Jump to content


Photo
- - - - -

17. За четирите посоки на Небето 141-153


  • Please log in to reply
9 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 08:54 AM

17.
За четирите посоки на Небето



141.

На Небето, също както и на Земята, има четири посоки: изток, юг, запад и север; всички са определени от своето Слънце - на Небето от небесното Слънце, което е Гос­под, на земята - от Слънцето в света. Между тях обаче има много разлики. Първата разлика е, че на света юг се нарича мястото, където слънцето се намира най-високо спрямо земята, докато север е обратното - мястото, където слънцето е сякаш под земята; изтокът е там, къ­дето слънцето ежедневно изгрява, а пък запад е там, къ­дето то залязва. И така, в света всички посоки се опреде­лят спрямо юг. На Небето обаче изток се нарича онова място, където се явява Господ като Слънце; запад е в про­тивоположната посока, вдясно на Небето се намира юг, а северът там е вляво. Това важи във всяко движение или обръщане на лицата и телата на ангелите. На Небето следователно всички посоки се определят спрямо изток Онова място, където се явява Господ като Слънце, бива наричано изток, защото всяко жизнено начало идва от Него като Слънце. Също така и понеже ангелите прие­мат светлината и топлината, или любовта и разумността, от Господ. се казва, че Господ изгрява сред тях: ето защо, Господ бива наричан в Словото изток.
 


142.

Друга разлика е, че ангелите винаги са обърнати с лице на изток, с гръб на запад, отдясно на тях стои юг, а отляво им е север. Но това трудно може да се разбере в света, понеже човек обръща лицето си във всяка посока, и след­ва да бъде обяснено. Цялото Небе се обръща към Господ като към своя общ център; следователно, натам се обръ­щат и всички ангели. Известно е, че и на земята всичко е насочено към общ център; небесната посока се различава обаче от онази в света, понеже там към общия си център се насочва предното, а пък в света това прави долното. Тази насока в света се нарича центростремителна или също гравитация. Във всеки момент вътрешните начала на ангелите са обърнати напред; тъй като тези начала се изразяват в лицето, следователно именно лицето е, което определи посоката.
 


143.

Че изток е пред лицата на ангелите при всяко обръщане на тежите лице и тяло, е още по-трудно да се разбере, понеже на земята всички посоки са пред лицето на човека според завъртането; така че това също трябва да се обясни. Ангелите обръщат лицата си и насочват телата си навсякъде подобно на хората, обаче пред очите им ви­наги е изтокът. При ангелите обръщането не е като при хората, а има друг произход; макар да изглеждат подобни, те все пак не са такива. Начало тук е властващата лю­бов; от нея произлизат всички определения при ангелите и при духовете, защото, както се каза малко по-горе, тех­ните вътрешни начала във всеки момент са обърнати към своя общ център, това ще рече, към Господ като Слънце на Небето. Ето защо, тъй като любовта е пред тялото вътрешно начало и то се изразява върху лицата им, бидейки негова външна форма, пред тях винаги стои любовта, която властва; но на Небето тя е Господ като Слънце, защото всяка любов идва от Него; понеже Сам Господ пребивава в своята любов сред ангелите, то значи Господ прави така, че те да Го виждат, накъдето и да се обръщат. Тези въпроси не могат да бъдат разясня­вани повече засега, но по-нататък, особено там, където се говори за представянията и появяванията, както и за времето и пространството на Небето, нещата ще ста­нат по-ясни за разсъдъка. Чрез множество преживявания ми бе дадено да узная, дори да усетя, че ангелите винаги имат пред лицата си Господ. Колкото и пъти да общувах с ангелите, забелязвах пред лицето си присъствието на Господ, когото, макар че не бе видим, все пак усещах в светлината; ангелите неведнъж потвърждаваха, че е така. Понеже Господ постоянно стои пред лицата на ан­гелите, в нашия свят се казва, че онези, които вярват в Него и Го обичат, Го гледат и Го виждат, че Той им е пред очите и лицата. Това, че се говори така, произтича от духовния свят, тъй като много неща в човешката реч са дошли оттам, макар и човекът изобщо да не го осъзнава.

 


144.

