Jump to content
Invision Community
Sign in to follow this  
evgeni

09. Всяко общество на небесата представлява един човек 68-72

Recommended Posts

9.
Всяко общество на небесата
представлява един човек



68.

Няколко пъти ми бе дадено да видя как всяко небесно об­щество наподобява човек, как всъщност по всичко му прилича. В едно общество се бяха вмъкнали много духове, които знаеха как да се покажат като ангели на светлина­та; тези духове бяха лицемери. Щом те се отделиха от ангелите, видях, че първо цялото общество изглеждаше като нещо смътно, после постепенно прие неясен човеш­ки облик, докато накрая се яви като човек. Онези, които се намираха в него и го съставяха, бяха част от благото на това общество; онези пък, които бяха извън човека и не го съставяха, бяха лицемерите. Те бяха отхвърлени, а другите бяха оставени; така стана разделението. Онези, които говорят добре и дори правят добро, ала във всич­ко виждат само себе си, са лицемери; те също като анге­лите говорят за Господа, за Небето, за любовта, за небесния живот, правят добро, за да изглеждат на дело такива, както на думи; обаче мислят друго, не вярват в нищо, не желаят добро никому, освен само на себе си; вършат ли добро, то е заради тях самите, а тогава пък, ко­гато го правят за други, правят го единствено за да се за­бележи, и следователно --- пак за самите себе си.

 

69.

Беше ми дадено също така и да видя как цялото ангелско общество се проявява като единична същност в човешки облик, когато се появява Самият Господ. Високо на изток се яви нещо като облак, преливащ на цвят от бяло до але­но, целият ограден от звездички, който се спускаше надо­лу; колкото повече идваше към мен, толкова повече прос­ветляваше, придобивайки съвършен човешки облик; звез­дичките, които ограждаха облака, бяха ангели, които изг­леждаха така поради светлината, излъчвана от Господ.
 


70.

Трябва да се знае макар всички от едно небесно общест­во да се явяват в подобие на човек, когато биват заедно, никога едно общество не е същият човек. Както друго; различават се така, както хората от едно и също потекло - отново поради същата причина, за която се говори в гл.47, а именно, че обществата се различават според бла­гото, в което пребивават и което ги изгражда. Онези, ко­ито са на вътрешното или висшето небе. по-точно, в неговия център, се явяват в най-съвършена и най-прекрасна човешка форма.

 

71.

Струва си да запомним, че колкото повече са ангелите в едно общество на Небето, колкото повече действат като едно, толкова по-свършен е човешкият лик на об­ществото, понеже, както се каза в гл.56, разнообразието в небесните форми създава съвършенството, а разнообра­зие има там, където има множество. Всяко небесно об­щество нараства числено ден след ден и колкото повече нараства, толкова повече се усъвършенства; същевре­менно се усъвършенства не само то, а Небето като цяло, защото обществата изграждат Небето. От тук става ясно колко много се лъжат онези, които вярват, че Небето ще се затвори поради своята пълнота. Тъкмо напротив - Небето никога не се затваря, а неговата пъл­нота все повече го усъвършенства; поради това, анге­лите не желаят нищо толкова силно, колкото [това] при тях да идват все нови и нови ангели.

 

72.

Всяко общество притежава образа на човек, когато се явя­ва като едно, защото, както ясно се видя от предната гла­ва, Небето в своята цялост има човешки облик. При най-съвършената форма, каквато е формата на Небето, всяка част е подобна на цялото, най-малкото наподобява най-го­лямото. Най-малките му елементи и части са общества­та, които съставят Небето, като всяко общество е Небе­то е умален вид, както се видя по-горе (гл.51-58). Такова постоянно подобие идва от там, че на небесата всички блага произтичат от една любов и имат един произход; онази единствена любов, от която произлиза всичкото благо, е любовта в Господа към Господа. Ето защо Небето е подобно на Господ като общност, всяко [ангелско] общес­тво е подобно на Господ като особеност, всеки ангел [е по­добен на Господа] като частност; вижте онова, което се каза по-горе по въпроса (гл.58). 

Edited by hristo

Share this post


Link to post
Share on other sites

47.

