части пребивават в същите Степени, защото всички те са последователни съчетания, сплитания и наслоения, започвайки от простото в света, което изгражда първите им субстанции и материи.

208. С една дума такива Степени се съдържат във всичко последно и по този начин и във всяко действие, тъй като всяко последно се състои от предишното, а това предишно - от своето първо и всяко действие се състои от причина, а причината от цел, като целта представлява всичко в причината, а причината представлява всичко в действието, както доказах по-горе. Освен това целта представлява вътрешното, причината - средното, а действието - последното. По-нататък ще покажа, че същото е и при Степените на любовта и мъдростта, на топлината и светлината, както и при органичните форми, при чувствата и мислите на човека. За връзката между тези Степени в последователен Ред и в съвкупен Ред е казано също и в Учението на Новия Йерусалим за Свещеното Писание, в № 38 тук и на други места, където също е показано, че тези Степени се намират в Словото във всичко и във всяко нещо.

209. Последната (крайната-бел.прев.) Степен представлява Обем, Вместилище и Основа (Complexus, continens ex basis) за предишните Степени. Учението за Степените, представено в тази Част, беше обяснено по-горе чрез различни предмети от този и от другия Свят, като: Степените на Небесата, в които пребивават Ангелите, Степените на съществуващите там Топлина и Светлина и Степените на Атмосферите, както и различните неща в човешкото тяло и в животинското и в изкопаемото Царство. Но Учението стига доста по-далеч. То обхваща не само всичко материално, но и всичко Гражданско, Нравствено и Духовно във всичко и във всяко нещо в тях. Учението за Степените обхваща всичко това защото: първо всеки предмет, който може да се пипне, притежава тройнственост, състояща се от цел, причина и действие и тези трите се намират в съотношение помежду си според Степените за височина; и второ всичко Г ражданско, Нравствено и Духовно представлява не нещо отвлечено от субстанции, а самите субстанции, защото както любовта и мъдростта не са нещо отвлечено, а самите субстанции, както доказахме по-горе в № 40 до 43, също не е отвлечено и всичко, което се нарича Гражданско, Нравствено и Духовно. И въпреки че можем да мислим за тях отвлечено според субстанциите, но сами по себе си те никак не са отвлечени: например чувства и мисли, любветворителност и вяра, воля и разум, за които мога да кажа същото, каквото и за любовта и мъдростта, че те съществуват не извън субектите, или което е същото не извън субстанциите, а че са самите състояния на субектите и на субстанциите. По-нататък ще покажа, че те са техни видоизменения. Под субстанции разбирам също и формата, защото без формата субстанцията не може да съществува.

210. За волята и разума, за чувствата и мислите, за любветворителността и вярата може да се мисли и действително мнозина са мислили за тях отвлечено от субстанциите, които са всъщност техните субекти, вследствие на което е било унищожено правилното разбиране за тях, а именно, че всъщност те са състояния на субстанциите или формите, точно както чувствителността и движението, които по никакъв начин не са отвлечени от органите на сетивата и на движението, а ако бяха отвлечени или отделени от тях, те биха били само фантазии, както например зрение без очи, слух без уши, вкус без език и т.н.

211. Тъй като всичко гражданско, нравствено и духовно постъпва по Степените, точно както и всичко материално, не само по линейните степени, но и по дискретните и както постъпването по дискретните Степени е подобно на постъпването на целите към причините и на причините към действията, то аз искам настоящото положение на нещата, а именно, че последната Степен е Обем, Вместилище и Основа на предишните Степени, да го обясня и потвърдя с казаното по-горе, а именно с предметите от областта на любовта и мъдростта, волята и разума, чувствата и мислите, любветворителността и вярата.

212. Че последната Степен е Обем, Вместилище и Основа на предишните Степени е очевидно от настъпването на целите и причините към действията. Че действието (effectus) представлява от само себе си Обем, Вместилище и Основа на причините и целите, това е разбираемо за просветения разум, но не в такава степен е ясно това, че целта с всичко, което й принадлежи и причината с всичко, което й принадлежи, действително се намират в действието и че действието заема пълният им обем. Това е видно от казаното по-горе в тази Част, а именно от факта, че навсякъде едното произлиза от другото в тройствена връзка (in serie triplicata); че действието не е нищо друго, а цел в своето последно; и че както последното представлява от само себе си Обема, то също представлява Вместилището и Основата.

213. Що се отнася до любовта и мъдростта, то любовта е целта, а мъдростта е причината (per quam); постигането (usus, служене) на целта е действието и това постигане е Обем, Вместилище и Основа на мъдростта и любовта, при това представлява такъв обем и такова Вместилище, че всичко, принадлежащо на любовта и мъдростта, действително му е присъщо, така че постигането на целта представлява съвкупността (simultaneum) от всички тях. Но трябва добре да се разбере, че всичко, принадлежащо на любовта и мъдростта като еднородно и съгласувано помежду им, е присъщо и във възприемането, както вече казах и показах по-горе в № 189 до 194.

214. Според тези Степени са свързани (in serie) помежду си и Чувстването, Мисленето и Действането (Actio), тъй като всяко Чувстване принадлежи на любовта, всяко Мислене принадлежи на мъдростта и всяко Действане принадлежи на служенето (usus, полезността). Според тези Степени са свързани помежду си и любветворителността, вярата и добрите дела (bonum opus); тъй като любветворителността принадлежи на чувстването, вярата принадлежи на мисленето, а добрите дела принадлежат на действането. Според тези Степени са свързани помежду си и волята, разумът и упражнението (exercitium); тъй като волята принадлежи на любовта, а оттам и на чувството, разумът принадлежи на мъдростта, а оттам и на вярата, а упражнението принадлежи на служенето, а оттам и на добрите дела. Така подобно на това, че на служенето е присъщо всичко, принадлежащо на мъдростта и любовта, на действането е присъщо всичко, принадлежащо на мисленето и чувстването и на доброто дело е присъщо всичко, принадлежащо на вярата и на любветворителността, точно както при всички неща, които са еднородни, т.е. съгласувани помежду си.

215. Че последното във всяка свързана верига, състояща се от служене, действане, дело и упражнение има обема и съдържанието на всичко предишно - това не беше известно досега. На пръв поглед изглежда, че на служенето, действането, делото и упражнението не е присъщо нищо, освен движението (in motu). Обаче на тях е присъщо всичко предишно и то в такава пълнота, че нищо не отсъства от него; всичко това е включено в тях както виното в съда и покъщнината в дома. Това не се вижда, защото тези предмети се разглеждат само външно, а при такова виждане те се виждат просто като нещо действащо и движещо се, като например когато китките на ръцете и ръцете се движат, те обикновено не забелязват, че хиляди двигателни влакна съдействат за това движение и че на тези хиляди влакна съответстват още хиляди мисли и чувства, възбуждащи тези влакна и че всичко това, като най-вътрешно действащо не се усеща с нито едно сетиво на тялото. Знаем, че нищо не действа в тялото или чрез тялото по друг начин, освен от волята чрез мисълта и тъй като те винаги действат по такъв начин заедно, то не е възможно в някое действане да не е присъщо всичко и всяко нещо от волята и мисълта, защото те не могат да съществуват поотделно. Затова обикновено съдят за волевата мисъл (de cogitatione voluntatis) или намерението (intontione) на човека по постъпките (ex factus) и по делата му. На мен ми беше дадено да разбера, че Ангелите само по една постъпка или по едно дело на човека разбират и виждат всичко, което принадлежи на волята и мисълта на действащия; като Ангелите от третото Небе разбират и виждат от волята самата цел, спрямо която някой действа, а Ангелите от второто Небе разбират и виждат причината, която е породила действието за постигането на целта. Поради това и в Словото толкова често се препоръчват определени постъпки и действия и се казва, че по тях се съди за човека.

216. Към Ангелската мъдрост принадлежи истината, че ако волята и разумът, или чувството и мисълта, или любветворителността и вярата не са облечени при възможност в дела или постъпки, то те сами по себе си без тях са нещо въздушно и нетрайно или са като мяркащи се във въздуха различни образи, които скоро се разсейват, докато те започват да живеят в човека и се превръщат в принадлежност на живота му, едва когато той започне да ги превръща в дела и да ги претворява (operatur ex facit illa), и това е така, защото последното представлява Обема, Вместилището и Основата на предишното. Такива въздушни и разсейващи се образи отговарят и на вярата и добрите дела, когато те са разделени помежду си, както и на вярата с любветворителността, но без упражненията с тази само разлика, че тези, които допускат вярата и заедно с нея любветворителността, умеят (sciant) и могат да пожелаят (reille) да извършат добро, докато тези, които пребивават във вярата, но отделена от любветворителността, не умеят и не могат да пожелаят да извършат добро.

218. Тези Степени са възходящи и нисходящи и се наричат дори предишни и следващи, както и Степени за височина и дискретни, в своето последно са в своето могъщество и това може да бъде потвърдено от всичко, което говорихме в предишния абзац из областта на чувстването и разбирането. Тук ще добавя само за Усилието, Силите и Движението (Conatus Vires et Motus) в мъртвите и в живите субекти. Както знаем, Усилието е само по себе си не произвежда нищо, а действа чрез силите, които му съответстват и чрез тях осъществява движението, вследствие на което то представлява всичко в силите и чрез силите в движението, а тъй като движението е последната Степен на Усилието, то Усилието привежда в действие своето могъщество чрез движението. Всички те, както усилието, така и силата и движението, са съединени помежду си според Степените за височина, а тези Степени се съединяват помежду си не по линейност, тъй като са дискретни, а по съответствията, защото Усилието не е сила и силата не е движение, но силата се произвежда с усилие и понеже тя е възбудено усилие, движението се произвежда чрез силата. Затова няма никакво могъщество в нито едно усилие, в нито една сила, в нито едно движение, което в техен продукт (productum). Това изглежда някак невярно, защото не е обяснено с приложенията му в чувствено и в разбираемо ниво в материята. Все пак е видно, че такова е последователното движение (progrestio) към могъществото.

219. И така, сега да приложим тези Степени към живото усилие, към живата сила и към живото движение. Живото усилие в човека, който е жив субект, представлява воля, съединена с разума; живите сили в човека са това, което вътрешно изгражда тялото му и което във всичките си части се състои от двигателни влакна, различно разположени; живото движение в човека е неговата действеност, което се осъществява чрез силите с волята, съединена с разума. Вътрешното, принадлежащо на волята и разума, съответства на първата Степен; вътрешното, принадлежащо на тялото, съответства на втората Степен; а самото тяло като техен обем, съответства на третата Степен. При това вътрешното, принадлежащо на духосъществото в човека както е очевидно притежава могъществото си не по друг начин, а чрез силите в тялото, а силите - чрез действането на самото тяло. Всички тези тройствени неща действат не чрез линейност (№n per continuum), а по дискретност (per discretum), като действането по дискретност е действане по съответствия. И действително вътрешното, принадлежащо на духосъществото, съответства на вътрешното на тялото, а вътрешното на тялото съответства на неговото външно, чрез което съществуват действанията, поради което първите две намират могъществото си чрез външното на тялото. Може да изглежда, че усилието и силите в човека имат известно могъщество, макар и да не са се намирали в действеност, като например в съня и в състояние на покой, но дори и в този случай усилието и силите се определят в главните двигатели на тялото, т.е. в Сърцето и в Белите Дробове, тъй като когато тези органи престанат да действат, заедно с това се унищожават и силите, а със силите се унищожава и усилието.
 



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:10 AM

Част Трета (продължение)

 

220. Вследствие на това в цялото, т.е. в цялото тяло, могъществото се определя предимно от ръцете (braehia et manus); като във връзка с могъществото те се споменават и в Словото и там дясната ръка означава висше могъщество. И поради това развиване и разкриване на Степените в тяхното могъщество Ангелите, намиращи се около човека и в съответствие със всичко, което му принадлежи, единствено по действията, които извършва с ръцете си, те знаят какъв е той относно неговите разум и воля и също относно любветворителността и вярата му, а оттам и относно живота му, както вътрешния, принадлежащ на духосъществото у него, така и външния, съществуващ в тялото. Често съм се удивявал, как Ангелите могат да съдят за това единствено по действията на тялото чрез ръцете и тогава ми беше показано от жива опитност, при която и ми беше казано, че именно по тази причина чрез полагане на ръце се извършват посвещения и чрез докосване с ръце се осъществява връзка и лекуване и т.н. Оттук си направих извода, че всичко от областта на любветворителността и вярата се съдържа в делата и че любветворителността и вярата без дела прилича на дъгата от Слънце, която изчезва и се разтваря в облаците. Затова в Словото толкова често се говори за делата и че трябва да се правят и че от това зависи спасението на човека и че действащият се нарича мъдър, а недействащият се нарича глупав. Но трябва да знаете, че в Словото под дела се разбира служенето, в което се състоят истинските дела (quac actualiter fiune), тъй като в тях и съобразно с тях съществува всичко в любветворителността и вярата, които имат съответствие със служенето и това съответствие е духовно, макар да съществува с посредничеството на субстанциите и материята като субекти.

221. Тук могат да бъдат разкрити две Тайни, които въз основа на гореказаното могат да станат достъпни за разума. Първата тайна е, че Словото в буквален смисъл пребивава в цялата си пълнота и в цялото си могъщество, защото в него присъстват три смисъла, съответстващи на трите Степени: небесен смисъл, духовен смисъл и материален смисъл. И тъй като трите смисъла съществуват в Него съобразно трите Степени за височина, и още тъй като съединяването между тях е съединяване според съответствията, то последният смисъл, т.е. материалният, наречен иначе смисъл на буквата представлява Обем, Вместилище и Основа на най-вътрешните смисли, съответстващи нему и цялото Слово в последния смисъл пребивава в цялата си пълнота и в цялото си могъщество. Това беше многократно показано и потвърдено в Учението на Новия Йерусалим в Свещеното Писание в № 24 до 35, в № 36 до 49, в № 50 до 61и в № 62 до 69. Втората Тайна е тази, че Господ е дошъл в Света и е приел Човешки образ, за да притежава могъщество, което да противостои срещу поробването на Ада и да въведе всичко в ред както на Небето, така и на Земята. С този Човешки образ Той е облякъл за първи път и Човешкият образ, с който Той се е облякъл в Света е бил подобен на Човешкия образ на всеки човек от Света, като те двете са еднакво Божествени и поради това безкрайно превъзхождат ограничените човешки образи на Ангелите и Човеците, тъй като Той абсолютно е прославил материалния Човешки образ до най-последното нещо в него. Именно затова Той възкръсна с Тялото Си, както не възкръсва нито един човек. Чрез приемането на този Човешки образ Той се обрече на Божествено Всемогъщество не само спрямо поробването на Адовете и въвеждането на ред в Небесата, но и се обрече вечно да бъде вместилище на поробването на Ада и се обрече да бъде спасение за човеците. Именно такова Могъщество се подразбира под това, че Той седи отдясно на могъществото и силата (virtutis) Божии. И също заради това, че Господ чрез приемането на материалния Човешки образ е станал Божествено Истинен в последните, Той се е нарекъл Слово и заради това е казано, че Словото стана Плът, понеже Божественото Истинно в последните е Словото в буквален смисъл, а Той е станал такъв, изпълнявайки всичко в Словото, казано за Него от Мойсей и Пророците. Тъй като всеки човек представлява своето добро и своето истинно и човекът е човек благодарение на тях, то Господ чрез приемането на материалния Човешки образ е Самото Божествено Добро и Самото Божествено Истинно или, което е едно и също, е Самата Божествена Любов и Божествена Мъдрост както в Първите, така и в Последните. Също поради това, явявайки се в Ангелските Небеса като Слънце, Той след Пришествието Си в Света се явява в сияние още по-ярко и бляскаво, отколкото е бил преди Своето Пришествие. Такава е тази Тайна, която благодарение на Учението за степените може да стане достъпна за разума. За Всемогъществото на Господа след Пришествието Му в Света ще разкажа по-нататък.

222. Във всичко сътворено, както в голямото, така и в малкото, присъстват Степени от единия и от другия вид. Че всички неща, както големите, така и малките, се състоят от Степени за височина и ширина, това не може да бъде обяснено с примери за видимите неща, защото малкото (minima) в тях не е достъпно за зрението, а голямото (maxima), макар и да е видимо за очите, но не е разделено на степени, поради което тази истина може да бъде доказана само чрез всеобщото, а тъй като Ангелите пребивават в мъдростта от всеобщото и оттам в знанието за частното, то се налага сега да ви представя какво разбират те във връзка с това.

223. Ангелите излагат разбирането си за това по следния начин: Няма нищо толкова малко, в което да не присъстват Степени от единия и от другия вид, например: в нито едно животно, в нито едно растение, в нито един минерал, нито дори в етера или във въздуха; а тъй като етерът и въздухът представляват възприемлища на топлината и светлината, то няма нищо толкова малко, в което да не присъстват степените както на топлината, така и на светлината; а доколкото духовната топлина и духовната светлина всъщност представляват възприемлища на любовта и мъдростта, то следва, че в тях също няма нищо толкова малко, в което да не присъстват Степени от единия и от другия вид. Ангелите показваха също, че всичко, дори и най-малкото чувство или мисъл, или схващане, в което не присъстват Степените, би било нищо, тъй като то нямаше да има форма, а оттук и качество, т.е. не би имало никакво състояние, което да подлежи на промяна и видоизменение и вследствие това да може да съществува. Ангелите потвърждават това чрез истината, че безкрайностите в Бога Творец, който е Господ от вечността, представляват едно неразделно цяло. Вследствие на това, както Степените се намират в Него и както всичко, сътворено от Него представлява някакъв образ на това, което се намира в Него, то и няма нищо толкова малко от ограничените неща, които да нямат тези Степени. Тези Степени се намират както в най-големите, така и в най-малките неща и това е така, защото Божественото е еднакво както в голямото, така и в малкото. Че в Бога-Човек безкрайностите представляват едно неразделно цяло, виж по-горе в № 17 до 22, а че Божественото е еднакво както в голямото, така и в малкото, както и обясненията за това, виж по-горе в № 155, 169, 171.

224. Няма нищо толкова малко, както в любовта и мъдростта, така и в чувството и мисълта и във всяка идея на мисълта, в което да няма Степени от двата вида и това е така защото любовта и мъдростта са всъщност субстанция и форма, както е показано по-горе в № 40 до 43 и такива са и чувството и мисълта. Тъй като, както вече казах, не може да съществува нито една форма, в която да не присъстват тези Степени, то следва, че те също имат такива Степени, защото да вземем любовта и мъдростта, или чувството и мисълта отделно от субстанцията, имаща форма, означава да ги унищожим, тъй като те не могат да съществуват извън своите субекти, понеже всички техни прояви протичат в различните състояния на тези субекти, които човек усеща.

225. Най-голямото, в което се намират Степени от двата вида е Вселената в целия й обем; материалният Свят в своя обем, духовният Свят в своя обем, както и всяка Империя и всяко Кралство в своя обем, по-нататък всичко гражданско, всичко нравствено и всичко духовно в техния обем, цялото животинско Царство, цялото растително Царство, цялото минерално Царство, всяко в своя обем, също и Атмосферите на единия и на другия Свят, както и съответните им топлина и светлина. Такива са по-малко общите неща, като например: човекът в определен обем, всяко животно в своя обем, всяко дърво и всяко растение в своя обем и всеки камък и всеки метал в своя обем. Техните форми си приличат помежду си по това, че всички те се състоят от Степени от единия и от другия вид. Причината за това е, че Божественото, от което са създадени, е еднакво както в най-голямото, така и в най-малкото, както доказах по-горе в № 77 до 82. Всичко единично и най-единично в тях си прилича с всичко общо и най-общо в тях по това, че то представлява форми на Степените от единия и от другия вид.

226. Вследствие на това, че както голямото, така и малкото представлява форми на Степените от единия и от другия вид, те са свързани помежду си от първото и до последното в тях, тъй като това сходство ги съединява. Но независимо от това в тях няма нищо, нито дори най-малкото, което да е еднакво с другите, откъдето в тях съществува разделение (distinctio) във всичко, както в единичното, така и в най-единичното. Няма нито едно най-малко в някаква форма или между някакви форми, което би било еднакво с другите и това е така, защото именно в големите неща присъстват гореказаните Степени, а големите се състоят от малки. И както в големите неща съществуват такива Степени и по тези Степени непрекъснато съществува разлика между тях: от най-висшето до най-низшето и от центъра до периферията, то и в тях няма нищо толкова малко, нито дори най-малко, имащо в себе си тези Степени, което да е едно и също с някое друго.

227. Към Ангелската мъдрост принадлежи и познанието за това, че съвършенството на сътворената Вселена зависи от подобията между общностите и частностите, или между най-големите и най-малките неща по отношение на техните Степени. Именно поради това едното се отнася към другото както към себеподобно, с което може да се съединява за всякакъв род полезност и с което чрез действието може да постигне всяка цел.

228. Всичко това може да звучи парадоксално, тъй като тук все още не е представено как се прилагат тези положения при видимите неща, обаче всичко отвлечено, бидейки всеобщо, обикновено може да се разбере по-добре, отколкото приложенията на видимите неща, които винаги са в непрекъснато разнообразие, тъй като разнообразието затъмнява.

229. Някои твърдят, че съществува толкова проста субстанция, че не представлява форма, състояща се от още по-малки форми и че именно от такива субстанции чрез сцеплението им съществуват всички неща, изградени от субстанции, т.е. сложните и накрая субстанциите, наречени материя. Но такива абсолютно прости субстанции не съществуват, защото всъщност какво е субстанцията без формата? Няма ли тя да е нещо такова, за което не можем да кажем нищо, а от такова нещо, за което не можем да кажем нищо, не можем и да изградим нищо чрез сцепление. Но по-нататък, когато говоря за формите, ще кажа и за това, че и в най-първосъздадените субстанции, които всъщност са най-малките и най-простите, всичко все пак се заключава в безбройното.

230. Трите степени за височина са безкрайни и несътворени в Господа, но са крайни и сътворени в човека. Това че в Господа трите степени за височина са безкрайни и несътворени е поради това, че Господ е Самата Любов и Самата Мъдрост, както доказахме по-горе и тъй като Господ е Самата Любов и Самата Мъдрост, то Той също е и Самото Служене, защото целта на Любовта е Служенето, което тя осъществява чрез Мъдростта, защото без Служенето Любовта и Мъдростта нямат определеност и крайност, или, което е едно и също, нямат свое жилище. Така че дори не можем да кажем за тях, че пребивават и че съществуват, докато в тях няма служене, в което биха пребивавали и съществували. Тези три предмета представляват трите Степени за височина в субектите от живота и те помежду си се отнасят както цел първа, цел средна, наречена причина и цел последна, наречена действие. Че целта, причината и действието представляват трите степени за височина, вече многократно показахме и доказахме по-горе.

231. Че в човека ги има тези три Степени, може да се види по издигането на неговото духосъщество дори до онези степени на любов и мъдрост, в които пребивават Ангелите от второто и третото Небе, тъй като всички Ангели са се родили като хора и човекът по отношение на вътрешното в духосъществото си е Небе в умален мащаб и затова от създаването си той има толкова Степени за височина, колкото са и Небесата, тъй като човекът е образ и подобие на Бога и в него са начертани тези три Степени, защото той е в Бога-Човек, т.е. в Господа. Че тези Степени са безкрайни и несътворени в Господа, а в човека са крайни и сътворени, можем да видим от доказаното в част Първа, а именно, че Господ е Любов и Мъдрост Сама в Себе Си, а човекът е само възприемник на Любовта и Мъдростта от Господа и накрая, че за Господа е характерно (dici queat) само безкрайното, а на човека - само крайното.

232. Тези три Степени у Ангелите се наричат Небесна, Духовна и Материална, като Небесната Степен е Степента на Любовта, Духовната Степен е Степента на Мъдростта, а Материалната Степен е Степента на Служенето. Тези Степени се наричат така, защото Небесата са разделени на две Царства, едното от които се нарича Небесно, а другото - Духовно и към тях е присъединено още едно трето Царство, в което се намират хората в Света и което се нарича Материално. Ангелите, представляващи Небесното Царство, пребивават в Любовта, Ангелите, представляващи Духовното Царство, пребивават в Мъдростта, а хората в Света пребивават в Служенето и поради това тези Царства са съединени помежду си. В следващата Част ще обясня какво трябва да се разбира под това, че хората пребивават в Служенето.

233. На Небето ми беше казано, че в Господа от вечността, който е Йехова, преди приемането Му в човешкия Свят, първите две Степени са пребивавали действително (in actu) в Него, а третата Степен е пребивавала в Него като възможност (in potentia), както това съществува и у Ангелите. След като приема Човешки образ в Света, Той се облича също и в третата Степен, която се нарича Материална и по този начин Той е станал Човек, подобно на хората в Света, с тази само разлика, че третата Степен, както и първите две, в Него са Безкрайни и Несътворени, а в Ангелите и хората са крайни и сътворени. Заедно с това се е случило и това, че Божественото, изпълващо всички пространства с изключение на пространството (виж тук № 69 до 72) е проникнало до най-последното в Материята. Преди приемането на Човешки образ Божественото влияние се е простирало в материалната Степен само чрез посредничеството на Ангелските Небеса, а след приемането - непосредствено от Самото Божествено. Вследствие на това преди Пришествието всички Църкви в Света са били преобразуващи духовното и небесното, а след Пришествието Му са станали материално-духовни и небесни и преобразуващото Богослужение е било премахнато. По същата причина след Приемането на Човешки образ от Него и Слънцето на Ангелското Небе, което, както казах по-горе, е първото произлизащо от Неговата Божествена Любов и Божествена Мъдрост, възсиява по-ярко и бляскаво, отколкото преди въплъщаването. Това се разбира от Исаия 30:26 в думите: " При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, И светлината на слънцето ще бъде седмократна - като светлината на седем дни, ... ", където се говори за състоянието на Небето и на Църквата след Пришествието на Господа в Света, както и в Апокалипсис1:16: "И Лицето на Сина Челочески, като Слънце сияе в силата си", и още в Исаия 60: 20, 2 и Матея 17: 1, 2. Озаряването на човеците чрез посредничеството на Ангелските Небеса, съществуващо до Господнето Пришествие може да бъде сравнено със светлината на Луната, която свети с отразената слънчева светлина. След Неговото Пришествие това озаряване, ставайки непосредствено, както се посочва в Исаия, че светлината на Луната ще бъде като светлината на Слънцето и в Давид в Псалми 72:7 с думите: „В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилства докато трае луната.”, където също се говори за Господа.

234. Господа от вечността, т.е. Йехова, чрез приемането на Човешки образ в Света се е облякъл в тази трета Степен и причината за това е, че тази Степен не би могла да влезе в Него по друг начин, освен чрез материя, подобна на човешката и следователно, единствено чрез зачеване от Божественото и чрез раждане от Дева, защото само по този начин материята, която сама по себе си е мъртва и само вместилище на Божественото би могла да се съблече и на нейно място да бъде приета от Него Божествеността. Именно това се подразбира под двете състояния на Господа в Света, които се наричат състояние на Страданието и състояние на Прославата, за които се говори за Господа в Учението на Новия Йерусалим.

235. Вече разказах всичко за тройственото нарастване на Степените за височина, но тъй като тези Степени се намират във всички неща, както в големите, така и в малките, както казах в предишните абзаци, то все още не можем да говорим с подробности за тях. Тук само ще спомена, че тези Степени се намират във всичко и във всяко нещо в Любовта, откъдето се намират във всичко и във всяко нещо в Мъдростта, а от тях във всичко и във всяко нещо в Служенето, но по такъв начин, че всички те са Безкрайни в Господа и крайни в Ангелите и в човека. Но само в определен ред и последователност може да се опише и развие идеята за начина, по който тези Степени се намират в Любовта, Мъдростта и Служенето.

236. Тези три Степени за височина се намират във всеки човек от самото му раждане и могат да се разкриват в него последователно и човек пребивава в Господа и Господ в него според това доколко те са отворени. Досега не се знаеше, че във всеки човек има три Степени за височина и причината за това незнание е в неведението за съществуването на самите Степени. Докато те са били непознати, са били известни само линейните Степени, а въз основа на тях не е било възможно да се мисли за Любовта и за Мъдростта по друг начин, освен че в човека те нарастват линейно. И така, сега трябва да знаете, че всеки човек от раждането си има три Степени за височина, т.е. дискретни, една над друга или една в друга и че всяка Степен за височина, т.е. дискретна съдържа в себе си също и Степените за ширина, т.е. линейните, по които тя нараства линейно; и че Степените и от единия и от другия вид се намират във всичко, както в голямото, така и в малкото, както показах по-горе в № 222 до 229 и че единият вид Степен не може да съществува без другия.

237. Както казах в № 232 тези Степени за височина се наричат Материална, Духовна и Небесна. Веднага след като се роди, човекът преминава в материалната Степен и тя нараства в него линейно според знанията или според разума, придобиван от знанията и достига до външното състояние на разума, наречено рационалност. Въпреки това в него все още не се отваря втората Степен, т.е. Духовната, която се отваря не просто чрез любовта на служенето, изхождащо от ума, а чрез духовната любов на служенето, която е любовта към ближния. Тази Степен може да нараства линейно до своето най-високо състояние, като тя се увеличава чрез опознаването на истинното и доброто, или което е едно и също, чрез духовните истини. Въпреки това в него все още не се отваря третата Степен, т.е. Небесната, която се отваря само чрез Небесната Любов на Служенето, която е Любовта към Господа. Любовта към Господа не е нищо друго, освен задълбочаването в живота на заповедите от Словото, които всъщност представляват избягване на злото, както адското, така и дяволското, и вършене на доброто, както Небесното, така и Божественото. По този начин и в тази последователност се отварят трите Степени в човека.

238. Докато живее в Света, човекът не знае нищо за отварянето на тези Степени, защото тогава се намира в материалната Степен, която е последната и от нея той мисли, желае, говори и действа. Духовната Степен, която е по-вътрешната от нея, се свързва с материалната не линейно, а чрез съответствията, а връзката чрез съответствията не може да се почувства. Но когато след смъртта си съблече от себе си материалната Степен, той влиза в тази Степен, която му е била отворена в Света, а именно: в Духовната влиза този, в когото е била отворена Духовната Степен; в Небесната - този, в когото е била отворена Небесната Степен. Този който след смъртта си влиза в Духовната Степен, мисли, желае, говори и действа вече не материално, а духовно, а този, който влиза в Небесната Степен, също мисли, желае, говори и действа съобразно своята Степен. Тъй като тези Степени се свързват само чрез съответствията, то разликата (discrimina) в любовта, мъдростта и служенето относно техните Степени е такава, че те трите нямат нищо общо по линейност. Оттук видяхме, че у човека има три Степени за височина и че те могат да се отварят в него в строга последователност.

239. Вследствие на това, че съществуват три Степени на Любовта и Мъдростта и оттам и три Степени на Служене, в човека също има и три Степени на Волята и Разума и оттам три Степени на Твърдението (Заключението, Conclusi), и по този начин и три Степени на Определеността (Решението, Determinations) към служенето. Волята е възприемлище на Любовта, а Разумът - възприемлище на Мъдростта, а Заключението (Следствието) е Служене чрез тях. Оттук виждаме, че при всеки човек волята и разумът са материални, духовни и небесни и пребивават като възможности (in potentia) от самото му раждане, а стават действителни (in actu) според това как се отварят в него. С една дума духосъществото в човека, състоящо се от воля и разум от самото си сътворяване и затова и от самото си раждане има три Степени и затова в човека има материално духосъщество, духовно духосъщество и небесно духосъщество и чрез тях той може да се издига до Ангелската Мъдрост и да я притежава, докато все още живее в Света, макар че я достига едва след смъртта, ако стане Ангел и тогава той говори неясно и неразбираемо за материалния човек. Познавах един човек в Света, посредствен учен и след смъртта му също говорих с него като ангел и всичко, което казваше той, беше неразбираемо за материалния човек. Причината за това беше, че живеейки в Света, той прилагаше в живота си заповедите на Словото и обичаше Господа и затова Господ го въздигна в третата Степен на любовта и мъдростта. Трябва да знаете, че има такова издигане на духосъществото на човека, за да можете да разберете това, което ще последва.

240. В човека има две възможности от Господа, по които той се отличава от животните: едната се състои в това, че той може да осъзнава какво е истинно и какво е добро и тя се нарича Разсъдливост (или Рационалност) и принадлежи на Разума му; а другата възможност се състои в това, че той може да върши истинното и доброто, нарича се Свобода (Свобода на избора-бел.прев.) и принадлежи на Волята му. Поради своята разсъдливост човек може да мисли каквото желае както за Бога, така и против Бога, както за ближния, така и против ближния и също може да пожелае и да извърши това, за което мисли, но преди това може да види злото и боейки се от наказание и благодарение на свободата, може да се въздържи да не го извърши. По тези двете възможности човекът е човек и се отличава от животните. Тези две възможности човекът ги има от Господа, получава ги от Него непрекъснато и Той никога не му ги отнема, защото ако ги отнеме, в човека ще умре всичко човешко (humanum). Така чрез тези две възможности Господ пребивава във всеки човек: както в добрия, така и в злия. Тези възможности представляват обиталището на Господа в човешкия род, вследствие на което всеки човек живее вечно, както добрия, така и злия. Но това обиталище в човека е толкова по-близко до Господа, колкото повече човекът, използвайки тези възможности отваря своите външни Степени, защото благодарение на тяхното отваряне той достига до висшите Степени на любовта и мъдростта и по този начин е по-близо до Господа. От това виждаме, че както се отварят тези Степени, така и човек пребивава в Господа и Господ в него.

241. По-горе казахме, че тези три Степени за височина се отнасят помежду си както целта, причината и действието и че по тези Степени се движат любовта, мъдростта и служенето. Затова сега ще кажа нещо повече за любовта, която е цел; за мъдростта, която е причина и за служенето, което е действие. Всеки човек, който се позове на своя разсъдък, когато той пребивава в светлина, може да види, че любовта в човека е целта на всичко в него, тъй като каквото човек обича, това и мисли, до това и достига чрез разсъжденията си, това и върши, а следователно, това го има като цел. Според разсъдъка си всеки може да види, че мъдростта е причина, защото той, т.е. неговата любов, която е цел, търси в разума средствата, чрез които би могла да постигне целта си и по този начин човек винаги се обръща към своята мъдрост и тези средства представляват причината, чрез която той действа. А че самото изпълнение (или служене) представлява действието, е очевидно без обяснения. Но тъй като при никой човек любовта му не е еднаква с любовта на друг, също не е еднаква и мъдростта, а следователно не е еднакво и служенето. Тъй като тези три неща са еднородни, както показах в № 189 до 194, то следва, че каквато е любовта на човека, такава е и мъдростта му, такова е и служенето му. Като казвам тук мъдростта на човека, подразбирам това, което представлява неговия Разум.

242. Духовната светлина влияе на човека по всички три Степени, а духовната топлина влияе само доколкото човекът се отдалечава от злините като от грехове и се обръща към Господа. От доказаното по-горе е ясно, че от Слънцето на Небето, което е първото произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост и за което говорих в част Втора, произлизат Светлината и Топлината: Светлината - от Божествената Мъдрост, а Топлината - от Божествената Любов, както и че Светлината е възприемлище на Мъдростта, а Топлината е възприемлище на Любовта и че според това как човек достига до Мъдростта, така той достига и до Божествената Светлина и според това как човек достига до Любовта, така той достига и до Божествената Топлина. От доказаното по-горе е видно също, че има три Степени на Светлината и три Степени на Топлината, или, което е едно и също, три Степени на Мъдростта и три Степени на Любовта и че тези три Степени на Любовта и тези три Степени на Мъдростта са създадени в човека, за да може той да бъде възприемлище на Божествената Любов и на Божествената Мъдрост, и по този начин възприемлище на Господа. Сега е нужно да докажем, че духовната светлина влияе на човека по всички три Степени, а духовната топлина влияе само според това как човек се отдалечава от греховете и се обръща към Господа или, което е едно и също, че човек може да възприема мъдростта дори в третата й Степен, но не може по този начин да възприема любовта, или, което е едно и също, че Разумът на човека може да се издигне в мъдрост, а волята на човека може да се издига само според това доколко човекът се отдалечава от злините като от грехове.

243. Че Разумът може да се издига до Светлината на Небето, или, което е едно и също, до Ангелската Мъдрост, а че Волята не може да се издига до Топлината на Небето или до Ангелската Любов по друг начин, освен според това как човек се отдалечава от злините като от грехове и се обръща към Господа, това го видях много ясно от опита си в духовния Свят. Многократно съм виждал и съм разбирал, че духове, които само знаят, че има Бог и че Господ се е родил като Човек и знаят много малко освен това, те напълно са схващали Ангелската Мъдрост почти колкото и самите Ангели и не само тези духове, но и мнозина от дяволските сонмове. Само че те разбирали всичко това едва тогава, когато го чували, а не тогава, когато мислели за него сами, тъй като когато са чували това, то тогава в тях е слизала отгоре светлина, а когато са мислели за него сами със себе си, то в тях не е можела да влезе друга светлина, освен тази, която съответства на тяхната топлина или на тяхната любов. Ето защо когато чували и разбирали сами от себе си тези тайни (arcana), то веднага след като преставали да ги чуват, те не успявали да задържат в себе си нищо от чутото, а тези, които били от дяволските сонмове, след като преставали да ги чуват, не само ги забравяли, но и ги отхвърляли и напълно ги отричали. Това е така, защото огънят на тяхната любов и тяхната светлина, които са лъжовни, са ги покривали с тъмнината, която закривала Небесната Светлина, слизаща отгоре.

