Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

16. Светлината и топлината на Небето 126-140

Recommended Posts

16.
Светлината и топлината на Небето



126.

Онези, които мислят единствено според природата, не могат да разберат, че на Небето има светлина; обаче на Небето има толкова много светлина, че тя многократно превъзхожда светлината по пладне в света, и аз я виждах често, дори вечер и нощем. От начало се учудвах, когато чувах ангелите да казват, че светлината на света е само сянка спрямо тази на Небето, но когато я видях, можах да се убедя в това; нейната чистота и нейният блясък са такива, щото не могат да бъдат описани. Онова, което видях на Небето, аз видях в тази светлина, следователно по-ясно и по-отчетливо, отколкото на земята.
 


127.

Светлината на Небето не е природна, както в света, а е духовна; тя идва от Господ като Слънце, а както се показа в предната глава, Слънцето е Божията любов. Онова, което произлиза от Господ като Слънце и се нарича на Небето Божия истина, по своята същност все пак предс­тавлява Божието благо, съединено с Божията истина. От тук идват за ангелите светлина и топлина: светлина­та идва от Божията истина, а топлината - от Божието благо. Така става ясно, че небесната светлина, имайки такъв произход, е духовна, а не природна; което важи също и за топлината.
 


128.

Божията истина е светлина за ангелите, защото те са духовни, не природни; духовните [създания] виждат спо­ред тяхното слънце, също както природните виждат според тяхното. От Божията истина произтича разу­мът на ангелите, а разумът е тяхното вътрешно зрение, което въздейства върху външното им зрение и го изг­ражда; ето защо всичко, което се явява на Небето от Господ като Слънце, се явява в светлина. Тъй като източни­кът на светлината е в Небето, тя се променя според приемането на Божията истина, идваща от Господ, или пък, което означава същото, според разумността и спо­ред мъдростта, в които пребивават ангелите. Една е тя в небесното царство, а друга е в духовното царство, как­то и във всяко едно общество. В небесното царство светлината изглежда огненочервена, защото тамошни­те ангели я приемат от Господ като Слънце; обаче в ду­ховното царство светлината е блестящобяла, понеже ан­гелите, които са там, я приемат от Господ като Луна (виж по-горе, гл.118). Дори и светлината в едно общество не е същата, както светлината в друго; във всяко общес­тво светлината също се различава: онези от центъра са по-силно осветени, по-малко осветени са онези, които ги ограждат (гл.43). Или накратко казано: до онази степен, до която приемат Божията истина, т.е., според разумност­та и мъдростта, идещи от Господ, ангелите са светлина. Ето защо ангелите на Небето се наричат ангели на свет­лината.
 

 

129.

Тъй като Господ на Небето е Божията истина, а Божия­та истина там е светлината, в Словото Господ е наре­чен светлина, както и цялата идваща от Него истина. Ето например следните места: „Пак им говори Исус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живо­та" (Йоан, 8:12); „Докле съм на света, светлина съм на света" (пак там, 9:5); „Исус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлина, за да не ви обгърне мрак... Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина... Аз свет­лина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мен да не ос­тане в тъмнината" (пак там, 12: 35, 36, 46); „светлина­та дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината" (3:19). Йоан казва за Господ: „Ето я истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света" (1:9); „народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянката на смъртна, изгря светлина" (Матей, 4:16); „ще ти пос­тавя завет за народа, светлина за езичниците" (Исай, 42:6); „Аз ще те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища" (Исай, 49:6); „И спасените народи ще ходят в светлината му" (Откровение, 21:24); „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят" (Псалтир, 42:3). На тези и на редица други места, Господ се нарича светлина поради Божията истина, която идва от Него, както и самата истина се нарича светлина. Понеже светлината на Небето идва от Господ като Слънце, то когато Господ се преобразява пред Петър, Яков и Йоан, „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина" (Матей, 17:2) или: „дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може да избели" (Марк, 9:3). Това, че облеклото на Господ изглежда такова, е защото представлява Божията истина, която на Небето произтича от Него. Но впрочем дрехите в Сло­вото обозначават истинното, както се казва при Давид: „Ти [Господ] се обличаш в светлина като с дреха" (Псалм 103:2).
 