Такова обръщане към Господ е сред чудесата на Небето, защото множество ангели могат да бъдат заедно на едно място, извръщайки лице и тяло един към друг, като все пак всички виждат Господ пред себе си и за всеки един [из­между ангелите] вдясно е юг, вляво е север, а зад гърба му е запад. Към чудесата се отнася и това, че макар всеки взор на ангелите да е обърнат на изток, те имат поглед също и към останалите три посоки; само че те ги виж­дат чрез своето вътрешно зрение, т.е. чрез мисълта. Към чудесата спада и това, че на Небето никому не е поз­волено да стои зад гърба на друг и да го гледа отзад, защо­то тогава се смущава въздействието на благото и ис­тинното, които идват от Господ.

 


145.

Ангелите виждат Господ по един начин, а Господ вижда ангелите по друг начин; ангелите виждат Господ чрез очите си, Господ обаче ги гледа в челата, защото челото съответства на любовта, а чрез нея Господ въздейст­ва върху тяхната воля, като прави така, че да бъде ви­дим чрез разума, на който очите съответстват.

 

146.

Посоките на Небето, които съставят небесното царст­во на Господ, се различават от посоките, съставящи Не­говото духовно царство, защото, Господ се явява пред ангелите от Своето небесно царство като слънце, дока­то пред ангелите от Своето духовно царство се явява като Луна, а изток е там, където се появява Господ; разс­тоянието между Слънцето и Луната там е тридесет градуса, като същото важи за посоките. Че Небето се разделя на две царства, наричани небесно и духовно, се вижда от главата по този въпрос (гл.20 - 28); че Господ се явява в небесното царство като Слънце, а пък в духовно­то царство като Луна, проличава от гл.118. Но от тук по­соките в Небето не стават безразлични, защото нито духовните ангели могат да се качват при небесните, нито небесните могат да слизат при духовните (гл.35).

 

147.

От тук става ясно какво е присъствието на Господ на Небето: Той е навсякъде и при всекиго в доброто и исти­ната, които произхождат от Него; следователно сред ангелите Той е при самия Себе си, както бе казано по-горе (гл.12). Усетът за Господнето присъствие е заложен във вътрешното начало на ангелите; благодарение на него очите им виждат Господ извън себе си, тъй като Господ в тях и Господ извън тях са една непрекъснатост. Така става ясно по какъв начин трябва да се разбира, че Господ е в тях и че те са в Него, според словата Му: „Пребъдете в Мен и Аз във вас" (Йоан, 15:4), „Който яде моята плът и пие моята кръв, пребъдва в Мен и Аз в него" (Йоан, 6:56). Плътта на Господ обозначава Божието благо, докато кръвта на Господ обозначава Божията истина.

 

148.

Всички на Небето живеят в различни области според по­соките: на изток и запад обитават онези, които са в бла­гото на любовта -- на изток са онези, които го възприе­мат ясно, на запад са онези, които го възприемат мъгля­во; на юг и север обитават онези, които приемат мъд­ростта [идваща от благото] - на юг са изложените на нейната ясна светлина, а на север — тези, които са в смътната и светлина. Също както ангелите в небесното царство Господне обитават и ангелите в духовното Му царство, с тази разлика, че са разпределени според благото на любовта и светлината на истината, идеща из бла­гото; тъй като любовта в небесното царство е любов към Господ, светлината на истината от там е мъдрост; напротив, в духовното царство любовта е [насочена] към ближния и се нарича обич, като светлината на истин­ното от нея представлява разумност, която се нарича също вяра (виж по-горе гл.23); дори има и разлика според посоките, защото, както беше казано вече малко по-горе (гл.146), при двете царства между посоките има разстоя­ние от тридесет градуса.

 


149.

По подобен начин живеят също ангелите във всяко общес­тво на Небето: на изток обитават онези, които се нами­рат в по-висока степен на любов и обич; на запад са оне­зи, които имат любов и обич в по-малка степен; на юг жи­веят повече осветените от разумност и мъдрост, на се­вер онези, които са по-малко осветени. Те са разделени по такъв начин, понеже всяко общество изобразява Небето и всяко от тях представя Небето в умален вид (виж по-горе, от гл.51 до гл.58). Същото става в ангелските събра­ния. Техният ред следва небесната форма, и по силата на този ред всеки си знае мястото. Господ дори предвижда във всяко общество да има ангели от всички родове, та Небето, според своята форма, навсякъде да бъде самотъждествено. Ала все пак, уредбата на Небето в цялост се различава от порядъка на обществата, както общото се различава от отделните си части. Затова общества­та, които са на изток, превъзхождат онези на запад, а пък южните превъзхождат северните.