244. Същото се случва и в Света. Всеки човек, който съвсем не е глупав и който поради това, че се гордее с разум, не е успял да затвърди в себе си лъжовното, той, всеки път, когато чува да се говори за нещо възвишено или чете за нещо подобно, ако поне малко е отворен към знанието, веднага го разбира, задържа го в себе си и дори може после да потвърди всичко това и това е еднакво възможно както за добрия, така и за злия. Злият човек, макар и сърцето му да отхвърля Божественото, принадлежащо на Църквата, но може да го разбира, да говори и да го проповядва и дори да го твърди писмено с учен вид, но веднага след като остане сам със себе си и продължи да мисли за това само въз основа на адската любов в себе си, той начаса започва да мисли обратното и го отхвърля. Оттук се вижда, че разумът може да се намира в духовната светлина, макар че волята в този момент може и да не се намира в духовната топлина. От това следва също, че разумът на човека не управлява волята или, което е едно и също, мъдростта не създава любов, а само дава знание и показва пътя - дава знанието за това по какъв начин той трябва да живее и показва пътя, по който трябва да върви. От това следва също, че волята управлява разума и прави така, че те да действат заедно и че любовта, принадлежаща на волята, нарича разума мъдрост, но само когато му съответства. По-нататък ще покажа, че волята сама по себе си не може да създаде нищо без разума и че всичко, което тя създава, го прави в съгласие с разума и че волята склонява разума да й бъде съучастник чрез влиянието, а че обратното не би могло да се случи.

245. Сега ще разкажа в какво се състои влиянието на светлината върху трите степени на живота, принадлежащи на духосъществото в човека. Формите, представляващи у него възприемлища на топлината и светлината, или на любовта и на мъдростта и които, както казах по-горе, съществуват в тройствен ред, т.е. имат три Степени, са прозрачни (diapbanae) от самото раждане и предават духовната светлина както чистото стъкло пропуска материалната светлина. Вследствие на това човекът относно мъдростта може да се издигне дори до третата Степен. При това тези форми не се разкриват по друг начин, освен според това колко духовна топлина се съединява с духовната светлина или колко любов се съединява с мъдростта. Така чрез такова съединяване прозрачните форми се отварят съобразно Степените. Подобно отваряне виждаме при растенията на земята под влияние на светлината и топлината, идващи от Слънцето в Света. Зимната светлина, която е бяла като лятната светлина, не отваря нищо в семената и в дърветата и започва да им влияе, едва когато зимната светлина се съедини с пролетната топлина. Това е вярно, защото духовната светлина съответства на материалната светлина, а духовната топлина съответства на материалната топлина.

246. Тази духовна топлина се придобива не по друг начин, а само чрез избягване на злините като грехове и чрез обръщане към Господа, защото докато човек пребивава в злото, той пребивава и в любов към него, защото пребивава в пороци, въвличащи го в това зло, а любовта на злото и нейните пороци представляват любов, противоположна на духовната любов и на духовните чувства и тази любов и тези пороци не могат да бъдат избегнати от човека по друг начин, освен чрез отхвърляне на злините като грехове. А тъй като човек не може да избяга от тях по друг начин, освен чрез Господа, затова е нужно той да се обърне към Него. И когато по този начин човек ги избегне чрез Господа, тогава любовта към злото и съответстващата на тази любов топлина ще започнат да се отдалечават от него и на тяхно място в човека ще влиза любовта към доброто и съответстващата на тази любов топлина, чрез които се отваря висшата Степен. Господ влияе отгоре (от висшето, a superiori), и отваря висшето и тогава съединява любовта, т.е. духовната топлина с мъдростта, т.е. с духовната светлина, вследствие на което човекът започва да процъфтява духовно, както дървото разцъфва напролет.

247. Чрез влиянието на духовната светлина върху всички три Степени на духосъществото човекът се отличава от животните и стои по-високо от тях чрез възможността си да мисли аналитично, да вижда истините и не само материалните, но и духовните, и виждайки ги, да ги признава и по този начин да се преобразява и преражда. Възможността за възприемане на духовната светлина представлява това, което се подразбира под Разсъдливостта, за която споменах по-горе. Тя се намира във всеки човек, дадена му е от Господа и никога не му се отнема, защото ако му се отнеме, човек не би могъл да се преобразява. От тази възможност, наречена Разсъдливост, човек може не само да мисли, но и да казва каквото мисли, което животните не умеят. А чрез другата си възможност, наречена Свобода, за която също казах по-горе, той може да извърши това, за което мисли с разума си. Но тъй като за тези две възможности: Разсъдливостта и Свободата, представляващи отличителните черти на човека, разказах в № 240, то няма повече да говоря за тях.

248. Ако не му се отвори висшата Степен, т.е. духовната Степен, човекът остава материален и чувствен. По-горе показах, че и духосъществото на човека има три Степени, наречени материална, духовна и небесна, както и че тези три Степени могат да се отварят в него последователно в съответствие с това как живее той, затова и двете висши Степени в него могат и да не се отворят и тогава човекът остава да живее в материалната Степен, т.е. в последната. Също така знаем, че в Света има материален човек и духовен човек или външен човек и вътрешен човек, но не е известно това, че материалният човек става духовен чрез отваряне в него на една от висшите Степени и това отваряне става чрез духовния живот, който е живот според Божествените Заповеди и че ако не живее според тях, човекът остава материален.

249. Има три вида материални хора: първият вид са тези, които нищо не знаят за Божествените Заповеди; вторият вид са хората, които знаят, че Заповедите съществуват, но не мислят да живеят според тях и третият вид са тези, които ги отхвърлят и презират. Що се отнася до Първия вид хора, т.е. тези, които нищо не знаят за Божествените Заповеди, то те не могат да не си останат материални, защото не могат да се научат на това от само себе си, тъй като всеки човек разбира за Божествените Заповеди от другите хора, които ги познават от религията си, но не и от непосредствени откровения, както е видно от Учението на Новия Йерусалим за Свещеното Писание, Ко 114 до 118. Тези, които принадлежат към Втория вид, т.е. тези, които знаят, че Божествените Заповеди съществуват, но не живеят според тях, също са материални и се интересуват само от нещата, които се отнасят до Света и до тялото, като след смъртта си стават слуги и роби в зависимост от това по какъв начин могат да бъдат полезни на духовните хора. Така материалният човек е слуга и роб, а духовният човек е владетел и господар. Тези, които принадлежат към Третия вид хора, т.е. които отхвърлят и презират Божествените Заповеди, не само че си остават материални, но и стават чувствени според степента на презрение и отхвърляне. Чувствените хора са най-нисшите материални хора, които не могат да се издигнат мислено над илюзиите и лъжовностите на чувствата на тялото си и след смъртта си такива хора отиват в Ада.

250. Тъй като в Света не е известно какво е духовния и какво е материалния човек и тъй като мнозина наричат духовен човека, който е абсолютно материален и обратното, то се налага да разкажа поотделно и за единия, и за другия, а именно: 1. Какво представлява материалния човек и какво представлява духовния човек. 2. Какъв е материалния човек, в когото е отворена духовна Степен. 3. Какъв е материалния човек, в когото не е отворена духовна Степен, но не е и затворена. 4. Какъв е материалния човек, в когото духовната Степен е абсолютно затворена. и накрая 5. Каква е разликата между живота на чисто материалния човек и живота на животното.

251.1. Какво представлява материалния и какво представлява духовния човек? Човекът е човек не заради лицето и тялото си, а заради разума и волята, затова под материален човек и духовен човек се подразбира неговия разум и неговата воля, които са материални или духовни. Материалният човек относно разума и волята си е като един материален Свят и може да бъде наречен Свят или микрокосмос; а духовният човек относно разумa и волята си е като един духовен Свят и може да бъде наречен духовен Свят или Небе. Оттук е видно, че материалният човек, като изграждащ по някакъв начин материалния Свят, обича това, което принадлежи на материалния Свят; а духовният човек, като изграждащ по някакъв начин духовния Свят, обича това, което принадлежи на този Свят, т.е. на Небето. Духовният човек обича също и материалния Свят, но само дотолкова, доколкото господаря обича слугата си -заради полезността, която получава от него. Според тази полезност материалният човек изглежда духовен и това става, когато направи така, че да му е приятно да служи на духовния човек и затова такъв материален човек може да бъде наречен материално-духовен. Духовният човек обича духовните истини, обича не само да ги опознава и да разсъждава върху тях, но също и желае да върши това, което означава да служи (pracstare usus). Такъв вид подчиняване на единия свят спрямо другия съществува благодарение на съединяването на духовния Свят с материалния Свят, тъй като всичко, което се явява и се извършва в материалния Свят заимства причината си от духовния Свят. Оттук можем да видим, че духовният човек е абсолютно различен от материалния човек и че между тях връзката е само каквато е между причината и действието.

252.2. Какъв е материалният човек, в когото е отворена духовна Степен е видно от гореказаното и към него мога да добавя само, че материалният човек е пълен човек, щом духовната му Степен е отворена, защото тогава той може да контактува с Ангелите в Небето и едновременно с това и с хората в Света и по отношение и на едните, и на другите се намира под погледа на Господа. В този случай духовният човек получава повелите на Господа за себе си от Неговото Слово, а чрез материалния човек ги изпълнява. Материалният човек, в когото е отворена духовна Степен, не знае, че самият той мисли и действа чрез своя духовен човек и му се струва, че прави всичко от себе си, а в действителност мисли и действа чрез Господа. Материалният човек, в когото е отворена духовна Степен, не знае и това, че той пребивава в Небето чрез своя духовен човек, който в действителност пребивава сред Ангелите и понякога дори те го виждат, но изчезва от погледа им, когато за известно време си отклони вниманието към материалното си съответствие. Също така материалният човек, в когото е отворена духовна Степен не знае, че неговото духосъщество, само по себе си духовно, се преизпълва с хиляди тайни на мъдростта и с хиляди приятности на любовта, които идват от Господа и че в тях той влиза след смъртта си, когато става Ангел. Причината, поради която материалният човек не познава тези тайни е, че контактът между материалния човек и духовния човек се осъществява чрез съответствията и е достъпен за разума само когато истинното се вижда чрез светлината, а чрез волята се вижда само защото служенето минава през чувствата.

253.3. Какъв е материалният човек, в когото духовната Степен не е отворена, но все пак не е и затворена. Духовната Степен не е отворена, но и все пак не е затворена в тези, които в известна степен са водили любветворителен живот, но слабо са познавали истинските истини, тъй като тази Степен се отваря само чрез съединяване на любовта с мъдростта, или на топлината със светлината. Само любовта, т.е. само духовната топлина не може да я отвори, както не може да я отвори само мъдростта, т.е. духовната светлина. Тя се отваря при съединяването на всички тях, обединени заедно. Ето защо ако останат непознати истинските истини, от които се придобиват мъдростта и светлината, то не е по силите на любовта да отвори тази степен, а я притежава само като възможност да бъде отворена и именно заради тази възможност се казва, че духовната Степен все пак не е затворена. Аналог на това е как в растителното Царство само топлината не може да накара нито семената, нито дърветата да растат, но може да направи това, съединявайки се със светлината. Трябва да знаете, че всичко истинно принадлежи на своето духовно, а всичко добро принадлежи на духовната топлина и че доброто отваря духовната степен чрез истините, защото само чрез тях то може да е полезно и това служене представлява доброто на любовта, което заимства цялото си естество единствено чрез съединяването на доброто с истинното. Участта на тези, в които духовната Степен не е отворена, но и все пак не е затворена е такава, каквато е и на всички материални, т.е. недуховни хора, а именно след смъртта си да попаднат в нисшите (области) на Небето, където понякога тежко страдат; или ако попаднат в някое висше Небе, ще се намират близо до границите му, както вечерната светлина е на границата на деня с нощта, защото, както казах по-горе, в Небето и във всяко общество в Небето, светлината намалява от центъра към периферията (границата), като по средата се намират тези, които повече от останалите живеят по Божествените истини, а по границите се намират тези, които живеят само според някои истини. Такива са тези, които от религията знаят само това, че има Бог и че Господ се е жертвал за тях и че любветворителността и вярата са същността на Църквата и не се стараят да узнават повече за това какво представляват вярата и любветворителността при положение, че вярата е истина, а истината е разнородна и при положение, че любветворителността се състои в делата, които човек извършва, изхождайки от Господа, а това става при всеки, който избягва злините като грехове. Това много прилича на казаното по-горе, че целта представлява всичко в причината, а действието представлява всичко в целта чрез причината. Целта е любветворителността, т.е. доброто, причината е вярата , т.е. истинното, а действието е добрите дела, т.е. служенето. От всичко това е видно, че любветворителността може да присъства в добрите дела само дотолкова, доколкото тя е съединена с истините, наречени вяра, защото единствено чрез нея любветворителността присъства в делата и определя качеството им.

254.4. Какъв е материалният човек, в когото духовната Степен е напълно затворена? Духовната Степен се затваря у тези, които живеят в злото и още повече у тези, които чрез злините живеят в лъжа. В този случай тази Степен се затваря, както се свива (съкращава) влакното на Нерва, когато до него се докосне чуждо тяло; или както е при всяко друго двигателно влакно в Мускула и при самия мускул и даже при самото тяло, когато до него се докосне нещо рязко (iuri) или студено (или въобще нещо неприятно за сетивата). Това се случва и в човека, когато субстанциите или формите на духовната Степен са от злото и от лъжовното, произлизащо от злото, тъй като те са разнородни с нея. Духовната Степен като съответстваща на формата на Небето, не допуска до себе си нищо друго освен доброто и освен истинното, произлизащо от доброто, тъй като само те са еднородни с нея, докато злото и лъжовното, принадлежащо на злото, са разнородни с нея. Тази Степен се свива в себе си и по този начин се затваря, особено у тези, които в Света от любов към самите себе си пребивават в любов към господстването, а тази любов е противоположна на любовта към Господа. Също духовната Степен се затваря у тези, които от любов към Света пребивават в безумната страст да завладяват чуждото (имущество-бел.прев.), но при тях затварянето е по-слабо. Причината тези любови да затварят духовната Степен е, че те са начала на злините. Свиването или затварянето на тази Степен прилича на завиването на Спиралата в самата себе си, вследствие на което след като бъде затворена, тази Степен отразява светлината на Небето и поради това се ражда тъмнина вместо светлина и именно заради това истината, която всъщност живее в светлината на Небето, става неприятна. При всички такива хора не само тази Степен се оказва затворена. Затваря се и висшата област на материалната Степен, която се нарича разделна дотолкова, че остава отворена само най-нисшата област на материалната Степен, която се нарича чувствена, тъй като тя е най-близката до Света и до външните чувства на тялото, според които такъв човек мисли, говори и съди. Материалният човек, който е станал чувствен чрез злото и произлизащото от него лъжовно, в духовния Свят при светлината на Небето се вижда не като човек, а като чудовище или като човек без нос; като там той се оказва без нос, защото носът съответства на възприемането на истинното, а такъв дух не е в състояние да понесе дори и един лъч от небесната светлина. И в пещерите в такива (духове) няма друга светлина, освен едно подобие на светлината, която излъчват тлеещите или горещите въглени. Оттук се вижда кои и какви са онези, в които духовната Степен е затворена.

 

255.5. Каква е разликата между живота на материалния човек и живота на едно животно? За тази разлика ще ви разкажа специално в следващия абзац, където ще говоря за Живота, а тук е достатъчно да кажа само, че въобще съществува такава разлика. Съществуват три Степени на духосъществото в човека, т.е. три Степени на разума и волята, те могат да се отварят последователно и тъй като са прозрачни, човекът може според разума си да се издига в светлината на Небето и да вижда истинното - не само гражданското и нравственото, а и духовното и от многото видени (истини) да извлече обратно истинното в определен ред и по този начин вечно да усъвършенства своя разум. Животните нямат двете висши степени, а само материалните степени и затова въобще не могат да мислят за нищо гражданско, нравствено или духовно. А тъй като техните материални степени не са в състояние да се отворят, както и да се издигнат в светлината на висшето, следва, че животните и не могат да мислят в последователен ред, а мислят само в едновременен ред, което значи, че не мислят сами, а само действат според знанието, съответстващо на тяхната любов. А защото не могат да мислят аналитично и да виждат нисшата мисъл посредством някоя висша мисъл, те и не могат да говорят, а само издават звуци, съответстващи на знанието, придобито от тяхната любов. При все това обаче чувственият човек, който е най-нисшият материален човек, се отличава от животните само по това, че може да заучава знания, да ги запаметява и въз основа на тях може да мисли и да говори, като заимства тази възможност от свойствената на всеки човек възможност, състояща се в това, че, само да поиска, човек винаги може да разбере истинното. С тази си възможност чувственият човек се отличава от животните, но мнозина, злоупотребявайки с тази възможност, поставят себе си още по-ниско от животните.

256. Материалната Степен в духосъществото на човека, разглеждана сама по себе си, е линейна, но благодарение на съответствието си с двете висши Степени, когато се издига, изглежда като дискретна (discretus). Тази истина е трудно разбираема за тези, които още не познават Степените за височина, но въпреки това трябва да я разгледам, като принадлежаща към Ангелската Мъдрост, която, макар да не е достъпна за материалното човешко мислене, както е достъпна за Ангелското мислене, все пак може да бъде разбрана с разума, ако той успее да се издигне до тази степен на светлината, в която пребивават Ангелите. Когато разумът се извиси до тази Степен, той се озарява в съответствие с това колко се е издигнал. Озаряването на материалното духосъщество нараства не по дискретните Степени, а по линейните Степени и според това нарастване то се озарява от вътрешното чрез светлината на двете висши Степени. По какъв начин става това можете да разберете от знанието за Степените за височина, а именно за това, че те се намират една над друга и че материалната Степен, която е последната, представлява сякаш общ покров за двете висши Степени. Затова когато материалната Степен се издигне до висшата Степен, то тази висша Степен действа от вътрешното (начало) върху външната материална Степен и по такъв начин я озарява, макар това просветление да се осъществява от вътрешното (начало) чрез светлината на висшите Степени, то произлиза от материалната Степен, заобикаляща или обвиваща висшите Степени, възприема се линейно и е толкова по-светла и по-чиста, колкото по-нависоко е издигането или, което е едно и също, материалната Степен се озарява от вътрешното (начало) чрез светлината на висшите степени по дискретност, но сама по себе си се озарява линейно. Оттук е видно, че човекът, докато живее в Света или докато се намира в материалната Степен, не може да се издигне до самата мъдрост, каквато е в Ангелите, а може да се издигне само във външната светлина до самите Ангели и може да се озарява от тяхната светлина, която влияе на човека и го осветява от неговото вътрешно (начало), т.е. отвътре. Но всичко това, макар и да не може да бъде по-ясно описано (каквото е то само по себе си), обаче може да бъде по-добре разбрано и това става чрез действията, като от тях винаги се стига до причините, при условие, че последните биват поне малко предварително разбрани какво представляват сами по себе си; и едва тогава действията ги обясняват.

257. Тези действия са следните: 1. Материалното духосъщество може да се издигне дори до светлината на Небето, в което се намират Ангелите и може да разбере материално това, което Ангелите разбират духовно, макар и не толкова пълно; обаче материалното духосъщество на човека не може да се издигне до самата светлина с Ангелите. 2. Човекът чрез своето материално духосъщество, издигнато до светлината на Небето, може да мисли заедно с Ангелите и дори да говори заедно с тях, но тогава мисленето и говоренето на Ангелите влияе на материалното мислене и говорене на човека, а не обратното. Ето защо Ангелите говорят с човека на материалния език, който е неговият природен език. 3. Това се случва чрез влиянието на духовното върху материалното, а не обратното. 4. Човешката мъдрост се намира в материалния Свят, като по никакъв начин не може да бъде издигната до Ангелската Мъдрост, а може да се издигне само до някакъв неин образ. Причината за това е, че издигането на материалното духосъщество става линейно, т.е. от живота към светлината или от най-грубото към най-чистото. При все това обаче човекът, в когото духовната Степен е отворена, получава тази мъдрост след смъртта на тялото, като може да я достигне чрез приспиване чувствата на тялото, защото тогава в неговото духосъщество висшето влияе върху духовното. 5. Материалното духосъщество в човека е изградено от духовни субстанции и едновременно с това от материални субстанции. Неговото мислене произлиза от неговите духовни субстанции, а не от материалните и когато човек умира, материалните субстанции изчезват, докато духовните остават. Ето защо след смъртта, когато човек става дух или Ангел, едно и също духосъщество преминава в същата форма, в която е било в Света. 6. Материалните субстанции на това духосъщество, които, както казах, след смъртта изчезват, представляват най-горната (cutuncum) обвивка на духовното тяло, в която съществуват духовете и Ангелите. Чрез тази обвивка, заимствана от материалния Свят, продължават да съществуват техните духовни тела, защото материалното е последното съдържащо. Поради това няма нито един дух и Ангел, който да не се е родил човек. Разглеждам тук тези тайни на Мъдростта на Ангелите, за да ви изясня какво представлява материалното духосъщество на човека, за което ще доразкажа и по-нататък.

258. Всеки човек си прилича с останалите по своята възможност да разбира истинното дори и в най-вътрешната му Степен, в която пребивават Ангелите от третото Небе, тъй като човешкия разум, издигайки се линейно около двете висши Степени, се озарява от светлината на мъдростта на тези Степени, както казах в № 256. Вследствие на това човек може да стане разсъдлив в съответствие с нивото си на издигане и ако той се издигне до третата Степен, то става разсъдлив от трета Степен; ако се издигне до втора Степен, става разсъдлив от втора Степен, а ако не се издига, си остава разсъдлив на първа Степен. Казвам, че човекът става разсъдлив от някоя от Степените, защото материалната Степен представлява общото възприемлище на тяхната светлина. Причината че човекът става разсъдлив не до най-висшето, до което може да достигне, е тази, че любовта, принадлежаща на волята, не може да се издига по начина, по който се издига мъдростта, принадлежаща на разума. Любовта, принадлежаща на волята, се издига само чрез избягване на злините като грехове и в същото време чрез доброто на любветворителността, т.е. чрез служенето, което човек извършва от Господа. Затова ако любовта, принадлежаща на волята, не се издига едновременно и в духовната Степен, тя винаги остава разсъдлива само в последната Степен. От това можем да видим, че разсъдливото (начало-бел.прев.) у човека според илюзорността притежава три Степени: разсъдливост в небесна Степен, разсъдливост в духовна Степен и разсъдливост в материална Степен, а също и че разсъдливостта винаги си остава възможност на човека за издигане, независимо дали той самият се издига.

259. Вече казах, че всеки човек си прилича с останалите хора по тази възможност, т.е. по разсъдливостта, но като казвам всеки, тук разбирам само онези, в които вътрешното не е било повредено по някакъв начин в утробата на майката или след раждането му вследствие някаква болест или нараняване на главата или от някаква любов, разпростираща се до безумие, която разкъсва и отслабва умствените органи (repagula). Разсъдливостта у такива хора не може да се издига, тъй като при тях животът, принадлежащ на волята и разума, няма тези граници, в които би могъл да бъде и които обикновено са разположени така, че човекът да може да извършва ограничени действия в определена последователност, защото животът действа в ограничени граници, макар и не чрез тях. В Ко 266 ще видим също, че разсъдливостта не може да присъства в децата и в младежите.

260. Материалното духосъщество като Покров и Вместилище на висшите Степени в човешкото духосъщество, представлява предмет, който противодейства на тях и ако висшите Степени не се отворят, то действа против тях, а ако те се отворят, то действа заедно с тях. По-горе показах, че материалното духосъщество като намиращо се в последната Степен, е обвито от нея и включва в себе си духовното духосъщество и небесното духосъщество като висши по Степен. Сега следва да докажа, че материалното духосъщество противодейства на висшите или на най-вътрешните духосъщества и това е така, защото то е обвито от тях, включва ги и ги съдържа в себе си. Всичко това е възможно само ако то им противодейства, защото ако не им противодейства, то вътрешното или включеното в него би се разпръснало и би излязло навън и по този начин материалното би се разпаднало подобно на това, което би се случило с човешкото тяло, ако външната му обвивка не оказва известно противодействие, за да могат вътрешностите, т.е. всичко вътре в него да не излезе навън и да не се разпилее; или същото се случва, ако обвивките на двигателните влакна на Мускула не противодействат на силите на тези влакна при движение, защото в противен случай не само щеше да се прекрати самото движение, но и вътрешните тъкани биха се разпилели в различни посоки. Същото можем да кажем и за всяка последна Степен относно Степените за височина, а следователно и за материалното духосъщество по отношение висшите Степени, тъй като, както казах по-горе, човешкото духосъщество има три Степени: материална, духовна и небесна, като материалното духосъщество пребивава в последната Степен. Материалното духосъщество противодейства на духовното духосъщество по причина на това, че материалното духосъщество се състои от субстанции не само от духовния Свят, но и от субстанции от материалния Свят, както казах в № 257, като субстанциите на материалния Свят по своята природа са противодействени по отношение на субстанциите на духовния Свят, тъй като субстанциите на материалния Свят сами по себе си са мъртви и се привеждат в действие само отвън от субстанциите на духовния Свят. Всичко, което е мъртво и се привежда в действие отвън, по своята природа е съпротивително, и следователно по своята природа е и противодействено. От всичко това можем да видим, че материалният човек противодейства на духовния човек и че между тях съществува борба, защото материален и духовен човек и материално и духовно духосъщество - това е едно и също.

261. От казаното можем да видим, че ако духовното духосъщество остава затворено, то материалното духосъщество непрекъснато действа срещу всичко, което принадлежи на духовното духосъщество и се бои последното да не му повлияе по някакъв начин, който може да наруши неговото състояние, защото влиянието чрез духовното духосъщество произлиза от Небето, тъй като духовното духосъщество пребивава във формата на Небето, а всичко, което влияе върху материалното духосъщество, произлиза от Света, тъй като материалното духосъщество пребивава във формата на Света. Оттук следва, че при затварянето на духовното духосъщество, материалното духосъщество противодейства на всичко небесно и не допуска в себе си нищо от Небето, освен това, което би му послужило като средство да завладее или да притежава нещо, което принадлежи на Света. Когато това небесното служи на материалното духосъщество само като средство за постигане на неговите цели, то също се превръща в материално, макар и да продължава да изглежда като небесно. Тъй като целта определя свойството, затова в този случай и небесното става такова, каквото е и заученото знание в материалния човек, което не носи никакъв живот вътре в себе си. Но тъй като небесното не може да се съединява с материалното по начин, по който да действа заедно с него, то се отделя от материалното и при чисто материалните хора то се премества отвън и заобикаля материалното, което остава вътре в него. Вследствие на това такъв човек когато се намира в общество може да говори за небесното и да проповядва за него и дори да му подражава с делата си, а когато остане насаме със себе си веднага започва да мисли против него, за което ще разкажа по-нататък.

262. Материалното духосъщество, или, което е едно и също, материалният човек поради вроденото му противопоставяне действа против своето духосъщество, или, което е едно и също, против духовния човек, когато той обича себе си и поставя Светът над всичко. Тогава той намира удоволствие в злото от всякакъв род: в прелюбодеянието, в измамата, в отмъщението, в хулата и подобните на тях; признава материята за основа на Вселената и твърди това само чрез своето разумно (начало-бел.прев.), затова всички добри и истинни неща от Небето и от Църквата такъв човек или ги изкривява, или ги подтиска, или ги отразява; и накрая или те изчезват от него, или той се отвръща от тях, или започва да ги ненавижда. Всичко това се случва в неговия дух, а след това и в тялото му и то в степента, в която той без опасения за доброто си име, а оттам и за своята чест и за ползата за себе си може да говори с другите за тези неща направо от духа си. Когато човек стане такъв, то постепенно и все по-плътно затваря своето духовно духосъщество, като то се затваря най-вече при утвърждаването на злото чрез лъжлата и това не може да бъде изкоренено от него след смъртта, а се изкоренява единствено в Света (преживе) чрез покаяние.

263. Абсолютно различно е състоянието на материалното духосъщество на човека, когато духовното му духосъщество е отворено. Материалното духосъщество се довежда до покорство пред духовното духосъщество и се подчинява нему, тъй като духовното духосъщество тогава действа отгоре или, което е едно и също, отвътре в материалното духосъщество и отстранявайки това, което му противодейства в последното, започва да действа заедно с него, вследствие на това постепенно намалява превеса от противодействието му. Затова трябва да знаете, че във всички неща във Вселената, както в най-големите, така и в най-малките, както в живите, така и в мъртвите винаги присъстват действието и противодействието, благодарение на което навсякъде съществува равновесие, но то се нарушава в мига, в който действието вземе превес над противодействието, или пък обратното. Същото важи и за материалното и за духовното духосъщество. Когато материалното духосъщество изхожда от удоволствията на своята любов и от удоволствията на своето мислене, които сами по себе си са зли и лъжовни, тогава противодействието на материалното духосъщество отстранява по този начин от себе си това, което принадлежи на духовното духосъщество и му пречи да влезе в него и всичко това се случва по начин, по който действието на последното да се състои само в това да се съгласува с противодействието на материалното духосъщество. Така се установява действието и противодействието на материалното духосъщество, противоположни на действието и противодействието на духовното духосъщество, вследствие на което става затваряне на духовното духосъщество, подобно завиването на спиралата навътре в себе си. Но ако духовното духосъщество се отвори, тогава действието и противодействието на материалното духосъщество се преобразяват, тъй като тогава духовното духосъщество, действайки отгоре или отвътре и заедно с това действайки чрез това, което е подчинено нему отвътре или отвън в материалното духосъщество, издига (развива-бел.прев.) спиралата, по която действа и противодейства материалното духосъщество. А, както знаем, последното от раждането си се намира в противоположност на духовното духосъщество, заимствайки това свойство от родителите чрез наследствеността. Такава е промяната на състоянието, наречено преобразяване и прераждане. Състоянието на материалния дух преди преобразяването може да бъде сравнено със завиващата се спирала или обърната надолу, а състоянието след преобразяването - със развиващата се спирала или обърната нагоре. Затова човекът преди преобразяването се обръща (или гледа) надолу към ада, а след преобразяването се обръща (или гледа) нагоре към Небето.

264. Злото произлиза от злоупотребата с възможностите, свойствени на човека и наречени Разсъдливост и Свобода. Под Разсъдливост се подразбира възможността на човека да разбира истинното и от него лъжовното; също да разбира доброто и от него злото. Под Свобода се подразбира възможността на човека да мисли за истинното и доброто, респективно за лъжовното и злото, да ги желае и да ги върши. От гореказаното вече можем да видим, както и малко по-нататък, че тези две възможности присъстват във всеки човек от създаването му, респективно и от раждането му; че те са дадени на човека от Господа и никога не му се отнемат; че от тях произлиза и илюзията, че човекът мисли, говори, желае и действа сякаш от себе си; че Господ обитава във всеки човек в тези негови възможности и чрез това съединяване човекът живее вечно; че единствено чрез тях, но не и без тях, човекът може да се преобразява и преражда и накрая, че тези възможности отличават човека от животното.

265. Че злото произлиза от злоупотребата с тези възможности ще ви разкажа в следната последователност: 1. Злият човек, както и добрият, използва тези две възможности. 2. Злият човек злоупотребява с тях за утвърждаване на злото и лъжовното, а добрият човек ги употребява за утвърждаването на доброто и истинното. 3. Злото и лъжовното, утвърдени в човека, остават в него и се превръщат в характеристика на любовта и чрез това - на живота му. 4. Това, което се превръща в характеристика на любовта и живота на човека, преминава в децата му. 5. Всички видове зло, както вроденото, така и придобитото, пребивават в материалното духосъщество.

266. 1. Злият човек, също като добрият, използва тези две възможности. Че материалното духосъщество чрез своето духовно духосъщество може да се издига до светлината, в която се намират Ангелите на третото Небе и да вижда истинното, да го признава и след това да говори за него - това беше показано по-горе. От това виждаме, че както материалното духосъщество може да се издига по този начин, така и злият човек, както и добрият, използват възможността, която се нарича Разсъдливост и както материалното духосъщество може да се издигне до такава степен и от това следва, че дори злият също може да говори и да мисли истинно. А че той може да желае това и да го върши, макар че не го желае, това се доказва и от разума и от опита. Разумът го доказва с това, че всеки може да желае и да върши това, което мисли, а ако не го желае или не го върши, то е само заради това, че не обича да желае и не обича да върши това. Възможността той да може да желае това и да върши това, представлява Свободата, която във всеки човек е дадена от Господа, а това човекът да не желае и да не върши това, макар да може, произлиза от любовта му към злото, която се противи на това (на доброто и истинното-бел.прев.); но той може да й се противопостави, както й се противопоставят мнозина. Няколко пъти намирах потвърждение на това от опита ми в духовния Свят. Там чувах за зли духове, които вътрешно са били дяволи и в Света са отхвърляли истинното на Небето и Църквата, но които според нагласата им към знания - в която нагласа се намира всеки човек като дете - и бидейки възбуждани от славата, обвиваща всяка любов сякаш с огнено сияние -са успявали да постигнат тайните на Ангелската Мъдрост толкова добре, колкото и добрите духове, които вътрешно са Ангели. Тези дяволски духове сами ми казаха, че могат също да желаят и да действат съобразно истините, но не искат и когато им беше казано, че те ще могат да пожелаят това, само трябва да започнат да избягват злините като грехове, то те отговаряха, че това е възможно, но че те не го желаят. От това е видно, че и злият, както и добрият, притежава възможността, наречена Свобода. Ако се замисли, всеки ще види, че това е така. Че човек може да желае - това идва от факта, че Господ, от Когото е дадена тази възможност, непрекъснато дава тази възможност на човека, защото както беше казано по-горе, Господ обитава в тези все възможности във всеки човек и следователно, обитава във възможността му да желае, който докъдето е стигнал. Що се отнася до възможността за разбиране, то тя присъства в човека само тогава, когато неговото материално духосъщество е в подходящата възраст и дотогава тя ще седи в него като семе на неузрял плод, непокълнало в земята и непускащо филизи, т.е. тази възможност не съществува също у тези, за които казах по-горе в № 259 (децата и младежите -бел.прев.).

267. 2. Злият човек злоупотребява с тези възможности, за да утвърждава злото и лъжовното, а добрият ги употребява, за да утвърждава доброто и истинното. Изхождайки от възможността за използване на разума, наречена Разсъдливост и от възможността за използване на волята, наречена Свобода, човекът може да утвърждава всичко, което желае, тъй като материалният човек може да извиси своя разум до най-висшата светлина, която би могъл да желае, а този, който се намира в злото, а оттам и в лъжовното, може да издигне своя разум не по-високо от най-високата област на своето духосъщество и рядко успява да го издигне до областта на духовното духосъщество. Причината за това е, че той пребивава в удоволствията на любовта на материалното духосъщество и ако се извиси над него, удоволствията на любовта загиват и ако се издигне още по-нависоко и види истини, противоположни на удоволствията в живота или на принципите на собственото му разбиране, то той или ги олъжетворява, или ги пренебрегва и поради презрението си към тях ги изоставя, или ги задържа в паметта си, само за да могат да му служат като средства за любовта на живота му или за гордостта на собственото му разбиране. Че материалният човек може да утвърждава всичко, което пожелае, е очевидно от многото ереси в Християнския Свят, всяка от която се доказва от своите (адепти). Кой не знае, че злото и лъжовното от всякакъв род може да бъде потвърдено. По този начин може да бъде доказано, и злите го доказват, че няма Бог, че материята представлява всичко, че се е самосътворила, че религията е само средство за подчиняване на простите души, което идва от благоразумието на човека да омаловажава всичко, и че Божественото Провидение само поддържа Вселената във вида, в който е била сътворена, също така че убийството, прелюбодеянието, кражбата, измамата и отмъщението са позволени, като всичко това е доказано от Макиавели и неговите последователи. Материалният човек може да твърди както това, така и много други подобни неща и може да изпише цели книги със своите доказателства и когато тази лъжовност е вече утвърдена, тя започва да сияе със своята подправена светлина, а истината се представя толкова мъгляво, че едва може да се различи и прилича на призрак в нощта. С една дума вземете каквото и да е, дори най-лъжовното (твърдение-бел.прев.), представете го като факт и предложете на някой способен човек (ingenioso) да го докаже и той ще го потвърди с нещо, което абсолютно ще затъмни светлината на истинността в него; после махнете тези доказателства и разгледайте само (твърдението) със своя разум и вие ще забележите лъжовността в цялото й безобразие. От тук може да се види, че човек може да злоупотреби с тези две свои възможности, които са му дадени от Господа и да утвърди чрез тях всякакъв род зло и лъжовност, докато това не го може никое животно, защото не притежава тези възможности. Затова и животните са си животни през целия си живот, с цялото си знание, което съответства на вътрешната им любов - съвсем не като хората.

