Jump to content


Photo

„По-висок от другите“


  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 290 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 09 November 2016 - 07:33 AM

„По-висок от другите“

 

Както внушава разгърнатата формулировка на темата на тази книга, послужила й за подзаглавие, нейната цел е да представи -за пръв път у нас - един от най-интересните мислители и творци в историята на духовността, на науката и културата, а така също да очертае посоките на влиянието на неговите идеи върху художествените процеси (не само) в Европа от XVIII до XXI в. Засега почти напълно непознат в България, Емануел Сведенборг е изследван, превеждан и четен в много страни на света, разбира се, най-вече в Скандинавия и в родната му Швеция, чиято литература е обогатил с приносния характер на своето физико-теологично учение за строежа на всемира, но и с размаха на въображението си, с поетичността и идейната наситеност на своите съчинения, писани главно на латински. Огромният корпус, в който те са събрани, е почти изцяло преведен на шведски и в твърде внушителна част - на английски, френски, немски, руски, а отделни негови произведения се издават и на доста други езици, включително и на български. Оттук следва, че към делото му е имало и има интерес в глобален обхват, чиито причини и ефект се разглеждат твърде подробно в настоящия труд с особен акцент върху неговата на-учна и философска оригиналност, по същество и естетически алтернативна, защото в творчески план предоставя голяма свобода на изказа, на интерпретациите. Но и практически неограничени възможности за асоциации и аналогии, за вписване на изкуството, създавано в различни епохи, в контекста на вековните традиции на човешката култура, на няколко поредни цивилизации в историята на света. Така фигурата на Сведенборг изпъква на фона на духовните търсения и завоевания в продължение на повече от три хилядолетия, като диапазонът, в който той разкрива и поддържа непрекъснатостта на това развитие, е без съмнение забележителен далеч не само в условията на Скандинавския север. Емпирик и мистик, учен и изобретател с признат влог в немалко дялове на науката, Сведенборг е и основоположник на теологично обоснована, религиозна по естеството си доктрина за извечното устройство на универсума, чиито главни елементи са изложени и твърде подробно коментирани в това мое изследване. Те са:

 

• учението за съответствията/кореспонденциите, т.е. за отраженията на предметите и явленията от реалния свят в духовния, както и за метода на аналогията, основан върху него и широко използван в литературата и изкуството за създаване на асоциативна образност и символика, а и за тълкуванията им;

 

• учението за духовния свят като паралелен на физическия, само по себе си неразривна част от мистицизма в европейската мисловност и художествена култура, произтичащо пряко от опита за всестранно проникване в мирозданието. Особено впечатляват у Сведенборг конкретността на неговите наблюдения и драматичните му описания на този „величествен порядък“, стимулирали много философи и творци;

 

• целенасоченото обвързване на материално и нематериално, на наука и религия, които взаимно се допълват и препотвърждават, на физическо и духовно в дуалистична съвкупност, в натуртеософска система, солидно аргументирана теоретично в резултат от дългогодишната му работа в областта на математиката, физиката и химията, астрономията, медицината, геологията, металознанието, механиката и пр., довела до редица утвърдени открития и изобретения;

 

• тълкуванията, които предлага на ветхозаветните книги в Библията, за да екстрахира „вътрешния смисъл“ на Свещеното писание, съдържащо според него истинското познание за Вселената, отнето на хората още в дълбока древност и извънредно важно за духовното им израстване и усъвършенстване;

 

• схващането за Вселената като за необятен текст, подлежащ на разчитане и декодиране с „йероглифния ключ за естествените и духовните тайни“, които той предоставя - една действително безгранична възможност за разширяване на съзнанието и за дълбочинна проникновеност на съжденията, за творчески проблясъци посредством аналогии, метафори, вплитане на безчет митове, параболи и алегории от различни религиозно-философски комплекси.

 

Изключителен ерудит, Емануел Сведенборг формира своето светоусещане и концепции въз основа на целия наличен тогава интелектуален и духовен опит, най-напред като изследовател-емпирик, а след това като „архитект на вечността“, т.е. строител визионер на цялостна конструктивна система на универсума. Той проектира, изгражда и обяснява супер- и инфраструктурата на това истинско инженерно чудо, съчетало функционалност и ансамбловост, но не в пространството, а в ума на своя съзидател, във въображението и душата му. Сведенборг е постигнал онази съвършена архитектоника, която според Плотин, неговия предпочитан старогръцки философ, се дължи не на технически похвати и изкусност, но на могъщ интелект, бидейки и синоним на прекрасното, защото с хармонията си триумфира над материята, над нейната тъма, постоянно съпротивление и безформеност. Такъв градеж е по силите на всекиго, счита шведският учен и мистик, в чиито космогонични тези човекът е норма, център и цел, а вечността е безкрайно състояние, не безкрайно време, и следователно - измерение на битието изобщо, но и на индивидуалното съществуване. Всеки един от нас би могъл, посочва Сведенборг, да бъде „небе в миниатюра“, ако го желае и се стреми към това с разбирането на фундаменталните истини, които той ни поднася в опусите си, сливайки естествознание и метафизика в необятно поле на знанието, философски осмислено от характерен рационалистичен мистицизъм. Това обозначение изразява впрочем двойствеността, присъща и на Емануел Сведенборг, и на Просвещението, чийто особено виден представител той е и на което в тази книга е отделено значително място. Хилядолетната езотерична традиция във философията и художественото творчество е обогатила световната култура, както го доказва неговият принос, а и влиянието му, доловимо в знакови произведения на класиката, но и на модерната литература и изкуство, вдъхновило не само представителите на романтизма през XIX в., а и тези на символизма, сюрреализма, експресионизма, екзистенциализма, на късната модерност и медийната епоха, дори на киберкултурата, в чиито сфери също присъства учението му за строежа на всемира, съставен от светове, напълно отговарящи на определението духовно-виртуални.