 

150.

Ето защо посоките на Небето означават и качествата на съществата, които обитават там: изтокът означава любовта и нейното благо, ясно възприемани; западът оз­начава същите качества, но неясно възприемани; югът е мъдростта и разумността в ярка светлина, а северът оз­начава пак тях, но в неясна светлина. Понеже имат това значение, посоките го запазват и във вътрешния или ду­ховния смисъл на Словото, понеже той напълно се съгла­сува с онова, което съществува на Небето.
 

 

151.

Точно обратното е при онези, които са в Ада, понеже те не виждат там Господ нито като Слънце, нито като Луна, ами са се отвърнали от Него, гледайки една Тъма вместо слънцето в света, и един Мрак вместо земната луна. Онези, които се наричат демони, гледат, вместо слънцето в света, към една Тъма, докато онези, които се наричат духове, гледат, вместо земната луна, към един Мрак. Това, че слънцето от света и земната луна не се по­явяват в духовния свят, а вместо слънцето, обратно на небесното Слънце, има Тъма и вместо луната, обратно на небесната Луна, има Мрак, може да се види по-горе (гл.122). От тук, посоките на Ада са противоположни на небесни­те посоки: изтокът за неговите обитатели е там, къде­то са тъмата и мракът; западът за тях е там, където им се явява небесното слънце, югът при тях е вдясно, а севе­рът е наляво. Това е така при всяко обръщане на техни­те тела; те не могат другояче, тъй като цялата насоче­ност на вътрешните им начала и следователно всяко дви­жение тежнее и се стреми натам. Вече се видя, че тежне­нието на вътрешните начала и насочеността на всичко в другия живот наистина се определя от любовта (виж гл. 143); също така, че любовта на обитаващите Ада е лю­бов към себе си и към света; двете са онова, което обоз­начават слънцето в света и земната луна (виж гл. 122), а също са противоположни на любовта към Господ и обич­та към ближния; затова онези от Ада се обръщат към тъ­мата, с гръб към Господ. Онези, които пребивават в Ада, също така живеят според своите посоки; следващите злото поради любов към себе си самите обитават от изток на запад; онези обаче, които живеят в лъжата на зло­то, обитават от юг на север; за това ще се говори прос­транно, когато ще става дума за Ада.

 


152.

Когато някой зъл дух дойде сред добрите духове, това толкова обърква посоките, щото добрите духове почти не знаят накъде е техният Изток; няколко пъти аз сам се убедих в това, а също така слушах за объркването от ду­хове, които се оплакваха.

 

153.

Злите духове понякога изглеждат обърнати към небесни­те посоки; тогава биват надарени с разумност и възпри­емане на истинното, но нямат никаква любов към добро­то. Ето защо, веднага щом пак се обърнат към своите си посоки, злите духове загубват разумността и усещането за истинното, казвайки, че истините, които са чули и разбрали, всъщност не са истини, а лъжи, като дори же­лаят лъжите да бъдат истини. Разбрах следното за това преобръщане: сред злите духове то наистина е възможно за разума, но не за волята. Научих също, че то е предвиде­но от Господ с цел всеки да може да види и да прозре ис­тините, но да ги възприеме само онзи, който живее в бла­го, понеже благото, а не злото приема истината. Узнах също така, че по подобен начин стоят нещата и при чо­века, за да може той да се поправя чрез истините, макар че той само дотолкова се поправя, доколкото живее в благо. Ето защо, човекът може да се обръща към Господ, но ако живее в злото, той тутакси се отвръща от Него и утвърждава в себе си лъжите на своето зло срещу оне­зи истини, които е схващал и съзирал. това се случва то­гава, Когато човекът мисли вътре в себе си според свое­то вътрешно естество. 



#2 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 11:05 AM

(Йоан, 15:4)

 

4. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.



#3 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Moderators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 11:07 AM

(Йоан, 6:56)

 

56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.



#4 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 07:50 PM

35.