268.3. Злото и лъжовното, утвърдено в човека, си остава у него и се превръща в характеристика на любовта му и на живота му. Потвържденията на злото и лъжовното не са нищо друго, освен отдалечаване на доброто и истинното; а когато първите се увеличат, се превръщат в свое отражение, тъй като злите отдалечават и отхвърлят от себе си доброто, а лъжците отдалечават и отхвърлят от себе си истинното и поради това утвърждаването на злото и лъжовното затварят Небето. Всичко добро и истинно влияе от Господа чрез Небето. Когато Небето е затворено, човек се намира в Ада в своето общество, в което господстват съответстващите на него зло и лъжовно и накрая той не може да излезе от тях. Беше ми дадено да разговарям с някои такива (хора-бел.прев,), които преди много векове са утвърждавали в себе си лъжовното според религията си и видях, че те все още живеят с нея, както тогава, когато са били в Света и това е, защото всичко, което човек утвърждава в себе си, се превръща в характеристика на неговата любов и неговия живот, тъй като става характеристика на неговите воля и разум, понеже волята и разумът на всеки представляват неговия живот. А когато стане характеристика на живота на човека, то става характеристика не само на неговото духосъщество, но и на цялото му тяло. От това се вижда, че човекът, утвърдил себе си в злото и в лъжовното, става такъв от главата до петите и вече когато целият е такъв, то той повече не може чрез никакви обрати и връщания назад да бъде върнат в противоположното състояние, за да бъде изведен от Ада. От това, както и от предишното в тази част може да се види откъде злото води своето начало.

269. 4. Това, което се превръща в характеристика на любовта и чрез това в характеристика на живота, се предава от родителите на техните деца. Знаем, че човек се ражда в злото и го получава като наследство от родителите си. Някои смятат, че го получава като наследство от Адам чрез родителите, но всичко това е заблуда. Човекът получава злото от Отеца, от когото получава и душата си, като тя се облича в тяло чрез майката, защото семето принадлежи на бащата и е първото възприемлище на живота, но такова възприемлище, каквото е в бащата, защото то е формата на неговата любов, тъй като любовта на всеки във всичко, както в голямото, така и в малкото, е подобна сама на себе си. В семето се съдържа стремежът към човешката форма, в която то навлиза постепенно. От това следва, че злото, което наричаме наследствено, произлиза от родителите и от тях от прародителите и предците им и последователно преминава през потомците. На това ни учи и опитът; така във всяко племе съществува сходство с нагласите на първия му родоначалник, като сходството е по-силно в семейството и особено, когато членовете му живеят под един покрив и това сходство е толкова огромно, че може да се познае всяко поколение не само по правото (ab animis) му, а и по чертите на лицето. Но за преминаването на любовта към злото от родителите към децата им ще разкажа по-нататък, където ще говоря за съответствието на духосъществото, т.е. на волята и разума му с тялото, т.е. с неговите части и органи. Тук го споменавам само за да се знае, че злото в децата произлиза последователно от родителите и че натрупвайки се все повече и повече първо в единия, после в другия, накрая то се увеличава до такава степен, че човекът от раждането си е целия в злото и че злото се влошава според степента на затваряне на духовното му духосъщество, тъй като по този начин материалното му духосъщество бива затворено отгоре. Човек се възстановява от такова наследствено състояние единствено като постепенно се отдалечава от злините като от грехове пред Господа и само по този начин и по никакъв друг, постепенно се отваря духовното му духосъщество и само чрез това отваряне материалното духосъщество се привежда в съответната му форма.

270. 5. Цялото зло и произлизащото от него лъжовно, както вродените, така и придобитите, пребивават в материалното духосъщество. Злото и произлизащото от него лъжовно пребивават в материалното духосъщество, защото материалното духосъщество пребивава във формата или в образа на Света, докато духовното духосъщество пребивава във формата или в образа на Небето. И тъй като злото не може да оцелее в Небето, то духовното духосъщество не е отворено от раждането, а съществува само като възможност да бъде отворено. При това материалното духосъщество заимства своята форма частично от субстанциите на материалния Свят, докато духовното духосъщество я заимства изцяло от субстанциите на духовния Свят и тази форма винаги се запазва от Господа ненакърнена, за да може човекът да стане човек. Според това как се ражда, човекът е животно, а впоследствие става човек. Материалното духосъщество, заедно с всичко, което се намира в него, се състои от кръгове, завити отдясно-наляво, а духовното духосъщество - от кръгове, завити отляво-надясно, така че двете духосъщества са противоположно ориентирани едно спрямо друго и това е знак, че в материалното духосъщество е присъщо злото и че то само по себе си неизбежно действа против духовното духосъщество и извивката отдясно наляво е извивка надолу, т.е. към Ада, а извивката отляво надясно е извивка нагоре, т.е. към Небето. Аз видях, че това е вярно, защото от опит злият дух не може да обръща тялото си отляво надясно, а може да се обръща само отдясно наляво, докато добрият дух трудно завърта тялото си отдясно наляво, а лесно се обръща отляво надясно. Тези завъртания се съобразяват с това накъде са обърнати вътрешните (части) на духосъществото.

271. Навсякъде и във всичко злото и лъжовното са противоположни на доброто и истинното, тъй като злото и лъжовното представляват дяволското и адското, а доброто и истинното представляват Божественото и Небесното. Че злото и доброто са противоположни помежду си, както и лъжливото на злото и истинното на доброто и всеки, който го чуе, се съгласява с това. Но както тези, които се намират в злото и изхождайки от своите чувства, разсъждават и чувстват, че злото е добро, тъй като злото е приятно за техните сетива, особено за зрението и слуха им, както е приятно и за техните мисли и оттам и за техните разбирания, то макар и самите те да признават, че злото и доброто са противоположни помежду си, но когато се намират в злото, то заради удоволствията от злото те казват, че злото е добро и обратно. Така например който злоупотребява със свободата си и върши тъмни и зли неща, той именно тези действия нарича свобода, а противоположните на нея, състоящи се в това да мисли за доброто, което е добро само по себе си, те наричат робство, а всъщност това собствено представлява истинската свобода, а противоположното е робството. Например който обича да прелюбодейства, той нарича прелюбодеянието свобода, а забраната за прелюбодеяние нарича робство, тъй като той получава удоволствие от сладострастието, а целомъдрието му е неприятно. Който обича да господства, изхождайки от любовта към самия себе си, в тази любов той чувства удоволствие от живота, превъзхождащо всички други удоволствия и поради това всичко, което принадлежи на тази любов той нарича добро, а всичко, което й противоречи, обявява за зло, когато всъщност всичко е точно обратното. Същото мога да кажа и за всяко друго зло и затова, макар че всеки признава, че злото и доброто са противоположни, но при все това всички, които пребивават в злото, споделят точно обратната идея за тази противоположност. Правилно разсъждават само тези, които пребивават в доброто, тъй като никой, който все още се намира в злото, не може да види доброто, а който се намира в доброто, той може да види злото, което се намира под него, като в пещера, а доброто се намира над него, като на връх на планина.

272. Но тъй като много хора не знаят в какво се състои злото и че то е абсолютно противоположно на доброто, а всъщност е необходимо да го знаят, то трябва да изясня това в следната последователност: 1. Материалното духосъщество, пребиваващо в злото и оттам в лъжовното, е форма и образ на Ада. 2. Материалното духосъщество, което е форма и образ на Ада, намалява в три степени. 3. Трите степени на материалното духосъщество, което е форма и образ на Ада, са противоположни на трите степени на духовното духосъщество, което е форма и образ на Небето. 4. Материалното духосъщество, което е Ад, във всичко е противоположно на духовното духосъщество, което е Небе.

273. 1. Материалното духосъщество, пребиваващо в злото и оттам в лъжовното, е форма и образ на Ада. Тук няма как да бъде описано от какво се състои материалното духосъщество в своята субстанциална форма у човека или с други думи в какво се състои то в своята форма, изградена от субстанциите на този и на другия Свят, в Мозъка, където това духосъщество пребивава в своето първо. Впоследствие ще ви представя общото разбиране за тази форма, когато ще говоря за съответствията между духосъществото и тялото. Тук ще кажа само за неговите форми относно състоянията и промените в тях, от които се образуват знанията, мислите, намеренията, благоволенията и всичко, принадлежащо на тях, защото материалното духосъщество, пребиваващо в злото и оттам в лъжовното, относно тях двете представлява форма и образ на ада. Тази форма представлява веществената форма като субект, тъй като не е възможна никаква промяна в състоянията без веществената форма, която представлява субект, както и не е възможно да съществува зрението без окото и слуха без ухото. И така, що се отнася до тази форма, или образ, според която материалното духосъщество представлява от само себе си ада, то тази форма и този образ са следните: господстващата любов с нейните пороци, която представлява всеобщото състояние на това духосъщество, е подобна на дявола в ада, а мислите на лъжовното, произлизащи от тази господстваща любов са всъщност сонма на този дявол. В Словото под дявола и неговия сонм се подразбира едно и също и те действително са едно и също нещо, тъй като в ада господстващата любов е любовта към господството, изхождаща от любовта към самия себе си и там тя се нарича дявол, тя е настроена към лъжовното заедно с мислите, произлизащи от нея и се нарича негов сонм. Същото съществува и във всяко общество в ада и те се отнасят едно към друго, както рода към неговите видове. В такава форма се намира и материалното духосъщество, пребиваващо в злото и оттам в лъжовното и затова материалният човек също преминава след смъртта си в подобно на себе си общество в ада и тогава във всичко във всяко нещо той действа заедно с това общество, защото там той влиза в своята форма, т.е. в състоянието на своето духосъщество. Също така има и друга Любов, която се нарича Сатана и тя е подчинена на първата любов, която нарекохме дявол. Тя е любовта към завладяването на чуждото имущество, каквото и да е то и с каквито и да е средства, а алчното коварство и лукавството представляват сонма на Сатаната. Тези, които се намират в този Ад, всички се наричат Сатани, а тези, които се намират в първия Ад, се наричат дяволи, както и тези, които действат явно в тях, си заслужават съответното име. Ето защо адовете с цялата си сложност се наричат Дявол и Сатана. Това, че всички Адове според двата вида на любовта (към господстването и към завладяването-бел.прев.) въобще са разделени на два Ада, следва от това, че и всички Небеса са разделени на две Царства: Небесно и Духовно според двата вида любови в тях. И затова дяволският Ад съответства на противоположното му небесно Царство, а сатанинският Ад съответства на противоположното му духовно Царство. Че Небесата се делят на две Царства: Небесно и Духовно, е видно от Книгата Небе и Ад в Ко 26 до 28. Че материалното духосъщество, за което говоря тук, е форма на Ада следва от това, че всяка духовна форма във всичко, както в голямото, така и в малкото в нея, е подобна сама на себе си, вследствие на което всеки Ангел е Небе в малък мащаб, както е показано в Книгата Небе и Ад в № 51 до 58, а затова и всеки човек или дух, бил той дявол или сатана, е Ад в малък мащаб.

274. 2. Материалното духосъщество, което е форма и образ на Ада, низхожда по три Степени. Че във всичко, както в най-голямото, така и в най-малкото, съществуват Степени от двата вида, наречени Степени за височина и Степени за ширина, за което виж по-горе в № 222 до 229, то и материалното духосъщество също ги притежава във всичко у себе си, както в най-голямото, така и в най-малкото. Тук ще говоря за Степените за височина. Материалното духосъщество според двете си възможности, наречени Разсъдливост и Свобода, се намира в такова състояние, че може да се издига по трите Степени и да се спуска по трите Степени. То се издига от доброто и истинното, а се спуска от злото и лъжовното и когато то се изкачва, нисшите Степени, водещи към Ада, се затварят, а когато то слиза, се затварят висшите Степени, водещи към Небето и причината за това е, че те се намират в противодействие помежду си. При новороденото трите висши и трите нисши Степени са нито отворени, нито затворени, понеже като новороден, човекът все още пребивава в неведение както за доброто и истинното, така и за злото и лъжовното, но според това къде ще постави себе си, в едното или в другото, тези Степени се отварят или затварят в него или от едната страна, или от другата. Когато в него се отворят Степените към ада, тогава най-високото или вътрешното място в човека се заема от господстващата любов, принадлежаща на волята; второто или средното място се заема от мисленето за лъжовното, принадлежащо на разума, изхождащ от тази любов, а най-ниското място се заема от изводите, направени от любовта чрез мисленето или, което е едно и също, направени чрез разума. Тук е същото както при Степените за височина, за които беше казано, че те се намират помежду си в същата последователност, както целта, причината и действието или както цел първа, цел средна и цел крайна. Спускането по тези Степени е насочено към тялото и затова те загрубяват при слизането си и стават материални и плътски. Така, ако на втората Степен, за да се образува тя, са нужни истините от Словото, то тези истини се олицетворяват от първата Степен, която е любовта към злото, и се превръщат в слуги и работници. Оттук може да се види в какво се превръщат истините на Църквата от Словото в тези, които се намират в любовта към злото или, което е едно и също, в тези, в които материалното духосъщество представлява форма на ада; а именно, че тези истини се оскверняват като средства, служещи на дявола, тъй като дяволът е любовта към злото и тя господства в материалното духосъщество, представляващо ада, както беше казано по-горе.

275.3. Трите Степени на материалното духосъщество, което е форма и образ на Ада са противоположни на трите Степени на духовното духосъщество, което е форма и образ на Небето. По-горе казах, че има три Степени на духосъществото, наречени материална, духовна и небесна и че човешкото духосъщество, състоящо се от тези Степени, се устремява към Небето и се обръща към него. От това можем да видим, че когато човек се устремява надолу и се обръща към ада, материалното духосъщество също се състои от три Степени и по отношение на всяка една Степен е противоположно на всяка Степен на духовното духосъщество, което е Небето. Че това наистина е така, аз успях да видя ясно в духовния Свят, именно защото има три Небеса, разделени на по три Степени за височина, както има три Адове, разделени на по три Степени за височина или дълбочина и че адовете във всичко и във всяко нещо са противоположни на трите Небеса. Най-долният Ад е противоположен на най-високото Небе, средният Ад е противоположен на средното Небе, а най-високият Ад е противоположен на най-последното Небе. Същото мога да кажа и за материалното духосъщество, което пребивава във формата на Ада, тъй като духовните форми са подобни сами на себе си във всичко, както в най-голямото, така и в най-малкото. Че Небесата и Адовете се намират в такава противоположност помежду си следва от това, че техните любови са противоположни. Любовта към Господа и чрез нея любовта към ближния представляват най-вътрешната степен на Небесата; любовта към себе си и любовта към Света представляват най-вътрешната степен на Адовете; мъдростта и разбирането, произлизащи от своите любови, представляват средната степен на Небесата, а глупостта и безумието, подобни на мъдростта и разбирането и също произлизащи от своите любови, представляват средната степен на Адовете; изводите от тези две степени, наслагващи се в паметта като знания или определящи се в тялото като действия, представляват последната степен в Небесата, а изводите също от своите две степени, превръщащи се или в знания, или в действия, представляват крайната степен на Адовете. По какъв начин доброто и истинното от Небето се превръщат в зло и лъжовно от Ада, т.е. в противоположности на първите, това можете да го видите от следния опит. Веднъж чух, че някакво Божествено и истинно е изтекло от Небето в Ада и също така чух, че по пътя на слизането си то се е превръщало в лъжовно по Степените така, че в най-долния Ад то се е превърнало в своята абсолютна противоположност, от което стана ясно, че Адовете със своите Степени представляват противоположности на Небесата относно всичко добро и истинно и че доброто и истинното се превръщат там в зло и лъжовно чрез влиянието на формите, превърнати в своите противоположности (in contrarium versas). Защото знаем, че всичко, което влияе, се разбира и се усеща съобразно възприеманите форми и техните състояния. Че тези форми (в Адовете) са обърнати в противоположните, това го видях от следния опит. Дадено ми беше да видя Адовете в относителното им положение спрямо Небесата и тези, които бяха там, ми изглеждаха в обърнато положение - с главата надолу и краката нагоре, но ми беше казано, че те виждат себе си в изправено положение и това може да се нарече Антиподи. От това, което показва този опит можем да видим, че трите Степени на материалното духосъщество, което е форма и образ на Ада са противоположни на трите Степени на духовното духосъщество, което е форма и образ на Небето.

276. 4. Материалното духосъщество, което е Ад, във всичко е противоположно на духовното духосъщество, което е Небе. Когато любовите са противоположни помежду си, тогава е противоположно и всичко в знанията, тъй като от любовта като изграждаща самия живот на човека, се ражда и всичко останало, както ручеят се ражда от своя извор; всичко, произлизащо не от любов, се отделя в материалното духосъщество от всичко, произлизащо от любов; и всичко, произлизащо от господстващата любов, заема място в средата, а останалото се намира по периферията и ако това последното представлява истините на Църквата от Словото, то те по-нататък се наслагват по периферията и накрая се изхвърлят навън и тогава човекът и материалното духосъщество усеща (разбира) злото като добро и вижда лъжовното като истинно и обратното. Тогава той смята коварството за мъдрост, безумието за разумност, лукавството за благоразумие, хитростта за ум, а Божественото и Небесното, принадлежащо на Църквата и Богослужението, той приема за нищо; плътското и светското за най-важно и до такава степен преобръща живота си, че всичко, принадлежащо на главата, той обръща към подметките на краката и го стъпква с пети, а принадлежащото на подметките на краката обръща към главата и така човекът от жив става мъртъв. Жив се нарича този, чието духосъщество представлява от само себе си Небе, а мъртъв е този, чието духосъщество представлява от само себе си Ад.

277. Всичко, което принадлежи на трите Степени на материалното духосъщество, се включва към делата, извършвани посредством тялото. От познаването на тези Степени, за които говорих в тази Част, се разкрива тайната, че всичко в духосъщесвото или, което е едно и също, всичко във волята и разума в човека, се включва в действията и в делата му, точно така, както и всичко видимо и невидимо се включва в семето, в плода или в яйцето, а самите действия или делата се виждат само отвън, а вътрешно на тях им е присъща безбройността, тъй като силите на двигателните влакна на тялото участват в произвеждането на тези сили и всичко в цялото духосъщество се стреми към възбуждане и определяне на тези сили, действайки навсякъде по трите Степени, както казах по-горе и както в делата участва всичко от цялото духосъщество, то в тях участва и всичко от волята или всички чувства на любов в човека, представляващи първата Степен; дори участва всичко от разума или всички мисли от неговите разбирания, представляващи втората Степен; накрая участва всичко от неговата памет или всички идеи на мисленето, които са най-близко до неговите думи, заимствани от паметта и представляващи третата Степен. И от всичко това, определящо се в действието, съществуват делата, в които, като погледнем само външната им форма, не се вижда нищо от техните първи (начала), макар те независимо от всичко да присъстват във всяко дело. Че всичко последно представлява пълен обем, вместилище и основа на всичко предишно, това го виждаме от гореказаното в № 209 до 216, а че Степените за височина в своето последно пребивават в цялата си пълнота, това го виждаме в № 217 до 221.

278. Че действията на тялото, видими за очите, изглеждат прости и еднообразни, такива, каквито са на пръв поглед семената, плодовете и яйцата, или както ореха и бадема в черупката си, но че вътрешно те съдържат в себе си всичко предишно, от което имат битийност, това е защото всичко последно винаги бива облечено и с тази си обвивка се отделя от предишното, и че всяка Степен също е обвита в покров, отделящ я от другата Степен, поради което първата Степен не се вижда от втората Степен, а тя не се вижда от третата Степен. Така например любовта на волята, представляваща първата Степен в духосъществото, се усеща в мъдростта на разума или във втората Степен само като нещо приятно, когато мислиш за даден предмет. И тази първа Степен, която, както казах, е любовта на волята, се усеща в знанието на паметта или в третата Степен само като удоволствие да познаваш този предмет и да говориш за него. От тук следва, че всяко дело като действие на тялото включва в себе си гореказаното, макар че по външен вид изглежда просто като единица.

279. Това се потвърждава от следното: Ангелите, намиращи се около човека, разбират в подробности всичко, преминаващо от неговото духосъщество в действията му: духовните Ангели разбират всичко, което преминава към тях от разума, а небесните Ангели разбират всичко, което преминава към тях от волята му и това действително е така, макар и да изглежда парадоксално. Но трябва да знаете, че всичко в духосъществото, което принадлежи на предишния или на следващия предмет, заема в него средата, а всичко останало се намира около него по-близо или по-далеч според родството с главния предмет. Ангелите казват, че всяко дело на човека им дава знание за това какъв е той и в известен смисъл каква е любовта му според това каква е любовта в неговите чувства и оттам в мислите му. С една дума всяко действие или всяко дело на духовния човек представлява за Ангелите вкусен плод, полезен и красив, който при разрязване и опитване носи удовлетворение от вкуса, полезността и приятността му. Че така разбират Ангелите действията на човека, виждаме от казаното по-горе в № 220.

280. Същото мога да кажа и за говора на човека. Ангелите само по звука на гласа му познават любовта на човека; по произнасянето на звуковете познават мъдростта му, а по смисъла на думите му - знанията му. Те казват, че тези три характеристики присъстват във всяка дума, тъй като всяка дума представлява сякаш тяхно следствие (conclusum) и винаги има в себе си звук, произношение на звука и смисъл. Ангелите от Третото Небе ми казаха, че от всяка дума в последователната реч на човека те познават какво е общото състояние на душата му (animi) и някои специфични нейни състояния. В Учението на Новия Йерусалим за Свещеното Писание неведнъж беше показано, че в Словото и във всички изречения в него присъстват и духовното, което принадлежи на Божествената Мъдрост, и небесното, което принадлежи на Божествената Любов и когато човек чете светото Слово, Ангелите, които са около него, разбират и едното и другото.

281. От всичко казано тук следва извода, че в делата на човека, чието материално духосъщество слиза по трите Степени в ада, се заключава всичко зло и лъжовното на това зло, а в делата на човека, чието духосъщество се издига към Небето, се заключава всичкото му добро и всичкото му истинно и едното и другото се разбират от Ангелите само от говора и от действията на човека. Затова и в Словото се казва, че трябва да съдим човека по делата му и че той ще даде отчет за тях с думите си.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:10 AM

Част Четвърта

 

282. Господ от вечността, Чието Име е Йехова, е сътворил Вселената и всичко в нея от Самия Себе Си, а не от нищото. В цялата Вселена се знае и всеки Мъдрец го признава от вътрешното си знание, че Един е Бог, Творец на Вселената. От Словото знаем, че Името на Бога, Твореца на Вселената, е Йехова, тъй като Той Единствен има Битийност (Est). Че Самият Йехова е Господ от вечността е доказано на много места в Словото в Учението на Новия Йерусалим за Господа и той се нарича така, защото е приел Човешки образ, за да спаси хората от Ада. Именно тогава е заповядал на учениците Си да Го наричат Господ и затова в Новия Завет вече се нарича Господ, а не Йехова. Това е видно от Второзаконие в стих 6:4 „Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;” и от Матея в 22:35, както и в други цитати в Новия Завет, които евангелистите заимстват от Стария Завет.

283. Всеки, който гледа не от мрака, вижда, че Вселената е сътворена не от нищото, защото знае, че няма такова нещо, което да може да бъде създадено от нищо, тъй като нищото си е нищо и ако кажем, че нещо е направено от нищо, получаваме противоречие. Всяко противоречие е противопоставяне на светлината на истинното, която произлиза от Божествената Мъдрост, а нищо, което не произлиза от Божествената Мъдрост, не произлиза също и от Божественото Всемогъщество. Всеки, който е с незамъглен разсъдък вижда също, че всичко сътворено произлиза от такава субстанция, която е Субстанция сама в себе си, тъй като само такава Субстанция е Самото Битие, от което всичко, което е, би могло да приеме своето съществуване. А тъй като единствено Бог е Субстанция Сама в Себе Си, от която е и Самото Битие, то е ясно, че никой предмет не може да произлезе от друго, освен от Него. Много са онези, които виждат тази истина, разумът също я посочва, но никой не се е осмелил да я потвърди, опасявайки се чрез това да не стигне и до извода, че сътворената Вселена е Самият Бог, ако допусне, че тя е от Бога; както се опасява и да не си помисли, че материята е произлязла сама от себе си и че затова най-вътрешното на материята е това, което наричаме Бог. Така мнозина, макар да виждат, че всичко съществува от Бога и от Неговото Битие, не са посмели да отидат по-далече от тази първа мисъл, опасявайки се да не се заплетат в някакъв гордиев възел, от който после да не могат да се освободят. Причината за това, ако се случи действително е, че те разсъждават за Бога и за сътворението на Вселената от Бога, изхождайки от времето и пространството, които са характеристики на материята, а всъщност е абсолютно невъзможно някой да разбере Бога и сътворението на Вселената, изхождайки от материята, докато всеки, който има поне малко вътрешна светлина в разума си, може да разбере материята и сътворяването й от Бога, а именно: че Бог е извън времето и пространството и че Божественото е извън пространството, за което казах в № 7 до 10; че Божественото изпълва всички пространства без да е в пространството - в № 69 до 78 и че Божественото се намира във всяко време без да е във времето - в № 72 до 76. По-нататък ще изясня, че въпреки че Бог е сътворил Вселената и всичко в нея от Самия Себе Си, никъде в сътворената Вселена няма нещо, което да е Самият Бог, както и ще поясня и много други твърдения, които представят тази истина в подходяща светлина.

284. В част Първа на тази книга казах, че Бог е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и че Той е Живот, както и че Той е такава Субстанция и Форма, които са единственото Битие; в част Втора разказах за духовното Слънце и за духовния Свят, както за материалното Слънце и за материалния Свят и че от тези две Слънца Бог е сътворил Вселената и всичко в нея; в част Трета говорих за Степените, в които е сътворено всичко и всяко нещо, а тук в част Четвърта ще разкажа за Създаването на Вселената от Бога. Тук изяснявам това, защото Ангелите се оплакаха на Господа, че когато гледат към Света, не виждат нищо друго, освен мрак и не виждат никъде и в никого сред хората никакво разбиране за Бога, за Небето и за Сътворението на материята и следователно не виждат нищо, на което се основава тяхната мъдрост.

285. Господ от вечността, т.е. Йехова, не би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, ако не е Човек. Тези, които за Бога като за Човек поддържат разбирането, което е материално и плътско, то чрез него те абсолютно няма да успеят да разберат как Бог, бидейки Човек, би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, тъй като те разсъждават сами със себе си: по какъв начин, докато създава Вселената Бог, бидейки Човек, би могъл да преминава от едно пространство в друго или по какъв начин от Своето място е произнасял Словото и чрез това Слово е създавал творения. Такива мисли се въртят в главата на тези, които разсъждават за Бога-Човек като за човек от Света и от материята с нейните пространство и време, но все пак виждат ясно, че Бог не би могъл да сътвори Вселената, ако не беше Човек. Поставете вашето разбиране в това Ангелско разбиране за Бога, че е Човек и премахнете оттам идеята за пространството и тогава вашето мислене ще се доближи до истината. Действително някои учени установяват, че духовете и Ангелите се намират извън пространството, като разбират духовното без пространството, тъй като това е подобно на мисълта, която пребивава в човека, но чрез нея човекът може да бъде навсякъде, дори и в най-отдалеченото място. Именно такова е състоянието на духовете и на Ангелите, които също са хора дори и що се отнася до тялото и наистина се явяват на това място, в което е и мисълта им, тъй като в духовния Свят пространствата и разстоянията са само илюзия и представляват едно цяло с тяхната мисъл, произлизаща от техните чувства. Оттук можем да видим, че за Бога, който като Слънце се намира високо над духовния Свят и за Когото не може да съществува никаква илюзия за пространството и никакво схващане, изхождащо от пространството, и само чрез такъв начин на мислене можем да разберем, че Той е сътворил Вселената не от нищото, а от Самия Себе Си; и че не можем да мислим за Неговото Човешко Тяло като за голямо или малко, или въобще с някакъв размер, защото тези размери се отнасят към пространството, а от това следва, че то е еднакво както в първото, така и в последното, както в голямото, така и в малкото; и че Човешкият образ се явява най-вътрешното (състояние-бел.прев.) във всичко сътворено, но неизхождайки от пространството. Че Божественото е еднакво както в голямото, така и в малкото, казах в № 77 до 82 и че Божественото изпълва всички пространства, докато Самото То е извън пространството, казах в № 69 до 72, от което следва, че тъй като Божественото не се намира в пространството, то и не представлява нещо непрекъснато и линейно, като вътрешно на материята.

286. Че Бог не би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, ако не беше Човек - тази истина може да бъде разбрана от всеки разумен човек именно защото той не може да отхвърли в себе си (upud se) това, че в Бога пребивават Любовта и Мъдростта, че в Него са Милосърдието и Милостта и че Той е Самото Добро и Самото Истинно, тъй като те произлизат от Него, а както не можем да отречем тяхното съществуване, така и не можем да отречем и това, че Бог е Човек, тъй като те не могат да съществуват отделно от човека, понеже човекът е техния субект и да ги отделим от субекта означава да ги унищожим. Помислете си за Мъдростта и после си я представете извън човека и кажете дали тя ще представлява нещо; или се опитайте да си представите Мъдростта като нещо ефимерно, или като нещо от пламък и ще видите, че е невъзможно друго, освен тя да е самия етер или самия пламък, а при такава представа тя отново трябва да има форма, каквато е и в човека и за да може Мъдростта да пребивава в нея, тази форма трябва да е без никакъв недостатък. С една дума формата на Мъдростта е човекът и тъй като човекът е форма на Мъдростта, то той ще е и форма на Любов, Милосърдие, Милост, както и на всичко Добро и Истинно, тъй като всичко изброено е едно цяло с Мъдростта. Че Любовта и Мъдростта не могат да съществуват по друг начин, освен във форма, за това виж по-горе в № 40 до 43.

287. Че Любовта и Мъдростта са същността на човека, това може да се види също и по Ангелите на Небето, които според това доколко пребивават в Любовта, а оттам и в Мъдростта от Господа, дотолкова пребивават също и като хора в най-прекрасната им форма. Това можете да видите в Словото, където се казва за Адам, че е бил сътворен по образ и подобие Божие (Битие 1:26), тъй като той е бил създаден във формата на любовта и на мъдростта. Всеки човек по отношение на тялото си се ражда на земята в човешка форма именно поради това, че неговият дух, който наричаме също душа, представлява човекът. А самият този дух е човекът, защото е възприемник на любовта и мъдростта от Господа и според това доколко духът или душата възприема любовта и мъдростта, дотолкова той остава човек дори и след смъртта на материалното тяло, представляващо неговата обвивка; а когато той не възприема любовта и мъдростта, се превръща в чудовище, което е запазило много малко от способността си за възприемане.

288. Тъй като Бог е Човек, то и цялото Ангелско Небе в своя обем представлява един човек, който се разклонява на Държави и Области, съответстващи на Крайниците, Органите и Вътрешностите в тялото.Така има Общества от Небето, които представляват Областта на всички Мозъци, Областта на всички Органи на лицето и на всички Вътрешности на тялото, като тези области се делят помежду си така, както са разделени съответните части на тялото и така Ангелите знаят, в коя област в човека се намират. Цялото Небе представлява подобно изображение, защото Бог е Човек и Бог е Небе, а Ангелите, от които се състои Небето, представляват възприемници на Любовта и Мъдростта от Господа и заедно с това възприемници са и техните образи. Че Небето пребивава във формата на всичко, което се съдържа в човека, е показано в края на много от главите в Небесните Тайни.

289. От всичко това можем да видим колко са празни идеите на онези, които мислят за Бога не като за Човек и за Божествените Атрибути не като за такива, които съществуват в Бога като в Човек, тъй като отделени от човека те не са нищо повече от мечти. Че Бог е Самият Човек, от Който всеки отделен човек е човек според възприемането на Любовта и Мъдростта, е видно по-горе в № 11, 12 и 13, като и тук потвърдих същото, за да можете да разберете следващото обяснение за сътворението на Вселената от Бога вследствие на това, че Той е Човек.

290. Господ от вечността или Йехова е създал от Самия Себе Си Слънцето на духовния Свят и чрез него е сътворил Вселената и всичко в нея. В част Втора в тази Книга говорих за Слънцето на духовния Свят и показах следното: че Божествената Любов и Божествената Мъдрост се явяват за духовния Свят като Слънце (в № 83 до 88); че от това Слънце произлизат духовната топлина и духовната светлина (в № 89 до 92); че това Слънце не е Бог, а само е произлизащо от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Бога-Човек, както и топлината и светлината са произлизащи от това Слънце (в № 93 до 98); че Слънцето на духовния Свят се намира на средна височина и е толкова отдалечено от Ангелите, колкото и материалното Слънце от хората (в № 103 до 107); че в духовния Свят Изток е там, където Господ се явява като Слънце и останалите посоки се определят спрямо Него (в № 119 до 124, 125 до 128); че Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господа като към Слънце (в № 129 до 134, 135 до 139); че Господ е сътворил Вселената и всичко в нея посредством това Слънце, което е първото произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост (в № 151 до 156); че Слънцето на материалния Свят е чист огън и че материята като водеща началото си от него, също е мъртва и че Слънцето на материалния Свят е сътворено, за да бъде сътворението окончателно завършено (в № 154 до 162); че без тези две Слънца, едното живо, а другото мъртво, сътворението би било невъзможно (в № 163 до 166).

291. Освен гореизброеното и показано в част Втора, там казах и това, че Слънцето не е Господ, а че е само произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост. То е наречено произлизащо, защото е създадено от Божествената Любов и Божествената Мъдрост, които сами по себе си са субстанция и форма и Божественото вече произлиза чрез това Слънце. Но тъй като човешкият разсъдък е такъв, че никога не се успокоява, докато не види предмета (като следствие) от някаква причина и следователно докато не разбере по какъв начин съществува предметът, то и тук той ще поиска да узнае по какъв начин е създадено духовното Слънце, което не е Господ, а само произлизащо от Него..., ето защо тук ще кажа нещо и за това. Аз много разговарях с Ангелите по този въпрос и те ми казаха, че го разбират ясно в духовната си светлина, но трудно ще го представят на човека в неговата материална светлина, тъй като прекалено голяма е разликата между единия и другия Свят, а оттам и между единия и другия начин на мислене. Впрочем те казаха, че това може да бъде обяснено със сходството със сферата на чувствата и провокираните от тях мисли, която сфера съществува около всеки Ангел и чрез която останалите Ангели, по-близки или по-далечни, фиксират присъствието му; тази заобикаляща сфера не е самият Ангел, а само произлиза от всичко и от всяко нещо в неговото тяло, от което, подобно на река, субстанциите изтичат непрекъснато и изтичайки, го обкръжават. При това онези от тях, които се допират до тялото, и непрекъснато се движат (continue actuatae) благодарение на двата източника на живот в тялото - сърцето и белите дробове, въздействат върху околните атмосфери и така другите могат да усетят тяхното присъствие и по този начин не съществува друга сфера на чувствата и произтичащите от тях мисли, въпреки че се нарича нещо изтичащо и непрекъсващо, защото всички чувства всъщност са само състояния на формите на духосъществото в самото него. След това те ми казаха, че такава сфера съществува около всеки Ангел, защото я има и около Господа и тази сфера също произлиза от Него и именно тя е тяхното Слънце, или Слънцето на духовния Свят.

292. Често ми се даваше да разбера, че такава сфера съществува около всеки Ангел и дух и че подобна сфера съществува около мнозина от тях в тяхното общество, като ми беше показана в различните й видове в Небето и в Ада: в Небето е като леко пламъче или белезникаво облаче, докато в Ада е като мрачен огън или гъст и черен облак. Можех и да усещам тези сфери с различни миризми: аромат или смрад и от всичко това се уверих, че всеки, както в Небето, така и в Ада бива заобиколен от своя сфера, състояща се от субстанции, изтичащи и отлагащи се от неговото тяло.

293. Също така разбрах, че тази сфера се излива не само от Ангелите и от духовете, но и от всичко и от всяко нещо в духовния Свят, а именно: от дърветата и от плодовете им, от цветята и от техните цветове, от тревите и от техните класове, дори от земята и от всяко нещо в нея. От всичко това виждах, че както в живите, така и в мъртвите неща общото в тях е, че всяко от тях е заобиколено от това, което се намира вътре в него и че то непрекъснато излиза навън подобно на изпарение. От опитите на мнозина учени знаем, че подобно нещо съществува и в материалния Свят, като например това, че от човека непрекъснато излизат токове, както и от животните, дърветата, плодовете, растенията, цветята и дори от металите и от камъните. Всичко това идва в материалния Свят от духовния Свят, а той пък го заимства от Божествения.

294. Както това, от което се състои Слънцето на духовния Свят, произлиза от Господа, но не е Самият Господ, то също така и не е животът сам в себе си и дори е лишено от такъв живот; и също както това, което се излива от Ангела и от човека и е сферата около тях, но не е самият Ангел или самият човек, а само съществува от тях, бидейки също лишено от живот. Сферите образуват едно цяло с Ангела или с човека само поради това, че те са съгласувани с тях като взети от формите на тялото им, които са били форми на живота в тях. Именно в това е заключена тайната, че ангелите могат да виждат чрез духовните идеи мислите и да ги изразяват с думи, докато хората не могат това чрез материалното си мислене, тъй като една материална идея се състои от хиляда духовни идеи и нито една материална идея не може да бъде разрешена в никаква духовна идея, още по-малко в равен брой духовни идеи и причината за това е, че те се различават помежду си по степените за височина, за които разказах в част Трета.