130.

Че светлината на Небето е духовна, както и че тази светлина е Божията истина, може да се установи по това, че човек също притежава духовна светлина и тя го осветлява, доколкото той възприема разумността и мъдростта от Божията истина. Духовната светлина на човека е светлината на неговия разум, чиито предмет са истините, които той анализира, съотнася и прави от тях поредица заключения. Но природният човек не знае, че светлината, в която разумът вижда тези предмети, е действителна, понеже нито я гледа с очите си, нито, мислейки, я възприема. Все пак мнозина знаят за тази светлина и я разграничават от природната, в която жи­веят мислещите природно, а не духовно; природно мис­лят онези, които гледат само света и приписват всичко на природата; духовно обаче мислят онези, които гледат Небето и отдават всичко на Божественото. Много пъти ми бе дадено да разбера, както също и да видя, че светли­ната, озаряваща ума, е истинска и съвсем различна от онова, което наричаме естествена светлина. Бях издиган вътрешно и постепенно в тази светлина; колкото пове­че се издигах, умът ми се просветляваше толкова, че схва­щах онова, което преди не можех да схвана, и дори таки­ва истини, които са недостъпни за мисълта в естестве­ната светлина. Понякога негодувах, задето [мислейки чрез естествената светлина] не съм разбирал онова, кое­то в небесната светлина възприемах така ясно и прозирно. Понеже на разума е присъща светлина, говорим за него, като за окото: когато разбира, казваме, че вижда и му е ясно, когато не разбира — че му е неясно и смътно и 
така нататък.

 


131.

Тъй като небесната Светлина е Божията истина, тя е също така Божията разумност и Божията мъдрост; за­това под издигане в небесната светлина се разбира същото като под издигане в мъдростта и разумността - до просветлението. Ето защо светлината при ангелите на­пълно отговаря по степен на техните разумност и мъд­рост. Понеже светлината на Небето е Божията мъд­рост, в нея всички се разпознават такива, каквито са: вътрешното състояние на всеки се появява върху лицето му точно такова, Каквото е, и нищо не остава скрито, дори най-малката подробност. вътрешните ангели оби­чат всичко при тях да се показва, защото не искат нищо друго, освен благото; от друга страна онези, които живе­ят под Небето и не желаят благото, се страхуват да пог­леждат небесната светлина; обитаващите ада пък, кое­то е учудващо, се явяват помежду си като хора, но в светлината на Небето изглеждат чудовища с ужасяващи лица и ужасяващи тела, напълно отговарящи по форма на онова зло, в което пребивават. По същия начин се явява и човекът като дух, когато го гледат ангелите: ако е до­бър, изглежда красив човек според своето благо; ако пък е зъл, изглежда чудовище, изкривено според своето зло. От тук става ясно, че всичко, изложено на небесната светлина, се открива в истинския си образ; това е така, защото небесната светлина е Божията истина.
 


132.

Тъй като Божията истина е Светлината на Небето, всяка истина, където и да се намира, било в ангела, било из­вън него, било между Небесата или извън тях, излъчва светлина. Обаче истините извън Небесата не светят по същия начин, както тези, които са на Небесата, ами из­лъчват студена светлина, подобно на снега без топлина, защото истините извън Небето не извличат същността си от благото, както небесните истини; затова тях­ната студена светлина изчезва при досег до небесната светлина, а ако под нея се крие зло, обръща се на тъмни­на. На няколко пъти видях това, както и много други за­бележителни неща за светещите истини, които обаче ще пропусна.

 


133.

