Jump to content


Photo
- - - - -

15. За Слънцето на Небето 116-125


  • Please log in to reply
12 replies to this topic

#1 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 04 August 2014 - 08:47 AM

15.
За Слънцето на Небето



116.

На Небето не се появява слънцето, което виждаме на зе­мята, нито нещо, идващо от това слънце, понеже всичко това е природно; всъщност, природата започва със слън­цето и всичко, което е породено от него, се нарича при­родно. Но онова духовно слънце, в което пребивава Небето, е свръх природата и напълно различно от при­родното; те общуват само чрез съответствията. Каква е разликата, може да се разбере от казаното по-горе за степените (гл. 38), а какво е тяхното общение, се вижда от казаното относно съответствията.

 

117.

Въпреки че на Небето не се явява тукашното слънце, нито нищо, идващо от него, там има слънце, светлина и топлина, а също всичко, което е в света, и безброй други неща, наистина не от същия произход, понеже всичко на Небето е духовно, а на света — природно. Слънце на Небето е Господ, светлина там е Божията ис­тина, а топлина е Божието благо, които произтичат от Господ като Слънце; от този източник идва всичко, което съществува или се появява на Небето. Но за свет­лината и топлината, а също за онова, което съществу­ва чрез тях на Небето, ще говорим в следващите глави; тук ще се занимаем само със слънцето. Господ се явява като Слънце на Небето поради Божията любов, благода­рение на която съществува всичко духовно по същия на­чин, както чрез земното слънце съществува всичко при­родно; Божията любов всъщност е онова, което свети като Слънце.

 


118.

Не само ангелите ми казаха че Господ наистина се явява на Небето като слънце, но на няколко пъти ми беше даде­но и сам да го видя; затова тук искам накратко да опиша какво чух и видях за Господ като Слънце. Господ се явява като слънце не в Небето, а високо над него, не отвесно над главата, ами пред лицата на ангелите, на средна висо­чина. Явява се на две места: на едно пред дясното око и на друго пред лявото око, но на голямо разстояние. Пред дясното око се явява напълно подобен на Слънце, със съ­щия пламък и същия размер като слънцето в света; пред лявото око обаче не се показва като Слънцето, а като Лу­ната, също така сияйна, но с повече блясък, и със същия размер като нашата земна луна; луната на Небето обаче изглежда заобиколена от много малки лунички, всяка от които излъчва същия блясък и същото сияние. Господ се явява на двете места така различен, защото се явява все­киму според това, как той Го възприема; значи, по един начин се явява Той пред онези, които Го приемат като благо на любовта, а по друг начин - пред онези, които Го приемат като благо на вярата. Пред онези, които го при­емат за благо на любовта, Господ се явява като Слънце — огнено и пламенно; такива духове обитават в Неговото небесно царство. Пред онези, които Го приемат за благо на вярата, Господ се явява като Луна, чиито блясък и сия­ние отговарят на това приемане; тези духове обитават в Неговото духовно царство. Това е така, понеже благо­то на любовта съответства на огъня — огънят в духовен смисъл е любов, а благото на вярата съответства на светлината, която в духовен смисъл е вяра. Господ се явя­ва пред очите, понеже вътрешните начала, които със­тавляват ума, виждат чрез тях - дясното око по силата на благото на любовта, а лявото око съгласно благото на вярата. Ето защо всичко, което при ангела, а и при чове­ка, се намира отдясно, съответства на благото, идващо от истината, докато онова, което е отляво, съответства на истината, идваща от благото. Благото на вярата всъщност е истината, идеща от благото.
 


119.

Ето защо в Словото Господ като любов се сравнява със слънцето, докато Господ като вяра се сравнява с Луната; затова и Слънцето означава любовта към Господ, идваща от Господ, а Луната означава вярата в Господ, идваща от Господ. това се вижда на следните места: „И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето; светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седемте дни, в оня ден..." (Исай, 30:26); „Кога угаснеш, ще закрия небесата и звезди­те ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечина­та не ще свети със светлината си. всички светила, кои­то светят на небето, ще помрача над тебе, и върху тво­ята земя тъмнина ще напратя" (Иезекиил, 32:7,8); „слън­цето помръква при изгрев, и луната не сияе със своята светлина" (Исай, 13:10); „слънце и месечина ще потъмне­ят и звездите ще загубят светлината си ... Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв" (Иоил, 2:10, 31 и 3:15); „слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; звездите пък небесни паднаха на земята" (Откровение, 6:12-13); „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъм­нее, месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от Небето" (Матей, 24:29), но и другаде. На тези места Слънцето обозначава любовта, Луната - вя­рата, а звездите - познанията за благо и истинно; казано е, че те ще помръкнат, ще спрат да светят и ще паднат от Небето и няма да ги има повече. Че Господ се явява като слънце на Небето, се установява от Неговото пре­образяване пред Петър, Яков, и Йоан: „и се преобрази пред тях. и лицето Му светна като слънце" (Матей, 17:2). Така е бил видян Господ от Своите ученици, щом били изведени от своите тела и били в небесната светлина. Ето защо древните, които били от представителната църк­ва, обръщали при богослужения лица към слънцето, на из­ток; от тях дошъл обичаят храмовете да бъдат обърна­ти на изток.