295. Че разликата между мислите на хората и мислите на Ангелите е такава, разбрах от следния опит: Помолих ги да си помислят за нещо духовно и после да ми кажат това, което са намислили и когато се опитаха, се оказа, че не могат да го направят, а именно: не могат да изразят с думи мислите си. Същото се случи и с тяхното духовно общуване чрез разговор и чрез писане. В техният духовен разговор нямаше нито една дума, поне малко подобна на някоя дума от материален разговор; духовното им писане също нямаше нищо общо с материалното писане, освен съществуването на букви, всяка от които обаче съдържаше в себе си целия смисъл. Но най-удивително беше това, което ми разказаха, че в това духовно състояние, в което се намират, когато говорят и пишат им се струва, че мислят както мисли човекът в материалното си състояние, а всъщност тези състояния нямат нищо общо. Оттук се вижда, че материалното и духовното се различават по степените за височина и контактуват помежду си само чрез съответствията.

296. В Господа съществуват три неща, които са Самият Господ: Божественото на Любовта, Божественото на Мъдростта и Божественото на Служенето (Полезността-бел.прев.) и те се проявяват по следния начин: извън Слънцето на духовния Свят, Божественото на Любовта се проявява чрез Топлината, Божественото на Мъдростта се проявява чрез Светлината и Божественото на Служенето се проявява чрез Атмосферата, която представлява вместилище на всички. Че от Слънцето на духовния Свят произлизат Топлината и Светлината и че Топлината произлиза от Божествената Любов на Господа, а Светлината произлиза от Неговата Божествена Мъдрост, за това виж в № 92 до 99 до 102 и в № 146 до 150. Тук ще кажа само, че Третото, произлизащо от Слънцето, т.е. Атмосферата, представлява вместилище на Топлината и Светлината и че Атмосферата произлиза от онова Божествено у Господа, което наричаме Служене.

297. Всеки, на когото мислите са поне малко озарени, може да види, че Любовта има или се предполага, че има за цел Служенето, а тъй като Служенето е нещо, което е любимо, и тъй като то се създава чрез мъдрост, то следва, че Служенето е вместилището на Мъдростта и на Любовта. Че те трите са последователни по степените за височина и че последната степен представлява пълния Обем, Вместилище и Основа на предишните степени, това беше показано в № 209 до 216 и на други места по-горе. Оттук можем да видим, че те трите: Божественото на Любовта, Божественото на Мъдростта и Божественото на Служенето съществуват в Господа и по своето естество те са Самият Господ.

298. Че човекът, разглеждан по отношение на своето външно и на своето вътрешно (състояние-бел.прев.) представлява форма на всички полезности и че всички полезности в сътворената вселена съответстват на тези негови полезности, това ще бъде изцяло доказано в следващите абзаци, а тук само го споменавам, за да може да е ясно, че Бог като Човек е единствената форма на всички полезности, от която водят началото си всички полезности в сътворената Вселена и че по този начин сътворената Вселена, разглеждана по отношение на Служенето, е образ на Господа. Служене се нарича това, което съществува в определен ред от самото сътворение от Бога-Човек, т.е. от Господа, а не се нарича това, което произлиза от личното в човека, тъй като то е Ада и е противоположно на Реда.

299. По този начин, както те трите: Любовта, Мъдростта и Служенето съществуват в Господа и всъщност Господ е навсякъде, тъй като е Вездесъщ и както Господ, като Самия Себе си като Слънце не може да е присъщ на никой Ангел или човек, то Той проявява Себе Си чрез това, което може да бъде възприемано, а именно Се проявява относно Любовта чрез Топлината, относно Мъдростта чрез Светлината и относно Служенето чрез Атмосферата. Господ може да проявява Себе Си относно Служенето чрез Атмосферата, понеже Атмосферата е вместилище на Топлината и Светлината, както Служенето е вместилище на Любовта и Мъдростта, тъй като Светлината и Топлината, произлизащи от Божественото Слънце не могат да се разпространяват в нищото или в празното, а се разпространяват в нещо, което ги съдържа или, което е едно и също, в някакъв Субект и такова вместилище или Субект е именно Атмосферата, която съществува около Слънцето, поема го в себе си и го предава към Небето, където се намират Ангелите и оттам към Света, където се намират хората и по този начин осъществява навсякъде присъствието на Господа.

300. Че в духовния Свят, също както и в материалния, има Атмосфери, това показах в № 173 до 178 и в № 179 до 183, където казах, че Атмосферите в духовния Свят са духовни, а в материалния Свят - материални. Според това, откъде води началото си духовната Атмосфера, обкръжаваща най-близко духовното Слънце, можем да видим, че всяка нейна частица по своето естество е такава, каквото е Самото Слънце в своето естество. Ангелите като не изхождат от пространството обясняват това чрез своите духовни мисли, както и че единствената субстанция, от която съществува всичко, изгражда и Слънцето на духовния Свят. И както Божественото е извън пространството и е едно и също както в най-голямото, така и в най-малкото, то такова е и Слънцето като първо произлизащо от Бога-Човек и по-нататък го обясняват така: тази единствена субстанция, т.е. Слънцето, разпространявайки се чрез посредничеството на Атмосферите по степените за ширина, т.е. линейните и едновременно по степените за височина, т.е. дискретните, представлява цялото разнообразие, което съществува във всичко в сътворената Вселена. Обаче Ангелите предупредиха, че докато не се откажем от идеята за пространството, по никакъв начин няма да можем да разберем това, което казват и ако останем в тази идея, илюзиите непременно ще ни доведат до измамностите, които всъщност не бива да присъстват в разбирането ни за това, че Бог е Самото Битие, от което е всичко.

301. Освен това от Ангелското разбиране, което е неизхождащо от пространството, ясно личи, че в сътворената Вселена няма нищо живо, освен Единия Бог-Човек, т.е. Господа и че нищо не се движи, освен чрез Живота, получен от Него; и също че нищо не съществува иначе, освен чрез Слънцето, произлизащо от Него и че истината е, че ние живеем и се движим в Бога.

302. Атмосферите, които са три, както в единия Свят, така и другия, т.е. както в духовния, така и в материалния, в последното си (състояние-бел.прев.) завършват (desinunt) във всички субстанции и Материи, които съществуват в почвата. Че има три Атмосфери както в единия Свят, така и другия, т.е. както в духовния, така и в материалния, които се различават помежду си по степените за височина и които, разпространявайки се (progrediendo) надолу, намаляват по степените за ширина, това го казах в част Трета в № 173 до 176, а когато степените се смаляват, разпространявайки се към низшето, те непрекъснато стават все по-свити и бездействени и накрая, в последното си (състояние-бел.прев.) те вече са толкова свити и бездействени, че вече не са Атмосфери, а се превръщат в субстанции на покоя и в материалния Свят вече те са толкова неподвижни, каквито са в земята и се наричат материи. От произхода на тези субстанции и материи следва първо, че те също имат три степени; второ, че те контактуват помежду си чрез заобикалящите ги Атмосфери и трето, че те са приспособени да създават всички служения в техните форми.

303. Всеки може да допусне, че субстанциите или материите такива, каквито съществуват в почвите в земята, са създадени от Слънцето чрез неговите Атмосфери, само ако се замисли, че съществуват непрекъснати посредници (mediationes), започвайки от първия и свършвайки с последния и че нищо не може да бъде създадено от друго, освен от своя предшественик, докато накрая се стигне до от Първото, което е Слънцето в духовния Свят, като то е Бога-Човек, т.е. от Господа. По този начин, както Атмосферите представляват онова предишното, чрез което това Слънце проявява себе си в последното и както това предходното и в действието си, и в разпространението си непрекъснато намалява до най-последното, то вследствие на всичко, когато в последното дойде краят на тяхното действие и разпространение, те се превръщат в субстанции и материи такива, каквито са в земята, като от Атмосферите, от които са произлезли, те съхраняват в себе си стремежа и усилието да служат. Тези, които от сътворението на Вселената и всичко в нея, започвайки от Първото, не надживяват посредствеността, не могат да представят друго, освен различни хипотези, несвързани и необединени с породилата ги причина и ако с ума си проникнем в тяхната същност ще видим, че те приличат повече на купчина развалини, отколкото на нещо построено и завършено.

304. От това всеобщо начало съществува и всичко в сътворената Вселена и така във всяко нещо има преминаване от Първото към Последното, което пребивава в състояние на относителен покой, така че всяко нещо има в себе си едновременно окончателност и възможност за продължаване на своето съществуване. Същото е и в човешкото тяло -при мускулните влакна има преход от техните първи и най-фини форми към сухожилията или по-грубите форми; при влакната на кръвоносните съдове и на хрущялите и костите също има такъв преход. Той съществува и при състоянията на човека, които са: чувстване, мислене и нагласи, във всяко от които също има преход от първото, в което те пребивават в светлината и което преминава към последното, в което те пребивават в сянката, или, което е едно и също, преход от първото, в което те пребивават в топлината и което преминава към последното, в което топлината отсъства. И каквито са тези преходи, такива са и преходите на любовта и всичко в нея, както и преходите на мъдростта и всичко в нея, с една дума, такива са преходите във всичко в сътворената Вселена, съгласно казаното в № 222 до 229, а именно, че има два вида степени във всичко, както в най-голямото, така и в най-малкото сътворено нещо. И това е така, защото духовното Слънце е тази единствена субстанция, от която съществува всичко и това се вижда в духовното разбиране на Ангелите, за което виж тук в № 300.

305. В субстанциите и в материите, от които се състои земята (почвата), няма нищо Божествено само по себе си, като те само произлизат от Божественото само в себе си (in se). Според това как са създадени почвите, за което говорих по-горе, можем да видим, че в субстанциите и материите в тях няма нищо Божествено само по себе си и че те са лишени от всяко подобно Божествено, тъй като, както вече казах, те представляват край и граница на Атмосферите. Затова и топлината в тях завършва със студ, светлината - с мрак, а действието - с бездействие. Обаче всички те като продължение от субстанциите на духовния Свят са запазили в себе си нещо от Божественото, което е присъствало при създаването им, а именно онази сфера (N 291 до 298), която обкръжава Бога-Човек, т.е. Господа и от която чрез непрекъснатостта и линейността от Слънцето, чрез предшестващите Атмосфери са били създадени субстанциите и материите, от които се състоят почвите на земята.

306. Произходът на почвите от духовното Слънце посредством Атмосферите не може да се опише с други думи, произлизащи от материалното мислене, освен с тези, с които го описах по-горе; докато с думите от духовното мислене този процес би могъл да се опише по-пълно, тъй като последното е неизхождащо от пространството, вследствие на което неговите думи не могат да бъдат включени в нито един материален език. Духовното мислене, език и писменост са толкова различни от материалното мислене, език и писменост, че въобще нямат нищо общо и контактуват помежду си само по съответствията (в N 295), така че трябва да се задоволим и с това, че поне по този начин можем да получим материално обяснение за създаването на почвите.

307. Всички служения, които представляват крайната цел на творението, съществуват във форми, които те получават от субстанциите и материите, чрез които служенията съществуват в почвите. Всичко казано дотук, а именно: за Слънцето, за Атмосферите, за Почвите, представлява само средство за постигане на крайните цели (ad fines), като крайните цели на творението представляват това, което се създава от Господа посредством Слънцето през Атмосферите и от Почвите и тези цели се наричат Служения и в цялото свое пространство те са всички субекти от растителното Царство, всички субекти от животинското Царство и накрая Човешкият Род и произлизащото от него Ангелско Небе. Всичко това се наричат Служения, защото всички тези субекти представляват възприемлища на Божествената Любов и Божествената Мъдрост и всички те имат пред вид Бога Творец, от Когото съществуват и самите те обединяват Него и великото Му Дело и чрез това съединяване те съществуват от Него непрекъснато, точно както и са сътворени. Аз казвам, че те имат пред вид Бога Творец, от Когото съществуват и самите те обединяват Него и великото Му Дело, но тук говоря от илюзията и разбирам, че Сам Богът-Творец прави така, че сякаш те самите Го имат пред вид и се съединяват с Него, но по какъв начин става това, че научим по-нататък. По-горе казах някои неща за това, а именно: че Божествената Любов и Божествената Мъдрост не могат да съществуват иначе, освен в нещата, сътворени от тях (в № 47 до 51); че всички неща в сътворената Вселена всъщност са възприемлища на Божествената Любов и Божествената Мъдрост (в № 54 до 60) и че Служенията на всички сътворени неща се издигат по степените до човека, а през човека - до Бога Творец, от Когото съществуват (в № 65 до 68).

308. Няма човек, който да не види ясно, че Служенията (Полезностите-бел.прев.) представляват целите на сътворението, само ако помисли, че нищо друго не би могло да получи съществуването си от Бога-Творец и следователно нищо друго не би могло да бъде сътворено, освен Служенията. Няма човек, който да не вижда ясно и това, че за да могат те наистина да са полезни, е необходимо да служат на другите, но и че служенето за себе си също представлява служене и за другите, защото трябва първо да си полезен на себе си, за да можеш след това да си полезен и за другите. Който види това, може да види и другото, че служенето като такова не може да получи съществуването си от човека, а съществува от Бога-Творец, т.е. от Господа, тъй като всичко, което Той е създал, е полезно.

309. И като споменах за формите на служене, ще ги разгледам в следната последователност: 1. Почвите притежават стремеж към създаване на полезности във формите, т.е. на форми на Служене. 2. Във всички форми на полезност присъства някакъв образ и подобие на сътворението на Вселената. 3. Във всички форми на полезност присъства някакъв образ и подобие на човека. 4. Във всички форми на полезност присъства някакъв образ и подобие на Безкрайното и Вечното.

310. 1. Почвите се стремят към създаване на полезности във формите, т.е. форми на Служене. Че в почвите се съдържа такъв стремеж, е видно от начина на тяхното създаване, т.е. от това, че субстанциите и материите, от които се състоят почвите, представляват край и граница за атмосферите, които произлизат от духовното Слънце като Служения (в № 305 и 306), а тъй като субстанциите и материите, от които се състоят почвите имат такова начало и тъй като техни съставни части се държат свързани от натиска на заобикалящите ги атмосфери, то вследствие всичко това те притежават стремеж за непрекъснато създаване на полезни форми и тази склонност към създаване на полезни форми те я заимстват от своето начало, поради което те представляват последното в атмосферите и затова се съгласуват с тях. Но като казвам, че този стремеж и тази склонност са присъщи на почвите, имам пред вид, че те са присъщи на техните субстанции и материи, където и да се намират: в самата земя или в изпаренията (exhalatae) от нея в атмосферата. Знаем, че атмосферите са изпълнени с такива отлагания, а че такъв стремеж и че такава склонност са присъщи на субстанциите и материите в почвите е ясно и от това, че всякаквите семена се разтварят посредством топлината до най-вътрешното си (състояние-бел.прев.) и се пропиват с най-фини субстанции и те не може да не са произлезли от духовното начало, тъй като само по този начин те биха имали способността (potentia) да са полезни, вследствие на което съществува и тяхната производителност (prolificum), от която чрез съединяване с материите, произлизащи от материалното начало, те могат да създадат полезни форми и после да ги извадят на светло от себе си като от утроба, за да могат те да поникнат и да растат. По-нататък този стремеж непрестанно се разпространява от почвата през корена към последното в тях и от последното към първото, в което Служенето е било в самото си начало. По такъв начин Служенето преминава в различни форми и тези форми от служенето, което сякаш е тяхната душа при преминаването си от първото към последното и от последното към първото заимстват свойството, че всичко и всяко нещо в тях е полезно по някакъв начин. Казвам, че служенето е сякаш някаква душа, защото формата на служенето прилича на някакво тяло. Че в тях съществува още един стремеж, по-вътрешен, а именно стремежът към създаването на полезности през растителността за Животинското Царство, това следва също и от факта, че всички видове животни се хранят с растения. Също така в тях има още един стремеж - най-вътрешният - стремежът към създаване на полезности за Човешкия Род и това произтича от следното, а именно: 1. Че съществува такова последно състояние и в това последно всичко предходно се включва в съвкупност в определен ред, както показах по-горе на различни места. 2. Че във всичко съществуват степени от двата вида, както в най-големите, така и в най-малките неща, както показах по-горе в № 222 до 229 и че, следователно, тези степени се съдържат и в този стремеж. 3. Че всички полезности са създадени от Господа, от Последния, затова и в последното трябва да се съдържа стремежът към тях.

311. Обаче всички тези стремежи не са живи стремежи, тъй като всъщност са просто стремеж на последните сили на живота, в които животът, от който те съществуват, влага усилие чрез възможните средства да се връщат към началото. Атмосферите в последното се превръщат в такива сили и чрез тях субстанциите и материите в почвата се привеждат в определени форми и се задържат в тези форми както отвън, така и отвътре. Но тук не мога да доказвам по-подробно това, тъй като изложението ще стане много обширно.

312. Първото творение на тези почви, когато са били още нови и са пребивавали в своята простота, е било семето; и то представлява тяхното първо усилие.

313. 2. Във всички полезни форми присъства някакъв образ на сътворението. Полезните форми биват трояки: полезни форми в минералното Царство, полезни форми в растителното Царство и полезни форми в животинското Царство. Полезните форми в минералното Царство е невъзможно да се опишат, тъй като не са видими за очите. Първите форми в това Царство са субстанциите и материите, от които се състои почвата (земята) в най-малкия й мащаб; вторите форми са умножени от тях и съществуващи в безкрайно разнообразие; третите форми са остатъци от растения, превърнати в прах и части от умрели животни, както и части от непрестанни изпарения и отлагания на това, което се смесва със земята и представлява повърхностния й слой. Тези три степени на формите в минералното Царство по някакъв начин представят сътворението именно с това, че като се задействат от Слънцето през Атмосферите и през топлината и светлината в тях, те създават техните полезни форми, които са и целта на сътворението. Именно този образ на сътворението се състои в онези съкровени стремежи, за които казах по-горе в № 310.

314. Образът на сътворението в полезните форми в растителното Царство се представя в това, че те съдържат в себе си преход от първото към последното и от последното към първото. Първото в тях това са семената, а последното са стъблата, облечени в обвивки, чрез които както чрез последното в стъблата, те се стремят да създадат нови семена, които, както вече казах, представляват тяхното първо. Стъблата, облечени в обвивки, тук са аналог на земното кълбо, покрито с почвен слой, от който са сътворени и се образуват всички полезности. Известно е, че поникването започва чрез първите (libras), вторите (philyras) и третите (tunicas) обвивки, преминава през кората на корените, по стъблата и клоните, в семките на плодовете и от тях в новите семена. Образът на сътворението в полезните форми се проявява в преходите от първото към последното и от последното към първото, както и в това, че целта на всеки преход е създаването на плодове и семена, които са истинската полезност. От всичко това е видно, че сътворението на Вселената в своята постепенност се движи от своето Първо, което е Господа, обгърнат от Слънцето към своето Последно, което са почвите и от тях към служенето на своето Първо или на Господа и че целта на цялото сътворение е това служене.

315. Необходимо в да се знае, че топлината, светлината и атмосферите на материалния Свят не създават абсолютно нищо в този образ на сътворението, а този образ бива създаван само от топлината, светлината и атмосферите на Слънцето на духовния Свят и единствено те донасят със себе си този образ и го влагат в полезна Форма в растителното Царство. Топлината, светлината и атмосферите на материалния Свят само отключват семената, съдържат се в набъбването им като акт на покълване и ги обвиват в такива материи, от които те получават устойчивост. Всичко това те го правят не чрез силите на материалното Слънце, които сами по себе си са нищо, а чрез силите на духовното Слънце, посредством които непрекъснато им въздействат без най-малко самите те да участват в действието, което предизвикват и в това се състои връзката на това дело с образа на творението. Образът на сътворението сам по себе си е духовен само за своите прояви и своето служене в материалния Свят и поради своята устойчивост и непрекратяемост е длъжен да се овеществява, т.е. да се обединява и свързва с веществата (материите) на този Свят.

316. В полезните форми в животинското Царство съществува същият образ на сътворението, а именно: от семето, положено в утробата или в яйцето се създава тялото, което представлява последното на семето и което на подходяща възраст създава нови семена. Тази последователност е сходна с полезните форми в растителното Царство, в което семената също са зародиш, утробата е почвата, състоянието преди раждането е когато семето е в почвата, в която пуска корен, а състоянието след раждането до собствената му плодотворна сила е аналог на растежа на дървото до състоянието му на плододаване. От тази съпоставка е видно, че както има подобие на сътворението в растителните форми, така го има и в животинските именно поради прехода му от първото към последното и от последното към първото. Същият образ на сътворението съществува във всичко до всяка отделна част в човека, тъй като такова именно е преминаването на любовта чрез мъдрост към служене, а следователно и преминаването на волята чрез разум към действие и любветворителността чрез вяра към дела. Волята и разумът, любветворителността и вярата - това е първото, от което съществува всичко останало, а действията и делата са последното, от което чрез приятността на служенето се извършва връщане към първото или, както е казано по-горе, към волята и разума, към любветворителността и вярата. Че това връщане се осъществява чрез приятността от служенето, това е ясно от удовлетворението, което се усеща от тези действия и дела, които се отнасят до любовта във всеки, защото те винаги се свързват с първото в самата любов, от която произлизат всички действия и така в тях се извършва съединяване на първото с последното. Това удовлетворение от действията и делата представлява удовлетворението от Служенето. Също такъв преход от първото към последното се осъществява и в най-чистите органични форми на чувствата и мислите у човека. В неговия мозък тези форми приличат на звездни (stellares) и се наричат така (cineritiae); като от тях през мозъчнокостната (medullaris) субстанция преминават нервни влакна през шията по цялото тяло и там се разпространяват до последното, след което през кръвоносните съдове отново се връщат към първото. Такъв преход съществува и във всички чувства и мисли, представляващи промените и видоизмененията в състоянието на формите и субстанциите. Влакната, излизащи от тези форми и субстанции представляват аналогия на атмосферите, изтичащи от духовното Слънце и съдържащи в себе си топлина и светлина. Действията, произлизащи от тялото представляват аналогия на субектите, създадени от почвите чрез атмосферите, които като удовлетворение от служенето се връщат към началото, от което са произлезли. Но, че тези преходи са точно такива и че те съдържат в себе си образа на сътворението, това може много трудно да бъде обхванато с разума, тъй като хиляди и мириади сили, участващи в действието, изглеждат като единица, а единственото удовлетворение от служенето не е някаква идея на мисълта, а внася в нея само определени чувства без конкретно умозаключение. От всичко казано и показано по-горе по този въпрос можем да видим, че полезностите на всичко сътворено се увеличават към човека по степените за височина и чрез човека към Бога-Творец, от Когото е всичко (в N 65 до 68) и че целта на творението се осъществява в последното и се състои във връщането на всичко към Твореца, за да може по този начин да съществува съединението (в N 167 до 172). В следващата Част ще внеса повече яснота по този въпрос и там ще говоря за съответствието на волята и разума със сърцето и белите дробове.

317. 3. Че във всички полезни форми присъства образа на човека, е показано по-горе в N 61 до 64, а че всички служения, от първото до последното и от последното до първото имат отношение към всичко съществуващо в човека и му съответстват и по този начин човек в някакъв смисъл е самата Вселена и обратно: Вселената относно служенията в някакъв смисъл е самия човек, за това ще разкажа по-нататък.

318. 4. Във всички полезни форми съществува някакъв образ на Безкрайното и Вечното. Образът на Безкрайното и Вечното в тези форми се проявява в усилията и възможностите чрез тези усилия на полезните форми да запълнят със себе си пространството на земното кълбо, дори и пространствата на много други такива планети, и така до безкрайност. Тъй като от всяко семе пониква дърво, храст или цвете, заемащо известно пространство и всяко дърво, храст и цвете отново дават семена и то по няколко хиляди, които, бидейки посети и пораснали, на свой ред също заемат известно пространство. И ако от всяко семе винаги поникваше ново растение, то за няколко години те биха запълнили цялото земно кълбо и ако биха продължили да произвеждат семена, то биха запълнили множество планети и така до безкрайността и това е очевидно, само ако пресметнем какво ще се получи, ако умножим плодовете на едно семе първо по хиляда, после по още хиляда десетократно, двадесетократно и стократно. Образът на Вечността е подобен на образа на Безкрайността в семената и се съдържа в това, че те се размножават всяка година и това никога не спира и не е спирало от самото сътворение на Света и няма да престане вечно. Тези две свойства служат като явно доказателство и верен признак за това, че всичко във Вселената е сътворено от Безкрайния и Вечен Бог. Освен тези двата образа на Безкрайното и Вечното, същият образ на Безкрайното и Вечното се проявява още и в разнообразието, според което никога не се случва нито една субстанция и нито едно състояние на нито един предмет от цялата сътворена Вселена да е тъждествено на подобните нему. И нищо нито в атмосферите, нито в почвите, нито в някои други форми, произлизащи от тях, т.е. абсолютно нищо, което запълва Вселената, не би могло да бъде напълно еднакво с друго. Очевидността на тази истина е особено забележима в разнообразието на човешките лица, такива че да няма дори в цялата Вселена и да не може да има и в цялата Вечност нито едно от тях, което да е абсолютно еднакво с друго, като от това разнообразие можем да направим същото заключение освен за лицата, и за духа, който сам по себе си представлява лице.

319. Всичко в сътворената Вселена, разглеждано по своите полезности, представлява образ на човека и това доказва, че Бог е Човек. Древните са наричали човекът Микрокосмос вследствие на това, че Той представлява Макрокосмос, т.е. Вселената в целия й обем. Но днес не можем да разберем защо Древните са дали това наименование, тъй като в човека не може да се види нищо от Вселената или от Макрокосмоса, освен това, че що се отнася до тялото му той се храни и живее от нейното животинско Царство и от нейното растително Царство и още че той поддържа жизнеността си от нейната топлина и вижда чрез нейната светлина, а чрез нейната атмосфера има слух и дишане; но всичко това все още не прави човекът Микрокосмос в този смисъл, в който Вселената и всичко в нея представлява Макрокосмос. Тези, които са нарекли човека Микрокосмос или малка Вселена, а именно Древните, са взели тази истина от познаването на съответствията, в която са пребивавали най-древните хора и от контактите си с Ангелите на Небето, тъй като Ангелите на Небето от всичко, което виждат наоколо знаят, че всичко във Вселената, разглеждано през служенията, представлява образ на човека.

320. Но че човекът наистина е Микрокосмос или малка Вселена, вследствие на това, че сътворената Вселена по отношение на служенията е образ на Човека, тази идея не може да влезе в ничия мисъл и оттам и в ничие знание (тук на земята) и в ничие схващане за Вселената, разглеждана от духовния Свят, поради което и не може да бъде потвърдена от никого, освен от някой Ангел, който живее в духовния Свят или поне от някого, на когото е дадено да бъде в онзи Свят и да види какво е там; а тъй като на мен това ми беше дадено, то въз основа на видяното от мен, аз имам възможността да ви разкрия тази тайна.

321. Трябва да знаете, че духовният Свят, според външната илюзия за него, много прилича на материалния Свят: там, също както в материалния Свят, пред погледа се простира земя с планини, хълмове, долини, равнини, поля, езера, реки, извори, т.е. всички творения на минералното Царство, като там също има и градини, гори и в тях дървета и храсти от всякакъв вид с техните плодове и семена, също растения, цветя, треви и всякаква друга зеленина, т.е. всички творения на растителното Царство и накрая всякакви животни, птици и риби, т.е. всички творения на животинското Царство, като там човекът е Ангел и Дух. Тук споменавам предварително тези неща, за да ви покажа, че Вселената в онзи Свят е съвсем подобна на Вселената в материалния Свят, с тази само разлика, че всичко, което се намира в нея там не е толкова неподвижно и устойчиво, както в материалния Свят, тъй като там няма нищо материално, а всичко е духовно.

322. Че Вселената в онзи Свят представлява образ на човека, можем да видим ясно от това, че всички творения, изброени в № 321 са живи и съществуват около Ангелите и около Ангелските общества, сякаш са произлезли и сътворени от тях, като всички те пребивават редом с тях и не се отделят от тях. Че всички неща в онзи Свят изглеждат сякаш са сътворени от Ангелите това се вижда тогава, когато Ангелът се отдалечава или когато Ангелското общество се премести на друго място, защото тогава и нещата около тях престават да бъдат видими на старото място и когато на това място дойдат други Ангели, то всичко наоколо вече изглежда съвсем различно, градините вече не са със същите дървета, а дърветата - със същите плодове, цветята в лехите вече не са същите, по нивите растат други треви и зеленина, различни са и животните и птиците. Всички тези неща съществуват и се променят по този начин, защото на това място всички те се виждат благодарение на чувствата и предизвиканите от тях мисли на Ангелите, тъй като всички те представляват съответствия и като такива, представляват едно цяло с това, на което съответстват, като са негов представителен образ. Този образ се появява в тях не когато се разглежда само според формата си, а само когато се разглеждат според полезността си. На мен ми беше дадено да видя, че когато Ангелите отместят погледа си от Господа и погледнат всички неща около себе си и ги гледат според съответните им полезности, то те виждат в тях и познават в тях самите себе си.

323. А тъй като всичко, намиращо се около Ангелите и съществуващо по този начин в съответствие с техните чувства и мисли сякаш представлява Вселената, понеже има и почви, и растения, и животни и тъй като всичко това е представителен образ на Ангелите, то вече е ясно защо Древните са наричали човека Микрокосмос.

324. Това многократно е потвърдено в Книгата за Небесните тайни и в Книгата Небе и Ад и на много места тук, където говорих за съответствията. Там показах, че няма такова нещо в сътворената Вселена, което да няма съответствие с нещо в човека, не само с неговите чувства и мисли, но също и с органите и вътрешностите в тялото му, но не като субстанции, а като полезности. Затова в Словото, където се говори за Църквата и за човека в нея, толкова често се споменават дървета, а именно: маслина, лоза, кедър, а също и градини и гори, както и животните по земята, птиците (volatilia) в Небето и рибите в морето; и всичко това се споменава като съответствие на духовното състояние на човека, представляващо едно цяло с него според съответствията, както казах по-горе. Ето защо когато човек чете Словото, Ангелите получават знания не за предметите, а за Църквата или за човека в Църквата по отношение на техните състояния.

325.Тъй като всичко във Вселената представлява образ на човека, то Адам по отношение на своята мъдрост и разбиране се описва като градините на Едем техните дървета от всякакъв вид, реки със скъпоценни камъни и злато, и животни и той им дава имена, като под това се подразбира именно че те са били в него и затова той се нарича човек. Почти същото се казва и за Ашур в Езекиил, глава 31, стих 3 до 9, с което се обозначава Църквата по отношение на разбирането; както и за Тир в Езекиил в глава 28, стих 12, 23, където се обозначава Църквата по отношение на познаването за доброто и истинното.

326. От всичко това можем да видим, че всичко във Вселената, разглеждано според полезността му, представлява образ на човека, което показва, че Бог е Човек, тъй като всичко, изброено по-горе, съществува около човека-Ангел, но не от Ангела, а от Господа чрез Ангела, защото то съществува благодарение на влиянието на Божествената Любов и Божествената Мъдрост върху Ангела като възприемник за тях и по този начин всичко се възпроизвежда пред очите му, подобно на сътворението на Вселената. Заради това Ангелите знаят, че Бог е Човек и че сътворената Вселена, разглеждана по отношение на нейната полезност, представлява Негов образ.

327. Всички неща, сътворени от Господа, представляват полезности и са такива в такъв ред, в такава степен и в това отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека спрямо Господа, от Когото съществуват. По-горе в № 308 казах, че от Бога-Творец не може да съществува нищо друго, освен полезности (служения); в № 65 до 68 - че полезността на всички сътворени неща се увеличава по степени от последното (нещо-бел.прев.) към човека и през човека към Бога-Творец, от Когото произлизат; в № 167 до 172 - че целта на сътворението се осъществява в последното (нещо-бел.прев.) и се състои в това, че всичко трябва да се върне към Бога-Творец и по такъв начин да се осъществява съединяването им; в № 307 - че служенето е полезно дотолкова, колкото е предвидено от Твореца; в № 47 до 51 - че Божественото не може да бъде и да съществува в други неща, сътворени от Него; в № 38 - че всички неща във Вселената всъщност са възприемници според тяхното служене и според степента, в която служат; в № 39 - че Вселената, разглеждана според полезността, е образ Божий. По-горе казах и много други неща, от които също е видна истината, че всичко, сътворено от Господа, представлява полезност и именно в такъв ред, в такава степен и в това отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека спрямо Господа, от Когото произлиза. Сега остава да разкажа за особеностите на служенето.

328. Под човека, за когото се отнасят полезностите трябва да разбираме не само човека, но и всяко общество - голямо или малко, а именно: Република, Царство и Държава, както и най-голямото Общество, т.е. Човечеството, тъй като всички те представляват човек. Също така и в Небесата цялото ангелско Небе пред Господа е като един Човек, както и всяко Общество на Небето, а затова и всеки Ангел представлява Човек. Че това е така се вижда в Книгата Небе и Ад в № 68 до 108, от което става ясно какво трябва да подразбираме оттук нататък под Човека.

329. От целта на сътворението на Вселената можем да видим какво представлява Служенето. Целта на сътворението на Вселената се състои в това да може да съществува ангелското Небе и тъй като целта е ангелското Небе, то Целта също е и Човека, както и Човешкия Род, понеже от него произлиза ангелското Небе. Оттук следва, че всички сътворени неща са средните цели и че те представляват сами по себе си полезности и именно в такъв ред, в такава степен и в това отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека спрямо Господа.

330. Понеже целта на сътворението е ангелското Небе, а следователно и Човешкия Род, то всички останали сътворени неща представляват средни цели, които, като свързани с човека, са три вида: неговото Тяло, неговото Разсъдливо (Разумно състояние-бел.прев.) и неговото Духовно (състояние-бел.прев.), което го съединява с Господа. Оттук следва, че Човекът не може да се съедини с Господа, ако не е духовен, а не може да бъде духовен, ако не е разумен и не може да бъде разумен, ако не е здраво тялото му. Това има аналогия с една Къща: Тялото на човека е аналог на основите, Разумното му състояние е аналог на самата постройка на къщата, Духовното състояние е аналог на това, което се намира в къщата, а съединяването с Господа е аналог на обитателите на дома. Оттук е видно в какъв ред, в каква степен и в какво отношение полезностите като средни цели в сътворението са свързани с човека и че именно те служат на човека да поддържа тялото си, да усъвършенства разума си и да възприема духовното от Господа.

331. Полезностите за поддържане на Тялото представляват Храна, Дрехи, Жилище, Почивка и Удоволствия, както и Защита и Съхраняване на състоянието му (самосъхранение-бел.прев.). Полезностите, сътворени за храна на тялото му са всички субекти, принадлежащи на растителното Царство, годни за ядене и за пиене, а именно: плодове, зърнени храни, семена, зеленчуци и билки; също така всичко, годно за храна от животинското Царство, а именно: бикове, крави, телета, елени, овце, кози, агнета и млякото от тях; както и птици и риби от всякакъв вид. Полезностите, сътворени за дрехи са от тези две царства, както и за жилище, за почивка и за удоволствие, за защита и съхраняване на състоянието, които няма нужда да изброявам тук, защото те са ви известни. Има и много неща, които не представляват полезност за човека, но се употребяват и дори се насърчава използването им. Съществуват и злоупотреби със служенето, но злоупотребите също не унищожават използването им, подобно на това как олицетворяването на истината не унищожава самата нея освен в този, който я олицетворява.
 



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:11 AM

Част Четвърта (продължение)

 

332. Полезностите за усъвършенстване на Разумното в човека включват всичко, което научава от нещата, за които говорим тук и което се нарича наука или познание и още включват предметите на изучаване, отнасящи се към всичко Материално, Икономическо, Гражданско и Нравствено и на което се научава всеки или от родителите и наставниците, или от книгите, или от общуването с другите, или чрез собствените си размишления. Разумното дотолкова усъвършенства човека, доколкото то представлява висшата степен на служене и дотолкова то присъства в човека, доколкото той го прилага в живота си. Тук не бих могъл да изброявам тези полезности, защото са прекалено многобройни и защото имат най-разнообразно отношение към общото благо.

333. Полезностите за възприемане на Духовното от Господа включват всичко, което се отнася към Религията и чрез нея към Богопоклонението и по този начин към всичко, което води човека до признаване и познаване на Бога и до признаване и познаване на доброто и истинното, а следователно и на вечния живот. Всичко това се научава от родителите и наставниците, от проповедите и от книгите, особено чрез изучаване на живота, съответстващ на наученото, а в Християнския Свят чрез изучаването и проповядването на Словото и чрез него на Господа. Тези полезности могат да бъдат описани и чрез предметите, които служат и са полезни за тялото, а именно: чрез неговата храна, дрехи, жилище, почивка и удоволствие, защита и съхранение на състоянието си, само че приложени към душата, а именно: храната - към доброто на любовта; дрехите -към истините на мъдростта; жилището - към Небето; почивката и удоволствията - към блаженствата на живота и към небесната радост; защитата - към защитаването от нападките на злото и самосъхранението - към вечния живот. Всичко това също се дарява от Господа, съобразно с това доколко човек признава, че по този начин всичко необходимо за тялото произлиза от Господа и че той е само като слуга и управител, поставен да се грижи за имуществото на своя Господар.