Сега ще кажа нещичко за небесната топлина. По същ­ността си небесната топлина е любов; тя произлиза от Господ като Слънце, което е Божията любов в Господ и от Господ, както показа предната глава. От тук става ясно, че небесната топлина е също така духовна, както небесната светлина, понеже идват от един и същ източ­ник. Две неща произхождат от Господ като Слънце - Божията истина и Божието благо; Божията истина се про­явява на Небето като светлина, а Божието благо като топлина, но Божията истина и Божието благо са толко­ва свързани, че не са две отделни неща, а едно цяло. И все пак ангелите ги разделят, понеже има ангели, които при­емат Божието благо повече от Божията истина, и други, които приемат Божията истина повече от Божието бла­го. Онези, които приемат повече Божието благо, обита­ват небесното царство на Господ, докато онези, които приемат повече Божията истина, обитават духовното царство на Господ; най-съвършените ангели са онези, които приемат благото и истинното в еднаква степен.

 


134.

Подобно на небесната светлина, небесната топлина нав­сякъде е различна - една е тя в небесното царство, друга е в духовното царство или във всяко общество, като се различава не само количествено, но и качествено. Тя е по-силна и по-чиста в небесното царство, защото тамош­ните ангели приемат повече Божието благо; по-малко силна и по-малко чиста е топлината в духовното царст­во, понеже ангелите там приемат повече Божията исти­на. Според вида на приемане топлината се променя във всяко общество; има топлина и в ада, обаче нечиста. Оно­ва, което се разбира под свещен и небесен огън, е небесна­та топлина, докато под профанен и адски огън се разби­ра топлината на Преизподнята. Под всяко от тях се раз­бира любов: под небесен огън се разбира любовта към Гос­под и обичта към ближния, както и всяко тяхно влияние; под адски огън се разбира любовта към себе си и света, за­едно с цялото сладострастие, отличаващо тези видове любов. Че любовта представлява топлина от духовен произход, проличава по пламването в любовта, понеже човек пламва и се стопля според това, колко и каква е не­говата любов, а нейната разпаленост се разкрива тогава, когато бива нападана. Ето защо, относно чувствата на любовта към благото или пък относно страстите на любовта към злото обичайно казваме: гори, пламти, бушува, кипи, пламенее.

 

135.

Любовта, идваща от Господ като Слънце, се усеща на Небето като топлина, защото ангелите са отвътре пъл­ни с любов — поради Божието благо, идващо от Господ; оттук, сгрявани от този източник,техните външни се­тива усещат топлина. Затова на Небето топлината и любовта си съответстват дотолкова, че всеки там чув­ства такава топлина, в каквато любов се намира - според онова, което малко по-горе казахме. Земната топлина не прониква на небесата, защото е груба, бидейки природна, а не духовна. По друг начин стоят нещата при човеците, защото те пребивават колкото в духовния свят, толко­ва и в природния свят; затова духът им пламва според тяхната любов, а тялото им се затопля от двата източ­ника, колкото от своята духовна топлина, толкова и от топлината на света. Първата топлина влияе на втората, защото двете си съответстват. Какво е съответс­твието между двете топлини, можем да установим чрез животните; тяхната любов, чиято главна цел е възпрои­зводството на вида, избликва и действа според присъст­вието и влиянието на топлината от слънцето, която е силна само през пролетта и лятото. Много грешат оне­зи, които вярват, че топлината от света възбужда лю­бовни желания, понеже няма влияние на природното вър­ху духовното, а само духовното влияе върху природното; това влияние отговаря на Божия порядък, докато първо­то би било противоположно на Божия порядък.

 


136.