 

Отдалечен от нас във времето, Сведенборг е обаче изненадващо близък до хората днес, както личи например от „Книга на сънищата“, разтърсващо свидетелство за негова религиозна криза (често срещано явление при мистиците), своеобразен дневник, изпълнен с откровения, съмнения и горест, който често съпоставят с „Изповеди“ на Аврелий Августин или с „Тълкуване на сънищата“ на Зигмунд Фройд - една красноречива поляризация. Странната символика и образност, в които този запис на сънища и халюцинаторни видения въвежда читателя, до голяма степен обуслови и моя интерес към Сведенборг преди години, подсилен от факта на въздействието му върху някои от най-големите шведски писатели (Алмквист, Стриндберг, Лагерльоф, Екельоф, Юленстен и др.), в чието творчество вече бях навлязла. Зад достолепната фасада на просвещенец е неизменната книга в ръка, едновременно учен-педант и респектиращ пророк, когото познаваме от известния портрет-икона на художника Пер Крафт-старши (1724-1793), аз постепенно започнах да съзирам облика на другия Сведенборг, на човека от плът и кръв, самотния работохолик, заекващ, раздиран от съмнения и проблеми, на моменти отчаян и твърде често принуждаван да взема важни и нестандартни решения, да пресреща опасности и насмешки, да преодолява съблазни, изстрадалия духовидец с мисия, възложена му свише... Портретът, избран от мен за тази книга и вероятно единственият, за който той е позирал - на неизвестен майстор, може би не е така импозантен, но затова пък е съхранил образа на проницателен мислител и визионер, не без основание възвеличаван като „Аристотел на Севера“ или „Колумб на духа“. Неговите идеи за света и виждането му за човека подтикват според някои и към паралели с, да речем, Киркегор, Хайдегер, Сартр, философите на модерното време. Сведенборг, твърдят те, ги предхожда всъщност с убеждението, че екзистенцията освен движение е и избор като вътрешно съдържание на индивида, превъзмогване на онова, което е в него, непрекъснато усилие да надхвърля собствените си ограничения, за да не капитулира пред битието като реализация и отговорност. Добре известен факт е, че универсалната теософия на Сведенборг е била духовна основа, творчески тласък и дори еталон за такива представители на световната култура като Гьоте, Блейк, Емерсън, Балзак, По, Достоевски, Бодлер, Уитман, Йейтс, Борхес, Бродски и още доста други. Поставих си за цел да изследвам самата същност на философската система на Емануел Сведенборг, причините за нейната идейно-естетическа приложимост и общовалидност, както и значението на голямата езотерична традиция в световната наука и култура от древността до наши дни, която я предпоставя и обяснява. Трудността в случая произтичаше за мен не само от многообразието и сложността на културно-историческите връзки или от необходимостта да откроявам повечето от тях с нуж-ната релефност, но и от задължението да потърся дълбочините на енциклопедичния синтез, свойствен както на Сведенборг, така и на науката и философията в епохата на Просвещението, а също непосредствено преди или след нея, да проследя и покажа как постепенно изчезва границата между човека и света, схващан в най-широк смисъл, и как еволюцията заменя йерархията като мироглед и практика... Към това следва да се добави, че традицията, която Емануел Сведенборг въплъщава, укрепва и разгръща, не е достатъчно застъпена изследователски у нас по разбираеми причини и идеологическото ембарго от близкото минало над свързаните с нея теми, явления и личности сякаш все още възпрепятства спокойното третиране на мистицизма като поле на мисловно и художествено творчество, плодоносно разработвано от най-велики умове в историята на човечеството. Отношението към него като че се припокрива със скептицизъм и произволни асоциации с булевардния окултизъм, за жалост широко разпространен и тук. Нелеката задача, която си поставих като лично предизвикателство, бе продиктувана и от усещането ми за потребност от нов импулс в моите проучвания на шведската, европейската и донякъде на световната литература, отдавна разглеждани от мен в контекста на тяхното взаимодействие през вековете.