334. Че всичко това е дадено на човека да го използва и представлява дарените деяния, е очевидно от състоянието на Ангелите в Небето, които също имат Тяло, Разумност и Духовност, както и хората на земята, а именно: те се хранят даром, защото ежедневно храната им се дава; даром се обличат, защото дрехите също им се дават; даром живеят, защото къщите също им се дават и по този начин те не се грижат за всичко изброено, а според това доколко са разсъдливи и духовни те получават удоволствия, защита и съхраняване на състоянието си. Тук разликата е само в това, че Ангелите виждат, че всичко това е от Господа, тъй като всичко това се създава в тях съобразно състоянието на тяхната любов и мъдрост, както показах по-горе в № 322, докато хората не го виждат, тъй като всичко това ежегодно им се дава (в определена последователност) и присъства у тях не съобразно тяхната любов и мъдрост, а съобразно това как те се погрижат да го имат.

335. Тук като говоря за служенето, употребявам думата служене, защото тя има отношение към Господа чрез човека и затова не може да се каже, че служенето съществува от човека за Господа, тъй като тя съществува от Господа за човека, понеже всички полезности пребивават в Господа като безкрайно единение и никоя от тях не присъства в човека от друго място, освен от Господа, тъй като човекът не може да направи нищо добро от само себе си, а го прави само от Господа и това добро е именно това, което наричаме служене. Естеството на духовната любов е да правиш на другите добро не заради себе си, а заради тях самите, като същото е и Естеството на Божествената Любов, но в безкрайно по-голяма степен. Това естество на Любовта е подобно на любовта на родителите към децата, тъй като родителите правят добро на децата си от любов, но не заради себе си, а заради тях самите и пример за това е майчината любов. И въпреки че обикновено хората си мислят, че Господ като изискващ обожание, преклонение и прославяне, обича обожанието, преклонението и славата заради Самия Себе Си, но в действителност Той ги обича заради Самия човек, тъй като само когато човекът е в тези три състояния Божественото може да му влияе и човекът може да го възприема, тъй като само по този начин той се отдалечава от своето собствено (състояние-бел.прев.), което препятства Божието влияние и възприятие, тъй като от собственото (състояние-бел.прев.), представляващо любовта към самия себе си сърцето му загрубява и се затваря, а това собственото се отдалечава от човека единствено чрез признаването на това, че човек от себе си не може да прави нищо друго, освен зло, а от Господа не може да прави нищо друго, освен добро и чрез това признаване сърцето му се смегчава и умилява, вследствие на което се появява богопочитане (adoratio) и преклонение (cultus). Така Господ служи на Себе Си чрез човека и това служене на Самия Себе си се състои в това, че чрез любовта да може да благотвори, а тъй като именно в това се състои Неговата любов, то възприемането на тези благотворения от човека представлява единствената приятност (удовлетворение-бел.прев.) от Неговата Любов. Затова никога не бива да мислим, че Господ пребивава само в тези, които му оказват богопочитание, защото той пребивава единствено в тези, които изпълняват заповедите Му и по този начин Му служат; и единствено във вторите, а не в първите, за което виж по-горе в № 47, 48 и 49.

336. Злите служения не са били сътворени от Господа, а са се появили заедно с Ада. Всичко добро, съществуващо на дело, се нарича Служене, както и всичко зло, съществуващо на дело, също се нарича служене, но първото е добро служене, а второто е зло служене. А тъй като всичко добро произлиза от Господа, а всичкото зло произлиза от Ада, то следва, че само доброто служене е сътворено от Господа, а злото служене произлиза от Ада. Под полезностите, за които се говори в тази Част, подразбирам всичко, което се проявява на земята, а именно: всички видове растения и животни и всичко в тях, като всичко, което е полезно за човека, произлиза от Господа, а всичко, което вреди на човека, произлиза от Ада. Под полезностите, произлизащи от Господа, подразбирам също и всичко, с което се усъвършенства Разумното в човека, вследствие на което човекът възприема Духовното от Господа, а под злите полезности подразбирам всичко, което разрушава Разумното в човека, вследствие на което човекът не е в състояние да стане Духовен. Причината, поради която и всичко вредно за човека се нарича полезност е тази, че злите полезности съществуват както да се върши зло (ad malefacundum), така и да се пресича злото (ad malignitates absorbendus), т.е. човек да се избави от него. Затова и думата полезност (служене) се употребява в двояк смисъл, подобно на думата Любов, като любов се нарича както добрата любов, така и злата любов, като всяко служене, което се предизвиква от нея се нарича любов.

337. Че добрите служения съществуват от Господа, а злите - от Ада, ще докажа в следната последователност: 1. Какво се подразбира под зли служения на земята. 2. Всички зли служения съществуват в Ада, а всички добри служения съществуват в Небето. 3. Духовният Свят непрекъснато оказва влияние върху материалния Свят. 4. Влиянието на Ада създава всички зли служения в местата, където се намира нещо, което им съответства. 5. Последното Духовно, отделено от своето висше, създава тези служения. 6. Има две форми, в които то ги създава чрез влияние: растителната форма и животинската форма. 7. Тези две форми придобиват способността да се размножават, както и придобиват средствата за размножаване.

338.1. Какво се подразбира под злите служения на земята. Под злите служения се подразбира всичко вредно в двете Царства, както в животинското, така и в растителното, също и всичко вредно в минералното Царство. Не е нужно да изброявам тук всичко вредно, тъй като това би означавало да изброявам само имена. Такъв списък с имена без да се посочва каква точно е вредата им е далеч от задачата на настоящата Книга, но за пълнота ще назова само някои от тях: в животинското Царство: Отровни Змии, Скорпиони, Крокодили, Дракони, Бухали, Ястреби, Мишки, Скакалци, Жаби, Паяци, както и Мухи, Хлебарки, Въшки, Молци, с една дума - всичко, което опустошава листата, плодовете, семената, храната и водата и нанася вреда на домашните животни и на хората; в растителното Царство: всички вредни и отровни треви, плодове, кореноплодни и храсти; в минералното Царство такива са отровните почви. От това кратко описание е видно какво се подразбира под злите служения на земята. С една дума злите служения представляват всичко, което е противоположно на добрите служения, за които говорих по-горе.

339. 2. Всичко, което включват злите служения, съществува в Ада, а всичко, което включва добрите служения, съществува в Небето. Преди да изложа подробно, че всички зли служения, съществуващи на земята, съществуват не от Господа, а от Ада, трябва да кажа нещо за Небето и Ада, защото без да ги познавате, лесно можете да припишете и добрите, и злите служения на Господа и можете да си помислите, че всички те съществуват от самото сътворение или можете да ги припишете на Материята, а създаването им да припишете на Слънцето, а от такива заблуди човек не може да излезе по друг начин, освен като разбере, че няма нещо от материалния Свят, което да не е заимствало причината за съществуването си, а от там и самото съществуване от духовния Свят и че доброто произлиза от Господа, а злото - от дявола, т.е. от Ада, като под духовния Свят подразбирам както Небето, така и Ада. Небето включва всички добри служения, за които говорих тук в № 338, където ги изброявах и към които принадлежат всички видове диви животни, а именно: змии, скорпиони, дракони, крокодили, тигри, вълци, лисици, глигани, ястреби, сови, бухали, прилепи, мишки и плъхове, жаби, скакалци, паяци и всички видове вредни насекоми, както и всичко отровно както в растенията, така и в почвата; с една дума всичко вредно и смъртоносно за хората. Всичко това се намира в Ада и е точно толкова реално, колкото е на земята и под земята. Казах, че всички изброени неща се намират както на земята, така и в Ада, но в Ада те съществуват по друг начин, а именно: там те представляват точни съответствия на пороците, които, излъчени от адските зли любови, се проявяват в такива форми пред другите. Вследствие на съществуването на тези неща, Адът е изпълнен с техните зловония, а именно: от трупове, от изпражнения и от гниене, които се услаждат на дяволските духове, както и животните, излъчващи зловоние. Оттук можем да видим, че всички такива неща в материалния Свят са произлезли не от Господа, както и че не са създадени в началото, както и че не са създадени от материята чрез нейното Слънце, а че всички те произлизат от Ада; а че всички те не са създадени от материята чрез нейното Слънце е ясно и от това, че духовното влияе върху материалното, а не обратното; а че те произлизат не от Господа е очевидно от факта, че Адът не произлиза от Господа, а следователно, не от Него произлиза и всичко, което се намира там и което съответства на злото в него.

340. 3. Духовният Свят непрекъснато влияе върху материалния Свят. Който не знае, че съществува духовен Свят и че той се различава от материалния както предишното от следващото или както причината от следствието, той няма да разбере това влияние. Така всички, които са писали за произхода на растенията и животните, не са можели да не припишат създаването им на материята, а ако припишеха създаването им на Бога, то е поради мисълта, че в началото Бог е вложил в материята сила за създаването на всичко това. Затова и не са знаели, че в материята не е вложена никаква сила, тъй като тя сама по себе си е мъртва и способства за създаването на тези неща дотолкова, доколкото четката помага на художника като оръдие на неговия труд и се движи дотолкова, доколкото се привежда в действие отвън. Тук истината е, че има духовно начало, произлизащо от Слънцето, в което пребивава Господа и простиращо се до последното в материята, където създава формите на растенията и на животните и представлява всичко чудесно, съществуващо в тези двете форми, като ги изпълва с материите от земята, за да могат тези форми да са устойчиви и постоянни. Но както е известно днес, че има духовен Свят и че има духовно, съществуващо от Слънцето, в което пребивава Господ и което произлиза от Господа и че то привежда в действие материята, точно както живото въздейства върху мъртвото и че в духовния Свят има всичко, което го има и в материалния. От всичко това следва, че растенията и животните са възприели своето съществуване не от друго място, а от Господа чрез духовния Свят и че непрекъснато съществуват чрез Него и че по такъв начин Той постоянно разпростира Своето влияние върху материалния Свят. По-нататък ще потвърдя с примери, че това действително е така. А всичко вредно на земята произлиза под влияние на Ада и това става по същия закон, по който злите влияния от Ада се разпростират върху хората, като за този закон се говори в Ангелската Мъдрост за Божественото Провидение.

341. 4. Под влияние на Ада се създават всички зли служения в местата, където се намира поне нещо, което им съответства. На злите служения като злите треви и злите животни съответстват всички трупове, гнилочи, изпражнения, кал, разложения и урина, затова в местата, където се намира нещо такова, растат тревите и дребните животни, които изброих по-горе, като в горещия климат се раждат в голямо количество змии, базилиски, крокодили, скорпиони, мишки и т.н. Всеки знае, че блатата, застоялата вода, калищата и гнилата земя са изпълнени с такива твари и че в такива места вредните насекоми, подобно облаци, се издигат в Атмосферата, както и вредните червеи, подобно на войска, опустошават земята и изяждат тревите до корен. Веднъж самият аз забелязах в градината си как прахта на площ един аршин се превърна в миниатюрни летящи насекоми и когато замахнах срещу тях с пръчка, те се издигнаха като облак. Че всякаквите трупове и гнилости съответстват на тази вредни и безполезни насекоми и че те са еднородни помежду си, това го виждаме на практика, но още по-ясно ни става ако знаем, че в Ада, където също има такива насекоми, се намират и същите гнили и смрадливи неща дотолкова, че и Адовете се именуват по тях, а именно: трупни, кални, уринови и т.н. и всички те са затворени, за да не излиза от тях това зловоние, защото то е такова, че когато ги отварят за малко, колкото да вкарат там нови дяволи, зловонията предизвикват гадене, тежест в главата и дори припадъци, тъй като освен че е силна, смрадта им е и отровна и прахта там е същата и затова се нарича проклета (damnatus), от което е видно, че навсякъде, където има такова зловоние, съществуват и такива вредни твари, тъй като те са съответни помежду си.

342. Но сега възниква въпросът: дали тези вредни твари в описаните места се раждат от яйца, донесени тук по въздуха, или от дъжда, или от прииждащите води, или водят началото си от самата влага и зловоние? Предположението, че такива вредни животни и насекоми като изброените по-горе, се размножават от яйца, донесени в тези места по някакъв начин, не се потвърждава на практика. Т ака например има червеи, които се излюпват в най-дребната семчица, или в ореха, или в дърветата, в камъните и дори в листата, от най-дребните насекоми има върху тревите и в тревите и съответстват на тези треви; множеството мушички, които се появяват през лятото в къщите, по полето и в гората, не предполагат никаква яйцеобразна материя, от която биха могли да се зародят. Такива са и тези, които изпояждат поляните и цветарниците и в някои горещи места изпълват и заразяват въздуха, като не споменавам за онези, които невидими летят и плават във вонящите води, в прокисналото вино и в заразения въздух. Всички тези примери водят повече към това, че самите миризми и изпарения от тревите, от земята и от застоялата вода създава такива твари, които след като са създадени по този начин, продължават да се размножават с яйца, или да са живородени, тъй като всяко живо същество наред с всички свои вътрешности, получава също и детеродни органи и възможност за размножаване, за което виж по-долу в № 347. Към всички тези примери се добавя и неизвестното досега опитно доказателство, че всичко това съществува също и в Адовете.

343. Че гореописаните Адове не само имат контакт, но и са свързани със съответните неща на земята, това е така, защото Адовете не са отделени от хората, а се намират около тях или по-точно казано точно в тези хора, които са зли и така адовете са в пряк контакт със земята, понеже човекът по отношение на своите чувства и пороци и породените от тях мисли, а оттам и действия, които представляват всъщност или добри, или зли служения, се намира или сред Ангелите в Небето, или сред дяволите в Ада, а тъй като всичко, което го има на земята, го има и в Небесата и в Адовете, то и следва, всичко изброено се заражда чрез влияние оттам, когато температурата стане подходяща и се намира в съответствие с предразположенията и пороците като представлява тяхно съответствие. Затова и когато предразположенията и пороците, които сами по себе си са духовни, срещнат на земята еднородни или съответни такива, то духовното влиза в тях и им дава душа, а материалното, което също присъства на земята, им дава тяло, понеже всяко духовно се стреми да се облече в тяло. Адовете се намират около човека и затова и имат допир със земята, защото духовният Свят не се намира в пространството, а там, където съществува предразположение, което му съответства.

344. Веднъж слушах как двама президенти на някакво Английско Общество Г.Слоан и Г.Фок разговаряха помежду си в духовния Свят за съществуването на семената и на яйцата и за създаването от тях на различни растения и животни на земята, при което първият приписваше създаването им на материята и твърдеше, че от самото сътворение в тях е вложена способността и силата да създават растения или животни с посредничеството на Слънчевата топлина, а вторият твърдеше, че тази сила постоянно се дава на материята от Бога-Творец. За да решат този спор, на Г. Слоан му беше показана една прекрасна птичка и му беше казано да я разгледа и да открие в нея някаква разлика със същата птичка на земята. Той я взе в ръце, разгледа я и каза, че тя по нищо не се различава от птиците на земята. При това той разбра, че тази птичка беше не нещо друго, а чувството на един Ангел, представено извън него като птица и че тя ще изчезне и ще се унищожи заедно с това чувство, което и стана. От този пример Г. Слоан се убеди, че материята с нищо не участва спри създаването на растенията и животните, а ги създава това, което влияе от духовния Свят върху материалния Свят и каза, че ако ли тази птица до най-малките й части се изпълни със съответната материя от земята и по такъв начин придобие устойчивост, то тя би могла да съществува също толкова дълго, колкото и всички птици на земята и че следователно същото важи и за тези твари, които произлизат от Ада. При това той каза, че ако предварително е знаел това, което научи сега за духовния Свят, то нямаше да приписва на материята нищо, освен това, че тя служи на духовното, произлизащо от Бога и че тя само придава устойчивост на това, което й влияе.

245. 5. Последното духовно, отделено от своето висше, създава тези служения. В част Трета казах, че духовното се разпространява от своето Слънце чак до последното в материята и това разпространение се извършва по трите степени: Небесна, Духовна и Материална. Също и в човека от самото сътворение, а затова и от самото му раждане, съществуват трите степени и се отварят в него според това как живее. Това става по този начин, че с отварянето на Небесната степен, която е висшата и най-вътрешната в човека, той става Небесен, с отварянето на Духовната, или средната степен, човекът става Духовен, а с отварянето на материалната степен или нисшата и най-външната степен, човекът става Материален. Ако човекът е само материален, той обича единствено това, което принадлежи на тялото и на Света, и в степента, в която обича тях, в същата степен той не обича нито небесното, нито духовното и не се обръща към Бога и в същата степен той става зъл. Оттук е видно, че последното духовно, което се нарича духовно-материално, може да се отдели от своето висше и действително се отделя в хората, от които съществува Ада, но то не може да се отделя от своето висше и да се обръща към Ада нито в самото себе си, нито в животните, нито в почвите, а може да се отделя и обръща по този начин само в хората. От това следва, че само последното духовно, отделено от своето висше, каквото е в тези, които са в Ада, създава на земята гореизброените зли служения. Че всяко вредно нещо на земята заимства началото си от човека и оттам от Ада, това може да бъде потвърдено от ситуацията в Ханаанската земя, за която се разказва в Словото, че когато синовете на Израиля са живеели по заповедите, то земята им е давала плод и стадата им са се множали, а когато започнали да живеят против заповедите, то земята станала безплодна и както се казва, прокълната и вместо житни растения раждала тръни, стадата се изродили и на тяхно място се появили зверове. Същото се е случило със скакалците, жабите и въшките в Египет.

346. 6. Последното духовно създава злите служения чрез влиянието в две форми: растителна форма и животинска форма. От двете Царства в Природата е известно, че само две всеобщи форми се създават от земята и се наричат животинско Царство и растително Царство и че всички субекти в двете царства имат много общо помежду си. Например: в животинското Царство всички субекти имат сетивни органи и органи за движение, крайници и вътрешности, които се задействат от мозъка, сърцето и белите дробове. В растителното Царство също всички субекти пускат в земята корени, образуват ствол, клони, листа, цветове, плодове и семена. И двете Царства, както животинското, така и растителното, относно създаването на формите, заимстват началото си от влиянието и въздействието на духовното Слънце на Небето, в което пребивава Господ, и по никакъв начин от влиянието и въздействието на материята и от нейното Слънце, освен устойчивостта, както казах по-горе. Всички животни, и малките, и големите, заимстват началото си от духовното, наречено в последната си степен материално и единствено човекът има от всички степени, които са три и които се наричат Небесна, Духовна и Материална. А всяка степен за височина, т.е. дискретна, започвайки от съвършеното в себе си, намалява до несъвършеното в себе си и както светлината намалява до тъмнина по линейност, същото става и при животните. В тях също има съвършени, по-малко съвършени и несъвършени. Съвършените животни са: Слонове, Камили, Коне, Мулета, Бикове, Овце, Кози и други, представляващи едър и дребен добитък, по-малко съвършените са птиците, а несъвършените са рибите и черепокожните, които като намиращи се на нисшата степен, се намират сякаш на сянка, а първите са сякаш на светло. Но и висшите животни като живеещи от последната степен на духовното, която се нарича материална, могат да се обръщат единствено към земята и към субектите на нея за хранене и към себеподобните си за размножаване, като душата у всички тези твари представлява само материални чувства и възбуждане на сетивата. Субектите на растителното Царство са също съвършени, по-малко съвършени и несъвършени, като съвършените са плодните дървета, по-малко съвършените са лозата и всички други храсти, а несъвършените са тревите. Но растенията заимстват от духовното, от което произлизат, единствено това, което служи за храна, а животните заимстват от духовното, от което произлизат, това, че самите те представляват чувства и сетива, както казах по-горе.

347. И двете форми, освен, че получават съществуване, получават и възможност за размножаване. В N 313 до 318 показах, че на всички произведения на земята, принадлежащи към растителното Царство или към животинското Царство, е присъщ някакъв образ на сътворението, както и някакъв образ на човека и някакъв образ на Безкрайното и Вечното. Пак там показах, че този образ се проявява в това, че всички тези субекти могат да се размножават до безкрайност и вечно, затова и получават всички възможности за своето размножаване: субектите на животинското Царство -чрез семето, което се развива в яйцето или в утробата, а субектите на растителното Царство - чрез семената, покълващи в земята. Оттук можем да видим, че въпреки че животните и растенията, които са несъвършени и вредни, произлизат под непосредственото влияние на Ада, обаче след това те се размножават с посредничеството на семена, яйца или други и едното не изключва другото.

348. Че всички служения, както добрите, така и злите, произлизат от духовното начало, т.е. от Слънцето, в което пребивава Господ, това може да бъде обяснено със следния пример. Веднъж чух, че Господ чрез Небесата изпратил доброто и истинното в Ада и когато по степените били приети там до най-голямата му дълбочина, те се превърнали в зло и лъжовно, противоположни на изпратените добро и истинно. Причината за това превръщане била тази, че възприемащите субекти (subjectis) винаги обръщат всичко, което им влияе в това, което е сходно с тяхната форма по същия начин, по който бялата светлина от Слънцето приема тъмни и дори черни цветове в тези субекти (in objectis), чиито вътрешни субстанции имат такава форма, която потъмнява и погасява светлината или както застоялата вода, изпражненията и труповете превръщат топлината на Слънцето в зловоние. Оттук можем да видим, че Господ не е сътворил и не твори никакви други служения, освен добрите, а че злите служения се произвеждат от Ада.

349. Всичко видимо в сътворената Вселена свидетелства, че материята не е създала и не създава нищо, а че всичко се създава и е създадено от Божественото от Самото Себе Си и чрез духовния Свят. Мнозина в Света благодарение на илюзията казват, че Слънцето чрез светлината и топлината създава всичко, което виждаме по полетата, ливадите, градините и горите; също че Слънцето чрез своята топлина извежда червея от яйцето и влага плодовитост в животните на земята и в птиците на Небето и дори че то дава живот и на човека. Тези, които казват това само според илюзията, могат да го говорят, само не и да приписват всичко това на материята, за което не са и помислили, щом говорят по този начин. Според същата илюзия те казват, че Слънцето изгрява и залязва, че създава дните и годините, че то се намира на такава и такава височина и всеки може да говори така, само не и да приписва всичко това действително на Слънцето; обаче казвайки това, никой не смята, че Слънцето е неподвижно и че земята се върти около него. А тези, които твърдят това, че именно Слънцето чрез топлината и светлината си създава всички неща, които виждаме на земята, приписват всичко на материята, дори и сътворението на Вселената и стават материалисти и накрая достигат до атеизъм. Всички такива хора след това макар и да казват, че Бог е сътворил материята и е вложил в нея способността да създава, всичко това те го говорят единствено опасявайки се да не накърнят репутацията си и под Бог-Творец подразбират единствено материята, а някои подразбират и най-вътрешното й (състояние-бел.прев.) и тогава в него влагат онова Божественото, за което им говори Църквата.

350. Някои приписват на материята много от видимите предмети и могат да бъдат оправдани за това по две причини. Първата причина е, че те не знаят нищо нито за Слънцето на Небето, в което пребивава Господ, нито за влиянието на това Слънце, нито за духовния Свят и за неговото състояние, нито за присъствието му в човека и затова те няма как да не смятат, че духовното е най-чистото състояние на материалното, а оттам и че Ангелите се намират или в етера, или в звездите, а за дявола - че той трябва да е или само злото в човека, или, ако действително съществува, той трябва да се намира или във въздуха, или вдън земята и че човешките души след смъртта отиват или вдън земята, или на някое друго място или пространство (pu) до деня на Страшния Съд и прочие фантазии, вследствие непознаването на духовния Свят и на неговото Слънце. Втората оправдателна за тях причина се състои в това, че те не биха могли да знаят по какъв начин Божественото е създало всичко видимо на земята, в което има толкова зло, колкото и добро. Ето защо те са избягвали да приписват на Бога произхода на всичко, опасявайки се да му припишат и произхода на злото или да залитнат в материализъм, според който Бог и материята са едно и също нещо и да ги смесят помежду им. Тези две причини действително оправдават онези, които смятат, че материята е създала видимите неща чрез вложената в нея от самото сътворение способност за създаване; обаче когато те са повярвали в материята и са станали атеисти, вече не могат да бъдат извинени с тези причини, защото са можели да повярват също така и в Божественото и въпреки че тяхното неведение може да служи за частично извинение, но не може да премахне от съзнанието им утвърдената лъжа, защото лъжата е свързана със злото, а чрез него и с Ада. Затова и всички, които са повярвали в материята до такава степен, че са отделили от нея Божественото, не признават нищо за грях. Но както всеки грях си е грях против Божественото, а те отделят Божественото и така и го отхвърлят, то всички тези хора, непризнаващи, че духът им може да греши, след смъртта си, когато останат само дух, биват свързани с Ада и се впускат във всичко беззаконно, според пороците си, които приживе са оставили отпечатък в тях.

351. Тези, които вярват в Божествената намеса във всичко в материята, могат от многото, видимо в нея, да повярват в Божественото в такава степен и дори повече от нея, в каквато тези, които вярват в материята. Тъй като всички, вярващи в Божественото, виждат и вникват в дивното творение, което присъства в растенията и животните, като например в растенията: че семенцето, попаднало в земята, пуска корен и стъбло, от което последователно излизат клонки, листа, цветове, плодове и нови семена така, че всяко семе сякаш знае цялата тази последователност на процеса, по който то трябва да се възобнови и кой ли разумен човек може да си помисли, че Слънцето, което е чист огън, знае всичко това и може да предаде на своята топлина и на своята светлина способността за създаване и може самото то да сътвори всичките тези чудеса, знаейки за служенето? Всеки, в когото разумността е на висота и вижда и преценява всичко това, не може да не смята, че всичко произлиза от Този, Който притежава безкрайната Мъдрост, т.е. от Бога. А всички, непризнаващи Божественото, не виждат това и не мислят така, защото не искат и затова и принизяват Разумното в себе си в чувственост, която черпи всичките си схващания от Света, в който господстват сетивата на тялото и утвърждавайки тяхната измамност, казват: нима не е ясно, че само Слънцето чрез своята топлина и светлина създава всичко това и как така съществува нещо, което не може да се види? Тези, които утвърждават себе си в полза на Божественото, вникват в дивното творение на животинския Свят и като пример ще спомена поне яйцето: в него е скрито пиленце под формата на зародиш и притежава всичко необходимо, за да се излюпи, а след излюпването последователно да расте и да се развива до момента, в който стигне до формата на баща и ако вникнат в тази форма, то тя е такава, че не е възможно да не предизвика изумление и ако размислят дълбоко, както в най-малките й частички, така и в най-големите й, както в невидимите, така и във видимите, пилето си има сетивни органи, т.е. за зрение, слух, обоняние, вкус и осезание, както и двигателни органи или мускули, тъй като всички тези животни летят или ходят, също имат и всички вътрешности наред със сърцето и белите дробове, задействани от мозъка и дори най-нисшите насекоми имат всичко това. Всичко това е известно от анатомията, представена от някои учени, особено от Свамердам в неговите книги за материята. Тези, които приписват всичко на материята, като виждат всичко това знаят само, че всичко това действително съществува и казват, че то е създадено от материята. Те говорят така поради това, че са отвърнали своя дух от мисълта за Божественото, а отвръщайки се по този начин от разбирането за Него, при вида на чудесата на материята, те не могат да мислят разумно, а какво остава духовно, затова и мислят само чувствено и материално и по този начин мислят само в материята и от материята и въобще не се издигат над нея, точно както всички, които са в Ада. С такова мислене те се отличават от животните само по това, че имат разум, т.е. способността, с която биха могли да разберат (истината-бел.прев.) и следователно биха могли да мислят по друг начин, само ако пожелаят това.

352. Тези, които при вида на чудесата на материята се отвръщат от Божественото и поради това стават чувствени, ни най-малко не смятат, че зрението с очите обикновено е толкова грубо, че множество малки насекоми за него изглеждат като едно единствено тъмно тяло, въпреки че всяко от тези насекоми си има своя специфична система за сетивност и движение и затова има мускулни влакна и кръвоносни съдове, има сърце, бели дробове и вътрешности и мозък и всичко това в тях е изтъкано от най-фино вещество на материята и при това така, че всички тези органи съответстват на някакъв вид живот, от който всички, дори и най-малките, независимо от останалите, се привеждат в движение. А тъй като зрението с очите е толкова грубо, че дори много такива насекоми с всичките си безбройни части в тях се виждат като едно единствено малко тъмно тяло, и тъй като чувствените хора мислят и съдят само според това зрение, то е видно до каква степен на огрубяване достига духът им и оттам в каква степен на тъмнина се намират те относно всичко Духовно.

353. Всеки, ако пожелае, може от видимото в материята да утвърди в себе си разбирането за Божественото и всеки, който мисли за Бога, изхождайки от живота, да повярва твърдо в това разбиране. Така той действително намира всичко всички необходими потвърждения, виждайки как всички небесни пернати знаят каква е тяхната храна и къде да я намерят, познават себеподобните си по гласа и по външния вид, а сред чуждите за тях различават кои са им приятели, и кои -врагове, съединяват се чрез брак и умеят да строят гнезда, да снасят в тях яйца и да ги мътят, като знаят времето на излюпване и изкусно ги излюпват; обичат ги нежно, топлят ги под крилете си, намират им храна и се грижат за тях до момента, в който не бъдат в състояние да се грижат сами за себе си и да правят всичко по същия начин, създавайки свое семейство за продължаване на рода. Всеки, които желае да разсъждава за влиянието на Божественото върху материалния Свят посредством духовния Свят, може във всичко това да вижда такова влияние и в сърцето си да каже: такива знания на пернатите не могат да са породени от влиянието на Слънцето и неговата светлина върху тези същества, тъй като това Слънце, от което материята води своето начало и своето естество, е чист огън, поради което и лъчите на неговата светлина са абсолютно мъртви, от което може да види по-нататък, че всичко това произлиза единствено от влиянието на Божествената Мъдрост върху последното в материята.

354. Също така от видимото в материята всеки може да се увери в разбирането за Божественото, наблюдавайки как гъсениците според някакво приятно за тях усещане, желаят да сменят своето земно състояние с друго, по някакъв начин сходно с небесното състояние и се стремят към него. Именно заради това те изпълзяват в такива места, където са все едно в утроба и за да се родят отново, минават след многобройни стадии, като накрая се превръщат в пеперуди и след цялата тази метаморфоза, получавайки според вида си повече или по-малко красиви крила, те излитат във въздуха като в своето Небе и там играят весело, бракосъчетават се, снасят яйца и подготвят потомството си и се наслаждават на приятния нектар на цветята. Така всеки, който поне малко се вярва в Божественото, не може да не види във всяко такова нещо как тези гъсеници са някакъв аналог на земното състояние на човека, а някакъв аналог на неговото небесно състояние са пеперудите. Но всички, които вярват единствено в материята, виждайки всичко това, го наричат инстинкт на материята, защото в душата си отхвърлят всяко небесно състояние на човека.

355. Всеки може да разбере Божественото от видимото в материята, ако обърне внимание също на това, което се знае за Пчелите, а именно: че те умеят да правят восък от билките и цветята, да изсмукват от тях мед, умеят да градят килийки, подобно на къщички и да ги разполагат като в град с улици, по които влизат и излизат, от далечно разстояние само по аромата могат да разпознаят цветята и тревите, от които трябва да събират восък, за да строят и мед, за да се хранят, и после, след като го съберат, отлитат отново в посоката на улея на своя дом и там те се осигуряват с храна и с жилище за следващата зима, като сякаш я предвиждат и знаят за нея. Освен всичко те издигат за своя господарка Царица, от която се размножава потомството им, изграждат за нея подобие на дворец и го пазят със стражи, заедно с които при настъпване на времето за оплождане тя ходи от килийка на килийка и поставя яйцата, а свитата й ги запечатва, за да не се повредят на въздуха и така се появява нов рой, който когато достигне подходящата възраст да прави същото, бива изгонен от кошера и тогава той се събира накуп, всички заедно се съединяват, за да не се разпръснат и така отлитат да си търсят ново жилище, а през есента пчелите обикновено изгонват безполезните търтеи и ги лишават от крила, за да не могат да се върнат отново и да се хранят с храната, в събирането на която не са участвали, като освен всичко това при пчелите има и много подобни неща, от които можем да видим, че именно поради сближаването, което те донасят на Човешкия Род под влияние на духовния Свят при тях съществува такъв вид управление както при хората на земята и дори както при Ангелите в Небесата. И тогава кой със здрав разум няма да види, че това го получават не от материалния Свят, тъй като какво общо може да има Слънцето, от което произлиза материята с такива прояви като този вид управление, толкова точно подражаващо и наподобяващо на Ангелското управление. От всички тези явления и от много други подобни, срещани при животните, почитателят и поклонник на материята утвърждава себе си в нейна полза, въпреки че от същото това подобие поклонникът и почитател на Бога се утвърждава в разбирането за Божественото, тъй като духовният човек във всичко вижда духовното, докато материалният човек във всичко вижда материалното и така всеки вижда това по своему. Що се отнася до мен, всички тези примери за мен винаги са били свидетелство за влиянието на духовното върху материалното или на духовния Свят върху материалния Свят, както и за влиянието, произлизащо от Божествената Мъдрост на Господа. Помислете за себе си вие бихте ли могли да мислите аналитично за коя да е форма на управление, за който и да е граждански закон, за която и да е нравствена добродетел или за която и да е духовна истина, ако не съществуваше влиянието на Божествената Мъдрост върху вас чрез духовния Свят. Ако трябва да кажа за себе си, аз зная, че по никакъв начин не бих могъл и не мога без това влияние, тъй като вече в продължение на 19 години непрекъснато отбелязвам това влияние с ясното разбиране и усещане за него, поради което и ви го предавам като свидетел от личен опит.

356. И въобще може ли нещо материално да има за цел служенето и още повече да въвежда в него ред и да му придава форма? Не е ли това дело на Мъдростта? И затова би ли могъл някой да изгради в такъв ред и да образува в такива форми цялата Вселена, освен Самият Бог, притежаващ Безкрайната Мъдрост? Така че кой друг или какво друго може да предвиди и да провиди всичко необходимо на човека за храна и облекло, получавано от растенията и от животните? Едно от многото подобни чудеса не е ли и това, че такива нищожни насекоми като копринените буби, обличат и украсяват с великолепните си произведения и жени, и мъже, от цариците и царете до прислужниците и слугите; или като пчелите, от чиито восък сияят в светлини и Храмове, и Дворци. Както всичко това, така и много други подобни примери не доказват ли явно, че чрез духовния Свят Господ от Самия Себе Си създава всичко съществуващо в материята?

357. Тук е нужно да добавя, че в духовния Свят видях тези, които от видимото в Света са били повярвали в материята така, че са станали Атеисти. Техният разум в духовната светлина се е оказал отворен отдолу и затворен отгоре единствено поради това, че те в мислите си са били обърнати надолу към земята, а не нагоре към Небето; а чувственото, намиращо се в тях отгоре и представляващо низшето в разума, е изглеждало като покров, който при едните е приличал на пламък от адски огън, а при другите покровът е бил черен като сажди. И така, всеки да се пази да вярва твърдо в материята, но нека да затвърждава в себе си разбирането на Божественото и задължително ще открие всичко необходимо, което ще го убеди в това разбиране.



#8 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:12 AM

Част Пета

 

358. От Господа в човека са сътворени и са съградени две възприемлища и обиталища на Него Самия, които се наричат Воля и Разум: Волята е за Божествената му Любов, а Разумът е за Божествената Му Мъдрост. Вече говорих за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост на Бога-Творец, Който е Господ от вечността, както и за сътворението на Вселената. Сега ще кажа нещо и за Сътворението на човека. Казано е, че човекът е създаден по образ на Бога и по Негово подобие (Битие 1:26), като тук под образ на Бога подразбирам Божествената Мъдрост, а под подобие подразбирам Божествената Любов. Тъй като Мъдростта не е нищо друго, освен образ на Любовта, защото Любовта се проявява само в Мъдростта като видима и познаваема и затова и Мъдростта се явява неин образ. Също така Любовта представлява Битието на живота, а Мъдростта -съществуването на живота от нея. Подобието и образът на Бога се проявяват ясно в Ангелите, тъй като Любовта сияе върху лицето им поради тяхното вътрешно (състояние-бел.прев.), а мъдростта сияе в красотата им, като тази красота представлява формата на тяхната любов... и аз видях това и го разбрах.

359. Човекът може да бъде образ на Бога и Негово подобие, само когато Бог пребивава в него и се явява негов живот в най-вътрешното му (състояние-бел.прев.). А че Бог пребивава в човека и се явява неговия живот в най-вътрешното му (състояние-бел.прев.), това следва от доказаното в № 4 до 6, а именно, че Единният Бог е Живот, а хората и Ангелите в същността си са само възприемници на живота от Него. Също така от Словото знаем, че Бог пребивава в човека и създава в него Свое обиталище и обикновено проповедниците внушават, че хората са се подготвяли да приемат Бога, за да може той да влезе в тях и да пребивава в сърцата им и да бъдат те Негово обиталище. Всеки благочестив човек се моли за това, а някои проповедници казват още по-открито, че когато са в свята Ревност, тогава Светия Дух пребивава в тях и че чрез Него те мислят, говорят и проповядват. Че Светия Дух е Господ, а не някакъв друг Бог, представляващ някакво друго Лице, е показано в Учението на Новия Йерусалим за Господа, където в Йоана 14:21, както и в 15:24 и 17:23 Господ е казал: „В този ден ще Ме познаете, че вие сте в Мене и Аз във вас”, както и тук по-горе в № 51, 52 и 53.