120.

Колко и каква е Божията любов може да се установи чрез сравняване със земното слънце: тя е пламенна и, ако иска­те вярвайте, още по-пламенна от самото него. Поради това Господ като слънце не въздейства непосредствено върху Небето, но пламъкът на Неговата любов постепенно става по-умерен по своя път; това намаляване се вижда като сияещ пояс около слънцето, а ангелите са издиг­нати върху тънък облак, така че да не бъдат изгорени от Божието въздействие. Небесата следователно се отдале­чават от слънцето съобразно приемането на въздейст­вието; висшите небеса, бидейки в благото на любовта, са най-близки до Господа като Слънце; нисшите, понеже се намират в благото на вярата, са по-отдалечени от Него; онези пък, които не са в никакво благо, като обитаващи­те Ада, са най-отдалечени: толкова по-отдалечени, колко­то повече противостоят срещу благото.
 


121.

Когато се явява на Небето, както често става, Господ не идва в слънчеви одежди, а в ангелска форма, отличим от ангелите по струящата из Неговото лице Божестве­ност. Той не е там като личност, защото като личност Господ все е ограден от слънцето, а присъства в образ. Често на Небето нещо сякаш присъства на онова мяс­то, където се представя, където образът му има ясна за­вършеност, въпреки че това място може да бъде далеч от точката, в която се намира. това наричат присъствие пред вътрешното зрение, за Което ще се говори по-нататък. Аз също видях Господ извън Слънцето, в ангелски образ, нависоко и малко под слънцето; видях Го отблизо - беше в същия облик, със светещо лице; веднъж [Го видях] и сред ангелите, като пламтящо сияние.

 


122.

За ангелите земното слънце изглежда мъгляво, противо­положно на небесното слънце, а луната им изглежда мрачна, противоположна на небесната луна, и то постоянно. Това е така, понеже огънят на света съответства на любовта към себе си, а светлината, идваща от него, съответства на лъжата, която произлиза от тази любов. Тъй като любовта към себе си е напълно противополож­на на Божията любов, то лъжата, идваща от нея, също така е противоположна на Божията истина, а всичко, което е противоположно на Божията любов и Божията истина, за ангелите е мрак. Ето защо обожаването на слън­цето и луната в света, преклонението пред тях, означа­ват в Словото обич към себе си и лъжата, която себелю­бието поражда; затова техните поклонници биват погубени (Второзаконие, 4:19 и 17:3-5; Иеремия, 8:1,2; Иезекиил, 8:15, 16, 18; Откровение, 16:8; Матей, 13:6).

 

123.

Тъй като Господ се явява на Небето като слънце поради Божията любов, която е в Него и от Него, то всички на Небето постоянно се обръщат към Него. Онези, които обитават небесното царство, се обръщат към Него като Слънце, а обитателите на духовното царство се обръщат към Него като Луна; онези пък, които са в ада, се обръщат към мрак и тъма, които са на противоположната страна, и следователно се отвръщат от Господ. Това е така, понеже всички, които са в ада, живеят в любов към себе си и към света и следователно са противо­положни на Господ. Онези, които се обръщат към мрака, заместващ за тях слънцето в света, обитават задната част на ада и се наричат демони, докато онези, които се извръщат към тъмата, заместваща за тях луната, се на­мират в предната част на ада и се наричат духове. Ето защо се казва, че намиращите се в ада пребивават в тъмнина, намиращите се на Небето живеят в светлина. Мра­кът означава лъжата, идеща от злото, а светлината оз­начава истината, идеща от благото. Духовете се обръ­щат или отвръщат по такъв начин, понеже в другия живот всички гледат онова, което властва вътре в тях, тоест своята любов, а вътрешното начало изгражда ли­цата на ангелите и духовете. Освен това, в духовния свят посоките не са установени, както в природния свят, а лицата са тези, които ги определят. По същия на­чин се обръща човекът според своя дух; ако обича себе си и света, застава с гръб към Господ, ако живее в любов към Него и към ближния, застава с лице към Господ. Но човек не го знае, понеже е в природния свят, където посоките се определят от залеза и изгрева на слънцето. Тъй като човек трудно може да разбере това, то ще бъде обяснено по-нататък, където ще става дума за посоките, прост­ранството и времето на Небето.
 


124.

Понеже Господ е Слънцето на Небето и всичко, идещо от Него, гледа към Него, Господ е общият център, от който произтичат всяка насоченост и всяко определяне. Затова всичко под него - на Небето и на земята - се намира в Неговото присъствие и наблюдение.

 


125.

От тук може да се види в по-ясна светлина онова, което се каза и показа за Господ в предходните глави: че Той е Богът на Небето (гл.2-6); че Неговата Божественост представлява Небето (гл.7-12); че Божествеността на Господ в Небето е любов към Него и обич към ближния (гл.13-19); че има съответствие на всичко в света с всичко на Небето, и чрез Небето с Господ (гл.87 и 115); накрая, че слънце и луна са съответствия (гл.105). 



#2 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:29 AM

38.

Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не [ще] може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.