Понеже е налице такава разлика, ангел от едното небе не може да влезе при ангели от друго небе, т.е. онези от долните небеса не могат да се качват, а онези от горни­те небеса не могат да слизат. Който започне да се изкачва от долното небе, обзема го безпокойство, стигащо до страдание; той не може да види онези от другото небе, а още по-малко да говори с тях; който слиза от горното небе, той се лишава от мъдрост, заговорва несвързано и изпада в отчаяние. Някога духове от крайно­то небе, които още не били научени, че Небето е вътре в ангелите, вярвали, че ще достигнат висшето небесно щастие, щом се качат на небесата, където те обита­ват. Било им дадено да влязат при тях, но когато го сторили, не видели никой ангел, колкото и да търсели, макар че там имало голямо множество. Понеже техни­те вътрешни начала не били отворени, както вътреш­ните начала на тамошните ангели, те били незрящи. Много скоро изпитали такава силна болка в сърцето, че почти не знаели, живи ли са още или не; ето защо ведна­га се завърнали на небето, откъдето били дошли, радостни, че са пак при своите, обещавайки си в бъдеще да не възжелават нещо по-високо от онова, което им подоба­ва. Видях и пришълци, слезли от висшето небе, които бяха дотам лишени от своята мъдрост, че не знаеха кое небе е тяхното. Но това не се случва, когато Господ из­дига някои ангели от низшето небе до висшето, за да ви­дят тамошната слава, което често става. Тогава те се подготвят отнапред и се съпровождат от междинни ангели, чрез които общуват. Това показва, че трите не­беса много се различават едно от друго.
 



#5 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 08:03 PM

118.

Не само ангелите ми казаха че Господ наистина се явява на Небето като слънце, но на няколко пъти ми беше даде­но и сам да го видя; затова тук искам накратко да опиша какво чух и видях за Господ като Слънце. Господ се явява като слънце не в Небето, а високо над него, не отвесно над главата, ами пред лицата на ангелите, на средна висо­чина. Явява се на две места: на едно пред дясното око и на друго пред лявото око, но на голямо разстояние. Пред дясното око се явява напълно подобен на Слънце, със съ­щия пламък и същия размер като слънцето в света; пред лявото око обаче не се показва като Слънцето, а като Лу­ната, също така сияйна, но с повече блясък, и със същия размер като нашата земна луна; луната на Небето обаче изглежда заобиколена от много малки лунички, всяка от които излъчва същия блясък и същото сияние. Господ се явява на двете места така различен, защото се явява все­киму според това, как той Го възприема; значи, по един начин се явява Той пред онези, които Го приемат като благо на любовта, а по друг начин - пред онези, които Го приемат като благо на вярата. Пред онези, които го при­емат за благо на любовта, Господ се явява като Слънце — огнено и пламенно; такива духове обитават в Неговото небесно царство. Пред онези, които Го приемат за благо на вярата, Господ се явява като Луна, чиито блясък и сия­ние отговарят на това приемане; тези духове обитават в Неговото духовно царство. Това е така, понеже благо­то на любовта съответства на огъня — огънят в духовен смисъл е любов, а благото на вярата съответства на светлината, която в духовен смисъл е вяра. Господ се явя­ва пред очите, понеже вътрешните начала, които със­тавляват ума, виждат чрез тях - дясното око по силата на благото на любовта, а лявото око съгласно благото на вярата. Ето защо всичко, което при ангела, а и при чове­ка, се намира отдясно, съответства на благото, идващо от истината, докато онова, което е отляво, съответства на истината, идваща от благото. Благото на вярата всъщност е истината, идеща от благото.



#6 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 08:04 PM

12.

От тук може да се заключи. Господ обитава сред ангели­те в онова, което е Негово; така Той е всичко във всичко небесно, поради това, че Благото, произтичащо от Него, е за ангелите Сам Той, понеже произтичащото от Него е Сам Той; следователно тъкмо доброто на Господ е ангел­ското небе, а не нещо друго, което им е присъщо. 



#7 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 08:06 PM

23.