360. Господ е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и те двете са Самия Той, като това е необходимо, за да може Той да обитава в човека и да му дава живот, както и да сътвори и съгради Свои възприемлища и обиталища в човека: едното за Любовта, а другото за Мъдростта. Тези възприемлища и обиталища в човека се наричат Воля и Разум, като възприемлището и обиталището на Любовта се нарича Воля, а възприемлището и обиталището на Мъдростта се нарича Разум. Че и двете принадлежат на Господа в човека и че от тях двете съществува целия живот на човека, това ще го видим по-нататък.

361. Тези две възможности - Волята и Разума присъстват във всеки, като се различават помежду си, както се различават помежду си Любовта и Мъдростта и това е колкото известно, толкова и неизвестно в Света: известно е по принцип като общо познание, но е неизвестно за мисълта и още по-малко, когато тази мисъл трябва да бъде изказана. И така, за кого не е известно по принцип, че волята и разумът в човека са две различни неща? Всеки достига до тази истина като говори за нея и дори я споделя с други: „Този и този е добър според волята, а не е добър според разума или е добър и според разума си и според волята, или този е добър само според разума, а според волята си е лош.”; но когато същият човек започне да размишлява за разума и волята, вече не ги вижда като две отделни неща и не ги различава, а непременно ги смесва и причината за това е, че мисълта на човека съвпада със зрението на тялото му и затова толкова трудно възприема, че волята и разумът са различни неща, тъй като мисълта съвпада (се свързва) със сетивната нагласа на тялото в човека. Ето защо повечето хора, които умеят да мислят добре и да говорят добре, не могат добре да пишат, както обикновено е при жените. Същото трябва да кажа например и за следното: който по принцип не знае, че когато човек живее в добро, той бива спасен, а който живее в зло, бива осъден, както и че когато човек, който живее в добро, достига до средите на Ангелите и там вижда, чува и говори като човек и че има съвест този, който постъпва справедливо заради самата справедливост и е прям заради самата прямота; и веднага щом човекът, постигащ тези истини, се отдалечи от общото познание и започне да го преценява с мисълта си, той забравя какво е съвест и че душата може да живее, чува и говори като човек и че добрият живот не се състои само в това да даваш на бедните.; и ако с този начин на мислене започне да пише за това, то чрез илюзорността и измамността на чувствата ще го потвърди с гръмки и нищо незначещи думи; както мнозина учени, които много мислят и особено тези, които много пишат, като при тях общото възприемане отслабва, замъглява се и дори се нарушава, докато простите хора ясно виждат какво е добро и истинно, с изключение на тези, които си мислят, че са по-знаещи от останалите. Това всеобщо възприемане съществува под влияние на Небето и влиза в мисълта от самото зрение, а мисленето, отделено от общото възприемане, влиза във въображението от зрението и от личността на човека. Всеки сам може да изпита, че това е така: на някого, който споделя общото възприемане кажете някоя истина и нека той я види; после му кажете, че ние съществуваме, живеем и се движим от Бога и в Бога и когато и това види, кажете му още, че волята е възприемлище на любовта, а разумът е възприемлище на мъдростта, като му го дообясните и той ще види и това; кажете му, че Бог е Самата Любов и Самата Мъдрост и той ще види и това, а после го попитайте какво е това съвест и той ще ви каже, ала кажете всичко това на някой учен, който мисли не според общото възприемане, а от началата и идеите, заимствани от Света чрез зрението, и той няма да види нищо. Така ще разберете кой от тях е по-мъдър.

362. Волята и Разумът като възприемлища на Любовта и Мъдростта се намират в Мозъка като цяло и във всяка негова част и оттам и в тялото като цяло и във всяка негова част, като ще докажа това в следната последователност: 1. Любовта и Мъдростта, а след тях и Волята и Разумът, представляват самия живот на човека. 2. В своите начала животът на човека се намира в Мозъка, а в произхода си от тези начала животът на човека се намира в тялото. 3. Какъвто е животът в началата, такъв е животът като цяло и във всяка негова част. 4. Животът от тези начала съществува от всяка част в цялото и от цялото във всяка негова част. 5. Каквато е любовта, такава е и мъдростта, такъв е и човекът като цяло.

363. 1. Любовта и Мъдростта, а след тях и Волята и Разумът, представляват самия живот на човека. Едва ли някой знае какво представлява живота и когато някой размишлява за него, той му изглежда като нещо ефимерно, нещо, за което не съществува конкретна представа и това е така, защото никой не знае, че Единният Бог е Живота и че Неговият живот е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и животът присъства в човека така, както той възприема Бога. Знаем, че светлината и топлината произлизат от Слънцето и че всички неща във Вселената ги възприемат в себе си и доколкото ги приемат в себе си, дотолкова те се стоплят и се осветяват. Същото важи и за Слънцето, в което пребивава Господ и чиято топлина е Любовта, а светлината - Мъдростта, както показах в част Втора. По този начин животът съществува благодарение на двете (на Любовта и Мъдростта-бел.прев.) като произлизащи от Господа като Слънце. Че Любовта и Мъдростта, произлизащи от Господа, представляват живота, можем да разберем и по човека, а именно: когато любовта в него намалява, той стига до безчувствие, а когато в него намалява мъдростта, той стига до затъпяване, а ако и двете отсъстват напълно, то той би умрял. Има много неща, които принадлежат на любовта, наричат се по различен начин и произлизат от нея, а именно: чувства, пороци и въжделения със съпътстващите ги наслади и удоволствия; също така има и много неща, които принадлежат на мъдростта, а именно: знание, размисъл, спомен, мислене, насока на мисълта (intentio). Също така има и много неща, които принадлежат и на двете заедно - както на любовта, така и на мъдростта, а именно: съгласяване, решение и намерение за действие и др. и макар че принадлежат и на двете, те се именуват някак според това кое доминира в тях и до кое те са по-близко. И накрая от тези две начала произлизат и сетивата: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание със съпътстващите ги удовлетворения и приятности. Благодарение на илюзията ние само си мислим, че виждаме с очите, а всъщност чрез нашите очи вижда разумът, затова и се казва, че когато човек има разум, той вижда. Илюзия е и това, че чуваме с ушите, а всъщност през ушите ни слуша разумът, затова и се казва, че разумът възприема чутото и се покорява. Илюзия е и това, че подушваме с ноздри и вкусваме с език, като всъщност обонянието и осезанието също са следствие от постиженията на разума. Разумът също различава вкусовете и затова се казва, че нещо се познава по дъха, или по мириса или се познава по вкуса и т.н. Източникът на всичко това са Любовта и Мъдростта, от което и виждаме, че те са животът на човека.

364. Всеки вижда, че Разумът е приемник на мъдростта, но далеч не всеки вижда, че Волята е приемник на любовта, защото волята сама по себе си не създава нищо, а върши всичко чрез разума; и още защото любовта на волята, преминавайки в мъдростта на разума, първо минава през чувствата и след тях продължава по-нататък, а самото чувство се усеща само по известна приятност, състояща се в това човек да мисли, говори и действа, като на нея не се обръща внимание, но че тя действително произлиза от любовта, се вижда от факта, че всеки желае това, което обича и не желае онова, което не обича.

365. 2. В своите начала животът на човека се намира в Мозъка, а в произхода си от тези начала животът на човека се намира в тялото. Да се намира в началата означава да се намира в първото свое (състояние-бел.прев.), а да се намира в произхода от началата, значи да се намира в това, което е сътворено и изградено от първото (състояние-бел.прев.), а под живот в началата се подразбират волята и разумът. Тези две начала се намират в Мозъка в своето начало, а в тялото - в произхода си от началата. Че началата или първото (състояние-бел.прев.) на живота се намират в мозъка, е видно: Първо - по самото усещане, тъй като когато човек напряга ума си (mens) да мисли, той усеща, че мисли в Мозъка, при това той сякаш обръща навътре в себе си зрението на очите си; напряга челото си и усеща, че вътре в него се случва нещо, особено в предната част и малко над нея; Второ - по образуването на човека в утробата на майката, а именно от това, че Мозъкът в главата се оформя преди всички други части и дълго време остава по-голям от тялото; Трето - главата се намира над тялото, което е под нея и по законите на реда по-високото командва по-ниското, а не обратно; Четвърто - при увреждането на мозъка в утробата на майката или след раждането от рани или болести или от прекалено напрежение, мисълта отслабва и понякога целият дух става безумен; Пето - всички сетива на тялото са външни, а именно: зрение, слух, обоняние, вкус, всеобщото усещане на осезанието, както и дар словото и всички те се намират в предната част на главата, наречена лице и непосредствено се свързват чрез нервни влакна с мозъка, заимствайки от тях усещанията и движенията. Шесто - затова и чувствата, принадлежащи на любовта, се проявяват в определено изражение на лицето, а мислите, принадлежащи на мъдростта, се проявяват в определена светлина в очите; Седмо - от Анатомията знаем също, че всички нервни влакна през тила слизат в тялото и нито едно влакно не се качва от тялото през тила към Мозъка, а там, където се намират влакната в своите начала, или в своето първоначалие, се намира и целият живот в неговите начала, или в неговото първо (състояние-бел.прев.), тъй като кой може да отрече, че началата на живота са там, където са началата на нервните влакна. Осмо -попитайте някого, който споделя общото възприемане, къде е неговата мисъл или откъде той мисли и той ще отговори, че тя е в главата и после намерете и някой, който смята, че съществува душа в желязото или в сърцето или на някое друго място и го попитайте: Дали чувствата и продиктуваните от тях мисли в своето първо (състояние-бел.прев.) не се намират в Мозъка и той ще ви отговори, или че не са там, или че не знае къде са. Причината за подобно незнание видяхме в № 362.

366. 3. Какъвто е животът в началата, такъв е животът като цяло и във всяка негова част. За да можете да разберете това, ще ви кажа къде се намират тези начала в мозъка и по какъв начин произлизат оттам. От Анатомията знаем къде се намират тези начала в мозъка, а именно това ни е известно от факта, че имаме два мозъка, че те са разположени в главата и в гръбначния стълб и се състоят от два вида вещество, наречени: корково(сиво) вещество и мозъчно (бяло) вещество; че сивото вещество е изградено от безброй жлези, а мозъчното - от безброй влакна и тъй като тези жлези представляват главичките на влакънцата, то те представляват и тяхно начало, защото от тях започват влакната и разклонявайки се, постепенно се сплитат в нерви. След това като такъв сплит или нерв те слизат до сетивните органи в тялото, като самите те образуват органите. Попитайте за това някой, който познава Анатомията и ще се убедите, че е така. Това сиво или жлезисто вещество изгражда повърхността на мозъка и повърхността на ивичестите тела, от които се състои продълговатия мозък и представлява сърцевината на малкия мозък, както и сърцевината на гръбначния мозък. Мозъчното вещество или влакнестото също започва оттам и оттам достига навсякъде до най-отдалечените части. Това можем да го видим нагледно и всеки, който го знае от Анатомията или пък го е чул от някого, който познава тази наука, може да забележи, че началата на живота непременно трябва да бъдат там, където започват влакната и че влакната не могат да се създадат сами от себе си, а трябва да произлизат оттам. Тези начала или зачатъци на влакната представляват жлези и са почти безброй, като бихме могли да сравним броят им с множеството на звездите във Вселената, а броят на влакънцата, излизащи от тях - с множеството на лъчите, излизащи от звездите и пренасящи към земята топлината и светлината. Многобройността на тези жлези също би могла да бъде сравнена с многобройността на обществата - Ангелски и Небесни, които също са безбройни и се намират в такъв ред, в какъвто ми беше казано; а множеството влакънца, излизащи от тези жлези, може да бъде сравнено с духовното истинно и духовното добро, които подобно лъчи излизат от тях. Затова и човекът сякаш представлява Вселената и Небето в умален вид, както на различни места по-горе вече беше казано и доказано. Оттук можем да видим, че какъвто е животът в началата, такъв е и в произведенията от началата или какъвто е животът в своето първо (състояние-бел.прев.) в Мозъка, такъв е и във всичко, произлизащо от него в Тялото.

367. 4. Че животът в тези начала съществува от всяка част в цялото и от цялото във всяка негова част - това е защото цялото, което представлява мозъка и заедно с него и цялото тяло, се състои първоначално само от влакна, произлизащи от своите начала, които се намират в Мозъка, тъй като както беше показано по-горе в № 366, те произлизат единствено оттам, вследствие на което цялото съществува от всяка своя част. А това, че животът чрез тези начала се намира също и от цялото във всяка негова част - това е защото цялото доставя на всяка част това, което й се полага и всичко, което й е необходимо и по този начин всяка отделна част става част от цялото. С една дума всяко цяло се състои от части, а всички части продължават съществуването си от цялото. Че такова е взаимодействието между тях, а оттук и съединяването им, се вижда на много места в тялото и прилича на това, което се случва в един град, в една Република или Държава, където общото съществува чрез хората, които са неговите части, а частите, или хората, продължават да съществуват чрез общото. Същото е и при всяко нещо, който притежава някаква форма, предимно в човека.

368. 5. Каквато е любовта, такава е и мъдростта, такива са и волята и разумът, понеже волята възприема любовта, а разумът възприема мъдростта, както вече показах и тези две способности представляват целия човек и всички негови качества. Любовта е многосложна и то така, че различното в нея е безгранично, както можем да видим в Човешкия Род на земята и на Небесата, тъй като от хората и от Ангелите никой не е толкова подобен на другия, че да нямат никаква разлика и те се различават по любовта, защото всеки се състои от своята си любов. Обикновено хората си мислят, че тази разлика идва от мъдростта, но нали мъдростта също произлиза от любовта и е нейна форма, понеже любовта е битието на живота, а мъдростта е съществуването на живота от това битие. В материалния Свят смятат също, че разумът представлява човекът, но такова мнение се дължи на това, че така както разумът може да се възвисява в светлината на Небето, както показах по-горе, то човекът може да изглежда мъдър, въпреки че всичко, което преизпълва разума, т.е. което не принадлежи на любовта, принадлежи на човека само благодарение на илюзията. Ето защо и твърдението, че човекът е такъв, какъвто е неговият разум, е само илюзия, тъй като всичко, с което е преизпълнен разума, въпреки че принадлежи на любовта към знанието и мъдростта, но едновременно с това не принадлежи на любовта към прилагането в живота на това, което той знае и от което е мъдър. Затова и всичко това още тук на земята изчезва от човека или остава извън паметта му или по периферията на паметта, с потенциална възможност за изчезване, като след смъртта то изчезва от него и остава само това, което съответства на любовта на собствения му дух. И тъй като любовта представлява животът на човека, или е самият човек, то всички общества на Небето и всички Ангели са разпределени според предразположенията, които принадлежат на любовта и никое общество и никой Ангел от обществото не заема определеното си място според нещо, принадлежащо на разума и отделно от неговата любов. Същото можем да кажем и за адовете и за обществата в тях, с тази само разлика, че разпределянето в тях е според любов, която е противоположна на небесната любов. От всичко това можем да видим, че каквато е любовта, такава е и мъдростта, такъв и самият човек.

369. Обаче въпреки че човекът понякога признава, че действително е такъв, каквато е любовта, която господства в него, но той го признава само по отношение на своето духосъщество и на своята душа, а не и относно себе си като цяло. От многото опитности в духовния Свят разбрах, че действително от главата до петите, или от първото в главата до последното в тялото си, целият човек винаги е такъв, каквато е неговата любов. Тъй като всичко в онзи Свят е форма на своята любов, като Ангелите са форми на небесната любов, а дяволите са форми на адовата любов, то последните са безобразни и по лице, и по тяло, а първите са прекрасни и по лице, и по тяло, но когато любовта им е нападната от нещо, лицето им се изменя, а ако нападението е прекалено голямо, те напълно изчезват и това се случва обикновено в онзи Свят именно защото тялото им е едно с духа. Причината за това единство е видна от гореказаното, а именно, че всичко в тялото произлиза от началата, или сплетено е от тях чрез влакна. Началата възприемат любовта и мъдростта, а когато са такива, то не могат и да не произлизат от тях и затова накъдето се движат началата, натам ги следват и произлизащите от тях и не могат да се отделят от тях. Затова всеки, който извисява своето духосъщество до Господа, също и целият се издига до Господа, а който спуска своето духосъщество в ада, той самия целия се спуска там и затова целият човек съобразно любовта на своя живот попада или на Небето, или в Ада. На Ангелската Мъдрост принадлежи знанието, че духосъществото в човека е човек, вследствие на това, че Бог е Човек, като тялото представлява външната част на духосъществото, която усеща и се движи и така те всъщност са едно, а не две.

370. Трябва да отбележа, че самите форми на крайниците, органите и вътрешностите на човека относно самото сплитане на началата, се състоят от влакна, произлизащи от своите начала в Мозъка, а получават своята твърдост (устойчивост) от субстанциите и материите, намиращи се в земята и от земята във въздуха и в етера и влизащи в тялото чрез кръвта. Затова за да може тялото на човека да продължава да съществува в определени форми е необходимо то самото да се храни с материална храна и по този начин непрестанно да се възобновява.

371. Съществува Съответствие между Волята и Сърцето и Разума и Белите дробове, което ще ви докажа в следната последователност: 1. Всичко в духосъществото се отнася към Волята и Разума, а всичко в тялото се отнася към Сърцето и Белите дробове. 2. Волята и Разумът съответстват на Сърцето и Белите дробове, а следователно съществува съответствие между всичко в духосъществото и всичко в тялото. 3. Волята съответства на Сърцето. 4. Разумът съответства на Белите дробове. 5. Чрез тези съответствия могат да бъдат разкрити много тайни за Волята и Разума и за Любовта и Мъдростта. 6. Духосъществото в човека е неговият дух, а духът е човекът, като тялото е външното, чрез което духосъществото, или духът усеща и се движи в своя Свят. 7. Съединяването на духа с тялото в човека се осъществява чрез съответствието на неговите Воля и Разум с неговите Сърце и Бели дробове, а разделянето между тях произлиза от несъответствието.

372. 1. Всичко в духосъществото се отнася към Волята и Разума, а всичко в тялото - към Сърцето и Белите дробове. Под духосъщество се подразбира не нещо друго, а волята и разума, които в пълния си обем се състоят от всичко онова, което човек чувства и мисли, или от всичко това, което представлява неговото предразположение и неговото мислене. Това, което човек чувства, принадлежи на волята му, а това, което човек мисли, принадлежи на разума му. Че всичко, което представлява мисленето на човека се явява негов разум, е известно от това, че човек мисли чрез разума си, но че всичко, което представляват предразположенията на човека, се явява негова воля - това не е толкова известно именно поради това, че мислейки, човек не обръща внимание на предразположенията си, а само на това, че мисли, както когато слушаме човек да говори, не обръщаме внимание на езика му, а на самите думи, като предразположението е в мисълта дотолкова, доколкото и звукът е в думите. Затова и по звука на разговора се познава предразположението на говорещия, а по думите се познава мисълта му. Предразположението принадлежи на волята, защото всяко предразположение принадлежи на любовта, а възприемлище на любовта е волята, както вече показах. Който не знае, че предразположението принадлежи на волята, той смесва предразположението с разума и казва, че то е едно и също нещо с мисленето, а всъщност те са напълно различни неща, а само действат заедно. Че обикновено ги смесват, е видно например от следните думи: „Аз мисля да направя това, или аз искам да го направя.” , а че са две отделни неща, е видно например от следните думи: „Аз искам да си помисля за това” и когато вече помисли, то вече е присъщо на мисленето на разума, а предразположението на волята е като звука, присъщ на думата, както казах по-горе. Че всичко в тялото се отнася към сърцето и белите дробове ни е известно, но не ни е известно още и това, че сърцето и белите дробове съответстват на волята и разума, затова ще поговорим за тях.

373. Тъй като волята и разумът представляват възприемлища на любовта и мъдростта, то те двете всъщност са органични форми, или форми, организирани от най-чистите субстанции. Те като възприемлища трябва да бъдат такива и няма нужда тяхната вътрешна организация да се вижда с очите, защото тя е по-навътре от зрението на очите, дори и усилено с микроскоп. По-вътрешна е организацията на най-дребните насекоми, които също имат сетивни и двигателни органи, тъй като те чувстват, пълзят и летят; имат мозък, сърце, белодробни канали и вътрешности и въпреки това никой не може да отрече, че всичко в тях е организирано до най-малката подробност. Тогава по какъв начин бихме могли да кажем, че двете възприемлища на любовта и мъдростта, наречени воля и разум, всъщност не са органични форми; по какъв начин любовта и мъдростта, представляващи живота от Господа, биха могли да действат не в субекта или в нещо, което не съществува като субстанция; тогава по какъв начин в тях би могла да пребивава мисълта и по какъв начин някой би могъл да говори от мисълта, която не пребивава в него; мозъкът, в който съществува мисълта, не е ли нещо пълно, повсеместно организирано, така че дори и невъоръженото око да може да различи в него органични форми, особено в сивото вещество като възприемлище на волята и разума в техните начала, където те се виждат като малки жлези, за което виж по-горе в № 366. Само ще помоля читателя да не мисли за това, изхождайки от идеята за празното пространство (вакуума-бел.прев.), за което виж в № 82.

374. 2. Вследствие на съответствието на волята и на разума със сърцето и с белите дробове съществува също и съответствие на всичко, принадлежащо на духосъществото с всичко, принадлежащо на тялото. Това е истина, която е нова за Света и досега не беше известна поради незнанието за това какво представлява духовното и по какво се различава от материалното. Неизвестно беше и това какво представлява съответствието, тъй като съответствие съществува само на духовното спрямо материалното и определя тяхното съединяване. Казах, че досега не беше известно какво представлява духовното и в какво се състои съответствието му с материалното и затова не беше известно и самото съответствие. Но трябва да кажа, че и едното, и другото е могло да бъде известно, тъй като кой не знае, че и чувстването, и мисленето са духовни, а оттам и всичко принадлежащо към чувстването и към мисленето е също духовно? Също така кой не знае, че движението и словесното общуване са материални и оттам и всичко, принадлежащо на движението и на словесното общуване е също материално? Също така кой не знае, че чувстването и мисленето, бидейки самите те духовни, правят така, че човекът се движи и говори? А знаейки всичко това кой би могъл да не знае какво означава духовното да съответства на материалното? Не от мисленето ли говори езикът, и не от сетивата ли, съединени с мислите, се движи тялото? Всъщност тези неща са различни помежду си, защото можем да мислим, но да не говорим и можем да пожелаем, но да не действаме и се знае, че не тялото мисли и желае, а че мисълта преминава в говорене и волята преминава в действие. Също така чувството не се ли отразява върху лицето, а самото чувството не е ли духовно и не е ли материална промяната на лицето, която се нарича изражение. От това всеки може да види, че между тях съществува съответствие и че затова и има съответствие между всичко, принадлежащо на духосъществото с всичко, принадлежащо на тялото, тъй като всичко в духосъществото се отнася към чувствата и към мислите, или което е едно и също към волята и разума, а всичко в тялото се отнася към сърцето и към белите дробове, то оттук е ясно, че би трябвало да има съответствие на волята със сърцето и на разума с белите дробове. Това е останало неизвестно, въпреки че би могло да бъде известно. Но човекът е станал толкова външен, че не е искал да признава нищо, освен материалното и в него се е съдържало цялото удовлетворение на любовта и оттам и цялото удовлетворение на разума му и затова му е било неприятно да издига мислите си над материалното към нещо духовно, различно от материалното и пак заради това той не е могъл, изхождайки от материалната си любов и от удовлетворението от нея да мисли иначе, освен че духовното е най-чистото материално, а че съответствието е нещо, влияещо по непрекъснатост (линейност-бел.прев.), тъй като абсолютно материалният човек не може и да си помисли за нещо различно от материалното, защото за него всички тези неща не съществуват. Другата причина, поради която посочените истини не са били известни досега е, че всичко в религията, наречено духовно, е било изместено на заден план от догмите, приети в целия Християнски Свят, според които всичко Богословско, или всичко духовно, утвърдено на Съборите и от различни Светии е изисквало сляпа вяра като надхвърляща разума, поради което някои са оприличавали духовното с птица, издигаща се над въздуха в етера, докъдето погледът не стига; а всъщност тя прилича на райска птичка, която пърха пред погледа ни и дори докосва очите ни с красивите си крилца и която иска да бъде видима, като под погледа на очите подразбирам умственото зрение.

375. Съответствието на волята и на разума със сърцето и с белите дробове не може да бъде потвърдено с едни и същи изводи, или изхождащи единствено от разума, а може да бъде потвърдено с факти, тъй като всички причини за нещата, въпреки че могат да бъдат разбрани чрез разсъждения, няма да са толкова ясни, колкото ако бъдат разбрани въз основа на факти. Във фактите присъстват причините и чрез тях те се откриват и тъй като духът бива удовлетворен както при наличието на причините, така и при откриването на фактите за тях, затова и по-нататък ще ви предоставя фактите за споменатото съответствие. Но за да не си помисли някой, че съответствията произлизат от общоприетите хипотези за душата, аз ви съветвам преди това да си препрочетете казаното малко по-горе за това в № 363 и 364, както и че Любовта и Мъдростта, а оттам и Волята и Разумът представляват живота на човека в № 365; че Животът на човека се намира в началата в Мозъка, а в произведенията от началата - в Тялото в № 366; че какъвто е животът в началата, такъв е и във всичко като цяло и във всяка негова част в № 367; че Животът по тези начала се намира от всяка част в цялото и от цялото във всяка негова част в № 368 и че каквато е любовта, такава е и мъдростта, такъв е и човекът като цяло.

376. За потвърждение на този въпрос мога да приведа за пример едно преобразуване на Съответствието на волята и на разума със сърцето и с белите дробове, което наблюдавах в Небето при Ангелите. Чрез някакво дивно и неописуемо с думи сливане в извивки, ангелите образуваха подобие на сърце и на бели дробове с всичките им най-вътрешни сплетения, намиращи се в тези органи и веднага след това се получи изливане от Небето (върху това изображение-бел.прев.), тъй като Небето се стреми на влиза в такива форми вследствие на влиянието на любовта и мъдростта от Господа. По такъв начин ангелите си представят съединяването на сърцето с белите дробове и заедно с това съответствието им с любовта на волята и с мъдростта на разума. Това съответствие и съединяване те нарекоха Небесно съпружество и казаха, че същото става както в цялото тяло, така и във всички негови крайници, органи и вътрешности по отношение на това, което в тях принадлежи на сърцето и на белите дробове. Където сърцето и белите дробове не работят заедно, а всяко от тях последователно, там не може да има никакво движение на живота от волевото начало и никакво чувство на живота от умственото начало.

377. Тъй като в следващия абзац непосредствено се говори за съответствието на сърцето и на белите дробове с волята и с разума и как на това съответствие се основава съответствието на всичко в тялото, било то крайници, сетивни органи или вътрешности и тъй като досега съответствието на материалното с духовното не е било известно, но е подробно показано в двете ми Книги, в едната от които се разказва за Небето и Ада, а в другата за духовния Ангел на Словото в Битие и Изход, озаглавена Небесните Тайни, то тук искам да изброя къде какво е написано и показано в споменатите две книги за Съответствието. В Книгата Небе и Ад виж за съответствието на всичко на Небето със всичко в човека в № 87 до 102; за съответствието на всичко на Небето със всичко на земята в № 103 до 115. В Книгата за Духовния Смисъл на Словото в Битие и Изход, озаглавена Небесните Тайни, виж за съответствието на лицето и неговото изражение с предразположенията на духа (mentis) в № 1568, 2988, 2989, 3631, 4796, 4797, 4880, 5195, 5168, 5695, 9306; за съответствието на тялото относно неговите движения (gestus) и действия с умствено и с волево начало в № 2988, 3632, 4215; за съответствието на сетивата въобще в № 4318 до 4330; за съответствието на очите със зрението в № 4403 до 4420, за съответствието на ноздрите с обонянието в № 4624 до 4634; за съответствието на ушите със слуха в № 4692 до 4694; за съответствието на езика с вкуса в № 4791 до 4805, за съответствието на китките на ръцете, предмишниците и раменете с краката в № 4931 до 4953; за съответствието на детеродните органи в № 5050 до 5062, за съответствието вътрешните органи, по-специално стомаха, гръдните жлези, пътищата и каналите на хранителните вещества в № 5171 до 5180, 5189, за съответствието на далака в № 9698; за съответствието на корема, бъбреците и пикочния мехур в № 5377 до 5396, за съответствието на черния дроб, чернодробния, жлъчния и задстомашния канали в № 5183 до 5189, за съответствието на червата в № 5392 до 5395, 5379, за съответствието на костите в № 5560 до 5564, за съответствието на кожата в № 5552 до 5543, за съответствието на Небето с човека в № 911, 1900, 1982, 2996, 2998, 3624 до 3649, 3741 до 3742, 3884, 4091, 4279, 4423, 4524, 4525, 6013, 6057, 9279, 9632; че всичко, което се намира в материалния Свят в неговите три царства съответства на всичко в духовни Свят в № 1632, 1881, 2758,2890 до 2893,2897 до 3043, 3213 до 3227, 3483, 3624 до 3649, 4044, 4053, 4196, 4366, 4939, 5116, 5377, 5428, 4477, 8211, 9280, че всичко в Небесата представлява Съответствие в № 1521, 1532, 1619 до 1625, 1807, 1808, 1971, 1974, 1977, 1980, 1981, 2299, 2601, 3213 до 3226, 3348, 3350, 3457, 3485, 3748, 9481, 9570, 9576, 9577. Също там навсякъде се говори за съответствието на буквалния смисъл на Словото с Неговия духовен смисъл, за което виж и в Учението на Новия Йерусалим за Господа в № 9 до 26, 27 до 69.

378. 3. Че волята съответства на сърцето това не може да се види с пределна яснота, освен от фактите за самата воля, както обясних по-горе, а именно: с пределна яснота това се вижда от това, че всички чувства, принадлежащи на любовта, предизвикват изменения и паузи в биенето на сърцето, което се забелязва по пулсирането на артериите, пулсиращи едновременно със сърцето: измененията на ударите на сърцето съобразно чувствата на любовта са безбройни, а промените в пулса му, които се усещат само с пръсти, се състоят в това, че сърцето бие бавно или бързо, силно или слабо, меко или твърдо, равномерно или неравномерно и т.н. То бие по различен начин при радост, при печал, при спокойно разположение на духа, при гняв, при безстрашие, при страх, при възпалителни състояния и при невъзпалителни състояния и т.н. Ето защо вследствие на това, че ударите на сърцето, наречени разширяване и съкращаване, се променят и варират според чувствата на любов, много от древните, а след тях и много от най-новите учени са приписвали на сърцето различно местоположение и различни местоположения на чувствата в сърцето и затова в масова употреба влиза израза: cor magnanimum, timidum, lactum, triste, mollo, durum, magnum, pusillum, integrum, fractum, lapideum, pinguis, mollis, mitis corde, dare cor ad faciendum, dare cor unum, cor №vum, reponere in corde, recipere corde, №n asendit super cor, obfirmare se corde, amicus cordis; и т. н., заради това за принадлежащите към любовта и към нейните чувства казват също: concordia, discordia, vecordia и др. Това се казва и в Словото, тъй като То е написано изцяло по Съответствията. А понеже, както казах по-горе, волята е възприемлище на любовта, то всичко, което се говори тук за любовта, се отнася и за волята.

379. Известно ни е, че както човека, така и всяко животно притежава жизнена Топлина, но не ни е известно откъде идва тази Топлина. Всеки, който говори за нея, говори само по догадки и затова всички, които не са знаели за съответствията на материалното с духовното, са приписвали началото на тази топлина или на Слънцето, или на движението на частиците в предмета, а някои - на самия живот; но тъй като тези последните не са знаели какво представлява живота, то само на думи са се досещали за това начало. Но който знае какво е любовта и как нейните предразположения имат съответствие със сърцето и с излизащите от него съдове, той може да знае, че началото на жизнената топлина е любовта. Тъй като любовта произлиза като топлина от духовното Слънце, в което пребивава Господ, то Ангелите я усещат като топлина и именно това е духовната топлина, която в своето естество е любов, като тя, влияейки върху съответствието, влива топлината в Сърцето и в кръвта и по този начин ги оживотворява. Човекът съобразно с любовта си и с нейната степен, се стопля и се възпламенява и съобразно с намаляването й започва да се вцепенява и да охладнява и това ни е известно, тъй като може да се почувства и да се види: усеща се по затоплянето на цялото тяло, а се вижда по зачервяването на лицето, а в обратния случай по изстудяването на тялото и пребледняването на лицето. Също понеже Любовта е животът на човека, Сърцето представлява и първото, и последното в неговия живот и точно по тази причина, както и защото душата въздейства със своя живот чрез кръвта, то в Словото кръвта се нарича душа в Битие 9:4 и в Левит 17:14. Но за това какво се подразбира под душа в различен смисъл, ще бъде казано по-нататък.

380. Цветът на кръвта е червен поради съответствието на сърцето с любовта и с чувствата. В духовния Свят съществуват различни цветове, като за основа на всички служат червеният и белият цвят, а другите са различни комбинации от тях и от противоположните на тях, а именно от тъмно-синият и черно-огненият цвят. Там червеният цвят съответства на любовта, а белият - на мъдростта, като червеният цвят съответства на любовта, защото води началото си от огъня на Слънцето, а белият съответства на мъдростта, защото води началото си от светлината на същото Слънце, а понеже Любовта съответства на сърцето, то няма как кръвта да не е червена и така тя обозначава кое е нейното начало. Поради това в Небесата, където господства любовта към Господа, светлината има пламенен цвят и Ангелите носят пурпурни одежди, а в Небесата, където господства мъдростта, светлината има бял цвят и Ангелите носят бели и лимонени одежди.

381. Небесата се делят на две Царства, като едното се нарича Небесно Царство, а другото - Духовно Царство. В Небесното Царство господства любовта към Господа, а в Духовното Царство господства мъдростта, произлизаща от тази любов. Царството, в което господства любовта се нарича Сърдечна част на Небето, а Царството, в което господства мъдростта се нарича Белодробна част на Небето. При това трябва да знаете, че цялото Ангелско Небе в целия си обем представлява един Човек и пред Господа е видимо като един човек, затова и едното царство е сърцето му, а другото - белите дробове, както и сърдечното и белодробното движение (биенето на сърцето и дишането-бел.прев.) е всеобщо в цялото Небе, а оттам в частност във всеки Ангел. Тази всеобщност на сърдечното и белодробното движение произтича от Единния Господ, тъй като от Него като Единствен произлизат Любовта и Мъдростта. В Слънцето, в което се намира Господа, съществуват тези две движения и оттам съществуват в ангелското Небе, а оттам и в цялата Вселена. Че това е така, можем да се уверим, ако пренебрегнем пространството и изхождаме от Всеприсъствието. Че Небесата са разделени на две Царства, Небесно и Духовно, можете да видите в Книгата Небе и Ад в №26, 27, 27, а че цялото ангелско Небе в пълния си обем представлява един Човек - тук в № 59 до 87.

382. 4. Разумът съответства на белите дробове. Това следва от казаното по-горе за съответствието на волята със сърцето, тъй като след като двете - волята и разумът, господстват в духовния човек, или в неговото духосъщество, така и двете - сърцето и белите дробове, господстват в материалния човек, или в тялото му и както вече казах - във всичко, принадлежащо на тялото. Оттук следва, че ако волята съответства на сърцето, то разумът съответства на белите дробове. Действително всеки може да го наблюдава дори по себе си както в мисленето, така и в говоренето, а именно: по мисленето, че никой не може да мисли, без помощта и съгласуването с дишането, защото когато човек мисли тихо, той и диша тихо, а когато мисли усилено, то и диша учестено и в абсолютна съгласуваност с мисленето белите дробове се повдигат и спускат, или се свиват и разширяват и следователно в абсолютна съгласуваност с влиянието върху мисълта от страна на чувството на любовта, било то бавно, бързо, страстно, спокойно или проникващо и дори до такава степен, че ако съвсем задържим дишането си, тогава спираме и да мислим или мисленето ни ще се извършва само в духа и само дотолкова, доколкото ни е останало незабележимо и затаено дишане; а по говоренето, че от устата ни не излиза и най-малката дума без вспомагателното движение на белите дробове, тъй като звукът, образуван от изговарянето на думата, излиза от белите дробове през трахеята и гръкляна. Затова и говорът винаги е съобразен с напълването на този орган с въздух и с отварянето на прохода му, като понякога се извисява до вик или се снижава според свиването му, а когато отворът му съвсем се затвори, то човек престават и да говори, и да мисли.

383. Разумът съответства на белите дробове и вследствие на това мисленето съответства на дишането в тях, като в Словото мисленето се обозначава като душа или дух на разума, а именно: в Езекиил 36:26: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас”. По-горе показах, че сърцето означава любовта на волята, затова и в Словото мъдростта на разума също се обозначава като душа и дух. Че под Дух Божи или Свети Дух се подразбира Божествената Мъдрост, а оттам и Божествената истина, от която човекът получава озарение можем да видим в Учението на Новия Йерусалим за Господа, където е казано в Иоана 20:22: „И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух”; в Битие. 2:7: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа” и в Езекиил 37:9: „Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят”. Същото се казва и на други места и затова и Сам Господ се нарича вдъхване с ноздрите и дихание на живота. И както диханието преминава през ноздрите, с него се обозначава възприемането, а за умният човек се казва: acutae naris, а за тъпоумният: esse obejae naris (Виж бележките). Затова в еврейския език и в някои други езици имат една дума за дух и за вятър. Думата Дух произлиза от думата одушевяване, затова и за умиращият се казва, че душата му се отделя или че предава Богу дух. Затова и хората мислят, че духът, както и душата, са вятър или че са нещо въздушно като издишване от белите дробове. Оттук можем да видим, че под думите: възлюби Господа с цялото си сърце и от цялата си душа се подразбира да Го обичаме с цялата си любов и с целия си ум; а под думите: давам ти ново сърце и нов дух, се подразбира нова воля и нов разум. Тъй като дух означава разум, също е казано в Изход 31: 3 за Веселеила: „и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство”; и за Йешуа във Второзаконие 34: 9: „А Исус Навиевият син беше пълен с мъдър дух”; а в Исаия 29:24 е казано: „Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят”, както и на много други места.