Всички, които образуват едно ангелско общество, общо взето си приличат по лице, но не си приличат в детайлите. Как така има прилики в общото и разнообразия в частното, може да се разбере също от това, което виждаме на земята: знайно е, че всеки народ носи общ белег на лицето и очите, по които го познават и той се разпознава сред другите народи, още повече едно семейство - сред други; много по-съвършено е устроено това на Небето: там всички вътрешни чувства проличават и просветват по лицето, което представлява тяхна външна и изя­вена форма; на Небето не можеш да имаш друго лице, ос­вен изразяващото твоите чувства. Беше ми показано и как общата прилика варира в особеностите на индивиди­те от едно общество. Онези ангелски лица, които ми се явяваха, варираха според състоянията на благото и ис­тинното, каквито те са сред членовете на едно общест­во. Тези промени продължаваха дълго време, но забелязвах, че едно и също общо лице оставаше постоянно като ос­нова, а всички останали бяха само негови отклонения и разширения. Чрез това лице проличаваха чувствата на ця­лото общество, според които претърпяват промени ли­цата на неговите обитатели, понеже, както казахме по-горе, лицата на ангелите са образи на тялото вътреш­но състояние, това ще рече, на чувства, породени от лю­бовта и вярата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

56.

Небето е там, където признават Господ, където вярват в Него, където Го обичат. Разните култове към Него, произтичащи от разнообразието на благото във всяко общество, не носят вреда, а полза, защото тъкмо от това разнообразие идва небесното съвършенство. Труд­но би могло да се обясни, че небесното съвършенство произтича от разнообразието, ако не се прибегне до при­етите и обичайни в учените кръгове изрази, чрез които обясняват по какъв начин един съвършен предмет се изгражда от множество разнообразни частици. Всяка съвър­шена цялост същества чрез разнообразията; една ця­лост, която не произлиза от разнообразията, не е нищо, няма форма, а от тук, няма и качество. Когато обаче ця­лостта същества чрез разнообразията и те имат съ­вършен вид, при което всяко нещо е свързано неразделно с друго, като приятели в съгласие, тогава целостта има съвършено качество. Следователно Небето е цяло, съставено от разнообразни части, подредени в най-съвършена форма; защото от всички форми, небесната е най-съвършената. Че от тук идва всяко съвършенство, проли­чава от всяка красота, всяка прелест, всяка радост, кои­то повлияват колкото сетивата, толкова и душата. Те съществуват и произхождат не от другаде, а от съгласие и хармония на множество такива детайли, които се съгласуват и хармонизират - било съществуващи, било последователни. Красотата, прелестта, радостта не ид­ват от едно нещо без множество. За това и се казва, че разнообразието носи задоволство, че задоволството за­виси от качеството на разнообразието. От тук се вижда как съвършенството, дори и на Небето, произлиза от разнообразията, доколкото от разнообразията, които съществуват в природния свят, могат като в огледало да се видят онези в духовния.

Share this post


Link to post
Share on other sites

58.

Нека накрая да припомним, че онзи, който носи в себе си Небето, го има не само чрез своето най-голямо или край­но общо, но също чрез своето най-малко или единично; ос­вен това, най-малкото изобразява най-голямото. Което идва от там, че всеки олицетворява своята любов и е та­къв, каквато е любовта, властваща над него; онова, кое­то властва, влияе на всичко единично, разполага с него и навсякъде въвежда свое подобие. На Небето властва лю­бовта към Господ, защото Господ е обичан повече от всичко; по тази причина Господ е всичко във всички, въз­действа на всичко и всякого, разполага с тях, покрива всичко със своето подобие, правейки така, че където е Той, там е и Небето. затова ангелът е Небето в най-ма­лък вид, едно [ангелско] общество е Небето в по-голям вид, и всички [ангелски] общества събрани заедно - в най-голям. Че Божествеността на Господ изгражда Небето, както и че представлява всичко във всичко, може да се види по-горе, гл. 7-12.

Share this post


Link to post
Share on other sites

51.

Всяко общество е Небето в по-малък вид, а всеки ангел - в най-малък, защото благото на любовта и вярата изграж­да Небето, съществувайки във всяко небесно общество, както и във всеки ангел от обществото. Няма значение, че благото навсякъде се различава и е разнообразно - то си остава небесно благо, с тази разлика, че на различни места Небето е различно. Ето защо, когато някой бива въздигнат в някое ангелско общество, казват, че е оти­шъл на Небето; за онези пък, които го обитават, казваме, че те са на Небето, като всеки е в своето небе. Това го знаят всички, които са в другия живот; затова онези, които стоят извън или под Небето и гледат отдалеч ангел­ските общества, твърдят, че Небето се намира ту тук, ту там. То може да се сравни с началници, служители и уп­равители, събрани заедно в царски дворец или в един двор; въпреки че всеки от тях обитава свои дом или своя къща, един по-горе, друг по-долу, те все пак са заедно в двореца или при двора, където всеки един изпълнява сво­ята длъжност в служба на владетеля. От тук става ясно какво означават думите на Господ: „В дома на Отца Ми има много жилища" (Йоан, 14:2), както и какво се разбира под „небесно жилище” и „небе на небесата" при Пророците.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×