Също като хората, ангелите имат разум и воля. Живот на техния разум придава небесната светлина, понеже тя е Божията истина и съответно Божията мъдрост, докато животът на тяхната воля идва от небесната топлина, за­щото небесната топлина е Божието благо, следователно, Божията любов. Самата същност на ангелския живот про­изтича от топлината, не от светлината, освен когато в нея има топлина. Че животът се дължи на топлината, проличава по това, че когато тя бъде отнета, той заги­ва. Същото важи за вярата без любов или за истината без благо, защото истината, която се нарича вяра, е светли­на, а благото, което представлява любовта, е топлина. Това става още по-явно от топлината и светлината в света, на които отговарят небесните топлина и светли­на; всичко на земята живее и цъфти чрез топлината, свързана със светлината, както става през пролетта и ля­тото. Но от светлина без топлина нищо не живее, нито цъфти, ами замира и погива; двете начала не са съединени през зимата, когато има само светлина, но липсва топли­на. Тъкмо поради това съответствие Небето се нарича Рай, защото истинното там е свързано с благото, или вя­рата — с любовта както на земята светлината се съеди­нява с топлината през пролетта. От тук още по-ясно проличава онази истина, за която се говори по-горе (гл.13-19): че Господнята Божественост на Небето представля­ва любов към Него и обич към ближния.

 


137.

При Йоан се казва: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е стана­ло. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. В света беше, и светът чрез Него стана. И Сло­вото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му" (Йоан, 1:1,3,4,10,14). Под Слово се разбира Господ, защото се казва, че словото е станало плът, но остава неизвестно какво точно се разбира под Слово и следва да се каже. Словото е Божията истина, която пребивава в Господ и произтича от Гос­под; тя също е наречена светлина, защото светлината, както показа предната глава, е Божията истина. Сега ще бъде обяснено как всичко е създадено и е сътворено от Божията истина. Всяка сила на Небето е на Божията ис­тина и без нея няма съвсем нищо; всички ангели се нари­чат сили поради Божията истина и стават сили толкова повече, колкото повече са нейни приемници или вмести­лища. Чрез истината те надделяват над ада и над всички, които им се противопоставят; хиляда врагове не могат да издържат и един лъч небесна светлина, която е Божията истина. Понеже ангелите са ангели поради приемане­то на Божията истина, следва, че цялото Небе идва от този източник, тъй като Небето се състои от ангели. Че Божията истина притежава такава сила, не биха мог­ли да повярват онези, които нямат за нея друго понятие, освен като за мисъл или пък говор, те имат сила в себе си само колкото да карат другите да им се подчиняват; но Божията истина има вътрешна мощ, при това такава, че благодарение на нея са сътворени Небето и светът, заедно с всичко в тях. Това, че Божията истина има такава мощ, може да се онагледи с две сравнения, а именно: чрез силата на истинното и благото в човека и чрез силата на светлината и топлината, произтичащи от слънцето в света. Силата на доброто и истинното в човека може да се обясни така: Всичко онова, което човек прави, прави го чрез разума и волята. Действието на волята се проявява в благото, разумът действа в истината; всичко, присъщо на волята, се отнася към благото и всичко, присъщо на разума, се отнася към истината. Така, човек привежда в действие цялото си тяло и хилядите негови частици се втурват едновременно в движение по повелята на жела­нието и мисълта. От тук става ясно, че цялото тяло е създадено, за да се подчинява на благото и истинното, следователно, създадено е според благото и истинното. Силата на топлината и светлината, идваща от зем­ното слънце: всичко, което расте на земята - дървета, растения, цветя, треви, плодове и семена — съществува само чрез топлината и светлината на слънцето; от тук проличава каква огромна производителна сила имат топ­лината и светлината на слънцето. Какво да кажем за Бо­жията светлина, която е Божията истина, и за Божията топлина, която е Божието благо, с които е сътворено не само Небето, но и светът, понеже светът съществува именно чрез Небето, както беше показано преди. От това става ясно как трябва да се разбира, че всичко е съз­дадено чрез Словото, че без него не е сътворено нищо, също така, че чрез Него е създаден светът, т.е., че всич­ко е създадено чрез Божествената истина, идваща от Господ. Но тази причина Книгата на сътворението първо говори за светлината, като едва после става дума за онова, което произлиза от нея (Битие, 1:3,4). Пак поради това всичко във вселената - както на Небето, така и на Земята - се отнася към благото и истината както и към тяхната връзка, без която каквото и да било не би могло да съществува.
 