384. От това, че всичко в духосъществото се отнася към волята и разума, а всичко в тялото - към сърцето и белите дробове, в главата се намират два мозъка и те са разделени помежду си, както волята и разумът. Малкият Мозък е специално предназначен за волята, а главният Мозък - за разума, затова и сърцето и белите дробове са отделени в тялото от другите негови части с диафрагмата и са обвити с естествена защита, наречена подребрие и се намират в специално място, наречено Гръден кош, но тези двойствени органи са свързани с останалите части на тялото, наречени Крайници, Органи и Вътрешности и затова всички части на тялото са чифтни, а именно: раменете и ръцете, краката, ушите и ноздрите, бъбреците, яйчниците и тестисите, а вътрешностите, които не са чифтни, имат две страни -дясна и лява; например Мозъкът има две полукълба, Сърцето има две камери и навсякъде дясната част се отнася към доброто на истинното, а лявата - към истинното на доброто или, което е едно и също така дясната - към доброто на любовта, от която произлиза истинното на мъдростта, а лявата - към истинното на мъдростта, произлизащо от доброто на любовта. Оттам е взаимното съединяване между доброто и истинното и тъй като чрез това съединение те изглеждат като едно цяло, то и всички двойки органи в човека във всички свои предразположения, движения и чувства работят в единство и в съединение.

385. 5. Чрез това Съответствие могат да бъдат разкрити много тайни за волята и разума, а следователно и за любовта и мъдростта. В Света е много слабо известно какво представлява волята и какво представлява любовта. Човекът не може да обича и от любов да желае самия себе си, докато може да възприема и да мисли сам със себе си, точно както и няма власт над биенето на сърцето, но може да накара белите дробове да дишат. И по този начин в Света е много слабо известно какво представляват волята и любовта, но е известно какво представляват сърцето и белите дробове. Последните са видими за очите и могат да бъдат изследвани и действително те вече са изследвани и описани от Анатомията, докато волята и разумът като невидими за очите не могат да бъдат изследвани и затова като знаем за съответствията между тях и че чрез съответствията те действат като едно цяло, то така можем да разгадаем много тайни, които не могат да бъдат открити по никакъв друг начин, а именно: за съединяването на волята с разума и обратно - на разума с волята; за съединяването на любовта с мъдростта и обратно - на мъдростта с любовта; също за произхода на чувствата от любовта и за взаимната връзка между тях, както и за влиянието им върху познанията и мислите и според съответствията - върху движението и сетивата на тялото. Тези и много други тайни могат да бъдат разкрити и доказани и според влиянието на сърцето върху белите дробове и обратно - на белите дробове върху сърцето и оттам чрез артериите върху крайниците, органите и вътрешностите в тялото.

386. 6. Духосъществото в човека представлява духа му, а духът е самия човек, като тялото е онова външното, чрез което духосъществото, или духът се движи и усеща в своя Свят. Че духосъществото в човека е неговият дух и че духът е самият човек, това трудно могат да повярват онези, които смятат, че духът е като вятъра и че душата е нещо ефимерно, подобно на диханието, излизащо от белите дробове. Те казват: Как душата може да бъде човек, след като е душа; така те мислят и говорят и за Бога, тъй като Той също се нарича Дух, като са заимствали идеята за духа и душата от факта, че в някои езици думите за дух и за вятър са една и съща дума, както и че се казва, че умиращият предава Богу дух или че душата му го напуска; и още от това, че животът се връща заедно с духа или с душата в белите дробове, което се наблюдава при тези, които са се задушили или са припаднали и тъй като в такива случаи те усещат само вятър или въздух, то и си мислят, съдейки по зрението и по другите сетива, че след смъртта духът и душата не са човека. От това плътско разбиране за духа и за душата тръгват различни хипотези и от тях вярванията, че човекът ще стане човек едва след деня на Страшния съд, а дотогава се намира някъде, очаквайки да се съедини с тялото, за което е казано в приложенията към Библията за Страшния съд в № 32 до 38. Тъй като духосъществото в човека е неговия дух, то Ангелите, които са такива духове, също могат да бъдат наречени духосъщества.

387. Духосъществото в човека е неговия дух и духът е човека, затова духосъществото включва в себе си всичко, което принадлежи на волята и всичко, което принадлежи на разума на човека като пребиваващо в своето начало в Мозъка и оттам в произхода си от началата - в цялото тяло и по този начин представляващо всичко в човека относно неговите форми. Вследствие на това духосъществото или, което е едно и също, волята и разума действат произволно чрез тялото и чрез всичко в него. И действително - нима тялото не изпълнява веднага това, което мисли и което иска неговото духосъщество?...не то ли възбужда ушите за чуване или насочва очите за виждане, движи езика и устните при произнасянето на думите, движи ръцете и пръстите да правят всичко, което иска и насочва краката накъдето иска да отиде?...и така, тялото не е ли някакъв вид послушен изпълнител на духосъществото? А би ли могло то да остане такова, ако в него не пребиваваше духосъществото в своя произход от началата? Тялото не мисли ли в съгласие с разсъдъка, (сякаш е отделно същество), не слуша ли то духосъществото само от покорност и не изпълнява ли желанията му и по този начин представлява заедно с него две (същества-бел.прев.), едното от които е по-висше от другото и то заповядва, а другото изпълнява? А тъй като това не е съобразено с разсъдъка, то следва, както казах в № 365, че животът на човека в своите начала се намира в Мозъка, а в произхода си от началата се намира в цялото тяло, и в №366 и в № 367, че такъв е животът в началата, такъв е и в цялото тяло и във всяка негова част; също и че животът по тези начала се намира в цялото от всяка част и във всяка част от цялото. Че всичко в духосъществото се отнася към волята и към разума и че волята и разумът представляват възприемлища на любовта и мъдростта от Господа, които заедно представляват живота на човека - всичко това е показано по-горе.

388. От казаното тук можем да видим също, че духосъществото в човека е самия човек, тъй като първата тъкан на човешката форма или самата човешка форма с всичко в нея както като цяло, така и в частност съществува от началата, съдържащи се в Мозъка чрез нервите, които излизат оттам, както показах по-горе. В тази форма човек влиза след смъртта и тя се нарича дух и ангел и представлява човека в цялото му съвършенство, но духовния човек. Материалната форма, придадена на човека и обличаща го в материалния Свят, сама по себе си не е човешка форма, а е придадена на човека и го облича вследствие на духовната му форма, за да може той да произвежда в материалния Свят полезности, както и за да може чрез нея да донесе със себе си от най-чистите субстанции на Света нещо устойчиво и в тях да съхранява духовното и по този начин да може да продължава да живее без прекъсване. Към ангелската мъдрост се отнася истината, че духосъществото на човека не само в общото, но и във всяка частност, непрекъснато се стреми да съществува в човешка форма вследствие на това, че Самият Бог е Човек.

389. За да бъде човек, съществото трябва да има както в главата, така и в тялото всички части, които съществуват и в съвършения човек, тъй като в него няма нищо, което да не влиза в човешката форма и да не я изгражда. Тази форма е формата на самата любов и на самата мъдрост, а такава форма сама по себе си е Божествената форма. Всички прояви на любовта и мъдростта съществуват в нея като безкрайни в Бога-Човек и като крайни в Неговия образ, или в човека, Ангела и духа и ако в нея липсва някоя част, съществуваща в човека, то ще му липсва и съответната проява на любовта и мъдростта, чрез която Господ може да пребивава в човека от първите и до последните му (начала) и чрез което от Своята Божествена Любов, чрез Своята Божествена Мъдрост той може да провиди полезностите в сътворения Свят.

390.7. Съединяването на духа с тялото в човека произлиза от съответствието на волята и разума му със сърцето и белите дробове в него, а разединяването - от несъответствието. Тъй като досега не беше известно, че духосъществото на човека, под което се подразбира неговите воля и разум, представлява духът като цяло и че духът е човека и тъй като не беше известно също и това, че духът на човека има пулс и дишане като тялото, то, след като вече знаем всичко това следва, че пулсът и дишането на духа на човека съответстват на пулса и дишането на неговото тяло. Както казах по-горе духосъществото представлява духа, затова заедно с прекратяването на съответствието на тези две движения се получава разделяне, което е смъртта. Това разделение, или смъртта, се получава, когато от някаква болест или по друга причина тялото попада в такова състояние, при което не може да се движи заедно със своя дух, като по този начин е унищожено съответствието, а оттам и съединението. Обаче това се случва не когато престане само дишането, но и когато сърцето спре да бие, защото докато сърцето бие, любовта остава в своята жизнена топлина и съхранява живота. Това се наблюдава при припадък, при забавяне на дишането или при състоянието на ембриона в утробата на майката. С една дума при човека целият живот на тялото зависи от съответствието на пулса и дишането в него с пулса и дишането на неговия дух и когато това съответствие се прекрати, то се прекратява и живота на тялото и духът се отделя и продължава живота си в духовния Свят, като този живот толкова много прилича на живота му в материалния Свят, че човек дори не разбира, че е престанал да е жив в последния, като два дни след смъртта на тялото по-голямата част от духа вече е в духовния Свят и аз съм разговарял с такива (хора) два дни след смъртта им.

391. Че духът също има пулс и дишане, както и тялото на човека в Света можем да се убедим от самите духове и ангели, когато ни се дава възможност да разговаряме с тях. На мен ми се даде такава възможност и тогава те ми казаха, че те също са хора, както и хората в Света и дори имат тяло, само че духовно и също усещат биенето на сърцето в гърдите си и пулса в артериите както и хората, които все още са живи в материалния Свят. Аз разпитах за това мнозина от тях и всички ми казваха едно и също. Че духът на човека диша в неговото тяло ми се даде да узная от собствен опит. Веднъж на Ангелите им бе разрешено да управляват дишането ми и да го намалят по собствено желание и накрая дори дотолкова да го отстранят, че в тялото ми остана само дишането на духа ми и тогава усещах единствено него. Това беше подобно на състоянието, когато ми беше дадено да преживея състоянието на умиращите, за което виж в Книгата Небе и Ад в № 449. На няколко пъти ме довеждаха до състояние да диша само моя дух, което, както го усетих тогава, се съгласуваше с всеобщото дишане на Небето. И така неведнъж съм попадал в състояние, еднакво с това на ангелите и тогава бях издиган при тях в Небето, където винаги пребивавах в духа си, но извън тялото, при което разговарях с тях като дишах както в Света. От това и от други явни доказателства можах да се убедя не само, че духът на човека диша в тялото му, а и че духът диша и след напускане на тялото и че дишането му е толкова незабележимо, че човек трудно може да го усети и единствено по начина, по който причината влияе върху действието и както мисленето влияе на белите дробове и чрез тях на говоренето. Оттук е видно също и това, че при човека връзката на духа с тялото съществува чрез съответствието на сърдечното движение и на белодробното движение, както в духа, така и в тялото.

392. Причината, поради която тези две движения - на сърцето и на белите дробове съществуват и продължават да съществуват без прекъсване се състои в това, че въобще ангелското Небе като цяло и в частност пребивава в тези две движения на живота и пребивава в тях поради това, че Господ ги внася в него чрез Слънцето, в Което Се намира Самият Той и което съществува от Него, тъй като Слънцето извършва тези две движения от Господа, защото всичко в Небето и всичко в Света зависи от Господа чрез Слънцето поради формата си в такава връзка, че представлява някакъв вид преплитане, в което всичко до най-последното зависи от първото. Тъй като животът на любовта произлиза от Него, а всички сили във Вселената са от живота, то е ясно, че именно там е тяхното начало. А че тяхното разнообразие зависи от възприемането на любовта и мъдростта - това следва от всичко казано.

393. Сега ще разкажа повече за Съответствието на тези движения, а именно какво е то при тези, които дишат заедно с Небето и какво - при тези, които дишат заедно с Ада и какво е то при тези, които говорят заедно с Небето, а мислят заедно с Ада и следователно какво е то при лицемерите, подмазвачите, преструвачите и други такива.

394. От Съответствието на сърцето с волята и на разума с белите дробове можем да узнаем всичко, което въобще е възможно да се знае за волята и разума или за любовта и мъдростта и по този начин и за душата на човека. Мнозина учени в Света са се занимавали да изследват душата, но тъй като нищо не са знаели за духовния Свят и за състоянието на човека след смъртта, то и не са могли да открият нищо, освен хипотези и то не за самата душа и какво представлява, а само за въздействието й върху тялото, а именно: за душата не са успели да получат никаква друга идея, освен че тя е най-чистото нещо в етера и сякаш самата тя се състои от етер, но не са се осмелявали много-много да разпространяват тази идея, за да не й припишат нещо материално, тъй като са знаели, че душата е духовна. По този начин изхождайки от тази идея за душата и едновременно знаейки, че душата взаимодейства с тялото и създава в него всичко, което се отнася до сетивата и до движението, те са се опитвали както казах, да изследват въздействието на душата върху тялото и едни от тях са казвали, че то е вследствие от влияние, а други - че това въздействие съществува вследствие на Хармонията. Но по този път не било открито нищо, което да успокои духа, търсещ да види наистина ли това е така и затова ми се даде да говоря с Ангелите и да получа по този въпрос озарение от тяхната мъдрост, от която почерпих и сведението, че душата на човека след смъртта представлява духа му и че този дух е човекът в неговата съвършена форма, а чиято душа е воля и разум, като душата в последните е любов и мъдрост, произлизащи от Господа и че тези две начала представляват за човека целия му живот, който произлиза от Единния Господ и че Господ прави така, че животът да изглежда принадлежащ на самия човек, като тази илюзия съществува, за да може човекът да възприема Господа; а за да не приема живота си като свой собствен и това да го отдалечи от Него, Господ е дал напътствието, че всичко в любовта, което се нарича добро и всичко в мъдростта, което се нарича истинно, произлиза от Него, а не от човека, а тъй като тези две начала представляват живота, то и всичко в живота произлиза пак от Него. Тъй като Душата относно своето битие е любов и мъдрост и тъй като те двете съществуват в човека от Господа, то и в човека са сътворени две възприемлища, в които Господ обитава в човека, като едното е за любовта, а другото е за мъдростта, като възприемлището за любовта се нарича воля, а възприемлището за мъдростта се нарича разум. По-горе в № 17 до 22 казах, че любовта и мъдростта представляват едно разделено цяло в Господа, а в №34 до 39 - че Божествената Любов принадлежи на Неговата Божествена Мъдрост, а Божествената Мъдрост - на Божествената Любов. И тъй като те двете произлизат от Бога-Човек, или от Господа, то в човека двете обиталища, наречени воля и разум са сътворени от Господа така, че дори и да са две отделни, те във всяко движение и във всяко усещане сякаш са едно цяло, понеже волята и разумът в тях не могат да се разделят. А за да може човекът да се превърне в такова възприемлище и обиталище, то по необходимост за тази цел е направено така, че разумът на човека да може да се издига над собствената си любов до светлината на онази мъдрост, в любовта на която самият той не се намира и чрез тази светлина да може да види и да се научи по какъв начин трябва да живее, за да достигне тази любов, за да може да се наслаждава на блаженството на вечността. А когато човекът в злоупотребил с дадената му възможност да издига разума си над собствената си любов, то е разрушил в себе си възможността си да бъде възприемлище и обиталище на Господа, или на любовта и на мъдростта от Господа, като е превърнал волята си в обиталище на любовта към самия себе си и към Света, а разума си - в обиталище на потвържденията на тези любови. Точно тук е началото на това, че тези две обиталища - волята и разумът, са се превърнали в обиталища на адовата любов, а чрез утвърждаването на тази любов - в обиталища на адовото мислене, което в ада се счита за мъдрост.

396. Любовта към себе си и любовта към Света всъщност са адови любови, като човек може да попадне в тях и по този начин може да разруши волята и разума в себе си, защото любовта към себе си и любовта към Света по своето сътворение са небесни, тъй като те са любови, принадлежащи на материалния човек и служещи на духовните любови така, както фундаментът служи на дома. Човекът от любов към себе си и към Света желае добро за тялото си, иска да се храни, да бъде облечен, да има жилище и да мисли за собствен дом, да търси за себе си това, което му се полага, дори почести в замяна на своето служене в зависимост от достойнствата на задълженията, които изпълнява, за да му оказват нужното подчинение; също желае да живее безгрижен живот и да възстановява силите си по приятни начини чрез светски удоволствия. Всичко това той може да си го пожелава, но с една единствена цел - да бъде полезен, тъй като така ще бъде в състояние да служи на Господа и на ближния, но ако няма в себе си любовта към служене на Господа и на ближния, а има само една любов -любовта към полезността за себе си и за Света, то неговата любов от небесна става адова, защото човекът преизпълва своето духосъщество и своя дух със своето собствено (състояние-бел.прев.), което само по себе си е цялото зло.

397. И за да не се случва самия човек с разума си да пребивава в Небето, което за него е възможно, а с волята си да е в ада и по този начин духосъществото му да бъде разделено, след смъртта на човека от разума му се отделя всичко, което е надхвърляло собствената му любов и така накрая при всички хора след смъртта им волята и разумът представляват едно. При тези, които са на Небето, волята им обича доброто и разумът им мисли истинно, а при тези, които са в ада, волята им обича злото и разумът им мисли неистинно. Същото е при човека в Света, когато той мисли от своя дух и това става с него, когато остане сам със себе си. Но има много хора в тяло, при които не става така, когато останат сами и то е благодарение на това, че те успяват да издигнат разума си над собствената си воля и над любовта на своя дух. Това го казвам, за да е ясно, че волята и разумът са два разделени предмета, обаче са сътворени така, че да представляват едно и че до това единство достигат ако не преди смъртта, то след нея.

398. А както любовта и мъдростта и оттам волята и разумът представляват това, което се нарича Душа и както в следващите редове ще разкажа по какъв начин Душата въздейства върху тялото и създава всичко в него и както това нещо можем да го знаем от съответствието на сърцето с волята и на белите дробове с разума, то това съответствие ни разкрива и следното: 1. Любовта, или волята е самият живот на човека; 2. Любовта, или волята непрестанно се стремят да влязат в човешка форма и във всичко, от което се състои тази форма; 3. Любовта, или волята без съпружеството си с мъдростта, или с разума не може да направи нищо със своята човешка форма; 4. Любовта, или волята подготвя дома или брачното ложе за бъдещия си съпруг, който е мъдростта, или разумът; 5. Любовта, или волята подготвя и всичко в своята човешка форма, за да бъде в състояние да действа в съединение с мъдростта, или с разума; 6. Когато се бракосъчетаят, то първото съединяване става чрез предразположението към знанията от което произтича и предразположението към истинното; 7. Второто съединяване става чрез предразположението към проумяване, от което произтича и възприемането на истинното; 8. Третото съединение става чрез предразположението към това човекът да вижда предмета (на знанието), от което произлиза мисълта; 9. Любовта, или волята чрез тези три съединения пребивава в своя сетивен и в своя действен живот; 10. Любовта, или волята внася мъдрост, или разум във всяко нещо в своя дом; 11. Любовта, или волята действа не по друг начин, а единствено в съединение с нея; 12. Любовта, или волята съединява себе си с мъдростта, или с разума и прави така, че мъдростта, или разумът взаимно да се съединят с нея; 13. Мъдростта, или разумът могат да се издигат над любовта, или над волята, да възприемат това, което принадлежи на светлината на Небето и да го разберат; 14. Любовта, или волята по такъв начин може да се извиси и да усеща това, което принадлежи на топлината на Небето, само ако тя обича в тази степен своя съпруг мъдростта; 15. Иначе любовта, или волята отклонява мъдростта, или разума от извисяването, за да могат да се движат заедно; 16. Любовта, или волята се пречиства чрез мъдростта в разума, ако те се извисяват заедно; 17. Любовта, или волята се замърсява в разума и от разума, ако те не се извисяват заедно; 18. Любовта, пречистена чрез мъдростта в разума става духовна и небесна; 19. Любовта, замърсена в разума и от разума, става материална и чувствена; 20. И при това положение все пак остава възможността за разбиране, наречена Разсъдливост и възможността за действие, наречена Свобода; 21. Духовната и небесната любов са любов към ближния и любов към Господа, а материалната и чувствената любов са любов към Света и към самия себе си; 22. Това, което се случва с волята и разума и с тяхното съединение, същото се случва и с любветворителността и вярата и с тяхното съединение.

399.1. Любовта, или волята са самия живот на човека и това следва от съответствието на сърцето с волята, за което говорих в № 378 до 381, защото както сърцето работи в тялото, така волята работи в духосъществото и както всичко в тялото, що се отнася до неговото съществуване и движение зависи от сърцето, така и всичко в духосъществото, що се отнася до неговото съществуване и живот зависи от волята. Тук като казвам „от волята” подразбирам „от любовта”, тъй като волята е възприемлище на любовта, а любовта е самият живот, за което виж в № 1,2 и 3 и като самия живот тя произлиза от Самия Господ. От сърцето и неговото присъствие в цялото тяло чрез артериите и вените можем да видим, че любовта, или волята е животът на човека, защото всичко е съответстващо помежду си и работи е единство с тази само разлика, че едното е материално, а другото -духовно. По какъвто начин сърцето работи в тялото, което знаем от Анатомията, а именно че то е живо и се намира под разпореждането на живота, когато в него работи сърцето чрез излизащите от него кръвоносни съдове и че то не е живо и не се намира под разпореждането на живота, когато в него не работи сърцето чрез неговите кръвоносни съдове, като сърцето представлява първото и последното, работещо в тялото. Че то е първото е видно при ембрионите, а че то също е и последното е видно при умиращите и че то работи и без съдействието на белите дробове е видно от случаите на спиране на дишането или на припадък. От всичко това можем да видим, че както вспомагателният живот на тялото зависи единствено от сърцето, така и животът на духосъществото зависи единствено от волята и че по същия начин волята живее и при прекратяване на мисленето, както сърцето живее при спиране на дишането от белите дробове, което е видно в ембрионите, в умиращите, при спирането на дъха и при припадъците. Оттук следва, че любовта, или волята са самия живот на човека.

400.2. Любовта, или волята непрестанно се стремят да влязат в човешка форма и във всичко, от което се състои тази форма и това се вижда от съответствието на сърцето с волята, тъй като ни е известно, че всичко, принадлежащо на тялото, се образува в утробата на майката и се образува чрез нервните влакна, излизащи от Мозъка и чрез кръвоносните съдове, излизащи от сърцето и че от тяхното сплитане се състоят всички органи и вътрешности. Оттук е видно, че всичко в човека съществува от живота на волята, или от любовта от своите начала, произлизащи от Мозъка чрез влакната; а всичко в тялото съществува от сърцето чрез артериите и вените. Оттук също е ясно, че животът, или любовта и следователно волята непрестанно се стреми да влезе в човешка форма, а тъй като човешката форма се състои от всичко, което се намира в човека, следва, че любовта, или волята непрекъснато се стреми и полага усилие да образува всичко това и този стремеж и това усилие към човешката форма съществуват поради това, че Бог е Човек, а Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Неговия Живот, от когото произлиза всичко, принадлежащо на живота. Всеки може да разбере, че ако не беше този Живот, който е Самият Човек, който е действал в това, което само по себе си няма живот, то по никакъв начин не би се образувало нищо от това, което се намира в човека, където работят хиляда хиляди (части) като едно цяло и в единство се стремят да влязат в образа на този живот, от който произлизат, за да може човекът да стане възприемлище и обиталище на Господа. Оттук можем да видим, че Любовта и от Любовта Волята, а от Волята Сърцето непрестанно се стремят към човешка форма.

401.3. Любовта, или волята без съпружеството си с мъдростта, или с разума не може да направи нищо чрез своята човешка форма и това е видно отново от съответствието на сърцето с волята. Човекът като ембрион живее със сърцето, а не с белите дробове, тъй като в това състояние кръвта от сърцето не влияе върху белите дробове и не им дава възможност да дишат, а влияе чрез отвора в лявата сърдечна камера. Затова ембрионът тогава не може да направи никакво движение и е като вързан и също не е в състояние да усеща нищо, тъй като сетивните му органи още са затворени. Същото се случва и с любовта, или с волята, от която въпреки че е жив, човекът живее смътно, без сетива и без движение. Отварянето на белите дробове става едва при раждането и веднага след това той започва да усеща и да се движи, да желае и да мисли. От всичко това можем да видим, че любовта, или волята без съпружеството си с мъдростта, или с разума, не може да направи нищо със своята човешка форма.

402.4. Любовта, или волята подготвя дома или брачното ложе за бъдещия си съпруг, който е мъдростта, или разумът и това се вижда от факта, че във всичко като цяло в сътворението и във всяка негова част съществува съпружество на доброто и истинното, защото доброто принадлежи на любовта, а истинното на мъдростта. Тези две неща се намират в Господа, а всичко е сътворено от Него. По какъв начин такова съпружество съществува и в човека, можем да видим в огледалния образ на съединението на сърцето с белите дробове, защото както казах в № 378 до 381 и в № 382 до 384 сърцето съответства на любовта, или на доброто, а белите дробове - на мъдростта, или на истинното. От съединението между тях можем да видим по какъв начин любовта, или волята образува за себе си мъдрост, или разум и след това я приема, т.е встъпва с нея в съпружество, което го обвързва с това, че приготвя за него дом или брачно ложе и го приема, свързвайки го със себе си чрез чувствата и накрая произвеждайки с него мъдрост в този дом. Това не може да се опише напълно по друг начин, освен на духовния език, тъй като и любовта, и мъдростта, а затова и волята, и разумът са духовни. Дори и да може да се говори за тях на материалния език, то ще е мъгляво за разбиране по причина на неясното познаване на това какво е това любов, какво е това мъдрост, какво е това предразположение към доброто и предразположение към мъдростта или предразположение към истинното. Обаче може да се разбере в какво се състои обвързването и съпружеството на любовта с мъдростта или на волята с разума от паралела според съответствието им със сърцето и с белите дробове, тъй като и в едните и в другите се случва едно и също с такова абсолютно сходство, че цялата разлика е само в това, че едните са духовни, а другите - материални. По този начин и по белите дробове е видно това, че сърцето първо образува бели дробове, а след това вече се свързва с тях, а именно: образува ги в ембриона, а се свързва с тях при раждането. И всичко това сърцето го прави в своя дом, който се нарича Гръден кош, където протича тяхното съжителство и който е отделен от останалите части на тялото с мембрана, наречена диафрагма и с плевра, наречена подребреница. Същото се случва и с любовта и мъдростта, или с волята и разума.

403.5. Любовта, или волята подготвя и всичко в своята човешка форма, за да бъде в състояние да действа в съединение с мъдростта, или с разума. Когато говоря за воля и разум, трябва добре да знаете, че волята е целия човек, тъй като волята с разума се намира както в началата в мозъка, така и във всички произведения от началата в тялото и затова е както в тялото като цяло, така и във всяка негова част, както показах в № 365,366 и 367. Оттук можем да видим, че волята е човекът като цяло дори по отношение на самата си форма, както общата, така и частната, а разумът е нейният съжител, както белите дробове и сърцето. Затова трябва да внимавате да не подхранвате в себе си идеята, че волята е нещо отделно в човешката форма, тъй като тя е едно и също с тази форма. Оттук можем да видим не само по какъв начин волята подготвя за разума брачно ложе, но също и по какъв начин тя подготвя и всичко в своя дом, който е цялото тяло, за да може да действа в съединение с разума, а именно: тя подготвя всичко това така, че всичко и всяко нещо в тялото е съединено с разума по същия начин, по който всичко и всяко нещо в него е съединено с волята или, че всичко и всяко нещо в тялото се намира под разпореждането на разума по същия начин, по който всичко и всяко нещо в тялото се намира под разпореждането на волята. По какъв начин всичко и всяко нещо в тялото се подготвя за съединяване с разума, както и с волята, можем да видим като в огледален образ в Анатомията на тялото. От тази наука е известно по какъв начин е свързано всичко в тялото и също по какъв начин в цялото тяло се извършват действия както благодарение на дишането с белите дробове, така и благодарение на биенето на сърцето. От Анатомията знаем, че сърцето се съединява с белите дробове чрез части, които продължават във вътрешността на белите дробове и че всички вътрешности в цялото тяло се съединяват с Гръдния кош чрез определени връзки и се съединяват така, че когато белите дробове дишат, то всичко и всяко нещо както като цяло, така и в частност, получава някаква част от това дихателно движение. Когато белите дробове се повдигат, то ребрата издуват гърдите, подребреницата се разширява и диафрагмата се отмества и заедно с тях и всички долни части на тялото, съединени с нея чрез връзки, получават някаква част от това дихателно движение. Тук няма да споменавам за многото други подобни неща, за да не замъгля целта на книгата с непознати термини за тези, които не познават Анатомията. Но попитайте специалистите в тази наука наистина ли всичко в цялото тяло, започвайки от гърдите и свършвайки с най-далечните части е така свързано помежду си, че при движението на белите дробове вследствие дишането, всичко и всяко нещо в тялото се привежда в действие, синхронно с движението на белите дробове - и ще разберете. Сега вече виждаме в какво се състои съединението, което волята подготвя за разума по отношение на всичко и на всяко нещо в човешката форма; само трябва да разгледаме споменатата връзка в тялото, да я осветим от гледна точка на Анатомията и след това по тази връзка да разгледаме съвместното действие на различните части с дишането на белите дробове и с биенето на сърцето, след което на мястото на белите дробове мислено поставете разума, а на мястото на сърцето мислено поставете волята и ще разберете.

404.6. Когато се бракосъчетаят, то първото съединяване става чрез предразположението към знания от което произтича и предразположението към истинното, като под бракосъчетание се подразбира състоянието на човека след раждането, започвайки от състоянието на неведение и до състоянието на разбиране, а после от това състояние до състоянието на мъдрост. Първото състояние или състоянието на абсолютно неведение тук не се включва в бракосъчетаването, тъй като тогава все още няма никакво мислене в разума, а само едно мъгляво предразположение, принадлежащо на любовта, или на волята и това състояние е само подготовката за брака. Че във второто състояние или в състоянието на детството на човека присъства предразположение към знания, това е известно, тъй като чрез него детето се научава да говори, да чете и след това постепенно на всичко, което се отнася към разума. Не подлежи на съмнение, че всичко това го прави любовта, принадлежаща на волята, защото не е възможно да бъде по друг начин. Такова предразположение към знания съществува у всеки човек след раждането му и благодарение на него човек научава всичко, от което постепенно се образува, увеличава се и се усъвършенства неговия разум и това го знае всеки от личен опит. Че от същото произлиза и предразположението към истинното, това също е ясно, защото когато от предразположението към знание човек стане разумен, то с това предразположение вече се стреми не толкова към опознаване, колкото към разсъждаване и към заключения относно всичко, което принадлежи на любовта, било то предмет на икономиката, гражданствеността или нравствеността. А когато това негово предразположение се издигне дори до духовното, то се превръща в предразположение към духовното истинно. Предразположението към знание е първият момент или началния момент на това състояние, което можем да видим от това, че предразположението към истинното е също и предразположение към знание, само че по-фино, тъй като произлиза от предразположението към желанието да узнаеш истинното и след като го откриеш, поради приятността на това предразположение, да почерпиш от истинното.

7. Второто съединяване става чрез предразположението към проумяване, от което произтича и постигането на истинното и това е ясно за всеки, който пожелае да види това с разумен поглед, тъй като тогава става ясно, че предразположението към истинното и постигането на истинното са две възможности на разума, които при някои се сливат в едно, а при други - не. В едно се сливат при тези, които искат да постигнат истинното с разума, а не се сливат при тези, които искат само да знаят истинното. Също е ясно и че само според това всеки осъзнава истинното дотолкова, доколкото е предразположен към възприемането му, тъй като ако отнемете от човека предразположението му към истинното, то няма да може да го възприема и обратното заедно с предразположението към възприемане на истинното се явява и възприемането му съобразно степента на това предразположение. При човека със здрав разум никога няма пречка при осъзнаването на истинното, само ако има поне малко предразположение за възприемането му. Всеки човек притежава възможност за възприемане на истинното, наречена разсъдливост и това е показано по-горе. 8. Третото съединение става чрез предразположението към това човекът да вижда предмета на знанието, от което произлиза мисленето. Че не са едно и също нещо предразположението към знание, предразположението към възприемане и предразположението към виждане на предмета на знанието или че не са едно и също нещо предразположението към истинното, възприемането на истинното и мисленето - всичко това се вижда смътно от онези, които не могат да възприемат като разделни действията на духосъществото, докато това е ясно за тези, които могат да ги възприемат като разделни. Причината това да е само смътно видимо за онези, които не могат да възприемат действията на духосъществото като разделни е тази, че всичко е в мисълта на всички, които пребивават едновременно в предразположение към истинното и във възприемане на истинното, а което е едновременно не може да е различно. В явното мислене пребивава човекът тогава, когато е предразположен към възприемане и така влиза в разбирането на истинното; тогава той пребивава в мисленето на своя дух, което е размишление и което съвпада с мисълта на тялото. Но такова съвпадение не е явно, тъй като размишляването е над мисленето и наблюдава това, което принадлежи на мисленето от паметта като нещо низше срещу себе си, изхождайки от което то съди или оправдава. Самото предразположение към истинното се забелязва не в друго, а в определен стремеж на волята вследствие на нещо приятно, вътрешно присъщо на размишлението като негов живот, но човекът обръща малко внимание на тази приятност. От всичко това можем да видим, че тези три състояния: предразположение към истинното, възприемане на истинното и мисленето произлизат от любовта към реда и съществуват единствено в разума, защото когато любовта влезе в разума, което става в състоянието на бракосъчетаване, то в началото тя произвежда предразположение към истинското знание, след това -предразположение към проумяване на наученото и накрая -предразположение към това да види с мисленето на тялото това, което самият той е проумял, тъй като мисленето не е нищо друго, а вътрешно зрение и то съществува още преди това състояние като необходима принадлежност на материалното духосъщество. Но като мислене от възприемането на истинното или, което е едно и също, мислене като мислене от предразположението към истинното то съществува едва след това. Такова мислене вече е мисленето на мъдростта, а първото е мислене само от паметта през зрението на материалното духосъщество. Всички други действия на любовта, или на волята, които са извън разума, принадлежат не към предразположенията към истинното, а към предразположенията към доброто.

405. Разсъдливият човек, въпреки че може да разбере, че тези три състояния следват последователно в разума от любовта като принадлежност на волята, но не може да види ясно това, затова и не може да се увери в него, но както любовта, принадлежаща на волята представлява едно със сърцето и както мъдростта, принадлежейки на разума действа заедно с белите дробове, както показах по-горе, то никъде не можем да намерим по-ясно обяснение и потвърждение на казаното в № 404 за предразположението към истинното, за възприемането на истинното и за мисленето както в белите дробове и тяхното устройство, затова и сега ще се наложи да го опиша накратко. При раждането сърцето от своята дясна камера влива кръв в белите дробове и след като тя премине през тях, се връща в лявата камера и по този начин белите дробове се отварят. Всичко това сърцето прави посредством артериите и белодробните вени. Белите дробове имат разклонения (bronchia), които стават все повече и повече и накрая преминават в мехурчета, в които белите дробове поемат въздуха и по този начин дишат. Около разклоненията и техните следващи разклонения също има артерии и вени, които се наричат bronchiales и излизат от аортата, като тези артерии и вени са различни от белодробните артерии и вени.Така виждаме, че кръвта се влива в белите дробове по два пътя и по два пътя излиза от тях, поради което белите дробове могат да дишат не едновременно със сърцето и както ни е известно биенето на сърцето и вдишването на делите дробове не се извършват заедно. Затова както сърцето и белите дробове имат съединение с волята и с разума, както показах по-горе и както съединението по съответствие се състои в това, че съответстващите си предмети представляват едно, то по влиянието на кръвта от сърцето върху белите дробове може да се види и че волята влияе върху разума и произвежда това, което казах тук в № 404 за предразположението към истинното, за възприемането на истинното и за мисленето. Всичко това ми бе разкрито от съответствията, както и много други неща, които не мога да опиша накратко. Тъй като любовта, или волята съответства на сърцето, а мъдростта, или разумът съответства на белите дробове, то следва, че кръвоносните съдове на сърцето в белите дробове съответстват на предразположението към истинното, а разклоненията в белите дробове съответстват на възприемането и на мисленето, породено от тези предразположения. Който разгледа всички сплитания в белите дробове по техните начала и направи от тях паралел с любовта на волята и с мъдростта на разума, той ще види в тях изобразено казаното по-горе в № 404 и по този начин може да затвърди в себе си всичко това до пълна убеденост. Но тъй като само някои хора познават от Анатомията строежа на сърцето и на белите дробове, то да доказвам нещо чрез непознатото значи само да продължавам да замъглявам предмета и затова повече няма да говоря за този паралел.