Любовта, обгръщаща ангелите от небесното царство, се нарича небесна, а любовта, властваща над онези от ду­ховното царство, се нарича духовна: небесната любов е любовта към Господ, а духовната любов е обичта към ближния. Понеже всяко благо идва от любовта (ако някой обича нещо, за него то е благо), благото в едното царст­во се нарича небесно, благото в другото - духовно. От тук става ясно, че двете царства се различават така, както благото на любовта към Господа се различава от благото на обичта към ближния. Тъй като първото благо е вътрешното благо, а първата любов е вътрешната лю­бов, небесните ангели следователно са вътрешни ангели и се наричат висши.



#8 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 08:08 PM

146.

Посоките на Небето, които съставят небесното царст­во на Господ, се различават от посоките, съставящи Не­говото духовно царство, защото, Господ се явява пред ангелите от Своето небесно царство като слънце, дока­то пред ангелите от Своето духовно царство се явява като Луна, а изток е там, където се появява Господ; разс­тоянието между Слънцето и Луната там е тридесет градуса, като същото важи за посоките. Че Небето се разделя на две царства, наричани небесно и духовно, се вижда от главата по този въпрос (гл.20 - 28); че Господ се явява в небесното царство като Слънце, а пък в духовно­то царство като Луна, проличава от гл.118. Но от тук по­соките в Небето не стават безразлични, защото нито духовните ангели могат да се качват при небесните, нито небесните могат да слизат при духовните (гл.35).



#9 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 08:10 PM

122.

За ангелите земното слънце изглежда мъгляво, противо­положно на небесното слънце, а луната им изглежда мрачна, противоположна на небесната луна, и то постоянно. Това е така, понеже огънят на света съответства на любовта към себе си, а светлината, идваща от него, съответства на лъжата, която произлиза от тази любов. Тъй като любовта към себе си е напълно противополож­на на Божията любов, то лъжата, идваща от нея, също така е противоположна на Божията истина, а всичко, което 
е противоположно на Божията любов и Божията истина, за ангелите е мрак. Ето защо обожаването на слън­цето и луната в света, преклонението пред тях, означа­ват в Словото обич към себе си и лъжата, която себелю­бието поражда; затова техните поклонници биват погубени (Второзаконие, 4:19 и 17:3-5; Иеремия, 8:1,2; Иезекиил, 8:15, 16, 18; Откровение, 16:8; Матей, 13:6).



#10 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 51 posts

Posted 20 September 2014 - 08:11 PM

143.

Че изток е пред лицата на ангелите при всяко обръщане на тежите лице и тяло, е още по-трудно да се разбере, понеже на земята всички посоки са пред лицето на човека според завъртането; така че това също трябва да се обясни. Ангелите обръщат лицата си и насочват телата си навсякъде подобно на хората, обаче пред очите им ви­наги е изтокът. При ангелите обръщането не е като при хората, а има друг произход; макар да изглеждат подобни, те все пак не са такива. Начало тук е властващата лю­бов; от нея произлизат всички определения при ангелите и при духовете, защото, както се каза малко по-горе, тех­ните вътрешни начала във всеки момент са обърнати към своя общ център, това ще рече, към Господ като Слънце на Небето. Ето защо, тъй като любовта е пред тялото вътрешно начало и то се изразява върху лицата им, бидейки негова външна форма, пред тях винаги стои любовта, която властва; но на Небето тя е Господ като Слънце, защото всяка любов идва от Него; понеже Сам Господ пребивава в своята любов сред ангелите, то значи Господ прави така, че те да Го виждат, накъдето и да се обръщат. Тези въпроси не могат да бъдат разясня­вани повече засега, но по-нататък, особено там, където се говори за представянията и появяванията, както и за времето и пространството на Небето, нещата ще ста­нат по-ясни за разсъдъка. Чрез множество преживявания ми бе дадено да узная, дори да усетя, че ангелите винаги имат пред лицата си Господ. Колкото и пъти да общувах с ангелите, забелязвах пред лицето си присъствието на Господ, когото, макар че не бе видим, все пак усещах в светлината; ангелите неведнъж потвърждаваха, че е така. Понеже Господ постоянно стои пред лицата на ан­гелите, в нашия свят се казва, че онези, които вярват в Него и Го обичат, Го гледат и Го виждат, че Той им е пред очите и лицата. Това, че се говори така, произтича от духовния свят, тъй като много неща в човешката реч са дошли оттам, макар и човекът изобщо да не го осъзнава.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users