Jump to content


Photo

Глава 2


  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 04 November 2016 - 06:40 PM

Глава 2

 

[Способите на сътворението]

 

В духовния свят Божествената Любов и Божествената Мъдрост се явяват като слънце

 

83.         Има два свята – духовният и природният. Духовният свят не извлича нищо от природния, нито пък природният извлича нещо от духовния. Те двата са наистина далечни, и комуникират помежду си само чрез съответствия, чието естество бе по-подробно описано другаде. Ще изразя това със следния пример: топлината в природния свят съответства на добротата на щедростта в духовния св   ят, а светлината в природния свят съответства на истинността на вярата в духовния свят; а нима има някой, който не би видял, че топлината и добротата на щедростта, и светлината и истинността на вярата, са наистина далечни? На пръв поглед те изглеждат  далечни като две коренно различни неща.

 

Така изглеждат, когато някой се запита какво общо има добротата на щедростта с топлината, или истинността на вярата със светлината; когато всъщност, тази доброта е духовната топлина, и тази истинност е духовната светлина. Въпреки че сами по себе си тези неща са много далечни, техните съответствия образуват едно цяло. Образуват едно цяло по следния начин: когато човек чете за топлината и светлината в Словото, духовете и ангелите, които са с него си представят щедрост, вместо топлина, и вяра, вместо светлина. Давам този пример, за да се знае, че двата свята, духовният и природният, са толкова далечни, че нямат нищо общо помежду си; но в същото време са и създадени, за да си комуникират, наистина това е свързване с помощта на съответствия.

 

84.          Тъй като тези два свята са толкова далечни, много асно може да се види, че духовният свят не е огряван от същото слънце, от което е огряван природният. Защото също като в природният,  и в духовният свят има топлина и светлина; но там топлината, както и светлината е духовна; и духовната топлина е добротата на щедростта, а духовната светлина е истинността на вярата. Като се има предвид, че топлината и светлината могат да произлизат само и единствено от някакво слънце, е ясно, че духовният свят има различно слънце от природния свят; и още повече, че в същината си слънцето на духовния свят е такова, че позволява на духовната топлина и светлина да струят от него; докато в същината си слънцето на природния свят е такова, че природната топлина може да струи от него. Всичко духовно е свързано с добротата и с истината, и не може да извира от друг извор, освен от Божествената Любов и Божествената Мъдрост; защото всичко добро е от любовта, а всичко истинско е от мъдростта; всеки разумен човек би могъл да види, че не могат да имат друг произход освен този.

 

85.          Досега не е било известно, че има друго слънце освен това на природния свят. Причината за това е, че духовното в човека до такава степен се е сляло с природното, че той не знае какво представлява духовното, поради което не знае, че има духовен свят, местообитание на духове и ангели, различно от природния свят. Тъй като духовният свят е лежал скрит толкова на дълбоко от знанието на тези, които обитават природния свят, Господ се е зарадвал да отвори дверите на моя дух, за да имам възможност да виждам нещата, обитаващи онзи свят, също както виждам и нещата, обитаващи природния свят, и за да мога след това да опиша онзи свят; което беше осъществено в творбата „Рай и Ад“, в една глава, от която е засегнато слънцето на духовния свят. Защото аз видях това слънце; то беше в същия размер, в който е и слънцето на природния свят; също толкова огнено, но по-блестящо. Също така ми бе предоставена възможността да узная, че това слънце огрява целият ангелски Рай; и че ангелите от третия Рай го виждат постоянно, ангелите от втория Рай много често, а ангелите от първия или най-краен Рай само понякога. По-нататък ще можете да прочетете, че цялата им топлина и цялата им светлина, както и всички неща, които се проявяват в този свят, произлизат от това слънце.

 

86.               Това слънце не е самият Господ, а е от Господа. В този свят Божествената Любов и Божествената Мъдрост, които произхождат от Него, се явяват като слънце. И понеже в Господа любовта и мъдростта са едно цяло (както бе обяснено в глава 1), е казано, че това слънце е Божествената Любов; защото Божествената Мъдрост е от Божествената Любов, и следователно също е любов.

 

87.               Тъй като любовта и огъня си съответстват, пред очите на ангелите това слънце се явява огнено; понеже ангелите не могат да видят любовта с очите си, а на нейно място виждат това, което й съответства. Защото ангелите, също като хората, имат вътрешно и външно възприятие; вътрешното им възприятие мисли и е мъдро, желае и обича; външното им възприятие чувства, вижда, говори и действа. Всички техни външни възприятия са съответствия на вътрешните; но съответствията са духовни, а не природни. Още повече, че ангелите чувстват Божествената Любов като огън. Поради тази причина, когато в Словото се споменава „огън“, той изразява любовта. В израилтянската църква любовта се е изразявала чрез  „свещен огън“; и затова, в молитвите към Бога е прието да се моли „небесния огън“, който е Божествената Любов, „да възпламени сърцето“.

 

88.               Като има такава разлика между духовното и природното (както е гореспоменато, т. 83), нищо от слънцето на природния свят, което ще рече нищо от топлината и светлината му, нито каквото и да е, отнасящо се до някакъв земен предмет, не може да премине в духовния свят. За духовният свят светлината на природния свят е непрогледен мрак, а топлината й е смърт. И въпреки това, топлината на света може да бъде съживена като в нея се влее Райска топлина, а светлината на света може да бъде озарена като в нея се влее Райска светлина. Вливането се влияе от съответствията; и не би могло за бъде повлияно от продължителността.

 

 

Топлината и светлината струят от слънцето, което приема форма [existit] от Божествената Любов и Божествената Мъдрост

 

89.               В духовният свят, който е обитаван от ангели и духове, има топлина и светлина, също както в природният свят, който е обитаван от човеци; още повече, че по един и същи начин топлината се чувства като топлина, а светлината се вижда като светлина. И все пак топлината и светлината на духовния свят и на природния свят са (както бе споменато по-горе) толкова различни, че нямат нищо общо помежду си. Различават се едни от други, както живите неща се различават от мъртвите. Сама по себе си топлината на духовния свят е жива; същото важи и за светлината; но сама по себе си топлината на природния свят е мъртва; такава е и светлината му. Защото топлината и светлината на духовния свят извират от слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на природния свят извират от слънце, което е чист огън; а любовта е жива, и Божествената Любов е самият живот; докато огънят е мъртъв, и соларният огън е самата смърт, и може да се нарече така, защото в него няма нищо живо.

 

90.               Тъй като ангелите са духовни, те могат да живеят само в духовната топлина и светлина, докато човеците могат да живеят само в природната топлина и светлина; защото духовното се съгласува с духовното, и природното се съгласува с природното. Ако ангелът трябва да вземе дори и най-малката частица от природната топлина и светлина, той би загинал; защото това е в пълно противоречие с целия му живот. А според вътрешното възприятие на ума, всеки човек е дух. Когато умре, той се оттегля изцяло от света на природата, оставяйки всичките си принадлежности там, и навлиза в свят, в който няма нищо природно.

 

В този свят той е толкова отделен от природата, че не се осъществява никаква продължителна комуникация, което ще рече, между по-чистото и по-мръсното, но само като тази между предшестващото и последващото; между които не е осъществима никаква комуникация, освен такава чрез съответствия. От тук става ясно, че духовната топлина не е по-чиста природна топлина, нито духовната светлина е по-чиста природна светлина, но че всички те имат различна същност; защото духовната топлина и светлина произлизат от слънце, което е чиста Любов, а това е самият живот; докато природната топлина и светлина произлизат от слънце, което е чист огън, в който (както е гореспоменато) няма нищо живо.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users