406.9. Любовта, или волята чрез тези три съединения пребивава в своя сетивен и в своя действен живот. Любовта без разума или предразположението, принадлежащо на любовта без мисленето, принадлежащо на разума, не може нито да усеща, нито да действа в тялото, защото любовта без разум изглежда сляпа или, което е едно и също, предразположението без мислене остава сякаш в тъмнина, защото разумът е светлината, чрез която любовта вижда и мъдростта на разума съществува действително от светлината, произлизаща от Господа като Слънце. Вследствие на това, понеже любовта е сляпа и нищо не вижда без светлината на разума, то без светлината на разума всички сетива на тялото биха останали слепи и глухи и не само зрението и слуха, но и останалите сетива, защото както казах по-горе, всяко постигане на истинното принадлежи на любовта в разума, а всички сетива на тялото заимстват своите знания от знанията на своето духосъщество. Същото трябва да кажем и са всички действия на тялото, тъй като всяко действие от любов без разум е като движението на човека в нощната тъмнина, защото без разума си човек не знае какво прави и в такова действие няма никаква разумност, нито мъдрост, затова и не може да се нарече живо действие, тъй като всяко действие заимства своето битие от любовта и своето качество от разумността. При това всяка сила на доброто съществува чрез истинното, тъй като всяко добро действа във своето истинно и чрез него доброто принадлежи на любовта, а истинното - на разума. Оттук можем да видим, че любовта, или волята именно чрез тези три съединения, за които казах по-горе в № 404 пребивава в своя сетивен живот и в своя действен живот.

407. Истинността на всичко това се потвърждава до очевидност от съединението на сърцето с белите дробове. Оттук е и съответствието на волята със сърцето и на разума с белите дробове по такъв начин, че както любовта и разумът действат духовно, така и сърцето и белите дробове действат материално и именно затова всичко казано по-горе може да се види в тяхната работа и да бъде удобно и нагледно за възприемане. Човекът не се намира в нито единия живот - нито в сетивния, нито в действения, т.е. нито усеща, нито действа дотогава, докато сърцето и белите дробове не започнат да работят заедно и това се вижда от състоянието на ембриона в утробата на майката и после от състоянието на новороденото, тъй като докато човек е в зародиш белите му дробове са затворени, вследствие на което в него няма нито сетива, нито действия, а именно: сетивните органи остават затворени, а ръцете „вързани”, както и краката, а след раждането белите дробове се отварят като отварянето им става поради постъпването в тях на кръв от сърцето и след това човекът започва да усеща и да се движи. Че човекът не се намира нито в сетивния, нито в действения живот ако сърцето и белите дробове не работят заедно се вижда също и от състоянието при загуба на съзнание, по време на което работи само сърцето без белите дробове, тъй като тогава дишането спира и човекът нито усеща, нито се движи. Същото се получава и при удавяне или в друго състояние, при което се затваря гръкляна и така се прекъсва дишането на белите дробове. Знаем, че тогава човекът изглежда като мъртъв и нито усеща, нито се движи, въпреки че сърцето му бие, а се връща към живота, както сетивния, така и двигателния, едва когато се отстрани причината за преграждането на пътя за дишането. Дотогава кръвта, макар че се движи в белите дробове, но се движи само по артериите и белодробните вени, а не и през bronchiales, които дават на човека възможност да диша. Същото трябва да кажем и за влиянието на любовта върху разума.

408.10. Любовта, или волята въвежда мъдростта, или разума във всичко в своя дом, като под дом на любовта, или на волята се разбира целия човек по отношение на всичко в неговото духосъщество, а тъй като всичко в духосъществото съответства на всичко в тялото, както показах по-горе, то под дом се подразбира също и целия човек по отношение на всичко в тялото му, а именно крайници, органи и вътрешности. Че белите дробове се въвеждат във всичко в тялото, точно както разумът се въвежда във всичко в духосъществото, можем да видим от показаното по-горе в № 402, а именно от това, че любовта, или волята подготвя дома или брачното ложе за бъдещия си съпруг мъдростта, или разума и от № 403, а именно от това, че любовта, или волята подготвя всичко в своята човешка форма или в своя дом за това да бъде в състояние да действа в съединение с мъдростта, или с разума. От казаното в посочените абзаци се вижда, че всичко и всяко нещо в цялото тяло е така съединено помежду си с връзки, излизащи от ребрата, прешлените, гръдната кост, диафрагмата и коремната кухина под нея, че няма нищо в цялото тяло, което да не се увлича и да не се привежда в някакъв вид движение от дишането на белите дробове. Че последователните им движения влизат дори и в най-вътрешните части на органите и вътрешностите, това можем да видим от Анатомията. Споменатите по-горе връзки влизат в обвивките на всички вътрешности, а от тях чрез израстъци до всички най-вътрешни части, както артериите и вените достигат навсякъде чрез своите разклонения, от което можем да видим, че дишането на белите дробове в най-съвършено съединение със сърцето достига до всичко и до всяко нещо в тялото. И за да бъде това съединение пълно, то и самото сърце подлежи на дихателното движение, защото се намира в лоното на белите дробове и лежи над диафрагмата, от която артериите му заимстват част от белодробното движение. Стомахът също влиза в тази връзка поради свързаността на хранопровода с гръкляна. Привеждам всички тези анатомични указания, за да можем от тях да видим в какво се състои съединението на любовта, или волята с мъдростта, или с разума и съединението на тях двете заедно със всички части на духосъществото, тъй като тези предмети са сходни помежду си.



#9 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 13 May 2018 - 09:13 AM

Част Пета (продължение)

 

409.11. Любовта, или волята не върши нищо по друг начин, освен в съединение с мъдростта, или с разума, защото щом любовта няма никакъв сетивен и никакъв двигателен живот отделена от разума и щом любовта внася разума във всичко в духосъществото, както е в № 407, 408, то и следва, че любовта, или волята не върши нищо по друг начин, освен в съединение с разума, защото какво може да направи една любов без разум; и няма ли всяко такова нейно действие да се нарече безразсъдно? Само разумът научава човека на това какво и по какъв начин трябва да се прави, докато любовта без разум не знае това. Ето защо между любовта и разума съществува съпружество и макар и да са две отделни неща, те действат като едно. Такова е и съпружеството на доброто с истинното, тъй като доброто принадлежи на любовта, а истинното - на разума. Такова съпружество съществува и във всяко едно нещо в цялата Вселена, във всичко сътворено от Господа, а именно: полезността на всеки предмет се отнася към доброто, а формата на полезността - към истинното. Поради това съпружество в цялото тяло и във всяка негова част съществува дясна страна и лява страна, като дясната се отнася към доброто, от което произлиза истинното, а лявата се отнася към истинното, произлизащо от доброто и по този начин и към тяхното съединение. Затова и всичко в човека е чифтно, а именно: два Мозъка, две Полукълба на главния Мозък, две Камери в Сърцето, два Дяла на Белите дробове, две Очи, две Уши, две Ноздри, две Рамена, две Ръце, два Лакътя, два Крака, два Бъбрека, Два Тестиса, Два Яйчника и т.н.; а където няма сдвоеност, има дясна и лява страна и това е защото доброто е свързано с истинното, за да може чрез него да има съществуване, а истинното е свързано с доброто, за да може чрез него да има битие. Същото трябва да кажа и за Ангелските Небеса и за всяко общество в тях. Повече за това можем да видим по-горе в N401, където показах, че любовта, или волята без съпружеството си с мъдростта, или с разума не може да направи нищо в своята човешка форма. За съединението на злото и лъжливото, което е противоположно на съединението на доброто и истинното, ще разкажа на друго място.

410.12. Любовта, или волята съединява себе си с мъдростта, или с разума и прави така, че мъдростта, или разумът взаимно да се съединят с нея, като първата половина на твърдението се вижда от съответствието им със сърцето и белите дробове. Изследванията на Анатомията показват, че сърцето може да извършва своите жизнени движения дори и в същото време белите дробове да не работят и това се наблюдава при припадък и при удавяне, както и при ембриона в утробата и при пилето в яйцето. От изследванията по анатомия научаваме още, че сърцето, докато работи само, съдейства за изграждането на белите дробове и ги приспособява така, че да могат да извършват дишането и че сърцето съдейства за изграждането на всички останали органи и вътрешности, за да имат възможност да извършват различни служения (полезности), а именно: органите на лицето служат на сетивата, органите на движението служат на действията и всичко останало в тялото е създадено да служи за полезности, съответстващи на предразположенията на любовта. Оттук е видно първо, че както сърцето съдейства за изграждането на всички тези части за различни необходимости, така и любовта произвежда подобно нещо в своето вместилище, наречено воля за различни предразположения, представляващи нейна форма, която, както показах по-горе, е човешката форма. А както първите или най-близките предразположения на любовта представляват предразположението човек да научава, да възприема и да вижда предмета на своето знание и възприемане, то следва, че разумът се образува от любовта именно за тези предразположения и че тя действително влиза в тях, когато човек започва да усеща и да се движи, както и когато започва да мисли. Че разумът по никакъв начин не съдейства на любовта в тази й работа е видно от паралела със сърцето и белите дробове. От всичко това можем да видим, че любовта, или волята съединява себе си с мъдростта, или с разума, а не мъдростта, или разумът съединява себе си с любовта, или с волята. Вижда се също, че знанието, придобивано от любовта за себе си от предразположението към знание и възприемане на истинното, придобивано от нея от предразположението към разглеждането на това, което тя узнава и проумява, по никакъв начин не принадлежи на разума, а принадлежи единствено на любовта. Както мисленето и възприемането, така и произлизащите от тях знания, действително се влияят от духовния Свят и биват възприемани не с разума, а с любовта, съобразно с нейните предразположения в разума. Илюзорността в този случай е такава, че сякаш ги възприема разумът, а не любовта, или волята, но тази илюзия е следствие на измамност. По илюзия ни изглежда така сякаш разумът съединява себе си с любовта, или с волята, но това също е измамност. В действителност любовта, или волята съединява себе си с разума, вследствие на което това съответствие се превръща във взаимност от живота, а чрез него и от потенциала (a potentia) на любовта. Същото съществува и при съпружеството на доброто и истинното, тъй като доброто принадлежи на любовта, а истинното - на разума и от доброто произлиза всичко, а именно: то приема истинното в своя дом и се съединява с него, понеже се съгласува с него. Доброто може да допуска също и несъгласувано с него истинно, но го допуска поради предразположението си към научаване, проумяване и мислене и докато то не е определило себе си за такива служения, които представляват неговата цел и които за него представляват добро. Взаимното съединение или съединението на истинното в доброто зависи от живота на човека в доброто. Ето защо Господ наблюдава всеки човек и всеки дух и Ангел единствено по неговата любов или по неговото добро, а не и по разума му или по неговото истинно, отделено от неговата любов или от неговото добро, тъй като както е показано по-горе животът на човека е неговата любов, а животът бива съобразен единствено с това как човекът е успял да извиси своите предразположения чрез истините, или как е изпълнил истините чрез мъдростта си, защото предразположенията на любовта се извисяват чрез истините и оттам чрез мъдростта и тогава любовта работи в съединение с мъдростта и сякаш прави нещата от нея. В действителност тя действа от себе си, но чрез нея, както чрез своя форма, която абсолютно нищо не заимства от разума, а заимства всичко от определена нагласа на любовта, която се нарича предразположение.

411. Любовта нарича свое добро всичко, което е благоприятно за нея и нарича свое истинно всичко, което като средство, води до това добро и тя обича всички такива средства и ги прави принадлежност на своето предразположение и така самото то става предразположение в определена форма. Затова истинното не е нещо друго, а форма на предразположението, принадлежащо на любовта и цялата човешка форма не е нещо друго, а форма на всички предразположения на любовта, а нейната красота е това възприемане, което тя придобива чрез истините, възприемани с вътрешното и с външното зрение и слух, а именно: точно тях любовта разпределя във формата на своите предразположения, като тези форми са изключително разнообразни, макар и сходни поради това че имат обща човешка форма. Всички тези форми са прекрасни за нея и тя ги обича, докато всички останали са безобразни и противни. Оттук се вижда също, че любовта съединява себе си с разума, а не обратното и че взаимността на съединението произлиза също от любовта. Именно това подразбирам тук под казаното, че любовта, или волята прави така, че мъдростта, или разумът взаимно да се съединят с нея.

412. Всичко казано тук може да бъде потвърдено и изобразено в съответствието на сърцето с любовта и на белите дробове с разума, за което вече разказах по-горе, тъй като щом сърцето съответства на любовта, то и частите, определящи неговото действие, или артериите и вените, съответстват на предразположенията, а белите дробове - на предразположенията към истинното и както белите дробове имат въздухопроводи, по които се извършва дишането, то те съответстват на възприемането и знанията. Обаче е необходимо да отбележите за себе си, че артериите и вените в белите дробове всъщност не са предразположения и дишането всъщност не е възприемане и мислене, а само техни съответствия вследствие на това, че те действат с тях съответно или едновременно и че сърцето и белите дробове всъщност не са любов и разум, а само техни съответствия и първите могат да бъдат забелязани чрез последните. Който познава от Анатомията строежа на белите дробове, той лесно може като го сравни с разума, да види, че разумът сам по себе си не прави нищо, не разбира нищо и не мисли за нищо, а всичко създава, възприема и измисля от предразположенията, принадлежащи на неговата любов, които в разума се наричат предразположение да знаеш, да разбереш и да видиш това, което е научено и разбрано, както казах по-горе.Тъй както всички състояния на белите дробове зависят от кръвта, идваща от сърцето, от кухата вена и от аортата и всички дихания в разклоненията на белите дробове съществуват съобразно техните състояния (от притока на кръв), то ако кръвта престане да влияе, дишането спира. Много други неща могат да се разкрият чрез устройството на белите дробове и сравняването им с разума, на когото те съответстват. Не всички познават Анатомията, а да доказвам нещо посредством нещо непознато би означавало само да замъглявам предмета и затова няма да говоря повече за него. От това, което лично на мен ми е известно от строежа на белите дробове напълно се убедих, че любовта чрез своите предразположения се съединява с разума, а не разумът се съединява с някое предразположение на любовта и още, че взаимното им съединяване е с цел любовта да може да има чрез разума сетивен живот и действен живот. При това е необходимо да отбележите, че човекът има двойнствено дишане: едното принадлежи на неговия дух, а другото - на неговото тяло и че диханието на духа (докато е в тялото-бел.прев.) се осъществява посредством нервни влакна, излизащи от Мозъка, а диханието на тялото се осъществява посредством кръвоносни съдове, излизащи от сърцето, от кухата вена и от аортата. Освен всичко е очевидно и това, че дишането се произвежда от мисълта и е очевидно още, че мисленето се произвежда от предразположението като принадлежност на любовта, тъй като мисленето без предразположенията е като дишане без сърце, което е невъзможно. Оттук е видно, че предразположението, принадлежащо на любовта съединява себе си с мисленето, принадлежащо на разума, както казах по-горе и е подобно на това как сърцето се съединява с белите дробове.

413.13. Мъдростта, или разумът притежава възможност да се издига над любовта и да възприема това, което принадлежи на светлината на Небето и да го разбира, което беше показано по-горе, където говорех, че човек може да възприема тайните на мъдростта, когато ги чува и че тази негова способност се нарича Разсъдливост и я има във всеки човек от Сътворението. Чрез тази способност, която е възможността на човека да проумява и да прави заключения за справедливото и за правилното, за доброто и за истинното, човекът се отличава от животните и тук под нея се подразбира, че разумът може да се извисява и да възприема от Небето това, което се вижда в светлината на Небето. Това можем да го видим изобразено в строежа на белите дробове, съответстващи на разума като разгледаме строежа им, състоящ се от множество разклонени дихателни канали, достигащи до най-малките мехурчета, които при дишането приемат въздуха. Заедно с тях действа и мисленето по съответствие, като мехурчестата субстанция е такава, че може да се разширява и съкращава в две състояния: в едното - в единство със сърцето, а в другото - относително разделена от него, а именно: в състоянието на единство със сърцето посредством белодробните артерии и вени, излизащи от самото сърце, а в състоянието на отделеност от него -посредством артериите и вените, излизащи от кухата вена и от аортата, които се намират извън сърцето. Всичко, което описах за белите дробове е така, защото разумът може да се издига над собствената любов, съответстваща на сърцето и да възприема светлината от Небето, обаче както и да се издига, разумът не може да се отдели от собствената си любов, а взема от нея това, което се нарича предразположение към знание и възприемане на нещата, което характеризира почестите, славата и изгодата в Света. В обикновения човек предметът на знанието е присъщ на любовта като нейна повърхност и затова любовта му сияе само с повърхността си, а в мъдрия тя засиява в пълнота. Описах тук всичко това, което се отнася за белите дробове като потвърждение, че разумът може да се издига, както и да възприема и получава светлината на Небето, тъй като съществува такова съответствие, по което можем да правим изводи от разума за белите дробове и от белите дробове - за разума и да се убеждаваме в това.

414.14. Любовта, или волята по такъв начин може да се издига и да усеща това, което принадлежи на топлината на Небето, само ако обича в необходимата степен своя съпруг мъдростта. Че разумът може да се издига до светлината на Небето и да черпи оттам мъдрост показах по-горе в предишната част и на други места; показах също и че любовта, или волята също може да се издига, ако обича това, което принадлежи на небесната светлина, или на мъдростта. Но любовта, или волята не може да се извиси от нещо, което принадлежи на почестите, славата и изгодите като предполагаеми цели, а се издига единствено от любовта към служенето и то служене не за себе си, а за ближния. И тъй като такава любов се дава само от Небето от Господа и се дава от Господа само тогава, когато човек избягва злините като грехове, тогава любовта, или волята може да се издигне и само чрез тези средства, но не и без тях. И така Любовта, или волята се издига до топлината на Небето, а Разумът - до светлината на Небето и ако се издигнат заедно, там между тях се осъществява съпружество, наречено небесно съпружество, защото то е съпружество на небесната любов и мъдрост. Затова казвам, че любовта се издига също и в случая, когато тя в необходимата степен обича мъдростта, своя съпруг, а именно: любовта към ближния от Господа е любовта на мъдростта или истинската любов на човешкия разум. Това е сходно и със светлината и с топлината в Света, като понякога има светлина без топлина и светлина с топлина, като светлината е без топлина през зимата, а е с топлина през лятото и когато топлината и светлината са заедно, тогава всичко цъфти. Светлината в човека, съответстваща на зимната светлина е мъдрост без своята любов, а светлината в човека, съответстваща на лятната светлина е мъдрост със своята любов.

415. Това съединение и разединение на любовта и мъдростта можем да видим изобразено в съединението на белите дробове със сърцето. Сърцето може да се съединява с разклоняващите се мехурчета чрез кръвта, излизаща непосредствено от него и също чрез кръвта, която излиза не от него, а от кухата вена и аортата, които са извън сърцето, вследствие на което дишането на тялото може да се отделя от дишането на духа и когато кръвта влияе направо от сърцето двата вида дишане не могат да се разделят, а тъй като по съответствие мислите работят заедно с дишането, то е ясно, че поради двата вида дишане в белите дробове спрямо сърцето човекът може по различен начин да мисли и от мисленето си да говори и да действа, когато е с други и когато е сам със себе си, а именно когато не се бои да не изгуби нещо поради мнението на другите. Освен това когато е сам той може да говори против Господа и против ближните, против духовното в Църквата и против всичко нравствено и гражданско, както и да работи против тях, отмъщавайки, злословейки и прелюбодействайки, а пред другите, когато се бои да не развали мнението на другите за себе си, той може да говори, да проповядва и да действа като човек абсолютно духовен, нравствен и граждански. Оттук можем да видим, че любовта, или волята може като разума да се издига и да възприема светлината или любовта на Небето, само ако тя обича мъдростта в съответната степен, а ако не я обича, то може да се отдели от нея.

416.15. Иначе любовта, или волята отклонява мъдростта, или разума от извисяване, за да може той да действа заедно с нея. Има материална любов и духовна любов, като човекът, пребиваващ в материалната любов и едновременно и в духовната, е разсъдлив, докато човекът, живеещ само в материалната любов, въпреки че може да мисли от разсъдъка си съвсем като духовен, е неразсъдлив човек. И макар че може да издига разума си до небесната светлина и по този начин до мъдростта, но всъщност това, което представлява мъдростта, или небесната светлина, не принадлежи на неговата любов и макар че любовта му се издига, тя го прави единствено от предразположението си към почести, слава и изгода. И когато види, че с издигането си не получава нищо такова или когато човек мисли само за себе си от своята материална любов, то тя престава да обича това, което принадлежи на светлината на Небето, или на мъдростта и тогава тя отклонява своя разум от достигнатата висота, за да може той да действа заедно с нея. Например когато чрез издигането си разумът пребивава в мъдростта, тогава любовта вижда какво е справедливост и какво е искреност, какво е целомъдрие или истинска любов, като материалната любов може да види всичко това поради способността си да вижда и възприема нещата в светлината на Небето и може дори да говори, да проповядва и да описва всичко видяно там, представяйки го като добродетели - нравствени и едновременно и духовни. А щом разумът напусне това си извисено състояние, то любовта, ако тя е абсолютно материална, повече не вижда тези добродетели и вместо справедливост предполага несправедливост, вместо чистосърдечност - лукавство, вместо целомъдрие -сладострастие и т.н. и ако тя си помисли за това, което е говорила тогава, когато разумът й е бил извисен, то може дори да се надсмее над всичко и го нарече самозаблуда. Оттук можем да видим как трябва да разбираме това, че ако любовта не обича своя съпруг мъдростта в необходимата степен, тя го отклонява от извисяване, за да може той да действа заедно с нея. Че любовта може да се извисява, ако обича мъдростта в определена степен, е видно по-горе в № 414.

417. По този начин понеже любовта съответства на сърцето, а разумът - на белите дробове, то всичко, което казах сега може да бъде потвърдено от тяхното съответствие, а именно от начина, по който разумът може да се извисява над собствената си любов дори до мъдрост и от начина, по който в това си извисяване той бива отклонен от същата тази любов, ако тя е абсолютно материална. Човекът има два вида дишане - дишане на тялото и дишане на духа и те могат да се разделят и да се съединяват, като те се разделят при абсолютно материалните хора, по-специално при лицемерите и много рядко - при духовните и искрените, затова и абсолютно материалният човек и лицемерът, у когото разумът е извисен, вследствие на което в паметта му остават много неща, принадлежащи на мъдростта, пред другите може да говори мъдро от запаметените мисли, но когато остане сам, то започва да мисли не от паметта си, а от своя дух и по този начин от своята любов. Така е и при дишането му, понеже мисленето и дишането действат съответно, като по-горе беше показано, че устройството на белите дробове е такова, че те могат да дишат от кръвта, идваща направо от сърцето и от кръвта, идваща от артериите, намиращи се извън сърцето.

418. Съществува всеобщо схващане, че сякаш същността на човека е мъдростта и затова, когато някой говори мъдро или поучава мъдро, другите си мислят, че той наистина е мъдър и тогава дори самият той мисли така за себе си.Това е защото говорейки и поучавайки в обществото той мисли от паметта и ако е абсолютно материален, мисли от повърхността на своята любов, а тази повърхност се състои от предразположенията към почести, слава и изгода, а когато остане сам той започва да мисли от вътрешната любов на своя дух и мисли не мъдро, а дори безумно. Оттук можем да видим, че за никого не можем да съдим по мъдрите му думи, а по живота му, т.е. не по мъдрото говорене, откъснато от живота, а по мъдрото говорене в съединение със живота, като под живота се подразбира любовта, а че любовта е живота беше показано по-горе.

419.16. Любовта, или волята се пречиства в разума, ако те се извисяват заедно. Човекът, когато се роди, не обича никого, освен себе си и Света, тъй като не вижда нищо друго, а следователно и душата му не е заета от нищо друго. Тази любов е материално-плътска и може да бъде наречена материална, освен това тя е осквернена още от самите родители, в които е отделена от небесната любов. Тази любов не би могла да се отдели от своята нечистота, ако човекът нямаше способността да извисява разума си до светлината на Небето и да вижда как трябва да живее, за да може любовта в единство с разума да се извиси до мъдрост, тъй като посредством разума любовта, т.е. човекът, вижда някакво зло, което замърсява и осквернява любовта и вижда също, че ако избягва и се отвръща от тези злини като от грехове, то ще заобича това, което е противоположно на това зло, т.е. ще заобича всичко небесно; като вижда също и средствата, чрез които може да избегне и да се отвърне от тези злини като от грехове. Всичко това вижда любовта, т.е. човекът чрез използването на способността си да извисява разума си до светлината на Небето, при което получава мъдрост. Само тогава, когато любовта поставя за себе си на първо място Небето, а на второ -Света, и освен това на първо място поставя Господа, а на второ - себе си, тя отделя нечистото от себе си и го пречиства, т.е. тя се извисява в топлината на Небето и се съединява с онази светлина на Небето, в която пребивава разумът. По този начин се осъществява съпружеството, наречено съпружество на доброто и истинното, или на любовта и мъдростта. Всеки може да разбере с разума и да възприеме с разсъдъка си, че доколкото някой избягва и се отвръща от кражбата и измамите, дотолкова той обича искреността, прямотата и справедливостта; и доколкото някой избягва и се отвръща от отмъщението и омразата, дотолкова той обича ближния; а също и доколкото някой избягва и се отвръща от прелюбодеянието, дотолкова той обича целомъдрието и т.н. И дори едва ли някой може да възприеме Небесното и Господнето, присъщо в искреността, прямотата, справедливостта, любовта към ближния, целомъдрието и други предразположения на небесната любов, преди да е премахнал от себе си техните противоположности. Едва след отстраняване на тези противоположности човек попада в тях и чрез тях ги намира и ги вижда; тъй като между тях и техните противоположности има нещо като покров, който, въпреки че допуска до любовта светлината на Небето, но когато тя не обича съпруга си в нужната степен, то любовта не приема тази светлина, а напротив - още по-усилено го отхвърля и порицава, колкото повече се извисява в своята горделивост, залъгвайки се с това, че мъдростта на разума може да й служи като средство за почести, за слава и за изгода в Света, като в този случай на първо място тя поставя себе си и Света, а на второ - Господа и Небето, а тъй като тях ги поставя на второ място и ги обича, само доколкото те й служат като средство, така тя ги изоставя и ги отхвърля, когато престанат да й служат и непременно постъпва с тях по този начин, ако не преди, то след смъртта си. От това следва, че любовта, или волята се пречиства в разума само тогава, когато те се издигат заедно.

420. Това се изобразява в белите дробове, артериите и вените, които съответстват на предразположенията, принадлежащи на любовта, и се изобразява в дишането, което съответства на възприемането и мисленето, принадлежащи на разума, както показах по-горе. Че кръвта от сърцето се пречиства в белите дробове от различни примеси и пак в тях се храни от вдишвания въздух с това, което й е нужно, това го видях от многото ми опитности. Че кръвта се храни от вдишвания въздух с това, което й е нужно можем да го видим по изобилието от различни аромати и изпарения, които се носят непрекъснато от зеленината, цветята и всякаквите растения, както и по множеството соли от различен род, разтворени във водата и изпаряващи се от земята, от реките и езерата, както и по обилното количество миризми и изпарения от животните и човека, с които се изпълва въздухът и че всичко влиза в белите дробове, заедно с вдишвания въздух, което не може да се отрече, както не може да се отрече и това, че от всичко това кръвта извлича каквото й е нужно, а нужно й е това, което съответства на предразположенията на нейната любов, поради което тя се намира в мехурчетата и във вътрешността на белите дробове. Освен това кръвта, изливаща се в лявата камера на сърцето, бива вече изменена в артериална и обогатена, с което се потвърждава също и това, че чрез разнородното тя се пречиства, а чрез еднородното се насища. Че кръвта в белите дробове се пречиства и подхранва в съответствие с предразположенията на душата, това все още не е известно в Света сред хората, но се знае в духовния Свят, тъй като на Ангелите в Небесата се услажда единствено този аромат, който съответства на любовта на тяхната мъдрост; докато на духовете в ада им се услажда единствено този аромат, който е противоположен на любовта на тяхната мъдрост и този аромат е зловонен, а другият е благоуханен. От това трябва да следва, че и при хората в Света кръвта се насища по този начин по съответствието с предразположенията на тяхната любов, тъй като каквото обича духа в човека, от това се нуждае и неговата кръв и привлича всичко това чрез дишането. От това съответствие следва също, че човекът относно своята любов се пречиства, когато обича мъдростта и се замърсява, когато не я обича, понеже всяко пречистване в човека произлиза от истинното, принадлежащо на мъдростта, а всяко замърсяване произлиза от лъжливото, противоположно на истинното на мъдростта.

421.17. Любовта, или волята се замърсява в разума и от разума, ако те не се извисяват заедно, защото както казах в № 419, 420 оставайки нечиста, тя обича нечистото, а именно отмъщение, ненавист, измами, хули, прелюбодеяния, които в случая се явяват нейни предразположения, наречени пороци и обратното -отхвърля всичко, което е любветворителност, справедливост, искреност, истинност и целомъдрие. Казах, че любовта се замърсява в разума и от разума и действително тя се замърсява в разума, хранейки в себе си предразположения към всичко нечисто, а се замърсява от разума, превръщайки в служене на самата себе си всичко в разума, което принадлежи на мъдростта и още повече ако тя го извращава, олъжетворява и прелюбодейства. За състоянието на сърцето или на кръвта, идваща от него в белите дробове, което съответства на това замърсяване, не е необходимо да разказвам повече от това, което беше казано в № 420, а тук ще добавя само, че вместо да се пречисти, кръвта се замърсява и вместо да се подхранва с благовония, се захранва със зловония по същия начин, по който това се случва в Небето и в Ада.

422.18. Любовта, пречистена чрез мъдростта в разума става духовна и небесна. Човек се ражда материален, но съобразно с извисяването на разума му в светлината на Небето, както и съобразно с това как любовта в единение с разума се извисява в топлината на Небето, той става духовен и небесен и става подобен на Едемската градина, която пребивава в светлината на пролетта и едновременно в топлината на пролетта. Но не разумът става духовен и небесен, а любовта и когато тя стане такава, то тя прави духовен и небесен и своя съпруг разума. Любовта става духовна и небесна, когато живее съобразно с истините на мъдростта, на които я научава и които й посочва разумът, а тези истини тя черпи единствено чрез разума, а не сама от себе си. Любовта не може да се извиси, ако не познава истините, а тя може да знае истините само чрез разум, който е извисен и озарен и само тогава, според това доколко тя ги обича, превръщайки ги в дела, тя също се извисява. И има такива хора, които разбират и говорят истините на мъдростта, но въпреки това не ги желаят и не ги превръщат в дела. Така любовта се извисява единствено когато превръща в дела истините, които принадлежат на светлината и които тя възприема и за които говори. Това може да се види от следното разсъждение: какво представлява човек, който възприема и говори истинното на мъдростта, а живее според обратното, т.е. желае и мисли обратното? Че любовта, пречистена чрез мъдростта става духовна и небесна е заради наличието на три степени на живота в човека, наречени материална, духовна и небесна, за които казах в част Трета на тази Книга и още заради това, че човек може да се извисява от едната към другата степен, но не се извисява само чрез мъдростта, а чрез живота си, съобразен с мъдростта. Тъй като животът на човека е неговата любов и защото както той обича мъдростта според това как живее чрез мъдростта, а живее според мъдростта дотолкова, доколкото пречиства себе си от всичко нечисто, което представлява грях и доколкото той действа така, дотолкова той обича мъдростта.

423. Че любовта, пречистена чрез мъдростта в разума става духовна и небесна, това не може да се види от съответствието със сърцето и с белите дробове, тъй като по никакъв начин не може да се види каква е кръвта, която дробовете вдишват. Тази кръв може да бъде изпълнена с нечистотии, но няма да се различава от чистата кръв. Същото е и при дишането, което е едно и също както в абсолютно материалния човек, така и в духовния. Но в Небето това се различава ясно, защото там всеки диша съобразно съпружеството на любовта и мъдростта в себе си и там Ангелите се разпознават по това съпружество, както и по своето дишане. Именно поради това когато някой дойде на Небето без да пребивава в такова съпружество, веднага в него настъпва стесняване на гърдите и душата му се бори да диша както в предсмъртното състояние и след това той бива стремително низвергнат навън и не се успокоява, докато не попадне отново сред тези, с които се намира в еднакво дишане, тъй като тогава по съответствие той се намира с тях в еднакво предразположение и чрез него в еднакво мислене. От това можем да видим, че у тези хора, които са духовни, кръвта е по-чиста и се пречиства според това какво е съпружеството на любовта и мъдростта в тях. Най-чистата е кръвта у тези, които се намират в най-близко съответствие с това съпружество и тъй като тя влияе върху кръвта на тялото, то следва, че и тази последната се пречиства чрез нея. Обратното е при тези, в които любовта се замърсява в разума. Но както вече казах, по никакъв начин не можем да проследим това пречистване чрез изследване на кръвта и можем да съдим за него само по предразположенията на любовта, като съответстващи на кръвта.

424.19. Любовта, замърсена в разума и от разума става материална, чувствена и плътска. Материалната любов, отделена от духовната любов е противоположна на последната по причина на това, че материалната любов е любов към себе си и любов към Света, а духовната любов е любов към Господа и любов към ближния, като любовта към себе си и към Света е насочена надолу и навън, а Любовта към Господа е насочена нагоре и навътре. Ето защо когато материалната любов е отделена от духовната, то тя не може да се извиси от собственото (състояние-бел.прев.) в човека и си остава потопена в него и колкото тя го обича толкова е прилепена (се придържа) към него и тогава ако разумът се извисява и от небесната светлина вижда нещо, принадлежащо на мъдростта, то тя го отклонява и го съединява със себе си в своето собствено състояние и там или отхвърля това, което принадлежи на мъдростта, или го олъжетворява, или го държи близо до себе си, за да говори за него само за да спечели добро мнение за себе си. И така, както материалната любов се извисява по степените и се превръща в духовна и небесна, по същия начин тя може и да нисхожда по степените и да се превръща в чувствена и плътска и тя нисхожда дотолкова, доколкото обича да господства не от любов към служенето, а единствено от любов към себе си и тази любов е именно тази, която се нарича дявол. Тези, които пребивават в тази любов, могат да говорят и да действат също като онези, които пребивават в духовната любов и могат да правят всичко като тях или по памет или по разум, самостоятелно (a se) извисен в светлината на Небето и затова всичко, което те говорят или правят много прилича на плодовете, които отвън са красиви, а отвътре са абсолютно гнили или прилича на бадема, чиято черупка е неповредена, а отвътре е целият изяден от червей. В духовния Свят такива външности се наричат фантазии, благодарение на които блудниците, наричани там Сирени, се правят на красиви и се гласят в подобаващи премени, но веднага след като такава фантазия бъде прекъсната, те отново се превръщат в привидения. Такива са и дяволите, които се правят на ангели на светлината, понеже когато тази плътска любов се отказва с разума си от извисяване, което става, когато дяволът остане насаме и мисли, изхождайки от своята си любов, тогава той мисли за материята обратното на Бога, за Света - обратното на Небето, за лъжливото и злото на ада - обратното на истинното и доброто на Църквата и по този начин мисли обратното на мъдростта. От всичко това можем да видим какви са хората, които се наричат плътски и че те се наричат така не относно разума, а относно любовта, т.е. те са неплътски по разума, когато говорят в обществото, а са плътски, когато говорят сами със себе си от духа си и понеже са такива в духа си, то според разума и според волята си след смъртта си те се превръщат в такива духове, които се наричат плътски. И тогава онези от тях, при които в Света е господствала любовта към самия себе си и заедно с това са извисявали разума си над останалите, в онзи Свят по тяло приличат много на египетските мумии, а по дух са груби и тъпоумни. Но кой днес в Света се досеща, че любовта към самия себе си води до това? Обаче съществува господстваща любов, която произлиза от любовта към служенето и не за самия себе си, а за общото благо и въпреки че човек трудно може да ги различи, но тези любови са различни като Ада и Небето. За разликата между тези две любови виж в Книгата Небе и Ад в № 531 до 565.

425.20. И при това положение все пак остава възможността за възприемане, наречена Разсъдливост и възможността за действие, наречена Свобода. За тези две способности на човека разказах по-горе в № 264 до 267. Човекът има тези способности, за да може от материалното да стане духовен, или да се възроди, защото както казах по-горе любовта в човека представлява това, което я превръща в духовна и я възражда, а тя не може да се превърне в духовна и да се възроди по друг начин, освен чрез познанието посредством разума си за това, кое е добро и кое зло и оттам кое е истинно и кое лъжовно. А когато човек ги познава, той може да избере едното или другото и ако избере доброто, с разума си вече може да открие средствата, чрез които да възприеме доброто. Всички средства, чрез които човек може да възприеме доброто, са провидени: да опознаеш и да разбереш тези средства е възможност на Разсъдливостта, а да ги пожелаеш и да ги задействаш е възможност на Свободата, като вследствие на Свободата човек пожелава да ги опознае, да ги възприеме и да ги задържи в мисълта си. За тези възможности, наречени Разсъдливост и Свобода, не знаят нищо онези, които според Учението на Църквата смятат, че всичко духовно или Богословско надхвърля разума и че трябва да се вярва без разум и те не могат да не отрекат възможността, наречена Разсъдливост; както и онези, ко