139*.

Трябва да се знае, че Божието благо и Божията истина, които изхождат от Господ като Слънце, не са в Господ, а идват от Него; в Господ е единствено Божията любов; това е Битието, благодарение на което съществуват благо и истина. Да съществуваш из Битие [Existere ex Esse] представлява онова, което се разбира с произхож­дам [Procedere]. Това може да се онагледи чрез сравнение със слънцето; топлината и светлината на света не пре­бивават в слънцето, а идват от него; там е само огънят, благодарение на който те съществуват и от които те произхождат.

* В оригинала липсва гл.138. - Бел. прев.

 


140.

Понеже Господ като Слънце е Божия любов, а тя е Самото Божие благо, следователно Божественото, което про­изхожда от Него Самия, от Божественото на Небето, се нарича за по-голяма яснота Божия истина, въпреки че е Божие благо, съединено с Божията истина. Тъкмо тази Божия истина е онова, което наричат Святото, произ­хождащо от Господ. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
(Йоан)
 
8:12. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
 
9:5. Докле съм в света, светлина съм на света.
 
12:35. Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

12:36. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
 
12:46. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
 
3:19. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
 
1:9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Матей, 4:16)

 

16. народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Исай, 42:6)

 

6. Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Исай, 49:6)

 

49:6. И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Откровение, 21:24)

 

24. И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Псалтир, 42:3)

 

3. Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Матей, 17:2)

 

2. и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Марк, 9:3)

 

3. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Йоан, 1:1,3,4,10,14)

 

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

 

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

 

10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

 

14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Share this post


Link to post
Share on other sites

(Битие, 1:3,4)

 

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

 

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

Share this post


Link to post
Share on other sites

118.


Не само ангелите ми казаха че Господ наистина се явява на Небето като слънце, но на няколко пъти ми беше даде­но и сам да го видя; затова тук искам накратко да опиша какво чух и видях за Господ като Слънце. Господ се явява като слънце не в Небето, а високо над него, не отвесно над главата, ами пред лицата на ангелите, на средна висо­чина. Явява се на две места: на едно пред дясното око и на друго пред лявото око, но на голямо разстояние. Пред дясното око се явява напълно подобен на Слънце, със съ­щия пламък и същия размер като слънцето в света; пред лявото око обаче не се показва като Слънцето, а като Лу­ната, също така сияйна, но с повече блясък, и със същия размер като нашата земна луна; луната на Небето обаче изглежда заобиколена от много малки лунички, всяка от които излъчва същия блясък и същото сияние. Господ се явява на двете места така различен, защото се явява все­киму според това, как той Го възприема; значи, по един начин се явява Той пред онези, които Го приемат като благо на любовта, а по друг начин - пред онези, които Го приемат като благо на вярата. Пред онези, които го при­емат за благо на любовта, Господ се явява като Слънце — огнено и пламенно; такива духове обитават в Неговото небесно царство. Пред онези, които Го приемат за благо на вярата, Господ се явява като Луна, чиито блясък и сия­ние отговарят на това приемане; тези духове обитават в Неговото духовно царство. Това е така, понеже благо­то на любовта съответства на огъня — огънят в духовен смисъл е любов, а благото на вярата съответства на светлината, която в духовен смисъл е вяра. Господ се явя­ва пред очите, понеже вътрешните начала, които със­тавляват ума, виждат чрез тях - дясното око по силата на благото на любовта, а лявото око съгласно благото на вярата. Ето защо всичко, което при ангела, а и при чове­ка, се намира отдясно, съответства на благото, идващо от истината, докато онова, което е отляво, съответства на истината, идваща от благото. Благото на вярата всъщност е истината, идеща от благото.


Share this post


Link to post
Share on other sites

43.


По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка сте­пен на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на] тяхното съвършенство. Това на­помня начина, по който светлината отслабва от центъ­ра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо осветявани.


Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×