 

Структурирах изследването си според главните моменти в него и го предлагам тук в три части. Първата част очертава линиите в развитието на науката и философията от Античността до XVIII в. (а в по-стеснен обхват и през XIX и XX), разкривайки как Сведенборг ги обединява и обобщава в своето комплексно учение; втората, разделена на две глави, е посветена на спецификата на Шведското просвещение, чийто типичен изразител той е, както и на детайлиран обзор на неговия собствен път в науката и духовното преосмисляне на емпиризма като неин първостепенен метод; третата разглежда проблематика, свързана с възприемането и творческото оползотворяване на доктрината му в световната литература, по-конкретно в няколко европейски страни и в САЩ, т.е. там, където рецепцията й е била особено определяща.

 

За специфичното взаимодействие на мит и литература, за динамиката на образното и фантастичното, което съдържат и препредават символите, е писано много, но за аналогията и произтичащите от нея съответствия/кореспонденции[1] между, да речем, земно и небесно/духовно, делнична реалност и универсум, човек и всемир (примерите са безчет) като естетическа система, всеобемен принцип и космически синтаксис, като една съвкупност от всевъзможни връзки (всяко нещо е метафора за друго) у нас, поне доколкото на мен ми е известно, не са правени отделни проучвания и анализи. Опитала съм се да стигна до самото начало, в най-ранния стадий на Античността, в Средновековието и Ренесанса, в чиято епоха навлиза по различни русла, за да се превърне във вдъхновение за поети и мислители, в нов мироглед и стил, а впоследствие благодарение и на Сведенборговото учение за съответствията/кореспонденциите - в обхващане на Вселената като съгласуваност помежду им и на езика като нейно отражение, но и подобие.

 

Виждам свой принос и в новата страница, или по-скоро страници, които отгръщам във въвеждането на познание за шведската литература, класическа и модерна, в България. Просвещението, романтизмът и модернизмът са обширни сфери на културата, в които тя регистрира постижения, нерядко забележителни, но слабо познати или изобщо неизвестни тук. На фона на своето време изпъква Емануел Сведенборг, оставил и извънредно своеобразни тълкувания на Библията (на Петокнижието и на „Откровение на св. Йоана Богослова“), с които превръща традиционната екзегеза в шанс за Словото да преодолее всякакви граници и уловки, за да изрази и разтълкува трите нива на Сътворението, аналогии на действителността ни във всички нейни прояви и ситуации - физическото, духовното и небесното (схващани, разбира се, алегорично). Към това следва да се добави и стремежът ми да предложа подход към личността и делото на Емануел Сведенборг в разгърнатия дискурс на шведската (и не само) философско-историческа и литературно-историческа мисъл, представяйки по този начин за пръв път у нас забележителни учени от XX и XXI в., чиито имена в преобладаващата си част са добре познати и другаде в Европа. На някои съм извънредно задължена за съдействието и идеите, които получавах от тях в продължителния и нелек процес на работата ми по настоящия труд. (Назовавам ги поименно в заключителната бележка и в резюмето на английски непосредствено след нея.)

 

Като един вид поанта на своя кратък увод към него прилагам тук стихотворение на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес (1899-1986), посветено на шведския учен и мистик, чийто убеден почитател той е бил, добре разбирайки и подобаващо оценявайки значимостта на Сведенборг за идейното и духовното обогатяване на човека и на световната култура.

 

ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБОРГ

 

По-висок от другите, той

крачеше сред хората, зовейки

отдалеч и нечуто ангелите

с тайните им имена. Виждаше

това, което земните очи не могат да съзрат:

пламтящата симетрия, сияйния кристален

лабиринт на Бог, бучащия въртоп

на адските наслади.

Той знаеше, че и Прекрасното, и Пъкълът

съжителстват в душата ти наред със всички митове

и като гърците от древността разбираше, че дните

във времето са отражения на Вечността.

На сух латински той описваше неумолимото

и онова, което е отвъд нещата, тук и сега.

 

Забележка: Стихотворението на X. JI. Борхес предлагам тук в мой превод от английски език, но специалистката по испански и по неговото творчество в Софийския университет Лиляна Табакова го свери с оригинала и направи корекции, които съм спазила. - Б. а.

 

_______________________________________________

[1] И тук, и по-нататък в книгата настойчиво употребявам понятията „съответствия“ и „кореспонденции“, свързани по този начин, защото считам, че те не са съвсем идентични, а се допълват и поясняват взаимно. Ръководеше ме също така желанието да избегна вече допуснати недоразумения като например предаването на „кореспонденции“ с „писма“ в българското издание на Сведенборговия труд „Небе и ад“ от 2004 г. Вж. там с. 455. - Б. а.

 

 

 

 






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users