#3 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:32 AM

(Исай, 30:26)

 

26. И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седем дни, в оня ден, кога Господ обвърже раната на Своя народ и изцери нанесените му язви.



#4 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:35 AM

(Иезекиил, 32:7,8)

 

7. И кога угаснеш, ще закрия небесата и звездите им ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечината не ще свети със светлината си.

 

8. Всички светила, които светят на небето, ще помрача над тебе, и върху твоята земя тъмнина ще напратя, казва Господ Бог.



#5 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:37 AM

(Исай, 13:10)

 

10. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.



#6 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:40 AM

(Иоил, 2:10, 31 и 3:15)

 

2:10. Пред тях ще се потресе земята, ще се разклати небето, слънце и месечина ще потъмнеят и звездите ще загубят светлината си.

 

 

2:31. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен.

 

 

3:15. Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си.



#7 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:42 AM

(Откровение, 6:12-13)

 

12. И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;

 

13. звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;



#8 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:43 AM

(Матей, 24:29)

 

29. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;



#9 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 06:44 AM

(Матей, 17:2)

 

2. и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.



#10 evgeni

evgeni

    Advanced Member

  • Administrators
  • 111 posts

Posted 05 August 2014 - 07:12 AM

(Второзаконие, 4:19 и 17:3-5)

 

4:19. и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе.

 

 

17:3. па тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят тям, или на слънцето, или на месечината, или на всичкото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал,

 

17:4. и ти бъде обадено, и ти чуеш, - то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусота в Израиля, -

 

17:5. изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.

 

* * *

 

(Иеремия, 8:1,2)

 

8:1. В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски;

 

8:2. и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство *, които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята.

 

* * *

 

 

(Иезекиил, 8:15, 16, 18)

 

 

8:15. и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

 

8:16. И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.

8:18. Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, - не ще ги чуя.

 

* * *

 

 

(Откровение, 16:8)

 

16:8. Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.

 

* * *

 

 

(Матей, 13:6)

 

13:6. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.



#11 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 01:27 PM

87.

 

Днес не знаят какво е съответствие; това незнание има много причини, а първата е, че човек се е отдалечил от Небето поради любов Към себе си и към света. Онзи, кои­то обича преди всичко себе си и света, не се Взира в нищо друго, освен в светското, защото то ласкае външните сетива и съблазнява склонностите; той не обръща внима­ние на духовното, защото то ласкае вътрешните сетива и съблазнява ума; ето защо го отблъсква от себе си, каз­вайки, че духовното надвишава [възможностите на] не­говото мислене. Другояче постъпвали древните, за кои­то науката за съответствията е била същността на цялото знание: от нея извличали разумността и мъдрост­та и чрез нея принадлежащите към Църквата общували с Небето; затова науката за съответствията е ангелска наука. Най-древните, които били небесни хора, мислели из самото съответствие, както ангелите; затова тези хора разговаряли с ангелите, затова Господ често им се явявал и ги наставлявал. Но днес тази наука е дотам зане­марена щото не се знае какво е съответствие.



#12 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 01:28 PM

115.

 

От Небето научих, че най-древните хора на нашата земя, които били небесни хора, мислели според самите съот­ветствия и че земната природа, която била пред техни­те очи, им служела за посредник на такова мислене. Тъй като те общували и говорели с ангелите, Небето и Земя­та били чрез тях съединени; ето защо това време било наречено Златен век. За него древните писатели казват, че небесните жители живеели заедно с хората и имали об­щение с тях като приятели с приятели. След тези време­на обаче дошли хора, които мислели не според самите съ­ответствия, а според науката за съответствията. Все още имало съединение на Небето с човека, но вече с недо­там близка връзка; тяхната епоха била наречена Сребърен век. Онези, които дошли после, макар да познавали съот­ветствията, не мислели според науката за тях, защото пребивавали в природното благо, а вече не, както пре­дишните, в духовното; тяхното време се нарича Меден век. След това време човекът станал постепенно външен и накрая телесен, и тогава науката за съответствията напълно се изгубила, а с нея и знанието за Небето и за бо­гатството, което му принадлежи. Защо вековете са на­речени на златото, среброто и медта, става ясно пак от съответствието, понеже според него златото обознача­ва небесното благо, в което пребивавали най-древните; среброто означава духовното благо, в което са обитава­ли първите техни наследници; медта означава природно­то благо, в което се намирало следващото подир тях по­коление; що се отнася до желязото, на което се именува последният век, то означава сурова истина без благо.



#13 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 267 posts
  • Отговорете на въпроса:1864

Posted 05 November 2016 - 01:29 PM

105.

 

Онези небесни тела, които са над земята - Слънце, Луна, звезди, - както и всичко в атмосферата - облаци, мъгла, дъжд, светкавици и гръмотевици - също са съответствия. Явления, произтичащи от Слънцето, от неговото присъствие и отсъствие -- светлина и сянка, топлина и студ — също са съответствия. както изглежда, такива са и зависещите от слънцето годишни сезони, наричани пролет, лято, есен, зима, а също така отделните момен­ти от деня: утрото, пладнето, вечерта и нощта.
 






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users